Сачанли. Историческо и етнографско проучване
Д-р Илия Славков, Боряна Димитрова
 
I. ОБЩА ЧАСТ И СТОПАНСТВО
1. Местоположение
2. Пътища и съобщения


1. Местоположение

Село Сачанли било разположено в южните разклонения на източния дял на Родопите, на около 20 км южно от връх Коджаеле (Голямо пасище) и височината Чалъкая (Трънова скала). То заемало две бърда на около 300—400 м над морското равнище на 40 км североизточно от гр. Гюмюрджина, на около 50 км северно от гр. Дедеагач и около 40 км югозападно от гр. Димотика и определяло кото 40010’ северна ширина и 25050’ източна дължина по Гринвич.

На юг под Сачанли се намирали турските села Фъндъджак (150 къщи), Долапчилар (60 къщи), Хаджимахле (20 къщи), на югозапад — Ючкъзлар (30 къщи), на запад — Паямлар (40 къщи), на северозапад — българомохамеданското село Балдъран (50 къщи) и българското село Манастир, около 300 къщи (през 1913 г.), на север — българомохамеданското село Мерикоз (100 къщи), на североизток — българомохамеданските махали Йорпек-дервент и Бели калфа (30 къщи) и по-малките български села Тахтаджик и Каяджик, а на изток — значителните български села Голям Дервент и Доганхисар.

Селото било застроено на две бърда и се деляло на махали. В центъра (вж. схема 1) е бил селският площад — хорището. Около него в горния край били наредени селските дюкяни, а в долния край — ханът, училището и църквата. На хорището ставали не само селските хора и веселия, а и общоселските събрания за избор на мухтари, ази, писари, пъдари и кехаи. Тук също били избирани свещениците и учителите на селото. На север от хорището била Горната махала, която се простирала докъм Билата (бърдо в северната покрайнина на селото). По' на север от Билата били Големите гробища. На изток от хана, училището и църквата била Кършинната (Срещната) махала, а още на изток имало по-малко площадче, наречено Бит пазар, където се събирали жените на приказки и да предат вълна. В североизточна

7

 


Схема 1.

8

посока махалата преминавала в склоновете на възвишението Контила. На север от него се издигало Сюлейманово падало (Църквището). Между тези два върха минавал страничният път, който водел към Конаците, връх Шапка и гр. Димотика. На юг от Кършинната махала била махалата Пуляната. На запад от Пуляната и на юг от хорището била Долната махала, която на юг преминавала в местността Мечева дупка и по-на-долу — в Търмата. Долната махала на югозапад от хорището наричали Карсерята. В тази махала били дюкяните на Христо Пазвантов, Петко Стамболиев и стария Тринга.

Както се вижда от приложената схема № 1, селото било събрано на едно място. Макар и планинско, то не било пръснато, както други планински села, например с. Голям Дервент.
 

2. Пътища и съобщения

Улиците на с. Сачанли били тесни. Дървата, брашното и другите провизии се пренасяли с магарета, мулета и коне, а когато трябвало да се пренасят по-големи товари, наемали камили от Дедеагачко.

В селото и землището му нямало удобни пътища. Коларски път имало до Сачанлийския мост, а старият път, който минавал през селото за Димотика, бил занемарен, запустял. На югозапад и на юг от Белите пътища и сега се вижда старинен път, широк 10—15 метра със запазен калдъръм, който свързвал двете крепости Асара и Ченгене хисар. Път за добитък и пешеходци имало и от селото за Кърлангъч, Гелинмезар. Той водел за землището на с. Голям Дервент и с. Доганхисар. В северна посока имало път за село Манастир и за Кокошката, за Вълски чуки, за Нивето, а оттам за Конски гроб и селата Мори коз и Хебилево.

От селото излизали пътища за близките в западна посока села Балдъран, Паямляр, Ючкъзлар, а в южна — Фъндъжак, Алпос, Хаджи махле и др.


[Previous] [Next]
[Back to Index]