Животът на източнотракийските българи в техните песни и разкази

Панайот Маджаров

 

НЕПОЗНАТИ И ИЗЛЕЗЛИ ОТ УПОТРЕБА ДУМИ

 

ачкапаим — отвори вратата

 

бастисвам, бъстисвам — нападам внезапно

безбели — изглежда

бозгунлук, бузгунлук — размирици

брукна — бликна, (водата брухти)

брав, бравче — животно, малко животно

буктиса, буктисах — омръзна ми

булно — було, воал, забрадка

бустале — обувки износени

буяма — гъсто червено вино

бърчина — височина, рид

 

вагюля, вагюлям — бавя, грижа се за малко дете

весия — закрилник светец, човек, който се грижи за молитвен дом

визински моми — от гр. Виза, Източна Тракия

врис — извор

втеса, втесвам — сгреши, направи пакост, греша

втиньньо — приспособление за обработка на лен и коноп

влашка — царевица

въпа — изоставена галерия в мина

вътраль — желязно приспособление за изтребване на жарава

 

гамотисвам, гамотисва — проклинам, псувам

ганузлия — от гр. Ганос на Бяло море

грамнал — грабнал

гувенце, гумно — харманче, харман

 

димия — шаек

до — (от глагола доходам) — дойде

дур — стой

 

едигачене (и) — от с. Едига, Източна Тракия

елей, елеят — стадо селски говеда

ектиса, ектисвам — износи, износвам, унищожавам

 

жабьясал вол — разболял се от болестта жабка

жанам — непреводима дума

жухап — заслужен, точен отговор

 

299

 

 

закършвам — извивам

зефекь — празненство

забела — мазнина в ядене (манжата нема забела)

заптисвам, (озаптявам) — укротявам

 

изгласа — с цяло гърло

изкаловрети се — осакати се, изсипа се

изин — разрешение

имишлик — склад за стока

индякь — резултат, полза от лекуване

извити се, извитява се — твърди неистина

 

калезма — покана

калесвам — каня, поканвам

калезмар — който кани за сватбено тържество

калцуни — чорапи

капа капаим — затвори вратата

каргуй — орел, оттам и каргуяр

касафекь, касафет — грижа, загриженост, скръб

кауль — обещание, решение

кашмер — смях, шега, става за кашмер — става за посмешище

кафпея — жена с леко поведение

каър, къър, кахър — грижа

кедер — болка, неразрешима грижа

кеся — кесия

клопокь, клопоткя — хлопатар(-и)

кникато — алено, червено

коначка мерия — мера на с. Конак (Бяла вода)

колник — път за коли

кондисвам — настанявам се, оставам на квартира

крати се — свърши се

кратос — свършек

кувекь, кувет — сила, жизнени импулси

кума — козирка над входна врата на плевник

кундур — къс, намален, съкратен

кундури — обувки

кют — лош навик

 

ляхана — зеле, зелка

лефтер, лефтери — свободен, свободни, незадомени

 

маврика — чернилка за боядисване

маналь — висок железен свещник

махара — пещера

мереще — омразна, омразно

ми — недей

мирия — мера, общинска земя

мис — хубаво, качествено

мискинии, (ка) — долен човек, нечистоплътен, с лоши помисли

мишинь — обработена кожа

момче кайрячко — от с. Кайрякьово

 

300

 

 

мохи — мои

мурдърлък — нечистотии, изпражнения

мухтарин — кмет

мърва — малко

 

навървя, навървям — гълта лакомо

назъкь —назад

натьртьк — набито и загнояло стъпало

нашъл — намерил

нижница — наниз

нелюдив — необщителен, саможив

нити — нищелки

нъш, нъшкя — нощ, нощем

не храмати — не разбира, не умее

 

обидям — навестявам, наобикалям оче — отче

 

пазлак — камениста равнина

пайванти — спънати с вериги коне на паша

паламида — паламуд

папа — поп, свещеник

печеник, пещеник — хляб или агне, печени в пещ

пингюкь — ниско, дребно

пинтия — скъперник

пираксувам се — притеснявам се, кахъря се

пироскя, пиростия — желязна поставка за тенджера или бакър

плака, сапунь — калъп сапун

планица, планице — ягода, ягоди

пода, поди — отивам, отивай

пожарья — пожарище в гора за превръщане в нива

покуто — дръзко, напористо

полюбе, полюбвам — целувам

потресе ми се — омръзна ми

проскефал — възглавница

пусия — засада

пъздер — твърди части от ленено или конопено стебло

 

ропа — изкоп

рупове — сребърни монети

 

самар — седло за магаре или катър

сарандисвам — благославям жена — родилка

сахакь, сахате — час, часове (часовник)

сирьян — зрелище

скала — стълба

скаредлив — злояд

скондапца — препъна се, прекатури се

слюбнице — годежари

стрексал — съгласил се

стрико — брат на баща, по-голям брат на съпруг

 

301

 

 

стриче — по-малък брат на съпруг

стифелец —глътка

субаш — полицейски началник

сурия, сюрия — стадо дребен рогат добитък

 

тавла, тавлъ — коне на ясла

тадес, тадеси — тука

тамънь — тъкмо, точно по мярка

тартор — водач, предводител

тафра, тафръ — горделивост, големство

тибекь да сторим — да сложим край

трага — лоша миризма

трампа, трампявам — размяна, разменям

трахана — варен булгур

трепеча — черга

туфяк — пушка

 

угур — успех, късмет

уйгун — удобно, удобен, удобни

утордисвам се — разполагам се некакен на трапеза

 

фатам — хващам, улавям

фора — хора

френгия — френска (сабя)

 

хал — положение, състояние

харкома — менец, съд за вода

хи —  ѝ, на нея

хми — на тях

храматя, храмати — умея да върша (и)

 

царуле — цървули

целеник — голям хляб, печен в подница

 

чаир, чаирья — ливада, ливади

чонгарски — от с. Чонгара, Източна Тракия

чахукь ченгене — еврейски циганин

чеперя, чеперка — сгъната длан във форма на лъжица

 

шупе, шупуледесвам се — съмнение, съмнявам се

 

щемя се, щемиш се — крия се, криеш се

щемешката — скришом

щълба — клон на дърво

 

юшуржия — който събира юшур, десятъх

 

язъжия — писар, просбописец

ялакь — олио

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]