Село Габрово, Ксантийско

д-р Петър Коруев

 

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

ДУХОВНА КУЛТУРА, ЕЗИК, ФОЛКЛОР

 

4. Взаимопомощ и благодетели
5. Медицинско дело
6. Кредитно дело
7. Характерни черти на габровските българи

 

4. Взаимопомощ и благодетели

Взаимопомощта сред габровци била много разпространена. Отзивчивост и състрадание се проявявали спрямо пострадали от болест семейства. Мнозина взаимно си помагали при обработването на земята и прибирането на реколтата.

 

Вдовиците също били подпомагани от съселяните си. Младежи насичали дърва за тях и ги закарвали до домовете им. Помощ им се оказвала и с пари и продукти. Снабдяването им от бакалниците ставало на кредит. На вдовици с лошо материално положение задълженията твърде често били намалявани или дори изцяло опрощавани. При прибирането на стоката от мандрите на тях се изпращало масло, сирене и др.

 

Навременна и ценна помощ била оказвана на всеки, който правел нова къща, обзавеждал нов дом. Особено помагали на младоженците.

 

321

 

 

Анастас Ат. Тюрдийчев съобщава, че през 1906 г. избухнал пожар в къщата на Александър (Лечо) Манолев. Била късна вечер, когато камбаната забила тревога. Всички селяни, мъже и жени излезли да носят вода. Въпреки това голяма част от къщата изгоряла заедно с покъщнината. За да се възстановят до известна степен загубите, пострадалото семейство получило от всички стопани по 1—2 кг тютюн подарък. Като се има пред вид, че селото наброявало тогава над 250 семейства, тази помощ значително облекчила положението на пострадалите. При свличането на Златилацката махала през 1866 г. останалите без покрив също били подкрепени от съселяните си.

 

Груповото подпомагане се извършвало най-често във вид на межии — „миже — седенки, попрелки, при копан или бране на тютюн. Това взаимно помагане габровци наричат „юдюнч" (заем).

 

Седенки и попрелки стават обикновено вечер. Наесен и през зимата те се придружават с гощаване и черпене, придружено с веселие и хора.

 

През летните ваканции някои учители, главно от далечни селища, не си отивали, а оставали в селото. Христо Киров съобщава: „Когато във всяка къща се слушаха песни, с жена ми отивахме да помагаме, като нижехме тютюн и прекарвахме в сладки приказки. Габровки, улисани в лятната усилена работа, даваха на жена ми да им шие на машината разни домашни дрехи.

 

При някои случаи работата се извършва срещу заплащане, по споразумение.

 

За обществената дейност на габровци се намират подробни сведения на други места. Тук ще споменем само за някои прояви.

 

Кумел и жена му живеели през 1834 и 1868 г., нямали наследници и завещали целия си имот на църквата. След смъртта им, имотът бил продаден и с парите била основана черковната каса [157].

 

Атанас Хаджи Георгиев — Хаджоолу — единственият син на Хаджи Георги, живял към 1800—1877 г., владеел освен български още гръцки и турски езици. Притежавал ираде от султана за особени заслуги и бил много влиятелен. Властите му дали специална сърмена

 

 

157. Кафалиев, Н. М., цит. съч., с. 3.

 

321

 

 

жилетка, с обличането на която придобивал права на съдия, властник. Сам той разглеждал разни спорове между селяните и не допускал да стигат до съдилищата. За неговата дейност и за трагичната му гибел се говори на съответното място. Тук ще припомним само, че благодарение на неговата активна намеса жителите на Златилацката махала са останали в селото след свличането на махалата им и не се преселили в Ксанти. Атанаас Хаджигеоргиев е стоял начело на борбата среду патриаршеския владика и гъркоманството.

 

Петър етко) Г. Кудоглу е живял към 1830—1877 г. Той е сподвижкик на Хаджоолу. Природно умен, трудолюбив и родолюбец, почитан и уважаван от всички, той подпомагал с пари всяко полезно начинание от черковно-училищен характер. По инцидента в църквата той издържал арестуваните през 1877 г. до освобождаването им.

 

Тодор (Тодори) П. Коруев, живял към 1810—1885 г., улеснил разрешаването на въпроса за откриването на българско училище.

 

Киряк Георгиев Кудев — Кудооглу (1840—1910 г.) работел в Цариград около 15 години. През това време бил във връзка с видни възрожденци там. Той бил член на Българското централно читалище в Цариград и е един от инициаторите за изпращането през 1869 г. на първия български учител в с. Габрово — Яков Д. Змейкович. След завръщането си в Габрово се отдал на активна обществена дейност в родния си край на мястото на убития Хаджоолу. В Ксанти също развил голяма народополезна дейност. Малко преди смъртта си бил щастлив да види реализирана най-съкровената му мечта — официалното откриване на български параклис и училище в Ксанти, за които е бил един от главните инициатори.

 

Петър Делев (Уста Петко) е роден в Ахъчелебийско (Смолянско). Преселил се и се оженил в с. Габрово, живял към 1834—1894 г. Той е строител. Предполага се, че оригиналните дървени части на големите 2-3-етажни къщи на Петър Г. Кудоглу, Атанас и Тодор Коруеви и на още други къщи в Габрово са строени от него. Участвувал активно в борбата срещу фанариотите. Обществена дейност развива и в Ксанти.

 

Димитър Киряков Кудев (1880—1967 г.) — достоен

 

322

 

 

наследник на баща си Киряк Г. Кудев, навлиза в обществения живот със солидно образование. Подобно на баща си се занимава с търговия на тютюн. Участвувал е в революционното движение и в Съюза на българските конституционни клубове.

 

Димитър Петров Кудоглу е също виден общественик и благодетел. Тук поместваме кратки биографични данни за него така, както ги излага племенникът му Константин А. Турдоглу. Роден е на 21 август 1862 г. в с. Габрово. Първоначално образование получава в родното си село при учителя Яков Змейкович, за когото запазил чувство на голямо уважение и когото подпомагал парично. Кудоглу владеел български, френски, немски, гръцки и турски езици. Завършил е френски колеж в Цариград. Издигнал се постепенно като един от най-богатите тютюнотърговци в Ксанти.

 

Принуден да напусне родния си край поради непрекъснати преследвания, той емигрирал в Германия и се заселил в Дрезден, голям център на тютюневата търговия. Тук успял да развие и разшири стопанската си дейност. По няколко пъти през годината се връщал в Ксанти, в Пловдив, за да наглежда вървежа на търговските си дела. Всяко негово идване било съпроводено с благодетелство. Той подпомагал нуждаещите се негови селяни с пари, храна и облекло. Към 1886—1893 г., поел издръжката на Павел Данаилов, който учел в гимназията в Пловдив. През 1908—1909 г. с лични средства приспособил своя сграда, съседна до бащината му къща, за амбулатория, жилище за лекаря и аптека, която снабдил с необходимия инвентар и лекарства. Ангажирал постоянен лекар, на когото заплащал 3750 лв. годишно, за да преглежда и лекува безплатно бедните селяни. Те получавали безплатно и лекарствата. По- заможните пък заплащали прегледа си с малка такса и лекарствата с процентна надценка. По този начин се образувал фонд за издръжката на лекаря и на аптеката.

 

През 1911 г. подарил бащината си къща и мястото (около 1000 кв. м) за училище.

 

Когато през Балканската война населението в района изпаднало в бедствено положение, Д. П. Кудоглу подпомогнал нуждаещите се. Той изпратил 2000 златни лева на своите съселяни. Всяко семейство трябвало

 

323

 

 

да получи по един наполеон. От 1915 до 1918 г. той дал 521 270 лв. за еднократни помощи и за издръжка на институти, дружества и пр. През студената 1916—1917 г. в Пловдив открил 11 трапезарии, които раздавали безплатно всеки ден по 1000 топли обеда на нуждаещите се граждани, без разлика на вяра, народност и политическа принадлежност. Все по време на войната посетил Александровата болница в София, където се намирали на лечение около 1000 ранени войници българи и сърби. На всеки ранен подарил по 5 лв. и по една кутия тютюн. След войната оказвал материална помощ на опълченци, инвалиди, слепи, глухонеми, на сиропиталища и старопиталища, на благотворителни, културни, просветни, спортни, юнашки дружества; на разни комисии, комитети, фондове; на църкви и манастири; на ученици, студенти; на бедни, болни, на болници, на вдовици, сираци и пленници от войната, на бежанци и пр., и пр. Ето по-важните негови дарения:

 

През 1920 г. внесъл в Българската академия на науките на два пъти по 50 000 лв. за фонд на негово име, от приходите на който да се дават награди или да се издават литературни трудове. През 1929 г. дарителят пожелал наградите да се дават за трудове върху туберкулозата, детската смъртност и кожно-венерическите болести [158]. На следващата година — 1921 г., внесъл във фонда „Иван Вазов" 80 000 лв., във фонда „Ц. Церковски" — 100 000 лв., и в Министерството на просветата — 50 000 лв. [159] През 1916 г. изпратил за българските пленници 1000 лв. Все по това време отпуснал за бедни и сираци в Кавала сумата 11 000 лева. През 1917 г. отделил от средствата си за безплатни трапезарии в Ксанти сумата 72 000 лв. За издръжка в странство на студента по медицина П. Я. Коруев през 1920—1925 г. изразходвал общо 230 000 лв. През 1925 г. изпратил на пострадалите в Петричко сумата 50 000 лв. а през 1928 г. подарил на пострадалите от катастрофалното земетресение в Южна България 100 000 лв.

 

На 1. XII. 1926 г. била основана фондацията Дом на благотворителността и на народното здраве

 

 

158. Книга за дарителите на БАН, С., Т. I, 1937 г., 89—106.

 

159. Книга II на дарителите на Народното просвещение при Министерството на Народното просвещение, С., 1923, 34—35.

 

324

 

 

„Димитър Петров Кудоглу" в гр. Пловдив [160]. Фондацията имала за цел да се бори с детските болести, туберкулозата, венерическите болести и др., и да поощрява благотворителността и милосърдието. Домът се помещавал в новото, солидно, пететажно здание, което Д. П. Кудоглу купил специално за тази цел, намиращо се в Пловдив на площад „Цар Симеон" (сега Централния площад). В общирния салон на партера са се организирали сказки и беседи с научно-популяризатсрска цел.

 

От земетресението през 1928 г. сградата на дома пострадала, но била възстановена наново от Д. П. Кудоглу.

 

Домът разполагал със следните модерно обзаведени отдели: 1. За деца и майки; 2. За борба с туберкулозата; 3. За борба с кожно-венерическите болести; 4. Рентгенов и електролечебен; 5. Противобясна станция; 6. Лаборатория; 7. Салон за сказки; 8. Библиотека.

 

По данни от Константин А. Турдоглу изразходваните за този дом от Д. П. Кудоглу суми за периода от 1. XII. 1926 г. до 31. XII. 1944 г. възлизат на 39 502 348 лв.

 

На събранието по случай 30 години от смъртта му през 1970 г. бе подчертано, че всичко, сторено от него, е било „голямо, общонародно, човечно дело, разултат от правилното му разбиране за живота, от състрадател- ност и отзивчивост към нуждаещите се". Делото на Д. П. Кудоглу е високо оценено от поколенията.

 

Може смело да се каже, че каквото място заема Вас. Априлов в историята на нашето образование, такова е мястото на Д. П. Кудоглу за българското здравеопазване.

 

5. Медицинско дело

Още от стари времена при липсата на лекари заболелите търсели медицинска помощ при народни лечители. В Габрово с народна медицина се занимавали практици, нешколувани дори и като фелдшери. Много често те били случайни, със слаби познания, самозвани

 

 

160. Държавен вестник, № 221 от 1926 г.

 

325

 

 

лица, предимно с користни цели. Трябва да се отбележи, че габровци са прибягвали и до лекарства от научната медицина, употребяването на които се предавало от едно поколение на друго. Те имали оскъдни познания относно следните болести: верем — белодробна туберкулоза; корем — коремни заболявания — язвена болест, апендисит и др.; понта, понтясано — простудни заболявания включително и пневмония; сипка — шарка; сюргюн — диарии; рани, кожни болести, счупвания на кости, изкълчено, изместено. При епидемия от шарка не ядели месо, за да не се разпространявала заразата. Роднини и близки носели на пострадалото семейство млечни и постни яденета. Раздавала се и прясна пита с мед.

 

Известен лечител-практик, по габровски „икимжи", бил Христодор (1845—1860 г.), за когото не се знае откъде е дошъл. Ако се съди по името му, той трябва да е бил от гръцки произход. Той се оженил за Стамата Деликичева, жителка на селото, но починал млад. Оставил жена си вдовица с едно момиче — Деспина. След неговата смърт към 1861 г. в Габрово идва хекимин — един грък от Янинско, от местността Загор, за което бил наричан „Загорлията". Името му не се помни. Той приготвял разни хапчета, мехлеми и др. Живял в училището и поради пиянство предизвикал пожар в старото училище. Сам става жертва на пожара (9. III. 1870 г.) [161].

 

Местният лечител-практик Тодор Масуров бил наричан Тодю икимжият и още Тодю дюкенжият, понеже имал и дюкян. Имал специално ножче за разрязване на циреи — „нищер". Приготвял хапове против запек от саръ-сабур, корен от ревент, брашно и малко вода. Правел и други хапове за усилване — „за кувет", и разни мехлеми за рани и пр. Лекувал до смъртта си (1888 г.). След смъртта му за лечител бил ангажиран Иван Печев от гр. Даръдере (Златоград), който престоял в селото около 2 години (1889—1890 г.). По неизвестни причини напуснал.

 

Аптекарският работник от Ксанти Ангел икимжият, грък, лекувал срещу хонорар, като продавал и лекарства, приготвени от него. Давал и отварка (топла) от

 

 

161. В. Македония, № 48, 9 май 1870 г.

 

326

 

 

някаква трева. Работел до 1896 г., когато властта му забранила да практикува като неправоспособен.

 

В началото на 1900 г. в Габрово дошъл лечителят-практик Татеос Ананян от гр. Гюмюрджина, аптекар, също недипломиран, но по-добре осведомен и способен от Ангел. Отнасял се към болните внимателно. В селото останал две-три години, но властта и на него забранила да практикува като неправоспособен.

 

Всички лечители практици препоръчвали познати на народа начини на лекуване, като разтривки, масажи, затопляне, отварки от разни билки за пиене, но давали и лечебни средства, като напр. рициново масло, хинин („сулфату") на прах, хапове за усилване, сиропи, маджуни, мехлеми.

 

Костадин Бозов бил местен лечител на добитък. Неговата професия била наследена от сина му Панайот Бозов.

 

Радю Дедьовски, за когото споменахме вече, че е зидар, същевременно бил и ортопед — „джерах", по габровски „джерахчи", а също лекувал и кожни болести. Приготвял сам мехлеми за рани от порязване, лекувал и болести по кожата.

 

Димитър Костов бил овчар, пострадал при опит за отвличане на стадото му. Той бил опитен лечител на рани, синя пъпка и др. Сам приготвял мехлеми. Познанията си предал на дъщеря си Чина Костова, по мъж П. Карачолева, която продължила да лекува до смъртта си в Пловдив.

 

Тодор Николов — свещеник в селото ни, лекувал простудни заболявания, давал съвети и на родилки. Той спасил от „понта" (пневмония) Никола М. Кафалиев, като го сложил в казан с топла вода, дал му хинин — „сулфату", рициново масло, слагал му вентузи — обикновени и кръвни. Освен това при мъчително раждане препоръчвал родилките да духат силно през тръба от тръстика — „масур", което ускорявало раждането. Ценен бил и от турците. Когато в съседното на Габрово село Маргаре се появил мор по дребния добитък, поп Тодор казал да преместят добитъка в друга местност. След известно време болестта започнала да намалява и останалият жив добитък постепенно оздравял. Габровци сметнали, че първата местност била „усойка", не била изложена на слънце и в дъждовно време по

 

327

 

 

старите загнили дървета се развивала отровна гъба, която причинявала заболяването и отравянето. Маргарци останали много доволни от помощта на поп Тодор, от молебена му и казвали: „Ходжаларън мускаларъ ер тутмад, ама папазън дуваст ер тутту" („Моските на ходжите не помогнаха, но молитвата на попа хвана място"). След тази помощ маргарци го посещавали всяка година и му донасяли подарък от добитъка им — масло и сирене.

 

Катерина Костова Киречева — баба Коска, и Райка Атанасова — баба Райка, лекували болни хора с разтривки, затопляне, „наместване пъпа" и пр. Баба Коска лекувала и с отварки от билки, а баба Ташина — заушка със заобикаляне на болното място с игла и същевременно мърморела нещо. Приготовлявала мехлем за екземи.

 

Кираджиите от Кърджалийско Кара Исеин и Шакир били известни и като лечители на добитък.

 

При мор (краста) едрият добитък по-рано бил закарван в местността „Св. Петка", а по-късно в „Дулиту". Тук бил прокопаван проход като открит тунел. В събота вечер идвали стари хора да палят „жив огън", получаван чрез продължително търкане на две хвойнови дървета. При търкане на дърветата се възпламенявал барут, който запалвал прахан. „Живият огън" горял от двете страни на прокопания проход, а в неделя добитъкът преминавал през средата. Никой не трябвало да говори, докато не се даде знак с изстрел. Същата церемония се извършвала и с изпратения на паша през лятото добитък в местността Караахмат.

 

Сред габровци било разпространено вярването, че има хора с лоши очи, които урочасвали другите и особено хубавите деца. Пострадалият чувствувал силно главоболие. Бабите лекували уроките с кръстче, което поставяли в чаша с чиста вода. Ако излизат мехурчета — „бъарбонки", значи има „урци", на пострадалия се дава да пие от водата три пъти последователно по една глътка. С част от водата се измива лицето на болния, а останалата част се изсипва в огъня. Урочасване се лекувало и с цвете, което стояло върху икона в църквата. Предпазно средство било да се плюе и да се каже „да му ни урчасат" или „да не му е уроки".

 

През 1896 г. или началото на 1897 г. селската управа

 

328

 

 

ангажирала правоспособен лекар Ксенофон Пападопуло, завършил медицина в Атина. С неговото назначение в Габрово се сложило началото на научната медицина. Този първи лекар останал на работа в селото до 1899 г. Към 1902—1903 г. било уговорено с д-р Канура, който бил на работа в с. Еникьой, да идва и в Габрово един ден седмично. При повикване в друго време му се заплащало от болния.

 

При тежки заболявания и епидемии габровци търсели лекарска медицинска помощ и от гр. Ксанти, като довеждали лекаря в Габрово или закарвали болния там. Това им струвало много скъпо. По време на епидемията от скарлатина през 1908—1909 г., на която стават жертва около 60 деца, габровци — тютюноработници в Ксанти, изпратили доктор Андонбейолу, който въвел строга карантина, дал съвети за гледането на болните и за предпазването на здравите. Тази епидемия била ограничена и ликвидирана.

 

Със средства на Д. П. Кудоглу е обзаведена аптека. За редовен лекар бил ангажиран д-р Дионисиус Бадас, родом от Янинско, завършил медицина в Атина. Той притежавал солидна подготовка, бил трудолюбив и много добросъвестен при изпълнение на професионалните си задължения. В с. Габрово работел от 1908—1909 г. до разрушаването на селото през лятото на 1913 г. Той преглеждал не само габровци, но и дошлите за преглед от околните села.

 

6. Кредитно дело

Черковна каса. Както вече се каза, от завещанието на Кумел била образувана черковната каса, която поела издръжката на църквата и училището. Тя отпускала и средства на габровци при закупуването на планинската местност над „Пъаструту гроби", както и за купуване на други гори и пасбища. Подпомагани били и нуждаещите се бедни селяни. Сумите се отпускали срещу разписка, някои от сумите обаче не могли да бъдат върнати и станали несъбираеми. Ето защо средствата на касата намалели. Въпреки това с кредити от нея през 1912 г. била построена мелница за брашно.

 

Парчежицка каса. На 1 юли 1870 г. група габровци —

 

329

 

 

тютюноработници от Ксанти, основали професионално дружество [162]. Според устава на това дружество всеки работник се задължавал да дава по една надница — „гюнделик", годишно за членски внос. Майсторите — „устабашиите", внесли по 100—200 гроша, а работниците — по 20—40 гроша в касата. Нарекли я „парчежицка каса". От година на година броят на членуващите в касата се увеличавал, а заедно с това се увеличавали и средствата и́. В нея участвували Фотю Чиков, Стамат Кутров, Ташо Маджаров, Манол Караиванов, Смийон Кулаклъев, Мавро Кафалиев, Димитър Караенев и др.

 

От постъпили влогове и членски внос се събира сумата, която възлиза на 500 лири. Касата подпомагала изпаднали материално селяни, пострадали от бедствия, сираци; строеж и поправяне на пътища, мостове, чешми в района на селото. За други нужди и на по-състоятелни хора също се отпускали кредити, но с лихва. От касата се ползували всички нуждаещи се без разлика дали са членове на дружеството.

 

Потребителна кооперация в Ксанти. До провъзгласяването на Хуриета в Турция през 1908 г. тютюноработниците от Ксанти не били организирани. След младотурския преврат те се обединяват в синдикат с председател Мехмед Фехтиш, секретари Юмер Февзи и Стилян Бояджиев, българин от с. Еникьой, Ксантийско. В този синдикат станали членове всички по-млади работници. Записаните внасяли по една надница като годишен членски внос и парите се събирали от секретарите на синдиката чрез канторите на тютюневите фирми.

 

С тези средства през 1909 г. се основала потребителна кооперация, по турски „шеркет". По устава на тази кооперация всички членове се задължават да пазаруват от нейния магазин, който за една година така се разраснал, че започнал и търговия на едро. Противници на кооперативното дело запалват магазина, който изгаря до основите си с всичката стока в него (1911 г.).

 

Мелница. През 1912 г. габровци поръчали от Одрин една мелница за брашно на стойност 200 лири, с пари от черковната каса. Машинните части пристигнали,

 

 

162. Кафалиев, Н. М., цит. съч., с. 5.

 

330

 

 

дошъл и майстор-техник да я монтира, който получил 120 лири [163]. При пробването й обаче се счупило колелото. Техникът отишъл в Одрин да вземе друго колело, но поради избухването на Балканската война не се завърнал.

 

7. Характерни черти на габровските българи

Повечето габровци са средни на ръст, мнозина са високи. Те са стройни, със силно развита мускулатура, продълговато лице, правилни черти, весел нрав. Кожата им е повече мургава, но не са малко и хората със светла кожа. Косите и очите са най-често кестеняви и черни, рядко са светлокосите и синеоки хора, по габровски — „сури", както се споменава за „сура Илена Янкува" в песента за нея. Габровци притежават ценни качества: родолюбие, свободолюбие, сговорчивост, упоритост, безстрашие, смелост. Тези качества проявили при участието си в движението за църковна и политическа независимост.

 

Габровци са трудолюбиви, предприемчиви и пестеливи. Като излезе от училището, синът се залавя за работа, печели, спестява, годява се, като годеник ходи на „курбет" 4—5 и повече години, докато припечели и си построи къща и чак тогава завежда „нивястата" в новия собствен дом. Така се култивирал тих, семеен живот без семейни раздори, с висок морал. Докато повечето от мъжете търсели работа предимно вън от селото, жените се грижели за всичко у дома и за обработването на имота. Пословично е трудолюбието на габровските жени. Тези качества са в тясна връзка с обичта и грижата им за семейството. Разводи почти не ставали.

 

Въпреки примитивните условия, при конто живеели, габровци били чистоплътни и поддържали спретното облеклото и дома си.

 

 

163. Кафалиев, Н. М., цит. съч., с. 10.

 

331

 

 

Честността на габровци се проявявала не само в селото ни, но и във взаимоотношенията им извън него. Кредитирането обикновено ставало без документ. Тютюневите фирми им отпускали аванси на доверие.

 

Габровци са гостоприемни, разговорливи и любезни. Завистта била почти непозната. Съществувал е по-скоро стремежът да се догони близкият, съседът.

 

Лъжата и кражбата в Габрово са голяма рядкост. В спомените си за с. Габрово учителят Хр. Киров пише: „Дължа да отбележа, че кражбите в селото бяха непознати. Ние, учителите, другаде сме имали големи неприятности за кражби между учениците. Кражба в Габрово измежду учениците никога не се случи." Веселието става винаги колективно, в компании, придружени с песни, често с гайда и хоро. Такива групови увеселения габровци наричат „моабет".

 

Всяка веселба се придружава с „вину" и „бяла ракие", но пояници се срещали твърде рядко. Употребата на алкохол е едно от отрицателните качества на жителите на Габрово.

 

Същевременно габровци били твърде любознателни. Принудени да търсят работа вън от родното си място, те научавали турски и гръцки. Преди да се открие училището в селото, някои младежи добивали образованието си в съседните по-големи селища.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]