Село Габрово, Ксантийско

д-р Петър Коруев

 

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

ДУХОВНА КУЛТУРА, ЕЗИК, ФОЛКЛОР

 

3. МУЗИКА

 

1. БИТОВИ ПЕСНИ

  1. Новогодишна песен (снароднела)
  2. На бубула (по Заговезни — хороводна)
  3. Петру, Петрулянку ( Песен за Петровден)
  4. Коледарска песен
  5. Годи ма, майчо (за седянка)
  6. Хранила й майка (сватбарска)
  7. Прустявай майко
  8. Мур хайде ми, хайде
  9. Вино пием (за сватби и угощения)
10. Я подай ми...
11. Седнал бе Щефан
12. Илче ле
13. Кукувичка кукова (хороводна)
14. Вечерай, та лягай, майо (за седянка)
15. Енке, Стуенке, дъашшеру (за седянка)
16. Ювнаци луди и млади (хороводна)
17. Заспал ювнак (за седянка)
18. Дай ми, мамо (хороводна)
19. Тунке ле (за седянка)
20. Глава ли та були (за седянка)
21. Имяла е майка (за мъже)
22. Коню, коню (за седянка)
23. Калуда (за люлка и седянка)
24. Гледай ма (за люлка и седянка)
25. Сички субраха мижие (за седянка)
26. Идях си ут Стамбол
27. Муминку
28. Пуфалил ми са й
29. Чам от ми ни дойда
30. Ела, ела, бре Тодуре
31. Копелчи карат вързано
32. Илену мъари Янкува (хороводна)
33. Марийку Каваржикува (хороводна еникьойска)
34. Вълинку Калажиюва (хороводна)
35. Стоинку Пупержиюва (пусурнату хору)
36. Сношше ходех, мале ле (хороводна)
37. Мари моме (хороводна — повъарнату хору)
38. Косу, Косу Карачолюв
39. Заранай, момне ле. . . (хороводна)
40. Карамфилко, билбилко
41. Тудорке либе
42. Златку Чакалува
43. Станку льа Караенюва
44. Мър Яно Караенюва
45. Та са субраха
46. Станка Патолува (възпоменателна)


2. ИСТОРИЧЕСКИ И ХАЙДУШКИ ПЕСНИ

47. Я излезай ми
48. Юрук и Руса
49. Бяла Тудорка и чъарну татарчи
50. Атанас Динюв
51. Кадият дойди
52. Субрахми са
53. Стан нивясту
54. Питли са пели
55. Руса (сватбарска)
56. Ой, Стано, Стано
57. (...)
58. Две дивойки
59. Чам чули ли сте
60. Леленчу (за седянка)
61. Милче първо либе
62. Димитре либе
63. Заплакала е гурата (за седянка)
64. Страхиле, страшна войводу
65. Янка през гора въарвеше
66. Ой та, момче
67. Дубринко льо, мари хубава
68. Залижал Стоян (хороводна)
69. На снага си имам седемдесет рани
70. Пиленце, горску славейче


Две турски народни песни:

1. (На Караахмат, над Чатал чешме)
2. (Кой ти заповяда тебе, бре Хасане)

 

 

1. БИТОВИ ПЕСНИ

 

Песни

 

Дълго време, преди да се създаде възможност да се изучава българското четмо и писмо, народното поетическо творчество било главно средство за духовно общуване в сферата на културата и естетическите потребности. Същевременно чрез народните песни, приказки и пословици българинът усвоявал езика си, добивал познания за своята история и минало. Те крепели и повдигали народностното му чувство през многовековното робство. През по-далечното минало възниквали главно битови песни, а във време на робството — най- много исторически, героични (юнашки) и хайдушки.

 

В Габрово песни се пеели главно по време на работа по домовете, но годежи, по сватби, межии, попрелки; на мъжки срещи — увеселения в домове; в хорището —

 

226

 

 

от мъже и жени; на люлка в Голям чучур — от момите. Така е и досега. Пее се най-често дружно от по няколко души, и с отпяване от друга такава група.

 

Записаните песни са слушани главно през последните 10—20 години (1960—1969 г.) от наши възрастни хора в Габрово над 50-годишна възраст, повечето жени. От по-младите ни наследници, родени след изтеглянето на габровци от селото, малцина знаят по някоя песен, и то предимно хороводни. Поради това само възрастните пеят на габровски говор. При записването често се налагаше да поправям изговарянето на много думи, несъответствуващн на нашия говор. Времето и средата са оказали своето въздействие.

 

Много песни са внесени отвън от гурбетчии, упражнявали своя занаят в Габрово, главно от Смолянско. Също има песни, пренесени от габровци, били на работа в други селища. Те се пеят често със същата или с малко изменена мелодия, но с габровски текст, а понякога без промяна на текста — подражателно. Трябва да се допълни, че са били разпространени и турски песни, и то главно сред мъжете.

 

По съдържание народните песни са семейни, любовни, хумористични и подигравателни. Мелодиите на доста габровски песни са същите, както са се пеели из Смолянско и други селища. Накрая трябва да споменем, че има габровски песни със собствена или заимствувана мелодия, но с два и повече различни текстове. От песните сме подбрали предимно такива, в съдържанието на които е разкрит битът на населението. Освен това сме поместили по-ценни историко-героични песни, включително и такива за нашите освободители — русите.

 

При подбора на песните съм се стремял да избягна по-рано публикуваните. От поместените в сборника на Васил Стоин [74] единадесет габровски народни песни ние сме поместили само 3 (№ 147, 404 и 901), поради съществена разлика в текста и особеното тълкуване на съдържанието на първата, предадено погрешно тогава от нашия певец Митю Бояджиев от Райково, Смолянско,

 

 

74. СТОИН, В. Български народни песни от Източна и Западна Тракия — В: Тракийски сборник, Кн. VII, С., 1939.

 

227

 

 

за когото по-късно Стоя е омъжена. Той не е помохамеданчен и Стоя не е приела мохамеданството. Доказателство за това е, че по-късно дъщеря на Стоя, християнка, идва в Габрово, омъжила се за „губруленина" Тодор П. Коруев и станала „габрулянка". Песента е битова, но на шега се вмъква „да станиш бяла ахранка", понеже из Смолянско има и българи-мохамедани. А на шега габровци понякога казвали и на християните там „ахрени". На коледната песен (№ 404) — текстът в началото е неверен. Първата и третата (№ 147 и 901) песни поместваме и поради твърде съществената разлика в музикалния текст.

 

Пеенето през време на работа, на межии, попрелки, а също през великденските и другите пости на Торището и на люлка в Голям чучур ставало без съпровод на музикален инструмент. Хората се съпровождат най-често с музикален инструмент, по-рядко с инструмент и пеене или пък само с пеене. Сватбените тържества ставали винаги с музикален инструмент и песни, почти през всичкото време на тържеството.

 

От народните музикални инструменти най-любимият е гайдата — „гайгата". Обикновено свири един, нерядко двама гайдари, а много често и с участие на гъдулка — „кеменче". В Габрово имало „каба" гайди, с мек басов тон и една „жура" гайда— с висок и по-остър тон.

 

Песни, които се пееха у нас, но не са поместени тук, само ще споменем: „От как са е, мила моя майко, зора зазорила"; „Планино, Пирин планино"; „Отишел ми е Караже"; „Чьарнюм са гости душлили"; „Иванувице, кехайовице"; „Ма сичку и билу"; „Черна се потера задади"; „Не ща, майко, на султана вергия да плащам"; „Колю си Енки викаше"; „Неду мари"; „Яна девойка"; „Възкачила са и́ Тудора"; „Русице, пуста Русице"; „Мела и́ Рада дворуве"; „Да и́ гиде момнеле, бъалгарску чеду"; „Отколе са, Михринко, ни видихми"; „Ела ми, ела, Хасане"; „Яшасън хуриет" и още много други — пренесени отвън и габровски.

 

228

 

 

 

I. БИТОВИ ПЕСНИ  [75]

 

1. Новогодишна песен

(снароднела)

 

 

С нова година, с нов живот,

С нова година, с нов живот!

 

 

75. Лицата, от които са взети песните, са родени в Габрово. На всички посочваме сегашното местожителство и възрастта.

 

229

 

Чест, здраве и добър имот

да стъпи днес в дом ваши.

И с весели, честити дни

Да дойдат всяки добрини!

Това са песни наши, песни наши! (2)

Честити тоя добър ден,

Надежди, тайни отдадем!

Аз сурова ви носа

За много години нови!

И с весели, честити дни

Да дойдат всяки добрини!

Това са песни наши, песни наши!

Това са песни наши и народни!

За много години! [76]

 

 

Текстът е взет от Георги К. Кудев — 72 г., Пловдив, 1962 г.

Записана от Петър Я. Коруев.

 

 

76. ЕВТИМИЙ, архимандрит, цит. съч., с. 383.

 

230

 

 

2. На бубула

(по Заговезни — хороводна)

 

 

Пуд мисачинка хору играет,

Чийто е хору най-хубаву

Момску е хору най-хубаву,

Най-хубаву, най-каматну,

Най-хубаву, най-каматну,

Съаз йувнаци заградену.

 

 

Текстът и изпълнение — Аспасия Хр. Келева — 66 г., Пловдив; Галица Я. Караянева — 62 г., Пловдив.

 

231

 

 

3. Петру, Петрулянку

(родопска, по габровски говор)

( Песен за Петровден)

 

Петру, Петрулянку, мари, гиздава дивойку,

Юфчери дойдеха, мари, на ден на Петруден,

Петру, Петрулянку, мари, гиздава дивойку,

Фчера шу ти реках, мари, пак ли да ти река.

Хайде, мари, пак ли да ти река.

 

 

Текст — Мария Т. Деликичева — 70, г., Пловдив.

Изпяла — Аспасия Хр. Келева — 66 г., Пловдив.

 

232

 

 

4. Коледарска песен

 

 

Стани, стани, домнувичку (домакиня),

Чи са душли коледари

Да хми дадеш виен кулак.

Виен кулак, къарстен дукат,

Чи са руди Исус Христос,

Цар на небу, цар на земе.

Хать хать Кула [77]

Хать, хать Кула-а-а!

 

 

Текст — Анастас Д. Кирчев — 76 г., Пловдив.

Изпял — Петър Я. Коруев — 66 г., Пловдив.

 

 

77. Провикване — „Хайде, хайде Коледа!"

 

233

 

 

5. Годи ма, майчо

(за седянка)

 

 

Годи ма, майчу, жени ма,

Дурде съам си ешше малъак (2)

Дурде пу селу ни ходе,

Пу селу, пу момцки стрехи,

Да слушам момцки гласуве.

Постуй сину, и почакай,

Да дойде зима, подзима (2)

Да фтоса чъарнуту грозди,

Да сторим вину чъарвену,

Вину и бяла ракие,

Бейка шим да ужениме,

Пъак тебе шъа угудиме (2)

За пудна мома хубава,

За пудна руса девойка. (2)

 

 

Текст — Благойка П. Коруева — 66 г., Пловдив.

 

234

 

 

6. Хранила й майка

(сватбарска песен)

 

 

Хранила и́ майка, кутила и́ майка (2)

Идинчъак сина, сина Стуяна. (2)

Изхранила гу и́, изкутила гу и́, (2)

Пруводила гу и́ на чузду селу. (2)

Кяр да кярова, моми да гале [78]

моми да гале и да утбира. (2)

 

 

Текст — Елена Ан. Тюрдийчева — 60 г., Пловдив.

Изпял — Петър Я. Коруев — 66 г., Пловдив.

 

 

78. Гале — люби.

 

235

 

 

7. Прустявай майко

(сватбарска песен)

 

 

Прустявай, майко, прустявай,

Прикята и дарувете.

Сичку ми халал правите.

И да ми, майо, пуливаш,

Моята долна градинка,

Моите китки каматни.

Вечеру да ги пуливаш,

Утрина кравени [79] да съа.

 

 

Текст и изпълнение — Аспасия (Пашие) Хр. Келева — 65 г., Пловдив.

 

 

79. Кравени — свежи.

 

236

 

 

8. Мур хайде ми, хайде

(сватбарска песен)

(Пее се, когато булката излиза от дома си и отива към църквата)

 

 

Мур хайде ми, хайде,

Малка муминко льо хубава. Мур нашту е селу,

Малка муминко льо, хубава. Мур нашту е селу,

По-хубаву, муминко льо, по-каматну.

Мур нашту е селу,

Слъанци грей, муминко льо, роса руси.

 

(След венчавката до дома на младоженеца):

 

Мур хайде ми, хайде,

Мур нивясту, млада и хубава.

 

237

 

 

Мур ми да ти и́ балну [80]

Мур нивясту, млада и хубава

Мур от шъа са разделиш

Ут майка и татка, нивясту льо хубава.

Мур от шъа се разделиш,

Ут брате и сестри, нивясту льо хубава.

 

(Когато булката пристъпва прага на новия дом):

 

Мур флези ми, флези

Мур невясту млада и хубава.

Мур нашта е къашше

Най-хубава, нивясту льо хубава.

 

 

Записана от Василка Ан. Камбурова 77 г., Пловдив.

 

 

80. Балну — мъчно.

 

238

 

 

9. Вино пием

(за сватби и угощения)

 

 

Вино пиям (2), жанум,

Момне ле, жанум, и бяла ракие (2)

Конче яхам (2), жанум,

Момне ле, жанум, конче ажемие [81]. (2)

Йас гу таргам (2), жанум,

Момне ле, жанум, нах гора зилена (2)

То ме тарга (2), жанум,

Момне ле, жанум, нах момини дворе (2)

Момини са дворе (2), жанум,

Момне ле, жанум, с босильчек метени (2)

Момини са дворе (2) жанум,

Момне ле, жанум, пъалнички сватуве. (2)

 

 

Текст — Йорданка и Васил Григорови — 69 и 77 г., Пловдив.

Изпяла — Василка А. Камбурова — 77 г., Пловдив.

 

 

81. Ажемие (тур.) — неопитен.

 

239

 

 

10. Я подай ми..

 

 

Я подай ми, мила майо льо, замбурата,

Замбурата, мила майо льо, на ръаката (2)

Пишшемалъат, мила майо льо, на рамуту.

Та шъа пода, мила майо льо, съай [82] долу-долу,

Съай долу-долу, мила майо льо, на дюкянъат.

Та шъа седна, мила майо льо, на пейката.

Та шъа цъанкам [83], мила майо льо, и шъа пее.

И шъа чакам, мила майо льо, да ми минат,

Да ми минат, мила майо льо, малките моми.

Малките моми, мила майо льо, Дукинчица.

Дукинчица, мила майо льо, с малкуту дети,

С малкуту дети, мила майо льо, пъарвата мома.

И шъа ги река, мила майо льо, наздравим ти,

Наздравим ти, Дукинчице ле, малката мома.

Храни е храни, Дукинчице ле, изхраней е,

Изхраней е, Дукинчице ле, йа шъа е зема.

 

 

Слушана от П. Я. Коруев и Петър Пейков — 68 и 62 г., Пловдив.

 

 

82. Съай — тъй, така.

 

83. Цъанкам — свиря на струнен инструмент.

 

240

 

 

11. Седнал бе Щефан

 

 

Седнал бе Щефан, седнал бе,

Вечера да вечерова.

С негува стара майчица,

С негуву булче Иленка.

Както ядяха и́ пияха

Чи му са вину дократи,

Вину и бяла ракие (2)

Щефан Иленки викаше:

— Под'ми, Иленку, натучей,

ут наште долни зимници,

Вину и бяла ракие.

Ага са въарна Иленка,

Та са и́ Иленка запрала.

Удвъанка, удвъан вратата (2)

Да слуша майка шу вика.

Шу вика майка Щефанум:

Те си Иленка напушше [84]

Съас терзицките чираци.

 

 

84. Напушше — давам повод за любов.

 

241

 

 

Га флези въатре Иленка,

Щефан Иленки викаше:

Стань са, Иленку, применей,

С баш панаирцка премена.

Та шим на черква да подим.

Чи си на черква нутиди,

Ам скалва Иленки главата. (2)

Глава пу дворе ходеше,

Изикьят дума думеше:

— Язък ти, язък, Щефане, (2)

Язък ти, язък, Щефане,

Куга си майка пуслуше,

Те и́ мене въарле душманка. (2)

 

 

Текст — Аспасия Хр. Калева — 68 г., Пловдив.

Слушана от група габровци, Пловдив, 1964 г.

 

242

 

 

12. Илче ле

 

 

Илче ле, сестро хубава,

Излезей, сестру, поглиднай,

Брат си ти иде ут Стамбол,

Та кара тешку имани

Сине зилени синдици [85]

Пъални съас жъалти алтъани.

Сестро льо, сестру Илче ле,

Я седни близку ду мене.

Да си та хитру попитам.

Чъам чака ли ма, сестро льо.

Марийка, близка Кумшуйка,

Мойта пъарва гуденица.

— Брате ле, брат Кустадине,

чъам мъарва ли та и́ чакала,

Се дванайсте гудини.

Фчера Марийка загина.

Млогу ти здрави устави:

Я имам сестра по-малка

Ут мене дваш по-хубава [86]

 

 

85. Синдици (тур.) — сандъци, каси.

 

86. Хубава — добра.

 

243

 

 

Ут мене триш по-каматна,

Та нее, лельо, земити.

 

 

Изпяла — Галица Я. Караянева — 62 г., Пловдив.

 

244

 

 

13. Кукувичка кукова

(хороводна)

 

 

Кукувичка кукова,

Лете на планината, (2)

Зиме накрай морету.

Чъам да ни виде, пиленце.

Моят сина Стояна.

И да гу видех, мале ле,

Чи гу, майчу, ни пузнах.

Ам го зачух, мале ле,

Сраде синюту мори.

На бял камен садеше,

Ду две дяца дъаржеше, (2)

Бяла кинига пееше.

— Поди [87] му кажи, пиленце.

Да остави дицата, (2)

Да пуеми [88] жината,

Чи татари дойдеха,

Та дюнята призеха.

— Дюне, майчу, шарока,

Синю мори дъалбоку.

 

 

Текст — Дим. К. Кудев — 82 г., Пловдив.

Изпели — Аспасия Хр. Келева — 66 г., Пловдив, и Галина Я. Караянева — 62 г., Пловдив.

 

 

87. Поди — иди.

 

88. Да пуеми — да вземе, да прибере (забере).

 

245

 

 

14. Вечерай, та лягай, майо

(за седянка)

 

 

Вечерай, та лягай, майо,

Мене нимой чака,

Мен не ми и́ на умъат, майо,

Тоята вечера.

Ам мен ми и́ на умъат, майо,

Руса, малка мома.

Те пу дворе ходи, майо,

Тенка снага къарши (2)

Руса коса реше, майо, (2)

Ут раму ду раму.

 

 

Слушана от Димитър Г. Кафалиев — 74 г., Пловдив.

 

246

 

 

15. Енке, Стуенке, дъашшеру

(за седянка)

 

 

Енке, Стуенке, дъашшеру,

Какма бу мома хубава,

Дурде бе не угудена.

Уткак та майка угуди,

Чъарна дъашшеру, пучъарне,

Грозна, дъашшеру, пугрузне.

Да збере майка, да въарни

Годишъат, дъашшеру, нишанат [89]. (2)

— Ми збира, майчу, ми връащай,

Енки и фниделе свадвата.

Пунделник шъа калесвами (2)

Караурманцки [90] сватуве,

Чъарни гарвани калтятуве.

 

 

Текст — Йорданка А. Кирчева — 69 г., Пловдив.

Изпяла: Благойка П. Коруева — 66 г., Пловдив.

 

 

89. Нишан (тур.) — подаръците за годеж.

 

90. Караурмански (тур.) — от гъста, тъмна гора.

 

247

 

 

16. Ювнаци луди и млади

(хороводна)

 

 

— Ювнаци, луди и млади,

Ми те са лъага и мали (2)

На каматните дивойки, (2)

Каматни пъак не рабутни.

Утидах нива да ора,

Та урах, лелко льо, шу урах,

Заръачах рана проюма

Да дунце [91], ни донеси ми.

Заръачах добра пладнина,

Да дунце, ни дунеси ми.

Пуснах си, лелко льо, олуве,

Та си у дама утидах.

Найдех е ойген да стъака,

Найдех е пита да меси.

Гласа са пепел зарива,

Ръаки са тясту лепяха.

Кажи ми, лелко льо, кажи ми,

Кажи ми како да праве.

— Синку льо, лелин синку льо:

Да скалвеш пръачка дранува,

Да скалвеш пръачка ляскува,

съас ляскувата путпирай,

съас дранувата удривай.

 

 

Текст — Василка А, Камбурова — 80 г., Пловдив.

Изпели — Василка А. Камбурова и Галица Я. Караянева — 62 г., Пловдив.

 

 

91. Да дунце — да донесе.

 

248

 

 

17. Заспал ювнак

(за седянка)

 

 

Заспал ювнак, заспал хайрамие.

Заспал ювнак на гора зилена,

Пъак муминка на рамнуту поле.

Кой как замне муминка разбуда,

Пъак ювнакат нема кой да буди.

Де ми мина чъарнуту гарванчи.

Та пуграка ювнакум на глава:

— Стан, ювначе, стани хайрамйо,

Гора гори, та шъа та изгури!

— Аку гури, нека ма изгури!

 

249

 

 

Ние бехме дивитина брате,

Та делехми бащину имани:

Сам са падна пу кончи хранену,

Мен са падна конни най-мъаршаву.

Сам са падна пу себе огнева,

Мен са падна сабе ражясала.

 

 

Слушана от Аспасия Хр. Келева — 66 г., и Галица Я. Караянева — 62 г., Пловдив.

 

250

 

 

18. Дай ми, мамо

(хороводна)

 

 

Дай ми, маму, дай ми, маму,

Дай ми, маму, лен по-ясну.

Лен по-ясну идно пасму

Да напридам тенки конце.

Тенки конце бришимени,

Тенки конце купринени.

Да са пукат селцки моми,

Селцки моми и момчита.

Кой се пука и ни пука,

Ела мойту пъарву либе —

Дету ходи пу стрехите,

Да гу литят дъжувете.

Да го литят дъжувете,

Да гу капят капчурките (капчурите).

 

 

Слушана от Благойка П. Коруева — 68 г., Аспасия Хр. Келева — 68 г., Елена А. Тюрдийчева — 66 г., и В. Камбурова — 82 г. — всички от Пловдив.

 

251

 

 

19. Тунке ле

(за седянка)

 

 

— Тунке ле, балну ли ти е,

Тунке ли, жалну ли ти е?

— Не ми и́ ни балну, ни жалну,

Ам ми е ешше по-драгу,

От са е Колю угудил

На чузду селу далечну,

Край синю море дъалбоку.

Стани ми, майчу, соберай

На тавла тенки даруве,

У Коле леле шъа стана,

У Коле, у пубрата си.

Колюму и́ малку булчито,

Ку му даруве ми стигнат,

Тунке ше да е пусоса.

Въседна кончи хранену,

Нарами пушка приз раму,

Тъарна приз гора зилена. . .

Ни стана у Коле леле,

Ам стана Колюм нивяста.

 

Слушана от Аспасия Хр. Келева — 66 г., Пловдив.

 

252

 

 

20. Глава ли та були

(за седянка)

 

— Глава ли та були, сину мой,

Треска ли та трисе.

— Нит ма глава були, маю мари,

Нит ма треска трисе.

Съарцето ма були, маю мари,

За сношната вечер.

Сношше замнах, замнах, маю мари.

Приз момини дворе:

Мома на стол сади, маю мари,

Две е булки плитат,

Две е булки плитат, маю мари,

За млада нивяста.

 

Слушана от Димитър Г. Кафалиев 74 г., Пловдив.

 

253

 

 

21. Имяла е майка

(за мъже)

 

 

Имяла е майка сина Кустадина,

Сина Кустадина, Иленка дъашшера (2)

Иленки са душли ут далечну селу

Ут далечну селу далечни мумари [92]

Да ишшат Иленка за млада нивяста.

Кустадин йе дава, майка йе ни дава,

 

 

92. Мумари м. мн. — придумници от страна на момчето.

 

254

 

 

Кустадин ги вика: — дай йе майчу, дай йе,

Дай йе, майчу, дай йе Иленка дъашшера.

Иа ша ти докарам по-млада нивяста,

Хизмет да ти прави, ода да ти носи. (2)

Иленка дадаха, Кустадин загина,

Кустадин'ва майка жалну милну плачи: (2)

— Кустадине, сине, от дади Иленка.

От дади Иленка на далечну селу,

На далечну селу за млада нивяста.

 

 

Отчасти съкратен текст от П. Я. Коруев.

Изпяла — Василка А. Камбурова — 81 г., Пловдив.

 

255

 

 

22. Коню, коню

(за седянка)

 

 

— Коню, коню, сив и хранен,

Хайде, коню, да идиме, (2)

Дету бехме сношше вечер, (2)

Таму има две дивойки, (2)

Две дивойки, две сестрици.

Първата ми кон развежда

И си тиху коню пита:

— Коню, коню, сив и хранен, (2)

Шъа та питам да ми кажиш:

Гуден ли е твой сайбие? [93] (2)

— Не е гуден, не е женен, (2)

Сига мисли да са гуди, (2)

Да са гуди, да са жени,

Да са жени, теб да земи.

 

 

Текст — П. Я. Коруев.

Изпяла — Галица Я. Караянева — 63 г., Пловдив.

 

 

93. Сайбие (тур.) — собственик, стопанин.

 

256

 

 

23. Калуда

(за люлка и седянка)

 

 

— Калуде, алтъан Калуде,

Я шъа та питам, Калуде,

Оть ми си толкуз каматна?

Ут небу ли си паднала,

Ил си от земе никнала,

Та ми си толкуз каматна?

— Ювначе лудо и младу,

Нит съм ут небу паднала,

Нит съм ут земе никнала.

И мене й майка рудила

И мене, кату и тебе.

С прясну ма и́ мляку хранила,

С прясну ма и́ мляку муила.

На личен ден ма и́ рудила

На по-личен ма и́ къарстила.

 

 

Текст и мелодия от Елена Я. Коруева — 89 г., Пловдив.

Изпял — Петър Я. Коруев.

 

257

 

 

24. Гледай ма

(за люлка и седянка)

 

 

— Гледай ма, гледай ма, дюлберим, [94]

Та са наглидай,

Днес съам тука, дюлберим,

Утре ма нема.

Утре шъа пода, дюлберим,

На гулям Стамбол,

Кяр да керовам [95], дюлберим,

Моми да галям.

— Ако ми подиш, ювначе,

Кяр да кероваш,

Здрав да ми подиш, ювначе,

По-здрав да дойдиш.

 

 

94. Дюлберим (тур.) — красавец мой.

 

95. Керовам (тур.) — печеля.

 

258

 

 

Ако ми подиш, ювначе,

Моми да галеш,

Здрав да ми подиш, ювначе,

Болен да дойдиш.

 

 

Слушана от Благойка П. Коруева — 67 г., Пловдив, и Василка А. Камбуроаа — 81 г., Пловдив.

 

259

 

 

25. Сички субраха мижие

(за седянка)

 

 

Сички сибраха мижие

И Добра субра пупрелка,

Пупрелка и пусадялка.

Колкуту моми дойдеха,

По-млогу дубри ювнаци.

Редум по редум седнаха,

Ду ката мома и момчи.

Караже седна нбужакъат [96]

И Добра седна ду нега.

Добрина майка викаше:

— Утбирай, Караже, утбирай,

Утбирай моми каматни,

Наше Добра и́ най-хубава,

Най-хубава и най-каматна,

 

 

96. Бужак — къта, главно място до огнището.

 

260

 

 

Нее, Караже, да земиш.

— Мале ле, стара мале ле,

Нова съам къашше уградил

И нова порта шъа граде,

Караже на праг шъа клада.

Навъан навъатре га флявам

Линчете да си усуквам? [97]

Караже Добри викаше:

— Помни си, Добру, думите,

Момчиту шака ни знаи.

Добра майци си викаше:

— Мале ле, стара мале ле,

Лоше съам съане съанувал,

Моите бели харкуми

Пъални са къарви наляха.

 

 

Текст и изпълнение от Димитър Г. Кафалиев — 75 г., Пловдив.

 

 

97. Усуквам — изтривам.

 

261

 

 

26. Идях си ут Стамбол

(за седянка)

 

Идях си, идях ут Стамбол,

Га доех на касабата, [98] (2)

Загубих си аглъачиту,

Аглъачиту купринену.

На аглъачиту имеше

Петдесет и пет алтъана.

Не м' бяха мили парите,

Ам ми и́ милу аглъачиту,

Аглъачиту купринену. (2)

Три гу съа моми киндисали

И трите попцки дъашшери.

 

 

Текст — Мария Т. Деликичева — 72 г., Пловдив.

 

 

98. Касабата (тур.) — града (Енидже — Беломорието).

 

262

 

 

27. Муминку

(за седянка)

 

Муминку, малка муминку,

Куга питлите пеяха, (2)

Пеяха и пуфтараха.

Пъак яс бях, момне ле, пъак яс бях (2)

На вашта ниска вратинка,

Пут вашта блага ябъалка.

Та стоях, момне ле, и слушах,

Куга т'съа майка караше,

Куга ти майка викаше:

— Стан си, дъашшеру, легни си, (2)

Ми слуше селцки хурати. [99]

— Майо льо, мила майо льо,

Ма да легна да ни стана

Ут тези селцки хурати

И ут кумшуцки хасете. [100]

— Хасет ти правят, дъашшеру,

Оти съа малка угуди,

От за каматен гуденик

И ти си, дъашшеру, каматна.

 

 

Слушана от Йорданка А. Киречева — 69 г., и Благдика П. Коруева — 66 г., Пловдив.

 

 

99. Хурати (гр.) — приказки, злословия.

 

100. Хасет (тур.) — завист.

 

263

 

 

28. Пуфалил ми са й

 

 

Пуфалил ми са й млат Стуян

На Идрине града гуляма

Утпреш [101] пашовите кунаци, [102]

Чи има кончи хранену

И има булчи каматну. (2)

Кончи му прави хиляда,

Хиляда и пет стутини,

Булче му прави два града.

Ут де гу зачу пашата,

Ут пашовите кунаци

И си ми пашата викаше:

— Ха да са, Стуене ле, пуварим [103]

Съас тойту кончи фалену,

Съас мойту кончи хранену.

 

 

Текст — П. Я. Коруев.

Изпяла — Василка А. Камбурова — 80 г., Пловдив.

 

 

101. Утпрещ — пред.

 

102. Кунак (тур.) — къща на богаташ.

 

103. Да се пуварим — да се надпреварваме.

 

264

 

 

29. Чам от ми ни дойда

(за седянка)

 

— Чам от ми ни дойди, любе ле,

Сношше на мижата,

Сношше на мижата, любе ле,

И на пупрелката?

Дали пъат ни знаиш, любе ле,

Или кончи немаш?

— Два си коне имях, Маринку,

Три си пъате знаех

Ам кугату доех, Маринку,

На вашите порти,

Там та найдех, Маринку,

С тримина момчита.

И ми играехти, Маринку,

Съас сребъарният пъарстен,

Ут пъарсти на пъарсти, Маринку,

Та на тойте пъарсти

Ябъалка играехти, Маринку,

Ут скути на скути,

Ут скути на скути, Маринку,

Пак на тойте скути.

Прости си ми, прости, любе ле,

И пак си ма земи.

— Ниту шъа ти просте, Маринку,

Ниту шъа та зема!

 

 

Слушана от Галица Я. Караянева — 62 г., Пловдив.

 

265

 

 

30. Ела, ела, бре Тодуре

(за седянка)

 

 

— Ела, ела, бре Тодуре, дувечера,

Дувечера, бре Тодуре, пу вечера,

Ше ядеме, бре Тодуре, шъа пиеме,

Майка нема, бре Тодуре, и бубайка [104]

И съарцата, бре Тодуре, шъа си кажем,

и ти тойту, бре Тодуре и я мойту.

— И я станах, мила майчу, та утидах,

Та пувиках, мила майчу, и пучуках:

— Ела, ела, Маринко льо, отурай ми!

— Ни излявам, бре Тодуре, ни утварам.

Мене и́ майка, бре Тодуре, заръачила

Да н'утварам, бре Тодуре, момчитатам.

— Пучудих се, мила майчу, пумислех са,

Пукачех са, мила майчу, въарх къашшата

И си раскрих, мила майку, ду два реда,

Ду два реда, мила майчу, кирамиди (2)

И пак флязах, мила майчу, при Маринка.

 

 

Текст — Аспасия Хр. Келева — 67 г., Пловдив.

Изпял — Христо А. Чакъров — 60 г., Пловдив.

 

 

104. Бубайко (тур.) — баща.

 

266

 

 

31. Копелчи карат вързано

 

Копелчи [105] карат въарзану,

Въарзану, букайосану. [106]

Муминка му са и́ присмяла,

Чи гу карат въарзану,

Въарзану, букайосану:

На ръаки бели бейлекче,

На ноги тежки букое.

Копелчи ги утгувара:

— Нимой ми са присмива.

Мен ма ни карат за кражба,

Ам мене карат за тебе,

Въарзану, букайосану.

 

 

Слушана от Катерина Г. Геврекова — 72 г., Пловдив.

 

 

105. Копелчи — момче, хлапе.

 

106. Букайосану — оковано във вериги.

 

267

 

 

32. Илену мъари Янкува

(хороводна)

 

 

Мъари Илену Янкува, (2)

Янкува, чурбаджиюва, (2)

Ни утиди ли, Илену, (2)

На хору, на хуришшиту. (2)

Илена на край садеше (2)

И мъаску дети дъаржеше. (2)

Ни дойдеха ли, Илену, (2)

Ут Тютьолчувата свадва,

Тютьолчувите сватуве.

Тютьолчувите сватуве, (2)

Сватуве и калтятуве? (2)

Йоргу удникат одеше (2)

Динку момите одеше. (2)

Иоргу си Динкум чахкаше (2)

— Пусни съа, Динку, пусни съа,

Да фатим сура [107] Илена.

Да фатим сура Илена, (2)

Сура Илена Янкува. (2)

Рипнаха, та йе фатеха (2)

Йоргу та фати, Илену,

За бяла дясна ръачица.

Динку да фати, Илену,

за руса дълга кусица. (2)

Та та, Илену, сурнеха (2)

Сурнеха и тъаркалеха

 

 

107. Сура — руса.

 

268

 

 

Ду Делювица Лингува.

Брат ти Димитра бахтяха, (2)

Стара ти майка тъаптяха. (2)

Илена таткум викаше: (2)

— Язък ти, татку, язък ти, (2)

Зашшо та, татку, бруяха [108] (2)

Селуту баш [109] чурбаджият. (2)

Калекум Иоргум викаше: (2)

— Сурни е Йоргу, карай е,

Карай е млада нивяста.

— Нешшам е, калеку, нешшам е, (2)

Те има и друг гуденик —

Стамбулжийчиту Кудюву.

 

 

Изпяла — Галица Я. Караянева — 63 г., Пловдив.

 

 

108. Бруяха — смятаха, считаха.

 

109. Баш (тур.) — пръв.

 

269

 

 

33. Марийку Каваржикува

(хороводна еникьойска)

 

 

Марийку Каваржикува,

Габруцки вакал карагьоз,

Ми да ти и́ балну, Марийку,

От шъа с'подиш на Габруву.

И ние слет тебе шъа дойдим

Съас пеени, съас пушшени.

Приз вашта порта шъа замнем

и тойта песна шъа пеем:

„Марийку Каваржикува,

Габруцки вакал карагьоз".

Ти да излезиш, Марийку,

На вашта хумена вратинка,

Та да пугледниш, Марийку,

Какви момчита заминат.

 

 

Текст — Петър Я. Коруев.

Изпяла — Благойка П. Коруева — 68 г., Пловдив.

 

270

 

 

34. Вълинку Калажиюва

(хороводна)

 

 

— Вълинку Калажиюва,

Въле, дъашшеру майчина.

От ми си, Въле, тъай жална,

тъай жална и тъай кахърна.

— Кък да съам, майо, не жална,

Не жална и не кахърна,

Сношше бях, майо, сношше бях,

На Кимала на чучурат,

Че там ми, майо, дойдеха

Врет Кирчуцките фудули,

Фудули кабадаили, [110]

Та ми удата плескаха, [111] (2)

Плескаха и изливаха

И мене, майо, викаха:

„Вълинку Калажиюва, (2)

Кога шиш, Въле, да земши, (2)

Та мене, Въле, ние рачиш".

 

 

Текст — Благойка П. Коруева — 66 г., Пловдив.

Изпяла — Галица Я. Караянева — 62 г, Пловдив.

 

 

110. Кабадаилии — с вид (външност) на юнак.

 

111. Плескаха гр. — замърсяваха.

 

271

 

 

35. Стоинку Пупержиюва

(пусурнату хору)

 

 

Стоинку Пупержиюва,

Пъак Буежицка нивясту,

Момите хору стораха,

На Иванчуцките къашше, (2)

На рамничките доруве.

Митю удникат одеше,

Саву на краят садеше.

Саву си Стои викаше:

— Свали си, Стою, аглъакат. (2)

Та метни белиат тистимел, (2)

Да видим прилага ли та (2)

Да станиш бяла ахранка. [112]

Твърде та, Стою, прилага

Да станиш бяла ахранка.

 

 

Слушана от Аспасия Хр. Калева, П. Я. Коруев и др., 66 г., Пловдив.

 

 

112. Ахранка ж. — българо-мохамеданка (по-раншно название).

 

272

 

 

36. Сношше ходех, мале ле

(хороводна)

 

 

Сношше ходех, мале ле,

На виранят на ода.

Чи там найдех, мале ле,

Мойту и́ либи заспалу (2)

Пут чъарвена ябълка (2)

Пут зилена лелана.

Ябъалката цветеше,

Лелъаната рисеше,

Летен ветер дуеше,

Бели цвете капеха,

Ювнакуму на глава.

— Ходи, ходи, ювначе,

Девет села да ходиш

И пак тука да дойдиш.

И пак мене да земиш.

 

 

Текст — Димитър Г. Кафалиев — 75 г., Пловдив.

Изпяла — Благойка П. Коруева — 67 Пловдив.

 

273

 

 

37. Мари моме

(хороводна — повъарнату хору)

 

 

— Мари моме, малка моме,

Шу ми ходиш, дребну, дребну,

Дребну, дребну, та каматну,

Пу пулету, край мурету,

И ми береш китки, китки,

Китки, китки, невенкови.

Китки, китки, невенкови

И по-дребни бусилкуви. (2)

— Бре ювначе, луду, младу,

Иас ги бера за ергени,

за ергени, за либиту.

 

 

Слушана от Благойка П. Коруева и Аспасия Хр. Келева — 66 г., Пловдив.

По същата мелодия, вероятно пренесена от Смолянско, се пее и песента „Косу, Косу Карачолюв".

 

274

 

 

38. Косу, Косу Карачолюв

 

 

Косу, Косу Карачолюв,

Станку, Станку Курметюва, (2)

Ни утиди ли у Кудюве,

у Кудюве на мижата. (2)

Ни излези ли въорх стражата,

Ни дади ли пиле Гогум,

Две юболки, три тухдинки?

— Нà ти, нà ти, пиле Гогу,

Две юболки, три хундинки

Да ги въорзеш на гайдата.

Куга подши на Кимала [113]

На Кимала на хуроту. (2)

Фатите са идин ду друг,

Косу и Гогу на удникъат. (2)

Косу сади на сукакат, [114]

Та ми бруи дребни синце,

Дребни синце и бапчиянки.

Станка замна прие сукакат,

Косуму са пускриваше,

Гогуму се пуказваше.

— Бягай, бягай, пиле Гогу,

Да та ни стигни Мустафа Косу. (2)

 

 

Слушана от Галица Я. Караянева — 63 г. и Петър Я. Коруев — 67 г., Пловдив.

 

 

113. Кимала — име на махала в Габрово.

 

114. Сукак (тур.) — улица.

 

275

 

 

39. Заранай, момне ле. . .

(хороводна)

 

 

Заранай, момне ле, на ода,

Чи е удата далеку (2)

И вризуве [115] са дъалбоки.

Легна шиш, момне ле, заспа шиш,

Та нема кой да та разбуди.

Там има дъарву високу

И расте листу шароку.

И на дъарвото имаше

Ду две ми пъастри пилчинки.

Идноту вечер пееше,

Млади ювнаци будеше:

— Станити, млади ювнаци,

Ходите вечер на миже, (2)

Слушайте момцки гласуве.

Другуту утрин пееше,

Малки муминки будеше:

— Станити, малки муминки,

Предити тенки саруве, (2)

ювнаци пъастри аглъаци.

 

 

Слушана от Благойка П. Коруева — 66 г.. Пловдив.

 

 

115. Вризуве (тур.) — извори.

 

276

 

 

40. Карамфилко, билбилко

(хороводна)

 

 

Карамфилко, билбилко,

Ти чъарвена ябъалку, (2)

Пъак чъарноку невенчи,

Ти ми са, кузум, фалеше,

Фалеше, кузум, къалнеше,

Ди ти вину ни пиеш,

Вину и бяла ракие. (2)

Пъак на вину мерисаш, (2)

На вину и на ракие.

— Де гиди луду и младу,

Толкуз ли си будала, (2)

Толкуз ли си ни сешеш.

Друшките ги носаха,

Та и мене даваха,

Та уттука мерисам,

На вину и на ракие.

 

 

Слушана от Благойка П. Коруева — 67 г., и Галица Я. Караянева — 63 г., Пловдив.

 

277

 

 

41. Тудорке либе

(хороводна)

 


 

— Тудорке либе, съарценце мое,

Я отурай ми, я отруви ма.

— Отрува нумам да те отрува.

Я шъа ти каже лесна отрува:

Та да ми подиш съай горе, горе,

Съай горе, горе, на планината,

Та там си има дъарву високу

И пуд дъарвоту станувит [116] камен

И пуд каменат змие усойна.

Та шъа ти капни триш девет капки,

Триш девет капки змийски ядуве,

Та да ги земиш да се утровиш.

 

 

Слушана от Елена Кирякова Василева — 80 г., Пловдив.

 

 

116. Станувит — единен, цялостен.

 

278

 

 

42. Златку Чакалува

(хороводна)

 

 

Златку Чакалува, пъачлу изпъачена,

Станала е Златка, тъарнала е пъачла.

Рано утринчица, рану въав ниделе,

Мул'ту да напуи, ода да налеи.

Га утиди, Златку, на михалу чучур, [117]

Там завари, Златку, Яну анкихае,

Яну анкихае, Байрамцкият ювчер, [118]

Той та фати, Златку, за бялата ръака, (2)

За бялата ръака, за руса кусица.

— Кажи ми, кажи ми, Златку, кога шиш да земиш.

Кога шиш да земиш, та мене не рачиш.

— Яну, чъарна чуму, Яну, чъарна метлу,

Я съам ти казала, теб нема да зема.

Ам я ше да зема ут нашта махала,

Ут нашта махала Василе Манолюв.

Васил има, Яну, девет кесе пари.

— Пък я имам, Златку, три суруе овце.

Идната и́ на Исьорен, другата и́ на Руен,

Третата е, Златку, н'гуляму Габруву.

И те са не тое, и те са байрямцки [119]

Ам ти имаш, Яну, у вас на кочурат (2) [120]

 

 

117. Михалу чучур — съборената чешма през 1866 г. Златилацката махала.

 

118. Байрамският ювчер — овчар у турците в Габрово (Байрамци)

 

119. Байрямцки — на габровските турци — байрямци.

 

120. Кочур — малка кошара в двора.

 

279

 

 

Само едно ери и то е краставу.

— Парите са, Златку, студено железу,

— Увцете са, Яну, надути мяхуве.

 

 

Текст — Елена А. Тюрдийчева — 60 г., Пловдив.

Слушана от Галица Я. Караянева — 62 г.. Пловдив.

 

280

 

 

43. Станку льа Караенюва

(хороводна)

 

 

Станку льо Караенюва, (2)

Станка е майка угуди

С чъарната гугла Дачува.

Де зачу, Станку, де зачу, (2)

Чи дойди, Станку, ут Стамбол —

Стамбулжийчиту Кудюву.

Пукна се, Станка, тръйсна са:

Ша въарна, маю, ша въарна,

ша въарна Киряка Дачув.

Ша зема, маю, ша зема (2)

Стамбулджийчиту Кудюву. (2)

Де зачу, Станку, де зачу,

Де зачу, Киряку Дачув. (2)

Надяна пъастра капела, (2)

Утиди у Караенюве. (2)

Та ми седна на бужакъат,

Дяду Караен ду нега. (2)

— Дяду льо, дяду Караен (2)

Дума са думи пу селу,

 

281

 

 

Ди [121] Станка мене ша въарни.

Истина ли е, не ли е (2)

— Истина й, Киряку, истина й. (2)

Станка му права стуеше, (2)

Ройну гу вину служеше. (2)

Киряку Станки викаше: (2)

— Станинку Караенюва, (2)

Утре ше на пъат да въарве, (2)

Нах Влашку, Карабуйданцку [122], (2)

Девет гудини шъа седе, (2)

Съас девет дяца да станиш. (2)

И пак ше тука да дое, (2)

И пак ше тебе да зема. (2)

 

 

Текст от П. Я. Коруев (по данни от Янко П. Караенев, Анастасия К. Тютьолчева, Елена Г. Кафалиева — Стефанова и др.

Изпял — П. Я. Коруев — 66 г., Пловдив.

 

 

121. Ди — че.

 

122. Карабуйданцку — Карабогандско, област във Влашко (Румъния).

 

282

 

 

44. Мър Яно Караенюва

(хороводна)

 

 

Мър Яно Караенюва,

Зашию та е майка хранила, (2)

Хранила майка кутила,

Кат Чалъат кат бъарчината (2)

Язък ти, Яно, язък ти,

Га въарна, Яно, га въарна, (2)

Га въарна Янка Тютьолчуф.

Чам шу зе, Яно, чам шу зе (2)

Пепеницата Кьорува.

На ханой — рашетка шъа садиш,

Скала нема да са пукачиш. [123]

 

 

Слушана от П. П. Пенков — 60 г., Пловдив.

 

Съдържанието на тази песен е преувеличено, саркастично, особено последните два-три стиха. Къщата на Кьорови бе действително стара, но имаше стълбище и сносен салон.

 

 

123. Скала (лат.) — стълба.

 

283

 

 

45. Та са субраха

(хороводна)

 

 

Та са субраха, субраха,

Горните моми чуени, (2)

Долните бели гъаркине,

Та на дренки утидаха,

На дренки, на Гарванову. [124]

Та браха дренки, шу браха

И за ода загураха.

Тъарнаха ода да шетат,

Че ми ода ни найдеха.

Найдеха круше фтасани,

Келвите круше убраха. (2)

И тютюнят хми стаптаха.

Де ги виде Йоржу Келюв,

Праве у Панайотюве:

Бейку льо, бейку Панайот,

Заптисувай [125] си момите,

Де ходят и зиян правет,

Крушата ми са убрали (2)

И тютюнят са стаптали.

Дету бяха угудени,

Годишету си дадаха.

 

 

124. Гарванову — местност край с. Габрово.

 

125. Заптисувай (тур.) — възпирай.

 

284

 

 

Дет бяха не угудени,

Ширитете разпораха. (2)

Армут жереме [126] да плашшат.

 

 

Слушана от Аспасия Хр. Келева – 66 г. Пловдив

 

 

126. Армут жереме (тур.) – глоба за круши.

 

285

 

 

46. Станка Патолува

(възпоменателна)

 

Станинку мър Патолува,

Станинку тенка висока

и ешше бяла чъарнока.

Майка та, Станку, ужени

Съас Янка Маврув чурбажи,

Чурбажи баш на селуту.

Лю дойди Станка нивяста

И Янку си Станки викаше:

— Шъа знайш, Станку, шъа помниш,

Чи нашта къашше и́ чуена,

Чуена и причуена,

Та млогу, люди духудят.

Шъа с чуваш, Стану, къашшета,

Шъа с гледаш, Станку, хизметят.

На хору нема да пудеш

И люлки нема да гледаш.

Прулети бъарже завтаса

И на ден влика съабута,

Те са на Янка пумоли:

— Да пода, Янку, у майка,

да си ма тенку уплите.

Ага утиди, Станинку,

На майчините доруве.

Стани са жалну нажали,

Два реда съалзи субурни [127]

Де е виде стара майка:

— Чам от ми плачиш Станинку?

— Как да ни плаче, мър майо,

Я съам си цала рубине.

Янку ма нийде ни пушше.

Ни на хору, ни на люлка,

Нит съас моми, нит съас жени,

Нит съас младите нивести...

Тешку са Станка разбуле,

Гудина цала ни фати.

 

 

Текст — Димитър К. Кудев — 84 г., и Аспасия Хр. Келева — 66 г., Пловдив.

 

 

127. Субурни — търколи.

 

286

 

 

 

II. ИСТОРИЧЕСКИ И ХАЙДУШКИ ПЕСНИ

 

 

47. Я излезай ми

 

Я излезай ми, Ене мари, та ми поглиднай,

Надол нагоре, Ене мари, на рамну поле,

Та да ми видиш, Ене мари, как ми са бият,

Как ми са бият, Ене мари, турци с московци.

Къарве са леят, Ене мари, къарве са леят,

Конете бъаркат, Ене мари, ду зингиете.

Сабе са лескат, Ене мари, кат углидалу,

Пушките греят, Ене мари, кат ясну слъанци.

 

 

Записана от Катерина Гавр. Геврекова — 70 г., и Аспасия Хр. Келева — 66 г., Пловдив.

Песента е съчинена от народния певец за Руско-турската война през 1828—1829 г.

 

287

 

 

48. Юрук и Руса

 

Юруци въарвят, Русе,

Рубинки одят.

Лю Руса одят, жанум,

Сама женена.

Че си ги юрук, жанум,

Тихом думеше:

— Фъарли си, фъарли, Русе,

Малкуту дети.

Я шъа та продам, Русе

За мома мясту. [128]

— Постуй, почакай, юрук,

Да наближили.

Да наближими, жанум,

Гора зилена.

Там шъа му стора, юрук,

Малка люлчинка.

Ветер га дуни, юрук,

Да гу люлей,

Роса га росни, юрук,

Да гу укъапи,

Съарна га замне, юрук,

Да гу нахрани.

 

 

Текст — Елена и Анастас Тюрдийчеви — 60 и 65 г., Пловдив.

Тази песен е от времето след колонизирането на юруците от Мала Азия на Балканския полуостров.

 

 

128. За мома мясту – вместо мома

 

288

 

 

49. Бяла Тудорка и чъарну татарчи

 

— Тудорке ле, пъарву либе ле,

Дойдеха бални гудини.

Како шим да са праиме

Съас тез дребни дичинки.

Ха да прудадем, Тудорке,

Идноту мъаску детенци!

— Стуене, либе, Стуене,

Детту му и́ мъарват [129] пахата [130],

Пъак му е млогу милуста.

Да прудадеми Тудорка!

Тудорка и́ млогу пахата,

Пъак ги и́ по-малку милуста!

Дойдеха чъарни татари;

Дойдеха да е куповат.

Излезе чъарну татарчи

Тудорка да си купова.

Тудорка жално плачеше:

— Дано му пари ни стигнат!

Да си ни устай дицата!

Чи му парите стигнаха

И си зимаха Тудорка.

И си е пузна татарчи

и ги татарчи викаше:

— Сестру льо, бяла Тудорке

Земи си, сестру, парите,

Поди [131] си гледай дицата!

 

 

Текст — Дим. Г. Кафалиев — 74 г., Пловдив.

 

 

129. Мъарва — малко.

 

130. Пахата (тур.) — цената.

 

131. Поди — иди.

 

289

 

 

50. Атанас Динюв

 

 

Атанас, Танасе Динюв,

Беят на суфер [132] писува

Писува, окудисува [133]

Ут нашту селу двамина.

Тебе и Кирка Маринкин,

У Къарстопуле тримина.

Въаседна Танас мулиту,

Приметна белият пишшемал,

Утиди приз Златилате [134]

Дано да срещниш, Танасе,

Чъарнока Стое Терзийува.

Да срешниш, чи е ни срешна.

Ни срешна чъарнока Стое,

Ам срешна Стойна сестра,

Стоина сестра Илена.

Танас Илени викаше:

— Илену, Стойна сестру,

Ваш були здрави да носиш

И да хи кажиш, Илено,

Танас утива на аскер.

 

 

132. Суфер (тур.) — поход, война.

 

133. Окудисува (тур.) — чете (по списък).

 

134. Златилате — Златилацката махала в Габрово.

 

290

 

 

Съас здрави устанувайти!

— И ти съас здрави да подиш

и по-здрав да са въарниш!

 

 

Слушана от Аспасия Хр. Келева — 66 г., и Елена Ат. Тюрдийчева — 60 г., Пловдив.

 

291

 

 

51. Кадият дойди

 

Кадият дойди, бяла Златинко,

За тебе пита, пита и шета:

— Ам къаде е бяла Злата,

Довидайте е да е виде.

Га дойди бяла Злата,

Съас чъаран аглъак, с чъарна преслика

— Дубре ми дойди, бяла Злато,

Ти си фъарлила пъастрите синце.

Какот да въарзеш, бяла Злато,

Пък шъа та позна, пак шъа та зема.

Послет е следи стара майка.

Бяла Злата тихо ги продуми:

— Въарни са, въарни, стара майко,

Душата давам, вярата ни давам.

 

 

Слушана от Катерина Гаврилова Геврекова — 70 г., Пловдив.

 

292

 

 

52. Субрахми са

 

 

Субрахми са, мила майчу, пусубрахми,

Триистина, мила майчу, и тримина. (2)

Вред на отбур, мила майчу, млади йувнаци,

Та въарвехми, мила майчу, шу пуъарвехми, (2)

Та стигнахми, мила майчу, гора зилена.

Дету слъанци, мила майчу, ни угрева,

Дету пили, мила майчу, ни пупява.

Га стигнахми, мила майчу, сраде гурата,

Там найдехми, мила майчу, нова черква.

Заторана, мила майчу, заключена.

Вред замнаха, мила майчу, вред пучукаха,

Барайдном [135] са, мила майчу, черква н'утори (2)

Я аз замнах, мила майчу, и яз пучуках,

Лю [136] мене са, мила майчу, черква у тори. (2)

 

 

135. Барайдном — никому.

 

136. Лю — само.

 

293

 

 

Там имаше, мила майчу, две муминки,

Две муминки, мила майчу, две рубинки,

Заторани, мила майчу, заключени.

 

 

Слушана от Вангелница (Галида) Я. Караянева — 62 г., Пловдив.

 

294

 

 

53. Стан нивясту

 

 

Стан нивясту, стан Стуйанувице,

Стан нивясту, наште порти чукат. (2)

— Стани, бабо, порти да уторим,

Мен ма и́ шубе сама да излеза.

Ни излези пуста стара баба

Ям излези сама нивястата: (2)

— Кутри [137] чукате, кутри викате?

 

 

137. Кутри — кой.

 

295

 

 

— Ние викаме и ние чукаме. (2)

Ние не сми некви лоше люди,

Йам ние сми, Стуянови гости. (2)

Чи у тори младата нивяста,

Чи утори нови чемшир порти. (2)

Не са били Стуянови гости.

Ям са били пусти клети турци. (2)

Чи фатеха младата нивяста:

— Каж нивясту, каж Стуянувице,

Каж, нивясту, Стуянувите пари.

— Чи йас ни знам Стуянувите пари,

Чи яз съам си скору дуведена,

Има нема две ду три нидели.

— Лъж нивясту, кога ша излъажиш.

Харамии ти не шеш излъага.

Ни беше ли вчера на свадвата,

Ни носеше ли пет реда алтъани,

Ни носеше ли пъарву мъаску дети.

 

 

Слушана от Галица Янкова Караянева — 62 г., и Благойка П. Коруева — 66 г., Пловдив.

 

296

 

 

54. Питли са пели

 

 

Питли са пели, гиди, ни пели

В селу сеймени, гиди, дойдеха,

Да шетат Петка, гиди чурбажи,

На порти чукат, гиди и викат:

— Петквице, млада, гиди, чар булко,

Тука ли й Петку, гиди, чурбажи.

Нема гу тука, гиди, сеймени,

Петку е рану, гиди, пудранил

Нах Стамбол града, гиди, гуляма,

Царуму кале, гиди да гради.

Влязоха въатре, гиди сеймени,

Найдеха Петка, гиди чурбажи. (2)

Назат му ръаки, гиди, въарзаха,

На ръаки бели, гиди, бейлекче,

На ноги тежки, гиди, букае.

Петквица жалну, гиди, молеше:

 

297

 

 

— Пусните Петка, гиди чурбажи (2)

За шинек бели, гиди, грошуве,

За пулувница, гиди, алтъани. (2)

 

 

Текст — Янко Т. Коруев — 70 г., и Благойка П. Коруева — 66 г., Пловдив.

Изпял — Петър Я. Коруев, 66 г., Пловдив.

 

298

 

 

55. Руса

(сватбарска песен)

 

Майка Руса, плетеше

И хитру йе учеще:

— Русу, мое дъашшеру,

Ти ага станиш нивяста,

На царуви доруве,

Да ни сляваш ут конят,

Да са, Русу, пуклуниш,

Царуму ду зингиете,

Дурде ти, Русу, ни даде

Темничерските ключове

И порти не утключиш,

Да излизят робите,

Робите и рубинките.

 

 

Слушана от Катерина Гаврилова Геврекова — 70 г., Пловдив.

 

299

 

 

56. Ой, Стано, Стано

 

 

Ой, Стано, Стано, хубава, Стано,

Ду цар чуена, Стано, и ду везира.

Ут де та зачу, Стано, бустанжи Миху,

Той та поиска, Стано, дадоха му та.

И ви са руди, Стано, мъаску детенци,

Съас идна ръака, Стано, съас идна нога.

Миху си Стани, жанум, тихо румони:

— Ръчай, пуръачай, Стано, шу да ти купе,

Шу да ти купе, Стано, купе дониса,

Купе, дониса, Стано, ут Стамбол града.

— Купи ми донци, Миху, стара рубинка,

Дано са лаха, Миху, я тое, я мое майка.

Чи ми са лаха, жанум, Михува майка,

Михува майка, жанум, Станина майка.

— Нанню ми кутю, жанум, синуву дети,

Синуву дети, жанум, и дъашшерийну!

 

 

Текст — Благойка П. Коруевя, Яна Д. Алекшова — 62 г, Анастасия К. Тютьолчева — 60 г.

Слушана от Благойка П. Коруева — 66 г., Пловдив.

 

 

В тази песен се описва трагедията на Стана и Михо. Тези роби създават семейство, без да знаят, че са брат и сестра. Това разказва по-късно старата робиня и тяхна майка, откупена от Михо за гледачка на детето им.

 

300

 

 

57. (...)

...

??льо ситна зил ти са въаршки вехнали,??

ги и исъахнали?

Дали та й ойген изнурял,

или та й слана узнубилш

— Ниту ма й ойген изгурял,

Ниту ма й слана узнубил.

Фчера ут тука замнаха (2)

Ду три стутини арапи.

Арапи чъарни манафи,

Ду три рубинки одеха,

И трите жалну плачеха,

Плачеха и нарежеха.

Пъарвата жалну плачеше:

— Ох, мойте дребни дичинки,

Сношше съас майка легнаха,

Сига бис майка станаха.

Втората жалну плачеше:

— Ох, мойте тенки даруве

Ката ниделе трасани,

Сига са не разтръасами.

Третата жалну плачеше:

Ох, мойте рамни дурове,

Ката съабута метени,

Сига са не пуметени.

 

Записана от Тодор Джонов — 82 г., Пловдив.

 

301

 

 

58. Две дивойки

 

Две дивойки на дорат седяха.

Кутра дивойка за ода да поди,

Чи са падна хубавих Марийки.

Ни утиди хубава Марийка,

Ам утиди Марийкина майка!

Там завари сейменска войводу:

— Добър вечер, сейменска войводу!

— Дал бог добро, Марийкина майку,

Чам каде е хубава Марийка?

— Марийка е вчера загинала,

Вчера, вчера, вчера пу пладнина.

— Дъажи, лъажи, Марийкина майку,

Ни шеш излъага сейменска войвода,

Марийка е вчера с мен седяла,

вчера, вчера, вчера пу пладнина.

Седяла е на моите скути,

Заспала ми е на дясната ръака.

 

 

Текст — Галица Я. Караянева — 62 г., Пловдив.

 

302

 

 

59. Чам чули ли сте

 

Чам, чули ли сте, не ли сте,

Како е нову станалу,

На Кукленския манастир.

Триста са пушки пукнали,

Триста ювнака паднали,

Триста са майки плакали.

Димчува майка най-плачи,

Най-плачи и най-нарежде:

— Стани си, Димчу, ела си,

Егни ти блей на дорат,

Кончи ти цвили в йахърат,

Булчи ти плачи в сарайат.

— Ни мога, майчу, да стана,

Змийка ми и́ очи изпила,

В коса ми и́ гнязду увила.

 

 

Текст — Димитър Г. Кафалиев — 74 г., Пловдив.

 

303

 

 

60. Леленчу

(за седянка)

 

Леленчу [139], Лелян чурбажи,

Леленчуму са душлили,

Труица руси бушнаци,

На порти чукат и викат:

— Стан ма, Леленчу, утарай.

Стана Леленчу утори.

Та ги служеше, густеше.

Су руйну егни пекану,

И ройну вину чъарвену.

— Леленчу, Лелян чурбажи,

Шу имаш булки хубава,

Сестра ти и́ дваш по-хубава.

Прудаваш ли е, Леленчу?

— Придавам си е, бушнаци.

За шинек бели грошуве

И пулувница алтъани.

Какти яда ха, пияха,

Леленчуму са и́ дуспалу.

Легна Леленчу, та заспа.

Куга са ут съан разбуди,

Той на сестра си викаше:

— Подай ми, сестро, удица.

Подай ми, сестри, удица,

Да си устата накваса,

Да си съарцето разхладе.

Стара му майка викаше:

Камен за ода да пиеш,

Га си сестрата прудади

— Мале, ле мила, мале ле,

И тузи станалу ли е?

— Станалу и́, синку, замналу.

Лелян си майци викаше:

— Стани ми, май чу, пригутвел

Моето конни хранену.

Моята пушка бойлие,

Моята сабе френгие

 

 

139. Леленчу — умалително от лелян, лелин син.

 

304

 

 

И пулувница алтъани.

Шъа пода сестра да тръаса,

Аку е найде лефтира [140]

съас пари шъа е откупе;

Аку е найде женена.

Парите шъа ги харисам,

Да си утгледа дицата.

Куга приз гора въарвеше,

Жална си пеене пееше:

— Виде ли гору, сестра ми?

Мома бушнаци молеше:

— Пилгнии пей на гора,

Мога ли да му отвърна:

— Препускай братко, призимай,

Чи селуту наближава

И къшшиете са видеха.

 

 

Слушана от Благойка Н. Коруева — 66 г., Пловдив.

 

 

140. Лефтира (гр.) — свободна, неомъжена.

 

305

 

 

61. Милче първо либе

 

Мър та са субраха,

Милче мари,

Райчу чорбажият (2)

Милче мари,

Хамза Дивитлият.

Идин каул [141] правят,

Милче мари

И идна ми вяра.

— Бре аку ми подиш,

Райчу льо бре,

Подиш и да дойдиш (2)

Райчу ни бре,

Край кратьовна земе, [142]

Чи шъа ти харисам, [143]

Райчу ни бре,

Моите кунаци (2)

Райчу ни бре,

Съас бели кадъани.

Па аку ми подиш

Райчу ни бре,

Подиш и ни дойдиш,

Чи шъа ти отнема,

Райчу ни бре,

Милче пъарво либе.

Милче права сади,

Райчу ни бре,

Дребни сълзи рони (2),

Райчу ни бре,

Конюму румони:

— Бре ако ми подиш,

Коньо ни бре,

Подиш и да дойдиш,

Дурде слъанце грей

Коньо ни бре,

Грей, ни заникни,

Чи шъа ти харисам,

 

 

141. Каул (тур.) — план-заговор.

 

142. Кратьовна земе — края на земята.

 

143. Харисам (гр.) — подаря.

 

306

 

 

Коньо ни бре,

Моите гирдене, (2)

Коньо ни бре,

Петали да ти са,

Моите ширите [144]

Коньо ни бре,

Гоздуве [145] да ти са.

 

 

Слушана от Йорданка А. Киречева — 69 г., Пловдив.

 

 

144. Ширите (тур.) м. — накити.

 

145. Гоздуве м. мн. клинци, гвоздеи за подкови.

 

307

 

 

62. Димитре либе

 

Димитре, либе, Димитре,

Къаде са сбираш тъарнуваш,

Ам мене кому уставяш,

Турцка рубине да стана?

— Чи хайде либе, съас мене

Двама в балкана да жювейм.

— Ни мога, либе, Димитре,

Чи твъарде съам трудна, гуляма.

— Таму ше люлка да сторим,

Таму ше дети да храним.

Между два бука високи,

Зилена трава постилка,

Букуву листи покривка.

 

 

Текст — Тодор Джондов — 82 г., Пловдив.

 

308

 

 

63. Заплакала е гурата

(за седянка)

 

Заплакала е гурата,

Гурата и планината,

Ут Индже стара войвода,

С негува вярна дружина.

На ката бука и ювнак,

На ката вейка и пушка.

Ни дават пили да фъаркни

Каму ли турчин да замне.

 

 

Текст — Петър Т. Топалов — 72 г., Пловдив.

 

309

 

 

64. Страхиле, страшна войводу

 

Страхиле, страшна войводу,

От ми си толкуз пучъарнял,

Пучъарнял ешше [146] пугрузнял?

Дали ти са и́ хайдуцку дудялу,

Или ти е пушка дутижала?

— Ой та, бабо, ой та, стара бабо,

Ниту ми е пушка дутижала

Ниту ми са и́ хайдуцку дудялу,

Вчера приз селу замнали,

Арапи, чъарни манафи,

Бъалгарска мома зимали.

Баба Страхилум викаше:

— Страхиле, стара войводу,

Поди, Страхиле, застанай

На пъатят, на къарстомпъатят,

Приз там манафи шъа замнат,

Мумата съас тях шъа карат.

Стана ми Страхил утиди,

На пъатят на къарстомпъатят.

Кату манафи дойдеха.

Страхил се люту разсъарди,

Извади сабя френгие,

Та си манафи изколи

И си ми прибра мумата

И е на кончи приметна,

Та е на селу уткара —

При майка, ешше при татка,

И ешше — при пъарву любе.

 

 

Текст — Петър Т. Топалов — 72 г., Пловдив.

 

 

146. Ешше още.

 

310

 

 

65. Янка през гора въарвеше

 

Янка през гора въарвеше

С букуву листу свираше

И на гурата думеше:

— Гору льо, гору зилена,

Виде ли, гору, виде ли,

Ут тус [147] ювнаци да замнат?

— Янке ле, млада дивойки,

Вчера ут тук,а замнаха,

Ду деведесет ювнака.

За тебе, Янке, питаха:

„Къаде е Янка девойка

На нас байракат да носи.

 

 

Текст — Петър Т. Топалов — 72 г., Пловдив.

 

 

147. Тус — тука.

 

311

 

 

66. Ой та, момче

 

 

— Ой та, момче, момче, момче челебийче,

Чам от си ми, момче, чешка ни дупиваш,

Чешка ни дупиваш, момче, винциту изливаш?

Дали ти са и́, момче, хайдуцку дудялу,

Или ти са й, момче, сабе ражасала?

— Ой та, Неду, Неду, Неду механжийку,

Ниту ми са и́, Неду, хайдуцку дудялу,

Ниту ми са и́, Неду, сабе ражасала,

Ниту ми са и́, Неду, пушка кирясала.

Йас съам вчера замнал, Неду, приз нашету селу,

И таму си видех, Неду, моита нова къашше

Мойте рамни дворе, Неду, трава травясали.

Мойте шемшир порти, Неду, гъаба гъабясали.

Мойта стара майка, Неду, лю пу дворе ходи,

Чъаран аглъак носи, Неду, дребни съалзи руни, (2)

Дребни съалзи руни, Неду, мене жив да жали.

 

 

Слушана от Елена Кирякова Василева — 80 г., Пловдив.

 

312

 

 

67. Дубринко льо, мари хубава

 

Дубринко льо, мари хубава,

И хубава и каматна, (2)

Стани са, Дубринко, применей,

Применей, Дубринко, наридей:

Запашей тенки скутуве,

Засукай бели ръакави.

Да ми умесиш Дубринко,

Бели, чъарвени кулаци,

Та шим да подим, Дубринко,

У мое майка на гости,

У тое майка на въазвратки, [148]

Станаха, та утидаха,

Стигнаха гора зилена. . .

Буйдан си Дубринки викаше:

— Рукни [149] ми, запей, Дубринко,

Ут идна уста два гласа,

Ут идно гъарло, три сеса [150].

Дубринка Буйданум викаше:

— Чам как да рукна, Буйдане,

Пу гора има гласуве,

Нимой ма, Буйдане, нагада,

Чи Стуян ходи из гора,

Та ша ма пузнай млат Стуян

Чи са на другуш галехми,

Галех мя и драговахми.

Буйдан си Дубринко викаше:

— Нимой са, Дубринко, страховай,

Страховай и кахаровай.

Дурде е Буйдан съас тебе.

Рукна Дубринка, та запе,

Ут идна уста два гласа,

Ут идно гъарлу три сеса.

Ут де йе зачу млад Стуян,

Стуян са ут гора изрука:

— Ювдашлар, беним кардашлар. [151]

 

 

148. Въазвратки — повратки.

 

149. Рукни — викни.

 

150. Сес (тур.) — глас.

 

151. Ювдашлар беним кардашлар (тур.) — спътници, мои братя.

 

313

 

 

Пиленци пеи из гора,

Мене ми мяса Дубринка,

Слезите пъатят фатите

На пъатят чуляк въарзите,

Те ша слези да гу утвъарзе.

Слязаха, пъатят фатеха,

На пъатят чуляк въарзаха!

Буйдан си Дубринка викаше:

Йа ша сляза да гу ъгвъарза.

— Нимой ми слица, Буйдане

Чи таз е Стуян'ва дубара, [152]

Буйдан Дубринка н'послуше,

Ам слези, та го утвъарза.

Рипнаха, Буйдана фатеха.

Назат му ръаки въарзаха,

Стуян си Дубринки викаше:

— Ти хайде, Дубринко, съас мене.

Добринка Стуянум викаше:

— Я подай си ми, Стуене,

Тоета сабе огнева,

Да склъалва Буйданум главата,

Да си ма Буйдан ни гледа,

Га въарве, Стуене, съас тебе

Ни скъалва Буйданум главата,

Ам скъалва Стуянум главата.

Буйдан си Дубринки викаше:

— Дубринко льо, пъарву либе ле,

Каква та и́ майка рудила,

Како ти и́ мляку давала.

 

 

Текст — Елена Я. Коруева — 80 г., и Аспасия Хр. Келева — 66 г., Пловдив.

Пяла: Благойка П. Коруева — 66 г., Пловдив.

 

 

152. Дубара (тур.) — измама, хитрост.

 

314

 

 

68. Залижал Стоян

(хороводна)

 

Залижал Стуян забулнял,

Цели ми девет гудини.

Стара му майка викаше:

— Казувай, синко, казувай, (2)

Какви си грахве правилу.

— Мале ле, стара, мале ле,

Шу знам, та ше да ти кажа.

Га бе на другуш хайдуцку,

Хайдуцку и хайрамицку,

Я я пях малку хайдутчи,

Хайдутчи и хайрамийчи.

Тъарнахми на пъат да въорвим,

Стигнахми гора зилена,

Срещнахми свадва гуляма:

Ду три стутини сватуве,

Сватуве и калтятуве

И девет леле лефтири. [153]

Пуснаха чешка да служат,

Ду сакум [154] чешка дустигна,

Ду мене чешка ни стигна.

Пуснаха дар да дароват,

Ду сакум дара дустигна,

Ду мене дара ни стигна.

Мене са люту разсъарди,

Извадех сабе френгие,

Вред ги под сабе подложех.

Лю зетят и нивястата,

Лю тях ги, майчу, уставих,

И тях ги, майчу, завъарзах

на едно дъарву високу.

Съас очи да са пугляват,

Съас ръаки да са н'дупиоат.

Ага манастир стигнахми,

Чи са манастир залюле,

Къарвава роса зарусе.

 

 

153. Лефтир (гр.) — свободен, в случая невстъпил в брак.

 

154. Сакум — всеки.

 

315

 

 

Стара му майка викаше:

— Синку, Стуене, Стуене,

И тузи ку си сторилу,

Девет гудини как лежиш

И ешше девет да лежиш.

Прис пъарстен да са прувираш,

Съас игла да са пудпираш.

 

 

Текст — Катерина Гаврилова Геврекова — 70 г., Пловдив.

Изпяла — Галица Я. Караянева — 62 г., Пловдив.

 

316

 

 

69. На снага си имам седемдесет рани

 

 

На снага си имам седемдесет рани

Седемдесет рани, рани куршумени.

И яз ни пузнавам кутра ма рана були,

Кутра ма рана були, кутра ма ни були.

Най-малката рана, най ма твърде були,

Кат си немам майка раните да въарзе,

Кат си немам сестра кърпите да пере,

Га ма дади майка на въарла делие,

На въарла делие, янкесежие.

Утрина излява, рану пу проюма,

Вечер си духуде, вечер пу вечера.

 

317

 

 

Бре той ми дуниса къарвава пушуйка [155]

На пушуйка носи скалвата ръачица.

Ръачица ми мяса ръачица братува,

Бурминки [156] ви вякаг бурминки снахийни.

— Бре пъак яз му реках: Къаде са срещнахти,

Вие с мойте братя, та са ни пузнахти,

Та са ни пузнахти, ами са скалвахти.

 

 

Слушана от Елена Кирякова Василева 80 г., Пловдив.

 

 

155. Пушуйка — кърпа, шалче.

 

156. Бурминки м. — пръстен без украса; халка.

 

318

 

 

70. Пиленце, горску славейче

 

Пиленце, горску славейче,

Шу толкус рану ти пееш.

Та мене ут съан разбудаш?

— Димитре, млада войводу,

Как да ни пее и плаче:

На ката дъарву и чуляк,

На ката пушка и байрак,

На ката себе и глава.

 

 

Текст — Елена Крякова Василева, 80 г., Пловдив.

 

 

Накрая поместваме и две турски народни песни, съчинени от турски народни певци. Първата се отнася до унищожаването на една разбойническа група от шест души турци из околните села Дараос и Мундужунус, дошли в Габровско землище (Караахмат) за кражба на добитък (вж. по-горе). Във втората песен народният певец възпял дръзкото нападение на пощата с цел да бъдат ограбени пари на тютюневата режия, които се пренасяли от Портолагос за Ксанти.

 

Ето и техния превод на български:

 

 

1. На Караахмат, над Чатал чешме,

Насреща говедата се виждаха.

Четирима души бъалгари и иновереца Алю

Командваше. Габровските комити

Ни видяха, ни обкръжиха.

Заловиха ни, закараха ни

На Чатал чешме. С новите въжета

Ни вързаха. Българите обядваха

Турците се молеха.

Мурида кадише. На големия балкан,

На високата стръмнина ни закараха.

Пушките изгърмяха, куршумите (патроните)

Към нас дойдоха. От шестимата единият

Се спаси, и той ранен — Салих ага.

 

319

 

 

На Мунджунус момите отсреща

Гледаха. С газ ги гореха.

 

 

2. Кой ти заповяда

Тебе, бре Хасане,

Монопола да обереш.

На монопола парите

Бре Хасан, с крина

Ли ги мереше?

 

 

Текст — Тодор Г. Деликичев — 80 г., Пловдив.

 

 

Поместените 45 нотирани и други народни песни са многократно слушани от народни певци — габровци, и са записани на магнетофонна лента. Както записването, така и грижливото нотиране са дело на Константин Иванов Геров, преподавател в Пловдивското музикално училище. Затова и за честите ми консултации с него по набирането на поместените песни му дължа голяма благодарност.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]