Село Габрово, Ксантийско

д-р Петър Коруев

 

ПЪРВА ЧАСТ

ГЕОГРАФСКО ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

Местоположение

 

Село Габрово, Ксантийско, разположено по южните възвишения на Средните Родопи, на северозапад от върха Руен (Чала), е отдалечено от Бяло море на около 40 км, от устието на р. Места — на около 10 км, и се намира на около 300 м над морското равнище.

 

Селото е построено по стръмни, на места слабо наклонени, на места почти хоризонтално снишаващи се склонове на спускащи се от Тумбарат и Блатото малки възвишения между Долът на изток и Райковото дере на запад.

 

Повечето от къщите в източния и средния участък на селото били разположени по стръмни места на гореспоменатите склонове, докато в западната част теренът е с по-слаб наклон, а в долната си част, особено към Хорището и Синалската махала, теренът е отчасти със слаб наклон и с повечето неголеми равнинки.

 

Селото се делеше на четири махали — Горна, Долна, Синалска и малка турска махала в Кутела Долната махала беше най-голяма и имаше 125 къщи. Горната махала се състоеше от 98 къщи. Синалската махала е третата по големина с 53 къщи, разположена в Западната долна част на селото. Турската махала е в местността Кутела, намира се на една височина на около 100 м над горната махала. Тя имала 17 къщи и една джамия без минаре.

 

От леко наклонения път от Градището към селото гледката е очарователна, незабравима за нас.

 

Сравнително голямото землище на с. Габрово би могло да се раздели на три зони: близка, средно отдалечена и далечна. Тези зони не опасват селото от всички страни, защото то било разположено в южната част а землището си.

 

Близката зона е най-ценна с оглед препитанието на населението и се простира на около 5 км разстояние

 

7

 

 

 

от него. В тази зона се намирали главно градините, лозята и нивите за производство на тютюн.

 

Из градините и нивите рядко имало овощни и други дървета, понеже засенчвали и увреждали тютюнопроизводството.

 

Близката незалесена хълмиста околност на юг и югозапад от селото, освен с градини и тук-таме с ливади, била заета главно от лозя, терасовидно разположени на припек непосредствено под градините — местност, която задържа повече влага и в която тук-там бликали изворчета.

 

В близката до селото околност следва да споменем за местността Голям чучур. Там имаше неравна обществена ливада с овощни дървета и два вековни бряста. Близо до тази ливада и на запад от нея по пътя на селото за параклиса имало хубава чешма с обилна студена изворна вода, откъдето произлиза и наименованието на местността.

 

По обширните пасбища летуват стадата на габровци и се устройват мандри. От дъбовите гори на тези

 

8

 

 

места, особено от тези на частни лица, ставало снабдяването с дърва за горене.

 

Далечната зона на с. Габрово е на около 15 до 30-35 км главно на север. Там се намират гъсти, непроходими, вековни гори, ливади и пасбища с обширни поляни.

 

Ливади и пасбища има в местностите Узгур (18 000 дка), Синопуле (10 800 дка), Саръяр (3800 дка),

 

 

 

9

 

 

Кара-ахмат и др. (11600 дка), Хвойна, Гебеолук, Бюкалан, Гьолджюк, Хайдут тепе, Кюляф тепе и др. По тези места пасли през лятото овцете на габровци (до около 14 000 глави) и на скотовъди от други селища. Местностите Узгур, Гьолджюк, Синопуле са били най-често давани под наем главно на външни скотовъди. Тук били и мандрите.

 

От много местности на габровското землище се открива поглед към далечината. Ще споменем само гледката от Хайдут тепе към Исьорен и Саръяр. Хайдут тепе било използувано от четите за наблюдение и за засади. Оттук носи и турското си наименование. Хубава гледка се открива също и от Калабак към Исьорен, от Гебеолук към долината на р. Места и Мунджунус.

 

Жителите на с. Габрово са се снабдявали от горите си не само с материал за горене, а и за строеж (чамов, дъбов) — главно от местността Кайрака. Но използуването им е било съвсем незначително поради липса на условия — широки пътища, места за масова първична обработка и пр.

 

На изток, юг и запад землището на селото се отделя от землището на съседните села чрез два дълги и в долните части дълбоки долове — Дермендере — от изток. и Мочурското дере — от запад, които се съединяват под местността Мавренково. Оттам на юг водите им образуват рекичката Вишница — приток на р. Места при с. Еникьой. Тези два дола прибират водите на граничните, най-отдалечените местности от габровското землище и на имоти на съседните села. Малки части от землището остават извън тези дерета.

 

От Мавренково, където двата дола се съединяват и образуват притока Вишница, се преминава през източните гранични местности Булуцко и Сливите на десния бряг, Дерменкедик, Отлуктарла, Димянкедик, и Еленка — на левия бряг на Дермендере. На север са Кайрака, Караборун, Митьоцкото, Вълканово, Букът, Калабак и Спанакедик — най-горната точка на източната граница.

 

Северните гранични местности — от изток към запад са Чукура, Кочината, Узгур и Мече ряка [1]. Старият

 

10

 

 

римски мост на тази рекичка е последната точка на северната граница.

 

Западните гранични местности се редят от север към юг: Гробът, Топалкедик, Ада тепе, Синопуле, Бурунсуза, Елкедик, Чучура на Мара Чикова, Саръяр, Чучалката, Тиклата, Черешата, Фойнево, Селище, Корельово, Попово, Ральово и Гърбината — последната западна местност на десния бряг на Мочурското дере.

 

Южните гранични местности започват от левия бряг на Мочурското дере с местността Читаково; оттук на изток идват Крушата, Пройчово, Гарваново, Дураково и накрая Мавренково.

 

Външните склонове на някои от гореописаните гранични местности дават водите си: на изток — на Исьоренската рекичка, която се влива в р. Чая и през Ксанти слиза надолу към Енидже и Бяло море; на север — на Мече ряка, която при гара Бук се влива в р. Места; на запад — на Маргарското дере.

 

Далеч от селото, в габровското землище, има една верига от най-високи възвишения, които го обграждат от изток, север и запад, разположени във форма на подкова, като го запазват от ветрове и студове.

 

Най-високата верига извън габровското землище, която запазва делия район от ветрове, се състои от местностите от изток към запад: Ченгене хисар, Чагла, Олу Ейле и продължава към адренските върхове Кушлар.

 

Така запазено от планинските вериги, с. Габрово има много по-мек и по-топъл климат от смоленските села.

 

Старото селище Самола било разположено южно от билото на водораздела на р. Места и р. Чая, която тече покрай Исьорен за Беломорието. Това било започва 3-4 км на запад от Ксанти, минава през с. Кюрюстен, навлиза в самолското землище (на 3-4 км на север от с. Самола) и поема малко на северозапад.

 

По южните склонове и на десетина минути от билото на гореописаното източно разклонение в землището на Габрово минава стар, дълъг път, наричан друмът или жадето.

 

По-далеч на запад и юг от първите споменати близки възвишения родопските неравности постепенно се снишават към Беломорската равнина. От някои височини в землището на Габрово се вижда дори част от

 

11

 

 

Бяло море. От върха Едирнежик, в местността Бюкалан погледът стига до Боругьол през прозореца между върха Руен и манастира ״Каламу" до Ксанти, а от върха Калабак — до долния край на Боругьол — местността Тузлука и пристанището Портолагос. От тези два върха може да се съзре дори и остров Тасос.

 

На западния хоризонт се очертава силуетът на планината Боздаг, която се вижда и от селото. Габровци я наричат Червивото бърдо поради почти винаги заснежените върхове — снегът по тях не се стопява и „чер вясвал". През по-голямата част от годината жителите и посетителите на габровското землище имат възможност да се наслаждават на рядко очарователна гледка при залез слънце.

 

Пътищата от селото по всички посоки имат планин ски характер, на много места са снабдени с подпорни стени. Изключение правят част от пътя за Ксанти и калдъръменото жаде, останало от римско време — главната артерия, която свързва Западните Родопи с Беломорието. Пътят за Ксанти минава през с. Курталан и е твърде оживен. По него се стига пеша или с добитък до града от Габрово за около 5—6 часа. Друг важен път се отправя на север към Смолянско. По него населението на Габрово и Еникьой се изтегли в България през трагичната 1913 г. През Еникьой минава и пътят за Исеинкьой, най-близката железопътна гара, използувана по онова време от габровци. Други няколко второстепенни пътя свързват Габрово с околните села.

 

 

1. По сведения на стари ловджии в гъстата борова гора по-рано имало мечки, откъдето носи наименованието си малката рекичка покрай гористата местност Узгур.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]