II. ЕХО ОТ РОДОВАТА ПАМЕТ

 

Тракия - песен не изпята, сълза неизплакана  (стихотворения)

 

1. Обратни реки  (Атанас Стоянов)

2. Тракийската Мадона  (Никола Гигов)

3. Завет  (Никола Гигов)

4. Из „Сказание за времето след нас” (Ивайло Балабанов)

5. Я погледнете пчелата  (Петко Петков)

6. На Баба и на всички майки бежанки  (Паунка Славова)

7. Душевността на тракийските българи  (Янка Ташева)

 

1. Обратни реки

 

Атанас СТОЯНОВ

 

Бежанци от Тракия... страшна, влачеща се върволица от хора, прогонени от домовете им. Четвърт милион души се движат много бавно...

Хемингуей

 

Всички реки текат към морето.

Само тракийските обратно текат,

Нагоре, нагоре, по път и без път –

На майка България в сърцето.

 

Шиба ги вятър, дъжд ги вали,

Свисти над главите им ятагана.

Но те не спират - боли не боли! –

И все не свалят очи от Балкана.

 

Зад тях остават нивя и къщи,

И бели църкви и черни гробове.

Земя се цепи, небо се мръщи,

гаснат далеч бащини огньове.

 

Къде ще спрат, какво ги чака,

Ще найдат ли нейде покой и стряха?

Дъждът плющи, сгъстява се мрака,

И съхне на устни молитва плаха.

 

Из „Тракийски триптих”

 

132

 

 

 

2. Тракийската Мадона

 

Никола ГИГОВ

 

Клетнице млада,

тракийска невесто,

светице незнайна, без ореол.

Измъчена, бедна, бездомна, злочеста

в ръце с младенеца си мъртъв и гол.

Роди го край пътя,

сред редки шумаци,

а групата бавно отмина в нощта.

Звездите надничаха плахо, объркани,

а от тебе бавно изтичаше кръвта.

Изстена, а след родилните гърчове,

проплака до тебе детето в нощта.

Дори не успя да накърмиш сина си.

За първи път майчица ставаше ти.

Родилке незнайна, мир на праха ти!

Мадоно тракийска, навеки прости!

Прости на човеците и на боговете,

Макар че допуснахме твоята смърт.

Тях ще ги съдят един ден боговете –

В най-страшния и справедлив съд.

 

133

 

 

 

3. Завет

 

Никола ГИГОВ

 

Сине,

Нямам ниви и жълтици в наследство,

Нямам слава и власт.

Наследи мойто име само

и честно преживей до сетния час!

Седем зими в окопите гних.

В сто атаки щикът ми кървя.

Три куршума са в моята риза.

Туй наследство само събрах.

........

И когато си ида - простри я тази риза!

От Тимок до Черно море.

Облечи я, сине! В тази риза България бие...

 

Из поемата „Бежанци”

 

134

 

 

 

4. Из „Сказание за времето след нас”

 

Ивайло БАЛАБАНОВ

 

Приятелю, поискай своето бъдеще!

Поискай го от все сърце. Поискай!

Поискай го от майчица България

и нека тя да вдигне най-подир

очите си към теб... На теб ти стига

една сълза от нейните очи...

Поискай го - на теб ти подобава

да си достоен българин, да имаш

и хляб, и сол, и вино, и любов...

Приятелю, поискай свойто бъдеще!

Поискай го от своята Европа,

Защото всъщност ти изстрада грешките

На всички европейски царедворци.

Нека отвори златните си порти

за тебе и за твойте бъдни дни.

Тя трябва най-подир да припознае

в теб своя брат... Поискай свойто бъдеще сега!

 

135

 

 

 

5. Я погледнете пчелата

 

Петко Диманов ПЕТКОВ

бежанец от с. Булгаркьой

живял в кв. „Даме Груев”,

квартала на „ беженарите”,

гр. Сливен

 

Я погледнете пчелата

как между цветята

лута се от цвят на цвят

да събере малко мед.

 

Тъй както събира мед пчелата

тъй, и в училище децата

книжки всякакви четат

ум, наука да сберат.

 

136

 

 

 

6. На Баба и на всички майки бежанки

Посветено на баба Райна от с. Теслим, Турция

 

Паунка СЛАВОВА

 

Тръгнала си, бабо, с пет деца да бягаш.

Нямала си време багажа си да стягаш.

Взела си бакърче, стомна, нищо друго,

бягала си, бабо, от турското иго.

 

Минали сте, бабо, буки и брези.

Винаги са били очите ти в сълзи,

че тръгнала си, бабо, на далечен път,

с малкото детенце на сухата гръд.

 

Гладни, жадни, болни сте вървели

много изтощени в Сливен сте се спрели.

Малкото детенце пътя не издържало,

в твоите ръце завинаги заспало.

 

Татко, бабо, беше шестото дете,

сам от малък се научил да чете.

В албума държеше снимката ти малка.

Казваше това е смелата ми майка.

 

В родната ви къща никой не се върна.

Искам аз сега за малко да я зърна.

Тихо, кротко на прага ѝ да приседна,

с поглед жаден миналото да погледна.

 

Как искам, бабо, духът ти да ме сгрее,

мойта младост с твойта сила да се слее.

Нека на никого да не се налага

от собствения дом с децата си да бяга.

 

137

 

 

Ти си, бабо мила, нашето начало.

За тебе да говорим много ни драго.

Нашата любов към тебе е безкрайна,

имаме сестра с името ти Райна.

 

Вашето поле ви вика и ви чака,

тук елате, както тръгнахте във мрака.

Носи буйната река пясъчни зрънца,

иска в нея да се къпят вашите деца.

 

Всяка птичка за бежанците сладко пее.

Слънцето ви търси сутрин щом изгрее.

Там звездите ярки светят всяка вечер.

Милите, не знаят, че ви няма вече.

 

138

 

 

 

7. Душевността на тракийските българи

 

Янка ТАШЕВА

 

България!

Българин!

Българка!

Святи думи!

Съкровени!

Думи, които заставят душата и сърцето ти да трепнат.

Да заискрят!

От обич!

От болка и гняв.

От радост и щастие.

Оживява чрез тях историята на народа ни.

Богоизбран или наказан.

Народът Български!

От Мизия.

Тракия.

Македония.

Народ - страдалец!

Народ - мъченик!

Леят се песни,

Слели се с плача на вдовици.

И сираци!

Оживяват кланета и пожари.

Тежко дрънчат синджири на оковани

невести,

момци

и девойки ...

Синджири роби!

Народ - неспокоен!

Народ бунтовен!

Ехти Странджа от пукота на пушки - бойлии.

От свистенето на саби - френгии.

 

139

 

 

Велека кървава тече ...

Жалби реди за четници и бунтовници.

За воеводи!

Нижат се измъчени върволици на поругани тракийци –

осквернени,

посичани,

грабени!

Разсипани!

Но оживели.

Бежанци ...

Възкръснали в прегръдките на майка - България.

Раните не заздравяват.

Мисълта непрекъснато лети там - при корените,

при опожарените домове.

Скъпи родни огнища!

Загаснали, но незабравени!

Жаравата на спомена ги жари!

Народ достолепен!

Аромат на босилек и здравец се носи.

От Кешан,

Булгаркьой,

Доганхисар ...

Легенди се разказват - тъжни и весели.

Драматични и трагични!

Тракийци!

Истински българи!

Смели,

сомоотвержени,

вдъхновени!

Богата душевност!

Извисен български дух!

Покоряващ!

Завладяващ!

Окрилящ!

 

140

 

 

Признателен народ!

Народ любороден!

И след години,

десетки години,

да живееш

със спомена

за отминалото там

българско време!

Да оплакваш невинните жертви:

деца,

жени,

мъже

и старци ...

Паметници да им издигаш!

Да въжвеличаваш подвига им!

Да коленичиш пред страданието,

от плача на захвърлените

и посечени българчета!

От риданието на майките!

Това е поразително!

Покъртително!

Илиева нива!

Петкова нива!

Маджарово!

Хайдушки поляни!

Гледаш тия хора, прокудени

от изгорените гнезда ......

Хора с опърлени

крила и души

по възпоменателни тържества,

по събори и сборове.

И се стъписваш!

Онемяваш!

 

141

 

 

От благоговение и удивление!

От възхищение!

Трудно се лекуват

рани - живеници,

несрета - преселническа.

Трудно!

Тежко!

Неиздържимо!

Непоносимо ...

Но тяхната топлина и задушевност,

откровение и близост

поразяват!

Пленяват и смайват!

Тракийци!

Те са нежни и всеотдайни.

Речта - напевна и топла.

Песните - тежки и тъжни.

Сплотеност.

Чувство за принадлежност и признателност.

Обич към България!

Пословична обич!

Това са тракийци!

Пример за всички нас!

За всеки Българин!

Заставам пред Вас с благоговение!

И смирение ...

Като Вас трябва да тачим

паметта на близки и познати!

На героите!

Да обичаме родината!

Да ъ служим!

Да ъ бъдем верни!

Като Вас!

 

2000 година

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]