Низ ужаса на пламъците

Никола Шумарев

 

I.2. НИЗ УЖАСА НА ПЛАМЪЦИТЕ

Романизиран спомен от разорението на тракийското село Булгаркьой

Н. З. Шумарев

 

 

ПРЕДГОВОР

 

 

Този разказ е само един исторически етюд за българския народ и трябва да се прочете от всеки истински българин.

 

Историята на всички народи е изпълнена с най-различни спомени.

 

Нашата история, обаче, е пълна с много и много славни подвизи и най-големи катастрофи и би трябвало всеки българин да знае колкото се може повече от ония преживелици, които целия народ, или част от племето ни, е преживяло в разни времена и при разни случаи.

 

Описаната епоха е от преди двадесет и пет години и няма българин, който да не си спомня с радост и гордост за онова величие, оня героизъм, който българското племе прояви за националното си обединение през 1912 година, но така също не може и веднага да не се къса мъка от сърцето му при спомена за преживяното през 1913 година.

 

   гр. Стара Загора

   август 1939 год.

 

   Авторът

 

*  *  * 

 

 

10

  

 

 

*  *  *

 

„Низ ужаса на Пламъците, Разорението и Спомена” — така през далечната 1939 г. е озаглавил своя романизиран спомен за разорението на село Булгаркьой Никола З. ШУМАРЕВ, а аз си позволих само малко да го перифразирам, не за да бъда оригинален, а защото това наистина е един спомен, който пулсира със собствен ритъм и чиято кардиограма чертае следата на исторически истини близки до болката на стотици хиляди българи през очите на едно дете.

 

Едно дете, което просто е останало без дъх от видяното и ръката му няма сила за дълги изречения, а болката от преживяното притиска Аортата на Разума му и то разказва ли, разказва, а на страниците остават достоверни картини като календарни илюстрации за дните на Ужаса.

 

Ужас, определен по-късно от поколенията като първия Геноцид.

 

Защото това са наистина документални страници за клането и изпепеляването на Булгаркьой - едно село, превърнало се в символа на Тракийския геноцид в Турска Тракия.

 

А да не забравяме, че тракийците са най-масово кланите българи през цялата ни многовековна история. Големият българин, председателят на БАН акад. Любомир Милетич, още през 1918 г. във въведението на фундаменталния си труд „Разорението на тракийските българи през 1913 година” заяви: „Тракийският български погром няма себе равен в новата ни мъченическа история.” Драги читателю, забележи: тази оценка е дадена, след като нейният автор вече е бил свидетел на първите четири български събития от XX век, а именно: Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.; Балканската война от 1912-1913 г.; Обявяването на независимостта на България през 1908 г.; Първата световна

 

11

 

 

война - 1914-1918 г. Очевидно още тогава акад. Милетич поставя погрома на тракийските българи през 1913 г. пред посочените по-горе политически събития, наричайки го „...няма себе равен в новата ни мъченическа история.” Не е трудно да отгатнем дали изобщо би го сравнявал с „възродителния процес.” А що се отнася до историческите факти, те са още по-категорични. Не но български източници акцентирам на това, а по съобщение на Международната анкета „Карнеги” - избитите тракийци през 1913 г. възлизат на 50-60 хил. души, т.е. повече от 20% от българското население в Тракия. А ето и по-конкретни данни. Цялото мъжко население от с. Булгаркьой, възлизащо на около 400 човека, е събрано пред Бойдановия мост и вкупом е избито само за няколко минути, а след това запалено и изгорено от турската армия. Какво да кажем за човешката касапница, която турците устройват на българските тракийци по кървавия път от Дедеагач до Маджарово. Може би само философската сентенция: „... няма религия, не може да има и богове, които биха оправдали престъпленията в случая над тракийските българи през 1913 г.”

 

Стотината странички, изписани от ръката на Никола З. Шумарев, са побрали само една хилядна част от цялата тази мъка и ужас, но и тази частица е достатъчна, за да развълнува и днес всяко истинско българско сърце.

 

Този ръкопис явно не е бил писан, за да бъде публикуван и днес става достояние благодарение на председателката на Тракийско дружество „Капитан Петко войвода” в Казанлък Костадинка Димитрова, която го издири и се ангажира с издаването му.

 

Данаил ПАРНАРОВ

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]