Михаил Γерджиков и подвигът на тракийци 1903 г.
съст. Надежда Недкова, Евдокия Петрова

 

V. ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ

 

    1. Из писмо от Ат. Ченгелев до Екзарх Йосиф І с допълнителни сведения към годишния отчет на Битолската мъжка гимназия относно дейността на учителите Д. Груев, Т. Луканов (М. Герджиков), В. Пасков и П. Мартулков. Битоля, 14. VІІ. 1900 г.
    2. Списък на учениците от последния клас на Битолската българска мъжка гимназия за учебната 1899/1900 г. Битоля, 14. VІІ. 1900 г.
    3. Обвинителен акт по убийството на поп Ставри в гр. Битоля. Между обвиняемите са Даме Груев и М. Герджиков (Тодор Луканов). Битоля, 1. ІІ. 1901 г.
    4. Доклад № 100 на българския търговски агент в Битоля П. Михайлов за процеса по убийството на поп Ставри. Битоля, 17. ІІІ. 1901 г.
    5. Доклад № 101 на българския търговски агент в Битоля П. Михайлов за присъдите срещу Даме Груев и М. Герджиков (Тодор Луканов) и др. по делото на поп Ставри. Битоля, 17. ІІІ. 1901 г.
    6. Шифровано писмо от ЦК на ВМОРО до районните ръководители относно предоставяне на данни за съответните въстанически райони. Солун, 22. І. 1903 г.
    7. Пълномощно, дадено на Васил Пасков от М. Герджиков. Бургас, 20. V. 1903 г.
    8. Пълномощно на свещеник Димитър Даков, че е завеждащ пункта в Къзъклисе. Къзъклисе, 30. V. 1903 г.
    9. Пълномощно, дадено на Представителното тяло – Велко Думев, Васил Пасков и Павел Ковачев. Петрова нива, 30. VІ. 1903 г.
  10. Пълномощно на М. Герджиков, дадено му от Конгреса на VІІ въстанически окръг. Петрова нива, 30. VІ. 1903 г.
  11. План на Илинденско-Преображенското въстание с инструкции за воденето на бойните действия. [София, VІ. 1903 г.]
  12. Съобщение за експлозия в дома на Иван Герджиков в Пловдив, поместено във в. “Пловдивска поща”. Пловдив, 25. VІІ. 1903 г.
  13. Списък на четниците от четата на Михаил Даев. Б.м., 21. VІІІ. 1903 г.
  14. Списък на четниците, участвували в атентата на ж.п. линията Синикли – Черкезкьой. Б.м., 24. ІІ. 1903 г.
  15. Списък на четници за участие във въстанието. Б.м. [август 1903 г.]
  16. Списък на момчетата, съставляващи четата на Кръстьо Българията. Б.м., 9. VІІІ. 1903 г.
  17. Удостоверение, дадено на Кольо Ковачев, че е бил четник при М. Герджиков. Бургас, 8. ІХ. 1903 г.
  18. Удостоверение, дадено на Панко Парушев, че е бил четник при М. Герджиков. Бургас, 10. ІХ. 1903 г.
  19. Удостоверение, дадено на Георги Градинаров, че е бил четник при М. Герджиков. Бургас, 12. Х. 1903 г.
  20. Протокол от заседание на ръководителите на Преображенското въстание. Гората над Аланкайрякската вада, 3. Х. 1903 г.
  21. Из дописка във в. „Русские ведомости“, в която се съобщава за въстанието в Одринско и за М. Герджиков, 1903 г.
  22. Интервю на М. Герджиков пред кореспондент на в. „Новое время“, поместено във в. „Отзив“, относно причините за избухването на въстанието в Одринско, хода и потушаването му. В. „Отзив“, 1903 г.
  23. Статия: „Млад, високо образован… (Сведения в европейската преса за М. Герджиков по време на Илинденско-Преображенското въстание, 1903 г.)
  24. Политически доклад № 59 от Петер фон Мориц, австро-унгарски консул в Одрин, до граф Голуховски, министър на външните работи на Австро-Унгария във Виена, за положението на българите в Лозенградско в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Одрин, 4. VІІ. 1903 г.
  25. Политически доклад № 77 от Петер фон Мориц, австро-унгарски консул в Одрин, до граф Голуховски във Виена относно първите слухове за избухването на въстание в Одринско. Одрин, 20. VІІІ. 1903 г.
  26. Политически доклад № 78 от Петер фон Мориц, австро-унгарски консул в Одрин, до граф Голуховски във Виена за сведения от одринския валия за започналото въстание и взетите от турска страна мерки. Одрин, 21. VІІІ. 1903 г.
  27. Политически доклад № 86 от Петер фон Мориц, австро-унгарски консул в Одрин, до граф Голуховски във Виена относно избухналото въстание и първите сражения. Одрин, 25. VІІІ. 1903 г.
  28. Дописка от Морис Кан във в. (Илюстрасион(, Париж, за посещението на М. Герджиков и други македоно-одрински дейци във Франция и срещите им с политици и общественици. Париж, 9. І. 1904 г.
  29. Писмо от Министерството на войната до министъра на народното просвещение относно военни реликви от Преображенското въстание. София, 17. ІІ. 1942 г.
  30. Писмо от Министерството на народното просвещение до директора на Народната библиотека с музей в Пловдив относно реликви от Преображенското въстание. София, 24. ІІ. 1942 г.

 

 

1

Из писмо от Ат. Ченгелев до Екзарх Йосиф І с допълнителни сведения към годишния отчет на Битолската мъжка гимназия относно дейността на учителите Д. Груев, Т. Луканов (М. Герджиков), В. Пасков и П. Мартулков [* Този и следващият документ са публикувани от Е. Петрова в сп. „Военно-исторически сборник“, кн. 6 от 1990 г. заедно с други документи за дейността на М. Герджиков като учител в Битолската мъжка гимназия.]

 

Битоля, 14 юли 1900 г.

 

Ваше блаженство,

 

В допълнение на годишния ми отчет за изтеклата година, през която Вие благоволихте да ме натоварите с честта да бъда управител на Битолската българска гимназия, чест ми е да Ви представя долуизложеното, което е неотложно нужно, за да можете да си съставите ясно понятие за всичко онова, което не е предмет за един тъй да кажа публичен и достъпен за всички отчет.

 

--- [** Пропуснатите текстове не се отнасят към темата.]

 

Съмнителни са бележките по предметите на г-н Ангелов и г-да В. Пасков, Д. Груев и Т. Луканов (на последните особено в долните класове). Първият, твърдо съм убеден, че не е успял да попречи на учениците да попрепишат един от други писмените изпитни работи, а последните троица имат за принцип да не се убива (?) бъдещето на учениците. Аз не мога да се начудя как са могли г-н Пасков и Груев да оценят знанията на учениците по преподаваните от тях предмети, когато всякой ученик на изпита бе изпитван по 5 минути време.

 

Последните троица бяха особено щедри и при матур[итетните] изпити, като се мъчеха да дадат възможност на абитурентите да преписват един от други при писмените изпити и като гледаха да бъдат прокарани всички и на устните зрелостни изпити. Това съвършено не ми се струва чудно, понеже от обноските на тези г-да през годината, друго не можеше да се очаква.

 

---

 

Учителите при българската гимназия във възпитателно, а и във всяко друго отношение, могат да се разделят на две групи. Едната от тях се състои от лица с либерални в много отношения съвсем не приспособни и вредни за нашия живот възгледи. Тази група, въобразявайки си, че са спасители на човечеството от всякакви злини, стремят се да привлекат колкото се може повече привърженици между учениците, на които тези учения се представят… [* Неразчетен текст.] г-да, което, както и в … [* Неразчетен текст.] те учениците стават много лесно техни последователи.

 

За голяма жалост с такива утопистични възгледи имаме през годината двоица учители (Луканов и Пасков), които в компания с други още двама (Груев и Мартулков), с които те са тясно сдружени въз основа на друг един интерес [*** Има предвид политическата им дейност.] – успяха да подействуват върху още неуталожените след ланския бунт духове на учениците, които направиха най-върли привърженици на своите възгледи и учения: анархия, безбожие, незачитане правата и мненията на всекиго, който не мисли еднакво с тях и други корупции на крехките ученически души.

 

Според тези господа всяко друго направление на възпита-нието водело към образуване на бабски характери.

 

Първите трима от тези учители през течението на цялата година са били най-неточните изпълнители на всички наредби, били те от местното управление, или от Учил. отдел. Последният до преди 2–3 месеца бе като първите, но от встъпването му в брачен живот захвана да става един от най-акуратните. Третият – по причини известни на В. Блаженство, и да желае да бъде добър учител, не може да направи това . [* Намеква за личната среща на Д. Груев с екзарх Йосиф.]

 

Тези личности с такива възгледи по възпитанието на младежта успяха да прокарват плановете си благодарение на останалите учители съставляващи една бездушна, твърде малко уповаваща се на себе си група, която е служила на интересите на първата всякога, когато тя е искала.

 

---

 

За учителите от първата група аз съм рапортирал до Вас колко пъти и чини ми се това е достатъчно, за да може да се произнесе върху тях присъдата дали трябва да бъдат за в бъдеще учители. На г-да Луканова и Паскова училищните стаи се видели тесни за проповядване безвластие, което захванаха да проповядват и по кафенетата.

 

Като преподавател по знания и способности наред с г-н Мартулкова може да се вземе г-н Пасков, ако не беше толкова тенденциозен в преподаванията си и ако да не се впускаше (благодарение на характера на преподавания от него предмет – историята) в неща, които са вредни за учениците. Тенденциоз-ността в преподаването му се доказва много ясно от това, че за известни уроци се е впуснал в подробности, имеющи значение за висшите училища, когато другите отдели не е взимал никак. Така напр. в VІІ кл. цяло полугодие е употребено за историята на френската революция, по която причина много въпроси от новейшата история не са вземени.

 

За г-на Груева трябва да спомена още, че бях повикан при исараф мидюра, гдето ми се каза, че в бъдеще не ще го оставят по никой начин да бъде учител в … [** Липсва част от листа.]

 

---

 

Препоръчвайки се на архиерейските Ви молитви, целувам Св. Ви десница и оставам Ваше покорно духовно чедо.

 

Управител:

 

Ат. Ченгелев

 

ЦДА, ф. 246 К, оп. 1, а.е. 158, л. 94–98. Публ. В: сп. „Военно-исторически сборник“, кн. 6, 1990 г., с. 85–99. Е. Петрова „Документи за Д. Груев, М. Герджиков, В. Пасков и П. Мартулков като учители в Македония“.

 


 

2

Списък на учениците от последния клас на Битолската мъжка гимназия за учебната 1899/1900 г., даден в годишния отчет

 

Битоля, 14 юли 1900 г.

 

---

  1.

Баждар, Георги

с. Горно Броди (Сярско)

  2.

Бинев, Иван

гр. Воден

  3.

Грашев, Михаил

гр. Прилеп

  4.

Грашев, Георги

гр. Прилеп

  5.

Диметров, Георги

с. Стояково (Гевгелийско)

  6.

Динев, Георги

с. Забърдани (Леринско)

  7.

Кляшев, Пантелей

с. Смърдеш (Костурско)

  8.

Константинов, Георги

с. Желин (Костурско)

  9.

Лещаров, Костадин

гр. Охрид

10.

Марков, Търпен

с. Вишени (Костурско)

11.

Медичков, Никола

с. Петала (Леринско)

12.

Розов, Манол

с. Бобица (Костурско)

13.

Силянов, Христо

гр. Цариград

14.

Станоев, Александър

с. Неготино (Тиквешко)

15.

Стефанов, Филип

с. Загоричани (Костурско)

16.

Сенокосинов, Христо

гр. Прилеп

17.

Тодоров, Георги

с. Стенче (Тетовско)

18.

Хаджи Ташев, Никола

гр. Дойран

19.

Хаджиев, Стою

с. Голешево (Димерхисарско)

20.

Христов, Георги

с. Шкапорт (Коскурско)

21.

Христов, Тала

гр. Прилеп

22.

Цветинов, Христо

гр. Охрид

23.

Чукалов, Михаил

гр. Ресен

---

ЦДА, ф. 246, оп. 1, а.е. 158, л. 2–14. Публ. В: сп. „Военно-исторически сборник“, кн. 6, 1990 г. Е. Петрова „Документи за Д. Груев, М. Герджиков, В. Пасков и П. Мартулков като учители в Македония“.

 


 

3

Обвинителен акт по убийството на поп Ставри в гр. Битоля. Между обвиняемите са Даме Груев и Михаил Герджиков (Тодор Луканов)

 

Битоля, 1 февруари 1901 г.

 

Относно съденето на Дамян Груев, Тодор Луканов и на обвиняемите по убийството на поп Ставри в гр. Битоля през 1901 година [* Превод от тур. ез.]

 

Обвинителната камара при Битолското първостепенно съдилище, отделение углавно, състоящо се от председателя Хасан Фехми ефенди и от членовете Мехмед ефенди и Тодор ефенди, в присъствието на Джевдет ефенди, прокурор при Апелативния съд, изслуша карарнамето, съдържащо изследванията, направени от 2-ри Битолски следовател в книжата, предадени от прокурора с дата 21 декември 1315 год. под № 429. Ето резюмето на горното карарнаме:

 

1-во Трайко от Байра, с помощта на Григор Дамев, Перо Димев и Петруш е убил с револверен куршум главния свещеник на българската църква в Битоля, поп Ставри, който не само се е възпротивил на предложенията, направени от Българския маке-донски комитет, но за всичко това е явил на правителството.

 

2-ро Лицата Ристе Талев, гавазин в българското училище, Боше Нечов от с. Трап, живущи в Битоля, на Бяла чешма, Ристе Талев ханджия, живущ в Ени-Махале, но родом от с. Будаклар, терзията Лазар Йовчев от Байра, Никола Стойков, родом от Крушево, хлебар в Битоля, Спиро Костов, бакалин при Вински хан, братята Петър и Георги Стефанови Попови, родом от Прилеп и бакали в Битоля, кюркчията Михаил Наумов от Ени махале, Георги Песнаджиев от Байра, учителът Васил Попов Димитров от Ени махале, учителът Стефан Илиев от същата махала, ДАМЯН ГРУЕВ от с. Смилево, учител в българската битолска гимназия, Трифон Иванов от с. Янковец, Ноле Павлев от с. Смилево, ханджия в Битоля, Иван Стериов от с. Търново, търговецът Ефрем Хр. Ризов, член на Вилаетския административен съвет и избегалия учител Тодор Луканов са осъждали на смърт и са убивали всички ония, които би се съпротивили на хората на революционния комитет.

 

3-то и че резултатът от направените изследвания се установява какво Българския търговски агент Михаилов във всичко това е имал вмешателство.

 

Престъпленията на Трайко, Глигор, Перо и Петруш са углавни, което изисква наказание според 45 и 170 членове от наказателния закон; престъпленията на Ристе, Боше, Ристе, Лазар, Никола, Спиро, Петър, Георги, Михаил, Георги, Васил, Стефан, Дамян Груев, Трифун, Ноле, Иван, Ефрем и Тодор са углавни, като трябва да се накажат според 56 член от наказателния закон; а с търговския агент Михаилов да се извършат законните формалности, съобразно с заповедта, която занапред ще се издаде.

 

Прокурорът, на основание изследванията, заложени в карарнамето на следователя и признанията, изповеди, донесения и признания изисква наказанието на всички гореспоменати пристъпници според 56 член от наказателния закон, като се отмени карарнамето, което не е сходно с предписанията на закона, а с другия виновен агентина Михаилов да се реши щото да се извършат законните формалности съобразно заповедта, която ще се получи от Министерството.

 

Прокурорът, след като повтори устно писмените си претен-ции, излезе от стаята заедно със секретаря, като предаде на обвинителната камара всички книжа по изследването, която камара веднага почна своите съвещания.

 

Обвиняемите Дамян Груев, Веле Иванов, Трифон Иванов, Иван Щериов с друго име Мите Ристов Янакиев, Щерио Гице или друго име Григор Димев, Перо Димев, Петруш Георгиев, Трайко Петров, Георги Найдов Песнаджиев, Петре и Георги Стефанови Попови, търговеца Ефрем Хр. Ризов, ханджията Наке Павлев, гавазинът при българската гимназия Ристе Талев, надничарът Боше Нечов, терзията Лазар Ристев Световчев, хлебарът Никола Стойков, учителът Васил Попдимитров, Стефан Илиев, кожухарът Михаил Наумов, бакалинът Спиро Костов и Тодор Луканов са били от хората на революционния комитет, който имал за цел повдигане на въоръжена революция и който наказвал със смърт всеки, който би му се съпротивил. Това ясно се узнава от показанията на Гице Димев, който изповяда при това, че и той сам е бил от хората на комитета. Трайко призна, че с помощта на Гице Димев, Петруш Георгиев и на Перо Димев е убил поп Ставри, когато отивал в църквата и който не е дал на комитета исканите от него пари и за дето не е съчувствал на ревлюционното движение, а това извършил с разпорежданията и подстрекателството на казаните по-горе комити; веднага след това той (Трайко) изповедал престъплението си и разказал за всичко извършено на тухларина Андон. Слугинята на българската църква Тофа с клетва е заявила, че е видяла извършеното убийство. Фактът, че след убийството Петруш Георгиев е избегал, доказва това. Когато биде арестуван Георги Найдов, за когото Гице Димев каза, че се числял в комитета, залови му се един напечатан вредителен правилник, съдържащ плановете и кроежите на комитета, както и дипломата на комитата Хр. Чемков, който биде убит в гр. Прилеп при сблъскването със полицейския Емин ефенди. Защищеването на казания Георги нито може да се приеме като такова, а нито се доказва със нещо. В учителите Васил и Стефан се уловиха вредителни книжа. Трифон Иванов, който бил дошел от България, крил се четиридесет дни в хана на Наке и този последния не е явил това на правителството. Същия Наке бил роднина на Дамян Груев. Трифон като отишел в къщата на убития поп Ставре е бил усетен от полицията и на излизането преследван и уловен; в него е била намерена една голяма кама. Братя Попови, на които къщите и дюкяните са били на два пъти претърсвани от правителството, са били хора винаги подозрителни. Търговецът Ефрем Ризов е казал, че не знае за отварянето на някакво неделно училище, а после у него са намерени билети от неделното училище и един тефтер за помощи. Ристе пък, който бил слуга в Бълг. училище, признал, че отивал от време на време в къщата на Груева. Противоположните показания на ханджията Ристе и на аргатина Ристе Бошков, Мите Янакиев, който не казал името на кираджията, с когото е дошел и който дошъл тук, когато семейството му се намира в България. Между книжата се намира и един препис от комитетски устав, уловен и потвърден от Серското комендантство, в който всецяло се потвърждава показанието на Гице Димов. В този устав се споменава, че и Дамян Груев е бил член на комитета. Показанията на гореказания Гице Димов не могат да бъдат клевети, защото обвиняемите никак не доказват, че са имали някаква вражда с него, Луканов, който е живял с Дамян Груев и записвал комити, е избегал в България. От всички горни доводи, показания, признаци и други излизат на яве престъпления углавни, които трябва да се съдят според 56 член от наказателния закон в Битолския апелативен съд отделение углавно, като се отменява карарнамето. Това решение се взема по висшегласие за Петър и Георги Попови, Спиро и Лазар Световчев, а за всички останали решението се взема едногласно. Що се отнася за избегалите П. Георгиев и Тодор Луканов, реши се да се уловят дето се намерят, а с търговския агент Михаилов да се извърши законните формалности от после, съгласно с заповедта, която ще се получи от Министерството.

 

1 февруари 1316 година № 461

 

(Печат на обвинителната камара в Битолския вилает)

 

ЦДА, ф. 1953 Б, оп. 1, а.е. 6.

 


 

4

Доклад № 100 на българския трговски агент в Битоля П. Михайлов за процеса по убийството на поп Ставри

 

Битоля, 17 март 1901 г.

 

На 14 и 15 того се разгледа делото на тукашните затворници, обвинявани в участие в някакъв си революционен комитет и в убийството на свещеника Ставри. Съдът заседава под една тента, нарочно за случая поставена в двора на съдилището. Драгоманите на всички консулства са присъствували и двата деня. От консулите само гръцкият на 14 е бил няколко време. На съдът са били допуснати всички, които са отишли, но навалицата според някои повече от 1500 души е била такава голяма, че мнозина са били принудени да се върнат по нямане на място. Подсъдимите са били закарани до съда вързани двама по двама с железа на ръцете и обградени с двойно число стража.

 

Това толкова шумно дело, от което всички очакваха кой знае какви големи разкрития, и с което така нагло са помъчи да компрометира Княжеското агентство, като хвърли върху му нищо не основана клевета, разочарова всички. Както ще благоволите, господин Министре, да видите от кратките сведения що имам чест по-доле да Ви събща по делото, против никого от обвиняемите няма доказателства, върху които би могло да се подържат пред честни, свободни и безпристрастни съдии, каквито и да е обвинения. А всички обвиняеми, против някои от които няма абсолютно никаква вина, са държани в затвора седем месеца.

 

На 14 того, съдът се откри тъкмо по обяд. След прочитането на обвинителния акт, същият от който препис и превод на български имах честта да изпратя с поверителното си писмо от 10 февруари т.г. под № 47, прокорорът произнесъл една кратка реч, в която префразира обвинителния акт. В нея той не пропуснал да потвърди, че по това дело, в което съм бил замесен и аз, със мен щело да се постъпи съобразно наставленията, що щели да се получат от Цариград. Относително подсъдимите той казал, че освен другите доказателства, тяхната престъпност се потвърждава още и с това, че при залавянето им, те са били извънредно смутени и че при обиските в собите им е било намерено много пепел от изгорени книги, които сигурно са съдържали компрометирущи работи; даже ръцете на един от тях подсъдимите са били изгорени, като горил книги, кой е бил с изгорени ръце прокорорът не казал. Аз, доколкото зная, пепел от книги в никого не е било намерено, нито някому са били изгорени ръцете. По всяка вероятност, пепелта, намерена напоследък във собата на Попов (поверително от 21 м.м. февруарии под № 66), която полицейските, що са обискирали вземали и запечатали, е дала идеята на прокурора да си послужи с пепел, за да прикрие незаконното задържане в затвора на толкова невинни хорица.

 

Пръв от подсъдимите е бил разпитан Трайко от Баир махале, около двадесет годишен момък, говорил мъчно по причина на което е казал на председателя, а дал писмено своите възражения; от дълго време той имал недостатък в десната си ръка, която трепери. Обвиняват го, че е убил свещеника Ставри, а това той сам бил признал пред полицейските и съдебния следовател, пред същите той бил казал един ден преди покушението заедно с другите троица убийци дошли в агентството, в него влезал само отклоняващия се Пецо, другите останали да чакат на улицата. На Пецо аз съм бил дал осем лири и един револвер, съм му бил заповядал да убие Поп Ставре. За свидетели са викани църковната слугиня Тофа и тухларина Андон Димев. Според дознанието първата била казала пред полицейските и следователя, че познала Трайко в черквата дето чакал свещеника Ставре в денът на покушението, а вторият, че след извършването на престъплението, Трайко му се изповядал, че убил свещеника Ставре. – Трайко пред съдът отказал всичко. Той не си споменувал да е казал такава работа на полицията и следователя, па и да бил казал, направил го бил, за да се отърве от изтезанията, на които бил подложен от страна на полицейските, в първите десет дена от арестуването си бил в несвес от бой.

 

Свидетелката Тофа също така отказала да е казала при следствието, че е познала Трайка; тогава тя била казала, а и сега подържала същото, – че е видела в черковния трем убийцата, гдето стоял преди извършването на покушението, но не видела лицето му, защото бил наведен. Тя видела само джорапите на убиеца когато бягал след покушението, а те приличали на тези, що ѝ били показали полицайте.

 

Защитникът помолил председателя да запита Тофа дали Трайко прилича по ръст на убиеца, но председателя отказал да зададе този въпрос.

 

Свидетелят Антон Димев и той заявил, че и неговите показания са неверно написани: той бил казал при следствието само истината, че Трайко му бил съобщил новината за нараняването на поп Ставри, а не туй, което е написано, че Трайко му се изповедал, какво той е убил свещеника Ставре.

 

Според показанията на починалия свещеник Ставре, когато първите му завели Трайка, не познал в него своя убиец; но вторият път, когато Трайко е бил облечен в други едни дрехи, вземени от дома му и които се предполагало, че той носил при извършването на покушението, свещеник Ставре казал, че приличал на човека, що го ранил. Свещеник Ставре да е дал преди смъртта си някакви други показания против някои други лица нищо не е било споменато при разглеждането на делото.

 

Григор Димев и Перо Димев обвиняват се като съучастници по убийството на свещеник Ставре. Против тях е свидетелствувал при следствието само Трайко. При следствието и двоицата не са нивгаш признавали да са вземали участие в убийството и всякогаш са претендирали за своята невинност.

 

В съда Трайко заявил, че ги е наклеветил, за да се избави от изтезания. Григор заявил в съда, че не е верно писаното във обвинителния акт, че бил член на някакъв си „Революционен комитет“; той нивгаш и никому не бил казвал такова нещо; той бил запитван само от полицейските за някои лица и дали ги познава и е отговорил утвърдително, защото действително ги познавал. Григор и Перо също така заявявали, че са били изтезавани. Григор е бил турен в една дупка, в която полицейските наливали вода. Тук му е мястото да вметна една малка забележка, за да мога по-нататък да бъда кратък. По показанията уж на Григор Димева всички, що следват, са били арестувани като комити. Григор Димев, както е казано по-горе, е отказал пред съда за всичко да е давал такива показания. Той е бил само питан дали познава тези лица. Аз няма проче да повтарям всеки един, че обвиненията им в КОМИТАДЖИЛЪК са се указали съвсем неоснователни по простата причина, че единственият за това свидетел, обвиняемият Григор Димев, отказва да е казал такова нещо. За това е било питано при следствието, а пред съдът са били само четени дадените тогава показания.

 

Ристе Талев, гавазин на класното тук българско девическо училище, обвинява се в комитаджилък. Освен показанията на Григор Димев, дадени пред следствието, виновността на Ристе се потвърждавала и от обстоятелството, че ходил често в жилището на Дамян Груев и Тодор Луканов, които по онова време живеели заедно. Ристе отговорил, че той като слуга в училището е бил пращан от директора при тези две лица като учители.

 

Ристе Талев, ханджия и Боше, негов надничар – обвиняват се във комитаджилък. Освен това, когато Боше е бил арестуван, у него е бил намерен един кон, принадлежащ на Ристе; запитан при следствието, Боше казал, че вземал конът да събира и продава с него сено на орта с Ристе; Ристе потвърдил това и казал, че Боше му бил дал 10 гроша, когато вземал конът, а пък Боше – че дал 7 1/2 гроша не когато вземал конът, но след като продал сено. За това противоречие са били държани във затвора до сега. Във съдът Ристе заявил, не помнял кога е вземал парите, а Боше казал, че той действително дал на Ристе 10 гроша, но от тях само 7 1/2 гроша били от продаденото сено, а 2 1/2 гроша за някакъв дълг. Истината е, че властта се е съмнявала да не би Боше със конът на Ристе и със знанието на този последния да е идвал из града отклонившият се обвиняем в убийството на свещеник Ставре, Пецо Георгиев.

 

Никола Стойков, фурнаджия. – Обвинява се в комитаджилък. Съмнението спрямо него се усилвало още повече от обстоятелството, че според един рапорт от полицията се познавал с Груева и Луканова. – Никола обяснил своето познанство с горните двама с това, че като фурнаджия, носил хляб в българския пансион и там се запознал с тези учители.

 

Спиро Костов. – Обвинява се в комитаджилък. Като доказателства – приписваните на Григор Дамев показания, дадени при следствието, и че се срещал в кафенето на хотел Солун с Груева и Луканова. – Запитан де се запознал с тях, Костов отговорил, че първият познавал отдавна, защото от дълги години е в Битоля, а е почти битолчанец, а втория на празника на Св. Св. Кирил и Методи му е бил препоръчан като учител. Колкото се отнася до ходенето му в кафенето на хотел Солун и срещите що имал там, заявил, че в хотел Солун и кафенето му от две години не бил стъпвал.

 

Братя Петър и Георги Стефанови Попови. – Обвиняват се, че в магазията си заедно с Груева и Луканова решавали от кого колко пари да се поискат за комитета. Като свидетел е бил повикан полицейският комисар Саид ефенди. Защитникът помолил председателът да запита свидетелът, – който възможно да е видел в магазията на обвиняемите казаните двоица, – да каже от де знае, че тези хора са отивали именно, за да вземат решение по събирането на пари, на този въпрос свидетелът не е отговорил нищо, а председателът го изпратил да си отиде, като му казал, че е трябвало да говори само що е видел. Освен това виновността на Братя Попови още и от това, че те са се срещали с Груева и Луканова в кафенето на хотел Солун, че полицията от отдавна е гледала на тях като на съмнителни хора и за това им са правени в различни времена два пъти обиски. Обвиняемите отговорили, че в кафенето на хотел Солун не били стъпвали от шест месеци и това те можели да докажат с тефтерите на кафеджията и с лицата, които посещават него кафене; че действително им са правени обиски, но нивгаш нищо у тях не е било намерено, и че с Груева се познавали още от Прилеп дето той е бил учител на Георги Попов, а с Луканова се запознали на миналогодишните изпити в гимназията.

 

Георги Найдов Песнаджиев, бояджия. – При обискът е било намерено у него свидетелството на Христо Чемков, който се самоуби в Прилеп през 1899 година и един брой от вестник РЕФОРМИ. – Пред съдът, както и при следователя при следствието, той заявил, че тези книги му били подхвърлени от някого и у него са били намерени тъкмо тогава, когато той, като ги забелязал, че са със противно съдържание, отивал да ги хвърли в реката.

 

Васил П. Димитров, основен учител. – Обвинява се в комитаджилък. При обискът му е бил намерен един учебник, на вътрешната страна на една от кориците на който е имало написано едно предложение с противно съдържание. – При следствието и съдът той казал, че му е било диктувано преди девет години, когато бил още ученик от учителя Доревски, и че то било съвсем невинно, но криво предадено и помоли председателя да се преведе наново.

 

Стефан Илиев, основен учител. – Обвинява се в комитаджилък, и че при обискирането му била намерена една тетрадка, в която пишел своите записки и в която се срещаха престъпни работи. – Обвиняемият протестирал за хвърлената му клевета и заявил, че в записките му няма нищо, за което би заслужавал да бъде наказан.

 

Лазар Костов Светиовчев, терзия. – Обвинява се в комитаджилък и в познанство с Груева и Луканова. Пред следствието и пред съдът той признал, че познава двамата учители, но не е бил тяхен приятел. Дадените показания на Груева, че не познава Лазара, които на пръв поглед правят впечатление на противоречие, Лазар обяснил, че той познава Груева и Луканова както всички познават по-видните лица, без те да познават всички, които ги знаят.

 

Дамян Груев, бивш учител при тукашната мъжка гимназия. – Обвинява се като председател на Битолския и Скопския революционен комитет. Доказателства едно писмо хванато в Скопие, без да е казано в съдът от кого и до кого е адресирано. Един устав на комитета, изпратен от карарнамето, в който било казано, че той тука и Д-р Хр. Татарчев в Солун са председатели на комитета; рапорта на полицията, че имал тесни сношения с Иван Стерев Янакиев и Луканова и че троицата са решавали от кого колко пари да се вземат за комитета и въобще за действията на комитета. – При следствието и в съдът обвиняемият казал, че всичко е клевета, че за туй, що са писали хората той не пожелал да отговаря.

 

Трифун Иванов от с. Янковец, Ресенско. – Обвинява се, че бил изпратен от централния комитет в София да прпилага в изпълнение решенията на Груева и Луканова и Янакиева. – Доказателсква, че е бил забелязан от полицията, когато е излизал от къщата на свещеник Ставре, от когото отишъл да иска пари за комитета; че същия ден като е бил заловен е глътнал някакви книжа и му е била намерена една кама, и че в ханът на Наке Павлев, гдето се крил около 40 дена, не влизал във стаята си през общата стълба, но си служил с една подвижна стълба. При следствието и в съдът той казал: че ако полицията го е видела когато излизал от свещеник Ставре, защо не го е хванала още там, а едва на Чира пазар (растоянието от домът на свещеник Ставре до Чира пазар е около десет минути). От България се бил върнал, защото там нямало работа, а тука. – Самият полицейски не отказал. Той се занимавал със носене кал на дюлгерите. В ханът на Ноле Павлев отишъл да живее, защото той му бил показал най-евтин; колкото се отнасяло до подвижната стълба, с такъва и сега си служат пътниците в него хан, понеже другата стълба се падала на съдружника на Ноле при разделване на хана. Карти не бил пълнил и кама не била намерена у него, а в зимника, където той се скрил, когато са го гонили полицейските.

 

Ноле Павлев от с. Смилево, ханджия. – Обвинява се, че е държал Трифон Иванов 40 дена в ханът си без да съобщи на полицията; че е бил роднина на Дамян Груев, и че проповедвал комитаджилък. Доказателство за последното му престъпление: когато конният заптия Мемед чауш отишъл на 7 август м.г. в село Смилево да докара Груева, потърсил Ноле Павлева, било му казано, че е по околните села, къде с. Цапари, без да има такъва работа там. – Обвиняемият отговорил, че в ханът му дохождат всекакви хора, и че той не може да познава всички; че не е знаял, че за всеки пътник трябва да съобщава на полицията, и че книга за записване на пътниците му е била дадена в денът, когато са арестували Трифон Иванов – това можело да се потвърди от книгите на другите ханджи негови съседи.

 

Иван Стериов Янакиев от с. Търново, Битолско. – Обвинява се, че е бил изпратен от Централния комитет в София, че е дохождал много често в агентството – по невгаш даже до пет–шест пъти в ден. Доказателства – една дописка от тук напечатана в некакъв румънски вестник и рапорта на полицията за дохождането му в агенството. Освен това, той се бил срещал постоянно – все според полицейският рапорт ( с Груева и Луканова и с други някои от обвиняемите. Най-после бил служил 13 години в българската войска. – Отговорил, че в София не е живял, а в Бургас и Варна и следователно не е можал да бъде изпратен от Софийския комитет. Дошъл тука да се види с майка си и нареди имуществата си, оставени от баща му; той имал намерение окончателно да остане в България, писал даже на жена си, която при заминаването си от България оставил в София, да дойде, но тя му отговорила – писмото било четено в съдът – че ще дойде само тогава, когато се настанел на някаква работа. От както бил дошъл, той само три пъти идвал в Битоля, това можело да докаже със свидетели своите съселяни и турци и христиани – а следователно срещите, които му се преписват с някои от обвиняемите, са клеветнически. Той не познавал нито търговския агент, нито е знаял даже къде се намира агентството. В българската войска служил е четири години. Вестниците за всекиго може да пишат, а никой не се наказвал за туй, че вестникът писал нещо.

 

Ефрем Хр. Ризов. – Обвинява се в комитаджилък, че се е срещал със Груев и Луканов в кафене Солун, че му е бил заловен некакъв билет от преди пет години и един тефтер за събиране помощи. Билетът бил от тукашното бивше неделно училище, че неделното училище е било известно на полицията, която едва по-миналото лято заповедала да се закрие, че такива билети се разнесли по праздниците на всички българи и всеки давал известна помощ за купуване на книжки. Събраните помощи по тефтера били за закупуване на черковни дрехи на българските тукашни свещеници, а тефтерът, който бил потвърден от Високопреосвещения Григори, му бил изпратен като черковен епитроп, за да прибере некой недобори от пожертвователите, за да допълни сумата от черковната каса и изплатят купените дрехи. Нивгаш не е имал среща с Груева и Луканова.

 

***

 

След свършването разпита на обвиняемите се започнало изслушването на свидетелите. За показанията на жената Тофа и Андон Делев е казано по-горе. Трима цигани и двама турци разправяли как и де са били заловени Трайко и Трифон. Турците казали, че камата е била намерена в зимника – както казал и Трифон, ( и че видели Трифона да гълта книжа.

 

Заседанието се закрило часът на 5 1/2 след обяд.

 

На 15 заседанието се открило часът 11 1/2 преди обяд.

 

Прокурорът поискал да се повикат за свидетели полицейските и Янко Лала, влах-гъркоманин, член в първостепенното гражданско съдилище, който е бил викан като свидетел при предварителното следствие, както и някои от полицейските. След съвещание искането на прокурора било прието.

 

Янко Лала заявил, че дадените пред следователя, що Трайко казвал, че не помни да е говорил, че са действително дадени от Трайко. Лала не помни добре що е говорил тогава Трайко, защото се изминало дълго време, а доколкото помнел Пецо, Трайко, Григор и Перо дошли в агенството, излезъл съм аз, дал съм на Пецо осем турски лири и револверът да отидат да убият свещеника Ставре. (Тука има противоречие с написаните показания на Трайка, както това ще благоволите да забележите.) Също така каза, че и Григор бил изповедал за другите обвиняеми, че са членове на комитета. Трайко и Григор протестирали, че твърдението на Лала е неверно. Трайко, който се заеква, с голяма мъка едва можа да каже, че от малък не може да говори, и че следователно, не може да разправи всичко, що твърди Лала; Григор настоявал, че не бил нито даже излезвал пред Лала, и че Лала, когато го видел пръв път в беледието арестуван, заканил му се, че сега ще му отмъсти за дето по-рано един път при сръбското училище вследствие на едно скарване го съборил на земята. Запитан от председателят дали е верно оплакването на някои от подсъдимите, че са били изтезавани при изследването им, Лала кимнал утвърдително с глава и отговорил „да“.

 

Саид ефенди, полицейски комисар, разправил как с полицейските Емин и Шефкет са следили Трифона, когато е ходил у свещеника Ставре и как го заловили; как са били хванати убийците на свещеник Ставре; че е виждал в кафе Солун Груева и Луканова да разговарят с другите обвиняеми; че е виждал Груева, Луканова и Янакиева да се съвещават в магазията на Братя Попови от кого колко пари да се поискат за комитета. На въпроса, зададен от председателът по искането на защитника, да каже свидетелът, – който възможно било да е виждал тези хора в магазията на Братя Попови, – от де знае, че те са отивали там да се съвещават по събирането на пари за комитета? – полицейският не е отговорил нищо и председателът го изпратил да си отиде, като му забелезал, че той е трябвало да говори само туй, що видел.

 

Шефкет ефенди, полицейски. – Разказал [как] са били заловени Трифон, Трайко, Григор и Перо; че виждал подсъдимите да разговарят в кафене Солун с Груев и Луканов и че бидейки натоварен да следи за Янакиева, виждал да дохожда много често в агентството Ефрем Ризов, който е член в Идаре Мезлишиш и до сега още нито е уволнен, нито пък е вземано разрешение за арестуването му и даването му под съд, помоли председателът да запита свидетелът: Кое време го е виждал в кафенето? – свидетелът отговорил, че на 14, 15 и на 16 юлий м.г. Ефрем Ризов тогава възразил, че показанията на полицейския са лъжливи, защото той от 21 юни до 22 юлий е бил в Солун по търговията си, това можело много лесно да се установи от тескерето му, от търговските му книги, от регистрите на полицията и със свидетели от тук и Солун. По искането на обвиняемия председателът запитал тогава полицейският: Дали не дават писмени рапорти на началникът си? – в такъв случай, отговорил, само устно докладвали. На Шефкет ефенди е бил зададен въпросът, като е бил натоварен да следи Янакиева и го виждал да дохожда в агентството, да каже де е спал през ноща?

 

Свидетелът отговорил, че възможно е, че в хотел Солун. Председателът му възразил, че с „възможно е“ не било достатъчно, а трябва да каже с положителност. И Петър Попов поискал да се запита: кога го е виждал свидетелът във кафенето? Но председателът отказал.

 

Хафъз ефенди, полицейски. – Потвърдил показанията на полицейския комисар Саид ефенди.

 

Еммин ефенди, полицейски. – Разправил за улавянето на Трайко и свидетелствувал, че показанията на Трайко, дадени пред следователя, са написани верно. Трайко възразил, че именно този е полицая, който го е най-много бил, и че белезите от раните, що му бил нанесъл по главата с револверат си във време на изследванието, още личели.

 

Мехмед чауш, конен стражар. – Разправил, че когато отишъл в село Смилево да докара Груева, било му заповедано да потърси и Ноле Павлев, в селото му казали, че Ноле бил по околните села без да имал работа. Ноле възразил, че свидетелът лъже, защото една седмица преди докарването на Груева той е бил вече в затвора.

 

Обвинителната реч на прокурора е била същата, каквато произнесъл след прочитането на обвинителния акт, само с тази разлика, че тоя път за търговския агент нищо не споменал.

 

След защитата, на подсъдимите дали поименно туй, що искали да кажат за свое оправдание.

 

Часът три след обяд, съдът отложил за събота 17 того да произнесе присъдата.

 

ЦДА, ф. 1953 Б, оп. 1, а.е. 6.

 


 

5

Доклад № 101 на българския търговски агент в Битоля П. Михайлов за присъдите срещу Даме Груев и М. Герджиков (Т. Луканов) и др. по делото на поп Ставри

 

Битоля, 17 март 1901 г.

 

Днес при най-голямо стечение на публика, отколкото в първите два дни и в присъствието на Австро(Унгарския и Руския консули, съдът е произнесъл следната присъда:

 

Осъждат се с право на касиране:

 

Трайко Петров на смърт (по прибавката на 58 член от наказателния закон).

 

Григор Димев, Перо Димев и задочно Пецо Георгиев на вечен каторжен затвор (по ал. 1-ва на чл. 58 от наказателния закон).

 

Дамян Груев и задочно Тодор Луканов на десет годишен крепостен затвор (по последната алинея на чл. 58 от наказателния закон).

 

Георги Найдов Песнаджиев на десет годишен крепостен затвор (по чл. 66 от наказателния закон).

 

Трифон Иванов на десет години затвор в окови (по последната алинея на притурката на чл. 58 от наказателния закон).

 

Янаки Стериов (Иван Стериов Янакиев) и Ноле Павлев на три годишен затвор в окови (по чл. 63 от наказателния закон).

 

Васил Попдимитров и Стефан Илиев, основни учители, на две годишен прост затвор (по последната алинея на чл. 66 от наказ. закон).

 

Оправдават се:

 

Ристе Талев гавазин, Ристе Талев ханджия, Боше Нечов, Никола Стойков, Спиро Костов, братя Петър и Георги Попови, Лазар Хр. Светиочев, Ефрем Ризов и Михаил Наумов.

 

Повечето от осъдените са приемали присъдите с усмивка на устата, а Трифон Иванов е казал на председателя, че оправданите от съдът са много малки хора, ние ще бъдем освободени с ираде.

 

№ 126, Битоля, 9 април 1901 г.

 

По делото на поп Ставре всички консули се произнесоха, че е било пародия на съд. Всички казали, че е възможно между обвиняемите да е имало някои виновни, но че не е имало доказателства против никого. На всичките направило много лошо впечатление скроените показания на полицейските в тяжест на подсъдимите, а особено на даването под съд на полицейския Шефкет ефенди и конния стражар Меммед чауш, заловени в лъжесвидетелствуване.

 

ЦДА, ф. 1953 Б, оп. 1, а.е. 6.

 


 

6

Шифровано писмо от ЦК на ВМОРО до районните ръководители относно предоставяне на данни за съответните въстанически райони [* Документът е похабен и мъчно четлив. Неразчетените места са отбелязани с три точки. В края на писмото М. Герджиков е написал: 3 за Лозен[гра]д, 2 за Малк[о] Т[ърново], 2 за Бунархи[са]р.]

 

Солун, 22 януари 1903 г.

 

Чрез Орлеан до районните ръководителни тела на македонската-одринска революционна организация.

 

Централният ни комитет изисква от всички ръководители да му се изпратят във най-кратко време следните от голяма важност и значение сведения:

 

І – Карта на района, във която по възможност точно да се начертаят, първо – границите на района; 2) във ней поименно да се отбележат планините, полетата и реките; 3) проходите, сиреч връзките на една планина, със кръстчета, а прекъсването…; 4) кои проходи, села и градове могат да се считат за важни стратегически пунктове във района ви; 5) кажете нещо за спънките или ползата от реките във стратегическо отношение, например могат ли попречи минаването на борците от едно място на друго, или може да послужи за крепост на борците от неприятеля, да се означат тези точки на реките пак със кръстчета; 6) означете селата, като отбележите чисто българските със колелце и арабски цифри, турските с колелце и римски, а смесените турско-християнски – само с колелце, и да се кажат по колко къщи има във всяко село и каква е пропорцията на смесените; 7) кои села и градове могат да се владеят и със каква сила, има ли такива съвсем непристъпни за турската войска и могат ли те да служат за стоварище на храна, разбира се, като се има пред вид това – свързват ли се със други села, сиреч могат ли да служат за съборни пунктове на четите. Да се означат… пунктове, като се определи каква част от… лоние ви сили могат да се прибират във тях на нощ и кои за почивка и за такива съборни пунктове могат да служат и ненаселени места във горите, стига да са непристъпни за неприятеля. Посочете и тях на горската линия със кръст във колело; 8) колко храна може да изнесе всяко село във пунктовете. Колко храна още ще трябва да се набави, че въстаниците да се поддържат най-малко 4 месеца, каква и колко жива стока има за храна при отделните съборните пунктове треба… дали има нуждната вода за пиене… лия от неприятеля; 9) колко пушки притежава този район, но, разбира се, годни за работа, и със по колко патрони са; 10) освен воюющите сили със пушки още каква резерва има за попълване загубите; 11) има ли се нужда от набавяне друго оръжие и колко – съобщете; 12) допълнително изучете състоянието на турската сила във селата и градовете, колко войска има, кавалерия или пехота, оръжието им. Има ли такава, във бой те може ли да се превземат и със каква сила, има ли казарми или са разположени по къщята. Где пазят оръжието си нашите и де не, със колко коне и коли разполагат, колко бекчии… има във селата и колко пушки могат да се вземат от тях; 13) посочете план на действие съгласно възгледите на войводите, като се покаже колко чети ще трябва да действуват със по колко борци и със каква резерва ще бъде всяка, кои места ще нападат, где ще могат да развалят железни линии и мостове, где ще се оттеглюват за защита (пунктът за храна и прибежище да се избира така, че една чета винаги да може да се намира във връзка с друга). Какви терористически акции могат да станат във града. Може ли районът да направи за себе си всичките потреби за мобилизиране на борците – патрондаши, цървули, чанти… ерве, дрехи, знаме. Горните сведения ще послужат като суров материал за един общ план за действие, изработен от вещи лица, и навреме ще се представи на ръководителите на районите за тяхното по-нататъшно разпореждане и прилагане. Централният комитет, пише Страшимир [* Страшимир – псевдоним на Спас Мартинов или Димитър Мирчев, които заедно с Иван Гарванов съставлявали ЦК на ВМОРО в Солун.] от Света гора.

 

П. П. Час по-скоро пратете сведенията.

 

ЦДА, ф. 1747 К, оп. 2, а.е. 71.

 


 

7

Пълномощно, дадено на Васил Пасков от М. Герджиков

 

Бургас, 20 май 1903 г.

 

За приятелите в България

 

Васил Пасков е мой другар и пълномощник на Одринский окръжен комитет. Умоляват се приятелите да му указват съдействие, да му се доверяват и се съобразяват с разпорежданията му по отношение на организационните ни работи.

 

М. Ив. Герджиков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 2.

 


 

8

Пълномощно на свещеник Димитър Даков, че е завеждащ пункта в Къзъклисе

 

Къзъклисе, 30 май 1903 г.

 

Дава се настоящото пълномощно на свещеник Д[имитър] Даков в удостоверение на това, че той като доверено лице на Вътрешната организация е оставен за заведующ пограничний пункт в с. Къзъклисе. Поканват се всички другари и приятели да му оказват съдействие по отношение на организационните ни работи.

 

М. Ив. Герджиков

 

НБКМ–БИА, ф. 456, а.е. 2, л. 1.

 


 

9

Пълномощно, дадено на Велко Думев, Васил Пасков и Павел Ковачев [* Пълномощното е подпечатано горе вляво с кръгъл печат, в средата на печата има изправен лъв с корона, който държи сабя и знаме с надпис „Свобода или смърт“ и годината 1900. В кръга е написано: „ІV окръжен македоно-одрински революционен комитет“. Ръкопис.]

 

Петрова нива, 30 юни 1903 г.

 

Пълномощно

 

І конгрес на VІІ въстанически окръг в заседанията си на 29 и 30 юни на Петрова нива (Странджа), протокол № ІІІ и ІV, реши да има свое представително тяло в Пловдив, което тяло ще се грижи за събирането на парични средства за VІІ въстанически окръг и за правилното им изразходване, да купува материали, необходими за въстанието съобразно със средствата, с които разполага, да експедира тия материали за местоназначението им, да въоръжава чети и да назначава и уволнява началници на пограничните пунктове. Реши се това тяло да се състои от трима и се избраха В. Думев, В. Пасков и П. Ковачев. От тях В. Думев ще влезе като член на Представителното тяло на Македоно-одринската организация в София, а В. Пасков ще бъде касиер, който между другото ще контролира сметките на всички началници на пограничните пунктове. За удостоверение на това се дава на всекиго от тях по един екземпляр от настоящото, подписан от Бюрото на конгреса и от членовете на Главното ръков[одно] боево тяло на VІІ въст[анически] окръг и подпечатано с печата на ІV Одрин[ски] револ[юционен] окнъг, което ще им служи за пълномощно.

 

Председател на бюрото: В. Пасков

Подпредседател: В. Думев

Секретари: Хр. Силянов

А. Разбойников

 

Главно ръков[одно] боево тяло на VІІ въс[танически] окръг:

С. Икономов

М. Ив. Герджиков

Л. Маджаров

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 305.

 


 

10

Пълномощно на М. Герджиков, дадено му от конгреса на VІІ въстанически окръг

 

Петрова нива, 30 юни 1903 г.

 

Пълномощно

 

І конгрес на VІІ въстанически Окръг на заседанието си от 30 юни, протокол № 5 реши да изпрати Михаил Герджиков, член на Главното Ръков[одно] Боево тяло на тоя Окръг и Началник на терористическата чета, в България, за да уреди въпроса по терористическите акции във време на въстанието в Орлеан. За удостоверение му се дава настоящето, подписано от Бюрото на Конгреса и подпечатано с печата на ІV Рев[олюционен] Окр[ъг], което ще му служи за пълномощно.

 

Председател на Бюрото: В. Пасков

 

Подпредседател: В. Думев

 

Секретари: Хр. Силянов

А. Спасов[Разбойников] [* Подпечатано с кръгъл печат – виж док. 9.]

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 304.

 


 

11

План на Илинденско-Преображенското въстание за воденето на бойните действия [** Документът е публикуван и подробно коментиран и датиран от Ц. Билярски във в. „Пиринско дело“, бр. 141, 28 юли 1988 г.]

 

[София, юни 1903 г.]

 

Общ план и цел на въстанието

 

1. При сегашната подготовка общият план на въстани-ческите действия, както се реши още на конгреса в Света гора [Солун] и в събранието от вътрешните стари ръководители и боеви началници във Висока [София] е партизанска борба. С други думи, всички боеви сили ще се сформируват на въстанишки чети и ще започнат да действуват едновременно и съвместно по способите, които ще изложим по-долу. Значи няма да влезнем в борба с цели маси, сконцентрирани на известни стратегически пунктове, защото в такъв случай би се дало възможност на турските войски лесно и скоро да се справят с нас.

 

2. Целта на борбата е: не да победим Турция, а тя да не може да ни победи, колкото по-дълготрайна е борбата, толкоз по-сигурно е, че рано или късно един ден европейските сили ще бъдат заставени да извадят на сухо свои войски.

 

3. За предпочитане е едно дълготрайно въстание и по-слабо, отколкото силно, но кратковременно, защото в последния случай щом се потуши въстанието, Турция ще се възползува от случая да каже на Европа: „редът е възстановен“ – ние губим също както в Армения: додето арменците бяха страшни, арменският въпрос бе на маса; щом ги унищожиха, техният въпрос изгасна. Остана само един жален спомен – нищо повеке. Един вид, успокои се и Турция и Европа.

 

4. От горното следва, че партизанската борба трябва да се нареди така, щото да се продължава непременно барем до зимата. Тогава ще се рече, че действията са един вид преустановени за напролет; през зимата пак може да стават приготовления, та Турция никога да не може да рече: „редът е възстановен“. И не само Турция да не може да каже, ами и сама Европа да чувствува, да вижда, че никога не ще бъдем унищожени до край.

 

5. Като казваме приготовления за напролет с това не искаме да кажем, че три–четири месеца постоянни въстанически действия не ще бъдат в състояние да накарат Европа да се намеси със своя войска. Аслъ там ни е надеждата. Но понеже краят на въпроса е пак в ръцете на Европа, а не в наши ръце, треба за секи случай да имаме предвид, че може да стане нужда да продължим действията и през идещата пролет. Нека имаме предвид да посрещнем по-трудното, та ако спечелим по-лесно и за кратко време, да ни се види кяр.

 

6. Без да сме прогласили въстание, от февруари насам сражения стават все по-често и по-често. Това положение в очите на Европа е въстанишко положение. Напоследък някои европейски вестници писаха, че „въстанието“ не ще можело да се продължи, защото ни се привършили мунициите. А щом е тъй, то ест щом Европа счита това положение не само за анархично, ами и за въстанишко положение, ние за бъдеще можем и треба така да разпределим силите и средствата си, щото хем страната да се намира в истинско въстанишко положение, както ние разбираме, хем от друга страна, да не си изхабим храната и мунициите още в първите няколко дена, ами да можем да продължим до зимата. С други думи: първо условие е борбата да бъде дълготрайна и според това да разпределиме силите и средствата, за да не бъдем изтощени преждевременно.

 

7. Ето защо, когато едни действуват, други би требало по секакъв начин да отбягват сражение. За нашата кауза капитал е пред света даже и самият факт, че ще има вътре многобройни чети, независимо от това дали действуват или не.

 

Кога да почнат действията

 

Изискват се три главни условия от чисто вътрешен характер:

 

1. Да има хляб, значи да узрее житото, та макар да не е посъбрано;

 

2. Малко от малко да наголемее нощта, или поне да почне да наголемява, а това става в месец юний;

 

3. Като знаем що муниции имаме, за да не спре въстанието през зимата, треба да се почне не по-рано от месец юний. Но пък и по много други причини надали може да се мисли за по-нататък.

 

Организация на въстанието

 

1. Щом почнат партизанските действия, успехът зависи от инициативата, съобразителността и изкуството на началниците на четите, както и от износливостта и саможертвеността на въстаниците. Еднородността на мерките и инструкциите в тоя общ план, изработен по поръчка от Тайния централен револю-ционен комитет, ще даде общ колорит на всички въстанишки действия.

 

2. Цяла Македония се разделя на шест въстанишки окръга, със Одринско стават седем. Те са следните:

 

Първи въстанишки окръг: Битолски. В него влизат: Костурско, Леринско, Битолско, Охридско, Дебърско, Кичевско, Демирхисарско, Крушовско, Прилепско, Велешко, Мориовско.

 

Втори въстанишки окръг: Кожух. В него влизат: Кукушко, Солунско, Дойранско, Поройско, Петричко.

 

Четвърти въстанишки окръг: Пирински. Западна граница река Струма. В него влизат: Мелнишко, Кресненско със Джумайско (левия бряг на реката Струма), Разлог, Неврокопско, Драмско, Серско, Демирхисарско.

 

Пети въстанишки окръг: Струмишко–Малешевски. Център Готен планина. В тоя окръг влизат: Струмишко, Радовишко, Малешевско, Пиянечко и част от Джумайско (десния бряг на река Струма).

 

Шести въстанишки окръг: Овчеполски. Център Църни връх – Лисец. В окръга влизат: Щипско, Скопско, Гетовско, Кумановско, Паланечко, Кратовско, Кочанско.

 

Седми въстанишки окръг: Одрински. В него влизат Малкотърновско, Бунар-Хисарско, Лозенградско, Чокенско, Мустафапашанско, Дедеагачко, Гюмюрджинско, Ахъчелебийско, Скеченско.

 

3. Всеки окръг се дели на няколко въстанишки околии съобразно с естествените деления (реки, планини, гребени и други) и съобразно с местната революционна подготовка (оръжие, калени борци и прочее).

 

4. Во сека околия действуват няколко чети. Сека чета се състои от петнадесет – до тридесет души според местните нужди и стратегическите условия.

 

5. Големи чети са непрактични и даже безполезни за целите, които гони въстанието, защото силата на една въстанишка чета се състои в нейната скритност, неуловимост, неуязвимост и бързина в движението и действието ѝ, а в това отношение големите чети отстъпват на малките. Чета от петнадесет до тридесет души е достатъчно силна, за да изпълни задачата си и достатъчно малка, за да се промъкне, да се скрие и да се нахрани навсякъде.

 

6. Сека чета освен началник (войвода) за секи случай без друго треба да има и подначалник (подвойвода).

 

7. Сека въстаническа чета треба да състои от кадър и попълнение. Кадърът съставляват: началникът на четата, подна-чалникът и двама–трима стари четници. Попълнението [се] състои от местните работници, на възраст от осемнадесет до четиридесет години, предпочитат се известните като добри и калени работници.

 

8. Никога не бива да се остава чета само от селяни неопитни; непременно треба да влезат в състава ѝ два–три стари четника.

 

9. Във всека чета треба да се определят двама четника, на които да се повери икономическата част: да се грижат специално за набавяне храна.

 

10. Четите обикновено носят номерации по околии, тъй например: (трета чета от втора околия на четвърти въстанически окръг(.

 

Задачи за четите и способи за действия

 

1. Нападане незначителни турски войски, разположени на лагер в християнските села и паланки.

 

2. Нападане:

а) турски аванпости, б) отделни караули и часови, в) малки военни и полицейски отделения, г) базибозушки потери, д) хюкюматски куриери и проче.

 

3. Нападане военни складове: или за ограбване, или за унищожаване. Това се има предвид особено в първите дни.

 

4. Разрушаване европейски обществени постройки:

а) железопътни тренове, б) железнични мостове, в) тунели, г) релси, д) телеграфни жици, е) макази по железницата, ж) телеграфни станции, з) железопътни станции, особено ония, които имат водоснабдилище и складове за машини.

 

5. Разрушаване:

а) здания при рудници, експлоатирани от европейци: Рожден (Мориовско), Гюреджик (Драмско) и други, б) кредитни учреждения, банки, в) фабрики и проче.

 

6. Разрушаване турски обществени постройки:

а) телеграфни жици и стълбове, б) мостове по шосета на главните реки, в) държавни телеграфопощенски станции, г) правителствени здания и други.

 

7. През цялото време, дорде трае въстанието, телеграфните жици треба непрестайно да се прекъсват. Това не е мъчно нито за четите, нито за легалните селяни; а пък ползата е доста голяма: турците не ще имат бързи сношения, та не ще могат бързо да изпращат войска на помощ.

 

8. Когато четата види, че по шосето иде войска, може да приготви така наречен фугас (разбира се, ако има достатъчно избухливи вещества) – от една страна на шосето изкопва се яма; в нея се поставя некой и друг килограм динамит, връз него се натрупват дребни камъни, посипва се отгоре пръст, за да се изравни със земята, та да не се познава. Така приготвен фугасът свързва се посредством жици с машинката за подпалване и се там до машинката на разстояние и то двесте крачки скрива се некой от четата. Щом войската дойде до онова место, дето е фугасът, четникът натиска копчетата на машинката и фугасът изгърмява: камъните, бидейки дребни изтрепат може би мнозина от войниците, а главно ще всеят паника и четата може да ги изтреби с куршуми, наместо динамит (ако нема достатъчно, или ако е потребен за по-важни предприятия) фугас може да се приготви и само с бертолетова сол или с бомби (от големите крепостни). Фугаси могат да се направят и в два, и три и да се запалят едновременно.

 

Понеже избухвателните вещества не са в изобилие, фугас се прави само тогава, когато четата види, че ще бъде обградена.

 

9. Нападане на турски села, чифлици и проче има смисъл само тогава, когато се иска да се пропъдят турците, за да може по това место четата да оперира свободно.

 

10. Нападане на турски села, чифлици могло би да се предприеме и с цел да се запалят, па и да се изтребят жителите им, ако последните са правели пакости на наши села или ако вървят рамо до рамо с потерите. Жени и деца по никой начин да не се убиват.

 

11. Смисъл има да се нападат и къщи на християни – турски шпиони или открити врагове на въстанието.

 

12. Посегане върху личности чужденци да се избегва.

 

Инструкции

 

1. Сички нападения требало би да стават предимствено нощно време.

 

2. За секо нападение предварително се крои план; определя се винаги пункт, дето треба да се съберат въстаниците след нападението.

 

3. В некои случаи задачата се изпълнява от отделни чети, а когато задачата е по-сложна за нейното изпълнение треба да се съберат две, три или повеке чети на определен сборен пункт. Обаче щом се извърши акцията, четите веднага се разпръскват.

 

4. В нападането треба да се действува бързо, енергично и решително, като се помни, че всяка изгубена минута може да костува живота на целата чета.

 

5. Когато се напада, треба да се обръща особено внимание, как да се запази самата чета; за тази цел част от четата наблюдава за неприятеля, а другата действува.

 

6. Когато се напада мост (или друго нещо), дето пази войска, тогава обикновено половината сили се нахвърлят на войската и я отвличат настрани в сражение; в това време другата половина извършва акцията.

 

7. По принцип четите треба да избегват срещи с турски войскови части, особено когато последните надминават по численост. Треба винаги да се помни правилото, че за една въстаническа чета е успех, ако може да отбегне сражение, щом неприятелската войска е по-многобройна, изобщо правилен бой треба да се отбегва.

 

8. Войската се напада обикновено ненадейно: в дол, на завой, на мост и проче. За тая цел трябва винаги да се пускат в ход особени селски куриери или пък некои местни четници.

 

9. Четите на сека околия треба да се намират в постоянни сношения помежду си, за да могат в случай на опасност да се притичат на помощ една на друга.

 

10. Когато неприятелят е нащрек и изпраща силни потери, тогава именно четите треба най-много да се потайват и не бива да се събират на едно место.

 

11. Изобщо нормалният и най-целесъобразният способ за действие треба да бъде действуването на отделни, неголеми чети (петнадесет до тридесет души). Смисъл има да се действува с по-големи въстанишки маси (и то не насекъде) главно в два случая: а) първата нощ, когато започнат действията, за да се изненада неприятелят, да се компроментира и отплаши милицията и още да се направи по-силен ефект; б) последните дни преди зимата, за да се завърши пак с ефект, който ефект да остане паметен до идещата пролет.

 

12. Първият и последният ефект не треба да се разбира некое генерално сражение (открит бой), защото то може да свърши с такъва несполука, щото да разклати у народа верата во въстанието, а пък пред европейската дипломация да произведе прямо противоположен ефект от оня, който се е преследвал (дипломацията може да счета, че сме веке разбити и разнебитени). Под силен ефект треба да се разбира крупни терористически акции, пожар, истребяване войска от засада и други подобни.

 

13. Нека се помни и това, че от сполуката или несполуката на първата акция много ще зависи и куражът на борците особенно на селската милиция. Ето защо планът за първия удар трябва добре да бъде обмислен.

 

За първа акция може да се препоръча следното:

 

а) скъсват се сички телеграфни жици по сички околии;

б) нападане нощно време на град: действува се главно с избухливи вещества и с пожар;

в) напада се военен склад.

 

14. Най-слабата страна на секо въстание е мъчнотията за набавяне храни и патрони. В борбата си против въстанието неприятелят се старае преди сичко да ни лиши именно от храна и патрони. Ето още една от главните причини, поради които настоятелно се препоръчва на четите да не се ангажират в продължителен и открит бой, та да не харчат патроните си, освен разбира се в случай, когато не зависи от нас (за пример когато четата е обградена).

 

15. На некои може би ще се види чудно, че се ограничаваме само с тоя общ план на действията, а не със специален подробен план или специални инструкции поотделно за всеки въстанишки окръг и околия. Подобно нещо по указанията на компетентни люде е невъзможно и крайно непрактично. За най-целесъобразно и най-уместно в едно партизанско движение е: да се оставят началниците свободни – сами да решават според времето, нуждите и според възможността, свободната инициатива вдъхва у началниците кураж и решителност; а ако са обвързани с подробен план, тогава на своя глава не ще предприемат нищо и ще изпускат много сгодни случаи. Изобщо в решителни моменти началниците ще бъдат нерешителни, а това ще се отрази зле на целото въстание.

 

Що да правим с безоръжните селяни, с жените и децата ?

 

1. За попълване четите, казахме, се избират най-добрите, калените работници. Всички други селяни, както и жените и децата, треба да останат в селото. Те ще помагат и са длъжни да помагат на четите във всеко отношение.

 

2. Ние знаем, че въпросът за жените и децата, па и другите (безоръжни по-стари селяни) е един от най-трудните. Мнозина ще искат да бъдат или близко до своите – до селото, или пък ще искат да ги вземат със себе си в гората. Обаче и в единия, и в другия случай е по-рисковано за изхода на въстанието и за населението. Безоръжните ще изпоядат храната, скрита за въстаниците. Турските войски по-лесно ще загащят и едните, и другите и в такъв случай ще постъпят безмислено.

 

3. Въстаниците наместо да държат партизанското нападателно положение ще бъдат принудени да стоят на едно место и да държат отбранително положение и при това без да има сигурност, че ще запазят своите и себе си.

 

4. Със това пък да не помисли, че треба съвсем да зарежем жените и децата. Наопаки, ако видим, че става сеч, близките въстанишки сили треба да нападнат на неприятеля.

 

5. В повечето случаи, щом населението види, че иди разярена сган и че ще си изпати, нека се отстрани вън от селото и след като мине опасността, да се върне. В много случаи така се е спасявало и досега.

 

6. Тези мерки по въпроса за жените и децата се препоръчват, разбира се, не като нещо добро, а като по-малко зло; особено пък се има предвид крайната цел: сполука, изходът на въстанието.

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 277.

 


 

12

Съобщение за експлозия в дома на Иван Герджиков в Пловдив, поместено в притурка на в. (Пловдивска поща)

 

Пловдив, 25 юли 1903 г.

 

Днес, в часа 3.20 след пладне, гр. Пловдив беше театър на неслучило се до сега чудо. Пловдивчани, заняти и вдадени в ежедневните грижи и търговски операции, бяха изненадани от един безподобен гърмеж, който разклати от основи всички постройки в града… Ужасени гражданите от нечутия до сега пукот, наскачаха в полуда по улиците и взеха във безсъзнание да тичат по посока на гърмежа. Из центъра на града, тъкмо над къщата на Герджикова се издигаше един гъст облак от пепел, дим и човешки късове… Зрелището беше плачевно. На двеста метра разстояние около въпросната къща, улиците бяха покрити с късове от керемиди и стъкла. Една неприятна воня от изгорено човешко месо дразнеше обонянието…

 

В ужас пристигналите по-бързо на местопроизшествието лица пуснаха плах поглед над развалените и с отчаяние четеха разпръснатите наоколо късове от човешко месо… Те със страх си задаваха въпрос за случилото се, ала отговора му бе: тайна, минутна тайна…

 

Не, всичко е ясно…

 

Ний първи открихме, че в града ни има един таен революционен турски комитет, задачите на който е, при едно евентуално нахлуване на турските орди в наша територия, да се помъчи и да даде помощ на своите си голи събратя, като подложи на сеч българите из града и околностите му.

 

Турците у нас са организирани и те очакваха до сега сгодния момент, за да приложат пъклените си планове…

 

Ето сгодния момент… Ето сигнала…

 

Турските пълчища са на границата и само заповеди очакват, за да ни изненадат някоя прекрасна сутрин с присъствието си около нас.

 

Клетият македонец е в открита борба с вековния мъчител, а над българския небосклон витаят черни облаци… От минута на минута войната с турчина е неизбежна… Жребият е хвърлен.

 

Турците около нас съумяха това и побързаха да отвлечат вниманието ни с хвърлянето на въздуха с динамит къщата на отличния македонски революционер Герджиков. Те по такъв начин изкусно бият два заяка с един куршум…

 

Граждани, вардете се от по-голяма някоя изненада…

 

До сега са извадени изпод развалините 5 човешки жертви, самоличността на които не може да се установи, понеже са черни като главня, или разкъсани на парчета.

 

В. (Пловдивска поща). Притурка. Пловдив, 25 юли 1903 г.

 


 

13

Списък на четниците от четата на Михаил Даев

 

Опис на момчетата и материалите взети от Михаил Даевата чета при заминаването ѝ на 21 август 1903 г.

 

 №

 име и презиме

годи

От де е роден

служил    

сем.

Какво му

по

 

ни

 

 ли е

пол.

 е дадено

ред

 

 

 

 

 

 

  1.

Нико Радев

40

М. Търново

да

семеен

 

  2.

Захари Николов

23

Хасково

да

семеен

 

  3.

Киро Нейчев

23

Сопот

не

не

 

  4.

Стефан Стойчев

23

Ески Джумая

не

не

 

  5.

Димо Николов

23

Бургас

не

не

 

  6.

Георги  Димитров

20

Урумбегли

не

не

 

  7.

Лазар Николов

24

         ”

не

не

 

  8.

Ив. Христов

28

Джодилово

не

не

 

  9.

Е. Кйортян

26

Одрин

не

не

 

10.

Петър Вълчев

25

Кйопокая

не

не

 

11.

Костдин Иванов

22

Нова Масия

не

не

 

12.

Петър Маринов

22

Свищов

 ”

не

 

13.

Димитър Киров

20

Лозенград

 ”

не

 

14.

Ив. Нончев

23

Сопот

 ”

не

 

15.

Никола Гйомуш

49

Бургас

да

семеен

 

16.

Димитър Георгиев

26

         ”

 ”

не

 

17.

Черней Мерджанов

24

Сливен

 ”

не

 

18.

 

по

ред

Димитър Иванов

 

име и презиме

35

 

годи

ни

Леринско

 

От де е роден

не

 

служил

ли е

не

 

сем.

пол.

 

 

Какво му

 е дадено

19.

Богдан Вълев

29

Хасково

не

не

 

20.

Зафир Андонов

23

Бургас

да

не

 

21.

Ст. Стоянов

25

М. Търново

да

семеен

 

22.

Иван Димитров

23

Коево

да

не

 

23.

Атанас Костадинов

27

Урумбегли

да

семеен

 

24.

Никола Вълков

23

М. Търново

не

не

 

25.

Ст. Милков

24

Яна

не

не

 

26.

Ив. Тодоров

32

Аерскьой

не

не

 

27.

Кирил Димитров

35

Урумбегли

не

не

 

28.

Никола Карев

23

Айтос

 ”

 ”

 

29.

Никола Георгиев

18

Пирок

 ”

 ”

 

30.

Никола Андонов

25

Чирмен

 ”

 ”

 

31.

Коста Петров

25

Станимака

 ”

 ”

 

32.

Георги Димитров

36

Тарлари

 ”

 ”

 

33.

Георги Марков

25

[* Не е попълнено.]

да

 ”

 

34.

Никола Кълпов

20

Бунар хисар

не

 ”

 

35.

Димо Хрисчев

28

         ”

не

семеен

 

36.

Иван Ефтимов

22

М. Търново

не

не

 

37.

Райко Димов

30

Урумбегли

 ”

 ”

 

38.

Димитър Николов

48

         ”

 ”

 ”

 

39.

Димитър Костов

26

         “

 ”

семеен

 

по

ред

40.

име и презиме

 

 

Стамо Пасков

годи

ни

 

36

От де е роден

 

        

         ”

Служил ли е

 

 ”

сем.

пол.

 

Какво му е

   дадено

41.

Ж. Костадинов

38

         ”

 ”

 ”

 

42.

Димитър Павлов

39

         ”

 ”

 ”

 

43.

Яни Едров

22

Урумбегли

не еслу-жил

ерген

 

44.

Яни Христов

23

         ”

 ”

 

 

45.

Георги Димов

45

Курудере

 “

семеен

 

46.

Георги Димитров

19

Кешан

 ”

не

 

47.

Яни Калоянов

24

Иниже

 ”

семеен

 

48.

Станю Георгиев

24

М. Търново

 ”

 ”

 

49.

Михаил Стоянов

27

Карадере

 “

 “

 

50.

Петйо Ослув

30

Чирпан

 ”

 ”

 

51.

Рачо Стоянов

19

Казъл-кас

 “

 “

 

52.

Паруш Янов

30

Лозенград

 ”

 ”

 

53.

Кирил Турлаков

19

Бургас

неслу-жил

не семеен

 

54.

Яни Колев

29

Казълагач

служил

не

 

55.

Димитър Попов

24

Дишбудак

  ”

не

 

56.

Начо Йорданов

25

Дишбудак

неслу-жил

не

 

57.

Янаки Ангелов

27

Урумбегли

не

не

 

58.

Георги Тодоров

26

Тетово

  ”

 ”

 

59.

М[ихаил] Даев

26

Варна

  ”

 


 

[С друг почерк] Заб[ележка] Трима четници са били часови, когато е написан тоя списък и Аянов е забравил да впише тяхните имена.

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 353.

 


 

14

Списък на четниците, участвували в атентата на жп линията Синеклий – Черкезкьой

 

Б. м., 24 февруари 1903 г.

 

 

 

години

  роден

  1.

Михаил Герджиков

   25

Пловдив                        

  2.

Стоян Петров

   30

Малко Търново

  3.

Йордан Божков

   35

Пловдив

  4.

Димитър Общински

 

Пловдив

  5.

Христо Арнаудов

  30

Хаскьой

  6.

Петко Д. Зидаров

  25

Цикнихор

  7.

Цено Куртев

  27

Златица

  8.

Петър Ангелов

  27

Хаскьой

  9.

Пеньо Шиваров

  27

Чирпан

10.

Димитър Т. Халачев

  25

Малко Търново

11.

Атанас Вълканов

  27

с. Дерекьой

12.

Стоян Георгиев Камилски

  27

с. Камила

13.

Вълкан Стойчев

  26

Малко Търново

14.

Димитър Ташев

  27

с. Колиби

15.

Михаил Дайов (Даев)

  25

Балчик

16.

Димитър Христакиев

  27

 

години

Райково

 

роден

17.

Кръстьо Георгиев Българията

  30

Враца

18.

Иван Варналията

  35

 

19.

Стоян Томов

  25

Кладара

20.

Костадин Калканджиев

  28

Малко Търново

 

Личен архив на М. Герджиков.

 


 

15

Списък на четници за участие във въстанието

 

[Б. м., август 1903 г.]

 

1. М[ихаил] Герджиков

2. Ст[амат] Икономов

3. Л[азо] Лазов

 

 

І

   

 

              родно място

въз-

служил ли е войник

 

 

раст

бил ли е с чета

  1. Стоян Владев

с. Мъглиш (Казанл. ок.)

30 г.

ст.унт.офицер, нов четник

  2. Атанас Иванов

Янъж-Дере (България)

28 г.

служил е

  3. Георги Т. Калканджиев

М. Търново

40 г.

служил е

  4. Христо Силянов

Цариград

23 г.

 

  5. Стоян Петров

М. Търново

 

служил е; бил няколко

 

 

 

родно място

 

 

въз-раст

месеца четн. в Одр.

 

служил ли е войник

бил ли е с чета

  6. Никола Стоянов

Лозенград

28 г.

нов

  7. Ламбо Георгиев

с. Зелениче (Леринска каза)

22 г.

нов

  8. Никола Димитров

с. Левка (Мустафапашанско)

25 г.

нов

  9. Рою Петков

Еркеч (Бълг.)

23 г.

нов, служил е

10. Иван Колчев

Ст. Загора

27 г.

служил е

11. Ристо Кърбуюк

Ст. Загора

24 г.

нов

12. Гаджу Господинов

с. Иния (М. Пашанско)

24 г.

служил е

13. Димо Тодоров

с. Одрин

34 г.

нов

14. Павле Парушев

с. Дерекьой (Варненско)

30 г.

служил е ст. унтерофицер

15. Цено Куртев

Златица

23 г.

четн. в Одр. от 4–5 месеца

16. Желю Иванов

с. Камли (Борисовград)

30 г.

ефрейтор

17. Захария Проданов

Хасково

24 г.

служил е

18. Христо Иванов

с. Левка (М. Паша)

24 г.

бил е 6 месеца с Кипрова

19. Михаил Стойнов

Ст. Загора

28 г.

нов, служил е

 

20. Стоян Иванов

родно място

с. Факия (Бургаско)

въз-раст

19 г.

служил ли е войник

бил ли е с чета

нов

21. Доктор Д. Христакиев

с. Райково (Ахъчелеб)

23 г.

фелдшер,четн. в Одр. от 5 м.

22. Боню Стойков

Лозенград

24 г.

служил е (кларнетис)

 

ІІ

 

 

  1. Иван Варналиев

гр. Велес

30 г.

 

  2. Ристо Стефанов

Калофер

37 г.

ст.унтер офицер. Бил е с Стойо войв. 95 и 96 г.

  3. Стоян Димитров

М. Търново

25 г.

нов

  4. Кольо Стойчев

с. Ивджелири (Чирп.)

22 г.

нов

  5. Русе Славов

Н. Загора

20 г.

нов

  6. Стоян Неделков

с. Игнятовци (Дряновско)

42 г.

служил е. Бил 2 м. с Дърв.

  7. Желязко Петров

с. Паспалево (М. Търн.)

22 г.

нов

  8. Георги Караджов

с. Караджово (Бълг.)

28 г.

служил е

  9. Стефан Давидов

Кочани

24 г.

бил е 3 мес. с Мих. Христов

10. Христо Баев

Казанлък

20 г.

нов

11. Недялко Куртев

М. Търново

25 г.

мл. ун.  офицер

 

12. Ив. Делибозов

родно място

с. Гьоктепе (М. Търн.)

въз-

раст

32 г.

служил ли е войник

бил ли е с чета

мл. унт. офицер

13. Пею Петров

с. Мъдлеш (Бургаско)

20 г.

служил е

14. Ив. Н. Кълбов

с. Дерекьой (Търн.)

23 г.

нов

15. Янаки Кралев

с. Джемеран

24 г.

служил е

16. Ангел Михайлов

с. Дерекьой

26 г.

нов

17. Иван Костов

с. Аспарухово (Ст. Заг.)

32 г.

служил е

18. Ник. Николов

с. Терзово (Н. Заг.)

21 г.

нов

19. Стефан Събев

Сливен

20 г.

нов

20. Ат. Василев

Сливен

20 г.

нов

21. Мих. Ставрев

с. Цапари (Битолско)

24 г.

бил е в Битолско

 

                             ІІІ

 

 

  1. Георги Тенев

М. Паша

32 г.

бил е 2–3 год. с Бозук, с Делчев и др.

  2. Петко Мутафов

М. Търново

40 г.

служил е

  3. Иван Георгиев

с. Паспалево (М. Търн.)

19 г.

нов

  4. Манол Янев

М. Търново

37 г.

служил е

 

5. Иван Апостолов

родно място

Коджа Тарла (Лоз.)

въз-

раст

25 г.

служил ли е войник

бил ли е с чета

нов

  6. Георги Иванов

Д. Алмали (Бълг.)

20 г.

нов

  7. Стоян Димитров

Колибите (Б. Хисар.)

40 г.

нов

  8. Ристо Караволов

Сливен (Бълг.)

25 г.

служил е

  9. Дим. Желязков

Колибите (Бун. Хисар.)

22 г.

нов

10. Тодор Стоянов

Бунар Хисар

35 г.

нов

11. Стефан Стефанов

Сливен

20 г.

нов

12. Велко Морфев

Колибите (Б. Хисар.)

22 г.

нов

13. Никола Димов

       ”               ”

20 г.

нов

14. Стефан Атанасов

Узункюприйско

22 г.

нов

15. Стамат Николов

с. Колибите (Б. Х.)

22 г.

нов

16. Ташо Димитров

       ”               ”

30 г.

нов

17. Киряза Димов

       ”               ”

30 г.

нов

18. Нено Христов

Каракьой (Карноб.)

25 г.

служил е

19. Янко Стоянов

с. Скопо (Лозенгр.)

30 г.

няколко месеца с Маджарова

 

20. Ставре Янев

родно място

Бунар Хисар

въз-

раст

30 г.

служил ли е войник

бил ли е с чета

2-3 мес. с Шишманова

 

                            ІV

 

 

  1. Дим[итър] Ташев

с. Колибите (Бун. Хисар.)

30 г.

четн. от 1 1/2 г. с Герджиков

  2. Йордан Николов

Сливен

33 г.

нов, служил е

  3. Ефтим Апостолов [* В оригинала името е задраскано, а лицето фигурира по-долу под № 13 в четата на Арнаудов.]

 

 

 

  4. Георги Тодоров

М. Търново

23 г.

нов

  5. Димитър Загорски

Ст. Загора

22 г.

служил е

  6. Никола Дочев

Ст. Загора

21 г.

бил е 4–5 мес. чет.

 

 

 

с  Я. Сандански

  7. Васил Праматарски

с. Салали (Пловдивско)

20 г.

нов

  8. Гьорги Пърнаров

гр. Велес

22 г.

бил е 2 мес. в Джумайско

  9. Дим. Петков

с. Войник махала (Чирпанско)

18 г.

нов (тесен социалист)

10. Симион Димитров

с. Докузюк (Б. Ески)

22 г.

нов

11. Яни Желязков

Лозенград

30 г.

нов

12. Гьорги Парашкевов

с. Енидже (Лозенгр.)

23 г.

нов

 

13. Янко Тодоров

родно място

М. Търново

въз-

раст

24 г.

служил ли е войник

бил ли е с чета

нов

14. Вангел Илиев

Самоков

20 г.

нов

15. Петко Димитров

М. Търново

22 г.

нов

16. Яни Георгиев

с. Лана Пашакьой (Тур.)

20 г.

нов

17. Никола Търпов

с. Годивле (Охридско)

20 г.

нов

18. Стоян Милев

с. Енидже (Лозенгр.)

20 г.

нов

19. Костадин Вълков

с. Аладайне (Муст. Паш.)

22 г.

нов

20. Иван Акиов

с. Дерекьой (Бълг.)

28 г.

нов

 

                              V

 

 

  1. Хр. Арнаудов

Мустафа паша

27 г.

от 99 насам в Одринско

  2. Коста С. Тенишев

Лозенград

27 г.

от 901 с Маджарова

  3. Бота Митов

от гр. Крушево

32 г.

нов, служил е

  4. Начо Начков

от гр. Сливен (Бълг.)

25 г.

нов, служил е

  5. Я. Войнов

Мустафа паша

26 г.

нов

  6. Нестор Иванов

Одрин

32 г.

нов

 

  7. Кост. Дезимиров

родно място

Пловдив

въз-

раст

28

служил ли е войник

бил ли е с чета

нов, служил е

  8. Димитър Коибаширов

Лозенград

23

нов

  9. Мите Аргиров

Пловдив

24

нов, служил е войник

10. Васил Попов

Велика (М. Търн.)

21

ходил 4 мес. с Кондилова в Одр

11. Матю Ристов

Габрово

22

бил е 1 неделя с Н. Дечева,

служил е

12. Карчо Думчев

Кукуш

24

бил е дълго време

с Делчева и пр.

13. Ефтим Апостолов

Струга

37

нов

 

                              VІ

 

 

  1. Лаз[ар] Маджаров

Негован

32

 

  2. Яни П. Николов

Карахадър (Лоз.)

27

четник при Маджарова от 2 год.

  3. Никола Георгиев

с. Яна (Лозенгр.)

30

нов

  4. Ставри Полихронов

с. Яна (Лозенгр.)

25

нов

  5. Иван Камчев

Лозенград

45

нов

  6. Петко Петров

Дерекьой (М. Търн.)

родно място

36

въз-

раст

 

служил ли е войник

бил ли е с чета

  7. Димитър Христов

Карахамза (Лозенгр.)

27

служил, четник при Маджарова от 2 м.

  8. Петър Недялков

Лозенград

27

служил е, четн. е бил 2–3 мес. с В. Антонов

  9. Стоян Христов

       ”

30

нов

10. Стоян Бойчев

       ”

25

нов

11. Гьорги Димитров

Лозенград

22

нов

12. Кост. Георгиев

       ”

27

нов

13. Иван Янков

Д. Котори (Лер.)

20

с Маджарова 1–2 мес.

14. Тодор Георгиев

с. Чеглаик (М. Търн.)

28

нов

15. Калоян Пенев

с. Енидже (Лозен.)

45

нов, служил

16. Христо Кутинов

Лозенград

25

нов

17. Васил Пейов

Иени Мале (Б. Ески)

30

нов

18. Алек[сандър]Темелков

       ”                ”

25

нов

19. Стойко Георгиев

Елеклер (Лоз.)

24

нов

  родно място

въз-

раст

служил ли е войник

бил ли е с чета

20. Дим[итър] Стефанов

       ”                ”

19

нов

21. Ат[анас]Гьорков

       ”                ”

25

нов

22. Петър Димов

с. Каракоч (Лоз.)

22

нов

23. Никола Стоянов

Б. Алагюк (Бълг.)

25

нов

24. Гьорги Кръстев

Докузюк

30

нов

25. Стерпо Димитров

       ”

26

нов

26. Стамат Димов

с. Чеглайк (Т.)

26

нов

27. Коск[адин] Янев

Лозенград

27

нов

28. Стоян Михалев

с. Кулата (Лоз.)

28

нов

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 278.

 


 

16

Списък на момчетата, съставляващи четата на Кръсте-Българията, началник на ІІ въстанически район – Чокенско от VІІ РМО Окръг

 

Б.м., 9 август 1903 г.

 

 

№ име и презиме

родно място

год

  поло-

  образо-

 занятие

 пушка

  забележка

 

 

 

 жение

   вание

 

 

 

 

 1.Кръсте Г.

Българията

гр. Враца в

България

30

ерген

ІІ класно

унтер

офицер

манлихер

 

 

Войвода на четата и бивш организатор в Македония и Одр.

 

 2. Петър Чолаков

Ямбол

24

     ”

ІІІ класно

търговец

      ”

писар в четата

 

 3. П. Г. Чапкънов

с. Укуф, Ференско в Гърция

20

     ”

основно

работник

      ”

стар четник и водач на взвод

 

4.     Никола В. Факийски

 

 

№ име и презиме

с.Факия, Бургаско в България

 

родно място

28

 

 

 

год.

     ”

 

 

 

положе-

жение

ІІ класно

 

 

образо-

вание

унтер

офицер

 

 

занятие

      ”

 

 

 

пушка

водител на взвод

 

 

 

забележка

 

 5. Георги П.   Градинаров

Ст. Загора в

България

32

     ”

ІІ класно

унтер

офицер

      ”

 

 

 6. Иван Дегов Карловец

гр. Калофер

27

женен

основно

горски

стражар

      ”

дойде направо от службата си и с униформата си

7. Александър А. Константинович

Болград,

Бесарабия

28

    ”

завърше-но средно и средно

военно

чиновник

по трена

бердана

водител на взвод

 8. Иван Костадинов

Ямбол в

България

23

ерген

основно

надничар

      ”

 

 9. Илия Милушев

гр. Видин

57

    ”

ІІІ класно

       ”

мартина

хашлак по при-рода

10. Желю Д. Караджов

с. Вайсал, Чокенско, Турция

26

    ”

основно

       ”

мартина

бил е четник организатор

11. Тодор Попов

с. Стрелча,

Панагюрско

22

    ”

ІІІ класно

       ”

      ”

 

12. Пет. Пеев Авджиев

Сливен,

България

28

     ”

основно

       ”

      ”

 

 

13. Георги Янев

Михалчев

№ име и презиме

Лозенград в

Турция

родно място

28

 

год.

     ”

 

поло-

жение

І класно

 

образо-вание

търговец

 

занятие

      ”

 

пушка

 

 

забележка

 

14. Д. Хр. Неделчев

с.Алексан-дрово,Казанлъшко в България

21

    ”

ІІ класно

работник

      ”

 

 

15. Апостол Велков

гр. Куманово в

Македония

33

    ”

       --

работник

      ”

 

 

16. Димитър Щерев

Блаца (Кост.)

Македония

28

    ”

       --

       ”

      ”

 

 

18. Ставри Илиев [* Пропуснат номер.]

Росен в

Македония

35

ерген

       --

работник

мартина

собственик на пушка

 

19. Фоти Д. Шивачев

с. Бюикли

Одринско

28

женен

       --

       ”

      ”

 

 

20. Георги Йовков

гр. Лерин в

Македония

43

    ”

       --

       ”

      ”

 

 

21. Иван Тодоров

Сливен в

България

27

ерген

основно

       ”

      ”

 

 

22.  Панко Ст. Първанов

 

№ име и презиме

Калофер,

България

 

родно място

28

 

 

год.

    ”

 

 

поло-

жение

       --

 

 

обзазо-вание

       ”

 

 

занятие

      ”

 

 

пушка

 

 

 

забележка

 

23. Георги Петров

Татар Пазарджик

28

     ”

основно

        ”

      ”

 

 

24. Димитър М. Пашов

Калофер в

България

21

     ”

І класно

        ”

      ”