Михаил Γерджиков и подвигът на тракийци 1903 г.
съст. Надежда Недкова, Евдокия Петрова

 

V. ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ

 

    1. Из писмо от Ат. Ченгелев до Екзарх Йосиф І с допълнителни сведения към годишния отчет на Битолската мъжка гимназия относно дейността на учителите Д. Груев, Т. Луканов (М. Герджиков), В. Пасков и П. Мартулков. Битоля, 14. VІІ. 1900 г.
    2. Списък на учениците от последния клас на Битолската българска мъжка гимназия за учебната 1899/1900 г. Битоля, 14. VІІ. 1900 г.
    3. Обвинителен акт по убийството на поп Ставри в гр. Битоля. Между обвиняемите са Даме Груев и М. Герджиков (Тодор Луканов). Битоля, 1. ІІ. 1901 г.
    4. Доклад № 100 на българския търговски агент в Битоля П. Михайлов за процеса по убийството на поп Ставри. Битоля, 17. ІІІ. 1901 г.
    5. Доклад № 101 на българския търговски агент в Битоля П. Михайлов за присъдите срещу Даме Груев и М. Герджиков (Тодор Луканов) и др. по делото на поп Ставри. Битоля, 17. ІІІ. 1901 г.
    6. Шифровано писмо от ЦК на ВМОРО до районните ръководители относно предоставяне на данни за съответните въстанически райони. Солун, 22. І. 1903 г.
    7. Пълномощно, дадено на Васил Пасков от М. Герджиков. Бургас, 20. V. 1903 г.
    8. Пълномощно на свещеник Димитър Даков, че е завеждащ пункта в Къзъклисе. Къзъклисе, 30. V. 1903 г.
    9. Пълномощно, дадено на Представителното тяло – Велко Думев, Васил Пасков и Павел Ковачев. Петрова нива, 30. VІ. 1903 г.
  10. Пълномощно на М. Герджиков, дадено му от Конгреса на VІІ въстанически окръг. Петрова нива, 30. VІ. 1903 г.
  11. План на Илинденско-Преображенското въстание с инструкции за воденето на бойните действия. [София, VІ. 1903 г.]
  12. Съобщение за експлозия в дома на Иван Герджиков в Пловдив, поместено във в. “Пловдивска поща”. Пловдив, 25. VІІ. 1903 г.
  13. Списък на четниците от четата на Михаил Даев. Б.м., 21. VІІІ. 1903 г.
  14. Списък на четниците, участвували в атентата на ж.п. линията Синикли – Черкезкьой. Б.м., 24. ІІ. 1903 г.
  15. Списък на четници за участие във въстанието. Б.м. [август 1903 г.]
  16. Списък на момчетата, съставляващи четата на Кръстьо Българията. Б.м., 9. VІІІ. 1903 г.
  17. Удостоверение, дадено на Кольо Ковачев, че е бил четник при М. Герджиков. Бургас, 8. ІХ. 1903 г.
  18. Удостоверение, дадено на Панко Парушев, че е бил четник при М. Герджиков. Бургас, 10. ІХ. 1903 г.
  19. Удостоверение, дадено на Георги Градинаров, че е бил четник при М. Герджиков. Бургас, 12. Х. 1903 г.
  20. Протокол от заседание на ръководителите на Преображенското въстание. Гората над Аланкайрякската вада, 3. Х. 1903 г.
  21. Из дописка във в. „Русские ведомости“, в която се съобщава за въстанието в Одринско и за М. Герджиков, 1903 г.
  22. Интервю на М. Герджиков пред кореспондент на в. „Новое время“, поместено във в. „Отзив“, относно причините за избухването на въстанието в Одринско, хода и потушаването му. В. „Отзив“, 1903 г.
  23. Статия: „Млад, високо образован… (Сведения в европейската преса за М. Герджиков по време на Илинденско-Преображенското въстание, 1903 г.) “
  24. Политически доклад № 59 от Петер фон Мориц, австро-унгарски консул в Одрин, до граф Голуховски, министър на външните работи на Австро-Унгария във Виена, за положението на българите в Лозенградско в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Одрин, 4. VІІ. 1903 г.
  25. Политически доклад № 77 от Петер фон Мориц, австро-унгарски консул в Одрин, до граф Голуховски във Виена относно първите слухове за избухването на въстание в Одринско. Одрин, 20. VІІІ. 1903 г.
  26. Политически доклад № 78 от Петер фон Мориц, австро-унгарски консул в Одрин, до граф Голуховски във Виена за сведения от одринския валия за започналото въстание и взетите от турска страна мерки. Одрин, 21. VІІІ. 1903 г.
  27. Политически доклад № 86 от Петер фон Мориц, австро-унгарски консул в Одрин, до граф Голуховски във Виена относно избухналото въстание и първите сражения. Одрин, 25. VІІІ. 1903 г.
  28. Дописка от Морис Кан във в. (Илюстрасион(, Париж, за посещението на М. Герджиков и други македоно-одрински дейци във Франция и срещите им с политици и общественици. Париж, 9. І. 1904 г.
  29. Писмо от Министерството на войната до министъра на народното просвещение относно военни реликви от Преображенското въстание. София, 17. ІІ. 1942 г.
  30. Писмо от Министерството на народното просвещение до директора на Народната библиотека с музей в Пловдив относно реликви от Преображенското въстание. София, 24. ІІ. 1942 г.
 

 

№ 1

Из писмо от Ат. Ченгелев до Екзарх Йосиф І с допълнителни сведения към годишния отчет на Битолската мъжка гимназия относно дейността на учителите Д. Груев, Т. Луканов (М. Герджиков), В. Пасков и П. Мартулков [* Този и следващият документ са публикувани от Е. Петрова в сп. „Военно-исторически сборник“, кн. 6 от 1990 г. заедно с други документи за дейността на М. Герджиков като учител в Битолската мъжка гимназия.]

 

Битоля, 14 юли 1900 г.

 

Ваше блаженство,

 

В допълнение на годишния ми отчет за изтеклата година, през която Вие благоволихте да ме натоварите с честта да бъда управител на Битолската българска гимназия, чест ми е да Ви представя долуизложеното, което е неотложно нужно, за да можете да си съставите ясно понятие за всичко онова, което не е предмет за един тъй да кажа публичен и достъпен за всички отчет.

 

--- [** Пропуснатите текстове не се отнасят към темата.]

 

Съмнителни са бележките по предметите на г-н Ангелов и г-да В. Пасков, Д. Груев и Т. Луканов (на последните особено в долните класове). Първият, твърдо съм убеден, че не е успял да попречи на учениците да попрепишат един от други писмените изпитни работи, а последните троица имат за принцип да не се убива (?) бъдещето на учениците. Аз не мога да се начудя как са могли г-н Пасков и Груев да оценят знанията на учениците по преподаваните от тях предмети, когато всякой ученик на изпита бе изпитван по 5 минути време.

 

Последните троица бяха особено щедри и при матур[итетните] изпити, като се мъчеха да дадат възможност на абитурентите да преписват един от други при писмените изпити и като гледаха да бъдат прокарани всички и на устните зрелостни изпити. Това съвършено не ми се струва чудно, понеже от обноските на тези г-да през годината, друго не можеше да се очаква.

 

---

 

Учителите при българската гимназия във възпитателно, а и във всяко друго отношение, могат да се разделят на две групи. Едната от тях се състои от лица с либерални в много отношения съвсем не приспособни и вредни за нашия живот възгледи. Тази група, въобразявайки си, че са спасители на човечеството от всякакви злини, стремят се да привлекат колкото се може повече привърженици между учениците, на които тези учения се представят… [* Неразчетен текст.] г-да, което, както и в … [* Неразчетен текст.] те учениците стават много лесно техни последователи.

 

За голяма жалост с такива утопистични възгледи имаме през годината двоица учители (Луканов и Пасков), които в компания с други още двама (Груев и Мартулков), с които те са тясно сдружени въз основа на друг един интерес [*** Има предвид политическата им дейност.] – успяха да подействуват върху още неуталожените след ланския бунт духове на учениците, които направиха най-върли привърженици на своите възгледи и учения: анархия, безбожие, незачитане правата и мненията на всекиго, който не мисли еднакво с тях и други корупции на крехките ученически души.

 

Според тези господа всяко друго направление на възпита-нието водело към образуване на бабски характери.

 

Първите трима от тези учители през течението на цялата година са били най-неточните изпълнители на всички наредби, били те от местното управление, или от Учил. отдел. Последният до преди 2–3 месеца бе като първите, но от встъпването му в брачен живот захвана да става един от най-акуратните. Третият – по причини известни на В. Блаженство, и да желае да бъде добър учител, не може да направи това . [* Намеква за личната среща на Д. Груев с екзарх Йосиф.]

 

Тези личности с такива възгледи по възпитанието на младежта успяха да прокарват плановете си благодарение на останалите учители съставляващи една бездушна, твърде малко уповаваща се на себе си група, която е служила на интересите на първата всякога, когато тя е искала.

 

---

 

За учителите от първата група аз съм рапортирал до Вас колко пъти и чини ми се това е достатъчно, за да може да се произнесе върху тях присъдата дали трябва да бъдат за в бъдеще учители. На г-да Луканова и Паскова училищните стаи се видели тесни за проповядване безвластие, което захванаха да проповядват и по кафенетата.

 

Като преподавател по знания и способности наред с г-н Мартулкова може да се вземе г-н Пасков, ако не беше толкова тенденциозен в преподаванията си и ако да не се впускаше (благодарение на характера на преподавания от него предмет – историята) в неща, които са вредни за учениците. Тенденциоз-ността в преподаването му се доказва много ясно от това, че за известни уроци се е впуснал в подробности, имеющи значение за висшите училища, когато другите отдели не е взимал никак. Така напр. в VІІ кл. цяло полугодие е употребено за историята на френската революция, по която причина много въпроси от новейшата история не са вземени.

 

За г-на Груева трябва да спомена още, че бях повикан при исараф мидюра, гдето ми се каза, че в бъдеще не ще го оставят по никой начин да бъде учител в … [** Липсва част от листа.]

 

---

 

Препоръчвайки се на архиерейските Ви молитви, целувам Св. Ви десница и оставам Ваше покорно духовно чедо.

 

Управител:

 

Ат. Ченгелев

 

ЦДА, ф. 246 К, оп. 1, а.е. 158, л. 94–98. Публ. В: сп. „Военно-исторически сборник“, кн. 6, 1990 г., с. 85–99. Е. Петрова „Документи за Д. Груев, М. Герджиков, В. Пасков и П. Мартулков като учители в Македония“.

 

 

№ 2

Списък на учениците от последния клас на Битолската мъжка гимназия за учебната 1899/1900 г., даден в годишния отчет

 

Битоля, 14 юли 1900 г.

 

---

  1.

Баждар, Георги

с. Горно Броди (Сярско)

  2.

Бинев, Иван

гр. Воден

  3.

Грашев, Михаил

гр. Прилеп

  4.

Грашев, Георги

гр. Прилеп

  5.

Диметров, Георги

с. Стояково (Гевгелийско)

  6.

Динев, Георги

с. Забърдани (Леринско)

  7.

Кляшев, Пантелей

с. Смърдеш (Костурско)

  8.

Константинов, Георги

с. Желин (Костурско)

  9.

Лещаров, Костадин

гр. Охрид

10.

Марков, Търпен

с. Вишени (Костурско)

11.

Медичков, Никола

с. Петала (Леринско)

12.

Розов, Манол

с. Бобица (Костурско)

13.

Силянов, Христо

гр. Цариград

14.

Станоев, Александър

с. Неготино (Тиквешко)

15.

Стефанов, Филип

с. Загоричани (Костурско)

16.

Сенокосинов, Христо

гр. Прилеп

17.

Тодоров, Георги

с. Стенче (Тетовско)

18.

Хаджи Ташев, Никола

гр. Дойран

19.

Хаджиев, Стою

с. Голешево (Димерхисарско)

20.

Христов, Георги

с. Шкапорт (Коскурско)

21.

Христов, Тала

гр. Прилеп

22.

Цветинов, Христо

гр. Охрид

23.

Чукалов, Михаил

гр. Ресен

---

ЦДА, ф. 246, оп. 1, а.е. 158, л. 2–14. Публ. В: сп. „Военно-исторически сборник“, кн. 6, 1990 г. Е. Петрова „Документи за Д. Груев, М. Герджиков, В. Пасков и П. Мартулков като учители в Македония“.

 

 

№ 3

Обвинителен акт по убийството на поп Ставри в гр. Битоля. Между обвиняемите са Даме Груев и Михаил Герджиков (Тодор Луканов)

 

Битоля, 1 февруари 1901 г.

 

Относно съденето на Дамян Груев, Тодор Луканов и на обвиняемите по убийството на поп Ставри в гр. Битоля през 1901 година [* Превод от тур. ез.]

 

Обвинителната камара при Битолското първостепенно съдилище, отделение углавно, състоящо се от председателя Хасан Фехми ефенди и от членовете Мехмед ефенди и Тодор ефенди, в присъствието на Джевдет ефенди, прокурор при Апелативния съд, изслуша карарнамето, съдържащо изследванията, направени от 2-ри Битолски следовател в книжата, предадени от прокурора с дата 21 декември 1315 год. под № 429. Ето резюмето на горното карарнаме:

 

1-во Трайко от Байра, с помощта на Григор Дамев, Перо Димев и Петруш е убил с револверен куршум главния свещеник на българската църква в Битоля, поп Ставри, който не само се е възпротивил на предложенията, направени от Българския маке-донски комитет, но за всичко това е явил на правителството.

 

2-ро Лицата Ристе Талев, гавазин в българското училище, Боше Нечов от с. Трап, живущи в Битоля, на Бяла чешма, Ристе Талев ханджия, живущ в Ени-Махале, но родом от с. Будаклар, терзията Лазар Йовчев от Байра, Никола Стойков, родом от Крушево, хлебар в Битоля, Спиро Костов, бакалин при Вински хан, братята Петър и Георги Стефанови Попови, родом от Прилеп и бакали в Битоля, кюркчията Михаил Наумов от Ени махале, Георги Песнаджиев от Байра, учителът Васил Попов Димитров от Ени махале, учителът Стефан Илиев от същата махала, ДАМЯН ГРУЕВ от с. Смилево, учител в българската битолска гимназия, Трифон Иванов от с. Янковец, Ноле Павлев от с. Смилево, ханджия в Битоля, Иван Стериов от с. Търново, търговецът Ефрем Хр. Ризов, член на Вилаетския административен съвет и избегалия учител Тодор Луканов са осъждали на смърт и са убивали всички ония, които би се съпротивили на хората на революционния комитет.

 

3-то и че резултатът от направените изследвания се установява какво Българския търговски агент Михаилов във всичко това е имал вмешателство.

 

Престъпленията на Трайко, Глигор, Перо и Петруш са углавни, което изисква наказание според 45 и 170 членове от наказателния закон; престъпленията на Ристе, Боше, Ристе, Лазар, Никола, Спиро, Петър, Георги, Михаил, Георги, Васил, Стефан, Дамян Груев, Трифун, Ноле, Иван, Ефрем и Тодор са углавни, като трябва да се накажат според 56 член от наказателния закон; а с търговския агент Михаилов да се извършат законните формалности, съобразно с заповедта, която занапред ще се издаде.

 

Прокурорът, на основание изследванията, заложени в карарнамето на следователя и признанията, изповеди, донесения и признания изисква наказанието на всички гореспоменати пристъпници според 56 член от наказателния закон, като се отмени карарнамето, което не е сходно с предписанията на закона, а с другия виновен агентина Михаилов да се реши щото да се извършат законните формалности съобразно заповедта, която ще се получи от Министерството.

 

Прокурорът, след като повтори устно писмените си претен-ции, излезе от стаята заедно със секретаря, като предаде на обвинителната камара всички книжа по изследването, която камара веднага почна своите съвещания.

 

Обвиняемите Дамян Груев, Веле Иванов, Трифон Иванов, Иван Щериов с друго име Мите Ристов Янакиев, Щерио Гице или друго име Григор Димев, Перо Димев, Петруш Георгиев, Трайко Петров, Георги Найдов Песнаджиев, Петре и Георги Стефанови Попови, търговеца Ефрем Хр. Ризов, ханджията Наке Павлев, гавазинът при българската гимназия Ристе Талев, надничарът Боше Нечов, терзията Лазар Ристев Световчев, хлебарът Никола Стойков, учителът Васил Попдимитров, Стефан Илиев, кожухарът Михаил Наумов, бакалинът Спиро Костов и Тодор Луканов са били от хората на революционния комитет, който имал за цел повдигане на въоръжена революция и който наказвал със смърт всеки, който би му се съпротивил. Това ясно се узнава от показанията на Гице Димев, който изповяда при това, че и той сам е бил от хората на комитета. Трайко призна, че с помощта на Гице Димев, Петруш Георгиев и на Перо Димев е убил поп Ставри, когато отивал в църквата и който не е дал на комитета исканите от него пари и за дето не е съчувствал на ревлюционното движение, а това извършил с разпорежданията и подстрекателството на казаните по-горе комити; веднага след това той (Трайко) изповедал престъплението си и разказал за всичко извършено на тухларина Андон. Слугинята на българската църква Тофа с клетва е заявила, че е видяла извършеното убийство. Фактът, че след убийството Петруш Георгиев е избегал, доказва това. Когато биде арестуван Георги Найдов, за когото Гице Димев каза, че се числял в комитета, залови му се един напечатан вредителен правилник, съдържащ плановете и кроежите на комитета, както и дипломата на комитата Хр. Чемков, който биде убит в гр. Прилеп при сблъскването със полицейския Емин ефенди. Защищеването на казания Георги нито може да се приеме като такова, а нито се доказва със нещо. В учителите Васил и Стефан се уловиха вредителни книжа. Трифон Иванов, който бил дошел от България, крил се четиридесет дни в хана на Наке и този последния не е явил това на правителството. Същия Наке бил роднина на Дамян Груев. Трифон като отишел в къщата на убития поп Ставре е бил усетен от полицията и на излизането преследван и уловен; в него е била намерена една голяма кама. Братя Попови, на които къщите и дюкяните са били на два пъти претърсвани от правителството, са били хора винаги подозрителни. Търговецът Ефрем Ризов е казал, че не знае за отварянето на някакво неделно училище, а после у него са намерени билети от неделното училище и един тефтер за помощи. Ристе пък, който бил слуга в Бълг. училище, признал, че отивал от време на време в къщата на Груева. Противоположните показания на ханджията Ристе и на аргатина Ристе Бошков, Мите Янакиев, който не казал името на кираджията, с когото е дошел и който дошъл тук, когато семейството му се намира в България. Между книжата се намира и един препис от комитетски устав, уловен и потвърден от Серското комендантство, в който всецяло се потвърждава показанието на Гице Димов. В този устав се споменава, че и Дамян Груев е бил член на комитета. Показанията на гореказания Гице Димов не могат да бъдат клевети, защото обвиняемите никак не доказват, че са имали някаква вражда с него, Луканов, който е живял с Дамян Груев и записвал комити, е избегал в България. От всички горни доводи, показания, признаци и други излизат на яве престъпления углавни, които трябва да се съдят според 56 член от наказателния закон в Битолския апелативен съд отделение углавно, като се отменява карарнамето. Това решение се взема по висшегласие за Петър и Георги Попови, Спиро и Лазар Световчев, а за всички останали решението се взема едногласно. Що се отнася за избегалите П. Георгиев и Тодор Луканов, реши се да се уловят дето се намерят, а с търговския агент Михаилов да се извърши законните формалности от после, съгласно с заповедта, която ще се получи от Министерството.

 

1 февруари 1316 година № 461

 

(Печат на обвинителната камара в Битолския вилает)

 

ЦДА, ф. 1953 Б, оп. 1, а.е. 6.

 

 

№ 4

Доклад № 100 на българския трговски агент в Битоля П. Михайлов за процеса по убийството на поп Ставри

 

Битоля, 17 март 1901 г.

 

На 14 и 15 того се разгледа делото на тукашните затворници, обвинявани в участие в някакъв си революционен комитет и в убийството на свещеника Ставри. Съдът заседава под една тента, нарочно за случая поставена в двора на съдилището. Драгоманите на всички консулства са присъствували и двата деня. От консулите само гръцкият на 14 е бил няколко време. На съдът са били допуснати всички, които са отишли, но навалицата според някои повече от 1500 души е била такава голяма, че мнозина са били принудени да се върнат по нямане на място. Подсъдимите са били закарани до съда вързани двама по двама с железа на ръцете и обградени с двойно число стража.

 

Това толкова шумно дело, от което всички очакваха кой знае какви големи разкрития, и с което така нагло са помъчи да компрометира Княжеското агентство, като хвърли върху му нищо не основана клевета, разочарова всички. Както ще благоволите, господин Министре, да видите от кратките сведения що имам чест по-доле да Ви събща по делото, против никого от обвиняемите няма доказателства, върху които би могло да се подържат пред честни, свободни и безпристрастни съдии, каквито и да е обвинения. А всички обвиняеми, против някои от които няма абсолютно никаква вина, са държани в затвора седем месеца.

 

На 14 того, съдът се откри тъкмо по обяд. След прочитането на обвинителния акт, същият от който препис и превод на български имах честта да изпратя с поверителното си писмо от 10 февруари т.г. под № 47, прокорорът произнесъл една кратка реч, в която префразира обвинителния акт. В нея той не пропуснал да потвърди, че по това дело, в което съм бил замесен и аз, със мен щело да се постъпи съобразно наставленията, що щели да се получат от Цариград. Относително подсъдимите той казал, че освен другите доказателства, тяхната престъпност се потвърждава още и с това, че при залавянето им, те са били извънредно смутени и че при обиските в собите им е било намерено много пепел от изгорени книги, които сигурно са съдържали компрометирущи работи; даже ръцете на един от тях подсъдимите са били изгорени, като горил книги, кой е бил с изгорени ръце прокорорът не казал. Аз, доколкото зная, пепел от книги в никого не е било намерено, нито някому са били изгорени ръцете. По всяка вероятност, пепелта, намерена напоследък във собата на Попов (поверително от 21 м.м. февруарии под № 66), която полицейските, що са обискирали вземали и запечатали, е дала идеята на прокурора да си послужи с пепел, за да прикрие незаконното задържане в затвора на толкова невинни хорица.

 

Пръв от подсъдимите е бил разпитан Трайко от Баир махале, около двадесет годишен момък, говорил мъчно по причина на което е казал на председателя, а дал писмено своите възражения; от дълго време той имал недостатък в десната си ръка, която трепери. Обвиняват го, че е убил свещеника Ставри, а това той сам бил признал пред полицейските и съдебния следовател, пред същите той бил казал един ден преди покушението заедно с другите троица убийци дошли в агентството, в него влезал само отклоняващия се Пецо, другите останали да чакат на улицата. На Пецо аз съм бил дал осем лири и един револвер, съм му бил заповядал да убие Поп Ставре. За свидетели са викани църковната слугиня Тофа и тухларина Андон Димев. Според дознанието първата била казала пред полицейските и следователя, че познала Трайко в черквата дето чакал свещеника Ставре в денът на покушението, а вторият, че след извършването на престъплението, Трайко му се изповядал, че убил свещеника Ставре. – Трайко пред съдът отказал всичко. Той не си споменувал да е казал такава работа на полицията и следователя, па и да бил казал, направил го бил, за да се отърве от изтезанията, на които бил подложен от страна на полицейските, в първите десет дена от арестуването си бил в несвес от бой.

 

Свидетелката Тофа също така отказала да е казала при следствието, че е познала Трайка; тогава тя била казала, а и сега подържала същото, – че е видела в черковния трем убийцата, гдето стоял преди извършването на покушението, но не видела лицето му, защото бил наведен. Тя видела само джорапите на убиеца когато бягал след покушението, а те приличали на тези, що ѝ били показали полицайте.

 

Защитникът помолил председателя да запита Тофа дали Трайко прилича по ръст на убиеца, но председателя отказал да зададе този въпрос.

 

Свидетелят Антон Димев и той заявил, че и неговите показания са неверно написани: той бил казал при следствието само истината, че Трайко му бил съобщил новината за нараняването на поп Ставри, а не туй, което е написано, че Трайко му се изповедал, какво той е убил свещеника Ставре.

 

Според показанията на починалия свещеник Ставре, когато първите му завели Трайка, не познал в него своя убиец; но вторият път, когато Трайко е бил облечен в други едни дрехи, вземени от дома му и които се предполагало, че той носил при извършването на покушението, свещеник Ставре казал, че приличал на човека, що го ранил. Свещеник Ставре да е дал преди смъртта си някакви други показания против някои други лица нищо не е било споменато при разглеждането на делото.

 

Григор Димев и Перо Димев обвиняват се като съучастници по убийството на свещеник Ставре. Против тях е свидетелствувал при следствието само Трайко. При следствието и двоицата не са нивгаш признавали да са вземали участие в убийството и всякогаш са претендирали за своята невинност.

 

В съда Трайко заявил, че ги е наклеветил, за да се избави от изтезания. Григор заявил в съда, че не е верно писаното във обвинителния акт, че бил член на някакъв си „Революционен комитет“; той нивгаш и никому не бил казвал такова нещо; той бил запитван само от полицейските за някои лица и дали ги познава и е отговорил утвърдително, защото действително ги познавал. Григор и Перо също така заявявали, че са били изтезавани. Григор е бил турен в една дупка, в която полицейските наливали вода. Тук му е мястото да вметна една малка забележка, за да мога по-нататък да бъда кратък. По показанията уж на Григор Димева всички, що следват, са били арестувани като комити. Григор Димев, както е казано по-горе, е отказал пред съда за всичко да е давал такива показания. Той е бил само питан дали познава тези лица. Аз няма проче да повтарям всеки един, че обвиненията им в КОМИТАДЖИЛЪК са се указали съвсем неоснователни по простата причина, че единственият за това свидетел, обвиняемият Григор Димев, отказва да е казал такова нещо. За това е било питано при следствието, а пред съдът са били само четени дадените тогава показания.

 

Ристе Талев, гавазин на класното тук българско девическо училище, обвинява се в комитаджилък. Освен показанията на Григор Димев, дадени пред следствието, виновността на Ристе се потвърждавала и от обстоятелството, че ходил често в жилището на Дамян Груев и Тодор Луканов, които по онова време живеели заедно. Ристе отговорил, че той като слуга в училището е бил пращан от директора при тези две лица като учители.

 

Ристе Талев, ханджия и Боше, негов надничар – обвиняват се във комитаджилък. Освен това, когато Боше е бил арестуван, у него е бил намерен един кон, принадлежащ на Ристе; запитан при следствието, Боше казал, че вземал конът да събира и продава с него сено на орта с Ристе; Ристе потвърдил това и казал, че Боше му бил дал 10 гроша, когато вземал конът, а пък Боше – че дал 7 1/2 гроша не когато вземал конът, но след като продал сено. За това противоречие са били държани във затвора до сега. Във съдът Ристе заявил, не помнял кога е вземал парите, а Боше казал, че той действително дал на Ристе 10 гроша, но от тях само 7 1/2 гроша били от продаденото сено, а 2 1/2 гроша за някакъв дълг. Истината е, че властта се е съмнявала да не би Боше със конът на Ристе и със знанието на този последния да е идвал из града отклонившият се обвиняем в убийството на свещеник Ставре, Пецо Георгиев.

 

Никола Стойков, фурнаджия. – Обвинява се в комитаджилък. Съмнението спрямо него се усилвало още повече от обстоятелството, че според един рапорт от полицията се познавал с Груева и Луканова. – Никола обяснил своето познанство с горните двама с това, че като фурнаджия, носил хляб в българския пансион и там се запознал с тези учители.

 

Спиро Костов. – Обвинява се в комитаджилък. Като доказателства – приписваните на Григор Дамев показания, дадени при следствието, и че се срещал в кафенето на хотел Солун с Груева и Луканова. – Запитан де се запознал с тях, Костов отговорил, че първият познавал отдавна, защото от дълги години е в Битоля, а е почти битолчанец, а втория на празника на Св. Св. Кирил и Методи му е бил препоръчан като учител. Колкото се отнася до ходенето му в кафенето на хотел Солун и срещите що имал там, заявил, че в хотел Солун и кафенето му от две години не бил стъпвал.

 

Братя Петър и Георги Стефанови Попови. – Обвиняват се, че в магазията си заедно с Груева и Луканова решавали от кого колко пари да се поискат за комитета. Като свидетел е бил повикан полицейският комисар Саид ефенди. Защитникът помолил председателът да запита свидетелът, – който възможно да е видел в магазията на обвиняемите казаните двоица, – да каже от де знае, че тези хора са отивали именно, за да вземат решение по събирането на пари, на този въпрос свидетелът не е отговорил нищо, а председателът го изпратил да си отиде, като му казал, че е трябвало да говори само що е видел. Освен това виновността на Братя Попови още и от това, че те са се срещали с Груева и Луканова в кафенето на хотел Солун, че полицията от отдавна е гледала на тях като на съмнителни хора и за това им са правени в различни времена два пъти обиски. Обвиняемите отговорили, че в кафенето на хотел Солун не били стъпвали от шест месеци и това те можели да докажат с тефтерите на кафеджията и с лицата, които посещават него кафене; че действително им са правени обиски, но нивгаш нищо у тях не е било намерено, и че с Груева се познавали още от Прилеп дето той е бил учител на Георги Попов, а с Луканова се запознали на миналогодишните изпити в гимназията.

 

Георги Найдов Песнаджиев, бояджия. – При обискът е било намерено у него свидетелството на Христо Чемков, който се самоуби в Прилеп през 1899 година и един брой от вестник РЕФОРМИ. – Пред съдът, както и при следователя при следствието, той заявил, че тези книги му били подхвърлени от някого и у него са били намерени тъкмо тогава, когато той, като ги забелязал, че са със противно съдържание, отивал да ги хвърли в реката.

 

Васил П. Димитров, основен учител. – Обвинява се в комитаджилък. При обискът му е бил намерен един учебник, на вътрешната страна на една от кориците на който е имало написано едно предложение с противно съдържание. – При следствието и съдът той казал, че му е било диктувано преди девет години, когато бил още ученик от учителя Доревски, и че то било съвсем невинно, но криво предадено и помоли председателя да се преведе наново.

 

Стефан Илиев, основен учител. – Обвинява се в комитаджилък, и че при обискирането му била намерена една тетрадка, в която пишел своите записки и в която се срещаха престъпни работи. – Обвиняемият протестирал за хвърлената му клевета и заявил, че в записките му няма нищо, за което би заслужавал да бъде наказан.

 

Лазар Костов Светиовчев, терзия. – Обвинява се в комитаджилък и в познанство с Груева и Луканова. Пред следствието и пред съдът той признал, че познава двамата учители, но не е бил тяхен приятел. Дадените показания на Груева, че не познава Лазара, които на пръв поглед правят впечатление на противоречие, Лазар обяснил, че той познава Груева и Луканова както всички познават по-видните лица, без те да познават всички, които ги знаят.

 

Дамян Груев, бивш учител при тукашната мъжка гимназия. – Обвинява се като председател на Битолския и Скопския революционен комитет. Доказателства едно писмо хванато в Скопие, без да е казано в съдът от кого и до кого е адресирано. Един устав на комитета, изпратен от карарнамето, в който било казано, че той тука и Д-р Хр. Татарчев в Солун са председатели на комитета; рапорта на полицията, че имал тесни сношения с Иван Стерев Янакиев и Луканова и че троицата са решавали от кого колко пари да се вземат за комитета и въобще за действията на комитета. – При следствието и в съдът обвиняемият казал, че всичко е клевета, че за туй, що са писали хората той не пожелал да отговаря.

 

Трифун Иванов от с. Янковец, Ресенско. – Обвинява се, че бил изпратен от централния комитет в София да прпилага в изпълнение решенията на Груева и Луканова и Янакиева. – Доказателсква, че е бил забелязан от полицията, когато е излизал от къщата на свещеник Ставре, от когото отишъл да иска пари за комитета; че същия ден като е бил заловен е глътнал някакви книжа и му е била намерена една кама, и че в ханът на Наке Павлев, гдето се крил около 40 дена, не влизал във стаята си през общата стълба, но си служил с една подвижна стълба. При следствието и в съдът той казал: че ако полицията го е видела когато излизал от свещеник Ставре, защо не го е хванала още там, а едва на Чира пазар (растоянието от домът на свещеник Ставре до Чира пазар е около десет минути). От България се бил върнал, защото там нямало работа, а тука. – Самият полицейски не отказал. Той се занимавал със носене кал на дюлгерите. В ханът на Ноле Павлев отишъл да живее, защото той му бил показал най-евтин; колкото се отнасяло до подвижната стълба, с такъва и сега си служат пътниците в него хан, понеже другата стълба се падала на съдружника на Ноле при разделване на хана. Карти не бил пълнил и кама не била намерена у него, а в зимника, където той се скрил, когато са го гонили полицейските.

 

Ноле Павлев от с. Смилево, ханджия. – Обвинява се, че е държал Трифон Иванов 40 дена в ханът си без да съобщи на полицията; че е бил роднина на Дамян Груев, и че проповедвал комитаджилък. Доказателство за последното му престъпление: когато конният заптия Мемед чауш отишъл на 7 август м.г. в село Смилево да докара Груева, потърсил Ноле Павлева, било му казано, че е по околните села, къде с. Цапари, без да има такъва работа там. – Обвиняемият отговорил, че в ханът му дохождат всекакви хора, и че той не може да познава всички; че не е знаял, че за всеки пътник трябва да съобщава на полицията, и че книга за записване на пътниците му е била дадена в денът, когато са арестували Трифон Иванов – това можело да се потвърди от книгите на другите ханджи негови съседи.

 

Иван Стериов Янакиев от с. Търново, Битолско. – Обвинява се, че е бил изпратен от Централния комитет в София, че е дохождал много често в агентството – по невгаш даже до пет–шест пъти в ден. Доказателства – една дописка от тук напечатана в некакъв румънски вестник и рапорта на полицията за дохождането му в агенството. Освен това, той се бил срещал постоянно – все според полицейският рапорт ( с Груева и Луканова и с други някои от обвиняемите. Най-после бил служил 13 години в българската войска. – Отговорил, че в София не е живял, а в Бургас и Варна и следователно не е можал да бъде изпратен от Софийския комитет. Дошъл тука да се види с майка си и нареди имуществата си, оставени от баща му; той имал намерение окончателно да остане в България, писал даже на жена си, която при заминаването си от България оставил в София, да дойде, но тя му отговорила – писмото било четено в съдът – че ще дойде само тогава, когато се настанел на някаква работа. От както бил дошъл, той само три пъти идвал в Битоля, това можело да докаже със свидетели своите съселяни и турци и христиани – а следователно срещите, които му се преписват с някои от обвиняемите, са клеветнически. Той не познавал нито търговския агент, нито е знаял даже къде се намира агентството. В българската войска служил е четири години. Вестниците за всекиго може да пишат, а никой не се наказвал за туй, че вестникът писал нещо.

 

Ефрем Хр. Ризов. – Обвинява се в комитаджилък, че се е срещал със Груев и Луканов в кафене Солун, че му е бил заловен некакъв билет от преди пет години и един тефтер за събиране помощи. Билетът бил от тукашното бивше неделно училище, че неделното училище е било известно на полицията, която едва по-миналото лято заповедала да се закрие, че такива билети се разнесли по праздниците на всички българи и всеки давал известна помощ за купуване на книжки. Събраните помощи по тефтера били за закупуване на черковни дрехи на българските тукашни свещеници, а тефтерът, който бил потвърден от Високопреосвещения Григори, му бил изпратен като черковен епитроп, за да прибере некой недобори от пожертвователите, за да допълни сумата от черковната каса и изплатят купените дрехи. Нивгаш не е имал среща с Груева и Луканова.

 

***

 

След свършването разпита на обвиняемите се започнало изслушването на свидетелите. За показанията на жената Тофа и Андон Делев е казано по-горе. Трима цигани и двама турци разправяли как и де са били заловени Трайко и Трифон. Турците казали, че камата е била намерена в зимника – както казал и Трифон, ( и че видели Трифона да гълта книжа.

 

Заседанието се закрило часът на 5 1/2 след обяд.

 

На 15 заседанието се открило часът 11 1/2 преди обяд.

 

Прокурорът поискал да се повикат за свидетели полицейските и Янко Лала, влах-гъркоманин, член в първостепенното гражданско съдилище, който е бил викан като свидетел при предварителното следствие, както и някои от полицейските. След съвещание искането на прокурора било прието.

 

Янко Лала заявил, че дадените пред следователя, що Трайко казвал, че не помни да е говорил, че са действително дадени от Трайко. Лала не помни добре що е говорил тогава Трайко, защото се изминало дълго време, а доколкото помнел Пецо, Трайко, Григор и Перо дошли в агенството, излезъл съм аз, дал съм на Пецо осем турски лири и револверът да отидат да убият свещеника Ставре. (Тука има противоречие с написаните показания на Трайка, както това ще благоволите да забележите.) Също така каза, че и Григор бил изповедал за другите обвиняеми, че са членове на комитета. Трайко и Григор протестирали, че твърдението на Лала е неверно. Трайко, който се заеква, с голяма мъка едва можа да каже, че от малък не може да говори, и че следователно, не може да разправи всичко, що твърди Лала; Григор настоявал, че не бил нито даже излезвал пред Лала, и че Лала, когато го видел пръв път в беледието арестуван, заканил му се, че сега ще му отмъсти за дето по-рано един път при сръбското училище вследствие на едно скарване го съборил на земята. Запитан от председателят дали е верно оплакването на някои от подсъдимите, че са били изтезавани при изследването им, Лала кимнал утвърдително с глава и отговорил „да“.

 

Саид ефенди, полицейски комисар, разправил как с полицейските Емин и Шефкет са следили Трифона, когато е ходил у свещеника Ставре и как го заловили; как са били хванати убийците на свещеник Ставре; че е виждал в кафе Солун Груева и Луканова да разговарят с другите обвиняеми; че е виждал Груева, Луканова и Янакиева да се съвещават в магазията на Братя Попови от кого колко пари да се поискат за комитета. На въпроса, зададен от председателът по искането на защитника, да каже свидетелът, – който възможно било да е виждал тези хора в магазията на Братя Попови, – от де знае, че те са отивали там да се съвещават по събирането на пари за комитета? – полицейският не е отговорил нищо и председателът го изпратил да си отиде, като му забелезал, че той е трябвало да говори само туй, що видел.

 

Шефкет ефенди, полицейски. – Разказал [как] са били заловени Трифон, Трайко, Григор и Перо; че виждал подсъдимите да разговарят в кафене Солун с Груев и Луканов и че бидейки натоварен да следи за Янакиева, виждал да дохожда много често в агентството Ефрем Ризов, който е член в Идаре Мезлишиш и до сега още нито е уволнен, нито пък е вземано разрешение за арестуването му и даването му под съд, помоли председателът да запита свидетелът: Кое време го е виждал в кафенето? – свидетелът отговорил, че на 14, 15 и на 16 юлий м.г. Ефрем Ризов тогава възразил, че показанията на полицейския са лъжливи, защото той от 21 юни до 22 юлий е бил в Солун по търговията си, това можело много лесно да се установи от тескерето му, от търговските му книги, от регистрите на полицията и със свидетели от тук и Солун. По искането на обвиняемия председателът запитал тогава полицейският: Дали не дават писмени рапорти на началникът си? – в такъв случай, отговорил, само устно докладвали. На Шефкет ефенди е бил зададен въпросът, като е бил натоварен да следи Янакиева и го виждал да дохожда в агентството, да каже де е спал през ноща?

 

Свидетелът отговорил, че възможно е, че в хотел Солун. Председателът му възразил, че с „възможно е“ не било достатъчно, а трябва да каже с положителност. И Петър Попов поискал да се запита: кога го е виждал свидетелът във кафенето? Но председателът отказал.

 

Хафъз ефенди, полицейски. – Потвърдил показанията на полицейския комисар Саид ефенди.

 

Еммин ефенди, полицейски. – Разправил за улавянето на Трайко и свидетелствувал, че показанията на Трайко, дадени пред следователя, са написани верно. Трайко възразил, че именно този е полицая, който го е най-много бил, и че белезите от раните, що му бил нанесъл по главата с револверат си във време на изследванието, още личели.

 

Мехмед чауш, конен стражар. – Разправил, че когато отишъл в село Смилево да докара Груева, било му заповедано да потърси и Ноле Павлев, в селото му казали, че Ноле бил по околните села без да имал работа. Ноле възразил, че свидетелът лъже, защото една седмица преди докарването на Груева той е бил вече в затвора.

 

Обвинителната реч на прокурора е била същата, каквато произнесъл след прочитането на обвинителния акт, само с тази разлика, че тоя път за търговския агент нищо не споменал.

 

След защитата, на подсъдимите дали поименно туй, що искали да кажат за свое оправдание.

 

Часът три след обяд, съдът отложил за събота 17 того да произнесе присъдата.

 

ЦДА, ф. 1953 Б, оп. 1, а.е. 6.

 

 

№ 5

Доклад № 101 на българския търговски агент в Битоля П. Михайлов за присъдите срещу Даме Груев и М. Герджиков (Т. Луканов) и др. по делото на поп Ставри

 

Битоля, 17 март 1901 г.

 

Днес при най-голямо стечение на публика, отколкото в първите два дни и в присъствието на Австро(Унгарския и Руския консули, съдът е произнесъл следната присъда:

 

Осъждат се с право на касиране:

 

Трайко Петров на смърт (по прибавката на 58 член от наказателния закон).

 

Григор Димев, Перо Димев и задочно Пецо Георгиев на вечен каторжен затвор (по ал. 1-ва на чл. 58 от наказателния закон).

 

Дамян Груев и задочно Тодор Луканов на десет годишен крепостен затвор (по последната алинея на чл. 58 от наказателния закон).

 

Георги Найдов Песнаджиев на десет годишен крепостен затвор (по чл. 66 от наказателния закон).

 

Трифон Иванов на десет години затвор в окови (по последната алинея на притурката на чл. 58 от наказателния закон).

 

Янаки Стериов (Иван Стериов Янакиев) и Ноле Павлев на три годишен затвор в окови (по чл. 63 от наказателния закон).

 

Васил Попдимитров и Стефан Илиев, основни учители, на две годишен прост затвор (по последната алинея на чл. 66 от наказ. закон).

 

Оправдават се:

 

Ристе Талев гавазин, Ристе Талев ханджия, Боше Нечов, Никола Стойков, Спиро Костов, братя Петър и Георги Попови, Лазар Хр. Светиочев, Ефрем Ризов и Михаил Наумов.

 

Повечето от осъдените са приемали присъдите с усмивка на устата, а Трифон Иванов е казал на председателя, че оправданите от съдът са много малки хора, ние ще бъдем освободени с ираде.

 

№ 126, Битоля, 9 април 1901 г.

 

По делото на поп Ставре всички консули се произнесоха, че е било пародия на съд. Всички казали, че е възможно между обвиняемите да е имало някои виновни, но че не е имало доказателства против никого. На всичките направило много лошо впечатление скроените показания на полицейските в тяжест на подсъдимите, а особено на даването под съд на полицейския Шефкет ефенди и конния стражар Меммед чауш, заловени в лъжесвидетелствуване.

 

ЦДА, ф. 1953 Б, оп. 1, а.е. 6.

 

 

№ 6

Шифровано писмо от ЦК на ВМОРО до районните ръководители относно предоставяне на данни за съответните въстанически райони [* Документът е похабен и мъчно четлив. Неразчетените места са отбелязани с три точки. В края на писмото М. Герджиков е написал: 3 за Лозен[гра]д, 2 за Малк[о] Т[ърново], 2 за Бунархи[са]р.]

 

Солун, 22 януари 1903 г.

 

Чрез Орлеан до районните ръководителни тела на македонската-одринска революционна организация.

 

Централният ни комитет изисква от всички ръководители да му се изпратят във най-кратко време следните от голяма важност и значение сведения:

 

І – Карта на района, във която по възможност точно да се начертаят, първо – границите на района; 2) във ней поименно да се отбележат планините, полетата и реките; 3) проходите, сиреч връзките на една планина, със кръстчета, а прекъсването…; 4) кои проходи, села и градове могат да се считат за важни стратегически пунктове във района ви; 5) кажете нещо за спънките или ползата от реките във стратегическо отношение, например могат ли попречи минаването на борците от едно място на друго, или може да послужи за крепост на борците от неприятеля, да се означат тези точки на реките пак със кръстчета; 6) означете селата, като отбележите чисто българските със колелце и арабски цифри, турските с колелце и римски, а смесените турско-християнски – само с колелце, и да се кажат по колко къщи има във всяко село и каква е пропорцията на смесените; 7) кои села и градове могат да се владеят и със каква сила, има ли такива съвсем непристъпни за турската войска и могат ли те да служат за стоварище на храна, разбира се, като се има пред вид това – свързват ли се със други села, сиреч могат ли да служат за съборни пунктове на четите. Да се означат… пунктове, като се определи каква част от… лоние ви сили могат да се прибират във тях на нощ и кои за почивка и за такива съборни пунктове могат да служат и ненаселени места във горите, стига да са непристъпни за неприятеля. Посочете и тях на горската линия със кръст във колело; 8) колко храна може да изнесе всяко село във пунктовете. Колко храна още ще трябва да се набави, че въстаниците да се поддържат най-малко 4 месеца, каква и колко жива стока има за храна при отделните съборните пунктове треба… дали има нуждната вода за пиене… лия от неприятеля; 9) колко пушки притежава този район, но, разбира се, годни за работа, и със по колко патрони са; 10) освен воюющите сили със пушки още каква резерва има за попълване загубите; 11) има ли се нужда от набавяне друго оръжие и колко – съобщете; 12) допълнително изучете състоянието на турската сила във селата и градовете, колко войска има, кавалерия или пехота, оръжието им. Има ли такава, във бой те може ли да се превземат и със каква сила, има ли казарми или са разположени по къщята. Где пазят оръжието си нашите и де не, със колко коне и коли разполагат, колко бекчии… има във селата и колко пушки могат да се вземат от тях; 13) посочете план на действие съгласно възгледите на войводите, като се покаже колко чети ще трябва да действуват със по колко борци и със каква резерва ще бъде всяка, кои места ще нападат, где ще могат да развалят железни линии и мостове, где ще се оттеглюват за защита (пунктът за храна и прибежище да се избира така, че една чета винаги да може да се намира във връзка с друга). Какви терористически акции могат да станат във града. Може ли районът да направи за себе си всичките потреби за мобилизиране на борците – патрондаши, цървули, чанти… ерве, дрехи, знаме. Горните сведения ще послужат като суров материал за един общ план за действие, изработен от вещи лица, и навреме ще се представи на ръководителите на районите за тяхното по-нататъшно разпореждане и прилагане. Централният комитет, пише Страшимир [* Страшимир – псевдоним на Спас Мартинов или Димитър Мирчев, които заедно с Иван Гарванов съставлявали ЦК на ВМОРО в Солун.] от Света гора.

 

П. П. Час по-скоро пратете сведенията.

 

ЦДА, ф. 1747 К, оп. 2, а.е. 71.

 

 

№ 7

Пълномощно, дадено на Васил Пасков от М. Герджиков

 

Бургас, 20 май 1903 г.

 

За приятелите в България

 

Васил Пасков е мой другар и пълномощник на Одринский окръжен комитет. Умоляват се приятелите да му указват съдействие, да му се доверяват и се съобразяват с разпорежданията му по отношение на организационните ни работи.

 

М. Ив. Герджиков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 293, л. 2.

 

 

№ 8

Пълномощно на свещеник Димитър Даков, че е завеждащ пункта в Къзъклисе

 

Къзъклисе, 30 май 1903 г.

 

Дава се настоящото пълномощно на свещеник Д[имитър] Даков в удостоверение на това, че той като доверено лице на Вътрешната организация е оставен за заведующ пограничний пункт в с. Къзъклисе. Поканват се всички другари и приятели да му оказват съдействие по отношение на организационните ни работи.

 

М. Ив. Герджиков

 

НБКМ–БИА, ф. 456, а.е. 2, л. 1.

 

 

№ 9

Пълномощно, дадено на Велко Думев, Васил Пасков и Павел Ковачев [* Пълномощното е подпечатано горе вляво с кръгъл печат, в средата на печата има изправен лъв с корона, който държи сабя и знаме с надпис „Свобода или смърт“ и годината 1900. В кръга е написано: „ІV окръжен македоно-одрински революционен комитет“. Ръкопис.]

 

Петрова нива, 30 юни 1903 г.

 

Пълномощно

 

І конгрес на VІІ въстанически окръг в заседанията си на 29 и 30 юни на Петрова нива (Странджа), протокол № ІІІ и ІV, реши да има свое представително тяло в Пловдив, което тяло ще се грижи за събирането на парични средства за VІІ въстанически окръг и за правилното им изразходване, да купува материали, необходими за въстанието съобразно със средствата, с които разполага, да експедира тия материали за местоназначението им, да въоръжава чети и да назначава и уволнява началници на пограничните пунктове. Реши се това тяло да се състои от трима и се избраха В. Думев, В. Пасков и П. Ковачев. От тях В. Думев ще влезе като член на Представителното тяло на Македоно-одринската организация в София, а В. Пасков ще бъде касиер, който между другото ще контролира сметките на всички началници на пограничните пунктове. За удостоверение на това се дава на всекиго от тях по един екземпляр от настоящото, подписан от Бюрото на конгреса и от членовете на Главното ръков[одно] боево тяло на VІІ въст[анически] окръг и подпечатано с печата на ІV Одрин[ски] револ[юционен] окнъг, което ще им служи за пълномощно.

 

Председател на бюрото: В. Пасков

Подпредседател: В. Думев

Секретари: Хр. Силянов

А. Разбойников

 

Главно ръков[одно] боево тяло на VІІ въс[танически] окръг:

С. Икономов

М. Ив. Герджиков

Л. Маджаров

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 305.

 

 

№ 10

Пълномощно на М. Герджиков, дадено му от конгреса на VІІ въстанически окръг

 

Петрова нива, 30 юни 1903 г.

 

Пълномощно

 

І конгрес на VІІ въстанически Окръг на заседанието си от 30 юни, протокол № 5 реши да изпрати Михаил Герджиков, член на Главното Ръков[одно] Боево тяло на тоя Окръг и Началник на терористическата чета, в България, за да уреди въпроса по терористическите акции във време на въстанието в Орлеан. За удостоверение му се дава настоящето, подписано от Бюрото на Конгреса и подпечатано с печата на ІV Рев[олюционен] Окр[ъг], което ще му служи за пълномощно.

 

Председател на Бюрото: В. Пасков

 

Подпредседател: В. Думев

 

Секретари: Хр. Силянов

А. Спасов[Разбойников] [* Подпечатано с кръгъл печат – виж док. 9.]

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 304.

 

 

№ 11

План на Илинденско-Преображенското въстание за воденето на бойните действия [** Документът е публикуван и подробно коментиран и датиран от Ц. Билярски във в. „Пиринско дело“, бр. 141, 28 юли 1988 г.]

 

[София, юни 1903 г.]

 

Общ план и цел на въстанието

 

1. При сегашната подготовка общият план на въстани-ческите действия, както се реши още на конгреса в Света гора [Солун] и в събранието от вътрешните стари ръководители и боеви началници във Висока [София] е партизанска борба. С други думи, всички боеви сили ще се сформируват на въстанишки чети и ще започнат да действуват едновременно и съвместно по способите, които ще изложим по-долу. Значи няма да влезнем в борба с цели маси, сконцентрирани на известни стратегически пунктове, защото в такъв случай би се дало възможност на турските войски лесно и скоро да се справят с нас.

 

2. Целта на борбата е: не да победим Турция, а тя да не може да ни победи, колкото по-дълготрайна е борбата, толкоз по-сигурно е, че рано или късно един ден европейските сили ще бъдат заставени да извадят на сухо свои войски.

 

3. За предпочитане е едно дълготрайно въстание и по-слабо, отколкото силно, но кратковременно, защото в последния случай щом се потуши въстанието, Турция ще се възползува от случая да каже на Европа: „редът е възстановен“ – ние губим също както в Армения: додето арменците бяха страшни, арменският въпрос бе на маса; щом ги унищожиха, техният въпрос изгасна. Остана само един жален спомен – нищо повеке. Един вид, успокои се и Турция и Европа.

 

4. От горното следва, че партизанската борба трябва да се нареди така, щото да се продължава непременно барем до зимата. Тогава ще се рече, че действията са един вид преустановени за напролет; през зимата пак може да стават приготовления, та Турция никога да не може да рече: „редът е възстановен“. И не само Турция да не може да каже, ами и сама Европа да чувствува, да вижда, че никога не ще бъдем унищожени до край.

 

5. Като казваме приготовления за напролет с това не искаме да кажем, че три–четири месеца постоянни въстанически действия не ще бъдат в състояние да накарат Европа да се намеси със своя войска. Аслъ там ни е надеждата. Но понеже краят на въпроса е пак в ръцете на Европа, а не в наши ръце, треба за секи случай да имаме предвид, че може да стане нужда да продължим действията и през идещата пролет. Нека имаме предвид да посрещнем по-трудното, та ако спечелим по-лесно и за кратко време, да ни се види кяр.

 

6. Без да сме прогласили въстание, от февруари насам сражения стават все по-често и по-често. Това положение в очите на Европа е въстанишко положение. Напоследък някои европейски вестници писаха, че „въстанието“ не ще можело да се продължи, защото ни се привършили мунициите. А щом е тъй, то ест щом Европа счита това положение не само за анархично, ами и за въстанишко положение, ние за бъдеще можем и треба така да разпределим силите и средствата си, щото хем страната да се намира в истинско въстанишко положение, както ние разбираме, хем от друга страна, да не си изхабим храната и мунициите още в първите няколко дена, ами да можем да продължим до зимата. С други думи: първо условие е борбата да бъде дълготрайна и според това да разпределиме силите и средствата, за да не бъдем изтощени преждевременно.

 

7. Ето защо, когато едни действуват, други би требало по секакъв начин да отбягват сражение. За нашата кауза капитал е пред света даже и самият факт, че ще има вътре многобройни чети, независимо от това дали действуват или не.

 

Кога да почнат действията

 

Изискват се три главни условия от чисто вътрешен характер:

 

1. Да има хляб, значи да узрее житото, та макар да не е посъбрано;

 

2. Малко от малко да наголемее нощта, или поне да почне да наголемява, а това става в месец юний;

 

3. Като знаем що муниции имаме, за да не спре въстанието през зимата, треба да се почне не по-рано от месец юний. Но пък и по много други причини надали може да се мисли за по-нататък.

 

Организация на въстанието

 

1. Щом почнат партизанските действия, успехът зависи от инициативата, съобразителността и изкуството на началниците на четите, както и от износливостта и саможертвеността на въстаниците. Еднородността на мерките и инструкциите в тоя общ план, изработен по поръчка от Тайния централен револю-ционен комитет, ще даде общ колорит на всички въстанишки действия.

 

2. Цяла Македония се разделя на шест въстанишки окръга, със Одринско стават седем. Те са следните:

 

Първи въстанишки окръг: Битолски. В него влизат: Костурско, Леринско, Битолско, Охридско, Дебърско, Кичевско, Демирхисарско, Крушовско, Прилепско, Велешко, Мориовско.

 

Втори въстанишки окръг: Кожух. В него влизат: Кукушко, Солунско, Дойранско, Поройско, Петричко.

 

Четвърти въстанишки окръг: Пирински. Западна граница река Струма. В него влизат: Мелнишко, Кресненско със Джумайско (левия бряг на реката Струма), Разлог, Неврокопско, Драмско, Серско, Демирхисарско.

 

Пети въстанишки окръг: Струмишко–Малешевски. Център Готен планина. В тоя окръг влизат: Струмишко, Радовишко, Малешевско, Пиянечко и част от Джумайско (десния бряг на река Струма).

 

Шести въстанишки окръг: Овчеполски. Център Църни връх – Лисец. В окръга влизат: Щипско, Скопско, Гетовско, Кумановско, Паланечко, Кратовско, Кочанско.

 

Седми въстанишки окръг: Одрински. В него влизат Малкотърновско, Бунар-Хисарско, Лозенградско, Чокенско, Мустафапашанско, Дедеагачко, Гюмюрджинско, Ахъчелебийско, Скеченско.

 

3. Всеки окръг се дели на няколко въстанишки околии съобразно с естествените деления (реки, планини, гребени и други) и съобразно с местната революционна подготовка (оръжие, калени борци и прочее).

 

4. Во сека околия действуват няколко чети. Сека чета се състои от петнадесет – до тридесет души според местните нужди и стратегическите условия.

 

5. Големи чети са непрактични и даже безполезни за целите, които гони въстанието, защото силата на една въстанишка чета се състои в нейната скритност, неуловимост, неуязвимост и бързина в движението и действието ѝ, а в това отношение големите чети отстъпват на малките. Чета от петнадесет до тридесет души е достатъчно силна, за да изпълни задачата си и достатъчно малка, за да се промъкне, да се скрие и да се нахрани навсякъде.

 

6. Сека чета освен началник (войвода) за секи случай без друго треба да има и подначалник (подвойвода).

 

7. Сека въстаническа чета треба да състои от кадър и попълнение. Кадърът съставляват: началникът на четата, подна-чалникът и двама–трима стари четници. Попълнението [се] състои от местните работници, на възраст от осемнадесет до четиридесет години, предпочитат се известните като добри и калени работници.

 

8. Никога не бива да се остава чета само от селяни неопитни; непременно треба да влезат в състава ѝ два–три стари четника.

 

9. Във всека чета треба да се определят двама четника, на които да се повери икономическата част: да се грижат специално за набавяне храна.

 

10. Четите обикновено носят номерации по околии, тъй например: (трета чета от втора околия на четвърти въстанически окръг(.

 

Задачи за четите и способи за действия

 

1. Нападане незначителни турски войски, разположени на лагер в християнските села и паланки.

 

2. Нападане:

а) турски аванпости, б) отделни караули и часови, в) малки военни и полицейски отделения, г) базибозушки потери, д) хюкюматски куриери и проче.

 

3. Нападане военни складове: или за ограбване, или за унищожаване. Това се има предвид особено в първите дни.

 

4. Разрушаване европейски обществени постройки:

а) железопътни тренове, б) железнични мостове, в) тунели, г) релси, д) телеграфни жици, е) макази по железницата, ж) телеграфни станции, з) железопътни станции, особено ония, които имат водоснабдилище и складове за машини.

 

5. Разрушаване:

а) здания при рудници, експлоатирани от европейци: Рожден (Мориовско), Гюреджик (Драмско) и други, б) кредитни учреждения, банки, в) фабрики и проче.

 

6. Разрушаване турски обществени постройки:

а) телеграфни жици и стълбове, б) мостове по шосета на главните реки, в) държавни телеграфопощенски станции, г) правителствени здания и други.

 

7. През цялото време, дорде трае въстанието, телеграфните жици треба непрестайно да се прекъсват. Това не е мъчно нито за четите, нито за легалните селяни; а пък ползата е доста голяма: турците не ще имат бързи сношения, та не ще могат бързо да изпращат войска на помощ.

 

8. Когато четата види, че по шосето иде войска, може да приготви така наречен фугас (разбира се, ако има достатъчно избухливи вещества) – от една страна на шосето изкопва се яма; в нея се поставя некой и друг килограм динамит, връз него се натрупват дребни камъни, посипва се отгоре пръст, за да се изравни със земята, та да не се познава. Така приготвен фугасът свързва се посредством жици с машинката за подпалване и се там до машинката на разстояние и то двесте крачки скрива се некой от четата. Щом войската дойде до онова место, дето е фугасът, четникът натиска копчетата на машинката и фугасът изгърмява: камъните, бидейки дребни изтрепат може би мнозина от войниците, а главно ще всеят паника и четата може да ги изтреби с куршуми, наместо динамит (ако нема достатъчно, или ако е потребен за по-важни предприятия) фугас може да се приготви и само с бертолетова сол или с бомби (от големите крепостни). Фугаси могат да се направят и в два, и три и да се запалят едновременно.

 

Понеже избухвателните вещества не са в изобилие, фугас се прави само тогава, когато четата види, че ще бъде обградена.

 

9. Нападане на турски села, чифлици и проче има смисъл само тогава, когато се иска да се пропъдят турците, за да може по това место четата да оперира свободно.

 

10. Нападане на турски села, чифлици могло би да се предприеме и с цел да се запалят, па и да се изтребят жителите им, ако последните са правели пакости на наши села или ако вървят рамо до рамо с потерите. Жени и деца по никой начин да не се убиват.

 

11. Смисъл има да се нападат и къщи на християни – турски шпиони или открити врагове на въстанието.

 

12. Посегане върху личности чужденци да се избегва.

 

Инструкции

 

1. Сички нападения требало би да стават предимствено нощно време.

 

2. За секо нападение предварително се крои план; определя се винаги пункт, дето треба да се съберат въстаниците след нападението.

 

3. В некои случаи задачата се изпълнява от отделни чети, а когато задачата е по-сложна за нейното изпълнение треба да се съберат две, три или повеке чети на определен сборен пункт. Обаче щом се извърши акцията, четите веднага се разпръскват.

 

4. В нападането треба да се действува бързо, енергично и решително, като се помни, че всяка изгубена минута може да костува живота на целата чета.

 

5. Когато се напада, треба да се обръща особено внимание, как да се запази самата чета; за тази цел част от четата наблюдава за неприятеля, а другата действува.

 

6. Когато се напада мост (или друго нещо), дето пази войска, тогава обикновено половината сили се нахвърлят на войската и я отвличат настрани в сражение; в това време другата половина извършва акцията.

 

7. По принцип четите треба да избегват срещи с турски войскови части, особено когато последните надминават по численост. Треба винаги да се помни правилото, че за една въстаническа чета е успех, ако може да отбегне сражение, щом неприятелската войска е по-многобройна, изобщо правилен бой треба да се отбегва.

 

8. Войската се напада обикновено ненадейно: в дол, на завой, на мост и проче. За тая цел трябва винаги да се пускат в ход особени селски куриери или пък некои местни четници.

 

9. Четите на сека околия треба да се намират в постоянни сношения помежду си, за да могат в случай на опасност да се притичат на помощ една на друга.

 

10. Когато неприятелят е нащрек и изпраща силни потери, тогава именно четите треба най-много да се потайват и не бива да се събират на едно место.

 

11. Изобщо нормалният и най-целесъобразният способ за действие треба да бъде действуването на отделни, неголеми чети (петнадесет до тридесет души). Смисъл има да се действува с по-големи въстанишки маси (и то не насекъде) главно в два случая: а) първата нощ, когато започнат действията, за да се изненада неприятелят, да се компроментира и отплаши милицията и още да се направи по-силен ефект; б) последните дни преди зимата, за да се завърши пак с ефект, който ефект да остане паметен до идещата пролет.

 

12. Първият и последният ефект не треба да се разбира некое генерално сражение (открит бой), защото то може да свърши с такъва несполука, щото да разклати у народа верата во въстанието, а пък пред европейската дипломация да произведе прямо противоположен ефект от оня, който се е преследвал (дипломацията може да счета, че сме веке разбити и разнебитени). Под силен ефект треба да се разбира крупни терористически акции, пожар, истребяване войска от засада и други подобни.

 

13. Нека се помни и това, че от сполуката или несполуката на първата акция много ще зависи и куражът на борците особенно на селската милиция. Ето защо планът за първия удар трябва добре да бъде обмислен.

 

За първа акция може да се препоръча следното:

 

а) скъсват се сички телеграфни жици по сички околии;

б) нападане нощно време на град: действува се главно с избухливи вещества и с пожар;

в) напада се военен склад.

 

14. Най-слабата страна на секо въстание е мъчнотията за набавяне храни и патрони. В борбата си против въстанието неприятелят се старае преди сичко да ни лиши именно от храна и патрони. Ето още една от главните причини, поради които настоятелно се препоръчва на четите да не се ангажират в продължителен и открит бой, та да не харчат патроните си, освен разбира се в случай, когато не зависи от нас (за пример когато четата е обградена).

 

15. На некои може би ще се види чудно, че се ограничаваме само с тоя общ план на действията, а не със специален подробен план или специални инструкции поотделно за всеки въстанишки окръг и околия. Подобно нещо по указанията на компетентни люде е невъзможно и крайно непрактично. За най-целесъобразно и най-уместно в едно партизанско движение е: да се оставят началниците свободни – сами да решават според времето, нуждите и според възможността, свободната инициатива вдъхва у началниците кураж и решителност; а ако са обвързани с подробен план, тогава на своя глава не ще предприемат нищо и ще изпускат много сгодни случаи. Изобщо в решителни моменти началниците ще бъдат нерешителни, а това ще се отрази зле на целото въстание.

 

Що да правим с безоръжните селяни, с жените и децата ?

 

1. За попълване четите, казахме, се избират най-добрите, калените работници. Всички други селяни, както и жените и децата, треба да останат в селото. Те ще помагат и са длъжни да помагат на четите във всеко отношение.

 

2. Ние знаем, че въпросът за жените и децата, па и другите (безоръжни по-стари селяни) е един от най-трудните. Мнозина ще искат да бъдат или близко до своите – до селото, или пък ще искат да ги вземат със себе си в гората. Обаче и в единия, и в другия случай е по-рисковано за изхода на въстанието и за населението. Безоръжните ще изпоядат храната, скрита за въстаниците. Турските войски по-лесно ще загащят и едните, и другите и в такъв случай ще постъпят безмислено.

 

3. Въстаниците наместо да държат партизанското нападателно положение ще бъдат принудени да стоят на едно место и да държат отбранително положение и при това без да има сигурност, че ще запазят своите и себе си.

 

4. Със това пък да не помисли, че треба съвсем да зарежем жените и децата. Наопаки, ако видим, че става сеч, близките въстанишки сили треба да нападнат на неприятеля.

 

5. В повечето случаи, щом населението види, че иди разярена сган и че ще си изпати, нека се отстрани вън от селото и след като мине опасността, да се върне. В много случаи така се е спасявало и досега.

 

6. Тези мерки по въпроса за жените и децата се препоръчват, разбира се, не като нещо добро, а като по-малко зло; особено пък се има предвид крайната цел: сполука, изходът на въстанието.

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 277.

 

 

№ 12

Съобщение за експлозия в дома на Иван Герджиков в Пловдив, поместено в притурка на в. (Пловдивска поща)

 

Пловдив, 25 юли 1903 г.

 

Днес, в часа 3.20 след пладне, гр. Пловдив беше театър на неслучило се до сега чудо. Пловдивчани, заняти и вдадени в ежедневните грижи и търговски операции, бяха изненадани от един безподобен гърмеж, който разклати от основи всички постройки в града… Ужасени гражданите от нечутия до сега пукот, наскачаха в полуда по улиците и взеха във безсъзнание да тичат по посока на гърмежа. Из центъра на града, тъкмо над къщата на Герджикова се издигаше един гъст облак от пепел, дим и човешки късове… Зрелището беше плачевно. На двеста метра разстояние около въпросната къща, улиците бяха покрити с късове от керемиди и стъкла. Една неприятна воня от изгорено човешко месо дразнеше обонянието…

 

В ужас пристигналите по-бързо на местопроизшествието лица пуснаха плах поглед над развалените и с отчаяние четеха разпръснатите наоколо късове от човешко месо… Те със страх си задаваха въпрос за случилото се, ала отговора му бе: тайна, минутна тайна…

 

Не, всичко е ясно…

 

Ний първи открихме, че в града ни има един таен революционен турски комитет, задачите на който е, при едно евентуално нахлуване на турските орди в наша територия, да се помъчи и да даде помощ на своите си голи събратя, като подложи на сеч българите из града и околностите му.

 

Турците у нас са организирани и те очакваха до сега сгодния момент, за да приложат пъклените си планове…

 

Ето сгодния момент… Ето сигнала…

 

Турските пълчища са на границата и само заповеди очакват, за да ни изненадат някоя прекрасна сутрин с присъствието си около нас.

 

Клетият македонец е в открита борба с вековния мъчител, а над българския небосклон витаят черни облаци… От минута на минута войната с турчина е неизбежна… Жребият е хвърлен.

 

Турците около нас съумяха това и побързаха да отвлечат вниманието ни с хвърлянето на въздуха с динамит къщата на отличния македонски революционер Герджиков. Те по такъв начин изкусно бият два заяка с един куршум…

 

Граждани, вардете се от по-голяма някоя изненада…

 

До сега са извадени изпод развалините 5 човешки жертви, самоличността на които не може да се установи, понеже са черни като главня, или разкъсани на парчета.

 

В. (Пловдивска поща). Притурка. Пловдив, 25 юли 1903 г.

 

 

№ 13

Списък на четниците от четата на Михаил Даев

 

Опис на момчетата и материалите взети от Михаил Даевата чета при заминаването ѝ на 21 август 1903 г.

 

 №

 име и презиме

годи

От де е роден

служил    

сем.

Какво му

по

 

ни

 

 ли е

пол.

 е дадено

ред

 

 

 

 

 

 

  1.

Нико Радев

40

М. Търново

да

семеен

 

  2.

Захари Николов

23

Хасково

да

семеен

 

  3.

Киро Нейчев

23

Сопот

не

не

 

  4.

Стефан Стойчев

23

Ески Джумая

не

не

 

  5.

Димо Николов

23

Бургас

не

не

 

  6.

Георги  Димитров

20

Урумбегли

не

не

 

  7.

Лазар Николов

24

         ”

не

не

 

  8.

Ив. Христов

28

Джодилово

не

не

 

  9.

Е. Кйортян

26

Одрин

не

не

 

10.

Петър Вълчев

25

Кйопокая

не

не

 

11.

Костдин Иванов

22

Нова Масия

не

не

 

12.

Петър Маринов

22

Свищов

 ”

не

 

13.

Димитър Киров

20

Лозенград

 ”

не

 

14.

Ив. Нончев

23

Сопот

 ”

не

 

15.

Никола Гйомуш

49

Бургас

да

семеен

 

16.

Димитър Георгиев

26

         ”

 ”

не

 

17.

Черней Мерджанов

24

Сливен

 ”

не

 

18.

 

№

по

ред

Димитър Иванов

 

име и презиме

35

 

годи

ни

Леринско

 

От де е роден

не

 

служил

ли е

не

 

сем.

пол.

 

 

Какво му

 е дадено

19.

Богдан Вълев

29

Хасково

не

не

 

20.

Зафир Андонов

23

Бургас

да

не

 

21.

Ст. Стоянов

25

М. Търново

да

семеен

 

22.

Иван Димитров

23

Коево

да

не

 

23.

Атанас Костадинов

27

Урумбегли

да

семеен

 

24.

Никола Вълков

23

М. Търново

не

не

 

25.

Ст. Милков

24

Яна

не

не

 

26.

Ив. Тодоров

32

Аерскьой

не

не

 

27.

Кирил Димитров

35

Урумбегли

не

не

 

28.

Никола Карев

23

Айтос

 ”

 ”

 

29.

Никола Георгиев

18

Пирок

 ”

 ”

 

30.

Никола Андонов

25

Чирмен

 ”

 ”

 

31.

Коста Петров

25

Станимака

 ”

 ”

 

32.

Георги Димитров

36

Тарлари

 ”

 ”

 

33.

Георги Марков

25

[* Не е попълнено.]

да

 ”

 

34.

Никола Кълпов

20

Бунар хисар

не

 ”

 

35.

Димо Хрисчев

28

         ”

не

семеен

 

36.

Иван Ефтимов

22

М. Търново

не

не

 

37.

Райко Димов

30

Урумбегли

 ”

 ”

 

38.

Димитър Николов

48

         ”

 ”

 ”

 

39.

Димитър Костов

26

         “

 ”

семеен

 

№

по

ред

40.

име и презиме

 

 

Стамо Пасков

годи

ни

 

36

От де е роден

 

        

         ”

Служил ли е

 

 ”

сем.

пол.

 

”

Какво му е

   дадено

41.

Ж. Костадинов

38

         ”

 ”

 ”

 

42.

Димитър Павлов

39

         ”

 ”

 ”

 

43.

Яни Едров

22

Урумбегли

не еслу-жил

ерген

 

44.

Яни Христов

23

         ”

 ”

 

 

45.

Георги Димов

45

Курудере

 “

семеен

 

46.

Георги Димитров

19

Кешан

 ”

не

 

47.

Яни Калоянов

24

Иниже

 ”

семеен

 

48.

Станю Георгиев

24

М. Търново

 ”

 ”

 

49.

Михаил Стоянов

27

Карадере

 “

 “

 

50.

Петйо Ослув

30

Чирпан

 ”

 ”

 

51.

Рачо Стоянов

19

Казъл-кас

 “

 “

 

52.

Паруш Янов

30

Лозенград

 ”

 ”

 

53.

Кирил Турлаков

19

Бургас

неслу-жил

не семеен

 

54.

Яни Колев

29

Казълагач

служил

не

 

55.

Димитър Попов

24

Дишбудак

  ”

не

 

56.

Начо Йорданов

25

Дишбудак

неслу-жил

не

 

57.

Янаки Ангелов

27

Урумбегли

не

не

 

58.

Георги Тодоров

26

Тетово

  ”

 ”

 

59.

М[ихаил] Даев

26

Варна

  ”

”

 

 

[С друг почерк] Заб[ележка] Трима четници са били часови, когато е написан тоя списък и Аянов е забравил да впише тяхните имена.

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 353.

 

 

№ 14

Списък на четниците, участвували в атентата на жп линията Синеклий – Черкезкьой

 

Б. м., 24 февруари 1903 г.

 

 

 

години

  роден

  1.

Михаил Герджиков

   25

Пловдив                        

  2.

Стоян Петров

   30

Малко Търново

  3.

Йордан Божков

   35

Пловдив

  4.

Димитър Общински

 

Пловдив

  5.

Христо Арнаудов

  30

Хаскьой

  6.

Петко Д. Зидаров

  25

Цикнихор

  7.

Цено Куртев

  27

Златица

  8.

Петър Ангелов

  27

Хаскьой

  9.

Пеньо Шиваров

  27

Чирпан

10.

Димитър Т. Халачев

  25

Малко Търново

11.

Атанас Вълканов

  27

с. Дерекьой

12.

Стоян Георгиев Камилски

  27

с. Камила

13.

Вълкан Стойчев

  26

Малко Търново

14.

Димитър Ташев

  27

с. Колиби

15.

Михаил Дайов (Даев)

  25

Балчик

16.

Димитър Христакиев

  27

 

години

Райково

 

роден

17.

Кръстьо Георгиев Българията

  30

Враца

18.

Иван Варналията

  35

 

19.

Стоян Томов

  25

Кладара

20.

Костадин Калканджиев

  28

Малко Търново

 

Личен архив на М. Герджиков.

 

 

№ 15

Списък на четници за участие във въстанието

 

[Б. м., август 1903 г.]

 

1. М[ихаил] Герджиков

2. Ст[амат] Икономов

3. Л[азо] Лазов

 

 

І

    

 

              родно място

въз-

служил ли е войник

 

 

раст

бил ли е с чета

  1. Стоян Владев

с. Мъглиш (Казанл. ок.)

30 г.

ст.унт.офицер, нов четник

  2. Атанас Иванов

Янъж-Дере (България)

28 г.

служил е

  3. Георги Т. Калканджиев

М. Търново

40 г.

служил е

  4. Христо Силянов

Цариград

23 г.

 

  5. Стоян Петров

М. Търново

 

служил е; бил няколко

 

 

 

родно място

 

 

въз-раст

месеца четн. в Одр.

 

служил ли е войник

бил ли е с чета

  6. Никола Стоянов

Лозенград

28 г.

нов

  7. Ламбо Георгиев

с. Зелениче (Леринска каза)

22 г.

нов

  8. Никола Димитров

с. Левка (Мустафапашанско)

25 г.

нов

  9. Рою Петков

Еркеч (Бълг.)

23 г.

нов, служил е

10. Иван Колчев

Ст. Загора

27 г.

служил е

11. Ристо Кърбуюк

Ст. Загора

24 г.

нов

12. Гаджу Господинов

с. Иния (М. Пашанско)

24 г.

служил е

13. Димо Тодоров

с. Одрин

34 г.

нов

14. Павле Парушев

с. Дерекьой (Варненско)

30 г.

служил е ст. унтерофицер

15. Цено Куртев

Златица

23 г.

четн. в Одр. от 4–5 месеца

16. Желю Иванов

с. Камли (Борисовград)

30 г.

ефрейтор

17. Захария Проданов

Хасково

24 г.

служил е

18. Христо Иванов

с. Левка (М. Паша)

24 г.

бил е 6 месеца с Кипрова

19. Михаил Стойнов

Ст. Загора

28 г.

нов, служил е

 

20. Стоян Иванов

родно място

с. Факия (Бургаско)

въз-раст

19 г.

служил ли е войник

бил ли е с чета

нов

21. Доктор Д. Христакиев

с. Райково (Ахъчелеб)

23 г.

фелдшер,четн. в Одр. от 5 м.

22. Боню Стойков

Лозенград

24 г.

служил е (кларнетис)

 

ІІ

 

 

  1. Иван Варналиев

гр. Велес

30 г.

 

  2. Ристо Стефанов

Калофер

37 г.

ст.унтер офицер. Бил е с Стойо войв. 95 и 96 г.

  3. Стоян Димитров

М. Търново

25 г.

нов

  4. Кольо Стойчев

с. Ивджелири (Чирп.)

22 г.

нов

  5. Русе Славов

Н. Загора

20 г.

нов

  6. Стоян Неделков

с. Игнятовци (Дряновско)

42 г.

служил е. Бил 2 м. с Дърв.

  7. Желязко Петров

с. Паспалево (М. Търн.)

22 г.

нов

  8. Георги Караджов

с. Караджово (Бълг.)

28 г.

служил е

  9. Стефан Давидов

Кочани

24 г.

бил е 3 мес. с Мих. Христов

10. Христо Баев

Казанлък

20 г.

нов

11. Недялко Куртев

М. Търново

25 г.

мл. ун.  офицер

 

12. Ив. Делибозов

родно място

с. Гьоктепе (М. Търн.)

въз-

раст

32 г.

служил ли е войник

бил ли е с чета

мл. унт. офицер

13. Пею Петров

с. Мъдлеш (Бургаско)

20 г.

служил е

14. Ив. Н. Кълбов

с. Дерекьой (Търн.)

23 г.

нов

15. Янаки Кралев

с. Джемеран

24 г.

служил е

16. Ангел Михайлов

с. Дерекьой

26 г.

нов

17. Иван Костов

с. Аспарухово (Ст. Заг.)

32 г.

служил е

18. Ник. Николов

с. Терзово (Н. Заг.)

21 г.

нов

19. Стефан Събев

Сливен

20 г.

нов

20. Ат. Василев

Сливен

20 г.

нов

21. Мих. Ставрев

с. Цапари (Битолско)

24 г.

бил е в Битолско

 

                             ІІІ

 

 

  1. Георги Тенев

М. Паша

32 г.

бил е 2–3 год. с Бозук, с Делчев и др.

  2. Петко Мутафов

М. Търново

40 г.

служил е

  3. Иван Георгиев

с. Паспалево (М. Търн.)

19 г.

нов

  4. Манол Янев

М. Търново

37 г.

служил е

 

5. Иван Апостолов

родно място

Коджа Тарла (Лоз.)

въз-

раст

25 г.

служил ли е войник

бил ли е с чета

нов

  6. Георги Иванов

Д. Алмали (Бълг.)

20 г.

нов

  7. Стоян Димитров

Колибите (Б. Хисар.)

40 г.

нов

  8. Ристо Караволов

Сливен (Бълг.)

25 г.

служил е

  9. Дим. Желязков

Колибите (Бун. Хисар.)

22 г.

нов

10. Тодор Стоянов

Бунар Хисар

35 г.

нов

11. Стефан Стефанов

Сливен

20 г.

нов

12. Велко Морфев

Колибите (Б. Хисар.)

22 г.

нов

13. Никола Димов

       ”               ”

20 г.

нов

14. Стефан Атанасов

Узункюприйско

22 г.

нов

15. Стамат Николов

с. Колибите (Б. Х.)

22 г.

нов

16. Ташо Димитров

       ”               ”

30 г.

нов

17. Киряза Димов

       ”               ”

30 г.

нов

18. Нено Христов

Каракьой (Карноб.)

25 г.

служил е

19. Янко Стоянов

с. Скопо (Лозенгр.)

30 г.

няколко месеца с Маджарова

 

20. Ставре Янев

родно място

Бунар Хисар

въз-

раст

30 г.

служил ли е войник

бил ли е с чета

2-3 мес. с Шишманова

 

                            ІV

 

 

  1. Дим[итър] Ташев

с. Колибите (Бун. Хисар.)

30 г.

четн. от 1 1/2 г. с Герджиков

  2. Йордан Николов

Сливен

33 г.

нов, служил е

  3. Ефтим Апостолов [* В оригинала името е задраскано, а лицето фигурира по-долу под № 13 в четата на Арнаудов.]

 

 

 

  4. Георги Тодоров

М. Търново

23 г.

нов

  5. Димитър Загорски

Ст. Загора

22 г.

служил е

  6. Никола Дочев

Ст. Загора

21 г.

бил е 4–5 мес. чет.

 

 

 

с  Я. Сандански

  7. Васил Праматарски

с. Салали (Пловдивско)

20 г.

нов

  8. Гьорги Пърнаров

гр. Велес

22 г.

бил е 2 мес. в Джумайско

  9. Дим. Петков

с. Войник махала (Чирпанско)

18 г.

нов (тесен социалист)

10. Симион Димитров

с. Докузюк (Б. Ески)

22 г.

нов

11. Яни Желязков

Лозенград

30 г.

нов

12. Гьорги Парашкевов

с. Енидже (Лозенгр.)

23 г.

нов

 

13. Янко Тодоров

родно място

М. Търново

въз-

раст

24 г.

служил ли е войник

бил ли е с чета

нов

14. Вангел Илиев

Самоков

20 г.

нов

15. Петко Димитров

М. Търново

22 г.

нов

16. Яни Георгиев

с. Лана Пашакьой (Тур.)

20 г.

нов

17. Никола Търпов

с. Годивле (Охридско)

20 г.

нов

18. Стоян Милев

с. Енидже (Лозенгр.)

20 г.

нов

19. Костадин Вълков

с. Аладайне (Муст. Паш.)

22 г.

нов

20. Иван Акиов

с. Дерекьой (Бълг.)

28 г.

нов

 

                              V

 

 

  1. Хр. Арнаудов

Мустафа паша

27 г.

от 99 насам в Одринско

  2. Коста С. Тенишев

Лозенград

27 г.

от 901 с Маджарова

  3. Бота Митов

от гр. Крушево

32 г.

нов, служил е

  4. Начо Начков

от гр. Сливен (Бълг.)

25 г.

нов, служил е

  5. Я. Войнов

Мустафа паша

26 г.

нов

  6. Нестор Иванов

Одрин

32 г.

нов

 

  7. Кост. Дезимиров

родно място

Пловдив

въз-

раст

28

служил ли е войник

бил ли е с чета

нов, служил е

  8. Димитър Коибаширов

Лозенград

23

нов

  9. Мите Аргиров

Пловдив

24

нов, служил е войник

10. Васил Попов

Велика (М. Търн.)

21

ходил 4 мес. с Кондилова в Одр

11. Матю Ристов

Габрово

22

бил е 1 неделя с Н. Дечева,

служил е

12. Карчо Думчев

Кукуш

24

бил е дълго време

с Делчева и пр.

13. Ефтим Апостолов

Струга

37

нов

 

                              VІ

 

 

  1. Лаз[ар] Маджаров

Негован

32

 

  2. Яни П. Николов

Карахадър (Лоз.)

27

четник при Маджарова от 2 год.

  3. Никола Георгиев

с. Яна (Лозенгр.)

30

нов

  4. Ставри Полихронов

с. Яна (Лозенгр.)

25

нов

  5. Иван Камчев

Лозенград

45

нов

  6. Петко Петров

Дерекьой (М. Търн.)

родно място

36

въз-

раст

 

служил ли е войник

бил ли е с чета

  7. Димитър Христов

Карахамза (Лозенгр.)

27

служил, четник при Маджарова от 2 м.

  8. Петър Недялков

Лозенград

27

служил е, четн. е бил 2–3 мес. с В. Антонов

  9. Стоян Христов

       ”

30

нов

10. Стоян Бойчев

       ”

25

нов

11. Гьорги Димитров

Лозенград

22

нов

12. Кост. Георгиев

       ”

27

нов

13. Иван Янков

Д. Котори (Лер.)

20

с Маджарова 1–2 мес.

14. Тодор Георгиев

с. Чеглаик (М. Търн.)

28

нов

15. Калоян Пенев

с. Енидже (Лозен.)

45

нов, служил

16. Христо Кутинов

Лозенград

25

нов

17. Васил Пейов

Иени Мале (Б. Ески)

30

нов

18. Алек[сандър]Темелков

       ”                ”

25

нов

19. Стойко Георгиев

Елеклер (Лоз.)

24

нов
  родно място

въз-

раст

служил ли е войник

бил ли е с чета

20. Дим[итър] Стефанов

       ”                ”

19

нов

21. Ат[анас]Гьорков

       ”                ”

25

нов

22. Петър Димов

с. Каракоч (Лоз.)

22

нов

23. Никола Стоянов

Б. Алагюк (Бълг.)

25

нов

24. Гьорги Кръстев

Докузюк

30

нов

25. Стерпо Димитров

       ”

26

нов

26. Стамат Димов

с. Чеглайк (Т.)

26

нов

27. Коск[адин] Янев

Лозенград

27

нов

28. Стоян Михалев

с. Кулата (Лоз.)

28

нов
 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 278.

 

 

№ 16

Списък на момчетата, съставляващи четата на Кръсте-Българията, началник на ІІ въстанически район – Чокенско от VІІ РМО Окръг

 

Б.м., 9 август 1903 г.

 

 

№ име и презиме

родно място

год

  поло-

  образо-

 занятие

 пушка

  забележка

 

 

 

 жение

   вание

 

 

 

 

 1.Кръсте Г.

Българията

гр. Враца в

България

30

ерген

ІІ класно

унтер

офицер

манлихер

 

 

Войвода на четата и бивш организатор в Македония и Одр.

 

 2. Петър Чолаков

Ямбол

24

     ”

ІІІ класно

търговец

      ”

писар в четата

 

 3. П. Г. Чапкънов

с. Укуф, Ференско в Гърция

20

     ”

основно

работник

      ”

стар четник и водач на взвод

 

4.     Никола В. Факийски

 

 

№ име и презиме

с.Факия, Бургаско в България

 

родно място

28

 

 

 

год.

     ”

 

 

 

положе-

жение

ІІ класно

 

 

образо-

вание

унтер

офицер

 

 

занятие

      ”

 

 

 

пушка

водител на взвод

 

 

 

забележка

 

 5. Георги П.   Градинаров

Ст. Загора в

България

32

     ”

ІІ класно

унтер

офицер

      ”

 

 

 6. Иван Дегов Карловец

гр. Калофер

27

женен

основно

горски

стражар

      ”

дойде направо от службата си и с униформата си

7. Александър А. Константинович

Болград,

Бесарабия

28

    ”

завърше-но средно и средно

военно

чиновник

по трена

бердана

водител на взвод

 8. Иван Костадинов

Ямбол в

България

23

ерген

основно

надничар

      ”

 

 9. Илия Милушев

гр. Видин

57

    ”

ІІІ класно

       ”

мартина

хашлак по при-рода

10. Желю Д. Караджов

с. Вайсал, Чокенско, Турция

26

    ”

основно

       ”

мартина

бил е четник организатор

11. Тодор Попов

с. Стрелча,

Панагюрско

22

    ”

ІІІ класно

       ”

      ”

 

12. Пет. Пеев Авджиев

Сливен,

България

28

     ”

основно

       ”

      ”

 

 

13. Георги Янев

Михалчев

№ име и презиме

Лозенград в

Турция

родно място

28

 

год.

     ”

 

поло-

жение

І класно

 

образо-вание

търговец

 

занятие

      ”

 

пушка

 

 

забележка

 

14. Д. Хр. Неделчев

с.Алексан-дрово,Казанлъшко в България

21

    ”

ІІ класно

работник

      ”

 

 

15. Апостол Велков

гр. Куманово в

Македония

33

    ”

       --

работник

      ”

 

 

16. Димитър Щерев

Блаца (Кост.)

Македония

28

    ”

       --

       ”

      ”

 

 

18. Ставри Илиев [* Пропуснат номер.]

Росен в

Македония

35

ерген

       --

работник

мартина

собственик на пушка

 

19. Фоти Д. Шивачев

с. Бюикли

Одринско

28

женен

       --

       ”

      ”

 

 

20. Георги Йовков

гр. Лерин в

Македония

43

    ”

       --

       ”

      ”

 

 

21. Иван Тодоров

Сливен в

България

27

ерген

основно

       ”

      ”

 

 

22.  Панко Ст. Първанов

 

№ име и презиме

Калофер,

България

 

родно място

28

 

 

год.

    ”

 

 

поло-

жение

       --

 

 

обзазо-вание

       ”

 

 

занятие

      ”

 

 

пушка

 

 

 

забележка

 

23. Георги Петров

Татар Пазарджик

28

     ”

основно

        ”

      ”

 

 

24. Димитър М. Пашов

Калофер в

България

21

     ”

І класно

        ”

      ”

 

 

25. Иван Димитров

с. Петрич,

Панагюрско

28

     ”

основно

        ”

      ”

 

 

26. Станчо п. Димитров

Бунар Хисар

Одринско

19

     ”

ІІІ класно

чиновник

      ”

 

 

27. Димитър Георгиев

с. Вайсал,

Одринско

25

вдовец

       -- 

овчар

кринка

куриер на четата

 

28. Христо Здравков

гр. Пловдив в

България

25

ерген

ІІ класно

надничар

мартина

 

 

29. Христо П. Тахчиов

Ямбол в

България

20

     ”

ІV класно

работник

      ”

добър декламатор

 

30. Тодор Янев

с. Мусуч,

Одринско

25

     ”

       -- 

        ”

кринка

 

 

31. Коста Павлов

с. Тарларе,

Одринско

23

     ”

       --  

        ”

мартина

 

 

32.  Иван Стаматов

 

№ име и презиме

с. Камила, Малкотърн.

 

 

родно място

19

 

 

год.

     ”

 

 

поло-

жение

       -- 

 

 

образо-вание

        ”

 

 

занятие

кринка

 

 

пушка

неподражаем по смелост

 

забележка

 

33. Д. Стоименов

с. Ущава,

Македония

26

     ”

       --   

        ”

      ”

 

 

34. Пав. Иванов

с.Кеширлик, Лозенградско

26

вдовец

       --  

        “

      “

 

 

35. Георги Райтмерлиев

гр. Ямбол в

България

20

ерген

І класно

        “

мартина

 

 

36. Купен Ян.Бабаджанов

Лозенград,

Турция

21

     “

       --  

        “

кримка

 

 

37. Иван Събев

с.Корджукьой

Одринско

36

     “

       --  

        “

      “

 

 

38. Никола Георгиев

с. Гечкенли,

Одринско

26

     “

       -- 

        “

      “

 

 
                     

Куриери между четата и пунктовия началник:

39. Димитър Провадиеца

Провадия,

Одринско

28

женен

       --  

земеделец

револвер

бил е куриер и в Турция

40. Никола Татарларец

с. Татарларе,

Одринско

38

женен

       --  

        ”

      ”

 

 

 

Всички момчета имаха бомби. Цялата чета разполагаше с 70 (седемдесет) бомби.

 

Пунктов началник в Дерекьой П. Василев

 

ЦДА, ф. 1853, оп. 1, а.е. 334.

 

 

№ 17

Удостоверение, дадено на Колю Ковачев, че е бил четник при М. Герджиков

 

Представит[елно] Тяло на

VІІ възст[анически] Одр[ински] окръг

 

№ 40

 

Бургас, 8. ІХ. 1903 г.

 

Удостоверение,

 

изд[адено] на Колю П. Ковачев, от с. Конопчий (Чирпанско), че е бил четник в четата на Мих[аил] Герджиков от 27 май до 6 септември 1903 г.

 

За представ[ителното] тяло

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 100.

 

 

№ 18

Удостоверение, дадено на Панко Парушев, че е бил четник при М. Герджиков

 

Представ[ителното] Тяло на

VІІ Възст[анически] Одр[ински] окръг

 

№ 44

 

Бургас, 10. ІХ. 1903 г.

 

Удостоверение,

 

издадено на Панко Парушев, от с. Дерекьой (Варненско), че е бил в четата на Мих[аил] Герджиков от 24 май до 5 септември тази година.

 

За представ[ителното] тяло

 

В. Пасков

 

[Забележка от В. Пасков:] Издадено второ на 16. Х. 1903 г. под № 58.

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 148.

 

 

№ 19

Удостоверение, дадено на Георги Градинаров, че е бил четник при М. Герджиков

 

Представ[ителното] Тяло

на VІІ Възстанишки Одрински Окръг

 

№ 53

 

Бургас, 12. Х. 1903 г.

 

Представителното тяло на VІІ въстанически Одрински Окръг удостоверява, че Георги П. Градинаров, от Стара Загора е бил в четата на Михаил Герджиков до 22 септември тази година.

 

За представит[елното] тело

 

В. Пасков

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 291, л. 155.

 

 

№ 20

Протокол от заседание на ръководителите на Преображенското въстание

 

Гората над Аланкайрякската вада, 3 октомври 1903 г.

 

Заседанието се откри в 4 часа след обед, ръководено от Michel. Той описа на късо положението и постави на разискване въпроса: Не трябва ли да се продължават въстанишките действия в VІІ окръг, защото е явно, че трябва, но възможно ли е да се продължат.

 

Мих[аил] Дайев: Възможно е, само с чети от 15–20 здрави, опитни и смели четници и то не много навътре от границата.

 

Христакиев: При съществуващите условия никакво действие не е възможно.

 

Халачев: Възможно е, с малки чети – съгласен с мнението на Дайева.

 

Костадиев: В четите да не влизат селяни, понеже те се показали твърде негодни в сраженията.

 

Г. Тодоров: Възможно е, но не с малки чети, а с чети от по 200 четника, и то да се започне с нападение на войските, които се намират по границата и след като бъдат разбити и пръснати, да се продължава по-навътре.

 

Хр[исто] Силянов: Ние не можахме да предвидим какво ни предстои след първите въстанишки действия, та не съумяхме да се избавим от ония несгоди, които ни пречат сега. Сега вече не е възможно да действуваме нашироко. Може само да се нахлува и то с големи чети, съставени от изпитани и калени четници. Изпърво трябва да се нападнат пограничните постове. Същевре-менно да се промъкнат малки въстанишки отряди по-навътре, които да нападнат в тил войските на тия постове. – При съставянето на тези чети трябва да се направи строг подбор на четниците. Селяните въстаници с малки изключения да се освободят.

 

Пет[ър] Ангелов: В участъка, дето действувахме ние, не може вече да се влезе, не само защото има голям наплив от войска и организацията е съвсем слаба, но и защото липсва храна. – Той е съгласен с мнението на Силянов.

 

Стоян Камилски (Наню): Възможно е с малки чети, които да нападат и да отстъпват.

 

Шиваров: С малки чети е невъзможно, защото пунктовете дето такива чети биха могли да действуват са заети. Възможно е само с големи чети, съставени от най-добрите и опитни сили.

 

Ив[ан] Варналиев: Възможно е с големи и то твърде големи чети. От унищожаването на четите няма да има никаква полза. Затова най-добре би било наместо да се напада едновременно на няколко места, да се нападне с всички сили от едно място само и да се нанесе по-чувствителен удар.

 

Дико Джелебов: Възможно е да се нападнат, но само ония лагери, които са разположени по-близо до границата, по-навътре е невъзможно, защото липсва храна.

 

Димо Янков: Колкото и да сме слаби и каквито сили и да има срещу нас, действията трябва да продължат. Близо до Паспалево и Камила имаме складове за храна. Войската в тия села може да се нападне. След всяко нападение четите да отстъпват в по-недостъпните места. В четите непременно да влизат селяни от „Смъртните дружини“, които познават добре местността. Всяка чета да се състои най-малко от 200 здрави четника.

 

Кр[ъстьо] Българията: В Чокенско е възможно да се нахълтва с малка чета и пак да се отстъпва.

 

Цено Куртев: Съгласен с мнението на Силянова. При това уверява, че има места вътре, дето и при тия условия могат да се извършват известни акции.

 

Киро Димитров: С чети от по 30 четника, които чети да вървят успоредно може и вътре да се извършват задружни нападения и след всяко нападение, пак да се отделят една от друга, за да могат по-лесно да се укрепват.

 

Ст[оян] Петров: При сегашното положение съвсем е невъзможно вътре да се действува, защото няма храна. По-нататък, ако войската се разреди, би било възможно да се действува, но само в ония места, дето складовете ще останат неоткрити и то с малки чети.

 

Ташев: В участъка, дето ние действувахме, е невъзможно, защото храната е изгорена и водениците също.

 

Ст[амат] Икономов: Той отбелязва, че при условията, в които се започнати въстанишките действия и при подготовката на населението, направеното до днес е предостатъчно. – Занапред би могло да се действува, ако има храна. Гладен стомах не слуша. А с галета никой не може да се реши да влезе в места, дето няма храна. Не е въпрос да се умре, а да се направи нещо.

 

Лазар Маджаров: Да продължим. Но ако започнем с пограничните постове, може би да заставим Българското правителство да ни свърже ръцете. Най-добре би било да се започне с малки чети, които да се движат успоредно с общи действия. По-добре е да предприемеме какво и да било във вътрешността, отколкото по границата. И най-слабото действие е повече от никакво действие.

 

Мих[аил] Герджиков: Отговаря на Силянов и на Стоян Петров. Главното Рък[оводно] боево тяло е изработило специални планове за първите акции въз основа на рапортите, изискани с особено окръжно от войводите. На войводите конгреса даде широка инициатива в рамките на изработените планове. Веднъж въстанието обявено всеки войвода бе длъжен да прави онова, което е било възможно и да не чака за всичко инструкции. След първите акции сме бездействували. Кой можеше да предвиди тактиката на турците? Бездействието на турците ни хвърли в бездействие. Пък и какво бихме могли да направим, когато нямаме ни проходи, ни стратегически места, които да заемеме, за да не допускаме минаването на турската войска. Можехме ли да се образуваме линия от укрепени постове, за да откъснем въстаналите райони, когато такива пунктове природата не е създала? Пък и каква бе подготовката и духа на въстаниците всеки от вас добре знае. Организацията тук съществува само от половин година насам. Може да се каже, че в повечето случаи нашите селяни бяха само тежест за опитните и добри четници. – Той обяснява защо не е било възможно да се нападне Малко Търново. – По въпроса възможно ли е да се продължат действията всички се изказаха. Не съм психолог, но мога да кажа, че мнозина се изказаха под влияние един на друг.

 

С големи чети не можем да работим, защото нямаме хора и оръжие, защото движението е абсолютно невъзможно. – Толкова е бавно, защото няма храна.

 

С малки чети какво биха направили? Една чета от 15 души изпълнява моралното си задължение, но нищо друго.

 

С големи чети постовете. Няма ли с тия нападения, няма ли да се даде характер не на продължение на движението. Няма ли с това да бъдем парализувани?

 

Той предлага да се преустановят действията.

 

Пасков: Като зема предвид колко е сериозен тоя въпрос: С едно не се туря край на въстанието, а с едно да обричат се на погибел всички добри сили, които са толкова необходими на Организацията, особено ако стане нужда борбата да се продължава още дълго време. – Предлага: да се отстранят всички селяни и всички четници, които са се показали негодни в сраженията във въстаническите действия и след това като се вземе предвид с какви действителни сили разполагаме [да се] реши въпроса, дали е необходимо да се преустановят действията или да се продължат и ако се продължат, какъв характер трябва да имат тия действия, в какво трябва да се състоят.

 

Предлож[ението] на Пасков се приема и заседанието се отлага за 5 същий.

 

ЦДА, ф. 1853 К, оп. 1, а.е. 410; публ.: в. „Тракия“, бр. 15 от 6 август 1992 г. Ц. Билярски. Нов документ за Преображенското въстание.

 

 

№ 21

Из дописка във в. „Русские ведомости“, в която се съобщава за въстанието в Одринско и за М. Герджиков [* Превод от руски ез.]

 

август 1903 г.

 

Събитията в Македония. Парижкият вестник „Теmps“ е получил от София кореспонденция, в която се предава беседата на негов сътрудник с един виден български деец, който играе значителна роля в македонското движение.

 

„Европа – казва този деец – почти забрави, че в едно от ъгълчетата на Турция се намира Адрианопол, столицата на християнското население, което страда под игото на османлиите. Достатъчно дълго живяло така, то по-рано мълчеше, но тъй като за да получиш каквото и да било, е необходимо да се крещи, то Адрианопол на свой ред започна да крещи и, както виждате, крещи силно и като че ли иска да догони Монастирския вилает, започнал да крещи преди него. Адрианополският вилает заема площ от 19 000 кв. км с един милион население: 600 000 българи, 290 000 турци, 30 000 арменци и 12 000 гърци. Планините, които се простират по северната граница и покрай Черно море, с техните безкрайни разклонения предоставят на въстанието твърде удобна арена за действия. Центърът на въстанието е около Малко Търново, Къркклисе, Ахтопол и Кайрубукара. Приготовленията за въстанието ставаха в течение на три години вече и на конгреса, състоял се на 11–14 юли, петдесет най-видни дейци изработиха детайлен план за военните действия. Цялата територия беше разделена на 5 големи района, подразделени на 17 окръга. Понастоящем са въоръжени 200000 (?) души. [* Изнесените в дописката сведения на някои места не са точни, както например данните за броя на въоръжените четници, възрастта на М. Герджиков, или пък, че той сам убил турски шпионин и др.] Създадени са 4 отряда от техници, ако искате, можем да ги наречем отряди за разрушения. Главен водач на тази част от въстанието е Михаил Герджиков, родом от Филипопол, тридесетгодишен. Той е учил в Женева, където усвоява крайни социалистически идеи. Не можал да се установи в България, става учител в Монастир и там бива въвлечен в македонското движение. Скоро е подложен на преследвания и забягва в планината, където вече три години работи за интересите на угнетените македонски християни. Той е организатор на контрабанден превоз на оръжие и военни припаси в Македония. От самото начало на последното въстание е вожд на VІІ революционна област – Одринско. Гледайки неговото бледо лице, обрамчено с черна брада и одухотворено от мека усмивка, никой не би се сетил, че е вожд на въстание; енергичен, решите-лен, дори жесток; той има повече вид на поет, на мечтател, трудно е да се повярва, че собственоръчно е забил кинжал в гърдите на турския шпионин, осъден на смърт от комитета…

 

Ние протестираме против обвиненията в жестокост и варварство, с които ни обсипва част от европейската преса; те могат да се обяснят само с незнание на онова, което трябваше да изтърпим от турците в течение на цели векове.“

 

Със заключителните думи на македонския деец е напълно съгласен и Клемансо, който пише в „Aurore“ по повод катастрофата в Кулели „Деянието несъмнено е варварско, но как може да се очакват човешки чувства от хора, на които толкова време са отказвали човешки права. Не е необходимо да се принуждава народът към отчаяни постъпки. Такъв е най-простият урок от това събитие.“

 

Русские ведомости, № 232, 1903.

 

 

№ 22

Интервю, дадено от Михаил Герджиков пред кореспондент на в. „Новое время“ и поместено във в. „Отзив“ относно причините за избухването на въстание в Одринско, хода и потушаването му

 

26 октомври 1903 г.

 

Разговор с началника на Преображенското въстание

 

Кореспондентът на „Новое время“ е ходил в лагера на од-ринските въстаници и имал следния разговор с началника им г-н Герджиков:

 

( Как вървят работите ви? ( запитах го.

 

Герджиков: Сега ние се намираме в едно тежко и безизходно положение… Цялата заета от нас област е наводнена от турски войски, главно от артилерия и кавалерия, и всичко изтребват и горят на пътя си, начна се общо клане и поради това населението бяга в България…

 

( Защо прогласихте въстанието в този неудобен момент, когато цяла Европа е против него? Как и по чия инициатива всичко това стана?

 

Герджиков: Сам съзнавам, че Европа не иска с нас да се занимава. Не предполагахме сега да прогласим въстанието, а след година, две, три… Населението не беше по всъде готово, например в Одринско приготовлението се почна преди една година, тук голяма част от населението още нямаше оръжие. Но от София генералите форсираха движението. Понеже в каазите: Джумайска, Петричка и Малешевска населението беше напълно готово за въстание и ставаше нетърпеливо с чакането си, тия господа навлязоха от България с четите си и прогласиха въстанието и ние не бяхме в състояние тук да удържим народа, а само в някои други места ни се удаде.

 

( Какъв беше резултатът?

 

Герджиков: Турците не вярваха в едно масово въстание на народа, мислеха, че всичко ще се ограничи с отделни чети и поради това гледаха през пръсти на работите ни, бяха съвсем спокойни. Но миналогодишното въстание им отвори очите и те почнаха да преследват организаторите на въстанието: те увеличиха числото на войските си от 40 000 на 200 000 в Македония и Одринско, втурнаха се да търсят нашите складове, преследваха и арестуваха нашите агитатори, съставляващи най-добрата интелигентна сила на страната и въстанието. Положе-нието беше такова, че турците можеха да избият и арестуват нашите организатори, и тогава ние като въстаническа органи-зация трябваше да банкрутираме. Поради това организаторите на Битолското въстание, гдето населението беше доста подготвено, не можаха да търпят повече ужасното положение. От наша страна ние употребихме всички усилия, за да избегнем катастрофата, но на едно събрание в Солун от представителите на Вътрешната организация биде решено таз година да се вдигне въстанието. Тогава Македония и Одринско бидоха разделени на седем главни окръга. Целият Одрински вилает се чете седми окръг. Нашият щаб се състои от двама съветници и аз за председател. В Битолско прогласиха въстанието на 20 юли, а ние по тактически съображения – 5 август.

 

( В какво положение е въстанието?

 

Герджиков: Не съвсем розово: Преди две недели бяхме господари на целия този край. Успехите надминаваха надеждите ни. Цялото селско население, способно да носи оръжие, се повдигна, ние заехме Василико и няколко други градове. По-големи сражения бяха при Деракли, Гьоктепе, Стоилово, Грама-тиково, Цикнихор и Маджура, а малките сбивания чет нямат.

 

( Какво впечатление направи появяването на руската ескадра при Енияда?

 

Герджиков: Макар да имаше слухове за идването на руска ескадра, изначало аз мислех, че туй са турски кораби, но аз се доста зачудих когато ми донесоха моите куриери, че това била руската ескадра. Тук русите видяха въстанието. Когато четите завзеха Самоков, около 50 турски кавалеристи избягаха към Енияда – и тук връхлетяха върху неколцина руси, слезли да се разходят из горите. Турците почнали да ги пушкат. Ескадрата бързо свалила войници на сушата и пратила ги на помощ, те обиколили турските кавалеристи, арестували офицера им и го качили на кораба. Турските кавалеристи, освободени от русите, дойдоха към Василико, като не знаеха, че ние сме там, тук ги срещнаха нашите четници и ги избиха до един. Какво направиха русите на ескадрата си турския офицер, не зная, той, мисля, молил да го изпратят в Цариград, но те го пуснали, казват, на брега, той се скитал по горите, докато му светили маслото нашите четници. (Той беше Мухлюс ага – бел. на пр.)

 

( Сега Ви моля да продължите прекъснатия разказ.

 

Герджиков: Ние завзехме цялата страна, ако бяхте дошли една неделя по-рано, свободно ще можеше да посетите всички градове и села на Странджата. Василико ние държахме до 23 август. Но най-напред по море слязоха в Енияда 2000 души пешаци, три батареи и четири ескадрона кавалерия; във Василико слязоха докарани с два парахода 3 000 души пешаци, шест батареи и пет ескадрона кавалерия, после един отряд от 200 души зае Граматиково и се отправи за Василико. По този начин грозеше ни опасност от три страни, не можахме да държим повече града, но за да дадем възможност на околното българско население да избяга, ние взехме висотите около Василико и три дни се сражавахме с тия войски. После отстъпихме. Сега големи турски сили постепенно заемат всичките села и градове, като застрашават да изколят всичките жени и деца. Ние мислихме, че турската войска ще се сражава с нас, а мирното и беззащитно население ( жени, деца и старци, ще остави намира, а излезе тъкмо обратното: турските войски с четите не се закачиха, само се занимават с ограбване и изгоряване селата, безчестене и убиване жените и децата. Вследствие на това ние сега малко изменихме тактиката си. Сега ние изключително се занимаваме с прикриване изселването на жителите в България, за да ги избавим от общо клане.

 

( Колко са всички бежанци?

 

Герджиков: В началото на август минаха около 6000 души, вчера и днес минават около 4000. Още около 3–4000 ще пристигнат, а останалите по далечните краища ще бъдат изклани, те се скитат по горите и планините, гдето ще погинат от глад и болести и турски меч. Турската войска изкла повече от половината жители на селата Пенека, Велика, Резово и Пирго-пуло. Ловят овчарите и ги убиват. Сега получихме известие, че в Малко Търново отвлекли повече от 100 моми и жени, които са предадени на разположение на войниците… След няколко дни ще преобразувам силите си на малки чети по 20–50 души, всичките мои въстаници са до 5000 души, ще имам около 160–170 чети. Тогава ще почнем отчаяна партизанска война. Нищо няма да пощадим. Моите четници изгубиха всичко, имуществата им са разграбени, семействата им се скитат по България. Четниците нямат вече какво да изгубят. Те са озлобени до последна степен, като лъвове ще се борят с турците, ще им отмъщават за всичко изгубено… Вие знаете, че селянинът е консервативен, но щом се закачи семейството му и имотът му – той става звяр и страшно отмъщава.

 

( Колко ще продължава още въстанието?

 

Герджиков: Имаме храни за три месеца до зимата. Ние ще скитаме по горите, които познаваме, а турците там не могат да действуват нито с топове, нито с кавалерия. Ще нападаме не големите отряди, а малките обози, а нощем и на големите, патрулите, пощата, телеграфите.

 

( Но какво ще стане по-нататък, ако Европа нищо не стори?

 

Герджиков: Тогава ще погинят 20 000 жени и деца, а ще погинем и ние, но горко на турското население! Ние тогава ще се обърнем против турците, железниците, банките, канторите и не помогне ли и това, ще пренесем терора и в Европа, против тия, които се гаврят над нашата съдба.

 

„Отзив“, № 3, 26 октомври 1903.

 

 

№ 23

Статия: „Млад, високообразован… (Сведения в европейската преса за М. Герджиков по време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.)“

 

22 август – 5 септември 1903 г.

 

Войводата Михаил Герджиков (Мишел) е един от организаторите на Илинденско-Преображенското въстание и всепризнат негов ръководител в Одринския вилает. На конгреса на Петрова нива (28–30 юни 1903 г.) той е избран за член на Главното ръководно боево тяло заедно с Лазар Маджаров и Стамат Икономов.

 

Четата му от около сто души, въоръжени с манлихери, бердани и кримки, се отправя към градчето Василико (дн. Царево) на Черно море, освобождава го и установява там власт на местното население. Веста за избухването на въстание и в Източна Тракия и за завземането на Василико се разнася из цялата страна. Оттук телеграфните агенции я разпръсват и далеч зад граница.

 

Една колекция от грижливо оформени томове с изрезки от десетки вестници на немски, английски, френски, италиански и др. езици, съхранявана в Централния държавен исторически архив [* ЦДА, ф. 3 К, оп. 6, а.е. 258–268.] ни позволява да проследим информацията, предлагана на западния читател за историческите събития у нас и за отзвука, който те срещат в чужбина.

 

Всички вестници в изданията си от 22 август и следващите няколко дни поместват съобщението за началото на въстанието в Одринско и за завладяването на Василико от въстаниците. Текстът на тази кореспонденция в „Берлинер локал анцайгер“ гласи: „Въстаническите операции в Одринския вилает вече са започнали. Телеграфическите връзки с повечето от окръзите са прекъснати. Град Василико на Черно море е бил нападнат и турският квартал подпален. Казармите, конакът и телеграфната служба са разрушени. Комендантът на пристанището Мехмед Али и трима служители са пленени, много войници са убити. Освен това са запалени много турски села. През нощта е бил нападнат и унищожен един турски лагер при Малко Търново. Едно отделение от 60 турски войници с двама офицери са били задържани близо до Одрин и след обезоръжаването им от въстаниците са били пуснати на свобода.“

 

След тази първа новина цялата преса вече ежедневно публикува кореспонденции от София, Цариград, Белград, от „мястото на събитието“ и др. за хода на въстаническите действия в двете области – Македония и Одринско, за мерките на турското правителство и местната власт за потушаването му. Отделено е внимание и на ръководителите на въстанието. Виенският вестник „Нойе Фрайе преса“ в броя си от 3 септември пише следното за положението в Одринския вилает и за водача на въстаниците Михаил Герджиков: „Одринският вилает обхваща площ от 19 хил. кв. километра с около 1 мил. жители, от които 600 хил. българи, 290 хил. турци, 12 хил. гърци и 30 хил. арменци. Центърът на въстанието е някъде в околностите на Малко Търново, Кърклисе (Лозенград), Ахтопол, Карабунар. Въстанието се подготвя от три години. На един конгрес, състоял се от 11 до 14 юли, на който са присъствували 50 видни дейци са били решени подробностите на въстанието. Вилаета е бил разделен на 5 големи окръга и 17 по-малки района. Броят на събраните под оръжие мъже възлиза на 200 хил. души. Образувана е била и една техническа група или „група за саботажи“. Водач на революцията в Одринския вилает е Михаил Герджиков, мъж на около 30 години, роден в Пловдив. Той е учил в Женева, където в обкръжението на руски нихилисти е възприел твърде напредничави социалистически идеи. Тъй като не е можел да се върне в България, той взел учителско място в Битоля, където скоро се включил в революционното движение. Герджиков избягал в планината, където прекарал три години в борба за освобождението на Македония. Герджиков е бил любимец на падналия в борбата македонски водач Делчев, който го е натоварил също с мисии в чужбина. Герджиков е организирал тайното снабдяване с оръжие и муниции, а след избухване на новото въстание е ръководител на Одринската революция.“ Почти същия текст намираме публикуван в „Лодзер Цайтунг“ от 6 септември, допълнен със следното встъпление: „Европа почти забрави, че в един кът на Турция, в Адрианопол голям брой християни страдат под турско робство. Дълго време това население мълчеше, тъй като беше в относително добро икономическо положение. Сега обаче след като са разбрали, че за да се постигне нещо трябва да се вика, те започват да викат, за да постигнат поне това, което ще бъде постигнато в Монастир (Битоля).“

 

По сведение от други източници дописки с аналогично съдържание са били поместени и във вестник „Русские ведомости“, и в парижкия „Тамп“, които не са представени в разглежданата колекция. Различна от тях е кореспонденцията, публикувана в швейцарския „Журнал дьо Женев“. В броя му от 2 септември четем следното: „Положението на българите живущи в Одрин е по-критично, поради режима на терор от страна на войската и башибозука. Ще ви спестим разказа за извършените в този град жестокости, като израз на мюсюлманския фанатизъм. Чуждестранните консули са протестирали пред губернатора на вилаета Едип паша. Той отговорил, че не му е възможно да удържи фанатизма на свръхвъзбудените мюсюлмани. В момента много се говори за Михаил Герджиков. Този млад мъж, син на директора на Народната банка в Пловдив, е един от тримата водачи на въстанието в Одринския вилает. Със своята чета той е завзел пристанището Василико на Черно море. По молба на Ферух бей, имперски отомански комисар в София, турските жени и деца са били заведени в Бургас и от там щели да бъдат изпратени в Цариград. За пътуването им били дадени провизии и коне.

 

Михаил Герджиков е възторжен млад човек с анархистични тенденции. Изключван е от Пловдивската гимназия и от Казан-лъшкото педагогическо училище. Той е един от тези, които са приготовлявали пловдивските бомби. Въстанието е в пълен ход. Комендантът на Одрин е изпратил кавалерийски и пехотни подкрепления на три застрашени пункта. На тяхно място е свикал два резервни батальона. Има вероятност въстаниците да се възползват от това разпръскване на турските войски и да се опитат да щурмуват смело този толкова силно укрепен град.“

 

Заслужават внимание и две съобщения, които говорят за дейността на Михаил Герджиков по осигуряване на оръжие и боеприпаси, но са свързани с името на баща му, без да се отбелязва родството им. Иван Герджиков се е отнасял с разбиране към революционните възгледи на своя син. Сам голям патриот, убеден русофил и активен участник в съединисткото движение, той оказал ценна помощ и съдействие на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Както е известно в неговия дом през април 1902 г. се състоял Пловдивския конгрес на дейците на Одринския революционен окръг, в чиято работа участва и Гоце Делчев. По време на подготновката на въстанието синът му използва една пристройка на къщата за работилница и склад на взривни материали. При работа в следствие на невнимание става експлозия, която взема жертви и причинява разрушения. За това събитие, както споменахме, намираме две съобщения. Едното е в „Тагеспост“, Грац от 23 август 1903 г. – „Виена, 22 август 1903. Нойе Вийнер тагеблат получи от Пловдив съобщение за премълчавано до сега от българското правителство събитие, станало на 8 т.м. На този ден 3 часа след обед, вследствие невнимателна работа с взривни вещества е била хвърлена във въздуха една стара къща, принадлежаща на директора на банка Герджиков. Заетите там лица, членове на Македонския комитет и една случайно минаваща 17-годишна девойка, която от скоро е полагала матура в Пловдивската гимназия са били убити. Парчета от експлозията са паднали оттатък Марица в турския квартал. Стъклата на всички прозорци са били изпочупени.“ Информацията в другия вестник „Л(индепанданс белж“ от същата дата е по-кратка: „Виена, 19 август. Телеграма от Пловдив съобщава, че в къщата на един търговец на име Герджиков е избухнала бомба. Трима души са загинали при експлозията.“

 

Ще отбележим и едно съобщение за раняването на Михаил Герджиков по време на въстанието. То е поместено в „Норд дойче алгемайне цайтунг“ на 5 септември 1903 г. и има следния текст: „Агенция Ройтер съобщава, че въстаниците в Одрин и Македония сякаш намаляват своята активност. Турците са хвърлили изключително големи военни сили в Одринския вилает, пред които революционерите са отстъпили в Странджа планина. Герджиков ранен е заминал за Бургас.“

 

Разгледаните дописки в чуждата преса обогатяват писме-ното наследство на Михаил Герджиков с нови по вид и характер извори. Доколкото в тях има някои фактологически неточности (М. Герджиков по време на въстанието е на 26, а не на 30 години, конгресът на Петрова нива е продължил до 13, а не до 14 юли, статистическите данни за Одрински вилает не са съвсем точни), те са в рамките на допустимите за журналистическите материали. Тук по-важно е друго, а именно фактът, че чрез пресата европейската общественост е могла да научи, че на чело на „революцията в Македония и Одринско“ стоят водачи като Михаил Герджиков, българин от Пловдив, човек млад, високо образован, запознат с най-прогресивните идеи на руското и западноевропейското революционно движение, смел защитник на страдащите в робство български братя от Македония и Тракия, посветил живота си на борбата си за тяхното освобождение.

 

Е. Петрова. В. „Пиринско дело“, бр. 43, 21 февруари 1987 г. Месечно приложение № 2.

 

 

№ 24

Политически доклад № 59 от Петер фон Мориц, австро-унгарски консул в Одрин до граф Голуховски, министър на външните работи на Австро-Унгария във Виена, за положението на българите в Лозенградско в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. [* Превод от немски ез.]

 

Адрианопол, 4 юли 1903 г.

 

Високоблагородни графе!

 

Нещатният преводач фон Данин изпрати на 1-ви т.м. от Къркклисе следното съобщение, съставено очевидно на основание на сведения, получени от тамошния български архимандрит и представящи българската гледна точка:

 

„След като турските селяни и мухаджили бяха снабдени с оръжие, положението на българските селяни стана непоносимо. Въоръжените турци (башибозуци) като гладни вълци грабят и плячкосват българските села, отвличат всичкия добитък. И това не им стига, а правят движението по селата несигурно и опасно, като се укриват и нападат всеки, който премине, измъчват го и при най-малката съпротива го убиват по най-жесток начин, вземат дрехите му и оставят тялото да лежи на пътя.

 

От всичките 61 села на тукашния санджак населен с българи, нито едно не е пощадено, всички са били нападнати.

 

Тукашният български архимандрит ми разказа, че населени-ето на повечето от селата е избягало, къщите стоят празни и това, което е останало в селата са само гърци, жени и деца, оставени безмилосно на произвола на скитащата паплач.

 

Какви ужасни сцени се разиграват в тези села, сърцето ми отказва да описва, и трябва да се огранича само с грабежите, убийствата и изнасилванията от периода на башибозуците. За тях е достатъчно някой да е българин, за да го третират като безправен.

 

В околностите на планинските села Тастепе, Коджатарла, Пирок, Кисерлик, Терзи дере, в горите навсякъде лежат убити българи и от миризмата на трупове не може да се премине. Духовниците от повечето села са избягали и тъй като няма повече мъже, мъртвите биват заравяни от жените. Тук царува пълна анархия. По сведения на архимандрита, над 2500 души – мъже, жени и деца са избягали в България и с оглед на непоносимото положение, което съществува тук, те не искат повече да се върнат, въпреки обещаната им амнистия, на която не вярват, защото за тях така да се каже ножът е опрял до кокала.

 

Град (Малко) Търново е съвсем откъснат от тук. От дълго време от там не е дошъл никой, само се чува, че в него турците страхотно свирепствуват.“

 

Същото докладвам на императорското и кралско посолство [в Константинопол] под № 60 пол.

 

Благоволете, Ваше превъзходителство, да приемете израза на моята най-дълбока почит.

 

Мориц

 

ЦДА, КМФ 03, Инв. № 552/9.

 

 

№ 25

Политически доклад № 77 от Петер фон Мориц, австро-унгарски консул в Одрин до граф Голуховски във Виена относно първите слухове за избухване на въстанието в Одринско [* Превод от немски ез.]

 

Адрианопол, 20 август 1903 г.

 

Високоблагородни графе,

 

Разнесе се слух, че на 18 т.м. 21 села около Кърклисе в това число Кавакли и Енидже са подпалени от бандитите, извършени са също и кланета. Вероятно са били нападнати турски, гръцки, а също и български неблагосклонни към въстанието села.

 

Вероятно от тук за Къркклисе са били изпратени 200 кавалеристи, а също и полски жандармеристи.

 

Пехотинците сигурно скоро ще бъдат мобилизирани.

 

Току-що накарах тукашния служебен драгоман да потърси валията, тъй като той до сега нищо не е казал, а от директора по политическите въпроси се знае за размириците и за това, че бандитите са прекъснали телеграфната връзка между Адрианопол и Къркклисе.

 

Същото докладвам на императорското и кралско посолство.

 

Благоволете, Ваше високопревъзходителство, да приемете израза на моята най-дълбока почит.

 

Мориц

 

ЦДА, КМФ 03, Инв. № 552/9.

 

 

№ 26

Политически доклад № 78 от Петер фон Мориц, австро-унгарски консул в Одрин до граф Голуховски във Виена за сведения от одринския валия за започналото въстание и взетите от турска страна мерки [* Превод от немски ез.]

 

Адрианопол, 21 август 1903 г.

 

Високоблагородни графе,

 

Току-що бях при генерал-губернатора, който ми съобщи, че преди три дни 5–6 банди, наброяващи 300–500 души са се появили в Къркклисенския санджак, нападнали са много села и частично са опожарили реколтата.

 

Сградата на местната власт във Василико и телеграфната служба в Дерекьой са били хвърлени във въздуха чрез динамит.

 

В Енидже е била подпалена една къща, при което е загинала една жена. Станали са доста сблъсквания между войската и бандитите. Дали има и какви са загубите от убити и ранени от двете страни, той още не знае. Телеграфната връзка между Адрианопол и Къркклисе е възстановена, работи се по въстано-вяване на линията между Къркклисе и Търново.

 

Свикани са били 12 пехотински батальона и веднага са били събрани в тяхните батальони. Два от тях ще бъдат съсредоточени в Мустафа паша, тъй като от там 2 батальона ще бъдат изпратени на границата северно от Адрианопол.

 

Част от комитите са преминали от Източна Румелия, другите са вербувани от българските села в Къркклисенския санджак.

 

Очевидно сега се водят боеве с бандите, за които генерал-губернаторът все още не може или не иска да се изкаже.

 

Понастоящем тук се съсредоточават коне, предназначени съответно за кавалерията.

 

Той каза също, че от три дни руската флота е на котва в морето пред Енияда и има опасения, че нейното присъствие окуражава комитите.

 

Същото докладвам на императорското и кралското посолство.

 

Благоволете, Ваше превъзходителство, да приемете израза на моята най-дълбока почит.

 

Мориц

 

ЦДА, КМФ 03, Инв. № 552/9.

 

 

№ 27

Политически доклад № 86 от Петер фон Мориц, австро-унгарски консул в Одрин до граф Голуховски във Виена относно избухналото въстание и първите сражения [* Превод от немски ез.]

 

Адрианопол, 25 август 1903г.

 

Високоблагородни графе,

 

Тази нощ тукашният пехотински батальон потегли за Кърк-клисе.

 

Батальонът трябваше да бъде сформиран още на 22 т.м., но поради някои организационни причини е бил комплектуван едва вчера вечерта.

 

Рано вчера тук пристигна от Константинопол дивизионният командир Шакир паша заедно с двама адютанта.

 

Също така вчера сутринта командирът на артилерията Шукри паша потегли с влак за Къркклисе.

 

Както научих Едип паша е натоварен с осигуряването и организирането на охраната на ж.п. линията Черкьозкьой ( Константинопол.

 

При Търноваджик са били обсадени от комитите за 3 дни и 3 нощи 2 пехотински батальона и едва на 4-тия ден са били освободени от войската, пристигнала там от Къркклисе.

 

Пехотинците от ІІ-ри клас ще бъдат свикани и е получена заповед да се съберат на 29 т.м. Пехотинският батальон на Фере е пристигнал предната нощ в Дедеагач и засега лагерува там. В планините при Сулфи (между Адрианопол и Дедеагач) са били видяни въстаници.

 

От добре осведомени среди получих съобщение, че пожарите през нощта на 18 т.м. са били сигнал за общо въстание. Според същите източници силни банди, идващи от България, придружени от български офицери са нападнали граничните постове, които са отстъпили пред численото им превъзходство. След това много турски дървени къщи са били завзети и опожарени.

 

През онази нощ са станали сблъсквания между българите и турците в Паспала, Инджекьой, Корфоколиба, Кьоктепе. До сега не е известен изхода от тях. В някои места сраженията още продължават. В Кара Халил българите убили двама полски пазачи.

 

Чисто гръцките села Кости и Бродиво (Пасдидос) са били опожарени и много от жителите им убити. Град Василико е бил нападнат от българи, които са дошли от Бургас по море. Конакът е хвърлен във въздуха и изглежда там е имало клане.

 

Прекъснатите телеграфни връзки на Къркклисе с Търноваджик както и с Ахтопол и Василико още не са въстановени.

 

Военният комендант на Къркклисе Вехби паша е изпратен на 22 т.м. начело на 3 батальона към мястото на сраженията. Положението в района на Къркклисе в североизточната част на Адрианополския сенджак е станало много сериозно.

 

Поради размириците, турските жители на селата Аврен, Фундук баир, Ердшилер и Харман баир искали да се изселят към Константинопол и да изоставят реколтата си. Мухлис паша пристигна тук и се мъчи ги убеди да се откажат от намерението си.

 

В Къркклисе се разпространява слуха, че е наредено тамош-ните обществени сгради и консулските агенции да се охраняват.

 

Същото докладвам на императорското и кралско посолство.

 

Благоволете, Ваше превъзходителство, да приемете израза на моята най-дълбока почит.

 

Мориц

 

ЦДА, КМФ 03, Инв. № 552/9.

 

 

№ 28

Дописка от Морис Кан във в. „Илюстрасион“, Париж, за посещението на М. Герджиков и други македоно-одрински дейци във Франция и срещата им с френски политици и общественици [* Преводът от фр. ез. е на Кръстю Петков, редактиран е от Ерма Гечева.]

 

Париж, 9 януари 1904 г.

 

Македонските ръководители в Париж

 

Зима е. Утихнало, македонското въстание спи под снежната завивка. Селяните са се укрили в пещерите. В някои райони напълно опустошени села са напуснати. Повече от 40 000-те бежанци в България живеят от националното милосърджие. Разпръснатите революционни групи очакват пролетта. Студът ги победи. Турците тържествуват.

 

И докато силите си разменят любезни ноти, султанът се усмихва и си поема дъх.

 

Но енергична България се подготвя за неизбежна съпротива. Извън рамките на дипломацията, без признато пълномощие, обикновени пратеници на революционната организация ( ръководителите на въстанието, уморени от почивка, която им налага временно примирие обикалят Европа, за да разгласят високо страданията на братята си, да събудят съчувствието на народите, да молят за милост правителствата.

 

В средата на октомври двама професори от Софийския университет г-н Милетич и г-н Георгов дойдоха първи. Пратени от Вътрешната организация те пристигнаха от Лондон, след като бяха минали през Санкт Петербург, а напускайки Париж се отправиха за Рим.

 

Тяхната мисия имаше специален и много ясно определен характер. Те ни донесока отзвука на македонските страдания и картата на Македония след последната битка. Върху тази карта имената на разрушените селища бяха подчертани с черно. В някои райони броят на черните черти беше твърде голям: от пръв поглед впечатлението беше зловещо. Цифрите, написани в полето, бяха още по-ужасяващи. Само в Битолския вилает са били опустошени 127 села, 11 906 къщи разрушени, а броят на жителите без подслон 71 972 души.

 

Господата Милетич и Георгов положиха усилия да съберат помощи за всички тези жертви. Развълнувано ни разказаха за приема, който им е бил оказан в Англия и колко са били трогнати. Установявайки там, че съществува едно истинско народно движе-ние в защита на македонската кауза – навсякъде се организирали митинги, навсякъде се разнасяли списъци за събиране на помощи. Тръгвали мисии за подпомагане – частни мисии без официален характер, за които правителството осигурявало подкрепата на своите консули и търпимостта на Портата.

 

Дори в Русия, където митингите не били разрешени, Синодът разрешил на черквите да събират помощи. Руският Червен кръст изпратил две мисии за помощите – едната в Солун, а другата в Бургас.

 

Какво ще прави Франция? Докато в. „Дейли нюз“ за няколко дена е събрал 900 лири стерлинги (22 500 франка), френските вестници не откриха никаква подписка. Докато в Лондон работят два балкански комитета – единият за помощи, а другият за политически проучвания, в Париж не е създаден нито един. Няколко частни лица, които се интересуват от въпросите на Ориента, организираха събрание, което се проведе в театър Сара Бернар в неделя – 25 октомври. Присъстваха господата Милетич и Георгов. Произнесоха се няколко хубави речи и други по-малко красноречиви. Заклеймена бе политиката на Хамид. Гласува се дневен ред и това беше всичко. На раздяла господата Милетич и Георгов с мъка прикриваха разочарованието си.

 

ІІ

 

Няколко седмици по-късно към 15 декември пристигна генерал Цончев. Той не бе ничий пратеник – нито на българското правителство, нито на въстаниците. И когато казваше (ние(, чувстваше се, че говори за себе си и обожаващите го свои офицери. Аз го запитах за Сарафов, а той ми отговори, че със Сарафов действуват в два различни района, независимо един от друг – Сарафов командвал Западна Македония (Битолски вилает), а Цончев Източна Македония (долината на Струма, Солунския вилает). Що се отнася до техните раздори в миналото, изглежда, генералът няма желание да говори за това и ми даде да разбера, че двамата работят за една и съща цел, без да имат формално споразумение помежду си.

 

Предишната седмица Сарафов ми бе говорил приблизи-телно по същия начин. И ако се съпоставят неговите изявления и тези на генерала с онова, което се знае от друга страна, доста точно се определя положението на македонски водачи.

 

Цончев е военен. Той е бил генерал в българската армия и на него му се признават качества на голям инструктор и тактик. Той още се числи към кадрите на запаса, за което получава пенсия. Държанието му на „народен човек“ го е направил популярен в армията. Освен това той винаги е бил тясно свързан с княза и не се знае със сигурност дали това и сега не продължава. Сарафов, бивш лейтенант от българската армия, през 1899 г. я напуска, за да се посвети на революцията. Той е много известен в цяла Македония и България, особено всред демократичните среди.

 

Понеже македонската революция е едновременно движение за политическо освобождение на българска Македония и икономическо освобождение на македонския народ, може да се каже, че националната ѝ страна се представя по-скоро от Цончев, а народната от Сарафов. Това беше нюансът, който на времето предизвика разцеплението на Върховния македонски комитет в София на два македонски комитета, ръководени единият от Сарафов, под председателството на Г. Станишев, а другият – от Цончев, под председателството на проф. Михайловски. – Тези два комитета бяха разтурени в началото на 1903 г., а единствената организация, която продължи да съществува е известната Вътрешна организация, чието седалище е в Македония и чиито представители в София са д-р Татарчев и г-н Матов. Сарафов е свързан с Вътрешната организация. ( Той не е неин ръководител, а само един от най-блестящите и най-дейни нейни ръководители. Други, по-малко известни, са играли и още ще играят важна роля в нея – учителя Делчев, загинал в последната битка; Груев, когото преди време обявиха за убит, а сега ме убеждават, че е в превъзходно здраве; Герджиков, който ръководеше въстанието в Одринския вилает и сега придружаваше Сарафов в Париж и най-сетне генерал Цончев, който без да е свързан с Вътрешната организация, развива успоредна дейност в един определен сектор, поверен му от Вътрешната организация.

 

Така че, въпреки различията в темпераментите, а може би и в стремежите им, може да се каже, че Сарафов и Цончев си сътрудничат в общото дело за освобождение и че турските заплахи сближиха двете фракции, за да образуват единен револю-ционен „блок“. Докато разговарях с тях в Париж, в техните думи долових единството в политическите им възгледи, като същевременно при контактуването ми с тях тези две личности ми изглеждаха като естествено обяснение за разделението в миналото.

 

ІІІ

 

Цончев е войн – сангвиничен темперамент, праволинеен характер, грубоват, с прекрасна доблест, както изглежда енергич-на и упорита амбиция и може би малко суета. У Сарафов напротив има страст, живец, инстинктивност. При това способен дипломат и много хитра лисица.

 

Генерал Цончев се бори за независимост на Македония. Войводата Сарафов по-скоро смята да се бори за свободата срещу всички потиснически сили. Струва ми се, че ако утре Македония стане българска или автономна, генерал Цончев с удоволствие ще си почива на своята слава и на самочувствието си на голям командир. Сарафов няма да си почива, а ще опълчи и Босна срещу Австро-Унгария или българския народ срещу властта на военните. Може би – това поне е моето впечатление – той лично, ще предприеме нещо, за да осъществи една балканска федерация, за каквато онзи ден ми говореше възторжено – без съмнение утопия днес, но, кой знае? Може би утре ще бъде реалност, във всички случаи благородна мечта и с твърде дълбоко виждане: „Една обширна държава от 12 до 15 милиона души, обхващаща България, Сърбия, Черна гора, Румъния, Гърция, Македония, държава, която ще може да извади армия от 1 200 000 до 1 500 000 души, което ще пресече австро-руските интриги на Балканите, ето кое ще затвори завинаги пътя на Русия за Константинопол и ще запази статуквото в Средиземноморието, ето кое накрая ще осигури тържеството на френското влияние и ще сложи край на напиращия напредък на немската индустрия! Но Франция ще разбере ли това? И желае ли да го разбере?…“

 

ІV

 

По-близо до Сарафов, отколкото до Цончев, но твърде различен от своя приятел, Михаил Герджиков е интересен тип на интелектуалеца-революционер. Той е на 27 години. Говори много добре френски, понеже е учил в Пловдивския колеж на френските августинци и е следвал право в Женева. В Солунската [* Герджиков е бил учител в Битолската, а не в Солунската българска гимназия.] българска гимназия преподавал френски език и литература. Обожава френската литература и я познава (по-добре, отколкото хитростта(.

 

Моето главно ръководство – ми каза той – беше литерату-рата на г-н Гюстав Лансон. Много ми харесват идеите на този писател. Естествено преподавах предимно авторите, от които се възхищавам и които са оказали най-голямо влияние върху моето съзнание. Това са големите мислители на 18 в., истинските предтечи на вашата френска революция. За 19 в. – минавах набързо началото на века. Според мене, романтизмът бележи известна реакция и трябва да стигнем до натуралистичното движение през втората половина на века, за да намерим отново революционната традиция, която стига до нашите съвременници – Зола, Мопасан…

 

Аз най-вече обичам Виктор Юго – ми каза Сарафов, произнасяйки това име с истинско дълбоко уважение. След това добави: – Зная, че във Франция царството на Виктор Юго е отминало, но това е защото вече не отговаря на вашата епоха и той не ви трябва, но нас ни е нужен. Възхищавам се от Огюст Конт. Това е един могъщ писател.

 

В тези предпочитания с удоволствие откривам двойния аспект на тази личност: авантюристът препуска бясно по следите на Юго; политикът полуреалист, полуутопист, слуша внимателно строгия разум на Конт. И накрая музиката очарова този чувствителен човек, отморява го и го успокоява.

 

Симпатиите на Герджиков напълно съответстват на моето усещане за неговия характер. Герджиков е много внимателен към моралното въздействие на неговата революционна борба. Револю-цията го е привлякла не само защото е действие, но защото това действие е боготворящо и нравоучително. Тя принуждава селянина да се замисли за своето положение. Тя ще го освободи от икономическата му зависимост и в същото време от моралната му зависимост. Тя го подтиква да се освободи със собствени усилия, а не да чака да бъде освободен с коварната помощ на някой могъщ съсед, който на другия ден ще му стане господар. И следователно тя дава на човека пълното му човешко достойнство, което се състои в това, животът му да е това, което той желае. Ние сме далеч от нихилизма както и от катастрофичните надежди на 2000-та година. Герджиков е „съзнателен“ революционер както се казва в нашите западни страни.

 

V

 

Тук двамата делегати на Вътрешната организация видяха по-голямата част от политическите личности, оратори, публицисти, които се интересуват от македонския въпрос. Сарафов се движи за първи път в тези среди в Париж. Досега той е познавал само леките забавления и светските съблазни на столицата и той искрено е вярвал, че парижаните „са щастливи и се интересуват предимно от забавления“. – Този път – каза ми той – можах да установя, че тук се работи, работи се много…

 

Но неговите последни думи са пълни със заплахи и нелишени от горчивина:

 

( От нашето пътуване от Англия и Франция ще отнесем убеждението…че идущата пролет ще трябва да започнем отново. И ще започнем.

 

Морис Кан

 

L’illustration № 3176, 9 Janvier 1904.

 

 

№ 29

Писмо от Министерството на войната, отдел за военни музеи, паметници и пр. до министъра на народното просвещение относно военни реликви от Преображенското въстание

 

№ 1034 София, 17 февруари 1942 г.

 

Г-н Михаил Герджиков, бивш воевода и участник в Преображенското въстание – 1903 г. е донесъл лично до сведение на началника на Отделението за военни музеи, паметници и гробове, че той по времето, когато е нямало учреден военен музей е предал лично на Пловдивския градски музей военни реликви от въстанието, като кама, револвер, сабля, знаме и др.

 

Отделението военни музеи, паметници и гробове в служебно писмо № 497 от 27. І. н.г. се е отнесло до директора на Пловдивския градски музей с молба да изпрати тия военни реликви от Преображенското въстание – 1903 г. за излагане в Главния военен музей.

 

Директорът е отговорил със служебно писмо от № 22 от 31.І. т. г., че въпросните реликви може да се дават на военния музей, но само след надлежно разрешение – заповед от г-н министъра на Народното просвещение.

 

Като имам предвид предназначението на военния музей – да събере всички военни реликви от нашето близко и далечно минало, които да характеризират всички елементи, обстоятелства, събития, при които е проявен българският военен дух, чиито храм е военния музей, моля, Господин министре, да дадете необходимата за случая заповед до директора на Пловдивския градски музей.

 

Лукаш

генерал-лейтенант

началник Щаба на войската

 

[Резолюция:] Разрешавам Б. Филов, 2. ІІ. 942.

 

ЦДА, ф. 177 К, оп. 2, а.е. 1302, л. 207.

 

 

№ 30

Писмо от Министерството на народното просвещение до директора на Народната библиотека с музей в Пловдив относно реликви от Преображенското въстание

 

№ 1222 София, 24 февруари 1942 г.

 

Господин директоре,

 

Министерството на войната, Отделение за военните музеи, паметници и пр., съобщава, че с писмо № 497 от 27. І. 1942, се е отнесло до Вас с молба да предадете на Главния военен музей военните реликви (кама, револвер, сабя, знаме и др.), отнасящи се до Преображенското въстание от 1903 г., предадени на поверения Ви музей от бившия войвода и участник във въстанието г-н Михаил Герджиков.

 

Съобщава Ви се, че г-н министър-председателят и министър на народното просвещение с резолюция от 20. ІІ. 1942 г. разрешава да предадете въпросните военни реликви на военния музей.

 

Началник: [* Документът е чернова и името липсва.]

 

ЦДА, ф. 177 К, оп. 2, а.е. 1302, л. 206.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]