Вмѣсто прѣдговоръ
(По поводъ на гръцкитѣ обвинения противъ насъ).
Отъ извършенитѣ гръцки звѣрства, за които свидѣтелствуватъ документитѣ въ тази книга, излиза на явѣ, доколко сѫ гърцитѣ, дори и въ лицето на своитѣ най-видни интелектуални прѣдставители, не само крайно жестоки и безчовѣчни, когато имъ се падне случай да разполагатъ съ живота и имота на свои неприятели, но сѫщеврѣменно доколко тѣ сѫ нравствено извратени, като сѫ способни по единъ немислимо безочливъ начинъ, прикривайки прѣдъ външния свѣтъ своитѣ собствени злодѣяния, да приписватъ сѫщитѣ тия злодѣяния тъкмо на пострадалитѣ свои неприятели.
Като оставимъ за сега на страна гръцкия краль, който съ такива невѣрни изявления успѣ врѣменно да заблуди свѣта, нека посочимъ като най-новъ примѣръ отъ тоя родъ постѫпката на ректора на атинския университетъ Теодоръ Заимисъ, който въ една брошура: «Atrocités bulgares en Macédoin (Faits et documents). Exposuré soumis par le recteur des Universités d'Athénes aux recteurs des Universités d'Europe et d'Amérique», е побързалъ съ казаната лукава цѣль да повтори хитруванията на своя краль и всички ония отъ часть измислени отъ часть съвсѣмъ прѣувеличени обвинения противъ българската войска, които сѫ черпени отъ гръцки източници и съ които хитритѣ гърци наводниха европейския печатъ, докато ние въ туй врѣме, обградени отъ неприятели и откѫснати отъ общение съ свѣта, не бѣхме въ състояние да кажемъ своята дума.
Който не познава душата на гърка, мѫчно ще може да разбере, какъ е можалъ единъ университетски ректоръ, поднасяйки
4
своето изложение на вниманието на колеги — ректори на европейскитѣ и на американски университети, още въ първитѣ страници на брошурата си безъ всѣкакви оговорки да прѣпечата не само прословутитѣ обвинителни изявления на своя краль, но и текста на една нота на гръцкото правителство до великитѣ сили отъ 6 (19) юли т. г., съ която то ужъ сериозно иска, щото една европейска анкета веднага да дойдѣла, за да изслѣдва на самото мѣсто,
«да ли нѣкой българинъ е билъ изтезаванъ отъ гръцката армия въ околиитѣ Кукушка, Дойранска, Струмишка, Демиръ-Хисарска и Неврокопска, прѣзъ кѫдѣто сѫ минали гръцкитѣ дивизии».
Какво грозно изопачаване на истината! Тъкмо въ тия околии гърцитѣ извършиха страшни злодѣлния: тѣ просто ги обърнаха въ развалини, като пропѫдиха българското население, а една часть отъ него избиха безъ да щадятъ и дѣца и жени, а селата имъ изгориха. Ректорътъ на атинския университетъ цитува по-нататъкъ още по-безсрамни лъжи отъ сѫщата гръцка нота:
«Жителитѣ на всичкитѣ български села въ тѣзи околии, тѣхнитѣ сѣмейства и имоти сѫ защитени отъ гръцката армия досущъ тъй, както сѫ защитени и гръцкитѣ сѣмейства и имотитѣ имъ. Голѣма часть отъ българскитѣ селяни, прѣдполагайки, че гръцката армия е способна да подражава дѣлата на българската армия, искаха да придружатъ българскитѣ войски въ бѣгството имъ, ала не можаха да слѣдватъ твърдѣ бързото имъ отстѫпление, та се принудиха да се спратъ и да се върнатъ у дома си. Всичкитѣ тѣзи нещастници сѫ прѣдметъ на грижливи обноски отъ страна на гръцкитѣ военни власти; постоянно имъ се раздава храна еднакво както и на гърцитѣ и на турцитѣ» (с. 12).
Извѣстно е, че гръцкитѣ власти никого не допуснаха тогава да споходи опустошенитѣ български села и градове, за да не се види истината, а само отведоха по желѣзницата до Сѣръ и Демиръ-Хисаръ нѣкои наивни кореспонденти, за да имъ покажатъ стъкмени отъ тѣхъ трупове ужъ все на гърци, убити и «обезобразени» ужъ все отъ българи. Отъ документитѣ, които печатамъ тукъ, е очевидно, че напр. въ Сѣръ тѣ сѫ могли да покажатъ грозно изклани и полуизгорени български трупове, именно на ония двѣстѣ души българи, които сѫ били избити подъ рѫководството на гръцкия владика въ тамкашната гръцка дѣвическа гимназия. И гръцкиятъ краль падна тъй низко, че и това страшно клане го прѣдстави прѣдъ свѣта като извършено отъ българи!
5
Атинскиятъ ректоръ по-нататъкъ повтаря лъжата на своя краль за нѣкакво избиване на гръцкото население въ Нигрита — до 7000 души! — когато се знае сега, че всичкото това население при почването на войната е избѣгало отъ Нигрита къмъ Халкидическия полуостровъ и че Нигрита е била пуста, безъ жители, когато е горѣла. Единодушното свидѣтелство на всички наши войници, които сѫ минали прѣзъ Нигрита между 17 и 20 юни установява, че въ градчето е имало само 3—4 гърци, старци. Слѣдъ сражението, станало близу Нигрита, тя се е запалила, безъ да е убивалъ нѣкой несѫществуеще гръцко население. Това не сѫ можели, разбира се, да знаятъ кореспондентитѣ Jessen и Trapman, които сѫ отишли отъ Сѣръ въ Нигрита по желанието на самия гръцки краль (вж. стр. 14). Тѣ видѣли още недогорѣли кѫщи, но сѫ принудени да признаятъ, че между още димещитѣ развалини малко човѣшки трупове се виждатъ, защото ужъ поради голѣмата горещина гръцката войска побързала да ги зарови. [*] Тѣ видѣли нѣколко убити, а гърцкитѣ власти имъ казали, че въ Нигрита загинали около 470 души жители (с. 15). Докато гръцкиятъ краль твърди, че до 7000 души гърци тукъ били изклани, въ самата Нигрита на дошлитѣ чужденци се казва че жертвитѣ били около 470! Най-отвратителното въ тази история е, че и ония убити млади хора, съ «разложени лица», не ще да сѫ друго освѣнъ пакъ български войници, останали слѣдъ бързото отстѫпление на нашитѣ войски въ болницата въ Нигрита, или пъкъ ранени, застигнати около самия градъ и избити отъ гърцитѣ. Друго не може да бѫде, защото, пакъ повтарямъ, и азъ лично, разпитвайки войницитѣ отъ 70 пѣх. полкъ Бѣлева и Лимонова (вж. по долу докум. №№ 48 и 51) се увѣрихъ, че тогава въ Нигрита гръцко население не е имало. Ето каква изтънчена е тактиката на гърцитѣ, способни да подставятъ български трупове за гръцки!
Като характеристично за гръцката нравственость изтъквамъ и слѣднитѣ неистини изъ брошурата на атинския ректоръ. Понеже авторътъ не е можелъ съвсѣмъ да скрие всеизвѣстнии фактъ,
*. Кореспондентътъ Jessen е принуденъ да признае това: «Parmi les ruines fumantes on voit maintenant peu de cadavres; après l'entrée de l'armée grecque, la plupart ont été enterrés à la hâte à cause des fortes chaleurs; pourtant il en reste: des vieillard dans des mares de sang sur lesquelles les mouches bourdonnent; des hommes jeunes, le visage décomposé, les maines crispées dans les derniers gestes du désespoir» (p. 15).
6
че градътъ Кукушъ и всичкитѣ български села въ околностьта му сѫ изцѣло изгорени, тоя прѣдставитель на гръцката висша наука, служейки си съ съмнителни свидѣтели, какъвто очевидно е и М. Магрини, не се свѣни да твърди, че ужъ българитѣ, напущайки жилищата си, сами ги подпалвали, за да поставѣли между себе си и гръцкитѣ войски «една огнена зона» (une zone de feu). Споредъ сѫщия този лековѣренъ Магрини, главенъ свидѣтелъ на атинския ректоръ, »димътъ, който далечъ на хоризоята се издига, е знакъ, че българитѣ се оттеглятъ: тѣхното отстѫпление винаги се означава съ пожаръ« («Une fumée qui monte dans le lointain est le signe que les bulgares se retirent. Leur retraite a toujours pour signal un incendie», вж. стр. 16). Така гърцитѣ сѫ подвеждали и чужденцитѣ, та кореспондентътъ на Daily Telegraph телеграфиралъ на 17 юли: «Отъ 48 часа насамъ бързо напрѣдвамъ съ коня си; навсѣкѫдѣ българитѣ въ пълно отстѫпление изгарятъ селата». Учениятъ гръцки авторъ слѣдъ това се провиква:
«Никога тая тактика не е била тъй строго приложена, както въ тази война, понеже може да се каже, че отъ Солунъ до Дойранъ и отъ Солунъ до Сересъ нѣма ни едно село, което да не е опожарено» (17.).
Какъвъ цинизъмъ и въ лъжата! Авторътъ е изповѣдалъ една истина: стотини села сѫ опожарени, но именно отъ гърцитѣ, отъ гръцката войска! Ето хилядитѣ спасили се жители отъ тия области сега въ България единодушно съ най-голѣми подробности доказватъ това. Гръцкиятъ ректоръ има лице да твърди, че и нещастнитѣ кукушани сами запалили града си, като оставили само «правителственото здание и единъ француски манастиръ (un couvent français), въ който се спасили голѣмо множество дѣца и жени». Истината е, че тѣ сѫ се спасили отъ гърцитѣ, които сѫ запалили града и сѫ убивали всѣкиго отъ невиннитѣ жители, който не е успѣлъ о врѣме да избѣга. Това ни засвидѣтелствуваха и отцитѣ Йосифъ и Иванъ отъ сѫщия французки манастиръ, които бѣха прѣди нѣколко дена въ София, както ще види читателятъ въ докум. № № 5 и 6. Тѣ съ очитѣ си видѣли, какъ гърцитѣ сѫ запалили града Кукушъ и селата.
Чувствувайки се твърдѣ слабъ съ измисленитѣ си доводи относително разорението на Кукушъ, ректорътъ на гръцкия университетъ, за да направи по-вѣроятно своето изложение, е прибѣгналъ до нова лъжа, та прибавя, какво българитѣ ужъ при отстѫплението си сѫ извършили голѣми жестокости по
7
турскитѣ села около Кукушъ. За свидѣтель се посочва отецъ Gustave Michel отъ французкия манастиръ въ Кукушъ, които съ очитѣ си видѣлъ ужаси, извършени отъ българския четнишки войвода Дончо въ нѣкои турски села (стр. 17—18). Ала всичко туй, което тукъ се приписва на войводата Дончо и на негови четници, не засѣга българската войска, а което е най-важно, то се отнася до събития, станали не сега, въ войната ни съ гърцитѣ, а миналата година — прѣзъ октомври или ноември 1912 год. въ войната съ Турция, когато особено гърцитѣ — и войската имъ и населението — най-много се отличиха съ нечути убийства и обири тъкмо надъ турското население! Учениятъ авторъ умишлено е прѣмълчалъ датитѣ — фалшифициралъ е хронологията, само за да прѣдстави стари работи за сегашни.
Ето това е гръцката хитра тактика да се прикриватъ собствени прѣстѫпления и да се клеветятъ противницитѣ. Ала въпрѣки това истината вече блѣсва, и гърцитѣ не ще могатъ я потули съ своитѣ викове за български изстѫпления въ Доксато, Сѣръ и Демиръ-Хисаръ. Доказа се, че въ Доксато гръцкото население въорѫжено се е сражавало съ българска войска, че въ сражението сѫ паднали множество андарти, и че сетнѣ, когато българската войска е отстѫпила, и околното турско население си е отмъстило за миналогодишни гръцки звѣрства та е плячкосвало и убивало гърци въ Доксато. За Сѣръ ясно говорятъ и нашитѣ документи, че тукъ пострадалитѣ сѫ именно българи, че тѣ най-безпощадно сѫ клани и обирани отъ повилнѣлото гръцко градско население въ съдружие съ гръцки войници, а отъ часть и съ турци отъ града. Невиннитѣ жертви, които българскиятъ народъ е далъ въ Сѣръ на дивата гръцка ненависть, никога нѣма да се забравятъ въ нашата история. Напраздно гърцитѣ искаха да прикриятъ това съ измислици и за нѣкакви гръцки първенци, ужъ завлѣчени отъ Сѣръ и сетнѣ ужъ татъкъ кѫдѣ село Левуново (Мелнишко) «звѣрски убити отъ българитѣ». Именно французката «Illustration» донесе въ едно прилож. бр. отъ 2 Августъ 1913 год., снимки на такива убити гръцки първенци. Извѣстно е сега, че нашитѣ войски, като се оттеглили бързо отъ Сѣръ, не сѫ вземали никакви гръцки първенци съ себе си, а напротивъ е фактъ, че Левуново, гдѣто бѣ главната квартира на новия българоубиецъ, е цѣло опожарено, а населението му изклано отъ гърцитѣ. Жертвитѣ, извадени на
8
снимкитѣ, безъ съмнѣние сѫ българи. Съвѣстьта на оная госпожа Ieane Leune, която е дала и всичкитѣ други лъжливи свѣдѣния на «Illustration» противъ българитѣ, допуска такава грозна фалсификация, — защото е съвѣсть на една гъркиня! До кѫдѣ отиватъ гръцкитѣ измислици, само да се прѣдставятъ българитѣ за варвари, подъ чието иго ужъ не можели да живѣятъ дори гърци, които съ вѣкове сѫ търпѣли турската тирания, доказва историята съ «самоубилия се градъ Мелникъ», която сѫщата французка «Illustration» тъй безскрупулно поднесе на лековѣрнитѣ читатели въ броя отъ 30 августъ т. г. Въ този брой личи хубава снимка, която прѣдставя общъ изгледъ на града Мелникъ съ надписъ: «Мелникъ, градъ сега унищоженъ» Melnik, la ville maintenant anéantie). Слѣдъ това подъ заглавие: «Самоубийството на единъ градъ» (la suicide d'une ville), казаната Iane Leune разказва, какъвъ хубавъ и богатъ градъ е Мелникъ и какъ гражданитѣ му, за да не подпаднатъ подъ българска власть, сѫ го подпалили самички, като сѫ тръгнали подиръ гръцкитѣ войски въ нова Гърция. Тѣ ужъ изкоренили и лозята си! Отдалечъ гледали страшната картина, какъ е горѣлъ милиятъ имъ Мелникъ: «et puis, groupés pour la dernière, pour l'effrayante besogne, ils ont livré aux flammes la cité de leurs morts et de leur naissance. Alors, reunis tous ensemble sur les hauteurs voisines, ayant assisté, le coeur déchiré, a l'anéantissement de leur chère Melnik où. ils furent heureux, dépuillés de leur biens, sans gîte assuré, miserables et fiers, ils s'en sont allés vers l'avenir incertain sans doute, — mais du moins vers la Patrie».
Каква комедия! Мелникъ и сега цѣлъ сѫществува, безъ да е изгорѣла дори и една гръцка кѫща, а въ «Illustration» тъй сентиментално го оплакватъ! Още по-смѣшно е, като се знае положително, че мелнишкитѣ гърци никакъ не сѫ искали да напуснатъ града, но че насила сѫ били принудени да сторятъ това отъ гръцкитѣ власти, които съ военни кола и автомобили сѫ прѣнесли покѫщнината на мелничани въ Демиръ-Хисарско, гдѣто сега се намиратъ и отъ гдѣто се молятъ на сѫщитѣ власти, да имъ позволятъ да се върнатъ назадъ. Именно рѫководени отъ надеждата, че тѣ ще се върнатъ въ Мелникъ, затова и не сѫ запалили града.
Въ Струмица гръцкитѣ власти, като сѫ завлѣкли съ себе си гъркоманското, турското и еврейското население, сами
9
сѫ запалили града, както сѫ постѫпили и съ селата (вж. за изгарянето на Струмица док. № № 91 и 92).
За Демиръ-Хисаръ знаемъ, че тамъ, слѣдъ като се оттеглили българскитѣ военни власти, сѫ станали убийства на гърци, когато прѣди това и сѫщеврѣменно всѫду наоколу гръцкитѣ войски всрѣдъ пламналитѣ български села масово сѫ клали и безчестили. (вж. и стр. 43). Така нап. кланетата по Кукушко и Дойранско, между които и страшната човѣшка касапница въ селото Аканджали сѫ извършени по-рано отъ изстѫпленията въ Демиръ-Хисаръ и Доксато. Убийствата въ Демиръ-Хисаръ се падатъ на 25 юни, когато прѣди това — на 23 и 24 сѫщия, мѣсецъ хиляди българи сѫ изклани или живи изгорени въ дойранското село Аканджали (вж. по-долу прилож. док. № 18 и слѣд.). Гръцката кавалерия е убивала и съсичала жени и малолѣтни дѣца отъ двата пола въ кукушкото село Гавалянци вече на 20 юни! Подробноститѣ за това въ приложения тукъ док. № 10 и фотографичнитѣ снимки на едно съсѣчено момче отъ Гавалянци, Мито Колевъ, доказватъ това. И въ Патаросъ и Сурлево избиването на българитѣ е станало по-рано отъ 25 юни (вж. № 5). Та изобщо по цѣло Кукушко, Дойранско, Гевгелийско, Сѣрско и Зиляховско вече между 19 и 23 юни стотини села сѫ опожарени и съ хиляди невинно население е избито отъ гърцитѣ. Единъ холандски мисионеръ е узналъ, че гърцитѣ сѫ убивали български младежи отъ 10 год. на горѣ, че сѫ стрѣляли съ топове върху бѣгащето население отъ Гевгели, че масово сѫ избивали невинни българи въ Сѣръ и пр. (вж. док. № 36). Съ това се съгласяватъ напълно и показанията на бѣжанцитѣ, изложени по-долу: въ Сѣръ и въ околнитѣ гръцки села вече на 23 и 24 е имало общо гонение на българитѣ (вж. № 47—52). И жени сѫ били клани въ дѣвическата гимназия въ Сѣръ, кѫдѣто били доведени по-рано отъ 25 юни (вж. № 47, 50 и пр.). И всички тия звѣрства е рѫководилъ гръцкиятъ сѣрски владика (вж. № 49, 54, 55, 57, 58). Не е чудно, че слѣдъ всичко туй нѣкои българи въ Демиръ-Хисаръ се озвѣрили и на 25 юни нападнали тамошния подобенъ гръцки владика. Доксато е пострадало тепърва на 29 юни. Документитѣ, които по-долу слѣдватъ, потвърдяватъ всичко горѣказано.
Но и безъ тѣхъ гръцкитѣ войници въ писмата си, заловени въ Разлога на 14 юли, го изповѣдватъ много открито. Учениятъ гръцки авторъ не е прѣдполагалъ, види се, че ще заловимъ
10
такъвъ страшенъ изобличителенъ за новитѣ елини документъ! Автентичностъта на оригиналитѣ е доказана; тѣ сѫ на разположение тукъ въ София всѣкиму, който може още да се съмнѣва. Отъ съдържанието на тия писма всѣки читатель може самъ да се убѣди, до кѫдѣ отива прѣстѫпниятъ цинизъмъ у гърцитѣ-войници, които постоянно се хвалятъ въ писмата си до свои близки и познати, че не оставяли живъ българинъ, който имъ се паднѣлъ въ рѫцѣ, че обезчестявали всички български жени, които били заловени отъ тѣхъ, че изгаряли всички български села и пр. и пр. И всички тия ужаси тѣ вършели, както сами признаватъ, по заповѣдь на своитѣ началници и дори и на самия свой краль! Ето нѣколко бисера отъ тия гръцки войнишки самопризнания:
· «По заповѣдь на краля, ние изгаряме всичкитѣ български села; ние се показваме много по жестоки отъ българитѣ, ние изнасилихме всичкитѣ млади момичета, които заловихме» (вж. писмо № 1);
· «Ние тукъ горимъ селата и убиваме българитѣ, жени и дѣца» (№ 2);
· «Гдѣто се намѣри българско село, подпалваме го и го изгаряме, за да не може изново да се възроди тази мръсна българска раса» (№ 3);
· «Имаше много българи, скрити въ разни мѣста; всѣкидневно намирахме мнозина отъ тѣхъ и ги убивахме» (№ 5).
· «Такава е заповѣдьта: да изгаряме селата, да избиваме младитѣ» (№ 7).
· «Това, което вършимъ надъ българитѣ, е неописуемо — една касапница; нѣма български градъ или село, които да не сѫ изгорени» (№ 11);
· «Ние убиваме всички българи, които попадатъ въ рѫцѣтѣ ни, и горимъ селата» (№ 12);
· «Ние горимъ селата и ги разрушаваме — нечовѣшко дѣло; трѣбва ли да ти казвамъ, брате, че всички българи, които плѣняваме — нѣма зло отъ туй — прѣкарваме ги подъ ножъ» (№ 13): (вижъ французкото издание на гръц. писма, втора серия);
· «Отъ 1200 плѣнника, които заловихме при Нигрита, не останаха повече отъ 41 въ затвора» (стр. 1);
· «Тукъ въ Броди заловихъ 5 българи съ една мома отъ Сѣръ; ние ги затворихме въ единъ полицейски участъкъ. Момата убихме, а българитѣ тежко си изпатиха: ние имъ извадихме очитѣ, докато бѣха още живи». (стр. 6);
· «Гдѣто намѣримъ по единъ или по двама българи ние ги убиваме като врабчета» (10);
· «Това, което сега става, не се е вършило никога слѣдъ Исуса
11
Христа: елинската армия изгаря всички български села и избива всички, които срещне» (стр. 15);
· «Дадоха ми 16 плѣнника, за да ги прѣдамъ на дивизията, а азъ доведохъ само двама; другитѣ тъмнината ги изяде — убихъ ги» (стр. 21) (вж. сѫщото издание на гръц. писма, първа серия).
Пасажитѣ въ писмата, какъвто е послѣдниятъ, сѫ отъ голѣма важность; надали безъ тѣзи самопризнания биха повѣрвали цивилизованитѣ днешни приятели на гърцитѣ, че тѣ сѫ способни на такива варварщини. А това е цѣла истина: съ хиляди хора отъ нещастнитѣ наши разорени села липсуватъ, нѣма слѣда отъ тѣхъ, и неможе да има съмнѣние, че сѫ избити. По-долу въ документитѣ ще четете, какъ отъ разни села безслѣдно се изгубили мѫже, жени и дѣца, на които се указватъ имената. За войницитѣ не трѣбва и да се говори: тѣ не само сѫ убивани, но тѣ сѫ най-звѣрски мѫчени, разпъвани по дърветата въ горитѣ, вързвани съ телъ отъ телеграфа, поливани съ газь и живи изгаряни. Такива ужаси сега сѫ констатирани въ околностьта на Струмица, за което се даватъ данни по-долу въ док. № 92!
Ако българитѣ, прѣдизвикани отъ гръцкитѣ ужаси, сѫ се провинили тукъ-тамѣ въ единични изстѫпления, обаче систематически, по заповѣдь отъ горѣ, масово сѫ убивали и изнасилвали само гърцитѣ.
Слѣдъ всичко туй отъ обвиняеми ние се обръщаме въ страшни обвинители: прѣди всичко ние ще искаме отъ историята морално да бѫдатъ наказани тия модерни гърци за чудовищнитѣ звѣрства, които систематически и масово извършиха надъ невинното българско население въ всичкитѣ области на Македония, прѣзъ които мина гръцката войска въ послѣднята война. Между извършенитѣ гръцки звѣрства за винаги ще личатъ въ историята като ненадминати до сега отъ никой варварски народъ кланетата и изгарянето живи хора въ селата Аканджали и Попово, въ гр. Сѣръ, въ селата Германъ, Кърчово, Спатово, Крушово, Гюреджикъ, Горно-Броди и др. Сѫщо тъй ще трѣбва историята да запише и масовитѣ убийства и арести на десетки хиляди българи, които въ това врѣме въ югозападна Македония се намираха далечъ отъ военнитѣ дѣйствия въ коварнитѣ рѫцѣ на гръцкитѣ власти.
12
Българскиятъ народъ, като узнае въ подробности за всичкитѣ тия ужаси, ще ги запомни добрѣ и ще се постарае съ всички сили, когато и да е, да вземе примѣрно удовлетворение. Докогато това не стане, народната съвѣсть не ще бѫде успокоена.
София, Септемврий, 1913 г.