Гръцкитѣ жестокости
1. Въ гр. Солунъ и въ Кукушката околия (27–32)
Събитията въ Солунъ на 17 и 18 юни. — Борбата на българския гарнизонъ въ Солунъ и пленяването му. — Сраженията при Кукушъ, избѣгването на населението, изгарянето на града. — Първитѣ гръцки варварства въ града и по селата. Избиване на раненитѣ въ болницата въ Кукушъ, огънь и сѣчь по околнитѣ села. — Съсѣченото момче отъ с. Гавалянци
II. Въ Дойранско (33–38)
Масово клане въ селото Аканджали. — Малка часть мѫже, спасили се отъ Аканджалийската сѣчь, отведеин въ Солунъ и хвърлени въ затвора. — Печалната участь на спасенитѣ жени, достигнали до Дойранъ. — Избиването на върналитѣ се жители въ селата Попово, Сурлево и Патаросъ. — Изгарянето на селата въ Дойранско.
III. Въ Гевгелийско (39–42)
Ужаси въ града Гевгели. — Гърцитѣ стрѣлятъ съ шрапнелени гранати върху бѣжанцитѣ при прѣминаването имъ Вардарския мостъ. Опожаравания и масови убийства по Гевгелийскитѣ села. — Страшна паника у бѣгащето население; страданията му отъ гладъ и изтощение. — Множество, изостанали по пѫтя бѣжанци, избити отъ гърцитѣ. — Гърцитѣ заедно съ турци и цигани плячкосватъ и убиватъ. И сърбитѣ вършатъ сѫщото въ Тиквешко.
IV. Въ Демирхисарско (43–36)
Грозни кланета и обезчестявания по селата: Кърчово, Германъ, Спатово, Крушево, Цървища, Баракли-Джумая и пр. — Мнозина избѣгали селяни, върнали се назадъ въ селата си и сетнѣ немилостиво избити, а селата имъ опожарени
V. Въ Сѣрско (47–52)
Звѣрско исколване на 200 души българи въ гръцката дѣвическа гимназия въ гр. Сѣръ. — Разказитѣ на спасилитѣ се осмина отъ недокланитѣ жертви. — Между убититѣ въ гимназията имало и 4 жени. — Прѣслѣдване и убийства на българи по сѣрскитѣ гъркомански села: Субашкьой, Кавакли, Долни-Порой и др. — Сѣчь и опожараване въ с. Горно-Броди и с. Баница
VI. Въ Зиляховско, Драмско и Неврокопско (53–56)
Убийствата въ опожаренитѣ села: Скрижево, Калапотъ, Гюреджикъ, Дрѣново, Кобалища, Просеченъ и Плевня. — Въ с. Алистратикъ сѫ изгорени само кѫщитѣ на българитѣ екзархисти, а послѣднитѣ сѫ избити. — Опожаряването и на селата въ Неврокопско. — Страданията на бѣжанцитѣ. Кланета въ селата: Каракьой, Долно-Броди, Ловча, Въземъ, Бѣлотинци. — Убититѣ въ гр. Неврокопъ, Мехомия и Банско. — Участието на помаци въ гръцкитѣ злодѣяния
VII. Въ Мелнишко и Пехчевско (57–59)
Опожаряване на мелнишкитѣ села. — Характеристично пожелание на гръцкия краль въ с. Левуново. Градъ Мелникъ не е опожарень. — Насилствено изселване на мелнишкитѣ жители. — Гръцка лукавость и измама по мелнишкитѣ села. —Грозни варварства въ Бѣливехчево, Марикостеново, Умлена, Владимирово и Рабово
VIII. Въ Струмишко и Петричко (60–62)
Нечути вандалщини въ Струмишко: български войници разпъвани по дърветата, поливани съ гась и живи изгаряни. — Обезобразени, непогребени трупове на български войници. — Прѣслѣдване на българитѣ въ Струмица. Изгарането на града. — Насилствено отвличане населението въ нова Гърция
I. Въ Солунъ и въ Кукушката околия.
Прѣзъ врѣмето на гръцката окупация на българскитѣ земи въ Македония до началото на междусъюзнишката война гърцитѣ не прѣставаха да прѣслѣдватъ всички по-интелигентни и по-заможни българи, а единъ мѣсецъ до войната гръцкитѣ власти прѣпълниха затворитѣ съ »съмнителни българи«, изпращайки голѣма часть отъ тѣхъ и на заточение въ Гърция и по островитѣ. Само въ Солунъ българитѣ до негдѣ бѣха пощадени, но когато на 17 юни се даде сигналъ за явна борба противъ българитѣ, наедно съ малкия български гарнизонъ въ града се обявиха вънъ отъ законитѣ и всички българи въ града. Нечовѣшкото отнасяне съ раненитѣ български войници слѣдъ съпротивата имъ на 17 юни, като сѫ били повечето отъ тѣхъ избити, както се потвърѫдава и отъ докум. № 1-3 по-долу, показва, на какво сѫ способни гърцитѣ и какво сѫ вършили вънъ отъ Солунъ, щомъ въ тоя градъ прѣдъ очитѣ на толкова чужденци си позволиха тая варварщина. Сега е установено, че на 17 и 18 юни, когато сѫ арестувани стотини български граждани въ Солунъ, мнозина отъ тѣхъ сѫ били убити при залавянето имъ, други сѫ били издавени въ морето, а трети въ затворитѣ. Между убититѣ има и български малолѣтни ученици и ученички, а така сѫщо м между затворенитѣ и изпратени на заточение.
Тая гръцка дързость се обяснява съ туй, че тѣ сѫ знаели, че българската военна сила въ Солунско, Сѣрско и Драмско е твърдѣ слаба, та въпрѣки голѣмия респектъ, който имъ внушаваше българската войска, тѣ сѫ разчитвали на успѣхъ въ една война съ насъ.
28
За това именно гърцитѣ побързаха да нападнатъ нашата войска при Кукушъ още на 19 юни. Тамъ гърцитѣ сѫ оперирали съ три дивизии, имайки още една дивизия при с. Топчинъ противъ 7 пѫти по-слабия си неприятель: установено е, както доказва и документъ № 4, че Кукушъ сѫ защищавали въ сражението на 19 юни само 2 български полка — 29-и и 32-и — подъ командата на генералъ Сарафовъ, и то въ съставъ по 3000 души, всичко 6000 борци. Докато при туй гръцката артилерин е била скорострѣлна и многобройна — повече отъ сто топа, нашитѣ сѫ имали всичко до 25 топа, отъ които повечето сѫ били стари, нескорострѣлни круповски топове. На 20-и нашитѣ сѫ получили на помощь една дружина, а на 21 вече късно пристигнали още двѣ дружини отъ сѣрската бригада новобранци. Съ тия слаби сили българската войска отлично се е държала до пладне на 21, когато се е принудила да отстѫпи.
Ако и на 20 юни да е ставало сражението 3—4 километра далечъ отъ града, гърцитѣ умишлено сѫ насочили топоветѣ си върху самия градъ, съ цѣль да го запалятъ и да избиятъ жителитѣ му. По единодушното признание на очевидцитѣ, гранатитѣ лесно запалвали зданията, върху които падали. Отецъ Иосифъ Радановъ, униятски свещеникъ, казва, че гранатитѣ ще да сѫ били фугасни, понеже забѣлѣжилъ, че «гдѣто ударѣше граната, веднага се появяваше и пожаръ» (вижъ документъ № 6). Отецъ Иванъ, тъй сѫщо униятски свещеникъ отъ Кукушъ, твърди, че съ гранати е била обстрѣлвана на 20 юни и болницата, въ която имало доста ранени отъ сражението на прѣдишния день, ако и да се развѣвало върху зданието знамето на Червения кръстъ, което гърцитѣ хубаво сѫ можели да видятъ отъ позициитѣ си. Тежко раненитѣ сѫ загинали, понеже зданието е изгорѣло, а по-леко раненитѣ отецъ Иванъ самъ е видѣлъ, какъ бѣгайки отъ града се мъкнѣли подиръ бѣжанцитѣ, мнозина съ голѣма мѫка подпирайки се съ тояжки (вижъ документъ № 5). И върху зданието на сиропиталището на французкитѣ Сестри, гдѣто сѫ намѣрили прибѣжище стотини изплашени, повечето жени, дѣца и старци, е стрѣляно съ топове. Една граната паднала върху кѫщата на мисионерина - лазаристъ отецъ Мишелъ. Въ града гранатитѣ толкова много се сипѣли, че не можело да се приказва за отдѣлни случаи. Въ града вече на 20 юни, а още повече на 21 имало много свѣтъ избитъ отъ бомбардировката. Атанасъ Ивановъ, кукушанецъ, на 21 юни
29
позналъ на една отъ кукушкитѣ улици трупа на 60 годишния Йоце Рубиевъ, убитъ отъ граната. Туше Тишинъ на 21 видѣлъ, какъ една шрапнела паднала въ града и ранила въ главата Стойчо Гулевъ, а друга чичо Гоговата жена (№ 8). Вече знаемъ имената на часть така убити кукушани (вж. док. № 9).
Още на 18 юни гърцитѣ почнали да опожаряватъ селата. На 19 юни околнитѣ села откъмъ югъ пламнали, а слѣдъ отстѫпването на българската войска на 21 вече цѣлага кукушка околность е била въ пламъци. Установява се напълно, че гърцитѣ сѫ стрѣляли върху населението, което е било заето съ жетва по нивитѣ, така че мнозина били тамъ убити, а всички други въ паника ударили на бѣгъ, безъ да иматъ възможность да се върнатъ въ селата си и да си взематъ по нѣщо за пѫть. Подиръ бѣжанцитѣ гърцитѣ стрѣляли съ топове (вижъ документъ № 5). Слѣдъ малко всички избѣгали съ ужасъ виждали, какъ задъ тѣхъ селата имъ горятъ. Въ туй врѣме гръцката кавалерия безчовѣчно се е подвизавала противъ изплашеното мирно население: тя е сѣкла, когото настигнѣла, безъ разлика на полъ и възрасть, а освѣнъ това тя заедно съ пѣхотата систематично е подпалвала селата, ограбвала и изнудвала хората за пари и изнасилвала женитѣ.
Въ показанията на бѣжанцитѣ има доста примѣри отъ тоя родъ: братята Мито и Петъръ Николови видѣли, че трима българи, на които имената не знаятъ, като бѣгали отъ с. Коджамарли, били застигнати отъ гръцка кавалерия и съсѣчени (вижъ № 12); кметътъ на с. Мутулово (Кукушко) и стражарятъ Коце Маноловъ «били застигнати отъ гръцката кавалерия и съсѣчени» (вижъ № 16); Вангелъ Казански отъ Кукушко, който се е връщалъ на 20 юни въ родното си село Казаново, срещналъ по пѫтя Колю Шоповъ отъ Драгомирци, който му съобщилъ, че гръцка кавалерия пристига. Въ сѫщото врѣме отъ мѣстностьта Фъргово, между селата Гавалянци и Драгомирци, кавалерията ги застигнала. Вангелъ избѣгалъ, а една часть отъ старци и жени отъ сѫсѣднитѣ села били заловени. Кавалерията сгазила женитѣ и стрѣляла върху Мица Кукушиновъ, който билъ убитъ и съсѣченъ съ саби. Слѣдъ като кавалерията повалила женитѣ на земята, слѣзла отъ конетѣ. . . Какво е станало по-послѣ съ тѣхъ, свидѣтеля не знае, защото избѣгалъ «по рѣката, източно отъ селото» (вижъ № 14). Една мома по име Ката Мицева Терзиева
30
отъ Ново-село (Струмишко) е била убита отъ гръцка кавалерия (№ 91). Въ ссло Аканджали гръцки кавалеристи сѣ убивали жени (док. № 25 и 26). Въ село Гавалянци гръцки кавалеристи сѫ убивали жени и малки дѣца (вижъ № 10). На 21 юни, споредъ очевидеца Атанасъ Ивановъ, въ Кукушъ на градския площадъ гръцката кавалерия съсѣкла три жени, двама старци и едно 4—5 годишно момче (вижъ № 7). По свѣдѣнията на отецъ Иванъ (вижъ № 5) тогава площадътъ прѣдъ зданието на Сестритѣ въ Кукушъ е билъ покритъ съ трупове. Така сѫ били избити отъ кавалерията и всички селяни, останали въ селата си или рѣшили да се повърнатъ назадъ, както е станало съ бѣжанцитѣ отъ селата Патаросъ и Сурлево, Дойрянско, за които се споменува въ документъ № 5.
Двама братя, Мито Николовъ и братъ му Петъръ, като очевидци разправятъ, че гръцката войска, като идѣла отъ село Сарѫ-пазаръ, Кукушко, къмъ село Коджамарли, запалила послѣдното село, а тъй сѫщо и Сарѫ-пазаръ, Беглери и Гавалянци. Тѣ сѫ видѣли, какъ гръцки войскови команди ходѣли по нивята и подпалвали кръстцитѣ отъ житата.
Свещеникъ Христо Наковъ, като идѣлъ отъ с. Чугунци, виждалъ е, какъ гръцки кавалеристи подпалвали кръстцитѣ по нивята на с. Гавалянци и с. Маловци (Кукушко), като сѫ отивали отъ кръстецъ на кръстецъ (вижъ № 12). Споредъ Василка Атанасова, отъ село Гьолъбасъ, гръцката войска е запалила кръстцитѣ и снопитѣ по нивитѣ на тѣхното село прѣди да се подкачатъ военнитѣ дѣйствия. Тя е напуснала селото си на 19 юни. Много показания отъ тоя родъ отъ бѣжанцитѣ напълно се съгласяватъ, а така сѫщо еднакво съ дати доказватъ станалото подпалване отъ гръцката войска поименно на множество села отъ Кукушката околия, което може да се види и отъ приложенитѣ по-долу показания подъ №№ 13, 14, 15 и 16. Понеже гърцитѣ тъй умишлено сѫ опожарявали дори и непожънатитѣ ниви и неприбранитѣ още кръстци, истина ще да е, което разправятъ бѣжанцитѣ, че кукушкото поле буквално е било пламнало, особено на 21 юни. Досега се знае, че около 40 кукушки села съвсѣмъ сѫ изгорени, а така сѫщо и Кукушъ, който не сѫществува вече (вижъ № 16). Когато избѣгалитѣ граждани на 21 юни стигнали на височината срѣщу Дойранъ, видѣли, че Кукушъ гори и че околнитѣ села димятъ, а тъй сѫщо и полето къмъ Вардаръ всичко било въ пламъкъ (№ 5).
31
Сѫщото е станало тогава и съ селата въ Лѫгадинско (вижъ № 17), дѣто слѣдъ едно опорито сражение на 19 юни малочислената българска войска отстѫпила. Кольо Караанковъ на 21 юни, слѣдъ като нашитѣ войски отстѫпили отъ с. Негованъ, видѣлъ, какъ гръцки кавалеристи настигнали обоза близу до Струма и какъ четирма турци отъ обоза при заднитѣ кола, които първи имъ се изпрѣчили на пѫтя, паднали мъртви «съсѣчени по най-жестокъ начинъ». Свидѣтелятъ избѣгалъ, и понеже досега отъ другаритѣ му, останали при колата, никой още не се е вѣстилъ живъ, прѣдполага, че всички по сѫщия начинъ сѫ били избити. Избититѣ турци били отъ Кукушко — двама отъ с. Сарѫ-кьой и двама отъ с. Хаджиюнусъ (вижъ № 8).
Съсѣченото момче отъ с. Гавалянци.
Какъ гръцката кавалерия безчовѣчно е убивала дори и дѣца, доказва случаятъ съ съсѣченото и стрѣляно отъ нея 14-годишно момче Митко Колевъ отъ Гавалянци (Кукушко), което по чудо се спасило и сега още се цѣри въ Клементинската болница въ София. На 19 юни селянитѣ отъ Гавалянци почнали да бѣгатъ и момчето Колевъ съ тѣхъ, та стигнало до гара Килиндиръ. На другия день (20) се върнало да вземе майка си и тръгнало съ нея пакъ къмъ Килиндиръ. Стигнала ги кавалерия; единъ кавалеристъ стрѣлялъ и убилъ майка му, а момчето прострѣно отъ страхъ на земята, оцѣлѣло живо. Въ това врѣме едно друго момче като него се връщало къмъ селото, и кавалеристътъ се спусналъ къмъ подирното и го съсѣкълъ съ сабята си. Подиръ това момчето видѣло, че кавалеристътъ подгонилъ едно куцо момиче. Слѣдъ едно ново прѣмеждие Христо Колевъ врѣменно се е спасилъ въ една воденица, но сетнѣ дошли и тамъ пакъ гръцки кавалеристи, които запалили воденицата. Колевъ, тръгналъ съ воденичаря къмъ селото, — бива нападнатъ отъ други гръцки кавалеристи, единъ отъ които стрѣлялъ върху Колевъ и той падналъ раненъ; втори изтрѣлъ го ранилъ въ гърба и куршумътъ миналъ прѣзъ мишницата му. Ала това не стигало на гърка-звѣръ: той почналъ, безъ да слѣзе отъ коня, да го сѣче съ сабята си и му нанесълъ тежки рани по врата, като му разсѣкълъ и рѫката, съ която се бранилъ, и по други мѣста (вижъ разказа на момчето, докм. № 10). Единъ селянинъ, по име дѣдо Траянъ Дѣловъ Караколевъ отъ с. Драгомирци, Кукушко
32
(сега въ гр. Самоковъ) разправя, какъ скритъ отъ страхъ въ Арджанския гьолъ видѣлъ изгарянето на с. Гавалянци, на гавалянската воденица и на собствената си мандра и какъ по тъмно вечерьта, бѣгайки прѣзъ градинитѣ на с. Чугунци, чулъ стенания, и като се доближилъ, намѣрилъ момчето Мито Колевъ, облѣно съ кървь, взелъ го съ себе си до гара Килиндиръ. Отъ тамъ изпратено до Дойранъ, раненото момче намѣрило баща си, който го довелъ въ София (вижъ докм. № 10 и 11). По-долу даваме и фотографична снимка на сѫщото момче (вижъ при докум. № 10).
33
II. Въ Дойранско.
Масово клане въ селото Аканджали.
Пороятъ на бѣгащето население отъ Кукушко, при настѫпването на гръцката войска и откъмъ Гевгели, е увлѣкълъ и българитѣ въ Дойранско о врѣме да се спасяватъ съ бѣгство. Между първитѣ, задигнали се да бѣгатъ, били селянитѣ отъ селата Патаросъ, Сурльово, Брѣстъ, Димонци, Попово и др., които се намиратъ източно и югоизточно отъ Дойранъ и покрай които минавало множество бѣжанци откъмъ Кукушъ. На 23 юни въ най-голѣмото българско село, сѣвероизточно близу до Дойранското езеро, Аканджали (прѣкръстено «Бориславъ», съ 640 д. българи екзархисти) били събрани множество бѣжанци отъ около 15 кукушки и дойрански села, спрѣли се тамъ да нощуватъ и да починатъ малко. Отъ показанията на очевидци (вж. № 18, 20 и сл.) е установено, че тамъ имало сѣмейства освѣнъ отъ горѣспоменатитѣ дойрански села още и отъ кукушкитѣ села Гавалянци, Маловци, Михалево, Хърсово, Новоселяни, Калиново, Чугунци и др. Въ това врѣме часть отъ населението въ нѣкои села почнало да се колѣбае, да бѣга ли или да дочака гръцката войска, подведено отъ слухове, нарочно пръскани отъ гръцки агитатори, че нищо нѣмало да имъ стане, ако се покорятъ на гърцитѣ. Главната цѣль на тая измама била, да може да се застигне населението та да му ограбятъ паритѣ, покъщнината и добитъка, слѣдъ това да го изколятъ, като обезчестатъ женската челядь. Така се помамили нѣкои сѣмейства, избѣгали прѣди туй отъ дойранскитѣ села Сурльово и Патаросъ, та се върнали и били редомъ изклани, а селата съвсѣмъ опожарени.
И въ село Аканджали по сѫщитѣ съображения селянитѣ рѣшили, приятелски да дочакатъ гръцката войска. На 23 юни на 5 часа слѣдъ пладне навлѣзла гръцка кавалерия въ селото
34
и била посрещната отъ селянитѣ съ бѣли и гръцки знамена. Селянитѣ се надпрѣварвали да черпятъ войницитѣ и офицеритѣ кой съ вино, кои съ ракия, а така сѫщо да ги настанятъ и по кѫщитѣ си. Гърцитѣ заповѣдали, всички селяни да донесатъ орѫжието, каквото иматъ у себе си, а освѣнъ това всѣки да донесе колкото пари има въ кѫщи. Това е било изпълнено: имало богати като Мито Тангъчевъ, Георги Шарлаганджи, Георги Наковъ и др., които донесли по 50, 100 и по 150 турски лири. Забѣлѣжително е, че отъ прибраното орѫжие гърцитѣ давали и на турцитѣ (вж. № 19). Именно турци отъ околнитѣ села Карлий, Ежовци, Гърбашелъ се присъединили къмъ гръцката войска и заедно съ нея грабили и убивали (№ 20). На 24 зараньта Мито Илиевъ, прѣди да излѣзе отъ селото си, видѣлъ, какъ отъ всичкитѣ околни села въорѫжени турци навлизали въ селото (№ 18). Гърцитѣ събрали около четири коли пушки и една часть занесли кѫдѣ с. Кърмлий (№ 24). Слѣдъ това се почнали «обиски» по кѫщитѣ, но прѣдварително били отдѣлени мѫжетѣ, слѣдъ като имъ взели всичко, каквото намѣрили у тѣхъ. Около 60 души първенци, вързани, били откарани къмъ гората «Чалъка» (№ 18).
Избѣгалиятъ отъ Аканджали Мито Гугушовъ дава имената на 34-ма отъ тия нещастници (вж. № 24). Въ корията «Чалъка», кѫдѣто ги закарали, видѣли турчина Мехмедъ Еминовъ отъ Робово и при него вързани 6 души българи, бѣжанци отъ с. Попово. Гугушовъ се спасилъ, защото попадналъ между 10-тината, които гърцитѣ отдѣлили, за да намѣрятъ сѣно за конетѣ имъ. Щомъ влѣзълъ въ селото, скрилъ се въ една кѫща и отъ тамъ избѣгалъ. (№ 24).
И спасилото се 13-годишно момче Петъръ Аргировъ казва, че всичкото мѫжко население отъ с. Аканджали е било събрано отъ гърцитѣ на едно мѣсто и че отъ дома му извадили и закарали и брата му Иванъ. Тогава момчето Петъръ се укрило и послѣ успѣло да избѣга (вж. № 23).
Обискитѣ по кѫщитѣ сѫ били само прѣдлогъ да се продължатъ обиритѣ, обезчестяванията и убийствата. Когото намѣрили скритъ по домоветѣ, веднага го убивали. Очевидецътъ Мито Илиевъ е видѣлъ, какъ съсѣкли нѣкой си Туше Атанасовъ отъ с. Сурлево, който се намиралъ тогава въ Аканджали въ кѫщата на Георги Кировъ Семерджиевъ. Сѫщиятъ билъ неволенъ зритель при обезчестяването на снахитѣ на Стоянъ Поповалията,
35
на Стоянъ-Милевитѣ дъщери, на Пелтекъ-Илиевитѣ дъщери и на снаха му, а тъй сѫщо и на 12-годишното момиче на Коста Турбашийски (№ 18). Въ кѫщата на учителя Дино п. Христовъ, споредъ свидѣтеля Кольо Кировъ, имало двѣ моми отъ с. Патаросъ, роднини на учителя. Тѣ били подлагани цѣла нощь на обезчестяване и зараньта сѫ ги намѣрили мрътви (№ 19). Прѣзъ нощьта на 23 срѣщу 24 юни се чувалъ по цѣлото село писъкъ на жени и моми, изнасилвани отъ гръцкитѣ войници. Прѣзъ сѫщата нощь гърци и турци извършили грозно клане: двороветѣ и харманитѣ, гдѣто били настанени множеството бѣжанци отъ споменатитѣ дойрански и кукушки села, били пълни съ човѣшки трупове. Свидѣтелитъ Милевъ, който избѣгалъ до турското село Атли, изпроводилъ приятеля си турчинъ Садъкъ да влѣзе въ Аканджали и да види, какво е станало съ жена му и дѣцата му. Когато подирниятъ се върналъ, казалъ му, че не можелъ да влѣзе въ кѫщата му защото въ двора му имало трупове отъ избити хора, та му посъвѣтвалъ да бѣга (№ 18). Другъ свидѣтель, Кольо Кировъ, прѣкаралъ нощьта срѣщу 24 юни скритъ въ селото. Зараньта, като видѣлъ въ двора на съсѣда си, какъ единъ гръцки войникъ е промушилъ съ щика си неговия роднина Кольо Ташковъ, рѣшилъ се да избѣга, като е прѣдпочелъ да бѫде застрѣлянъ, отколкото тъй варварски да бѫде измѫчванъ. Бѣгайки отъ скритото мѣсто, докато да излѣзе отъ селото, минавалъ прѣзъ улици «покрити съ трупове». Той видѣлъ грамада трупове въ двора на Мито Илиевъ, съ което се потвърдява показанието на самия Мито Илиевъ, както се спомена по-горѣ. Множеството убити били, споредъ Кольо Кировъ, жители на ония 15-тина кукушки и дойрански села, бѣжанци, «които сѫ стигнали въ тѣхното село и били на почивка още отъ петъкъ», сирѣчь още отъ 21 юни. Сѫщитѣ тия бѣжанци, прѣди да бѫдатъ избити, били ограбени, а женитѣ имъ обезчестени (№ 19).
По -долу даваме фотографична снимка на свидѣтеля Мито Илиевъ (вж. при док. № 18).
Отъ грозното клане въ Аканджали се спасили малцина, които съ голѣми мѫки успѣли да избѣгатъ, слѣдъ като селото е било заето отъ гърцитѣ. Единъ отъ тѣзи е свидѣтелятъ Никола Хр. Каралийски (вижъ № 24). Съ него е бѣгалъ и нѣкой си Дино Илиевъ, родомъ отъ с. Сурльово. Върху послѣдния гърмѣли съ
36
залпове, ударили го, но той все продължавалъ да бѣга. Когато излѣзълъ отъ селото, падналъ, сетнѣ пакъ се придигналъ и продължавалъ да тича, но най-сетнѣ отмалѣлъ и пакъ падналъ. На 24 юни, когато влѣзла въ Акънджали и гръцка пѣхота, селото било подпалено. Мнозина, които се криели още по таванитѣ, живи изгорѣли. Никола Каралийски разправя, че Стаматъ п. Стояновъ съ шуря си Кольо Харизановъ били скрити на тавана на собствената си кѫща и тамъ изгорѣли (№ 24).
И отъ документъ № 26 узнаваме, по разказа на спасилата се Магда Костадинова, че въ Аканджали много хора живи изгорѣли. Тя сама, скрила се въ джамията заедно съ своитѣ отъ с. Миялево, намѣрили се прѣзъ нощьта на 23 срещу 24 юни въ Аканджали, е гледала, какъ въ една запалена кѫща срещу джамията хората въ нея загинали въ пламъцитѣ. Една скрила се задъ кѫщата си жена, като искала да спаси сестра си, останала въ кѫщата, която горѣла, била прободена съ щикъ отъ единъ гръцки войникъ (№ 25). И турцитѣ убивали и плячкосвали, като разнасяли плячката по околнитѣ села. А плячката е била голѣма, защото въ голѣмото село Аканджали е имало и дюкяни съ стока.
Понеже досега между бѣжанцитѣ въ България можахме да намѣримъ само 6—7 души мѫже, спасили се отъ Аканджали, много загатно бѣше, кѫдѣ сѫ се дѣнѫли всички ония селяни, които били събрани отъ 15-тина села въ Аканджали, когато е станала тамъ грозната човѣшка касапница. Най-сетнѣ отъ разказа на дошлия тѣзи дни дойрански търговецъ, изложенъ въ документа № 25, сега се установява, че една часть отъ мѫжетѣ, които сѫ избѣгнали смъртьта, е постигнала друга тежка участь, която имъ е скроила коварната гръцка хитрость: за да скриятъ, види се, отъ външния свѣтъ ужасиитѣ, станали въ Аканджали, гърцитѣ изпратили малцината останали живи мѫже въ Солунъ — въ затвора, а женитѣ оставили на произвола на сѫдбата, та нѣкои намѣрили прибѣжище въ Дойранъ, както и много други подобни нещастници отъ кукушкитѣ села, неуспѣли да минатъ българската граница. Много е съмнително, ще ли оставятъ гърцитѣ живи онѣзи нещастници аканджалийци въ солунския затворъ. Достигатъ слухове, че въ солунскитѣ затвори гърцитѣ продължаватъ да убиватъ, и много е възможно, щото и тия затворени селяни вече да не видятъ бѣлъ день.
37
Рѣшението на гърцитѣ, да избиятъ свидѣтелитѣ на Аканджалийската сѣчь се вижда и отъ участьта, която е постигнала оня нещастникъ отъ Аканджали, който, слѣдъ като видѣлъ жена си прободена съ щикъ отъ единъ гръцки войникъ се спасилъ въ Дойранъ, за да бѫде тукъ до смърть прѣбитъ отъ гръцки войници (вижъ док. № 26).
По-голѣми звѣрства отъ тия, що сѫ извършили гърцитѣ въ Аканджали, нѣма ни въ турската история! Гърцитѣ, бидейки християни, се указватъ въ случал още по-голѣми звѣрове, като сѫ дали орѫжие на турското население и сѫ го подканили, щото и то като тѣхъ да убива и да безчести всичко българско.
Кланета въ селата Попово, Патаросъ и Сурлево и др.
Както въ Аканджали гърцитѣ сѫ постѫпили по сѫщии варварски начинъ и въ други села, въ които населението се излъгало да ги дочака или пъкъ не е успѣло да избѣга. Цѣнно е показанието въ това отношение на Гоце Ивановъ отъ с. Попово (Дойранско, съ 256 души жители, българи екзархисти), които напусналъ селото си на 23 юни. И тукъ, щомъ пристигнали гръцкитѣ войски, обезорѫжили населението, подложили всички на побой, докато имъ взели всички пари, сетнѣ отдѣлили мѫжетѣ отъ женитѣ и ги отвели нѣкѫдѣ на страна, гдѣто ги и погубили. Още на първия день изчезнали 30 мѫже. Женитѣ и момитѣ били събрани въ кѫщата на Кольо Тодоровъ и тамъ били нападнати отъ гръцки пѣхотинци и обезчестявани. Най-сетнѣ селото било запалено. Жената Слава Колева, слѣдъ като е била изнасилена, била убита на пѫтя. Отъ цѣлото село се спасили само трима: Георги Ивановъ, Трайко Колевъ и Гоце Ивановъ (вижъ № 27).
Жителитѣ отъ българскитѣ села Патаросъ (360 д.) и Сурлево (256 д.) въ Дойранско, както се каза по-горѣ, се задигнали да бѣгатъ още на 20 юни, но една часть отъ тѣхъ, около 30 сѣмейства, се полъгали по слуховетѣ, какво гърцитѣ не щѣли нищо да имъ сторятъ, та се завърнали назадъ въ селото си и паднали между първитѣ жертви на жаднитѣ за българска кръвь елински войници. Вѣстьта за тѣхната грозна участь веднага се пръснала по околнитѣ села и паниката у бѣдното население още повече се усилила. Униятскиятъ български свещеникъ отъ Кукушъ,
38
Отецъ Иванъ Чикичевъ, и дружината му, като бѣгали, на 22 юни близу до с. Порой срѣщнали бѣжанци отъ селата Патаросъ и Сурлево, които се връщали откъмъ Порой. Попитали ги, защо се връщатъ, и тѣ отговорили, че искатъ да се прѣдадатъ на гърцитѣ, за да запазятъ селото си и имотитѣ си. Сетнѣ въ Петричъ учителятъ Никола Стояновъ, дошелъ отъ Дойранъ, съобщилъ на Отецъ Ивана, че селянитѣ, които се върнали въ Патаросъ и Сурлево, били избити отъ гръцка кавалерия (вж. док. № 5). И отъ други източници все това се твърди за тия нещастници. Селата Патаросъ и Сурлево сѫ опожарени (вж. № 18).
39
III. Въ Гевгелийско.
Ужаси въ града Гевгели и по селата.
На 20 юни станало сражение между гърци и българи при гр. Гевгели, слѣдъ което българскитѣ войски се принудили да отстѫпятъ. Българското население, уплашено отъ гръцкитѣ жестокости, които вече се бѣха проявили, почнало да бѣга. Динка Савовъ отъ гр. Гевгели (сега въ гр. Кюстендилъ) избѣгалъ, безъ да е можелъ да вземе съ себе си поне едно дѣте отъ осмочленното си сѣмейство. Всички бѣжанци се насочили къмъ вардарския мостъ въ посока къмъ България. Тукъ гърцитѣ се показали жестоки варвари, защото ако и да сѫ виждали много добрѣ, че всички, които бѣгатъ, сѫ обикновени граждани, жени и дѣца, при все това насочили артилерията си противъ бѣжанцитѣ съ шрапнеленъ огънь та настанала неописуема паника, като взели шрапнелитѣ да падатъ между бѣжанцитѣ и да убиватъ съ десетки хора изведнѫжъ. Савовъ казва, че на малко растояние отъ него една граната се пръснала върху купчинка бѣгащи жени и дѣца, отъ които 5—6 паднали убити. На 10—15 крачки се пръснала друга граната на пѫтя и убила трима, и все тъй много други невинни хора загинали.
Когато бѣжанцитѣ се изкачили на с. Столковската височина, обърнали се да видятъ назадъ, що става, и видѣли, че селата Сехово, Шльопенци, Мачуково, Смоль и Баялци били вече въ пламъци, а така сѫщо и нивитѣ горѣли (вж. № 29).
Въ самия градъ Гевгели, както се вижда отъ докум. № 30 терорътъ е билъ ужасенъ. Гръцки андарти и войници сѫ убивали и плячкосвали безпощадно. Особено изнудването за пари е било жестоко.
Избѣгалитѣ отъ с. Богданци Иоакимъ Дучевъ и Гоне Чавдаровъ (сега въ Кгостендилъ) потвърѫдаватъ, че
40
извѣстията, какво гърцитѣ убиватъ всички българи, безъ да правятъ разлика на възрастъ и полъ, вдъхнали неописуемъ страхъ у всички та отъ село Богданци около 80 сѣмейства побѣгнали, а останали тамъ още до 370. Какво е станало съ тѣхъ, свидѣтелитѣ не знаятъ. Тѣзи подирнитѣ въ бѣгството си прѣзъ Струмица—Пехчево много сѫ страдали, като сѫ изостанали множество отъ по-слабитѣ хора, особено жени и дѣца, назадъ и сѫ изчезнали, а други сѫ умрѣли отъ гладъ, жажда, страхъ и изтощение. Нѣкои ще да сѫ застигнати отъ неприятеля и сѫ избити. Гоне Чавдаровъ е изгубилъ по пѫтя двамата си братя, сестра си и жена си съ малко момиче. По-късно се научилъ, че жена му останала въ с. Дурбаки (Дойранско) и че тамъ е добила дѣте. Братовата му жена, коато е пѫтувала съ него, е погрѣшила пѫтя, изгубила се е и вече не се е вѣстила. По пѫтя сѫ умрѣли двѣ дѣца на Дине Петрушевъ и Еленка Митова (вж. № 30).
Горнитѣ свѣдѣния напълно се съгласяватъ съ даннитѣ, които е съобщилъ холандскиятъ свещеникъ мисионеръ Ф. Ванъ десъ Йокхейдъ отъ Зейтинликъ съ дата 4 юли н. ст. въ едно частно писмо, обнародвано и въ холанд. «Het Handelsblad» (прѣведено и публикувано и въ «Миръ» въ броя отъ 25 августъ т. г.). Тукъ холандскиятъ мисионеръ между друго казва:
«А въ Гевгели? Когато този градъ падна въ гръцки рѫцѣ, тамошното българско население и онова на Сехово избѣга задъ вардарския мостъ. Какво направятъ гърцитѣ? Стрѣлятъ съ топове върху нещастнитѣ бѣжанци и избиватъ нѣколко отъ тѣхъ».
Цѣлото писмо на почтения холандецъ е цѣненъ за насъ докумеятъ, въ който отъ съвсѣмъ безпристрастна страна се рисуватъ гърцитѣ досущъ тъй, както ги рисуватъ и показанията на нашитѣ очевидци, та го прилагамъ изцѣло подъ № 36.
Какви сѫ били паниката и бъркотията при казаното звѣрско прѣслѣдване на бѣгащето население отъ Гевгели и селата, се вижда и отъ факта, че има стигнали въ България малки дѣчица, безъ да знаятъ да кажать, гдѣ сѫ имъ родителитѣ. Така напр. въ Самоковъ сега се намиратъ такива двѣ дѣца, братче и сестриче, отъ Гевгели. Момчето, Тома Зариновъ, 11-годишно, разказва, че като бѣгало, намѣрило сестричето си Свобода, 4-годишно, въ една лодка (корабъ) на р. Вардаръ съ други хора, съ които дошли до Самоковъ. 3а родителитѣ си, казватъ дѣцата, че сѫ ужъ останали въ Гевгели, което съвсѣмъ е невѣроятно (вж. № 31).
41
Едно друго дѣте на 9 години по име Аргиръ, избѣгало отъ гр. Гевгели, сега се намира въ Радомиръ. То не знае, какво е станало съ родителитѣ му (№ 35).
Гевгелийскитѣ българи ужасно сѫ иострадали и поради срамното съдружие на гърцкитѣ войскови банди не само съ турци но и съ мѣстни цигани! Въ Гевгелийско се срѣщнали гръцки и сръбски войски, които още по-систематично си служили съ турци и цигани да убиватъ и унищожаватъ българщината.
За гръцки и сръбски злодѣяния отъ тоя родъ имаме данни въ показанията на едно 19-годишно момче Мито Ивановъ Козарчето, родомъ отъ село Смоквица, Гевгелийско (сега въ Дупница). То разправя, че селото Мързенци (Гевгелийско) на 20 юни било запалено съ газь отъ гърци и цигани, мѫжетѣ били изклани, а женитѣ изнасилени и по-младитѣ отвлѣчени на нѣкѫдѣ! (вж. № 33). — Въ родното село на свидѣтеля, Смоквица, което е съвсѣмъ близу до Мързенци, на сѫщата дата влѣзълъ нѣкакъвъ си черногорецъ по име Тодоръ съ 4-ма сръбски войници и съ около 300 души турци, събрани отъ околнитѣ села. Тѣ обрали селото, запалили 11 кѫщи, убили седемъ души и взели още отъ селото 100 лири (№ 33). Все по такъвъ начинъ гърцитѣ опожарили по казването на сѫщия свидѣтель и селата Балинци, Брайковци и близкото струмишко село Костурино (№ 33). Всичко туй се потвърдява и отъ другъ очевидецъ, Томе Таневъ, родомъ отъ село Мързенци (Гевгелийско), който въ селото Гърновци, гдѣто бѣгайки врѣменно се спрѣлъ, тукъ узналъ отъ пристигнали откъмъ Тиквешко бѣжанци, «че сърбитѣ въорѫжавали турското население и заедно съ тѣхни войници устройвали сѣчь на българитѣ като опожарявали всички села». Прѣзъ нощьта дошелъ единъ човѣкъ отъ село Конче и поискалъ да се събератъ въорѫжени селяни и да отидатъ на помощь на село Конче, което било вече заобиколено отъ сърби и турци и запалено по краищата при отчаяно съпротивление на селянитѣ. Най-сетнѣ село Конче било изгорено и ограбено. Такава участь е сполетѣла и селата Пиперово, Габровци, Лѣсковица, Гарванъ, Скоруша (Тиквешко) (№ 29. 2). На друго мѣсто, гдѣто ще се изложатъ специялно сръбскитѣ насилия, се даватъ много други данни, отъ които се вижда, че наистина турцитѣ
42
сѫ услужвали на сръбската войска въ всички тѣхни изстѫпления противъ българитѣ.
Гевгелийското село Баялци е било опожарено на 19 юни отъ гръцки кавалеристи (№ 34). Въ село Робово (Струмишко) били избити мнозина (№ 34).
43
IV. Въ Демирхисарско.
Кланетата въ Кърчово, Германъ, Спатово, Крушово и др.
Голѣмата навалица бѣжанци откъмъ Кукушко и Дойранско, откъмъ Лъгадинско и Сѣрско главно е била насочена къмъ Демирхисаръ, за да хване пѫтя по Струмската долина — единствения удобенъ пѫть къмъ България. Разбира се, че и звѣрското прѣслѣдване на бѣжанцитѣ тъй сѫщо е било засилено въ сѫщата посока, и тукъ въ Демирхисарско сѫ се разиграли най-грозни сцени на човѣшка касапница, която надминава по множеството пролѣта кръвь на най-невинни жертви всички извѣстни отъ тоя родъ варварски изстѫпления дори и на турцитѣ. Масовото клане, извършено въ дойранското село Аканджали тукъ се е повторило въ 5—6 села, като сѫ били чрѣзъ една гръцка лукавость измамени голѣма часть отъ избѣгалитѣ вече мирни жители да се върнатъ пакъ назадъ, защото ужъ нищо не щѣли гърцитѣ да имъ сторятъ. Така повѣрвали хиляди бѣжанци и се повърнали въ селата си за да намѣратъ тукъ най-грозна смърть. Слѣдъ Батакъ и Перущица въ бѫдеще съ трепетъ на сърдцето ще се споменуватъ още не само Аканджали, но и масовитѣ избивания на българи въ селата Германъ, Кърчово, Спатово, Крушово, Цървища, Горно Броди, Ггореджикъ, Баракли-Джумая и може би още други, за които още не сме добрѣ освѣтлени.
Хитриятъ безсърдеченъ гъркъ, който е намамилъ селянитѣ отъ Германъ, Крушово, Цървища и Елешница да се върнатъ, е демирхисарскиятъ лѣкарь Христотель, добрѣ извѣстенъ на населението. Именно когато гръцкитѣ войски стигнали въ Демирхисаръ и се научили, че германчани избѣгали и че сѫ ги послѣдвали и околнитѣ села, потъкнали речения гъркъ лѣкарь та писалъ писма до първенцитѣ на селата съ увѣщание, да се върнатъ назадъ. Щомъ германчани получили писмото, излъгватъ се
44
отъ тѣхъ до 30 сѣмейства и се завръщатъ обратно. Тѣ дочакали гърцитѣ съ бѣли знамена, съ биене на камбани. Въ отговоръ на това първомъ гърцитѣ имъ ограбватъ всички пари и скѫпоцѣнности, сетнѣ затварятъ мѫжетѣ въ черквата, а женитѣ, около 40 — въ поповата кѫща. Слѣдъ това плячкосватъ кѫщитѣ и дюкянитѣ и подпалватъ селото. Затворенитѣ въ черквата, когато наближилъ огънятъ до тѣхъ, опитали да излѣзатъ насила, но поставената стража обърнала пушкитѣ си срещу тѣхъ и не имъ позволила да прѣскочатъ черковния дворъ. Само единъ отъ тѣхъ, Димитъръ Търсьовъ сполучилъ прѣзъ труповетѣ да се промъкне и да избѣга. Отъ женитѣ тъй сѫщо само една се е спасила — Констандинова, 20-годишна мома. Тя избѣгала, когато войницитѣ почнали да изнасилватъ женитѣ въ поповата кѫща. Всичкитѣ други жени и дѣца, а тъй сѫщо и мѫжетѣ, затворени въ черквата, сѫ загинали живи изгорени. Това е станало на 29 и 30 юни (вж. № 37).
Указва се сега, че отъ Германъ се е спасилъ още Георгиевъ Димитъръ (вж. № 39), който сега се намира въ гр. Пазарджикъ.
Сѫщата грозна участь е сполетѣла тогава и селянитѣ на Кърчово. И отъ тѣхъ една часть, слѣдъ като сѫ били напуснали селото, се завърнала обратно, а именно отъ 180-тѣ сѣмейства се върнали 80 сѣмейства (№ 38). Споредъ други, а именно по казването на спасили се отъ клането Марко Буракчиевъ, Атанасъ Ръждевъ, Димитъръ Гидишовъ и Павелъ Шавковъ (всички сега въ Лѫжене, въ Чепинско), 80-тѣхъ кѫщи никакъ не сѫ се опитали да бѣгатъ, а си останали въ селото, увѣрени въ слѣдствие на казаната гръцка агитация, че нищо нѣма да имъ стане. Ала тъкмо наопаки, едвамъ се настанили гърцитѣ въ селото и веднага се прѣдали на сѣчь и грабежъ. Сигналътъ билъ даденъ съ биене на барабанъ. Отвредъ се зачули писъци, силно движение на войницитѣ по улицитѣ и кѫщитѣ. Разказитѣ на Атан. Ръждевъ (вж. № 39) и на Марко Буракчиевъ (вж. № 38) сѫ потресаещи. Никои не е допускалъ, че такива безчовѣчия сѫ възможни въ днешно врѣме.
Ръждевъ е гледалъ съ очитѣ си, какъ бѣдната невѣста на Дим. Хаджовъ, родила прѣди три дена, е била изнасилвана отъ много гръцки войници. Избѣгалъ отъ ужасъ, попада въ другъ дворъ, гдѣто видѣлъ още по-ужасна картина: събрани
45
въ двора множество жени се подлагатъ на звѣрска бруталность на гръцки войници срѣдъ писъци и немощна съпротива. Една сцена особено го ужасила; надъ 12-годишното момиченце на Дим. Кокондовъ се надвесили войници, докато единъ го изнасилвалъ. Това възмутило и единъ гръцки войникъ, но старшията, които билъ наблизу, строго смъмрилъ тоя войникъ и му заповѣдалъ, да хване уплашения Ръждевъ и да го заведе при началството. Слѣдъ това Ръждевъ билъ изваденъ вънъ отъ селото и доведенъ при офицеритѣ заедно съ още двама негови съселяни. Слѣдъ малко била дадена заповѣдь да ги убиятъ. Тръгнали къмъ селото назадъ и Ръждевъ билъ зритель, какъ тамъ съ щикове гърцитѣ избили 9 души българи отъ селото, между които позналъ и мѫжа на изнасилваната лѣхуса, Димитъръ Хаджовъ. Тогава, уплашенъ до безумие, ударилъ на бѣгъ; войникътъ, който го каралъ, гърмѣлъ подирѣ му, но, не сполучилъ. Другитѣ двама останали и вѣроятно сѫ убити.
(По-долу давамъ фотогр. образъ на Ат. Ръждевъ — при док. № 39). Отъ село Цървища 20 сѣмейства отъ избѣгалитѣ се връщали чакъ отъ Неврокопско и по пѫтя ги прѣсрѣщатъ гръцки войници, залавятъ мѫжетѣ около 20 души, завеждатъ ги въ Кърчово и тамъ ги избиватъ (№ 40).
Изъ Крушово успѣли да избѣгатъ Иванъ Божовъ и Харалампи Янкуловъ, и споредъ както тѣ разправятъ, Крушово е пострадало досущъ тъй както и съсѣднитѣ села. Тукъ особено много пари сѫ взели гърцитѣ. Слѣдъ като сѫ обезчестявали — убивали сѫ женитѣ. Свидѣтелитѣ указватъ потресаещи примѣри. Трѣбва да се отбѣлѣжи и ужасниятъ случай съ свещеника Тодоръ Стоевъ, на когото взели дъщерята, а на него самия извадили очитѣ и тъй го развождали два дена низъ селото и най-сетнѣ го закарали въ Кърчово, гдѣто заедно съ други отъ сѫщото село го убили (№ 41).
Жителитѣ на село Шугово се спасили, понеже о врѣме избѣгали (№№ 42 и 43).
Единъ забѣгналъ отъ с. Аканджали (Дойранско), по име Георги Кировъ Семерджи, на 23 юни надвечерь стигналъ въ Долни-Порой заедно съ другаритѣ си Илия Ташковъ и Никола Колевъ. Прѣди да влѣзатъ въ Порой видѣли трупове на избити хора и до самитѣ трупове имало и коли и волове.
Интересно е, че въ самия Порой видѣли до 50-тина души власи отъ Горни-Порой, съ бѣло знаме, види се, чакали гръцката
46
войска. Българи тукъ нѣмало, защото сѫ били избѣгали. Въ селото имало на групи по 5—6 турци съ нѣкакви особени фенери за даване сигнали. Слѣдъ малко селянитѣ съ 5—6 души гръцки кавалеристи ги хванали и ги повели къмъ една кѫща, за да ги убиятъ. Георги Кировъ и Ташковъ въ тъмнината успѣли да избѣгатъ, макаръ че гърмѣли подирѣ имъ. Колевъ не можалъ да избѣга и билъ убитъ (№ 44).
Въ с. Баракли-Джумая е станало тъй сѫщо масово клане — избити сѫ тамъ до 25 българи първенци, между които и свещеникътъ Стоянъ Таневъ Узуновъ, по най-звѣрски начинъ, слѣдъ като сѫ имъ били ограбени всички пари. Имената на повечето отъ тия нещастници се указватъ въ док. № 45. Тукъ сѫ споменати имена и на до смърть бити мѫже и жени.
Звѣрското отнасяне на гърцитѣ още не прѣстая. Понеже въ плана имъ влиза, да изгонятъ българското население и да го замѣстятъ съ свое, гръцко, сега въ Баракли-Джумая сѫ настанени гърци отъ гр. Мелникъ и др. Нѣкои наши българи, които се завърнали въ Баракли-Джумая, били посрещнати съ бой, наново ограбени и върнати назадъ. . .
47
V. Въ Сѣрско.
Звѣрско изколване на 200 души българи въ гръцката дѣвическа гимназия въ Сѣръ.
Много ще се пише и говори за нечовѣшкитѣ изстѫпления и дивитѣ инстинкти на воюващитѣ въ послѣднята балканска война, ала едно събитие, клането на стотини, подло измамени и арестувани българи въ Сѣрската дѣвическа гимназия, ще запази първенство на недосегаема проява на дивашка озвѣреность у единъ още слабокултуренъ и много подълъ народъ, надъханъ съ безкраенъ шовинизъмъ, какъвто е гръцкиятъ.
Извѣстно е, че тъкмо изгарянето на града Сѣръ гърцитѣ приписаха на българитѣ, като ги обвиняваха още, че тѣ го направили туй, за да заличатъ слѣдитѣ на ужасната сѣчь, която ужъ тѣ сѫ извършили надъ мирното гръцко население. Сега обаче фактитѣ говорятъ, че тъкмо обратно гърцитѣ тукъ най-много сѫ прѣгрѣшили прѣдъ човѣщината и че наопаки българското население е, което е съвършено избито, просто изклано съ ножове и щикове безъ всѣкакъвъ поводъ. Българската войска мирно се е оттеглила отъ Сѣръ на 22 юни. Тепърва на 28 юни една българска дружина, като се е узнало, че гръцка войска и гръцкото население въ Сѣръ подъ рѫководството на гръцкия владика избиватъ българитѣ, заловени въ града и въ околностьта, се е опитала да влѣзе въ града и да ги спаси. Уви! на 28 юни, докато да успѣе българската войска да проникне въ града, гърцитѣ можали бърже, бърже да изколятъ още останалитѣ 70—80 души българи въ дѣвическата гимназин и въ послѣдна минута да избѣгатъ, оставяйки нѣкои отъ жертвитѣ си още въ смрътна агония и нѣмайки врѣме да провѣрятъ между нахвърленитѣ едни вързъ други трупове, не сѫ ли нѣкои отъ тѣхъ недоклани, не сѫ ли живи. Бързайки около I часа слѣдъ обѣдъ
48
на 28 да избѣгатъ, гърцитѣ запалили склада си съ муниции не далечъ отъ митрополията, та пожарътъ въ скоро врѣме обхваналъ и зданията на послѣднята и достигалъ вече до гимназията, когато измежду изкланитѣ седемъ-осемъ души нещастни българи, облѣни въ кръви съ по 4—5 и повече рани главно на главата и по врата, успѣватъ да се измъкнатъ отъ гимназията и съ послѣдни усилия да излѣзатъ вънъ и да достигнатъ до върха на близкия хълмъ, гдѣто е имало български войници. Така се спасили да не изгорятъ живи тия жертви на нечута гръцка жестокость, за да разкриятъ прѣдъ историята едно нечуто прѣстѫпление, извършено подъ рѫководството на лице съ високъ свещенически санъ! Единъ отъ тия недоклани успѣлъ да се домъкне само до прага на гимназията, а около 20 души отъ кланитѣ още живи, но въ полусъзнание, останали да ги довършатъ пламъцитѣ. Скоро слѣдъ това българскитѣ жертви въ гимназията се обърнали въ карбонизирани трупове, които гръцкиятъ владика и гръцкиятъ краль сѫ сочили на чузди кореспонденти като примѣръ на «български ужаси».
Въ приложенитѣ тукъ документи, които съдържатъ показанията на по чудо спасилитѣ се недоклани българи, а именно на войника отъ 70 струмски полкъ Георги Бѣлевъ, шивача родомъ отъ дебърското село Лазорополе Доксимъ Смилевъ, воденичари Христо Димитровъ, българския стражаринъ Димитъръ Карамфиловъ, селянина Димитъръ Лазаровъ отъ Сѣрското село Мъкленъ, дебранеца Страти Георгиевъ отъ с. Лазарополе — всички оцѣлѣли отъ тежкитѣ си рани и сега тукъ въ България, — читателятъ ще чете подробности по това гръцко изстѫпление и ще му настръхватъ коситѣ отъ ужасъ. Особено сѫ важни ужаснитѣ подробности, които ни разказватъ Георги Бѣлевъ (№ 48), Доксимъ Смилевъ (№ 49), Илия Лимоновъ (№ 51), Димитъръ Лазаровъ (54) и воденичаря Хр. Димитровъ. Отъ послѣдния узнаваме, че гърцитѣ сѫ убивали заловенитѣ български стражари по особенъ инквизиторски способъ — съ удари въ грѫдитѣ и по гърба съ тежко, дебело дърво (вж. № 52).
Още по-прѣстѫпно става извършеното въ Сѣръ гръцко злодѣлние, като се вземе въ внимание, че никакво прѣдизвикателство не е имало нито отъ страна на българскитѣ власти нито отъ частни лица. Напротивъ българската войска на 22 се е оттеглила, и веднага отъ по-рано тайно организирана отъ владиката
49
гръцка банда е разграбила складоветѣ и пристѫпила къмъ скроения планъ, да се заловятъ всички българи, колкото ги има въ града, и да се унищожатъ. Сѫщото е било порѫчано и по гръцкитѣ села въ околията — да залавятъ българи, да ги убиватъ или да ги докарватъ въ Сѣръ. Доказателство, че тая заповѣдь се изпълнявала по гръцкитѣ села, дава Димитъръ Лазаровъ, който, тръгналъ отъ Мъкленъ на 23 юни заедно съ трима български стражари и съ трима свои съселяни за Сѣръ, билъ заловенъ съ тѣхъ отъ селянитѣ на гръцкото село Субашкьой. Подирнитѣ докарали тия българи въ сѣрската митрополия и отъ тамъ, прѣпратени въ дѣвическата гимназия, всички били изклани на 28 юни, и само Димитъръ Лазаровъ, както се каза, недокланъ се спасилъ (вж. № 54).
Сѫщо тъй и Страти Георгиевъ ненадѣйно е билъ заловенъ въ сето Кавакли отъ андарти и турци и доведенъ право въ митрополията въ Сѣръ и отъ тамъ прѣпратенъ въ дѣвическата гимназия (№ 53).
Процедурата е била бърза и подла: на заловения се е казвало, че го вика владиката въ митрополията. Тукъ вмѣсто прѣдъ владиката го изкарватъ прѣдъ една комисия отъ сѣрски граждани, между които имало и едно духовно лице, колкото да видятъ, не е ли по погрѣшка заловенъ нѣкой гъркъ, тъй като много българи отъ Сѣръ и околията добрѣ говорятъ гръцки, та не сѫ вѣрвали всѣкиму, като е увѣрявалъ, че е гръкъ. Нищо не сѫ питали жертвата, а само давали заповѣдь да я отведатъ въ затвора, въ гимназията. Тукъ първомъ жертвата е обискирана, сир. обрани сѫ му всички пари и скѫпоцѣнности, а слѣдъ това съ силни удари, отъ които нѣкои дори смъртоносни, нещастникътъ е вкарванъ въ зимника или въ нѣкоя стая на гимназията — всички натъпкани съ българи отъ разни съсловия: имало е и войници отъ България и отъ освободенитѣ земи. Свидѣтелитѣ казватъ, че между тѣхъ имало двѣ еврейчета отъ София и Кюстендилъ, имало е интелигентни хора, хора еснафи и работници, повечето дълги години живѣли въ Сѣръ и познати на гърцитѣ. Мѫчно е да се повѣрва, но е фактъ, че между затворенитѣ е имало и четири жени. Всички сѫ били избити постепенно: на 26 и 27 сѫ ги избивали по части, а нощемъ труповетѣ сѫ ги вадили отъ гимназията и прѣнасяли нѣкѫдѣ вънъ отъ града. Внезапното появяване на българската войска на 28 на височинитѣ надъ града и започнатата отъ нея бомбардировка накарали гърцитѣ
50
да побързатъ него день и да изколятъ всички до край, та стаитѣ и салонитѣ на гимназията се изпълнили съ трупове. Отначало сѫ ги връзвали двама по двама и така вързани сѫ ги поваляли на земита и сѫ ги клали. Сетнѣ, послѣднитѣ 40 души, понеже вече българскитѣ войски навлизали въ града, нѣмали врѣме да ги връзватъ, а така ги клали. Когато минали единъ-два часа, откато били всички избити, нѣмало вече въ гимназията ни единъ гъркъ — всички избѣгали. Сѫщо така и спасилитѣ се жертви, които въ страха си влѣзли въ една съсѣдна гръцка кѫща, не намѣрили въ нея жива душа, а портитѣ били отворени — всички гърци избѣгали накъмъ гарата, отъ гдѣто идѣла гръцка войска на помощь.
За много други жертви, които сѫ дали българитѣ между 22 и 28 юни въ Сѣръ, имаме откѫслечни свѣдѣния. Очевидецътъ Благой Петровъ (вижъ. док. № 47) казва, че на 24 юни сѣрскитѣ гърци сѫ излѣзли въорѫжени по улицитѣ и заедно съ гръцки войници и андарти на 25 и 26 почнали да арестуватъ и да убиватъ българи. На 26 убили българския помощникъ-кметъ на града К. Мавродиевъ и други лица. Отъ тоя свидѣтель узнаваме, че една отъ убититѣ въ гръцката дѣвическа гимназия жени е била жената на градинаря Димитъръ Зарзаватчията, закланъ тъй сѫщо въ дѣвическата гимназии. Свидѣтелятъ Д. Карамфиловъ казва, че тая нещастна жена е била заклана прѣдъ очитѣ му! (вж. № 50). Свид. Лимоновъ видѣлъ тъй сѫщо между затворенитѣ въ гимназията четири българки, «сиромашки жени»; една била перачка, прала дрѣхи на български войници (вж. № 51).
Важна свидѣтелка е Мария Петрова, много мѫчена за да даде пари и влачена полумрътва по улицитѣ въ Сѣръ. Тя сега е злѣ болна въ Пловдивъ (вж. № 56).
Между нѣколцина избѣгали отъ зимника на гръцката гимназия, прѣди да ги вържатъ и отведатъ горѣ на клане, е и Димитъръ Ангеловъ, чиито много интересни показанин съдържа доку. № 55.
Българската войска не е успѣла дълго да се задържи въ града нито пъкъ е можала да дири виновницитѣ на кланетата, за да ги накаже, защото пожарътъ вече е обхващалъ града и тя, като се виждала малочислена, рѣшила е да се оттегли къмъ Демирхисаръ. 3а нейната дѣйность прѣзъ тия дни вижъ документъ № 46.
51
По въпроса, кой е запалилъ Сѣръ и какви изстѫпления сѫ вършили гърцитѣ слѣдъ 22 юни въ града и въ околностьта, добри показания дава рускиятъ лѣкарь Д-ръ Клугманъ, който прѣзъ туй врѣме е завеждалъ българската болница въ Сѣръ, както и рускиятъ му колега Д-ръ Петъръ Лазневъ, отъ когото тъй сѫщо притежаваме подробно показание (вж. док. № № 56 и 57). Отъ тия два цѣнни документа всѣки безпристрастенъ може да се убѣди, че фактическитѣ господари на положението и пълновластни разпоредители съ живота и имота на гражданитѣ въ Сѣръ отъ 23 юни до 28, когато е изгорѣлъ градътъ, сѫ били мѣстнитѣ гърци на чело съ гръцкия митрополитъ, и че гърцитѣ, а не българитѣ сѫ вършили прѣзъ това врѣме неописуеми злодѣяния, рѣдки въ историята на новитѣ врѣмена. Несъмнѣнно излиза отъ показанията на нашитѣ свидѣтели, че българитѣ не сѫ запалили Сѣръ: напротивъ пожарътъ е попрѣчилъ на българската войска да спасява, каквото още е можело да се спаси, и изпратенитѣ отъ дружинния командиръ войници се връщали докладвайки въ този смисълъ. За да се допълни характеристиката на тоя гръцки владика-злодѣй, е важно свидътелството на Дим. Лазаровъ, който разказва, че той и нещастнитѣ му 6 другари отъ сето Мъкленъ, прѣди да бѫдатъ изклани, сѫ били доведени прѣдъ владиката и били принудени нему лично да прѣдадатъ всичкитѣ си пари, които сѫ имали при себе си, ужъ за да имъ ги пази (вж. № 54).
Въ околнитѣ села гърцитѣ не сѫ останали по-долу отъ своитѣ сѣрски първенци — тукъ българитѣ още по-безцеремонно сѫ убивани и ограбвани, защото никакви свидѣтели не е имало. При все това вече имаме характеристични данни и за селскитѣ погроми, устройвани независимо отъ звѣрствата на войската отъ жителитѣ на нѣкои гръкомански села. Така напр. отъ село Мъкленъ, което е дало 7 жертви въ дѣвическата гимназин въ Сѣръ (вж. докум. № 54) и отъ с. Дрѣново (Сѣрско) гдѣто сѫ избити до 15 души овчари, слѣдъ като овцѣтѣ имъ, до 6500 глави и едъръ добитъкъ до 500 глави били заграбени отъ околното население. Има и много хора избити (вижъ док. № № 58 и 59). Сѫщото е било и въ с. Д. Порой (док. № 44).
Едно отъ многото пострадали села заедно съ населението си въ Сѣрско е Горно-Броди. То на 3 юли е било обстрѣлвано съ шрапнели отъ гърцитѣ, цѣло е изгорѣло и станало
52
гробница на много невинни свои жители (вж. № 61). За отдѣлни убийства и изнасилвания на жени отъ сѫщото село даваме свѣдѣния въ док. № № 62, 63, 64 и 65. Притежаваме и списъкъ на изчезнали жители отъ Г.-Броди, които вѣроятно сѫ загинали (вж. № 66).
На I юли е опожарено и многострадалното сѣрско село Баница, което прѣди нѣколко години тъй сѫщо бѣ изгорено отъ турцитѣ (вж. № 67).
53
VI. Въ Зиляховско, Драмско и Неврокопско.
Единствениятъ що-годѣ удобенъ пѫть отъ Драмско за България върви по долината на Места и води къмъ Неврокопско. Прѣдъ и подиръ войскитѣ ни, които по тоя пѫть отстѫпиха, е бѣгало множество наплашено българско население отъ голѣмитѣ български села въ Драмско: Гюреджикъ, Дряново, Кобалища, Плевня и Просеченъ. По тоя пѫть изпрѣмѣсени сѫ минавали и бѣжанцитѣ изъ Зиляховската кааза — главно отъ селата Калапотъ и Скрижово. Всички тия села еднакво злѣ сѫ пострадали, и само населението, което е успѣло съ врѣме да избѣга, е спасило живота си. Отъ показанията на бѣжанци, съ които сега разполагаме, се установява, че и голѣмото гъркоманско село Алистратикъ въ Зиляховско отъ часть е пострадало, сирѣчь пострадали сѫ само малцината тукъ «българи», които на 30 юни отъ андарти, а на I юли отъ гръцка войска били «наказани», първомъ като имъ били изгорени кѫщитѣ, а сетнѣ и сами избити. Въ док. № 68 сѫ указани имената на избититѣ. Напротивъ кѫщитѣ на гъркоманитѣ не сѫ бутнати. Голѣма подлость бѣ отъ гръцка страна, че слѣдъ като разориха българскитѣ кѫщи въ това село, фотографираха ги и ги пръснаха по европейскитѣ илустрации за показъ, какъ ужъ българи опожарили и съсипали гръцкото село Алистратъ.
Напротивъ съвсѣмъ сѫ опожарени въ сѫщата Зиляховска кааза Скрижево, защото е чисто българско село, и селото Калапотъ, по сѫщата причина; въ послѣдното сѫ останали само около 20 кѫщи по краищата (№ 69).
Много голѣми звѣрства сѫ извършили гръцкитѣ войници въ богатото българско село Гюреджикъ (Драмско). И тукъ сѫ били употрѣбени познатитѣ гръцки подлости: населението е било подканено, прѣди да дойде гръцката войска, да събере и прѣдаде орѫжието си. На 3 юли населението изпълнило
54
заповѣдьта и съ довѣрие излѣздо да посрещне гръцката войска, на половина чась вънъ отъ селото. Отъ другитѣ драмски български села Кобалища, Просеченъ и Плевня жителитѣ, като минавали, бѣгайки къмъ Зърново, и като видѣли, че селянитѣ въ Гюреджикъ искатъ да се прѣдадатъ на гърцитѣ, насърдчили се та и тѣ се спрѣли въ това село. Ала горчиво сѫ се излъгали нещастнитѣ, защото гръцката войска, щомъ заела селото, отдѣлила мѫжетѣ отъ женитѣ, и прѣзъ нощьта извършила най-ужасни звѣрства, като избила мѫжетѣ, женитѣ изнасилвала, а тъй сѫщо голѣма часть и отъ тѣхъ избила, защото главно ги изтезавали да кажатъ, гдѣ сѫ имъ паритѣ или скѫпоцѣнноститѣ (вж. док. № 70).
За драмското село Плевня имаме и директно свидѣтелство отъ Г. Марковъ, родомъ отъ сѫщото село, който казва, че въ селото му около 40 души сѫ избити, и то като ги изкарвали вънъ отъ селото единъ по единъ (№ 71).
Въ Неврокопско опожаряванията и масовитѣ избивания на хора безъ разлика на полъ и възрасть сѫ безъ четъ. Бѣднитѣ жители, неочаквайки, че гръцката войска ще проникне нататъкъ по Места, сѫ били твърдѣ изненадани и прѣждеврѣменно обзети отъ паниката, която носѣли съ себе си бѣжанцитѣ отъ Драмско, та населението отъ повечето села тръгнало да бѣга съвсѣмъ голо и безъ припаси за храна, поради което множество по пѫта умрѣли отъ гладъ и простуда. Това единодушно твърдятъ показанията на бѣжанцитѣ. Така напр. отъ голѣмото чисто българско село Търлисъ (2240 д. жители) умрѣли много бѣжанци по пѫтя отъ гладъ. Избѣгали сѫ на 3 юли. Останали въ селото около 27 сѣмейства, и не се знае, какво е станало съ тѣхъ (вж. № 72).
Сѫщо тъй не малко умрѣли по пѫтя има и отъ жителитѣ на неврокопското село Каракьой. Смъртностьта у бѣжанцитѣ отъ Неврокопско е слѣдствие и на дългия уморителенъ пѫть прѣзъ Разлога и Родопитѣ до Чепинско, гдѣто нѣма удобни пѫтища, а трѣбва да се минаватъ високи гори. Едни минавали прѣзъ Козъ-Дервентъ—Разлогъ—Лѫжене, а други — прѣзъ с. Ковачевица—Батакъ. На балкана имало голѣмъ студъ. Затова въ списъка на умрѣлитѣ по пѫтя отъ с. Каракьой (вж. док. № 73), а тъй сѫщо и на умрѣлитѣ отъ с. Ловча (№ 74) постоянно фигурира като главна причина: «отъ гладъ и студъ».
55
Споредъ док. № 79 въ с. Каракьой били изклани около 30 сѣмейства отъ гръцка войска, отъ помаци и турци . . .
И отъ село Ловча жителитѣ избѣгали на I юли и то съвсѣмъ ненадѣйно та не взели нищо съ себе си — нито по-топли дрехи, нито храна: голи, боси и гладни. Нѣколко сѣмейства, именно отъ с. Ловча 15 сѣмейства, отъ с. Каракьой толкова и отъ с. Ковачевица 10 сѣмейства, изморени и изтощени, рѣшили да се върнатъ отъ пѫтя назадъ въ Неврокопъ. Връщайки се били заловени отъ гръцката войска, всички били откарани сетнѣ при мѣстностьта «Панагирски-Ханъ», гдѣто вѣролтно сѫ били избити, защото никаква дира отъ тѣхъ послѣ не се намѣрила, макаръ че Никола Басака, който се отдѣлилъ отъ тѣхъ и отишелъ да иска позволение отъ гръцкия командаятъ за връщане, сетнѣ напраздно ги търсилъ и най-сетнѣ и самъ билъ убитъ отъ помацитѣ между селата Германъ и Доленъ (вж. № 74).
Селото Долно-Броди (Неврокопско) било опожарено на 4 юли. Подиръ бѣгащитѣ жители отъ сѫщото село гърцитѣ стрѣляли съ шрапнели. Около 30 сѣмейства останали въ селото, трѣбва да сѫ загинали, защото олелията и писъка на жени, както и гърмежитѣ на далечъ се чували (вж. № 75). Узнаваме имената само на нѣкои отъ убититѣ, между които има жени и дѣца, даже и живи изгорени (вж. № 76).
На 5 юли гърцитѣ подпалили и селото Либяхово, само че селянитѣ единъ день прѣди туй напуснали селото та се спасили. Старецътъ Петко Гюровъ съ двѣтѣ си дъщери останалъ назадъ и вѣроятно загиналъ (вж. № 79).
За извършенитѣ убийства, безчестия и грабежи въ неврокопскитѣ села Въземъ и Бѣлотинци има данни въ док. № 77 и 78. И самиятъ градъ Неврокопъ много е опустошенъ и разрушенъ: гърцитѣ бомбардирали града и разрушили дори градския часовникъ (№ 8о). При оттеглянето си отъ Неврокопъ гърцитѣ изгорили 10—12 кѫщи въ града.
Особено плячката е насърдчавала гръцкитѣ войници: тѣ сѫ се награбили съ злато-нанизи отъ нещастнитѣ селяни, които при все че всичко, що имали, давали, пакъ сѫ бивали избивани. Въ док. № 81 имаме списъкъ на откупитѣ, взети отъ разни села общо, гдѣ 25, гдѣ 50, 80 и пр. турски лири, за да бѫдатъ пощадени. Войната гърцитѣ бѣха обърнали въ формено разбойничество . . .
56
Гръцкитѣ войски успѣха на 10 юли да достигнатъ и въ Разлога, гдѣто използуваха кратковрѣменното си стоене за да пллчкосатъиопожарятъ и тукъ нѣкои села, като с. Добринища па и градоветѣ Мехомия и Банско. На гърцитѣ сѫ помагали и нѣкои помаци. Има много хора избити, а голѣмо е числото и на умрѣлитѣ отъ студъ разложани, когато сѫ минавали прѣзъ «Юндола» въ Чепинско и прѣзъ Рилската планина — прѣзь върха Ай-Гидикъ (вж. № 80).
57
VII. Въ Мелнишко и Пехчевско.
Както всегдѣ, кѫдѣто успѣ да проникне гръцката войска макаръ и за кѫсо врѣме, така сѫщо и въ Мелнишко тя донесе смърть и разорение на всичко, що е човѣку мило и драго, като е постѫпвала по приетата вече отъ нея система, вършейки дѣлото на разрушението въ съдружие съ най-разваленитѣ елементи отъ турското и помашкото население. Опожарени сѫ селата: Славе, Капатово, Кромидово, Хърсово, Долна-Сушица, Марикостеново, Св. Врачъ, Спатово, Левуново, Спанчево, Чифлицитѣ, Хотово, Припеченъ. Въ всички тия села, както изобщо въ Мелнишко (съ изключение на 6 села) населението е българско-екзархийско. Жална гледка отъ развалини прѣдставя сега и селото Левуново, гдѣто бѣ главната квартира на гръцкия краль. Тукъ само кѫщата на стареца Андонъ Мицовъ Пачевъ, който се казалъ гъркъ, е пощадена. Този старецъ разказва, че самиятъ гръцки краль, като запалилъ една купчинка слама, извикалъ: «тъй трѣбва да изгори цѣла България»! (вж. док. № 83).
Забѣлѣжително е, че градецътъ Мелникъ, напротивъ, е билъ пощаденъ. Споредъ казването на Божинъ Николовъ и Стойче Маникатовъ, и двамата родомъ отъ село Долни-Орманъ, което е на единъ часъ разстояние отъ Мелникъ, въ подирния сѫ изгорѣли само 2 кѫщи (вж. док. 87, точ. 13). Това се обяснява съ факта, че въ Мелникъ, споредъ статистиката у Бранковъ, има 3825 гърци, 220 българи-гъркомани и само 40 души българи-екзархисти! Другъ единъ очевидецъ, който се намиралъ въ града, когато на 1 юли влѣзли гръцкитѣ войски, Никола Темелковъ, казва, че гърцитѣ, щомъ заели Мелникъ, изгорили 3 сгради, между които и зданието на пощата. Ограбили дюкянитѣ на видни търговци-българи. На самия Темелковъ разграбили
58
магазина, кѫщата и богатия имъ чифликъ, а сетнѣ баща му на сила откарали заедно съ гърцитѣ въ Демиръ-Хисарско. Отъ тамъ баща му избѣгалъ нощемъ, но когато дошелъ и видѣлъ, че всичко му е разграбено, поболѣлъ се и умрѣлъ.
Хора, тѣзи дни дошли отъ кѫдѣ Мелникъ, потвърѫдаватъ, че градътъ Мелникъ е цѣлъ — неопожаренъ. При все това, както е извѣстно, гърцитѣ чрѣзъ европейскитѣ вѣстници проглушиха свѣта, че самитѣ му жители — чистокръвни елини при оттеглянето на гръцката войска ужъ не желаейки да подпаднатъ подъ властьта на «варваритѣ» българи, сами изгорили цвѣтущия си градъ и тръгнали подиръ гръцката войска, да се заселятъ въ земитѣ, що оставатъ подъ Гърция. И фотографии отъ изгорѣлия Мелникъ се явиха въ европейскитѣ илустрации. Тял фотографии прѣдставяватъ двѣтѣ-три кѫщи български, които гърцитѣ сѫ изгорили въ Мелникъ още при навлизането си въ града. Истината е, че мелнишкитѣ гърци, които по-напрѣдъ сѫ живѣли въ добри отношения съ българското население, не сѫ искали да напускатъ града си, но сѫ били на сила принудени отъ гръцкитѣ власти, както е станало и въ Струмица, за която подробности даваме въ док. № 91. Сега мелничани врѣменно сѫ настанени въ Демиръ-Хисаръ, отъ гдѣто вече пращатъ хора да се молятъ на българското правителство да имъ допусне да се върнатъ назадъ.
Казанитѣ свидѣтели Божинъ Николовъ и Стойче Маникатовъ, които сега се намиратъ въ с. Кочариново (Дупнишко), разказватъ за своето село Долни-Орманъ, че то отначало било спазено отъ разорение и че селянитѣ се мѫчили да угаждатъ на гръцкитѣ войски, като сѫ имъ носили дърва дори въ село Св. Врачъ и пр. Въпрѣки това, когато гърцитѣ се оттеглили отъ Мелникъ, изгорили цѣлото село Долни-Орманъ, което състонло, отъ 90 кѫщи! Свидѣтелитѣ сѫ били въ селото си, когато гърцитѣ извършили това. Така сѫ постѫпили тѣ въ много села, като сѫ ги запалили, слѣдъ като сѫ гостували въ тѣхъ нѣколко дни и съ своята подлость сѫ обнадеждили населението, че ще му пощадятъ имота та то ревностно се стараело добрѣ да ги храни и да имъ помага. Само изгарянето на селата не би удовлетворило гърцитѣ: тѣ сѫ завличали и всичкия селски добитъкъ съ себе си, така че сега, както се
59
изразяватъ свидѣтелитѣ въ док. № 87, едно магаре въ Мелнишко не може и съ 10 турски лири да се купи.
Въ село Бѣливехчево гърцитѣ събрали мѫжетѣ въ училището и ги обрали, а слѣдъ това грабили по кѫщитѣ и изнасилвали женитѣ, като сѫ ги мѫчили и за пари. Динка Ивановъ отъ с. Марикостеново видѣлъ, какъ гърцкитѣ войници безчестили женитѣ наредъ (вж. № 84). Обезчестяването на женитѣ е било грозно правило у гърцитѣ (вж. № 87). За да не изгорятъ село Бѣливехчево, гърцитѣ взели отъ селото 200 лири.
Въ Пехчевско сѫ се повторили по всички села, заети отъ гръцитѣ, сѫщитѣ ужаси и прѣстѫпления. Особено не сѫ пропускали да ограбятъ всички села като имъ взематъ и извѣстна голѣма сума пари. Напраздно изплашеното население е излизало да посрѣща гърцитѣ и да се покаже миролюбиво — нищо не е помагало, изнасилването на женитѣ и всички други изтѫпления слѣдвали по правило. Така напр. въ с. Умлена сѫ изнасилили 13-годишно момиче на Коце Султанинъ, слѣдъ което то било много болно. Изнасилили и майка му, и пр. и пр. Числото на убититѣ мѫже въ всѣко село е значително. Въ документа № 88, сѫ дадени много имена на изнасилени, убити, обрани и пр.
Грозна е била участьта на село Владимирово, гдѣто гърцитѣ заедно съ турци извършили най-ужасни прѣстѫпления: тукъ сѫ избити всички заловени мѫже дори и 10-годишни момчета, изнасилени сѫ женитѣ, отвлѣчени 14 моми и най-накрай е запалено и селото (вж. № 89).
И с. Рабово е сполетѣла сѫщата участь: слѣдъ като сѫ били изнасилени женитѣ, между които имадо и 12-годишни момичета, въ присѫтствие на гръцки офицери съвсѣмъ безъ причина сѫ били застрѣлени свещеникътъ Янаки Яневъ и селянитѣ Стоилъ Янчевъ, Мито Митровски и Тасе Тошевъ (вж. № 89).
60
VIII. Въ Струмишко и Петричко.
Гръцкитѣ войски успѣха прѣзъ Дойранъ много рано да проникнатъ въ Струмишко — вече на 26 юни тѣ сѫ заели и града Струмица. Безчовѣчията, които сѫ извършили по струмишкитѣ села и околията изобщо, не се подаватъ на описание. Слѣдъ като тамъ гърцитѣ стояха до 17 августъ, нашитѣ власти сѫ намѣрили подиръ оттеглянето имъ още грозни слѣди отъ нечувана варварщина. Офицерскиятъ кандидатъ отъ Пернишкия 26 пѣхотенъ полкъ Пеневъ ето що съобщава:
«По пѫтя за гр. Струмица между селата Орманово и Ново-Село въ дефилето на дѣсния брѣгъ на рѣка Струмица намѣрихъ единъ войникъ отъ 10 пѣхотенъ Родопски полкъ, който бѣ разпънатъ съ телеграфенъ телъ на една върба. Лицето му, види се, полѣто съ газь и изгорено. Познахъ, че е войникъ по погонитѣ, които бѣха откъснати и хвърлени до него. Органическата часть на тѣлото бѣ разложена и на изчезване. Малко пó на западъ намѣрихъ другъ войникъ отъ 30 пѣхотенъ полкъ. Трупътъ му бѣ заровенъ въ пѣсъка, а главата му пакъ, види се, полѣта съ газь, обгорѣла. Очи, уши, носъ, нищо нѣмаше на главата. Другъ войникъ отъ I пѣхотенъ полкъ намѣрихъ вързанъ за краката съ телъ и обърнатъ съ главата на долу висналъ на една круша. Очи, уши, рѫцѣ и члена му бѣха отрѣзани. Погонитѣ хвърлени въ кальта, гдѣто ги намѣрихъ та познахъ частьта на войника-механикъ. Намѣрихъ още много обезобразени трупове на войници отъ 2, 6 и 8 дивизия покрай самия пѫть»
(вж. по-долу док. № 92).
Прѣдъ сѫщиятъ г. Пеневъ съ сълзи разказвали селянитѣ отъ селата Орманово (Петричко), Ново-Село, Босилово, Дабине, Робево, за ужаснитѣ мѫчения, на които ги подлагали гръцкитѣ войници и офицери. Въ Орманово мѫжетѣ били затворени и държани 3 дена безъ
61
храна и безъ вода. За една капка вода сѫ имъ искали по една лира! Женитѣ били събрани въ една кѫща и тамъ прѣзъ цѣлото врѣме изнасилвани. Това е ставало и въ Босилово, Дабине и Рабово. Въ послѣдното село войницитѣ вързали свещеника, прѣдъ очитѣ му безчестили дъщеря му и цѣлата женска челядь отъ сѣмейството и най-сетнѣ застрѣляли свещеника и дъщеря му. Селото Рабово е било запалено и цѣло е изгорѣло (№ 92). Изгорѣли сѫ и селата Ново-Село, Раборци, Костурино, Дабиля.
Градътъ Струмица отначало не е тъй пострадалъ, понеже по-голѣмата часть граждани сѫ гъркомани та гърцитѣ ги щадили. Затова пъкъ българитѣ-екзархисти сѫ дали много жертви. Всички мѫже, които не сѫ избѣгали, сѫ били арестувани; послѣдвали сѫ въ българския кварталъ и обикновенитѣ гръцки грабежи и обезчестявания на женитѣ. Когато слѣдъ Букурещкия миръ станало извѣстно, че гр. Струмица ще остане подъ България, гърцитѣ рѣшили да изгорятъ града и да завлѣкатъ съ себе си и гъркоманското, турското и еврейското население. Какъ сѫ изпълнили тоя варварски планъ, подробно е изложено въ показанието на българската учителка Мария Г. Ичева, която се е намирала прѣзъ цѣлото врѣме, докато да си излѣзатъ гърцитѣ, въ Струмица (вж. док. № 91). Най-напрѣдъ се почнало изселването на гражданитѣ, които вече на 27 юли били подканени отъ военнитѣ власти да сторятъ това. Едни се полъгали по обѣщанието, че щѣли «въ Кукушъ да имъ изградятъ нова Струмица» и че «гръцкиятъ краль билъ обѣщалъ да се грижи за прѣхраната имъ». На 28 юли нѣкои по-фанатични гъркомани дали първъ примѣръ и почнали да се изселватъ, а подиръ това другитѣ съ заплашвания и на сила сѫ били принудени да се изселятъ. Военнитѣ власти давали прѣвозни срѣдства — кола и военни автомобили. На 8 августъ вечерьта гърцитѣ тайно запалили града въ центъра, гдѣто е чаршията. Прѣди това разграбили българскитѣ дюкяни. Сетнѣ на нѣколко пѫти градътъ е запалванъ, отначало тайно, а послѣ вече и явно, като прѣстанали гръцкитѣ власти да криятъ, че тѣ вършатъ това умишлено. Подробности за това нечуто варварство читателитѣ ще намѣрятъ въ док. № 92. Забѣдѣжително е, че турското население се е оплаквало, като го карали да се изселва, но не е смѣяло прѣдъ гръцкитѣ заплашвания да се противи. Сѫщо тъй сѫ постѫпили гърцитѣ и по селата (вж. № 78). Пѫтници, дошли
62
отъ Солунъ, казватъ, че множество турци отъ Струмишко въ града Солунъ сега гладуватъ и явно разправятъ, какъ сѫ били насила завлѣчени отъ гърцитѣ. И евреитѣ отъ града Струмица е сполетѣла сѫщата участь.
Имало ли е въ новата история нѣщо по-жестоко и по-долно отъ тия гръцки злодѣяния?!
И въ Петричко гърцитѣ еднакво безпощадно сѫ вилнѣли по цѣлата околия и въ града Петричъ. Въ село Яково женитѣ били отдѣлени на страна и публично обезчестявани. Всички мѫже били избити: има съвсѣмъ варварски изстѫпления, а именно на нѣкои отсѣкли рѫцѣ, вадили очитѣ, па нѣкои дори и живи изгорили, слѣдъ като ги затворили въ плѣвнитѣ. По-хубавитѣ жени били замъкнати отъ войската и сетнѣ убити. Заедно съ редовната гръцка войска безчинствували и турци. Селянитѣ видѣли нѣкои познати тѣмъ турци отъ сѫсѣднитѣ села.
Сѫщата участь постигнало и селата Горемè, Дряново и Велущецъ (вж. док. № 90).