Странджански народни песни. Из репертоара на
Кера Панайотова Маджарова
Панайот Маджаров, Михаил Букурещлиев
РЕЧНИК
на чуждите и излезлите от употреба думи, срещащи се в сборника
__А_ — __Б_ — __В_ — __Г_ — __Д_ — __Е_ — __Ж_ — __З_ — __И_ — __К_ — __Л_ — __М_ — __Н_ — __О_ — __П_ — __Р_ — __С_ — __Т_ — __У_ — __Ф_ — __Х_ — __Ц_ — __Ч_ — __Ш_ — __Щ_ — __Ю_ — __Я_
авжи, авжия — ловец, стрелец
ажъмкйче — неопитно
аман — повик за милост, пощада, закрила от мъка или от отчаяние армаган — подарък
багря — боядисвам
байряк — знаме
бакальльо — бакалница
бакрач — домашен съд за вода от бакър (мед)
бастисвам — нападам, превъзхождам
башет, баш — най-хубав
бегликь — данък върху овце н кози
безиргенин — амбулантен търговец
белъ, беля — пакост, неприятност
белки, белким — нима, може би
беица — женз на бей
бей — титла, управител на голяма област
бендисвам — харесвам
берекет — плодородие
билбиле— славей
билник (бинлик) — голямо шише за вино
бимбашин — войскови началник на хиляда души
бичкижия — който реже (бичи) дъски с трион
бияс — бяла
браде — забрадка
брайну — батко, по-голям брат
бръкмъ — було, воал за булка
бузгун — погром, размирно време
булгърия — тамбура
буллук — най-много, най-голямо плодородие
букаи — верига за вързване на затворници
буктисвам — омръзна ми
бунарънски — от гр. Бунар Хисар
бурми — гривни
бурмички — гривнички
буямъ — гъсто черно вино
бълтия — брадва
бълъ — вид данък
бъшибузук — пълчише, нередовна турска войска
288
варкъм — надпреварвам се
вагюлям — пазя, бавя дете
вагюл, вагюлица — бавач, бавачка на дете
ведро — дървен съд за вода или мляко
веке — вече
велеяк, вилает — родно място
венно — заедно
веньньок — венец
визински моми — от гр. Виза
влашка — царевица
влахинки — румънки
влахоре — гривна с инкрустации
вред — навсякъде
врис — чешма, извор
втаксувам — давам зестра
втасълъ — узряла
везирсту — везирство
везир — първи министър след султана
вяшка — болест, припадък
върлу — стръмно, трудно, тежко
вършету — върховете
вяйне — вехне
гайтан — плетена вълнена връв за украса на дрехи
галник, галница — от галя, любя
гана — бяс по кучетата
герек ти е — така ти се пада
гержик — хубав, хубава
гиди — ах ти (възклицание с укор)
гидия — лудетика
гиздилу — накит
гиче — момиче
главеник — годеник
главеница — годеница
главявам — годявам
госке — гости
гошоглав — гологлав
грамна — грабна, поемам на някъде
грижету — цялостно облекло
грузи — загрозява
грозгя — грозде
гунъ — салтамарка, жакет, украсен с лисичи кожи
гувеньня — харман, място за вършитба
гъ — кога
гьоктепченки — от село Гьоктепе
гюбре — тор
гюбрям — наторявам
дегуде — където има
делия — юнак
декса — покани, пожела
декъ — къде
демир — желязо, железен
дерек — стълб
дерекьовци — от с. Дерекьово
289
делиюскет — на с. Делиюво
дибът — мъхът от платното
димиту — сбито, гьсто, четворно
дисаги — двойна торба
длег, длега — дълъг, дълга
дори — двори
драгоманин — водач на жътвари
драгус — радост
драм — подразделение на ока, мярка за тегло
друхчици — другарки
дуфтаса, дуфтасвам — пристига, пристигаи
дудялу, дудявам — омръзвам
дунькъ — дюля
дульбень — бяла забрадка
дулбер — хубава
дъвия — съдебно дело
дъмгъ — марка
дъмгъжия — който маркира
дъначе — геле, юнец, биче
държаву—в смисъл на управник
дъуль — барабан, тъпан
дъулжия — който бие барабана
егрек — лятна кошара
едигаченка — от с. Едига
енгелезин — англичанин
еннъ — една
ескер (аскер) — войник, войска
жанъм — душо моя
жамия (джамия) — мохамедански молитвен дом
жарънлии — гноясали
жереме — глоба
жухап — заслужен отговор
жъпане — боеприпаси, куршуми
заверъ няфати — не повярва
заход — залез
заман — минало време
зефекь — гощавка
зильлярин — завистник
зинкьорин — лош човек
зунка — брошка
зурна — духов музикален инструмент
зъходъ — залязва
зъгорки, зъгорци — които живеят в полите на Странджа
зъкържиха — залаяха
зъкърши, зъкършвам — изви, извивам
290
изин — разрешенне
изкъльва, изкъльвавам — изкълвавам
илач — лекарство
ихтибар — уважение
кабуль, къбулвм — прием, приемам
кабахет — внна
казмирен — лек вълнен плат
каиль — съгласие
кайряче —от с. Кайрякьово
калезмъ — покана
калезмар — който донася поканата
кальмана — кръстница
калтята — кръстник
калеко — мъж на по-голяма сестра или леля
калуски — от с. Калово
кауль — облог
кара — черно
карар — мярка, с мярка
каяньня — съжаления
кедер — болка
кемер — кесия, която се опасва около пояса
кердосвам — добивам, спечелвам
кеур — гроб
кефере — вид цвете
кефиль — гарант
кехаица — жена на кехая
кехая — овчар, главен овчар
кило — мярка за зърнени храни, пет крини
клепам — бия клепало или камбана
клонеше глава—заканваше се с глава
кникато, книката — червено, червена
комбус — жребие
крондир — съд за вино
крондире — които носят крондири и поканват с вино
кузум — мое момиче
куле — колело
кульля — коли с дървени колела
кулай — възможност
кулук — караул, нощен пазач
куленски — от с. Кулата
кумиткету — комитите
кувак — място за нощуване
кундуре — обувки
кундурки — обувчици
кундисвам — отсядам
кустадински и елински мясец — месец май
кусур — недостатък
кутрулицъ — зимна пшеница, зимница
куюмджия — златар
къба — мек, пухкав
къвгъ — скандал
къделькъ — къделя
къдънъ — туркиня
къжель — хурка за предене на коноп
къндиль — светилник
291
къикчия — лодкар
къндърдисвам — увещавам
кър — поле
кървосвам се — начервявам се
къръфилче — карамфилче
къскандисвам — завиждам
къскънжия — завистник
късъбъ — град, градче
късъфекь — грижа
кътъвалам — злословя
кътъргъ — каторга
къхър — грижа
кюприя — мост
кюлум — килим
кюрк —зимна дреха, подплатена с кожи
кючук — къс, нисък
кяур — гроб
кушия — надбягване с коне
ламбада—дебела и дълга восъчна свещ
лахана — зелка, зеле
лефтер, лефтера—свободен, не женен, не женена
лефтеровам — ергенувам
ле — ли
лиске — листа
лишан — годежарски залог
лильляна — люляк
лунтаперин — земеделец
лъгове — ливади
лъкърдия — дума
ловица — от лов
ляхуса — родилка
маждрак — прът, копие
маламен, маламена — златен, златна
канав'я — разновидност на турци
мангъ — въглищарница
матрапазин, матрапаз'я — лихвар, лихвари
Махияда — най-високият връх на Странджа
мелахрена — хубава
мелуне — милва
менгеме — кран на чешма
мер — нима
мериса, мерисам — мириша
мехкеме — съдилище
ми — недей
мирия — мера, землище
митир — мушка
миндизин — надзирател по пътищата
миру — светено масло
млогу — много
моралия — мораво, лилаво
московът — московеца
ставам мукаят, мукаятен — загрижвам се, загрижен
мулаим — добър, разбран
мущерии — клиенти
межъ, межия — помощ, работа без заплащане
292
мяра — осем оки
мъврикъ — чернилка за боядисване
мъзмътъ — донос
мъкъ — имот, имоти
мървъ — малко
мътруна — овце (за разлика от шилета)
мъхмурен — веразположен
мъхръмъ — забрадка
м'яса, м'ясъм — прилича, приличам
небуля — по-зле
нейолна — неразположена, зле се чувствува
неранза — нар (южен плод)
нипулу — нищо, празно нещо
нис — из
нужичка — тънка ивица от кожа
нъзлън — конте
нъби гурътъ — тръгна из гората
нъдигнъ се, нъдигъм се — възгордявам се
нъголями се — възгордя се
нъзъкь — назад
нълят — напълнял
нъпубивъм — нагрубявам
нъръчам, нъръчвам — поръчвам, давам поръка
обихадъм — обхождам, обикалям
одъ — вода
оградисвам — разболявам се, след като съм минал през омагьосано място
омълъ — тежко на душата
омръз'я — тежко на душата
осък — восък
оти — защо
отпена — гръмна
отори — отвори
отпреш — отпред
отнемъм — спасявам
пазухъ — пазва
панна — падна
пендулира — монета, равна на пет лири
пенжур — прозорец
петимен — жаден за нещо, единствен
писана — шарена
пирожене — от с. Пирок
плака съпунь — кълъпче, парче сапун
планици — ягоди
пъндур — пазач
пъръмонъ — измислено име за присмех
пъръмонжия — който измисля пърамони
пърътисано, пърътисана — изоставено, изоставена
плеше — играе ръченица
поста — домашен ред, редица за жътва на нива
постажия — който сече постата на жътва
поюв, поюве — лента, ленти за повиване на бебета
повяна, повянвам — повяхна, повяхвам
попъгьгя — попадия
пляни — пелени
293
пластъвъ — палава
прамъткя — дребна стока
праматар — търговец на дребно
преляга — прилича, отива му
прикьосвам — давам зестра
привряна — бременна жена пред раждане
прогюма — следобядна закуска
протомастор — главен майстор
прочело — накит за глава
прощиньня — прошка
прядумвам — увещавам
псалтир, псалтирету — певец на псалми в черква, певци
пцала — чете псалми
пъпуце — чехли
първень — преди
пътрикъ — патриарх
путаря — пожарище
пудлизнъ — подхлъзна (от подхлъзвам се)
пятляну време — рано сутрин, когато започват да пеят петлите
распъсъ — без пояс
распъкь — кръстопът
росен — горско цвете
руба — носия, дрехи, багаж
рудань — чекрък зз предене
рудъ овцъ — тънкорунна овца
руннини — роднини
ръзбой — стан за тъчене
рячи — пуми
салтамарка — жакет с кожена подплата
самовили — самодиви
сбъхтали се — сбили се
севдъ — любов
сейменин, сеймени — въоръжена охрана
селям ялеким (селям алейкум) — поздрав „мир да бъде”
сен — аз
сетне — после
сетнуту — послешното
сетната — следващата
сижим, сижим'я — тънко въже от коноп
синур — граница между ниви
сипка — шарка
сирма — сърма
сичку — всичко
скуткя — скути
сминена китка — китка жасмин
смокви — смокини
смочина — смок
смръкь ме е — неприятно ми е
сталовит камень — неподвижен камък
старяйка — старица
стобор — под стряха
стоилоски моми — от с. Стоилово
стрико — брат на баща
стричина — жена на стрико
стъкни, стъкнувам — запалвам огън
субаш — длъжностно лице в община
294
сукаре — върви от козина за обуване на навуща
сурия — стадо
суфръ — ниска масичка за хранене
сърмъшичко — от с. Сърмъшик
сътакса, сътаксвам се — забелязва, забелязвам, съобразявам се
съхакъ — часовник
съхънь — чиния от мед
стрексвам, стрекснам се — съгласявам се
тва — това
тевен, темен — тъмен
тевекель — добър
терзия — шивач
тибекь — слагам край на нещо
тестимель — бяла кърпа
тимисна, тимисно — скромна, скромно
типтиль — маскиран, маскирана
ткая — тъча, тъче
трепеча — черга, завивка
тубла — медальон
турлак, турлаци — помохамеданчени българи
трудна — бременна
тъвъ — тая
тъ вечер — тая вечер
тъйфъ — дружина, роднини
тъфръ — гордост, големство
уйгун — нагласено, сгодно, удсбно
уйниче — войниче
укус, укуска — закуска
усилни — тежки
файдъ — полза
фали — хвали
фармакь — горчиво, отровно
фати, фатам — хвана, хващам
фережа, фереджа — наметало на мохамеданка
филдиш гребень — гребен от слонова кост
филис — младо стебло
фирне, фиркам — гони, гоня, подгонвам
френгия — тънка остра сабя
фтока — зестра
филек — пролетни игри и песни
харкума — меден съд за вода
харисвам — подарявам
харманьня — хармани, място за вършитба
хас — чист, доброкачествен
хи — и, на нея, ги, на тях
хми — им
хожа, ходжа — свещенослужещ при мохамеданите
худъя — стая
хурътъ — седянка през деня, разговор, слух
хуръти — думи, приказки
хуресник — омразник
хунда — пискюл
295
хъбер — вест, известие
хъзнъ — държавно съкровище
хърла — сополива
хълком — в кръг
хъжия — който е ходил на божи гроб
хълал — дадено от сърце
хъръмия — хайдутин
хърач — личен данък за мъже от 11 до 60-годишна възраст
хару — грозник, неприятен човек
цървено — червено
църво — черно
църуле — цървули
чалия — драка
чамбас — кичур коса над челото
чергите — катуните на цигани
чехутка — еврейка
чини — струва
чошени, чохени — от чоха, лъскаво сукно
чонгарски — от с. Чонгара
чувяк — човек
чукмань — сукман
чумбер — забрадка
чуряньня — дръжка на нож
чус — чужд
чъкъм — редица на нива
чъпкънин, чепкъне — палавник, палавници, немирници
шекер — захар
шиник — мярка за зърнени храни
шиле — агне, което не бозае
шекатке — свидетели
шушене, шишене — ловна пушка
щревница — стръвница
юбгаа — хубава
юбцених се — пазарих се
юбзела — взела
юда, юди — зли духове от женски род
юлдаш (йолдаш) — другар
ючумень — ечемик
юшур — данък, десятък
ябъндъ — чуждо село, чуждо място
ябънжия — чужденец, другоселец
ядекъ — навик, обичай
ядъ — остров
яктиса, яктисвам — съсипвам
296
якъль — акъл, ум
ялак — место за миене
ялувар — овчар, който пасе шилета, ялови овце (сухостойни овце)
яловица — бездетна жена
ялтън — златна монета
янатема (анатема) — проклятие
янадолци — анадолци
янъзовам — злословя
яргатин — слуга
ярина — вълна от шилета
ярменлицко — арменско
ярдъм — помощ
ярмасана — даден ѝ пръстен, пръстенувана
ярлия — местен човек
ярулия — поход
яце — яйце
яхър'йо — обор за коне, конюшна
[Previous]