Странджански народни песни. Из репертоара на Кера Панайотова Маджарова
Панайот Маджаров, Михаил Букурещлиев
 

ЗА ПЕСНИТЕ НА КЕРА МАДЖАРОВА

(Михаил Букурещлиев)

 

 

Досегът ми до изкуството на изключителната народна певица Кера Маджарова, съхранила в своята великолепна памет няколкостотин народни песни, ми направи много силно впечатление. Можем само да съжаляваме за пропуснатото време, през което не успяхме да влезем в контакт с този народен талант. Седемдесетте й години си бяха казали думата преди всичко по отношение на гласовата й свежест и самата тя се чувствуваше неудобно от невъзможността си да покаже това, което е било за нея най-нормално в по-ранна възраст. За Кера Маджарова песента винаги е била житейска спътница, необходимост в трудовото ежедневие. Певицата не блести с някакви особени гласови качества, но паметта й и до днес не й е изневерила. Благодарение на нея можем да представим на читателя една старателно подбрана сбирка от източнотракийски народни песни, чиято стойност с времето все повече ще се увеличава. За това ще допринесат няколкото ценностни компонента, които констатираме в материала. На първо място бихме посочили автентичността на песните. Тази особеност се установява твърде лесно поради специфичния характер на звученето на странджанските мелодии и пълното съответствие със словесния компонент в неговия диалектен вид.

 

Родена и израснала в атмосферата на село Бръшлян — Бургаско, Кера Маджарова живее в периода след исторически събития за този край — Преображенското въстание, в момент, когато народната песен е не само една наследствена даденост или романтична отживелица, а едно активно настоящо явление, което крепи националния дух и се явява непосредствен изразител на духовните стремежи на хората. Кера Маджарова се явява един мащабен носител на песенен фолклор, без предпочитание към мензуралната или безмензуралната мелодия. Нейният репертоар не е плод на преднамерено запаметяване, а е резултат на една спонтанна отзивчивост към заобикалящата я действителност и на една ранно проявена музикалност.

 

Сборникът, който предлагаме, е резултат на няколкогодишна работа— записване песните на магнетофон в изпълнение на певицата и на тяхното дешифриране. Оригиналите са съхранени в Института за музикознание при БАЦ. Както всяка талантлива интерпретаторка на фолклора, така и Кера Маджарова по време на записите внасяше промени в мелодиите на различните куплети. Затруднени от липсата на място за поместване на различните варианти ние предлагаме само по един от вариантите, като сме се спрели на най-често повтарящите се мелодически моменти. Чувството за импровизация се изявяваше в по-голямата част от песните. Това от своя страна бе доказателство за творческия индивидуален подход към поднесения материал. Новите моменти, които внася Кера Маджарова при второто или третото изпиване, са плод на интуитивно

 

10

 

 

музикално чувство за развитие. Помъчихме се реставрационният процес да бъде максимално цялостен, защото трябваше да се надживеят годините на забравата и в съзнанието на певицата да се появят (посредством песента) асоциациите от младостта — хорото, селянката, цялостната атмосфера, емоционалната приповдигнатост и т. н. Не бихме могли да твърдим, че избраният мелодичен вариант(при някои случаи комбиниран от двете изпивания), е най-ценният, но при всички случаи той е най-често повтарящият се. Това е бил критерият ми за неговия избор.

 

Въпреки напредналата си възраст Кера Маджарова ни показа (посредством своята прецизна интонация) ладовите промени, характерни за мелодиите на източно-тракийската народна песен. Те най-често се изразяват в измененията, които настъпват с втората степен във втория дял на песента — обикновено голямата секунда между втора и първа степен в края на песента става малка и то често при низходящо движение на мелодията. Това явление се среща при странджанската народна песен в различни модификации:

 

а) тежнение към понижение, което е отбелязано със знака (вж. пример № 58 и др.);

 

б) понижение към края на песента, но с по-малко от половин тон, което най-често отбелязваме със знака полубемол (рж. примери № 14, № 40, № 188 и др.);

 

в) отбелязаната ладова промяна на половин тон, но само в края на осмосложника, като в началото на новата редица имаме реставриране на първия лад (вж. пример № 275);

 

г) упоменатите промени се отнасят за различните ладови образувания — както за мажорния, така и за минорния тетрахорд или пентахорд, в които се развиват съответните мелодии (вж. пример № 11, № 272 и др.).

 

Освен отбелязаните четири случая, бихме могли да посочим и други подобни, но всички те потвърждават извода, че втората степен в различните ладове и ладови образувания в странджанската народна песен, отстояща на голяма секунда от първата степен, много често в различни песни се понижава до половин тон. Тази фригийска секунда в повечето случаи има каденцов характер; сякаш упорито „тегли” мелодията към основния тон на лада. Това явление ге забелязва в песните на Комна Стоянова, на Сава Попсавов, на Магда Пушкарова, и др. Но колкото по-близо е селището до пределите на нашата източна граница, толкова по-често се среща (особено в бавните песни) изменящата се от голяма в малка секунда между втора и първа степен на лада.

 

В сборника достоен дял заемат песните, свързани с пролетните игри „на филек”. Ритмометричното разнообразие тук е показано в неговия широк диапазон. Песните изпъкват с оригиналните си мелодии и комбинирани размери. Безмензурните мелодии са многобройни, защото тук са си дали среща и седенкарският и сватбарският цикъл, а така също и цикълът „на трапеза”.

 

Кера Маджарова полежи усилия за едно прецизно поднасяне на бавната песен, но сигурно в някои случаи това не й се е удало, защото при тяхното изпяване се изисква по-голяма физическа издръжливост. Затова някои от записите на тези песни са записани максимум до две изпивания. Независимо от това, разполагаме с редица ценни безмензурни мелодии, които представляват най-хубавото от странджанските песни, събрани на едно място и изпети с неповторим народен макам.

 

11

 

 

Певицата записа и 34 детски народни песни: на приспиване, на дундурикане, песни, свързани с игри, с броеници, детски хора. Дори ако вземем само този раздел, той би представлявал интерес за едно самостоятелно проучване. Мелодекламационните й речитативи, така характерни за голяма част от броениците, подсказват един старинен произход — когато синкретизмът между отделните компоненти във фолклора е бил все още неуязвим.

 

Научният интерес би се активизирал и от голямото разнообразие на цикъла хороводни песни, където богатството от размери (24, 516, 716, 816) дава обилен изследователски материал.

 

Не по-малко е разнообразието и на музикалните периоди, където на основата на осмосложници срещаме песни в размер 24 с 8 такта (№ 204), с 10 такта (№ 276, № 138), с 11 такта (№ 74) и с 12 такта (№ 66). Особено много са песните с 10-тактов период. Това разнообразие на броя на тактовете в различните периоди на една словесна основа е ново доказателство за силата на музикалното начало при структурното оформяне на песента. Относително самостоятелен път на развитие при хороводните мелодии е принудило един и същи „сричков багаж” логично да попълни периоди с най-различен по количество тактов строеж. В тези песни на Кера Маджарова сякаш най-убедително наблюдаваме вътрешните противоречия на синкретизма като явление, което стои в основата на съществуването на фолклора.

 

Предлаганият сборник има стойност не само като ценен документ от песенното минало на странджанския край, но и като великолепен автентичен материал за музикалното, духовното и нравственото битие на един важен район от нашата страна. Сборникът ще бъде особено ценен за композиторите, които в последните 2-3 десетилетия все по-често черпят от автентичните материали на нашия песенен фолклор. Той ще бъде скъп дар за всички любители на народната песен, които след запознаването си с нея ще склонят признателно глава пред талантливата съхранителка на песенното народно богатство, народната певица Кера Маджарова.

 

 

н.с. Михаил Букурещлиев

фолклорист

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]