III. БИТОВИ ПЕСНИ
2. СВАТБАРСКИ ПЕСНИ
164. ГЮРА ОДОЛО ИДЯШЕ
Гюра одоло идя́ше,
одоло, от Мехмéчкьово,
право в Кайрякат сочеше,
у Нане чорбаджи́ята,
у жената му Еринка.
Наню чорбаджи думаше:
— Я слизай, Гюро, от кóнет,
да те гостиме, служиме,
та че да те опъ́диме,
на конакът си да пóдеш,
на конáкът си на конáк!
— Наню ле, чорбажию ле,
ня ме е татко провóдил,
да ме гостите, служите,
та че да ме опъ́дите,
на конáкът си да ходя,
ма конáкът си на конак,
ями ме татко проводи,
да ме за Стана оглавиш,
за Стана дъ́щерята ти,
ку ня за Стана, за Тона,
за Тона унуката ти!
— Гюро ле, мóмче загóрче,
хатъ́р да ня ти остáне,
Стана в Загор'я ня давам,
Тона загорец ня зима.
Я вчера ходих на Конак,
там видях мома за тебе,
бре бяла Неда Пóпова,
Пóпова, поп Николова!
— Наню ле, чорбажию ле,
що ми е Неда Попова,
я ако исках върната,
върната парати́сана,
та щях да зема, да зема,
Калинка от нашто село,
бáре е мома хубава,
и се от малки знаеме!
135
165. ДЕВЕР СНАХА ОДЕШЕ
Девер снаха одеше,
снаха му се молеше:
— Пусни мене, деверю,
пусни мене, драгинко,
да си фръкна, пряфръкна,
пряс горица зелена,
пряс горица зелена,
и пряс поле широко,
до таткови дóрове,
майци да си зáръчам:
— Мале мила, майчице,
боси́лек съм насяла,
в долна страна градинка,
мале, да го поливаш,
вечер, утрин, с одица,
на планнина със сълзи.
Га боси́лек поливаш,
все за мене да мислиш,
че съм млого делéко,
в чуздо село сами́чка!
166. ДЕНО, МАРИ, ИГРАЛЕ СА
136
Дено, мари, играле са,
Дено, мари, ляво хоро,
Дено, мари, и дими́то,
Дено, мари, загубиле,
Дено, мари, мóмин гримна,
Дено, мари, мóмин гримна,
Дено, мари, мóмков пръстень,
Дено, мари, търсиле са,
Дено, мари, ня ги нашлé,
Дено, мари, та са зеле,
Дено, мари, решетата,
Дено, мари, и ситата,
Дено, мари, та пресяле,
Дено, мари, на друм прахъ́т,
Дено, мари, и пепелът, Дено,
мари, дано найдат,
Дено, мари, мóмин гримна,
Дено, мари, мóмков пръстень!
167. МАЛЕ, СТАРА МАЛЕ
Мале, стара мале,
дувец ме поиска,
дувец ме поиска,
със четери дяца,
я ня съм го зéла,
сетне съм се кала,
кáла и калнáла,
що ня съм го зéла,
грáмнах се, отидах,
дувецова къща,
къща му се търси
от ми́шини мърши,
женинат му чукмáнь,
на съ́лпат преметнат,
зех го, намъ́кнах го,
че кат се погленнах,
редума съдрáно,
четерите страни
по четири дупки,
че го поизкърпих,
от мишка зáкрепка,
от котка ножи́чка,
та се изпремених,
премених, наредих!
137
168. ДЯКЪТ ЗА СВАТБА ЗАГОТВИ
Дякът за сватба заготви,
и за булярска трапéза,
та е калéсал, калéсал,
цялото село Търново,
и в Деркьово проводи
за бяла Станка хубава.
— Бате ле, Михаиле ле,
кат в Дренкьово подете,
и наша Станка викайте,
де да е Станка да дойде,
кя девéричка да стане!
Като научи Станчето
пря́знъш е Станка ри́пнала,
пазари кóнь с кири́я,
с кири́я без киражи́я,
пятлите пяли ня пяли,
Станка в Търново осъмна.
Дякът на дори стояше
и си на Станка думаше:
— Станче ле, мари, хубава,
ми луда ле бе майка ти,
без якъ́ль ле бе татко ти,
та те самичка провáдат,
тва вряме, Станче, без петли!
138
169. ЗЛАТКО ЛЕ, ЗЛАТНА ЯБЪЛКО
Златко ле, златна ябълко,
Златка за ода ходеше,
наля́ла и се въ́рнала,
на бял бе камень стъ́пнала,
пáннала, угради́сала,
от далек върви и вика:
— Пости́лай, мале, настилай,
на длéго и на широко,
туряй възглав'я високо,
да дойде Златка да легне,
да легне, да отпочине.
Умирам, мале, отхóдъм!
Златкина майка думаше:
— Мълчи, Златко ле, ми плака,
туко ти ле си паннала,
пáннала, угради́сала,
ше легнеш, ше отпочинеш,
и скоро ше оздравяеш!
Димитър дойде отвънка,
той си на Златка думаше:
— Я дойдах, Златко, я дойдах,
от вино, от касабата,
още бях вътре на влягъл,
и добър вечер ня рекъл,
тамънь колата разпрягах,
и бивольлято вкáрувах,
кя ми е майка казала,
че ляжиш болна в постеля,
та дойдах да те óбидям,
и да ти укус дóнесъм,
цървена, Златко, ябълка,
и дренополска нерáнза,
и църни гръцки стафиди,
и да те, Златко, попитам,
де ти е млого лошаво,
на глава, ле клето сърце?
— Редума, любе, редома,
яла на сърце, най-млого,
ня мога, любе, да стана!
Пък Димитър я попита:
— Пóдзима дойде, Златко ле,
подзима и Димитровдень,
сичките главени́ковци,
сичките сватби ше дигат,
ше дигат да се вя́нчуват,
ти кат си болна нейолна,
и ляжиш болна в постеля,
ше мош ле да се нагласиш,
за по-горната недяля,
и ние да се вя́нчеме?
139
170. КАЛЕСАЛ ПЪРВАН
Калесал Първан, калéсал,
от девекь села сватове,
от десетото булката.
Като за булка тръ́гнале,
вишни, чуряши цъфтя́ха,
кат се със булка върнале,
вишн, чуря́ши зряеха,
на пъкь хи éлен пресрешна,
елена с малко éленче,
сватовете се спуснале,
еленат да си уловят.
Зетет се от конь наведе,
булчето да си целуне,
да го целуне, мелуне.
Тенка се пушка отпена,
удари булче в сърцето,
булчето било разумно,
кя се на бога молеше:
— Боже ле, вишни, господи,
пóдръш ми, боже, душата,
до Първановем селото,
че ми се Първан фáляше :
— Да дойдеш, Радо, да дойдеш,
в нашето село хубаво,
да дойдеш, Радо, да видиш,
да видиш дóри ширóки,
да видиш къщи висóки!
171. КОЙЧО КОЛАТА ВПРЯГАШЕ
140
Койчо колата впря́гаше,
а булка Койчо да ходи,
за булка от друго село.
Тодорка отам замина,
Койчо Тодорки думаше:
— Тодорко, мъчно ле ти е,
като се Койчо óглави,
и ше се Койчо ожени?
— Ня ми е мъчно, Койчо ле,
дето се Койчо оглави,
и ше се Койчо ожени,
я ше те молба пóмоля,
кога за сватба заготвиш,
мене кáлезма да пратиш,
я за булката ше дойда!
Прати хи Койчо кáлезма,
Тодорка село прятъ́рси,
та найде чумбер до нóги.
Като за булка тръгнале,
Тодорка и кя отиде,
като ги в църква завели,
и пóповету запяле,
запяле и запцалале,
Тодорка дума пóпове:
— Попове, стари дяконе,
вянчайте булка за дéвер,
япък Тодорка за Койче!
172. КОЛКО СА, МАЛЕ, КОЛКО СА
— Колко са, мале, колко са,
колко са дене в година?
— Дене са, сино, в година,
триста шеесекь и седем.
— Толкова, мале, толкова,
толкова села оби́дях,
такава хубос ня ви́дях,
я ходих, мале, я ходих,
във Котел, село голямо,
от Котел булка зи́маха,
та я на Сливен кáраха,
кальманата бе, мале ле,
енна ми млада дувица,
енна ми тежка буля́рка,
до кальманата седяше,
енно байнево девойче,
кя кат виното пияше
и кат хми наздрави́сваше,
устата хи се ляпяше,
като копринен тестемéль,
ше пода, мале, ше пода,
ше пода да я пóискам!
141
173. МИЛЬО ЗА СВАТБА ЗАГОТВИ
Мильо за сватба заготви, маре,
за булка от друго село,
цялото село калéса,
у какине си отиде,
на калéка си думаше:
— Калéко, ми ше дойдеш ле,
булката да си зéмеме?
Пък калеко му отвърна:
— Я си бивольля ня впря́гам,
на друго село да ходя,
за тебе булка да зимам!
Мильо за булка тръгнова,
кака му вънка стояше,
с църно брáде нáглава
и дремни сълзи роня́ше.
Мильо каким си продума:
— Ми кáко, мъчно ле ти е,
на тебе като на мене,
като калеко не дойде,
булката да си зéмеме!
142
174. ПЕТКО НА ВИДА ДУМАШЕ
Петко на Вида думаше:
— Видо ле, каниле са ме,
каниле и калéсале,
на глáвеш, на голям годеж,
хайде, Видо ле, да идем!
Я пък Вида му отвърна:
— Поди си, Петко, самичак,
че ми са болни децата!
— Станувай, Видо, станувай,
двама на глáвеш да подем,
като на глáвеш идеме
дур ня те с очи пóгленнам,
ти нема от ляп да земеш
и от виното да пиеш,
че съм се облог облóжил!
Като на главéш отишле,
и на трапеза сéннале,
сичките ядат и пият,
комшийка Вида излъга:
— Видо ле, моя комшийко,
кога от ля́бът ше зéмеш
и от виното ше пиéш,
ми ня ле Петка сатáкса,
колко ти пъте смáхнова!
143
175. СТОЯН СЪБИРА, ТРЪГНОВА
Стоян събира, тръгнова, мари,
на ескéр Стоян ше поде,
на ескéр яруди́ята, мари,
остави булче вянчено,
вянчано, ня пряляжáно, мари,
вянчано, ня ярмáсано.
Той на майка си думаше, мари:
— Мале ле мила, майчо ле,
утрина рано да рани́ш, мари,
да ми дрехите събереш,
булчето да ня угади, мари,
угади и ме усяти!
Дорде майка му да рани, мари,
булче му рани по-рано,
кя му дрехите събрала, мари,
и влязе в долна градинка,
та набра цвете рáзмирно, мари,
рáзмирно и развеселно,
и уви китка размирна, мари,
рáзмирна и развéселна,
и я на Стоян заки́чи, мари,
и на Стояна думаше:
— Стояне, първо вянчило, мари,
пáзи я любе, вáрди я,
деньня я носи в пáзуха, мари,
вечер я туряй на росá,
на роса над главата си, мари,
куга китката увя́не,
куга китката увя́не, мари,
да знаеш, че съм главéна,
кога китката исъхне, мари,
да знаеш, че съм женена!
Носил я Стоян, вардил я, мари,
енна ми пуста нядя́ля,
енна ми свята угрина, мари,
китката му повя́нала,
китката му повянала, мари,
повянала й исъ́хнала,
и Стоян и той повя́на, мари,
и той повя́на, исъ́хна.
Капитанинът думаше, мари:
— Стояне, младо войниче,
защо, Стояне, повя́на, мари!
А пък Стоян му отвърна:
— Любето ми се углави́, мари,
любето за друго любе!
— Ти земи конче хранено, мари,
по-скоро в село да идеш,
любето да си отървеш, мари!
Тамънь булката под було,
Стоян в село прясти́гна, мари,
и на сватбата отиде,
сякой хи пара фъ́рляше, мари,
Стоян си фърли́ пръстенет,
булка под було продума, мари,
като пръстенет видяла:
— Кой беше тоя гидия, мари,
дето си пара ня фъ́рли,
дето си пара ня фъ́рли, мари,
ями си фърли пръстенет!
144
176. МАНДО ЛЕ, ГОВЕДАРКИНА
Мандо ле, говедаркина,
Мандо ле, биволаркина,
Земи ме, Мандо, земи ме,
оти ме, Мандо ня зимаш,
еле като съм говедар,
я не паса чузди говеда,
ями паса бащините си,
сто и педосекь бащини
и мохи четеридесте.
Земи ме, Мандо, земи ме,
къщата ше си развалям,
дъска по дъска ше нося,
в Ургари ше я направям,
в Ургари на хорището,
до вашта, Мандо, кат вашта!