III. БИТОВИ ПЕСНИ
1. ЛЮБОВНИ ПЕСНИ
75. БРЕ, НИКОЛА, БРЕ, ГИДИЮ
— Бре, Никола, бре, гидию,
що ня дойдеш на хорото,
да ме видиш, да те видя,
яле ела довечера,
довечера на вечера,
дорде ня сме вечерали,
на зло куче ляп фърлиле!
— Ой, любе ле, милно драго,
как да дойда на хорото,
да ме видиш, да те видя,
като съм си чуе яргатин,
чуе яргатин, хизмикярин,
денем паса царски коне,
вечер пазя царска хазна.
— Бре, Никола, бре, гидию,
и това ле да те уча,
вързи коне в яхър'ьото,
тури хазна зад метлата,
та че ела на хорото,
да ме видиш, да те видя!
77
76. СИНО СТОЯНЕ, СТОЯНЕ
— Сино Стояне, Стояне,
шу стоиш, сино, та гледаш
пряс високите пéнжур'я?
— Стоя си, мале, гледам си,
енна ми малка девойка,
налива óда разлива,
честом към назе поглежда,
ха да я земам за снаха,
за снаха, млада невя́ста!
— Сино Стояне, Стояне,
ми кя е още манинка,
ня знае дяца да гледа,
ня знае къща да върти!
— Мале ле, стара майчу ле,
кукувицата голяма,
чузди хи вият гняздото,
чузди хи пи́лят пилцяте,
лястувицата манинка,
сама си гради гняздото,
сама си пи́ли пилцяте!
77. БЯЛ ВЕТЕР ДУХА
Бял ветер духа,
бял ветер духа,
снягове топи, (2)
три ря́ки текат, (2)
три билки влекат, (2)
първата билька (2)
за първо любе, (2)
втората билька (2)
за второ любе, (2)
третата билька (2)
жива раздяла. (2)
Кой нас раздели (2)
да го раздели (2)
църната чума, (2)
да го усипе (2)
ситната сипка, (2)
да го умори! (2)
78
78. БУР'ЯНКИНА МАЙЧИЦА
Бур'янкина майчица,
хей, жанъм, Бур'янко,
кя Бур'янка кълняше:
— Дано умреш, Бур'янко,
да не гледам, че любиш,
то Никола овчярят.
Бур'янка я неслуша,
кя отиде в гората,
да си търси Никола,
търсила го, търсила,
че легнала, заспала,
на овчáрум поляна,
край овчарско планнище.
Овчарче я будеше
и хи милно думаше:
— Стани, стани, Бур'янко,
да гледаме облаци,
кой е облак най-тевен,
кой ше лети дребен дъжд,
кой ше лети градушка,
да очука, очука,
Бур'янкинем ябълка.
Бур'янка хи сбираше,
в кникатата престелка,
в поясът хи туреше.
Разбуля се майка хи,
легна болна в постеля,
нито яде, ни пие,
ми поиска укуска,
от петровка ябълка.
79
79. ВЧЕРА БЯХ ОРАЛ, ДОБРО ЛЕ
Вчера бях орал, Добро ле,
на мойто ново пожар'я
и тварих дърва колата,
и пак бях бързал да дойда,
рано в село да стигна,
оде Добрине да мина,
Добрине имат зло куче,
кучето ше ме залае,
Добра ше вънка излязе,
от куче да ме отбрани,
ня изля Добра хубава,
ми изля Добрина майка,
тенко ленено прядяше,
майто се сърце лядяше,
дяле се Добра углави,
та преде тéнки дáрове?
Като във къщи отидах,
и бивольлято разпрегнах,
майка бе зелник стóрила,
сеннал бях, ня бях просéгнал,
майка се сбърка, та рече:
— Добра се, сино, углави,
сино ле, ми научиле?
Я се от лябът остáвих,
та у Добрине отидах.
80
80. ВЪЛКАНА ПЕРЕ НА ВРИСЕТ
Вълкана пере на врисет,
и Тодор отам заминá,
той на Вълкана думаше:
— Любе Вълкано, Вълкано,
подай ми вашта хáркома,
кончето да си нáпоям,
че ше делеко да пода,
в ряка Велека за риба,
да ловя риба пастърва,
в Търново да я занесъм,
на дяда Вълче Ексерка,
дано ни изи́н дадяха,
Вълкано, да се земеме!
— Любе Тодоре, Тодоре,
да сторим, да се разделим,
че ваште мене не рачат,
пък наште тебе не зимат!
— Любе Вълкано, Вълкано,
я се от майка отдялям,
от тебе ня се раздялям!
Като е чула майка му,
и кя хи люто прокълна:
— Сино Тодоре, Тодоре,
да я Вълкана наимаш,
от есень, доро до пролет,
до лятна свята Троица!
Де стоял госпокь та слушал,
съвнало лято пролято,
Тодор събира тръгнува,
на пуста скеля ше поде,
на пуста скеля Еньняда,
Вълкана болна оставя,
болна е на умирало.
Тодор Вълкани заръча:
— Ти кога млого препаннеш,
любе ле, на умирало,
бърже ми хабер проводи,
да дойда, да те обидям!
81
— Любе Тодоре, Тодоре,
по когук хабер да пратя
като любе ле ня влиза,
ни тоя майка, ни моя!
—Любе Вълкано, Вълкано,
по пиле хабер проводи,
по пиле по лястовица,
и по сивите голъб'я!
И стана Тодор та тръгна,
ня мина мало ни млого,
ми било на недялята,
Вълкани млого прилоша,
отам пилцятя минаха,
пилцятя лястовицето,
и тява сиви голъб'я.
Вълкана дума пилцятя:
— Ако край скеле минете,
ако Тодора видите,
Тодурум хабер носите,
по-скоро в село да стигне,
че ше му умре булчето!
Тодор колата впрягаше,
отам пилцятя минаха
и на Тодора рекаха:
— Тодоре, скележию ле,
бързай във село да стигнеш,
че ше ти умре булчето,
булчето бяла Вълкана,
Вълкана лежи, умира,
на живокь да се простите!
Тодор уйком си думаше:
— Рáзпрегни, уйко, колата,
колата със би́вольлято,
я ше във село да пода!
Като във село отиде,
найде Вълкана умряла,
никой пря нея немаше.
81. ГАНО, МАРИ, ДИМОВА
Гано, мари, Димова,
снаща идех от нива,
видях мома хубава,
накрай бяла Дунава,
плака сапунь държяше,
бяли ръки миеше,
църни очи шаташе,
шаташе и хи мяташе,
еннъш кóня, дваш мене,
сбодах кóня към нея,
и кя почна да бяга,
я пък я хи повиках:
— Я стой, момне, ми бяга,
че сноща съм у вас бил,
с майка ти съм ял и пил,
със татка ти вино пил,
със брата ти ръкия,
със сестра ти орехи!
82
82. ГЛЕДАЙ МЕ, ГЛЕДАЙ, МОМ'ЯЧЕ
Гледай ме, гледай, мóм'яче,
ня фърляй севдá по мене,
че е севдата лошава,
който от севдá поги́не,
попове ня го пряпяват,
земята ня го приима!
И стана Стоян та тръгна,
и се мóм'яче разбуля,
разбуля мома и умря,
поповя ня е пряпяле,
три пътя са я грóбиле,
земята ня е приела.
83. ЛЮБИЛЕ СА СЕ, ЛЮБИЛЕ
83
Любиле са се, любиле
Тодорка й хубав, мари, Никола,
че се Тодорка углави,
за другок, мари, от друго село;
де чул Никола и разбрал,
люта го треска, мари, втресала,
втресе го, ня го претресе,
Тодорка булка, мари, изви́дат,
Никола умрял изни́сат,
преш Тодоркине, мари, минóват;
Тодорка дума майцим си:
— Мале ле, мила, мари, майчице,
я ше те молба пóмоля,
я ше те молба, мале мари, пóмоля,
дигни ми булко дървено,
да видя хубав, мари, Никола,
дале е хубав, мале ле,
като кога се, мари, любехме!
84. ГЬОРГИ ЛЕ, ЛЮБЕ ЛЕ
— Гьорги ле, любе ле,
óти ня дохóдаш,
óти ня дохóдаш,
както ми дохóдаше?
— Радо, сърден ти съм,
сърден и клеветен,
за снощната вечер,
за сношната дума,
дума лакардия,
с турчина стояше,
с турчин друговярец,
дума му думаше,
и хоратóваше!
— Гьорги ле, любе ле,
тва ня беше турчин,
турчин друговярец,
ями бяше гърче,
гърче бяломорче,
за Рада питаше,
углавила ле се,
пръстень дале ле са,
главеш пиле ле са,
пък Рада му рече:
— Не са ме главиле,
ни пръстень менеле,
нито главеш пиле,
Рада ше я главят,
за Гьоргя хубави!
84
85. ГЬОРГЮВА МАЙКА СЕДЯШЕ
Гьоргюва майка седяше
отвънка на хоратата
и на комшийки думаше:
— Жени ле, наши комшийки,
каи́ль съм, жени, каи́ль съм
Гьоргя мъртавец да видя,
отколко Рада за снаха
Де чула Радина майка,
Радина майка думаше:
— Кабуля Рада в земята,
колкото Гьоргя зя зетя!
Гьорги се в мерак удари,
той легна болен в постеля,
съвнало лято пролято,
Гьорги майцим си думаше:
— Мале ле, мила майчо ле,
ти земи стомна писана,
че иди ода та наляй,
от буковото кладенче,
и скърши вяйка букова,
та я на мене донеси,
да ми се фати за вяра,
че съвна лято пролято,
и се гората разлисти!
Майка му дума на Плумка:
— Ти земи, Плумко, стомната,
и иди ода та наляй!
Гьорги майцим си пак рече:
— Ти пóди, мале, ти поди,
Плумка е малка, глупава,
на пъкь хурата найде,
ше стои да хоратóва,
ше се одъта затопли,
и ше вяйката увя́не!
Стана майка му отиде.
Гьорги на Плумка думаше:
— Плумко ле, сестро по мълка,
имаш ле мила за братец,
вя́руваш ле си сърцето,
на майка да не казуваш?
— Вя́рувам, бакю, вя́рувам,
на майка нема да кажа!
— Ти стани, Плумко,
и поди, кака си Рада повикай,
да дойде, да се простиме!
Отиде Плумка и дойде.
Гьорги на Плумка думаше:
— Ти флязи, Плумко, ти флязи,
85
— ти флязи в' вътрешна къща,
там има хурка и къ́жель,
на тебе да е хурката,
я пък на Рада къ́желет!
Гьорги на Рада продума:
— Радо ле, любе ле мое,
дай ръка да се простиме,
душъта да ми излязе!
Рада му ръка подаде,
Гьорги се с душа раздели.
86. ГЬОРГИ СЕ ПОКАЛУГЕРИ
Гьорги се покалугери
заради Рада хубава,
че ня му дава майка му
хубава Рада да земе,
че Рада нема пря́мена.
Гьорги за Рада проводи,
татко хи каже: „малка е”,
майка хи каже: „дар нема”,
на Рада хи се наяди,
кя си дарите събрала,
че наби гора зелена,
три пъте Рада замахна,
три кола дърва събрала,
три е огньове стъкнала,
че си дáрите фърлила
и на дáрите думаше:
— Горите, дари, горите,
горите, мои пущини,
като ня съм ве давала,
по Гьоргювите ронини!
87. ДВЯ ДЯЦА МЕЖА ВИКАЛЕ
Двя дя́ца межа викале,
двя дя́ца, двя близначета
и още двя сирачета,
цялото село викале,
цялото село мóмите,
момите и мóмчетата,
саде си Нушка ня дойде;
баба Ерина отиде,
и на майка хи думаше:
— Свакя ле, свакя Тодоро,
защо си Нушка ня пущаш?
Кя стана Нушка отиде,
седяле, преле и пяле,
баба Ерина думаше: ,
— Духни, Ефтиме, канди́лет,
че грамни Нушка и бягай!
86
88. ДЕ СЕ Е ЧУЛО, ВИДЯЛО
Де се е чуло ви́дяло
хажия да се потурчи,
хажия турчин да стане,
като ми хажи Андончо,
Андончо инакь българин,
Андончо ше се потурчи
за майчини си ядове,
че му майка му ня дава
бяла Калинка да земе,
кя ня бе млого хубава,
яла е млого тимисна,
тимисно ходи по дори,
тимисно гледа хората,
та се събрале, отбрале,
от девекь села попове,
от десетото владика,
да думат и хоратóват,
Андонча да къндардисват,
да си вярата ня дава,
вярата християнската.
87
89. ДЕ ДОЙДЕ, ЯНКО, ДЕ ДОЙДЕ
Де дойде, Янко, де дойде,
де дойде да не дойдеше
и пътет да ня найдеше,
и пътет и пътеките
в чудно голямо Гьоктепе,
чуено и прочуено,
та ни мóми излюби,
момите най-хубавите,
Златка й Калинка двя́чките,
от как се Златка оглави,
Янко конакат промени,
у Калинкине заходи,
и хи армаган заноси,
лимоне и протокáле
и църни гръцки стафи́ди.
90. СНОЩА ХОДИХ ПОКРАЙ ГУВЯНЬНЯТА
Сноща ходих покрай гувяньнята,
срешнахме се с мойто първо любе,
наведах се ръка му да целуна,
закачи се копче ми на герданче,
разниза се ситен бял маргарикь;
сеннахме си двамката да го сберем,
берéм, берéм, не мом да го сберем,
одоло идат керван малки дяца.
— Елате, дяца, елате, малки дяца,
да съберем ситен бял маргарикь!
Берем, берем, не мом да го сберем,
одоло идат керван стари баби,
— Елате, баби, елате, стари баби,
да съберем ситен бял маргарикь!
Берем,берем ня мом да го сберем.
88
91. ДИМКЯ ЗА ОДА ХОДЕШЕ
Димкя за ода ходеше,
Лалю подир хи вървяше,
за харкомите държяше,
та хи стъпките брояше,
и си на Димкя думаше:
— Махни се, Лалю, отука,
че ше ня видят хората,
кък ше хората да рекат:
„Лалю и Димкя главéни!”
Мари, Димкя, мари, първо любе,
той лъжа нема да бъде!
В нядяля хми бя сватбата,
в нядяля и в понядялник,
тъче във вторник утринта,
дядо хи Димо думаше:
— Сваляй, булко ле, бръкмата,
бръкмата и чукмането,
надявай руба по-долна,
по-долна руба жътварска,
ше идем нива да женем,
горе на нашто Приюво!
— Дядо ле, дядо, Димо ле,
ние го едекь немаме,
в нядяля булка под було,
вторник на нива да иде,
ями го ядекь имаме,
булката цяла нядяля
навънка да ня излязе,
в сряда за ода да иде,
в четвъртак у кальманата,
в нядяля с китка на хоро,
че чак сетната нядяля
нека на нива да ходи!
92. ДОБРО ЛЕ, МАРИ ХУБАВА
Добра отвънка стояше,
отам си Иван замина,
той си на Добра думаше:
Добро ле, мари хубава,
дека е, Добро, кака ти?
— Байне ле, бате Иване,
кака е сноща главихме,
в нядяля ше я жениме!
— Добро ле, мари хубава,
ко се кака ти оглави,
ти си каким си нáместо,
по-бяла и по-цървена,
по-тенка и по-висока,
кажи, Добро ле, майцим си,
майцим си, Добро, таткум си,
ше пратя да те поискам!
89
93. ДОНЕ ЛЕ, МАРИ ХУБАВА
Доне ле, мари хубава,
берите, Доне, межия
в' вашата драга махала,
ле във нашата по-драга,
ти га ме видиш, че дойда,
сакън, да ня си станала,
китка да ня си ми грамнала,
ми да ме, Доне, натпяеш,
за баш момата в межъта,
в межъта и в махалъта!
— Байне ле, бате Иване,
ми коя е башат момата,
в межъта и в махалъта?
— Ти земи, Доне, бял бакрач,
че иди, Доне за ода, напълни,
Доне, бял бакрач,
че се над него надникни,
която видиш в бакрачат,
за нея да ме надпяеш!
94. ДОЙНЕ, ДОЙНЕ, НАЗЛЪН ДОЙНЕ
— Дóйне, Дойне, назлън Дойне, мари
пременена, наредена,
кой ти купи бурмичките, мари,
бурмичките на ръките,
кондурките на ногите, мари?
— Мене ми ги купи батко ти Дико,
батко ти Дико, главенико, мари,
да ги нося, да се гиздя,
да му ходя вънка й вътре, мари,
вънка й вътре ние дугенет,
да му мия бяли чаши, мари,
да му сбирам мющерии!
90
95. ДОШЪЛ Е, МАЛЕ, ДОШЪЛ Е, МАРИ
Дошъл е, мале, дошъл е, мари,
дошъл е Кир'ю Чóнгарски,
Чóнгарски и Бунарънски, мари,
дошъл е моми да гледа,
да гледа й да отбирова, мари,
той други моми гледаше,
пък Манда него гледаше, мари,
гледаше, отбироваше,
като научи татко хи, мари,
пряз нъш Гьоргите пратиле,
де да е Кир'ю да дойде, мари,
за Манда да го оглавим,
та са главиле, главиле, мари,
енна ми цяла нядяля,
та са игрáле, игрáле, мари,
три дене и три вечера,
попът хорото одеше, мари,
попъдийката до него,
като игрáле, игрáле, мари,
та са потонът отпрáле,
и енна дъска строшиле, мари,
пак Мандин татко думаше:
— И́грайте, холан, и́грайте, мари,
и друга дъска стрóшите,
Мандин е татко булярин, мари,
утре дулгере ше викне,
дулгере, стари масторе, мари,
потунат да ни направят!
96. ДАФИНЧЕ, ЛЮБЕ ДАФИНЧЕ
91
— Дафинче, любе Дафинче,
гиди знаеш ле, пóвниш ле,
когато бяхме лефтери,
та се със тебе любехме,
и вярен кауль сторихме,
вярно си хоратóвахме,
който се напреш углави,
углави, та се изгори,
ужени, та се поцърни,
та ше го глоба глобиме,
девекь години да лежи,
в царската тевна тевница,
в Дренополската катърга.
Дето думата думахме,
думата в Дунав падаше,
та я Дунавът носеше
на Църно море в Цариград,
на царювите дорове.
Дето думата паннеше,
дървена ружа цъфтяше,
та кой ружата бяряше,
царюва сулюм султанка.
97. ЕДРЮ СЪБИРА, ТРЪГНУВА
Едрю събира, тръгнува,
на Стамбул Едрю ше поде,
майка си сама оставя,
сама да жене, да върше,
самичка със ергáткято,
женале и оженале,
върхале и овърхале,
хората зéли да орът,
Петър на пътет оряше,
долу ми на Величово,
Едрю отгоре идя́шя,
той видя Петра, че оре,
Петър на Едря викаше:
— Урала, Едрю, урала,
урала и добря дойде!
— Добря те найдах, Петре ле,
Петре ле, братучеде ле,
ми ходят ле си момите,
момите, мойте галници,
Марийора и хажи Домна?
— Ходят си, Едрю, ходят си,
ходят си и тебе чакат!
— Ся коя, Едрю, да зема?
— Земи си, Едрю, коя щеш,
която ти е по-драга,
и която ти втáксова!
— Марийора, Петре, втáксова
Церово половината,
й елтъненото прочело,
хажи Домна, Едрю, втáксува,
лъката с уденица
и дървената ябълка,
и дванадесте хильляди!
92
98. ЗАГИНАЛО, МАМО
Загинало, мамо,
в селото чуздинче,
та немало, мамо,
кой да го жяляе,
жяляла го, мамо,
девойка в селото,
до година вряме,
коса ня разплела,
коса ня разплела,
глава ня омила;
майка хи я пита,
пита й разпи́това:
— Уде ти е, щеро,
чуздото чуздинче?
— Мале, стара мале,
колко остаряваш,
колко остаряваш,
ум си изгубяваш,
тва ня ми е, мале,
чуздото чуздинче,
ями ми е, мале,
мойто първо любе!
93
99. ХЕЙ, ДЕВОЙЧЕ МЛАДО
Хей, девойче младо,
хей, девойче младо,
ти, златна ябълко,
недей мене люби,
недей мене люби,
недей себе гори,
я съм юнак странен,
я съм юнак странен
от страна делечна,
и кога замина,
и кога замина,
замина, погина,
ти не ше да знаеш,
ти не ще да знаеш,
де е мойто гроб'я,
на гроб да ми дойдеш,
на гроб да ми дойдеш,
цвете да посадиш,
с вино да пряляеш,
с вино да пряляеш,
с тим'ян да прекадиш,
за мене да плачеш,
за мене да плачеш,
и сълзи да рониш!
100. ЗАГРАДИЛ Е КИР НИКОЛЧО
94
Заградил е кир Николчо, Юрдана,
ах, любезна моя,
сряд Търново ново ханче дугенче,
сряд Търново ново ханче дугенче,
да кондисват стари млади търговци,
ах, любезна моя,
ня кондисват стари, млади търговци,
ня кондисват стари, млади търговци,
ми кондисват търновските чапкъне,
ах, любезна моя,
жамове му потрошиле, Юрдана,
жамове му потрошиле, Юрдана,
отам мина малко гиче мом'яче,
ах, любезна моя.
Той хи тихом проговаря, Юрдана,
той хи тихом проговаря, Юрдана:
— Ой те тебе, малко гиче, мом'яче,
ах, любезна моя,
дава ле те тоя майка на мене,
дава ле те тоя майка на мене?
— Ой те тебе, кир Николчо, Юрдана,
ах, любезна моя,
ко ми купиш дор два топа хас басма,
ко ми купиш дор два топа хас басма,
ко ми купиш църни гръцки пантофки,
ах, любезна моя!
— Ой те тебе, малко гиче, мóм'яче,
ой те тебе, малко гиче, мóм'яче,
куповам ти дор три топа хас басма,
ах, любезна моя,
куповам ти и хи рокли направям,
куповам ти и хи рокли направим!
101. ЗАРЕКАХ СЕ, МАЛЕ, ЗАКЪЛНАХ СЕ
Зареках се, мале, закълнах се,
да ня мина, мале, край Станкине,
край Станкинем, мале, равни дори,
день ня минах, мале, два ня минах,
два ня минах, мале, три ня минах,
стори ми се, мале, че станаха
три години, мале и три деня,
и я станах, мале, та отидах,
найдах Станка, мале, сама в къщи,
дор измела, мале, смет фарлила,
и пóслала, мале, рогозина,
покрила се, мале, с бяло було,
че легнала, мале, та заспала,
Станината, мале, стара майка,
кя на Стана, мале, тихом дума:
— Стани, Стано моме, стани, щеро,
какъв ни е, щеро, чувяк дошъл,
какъв ни е, щеро, хабер донéл,
че мóмите, щеро, поскъпняле,
сама мома, щеро, за хильляда,
кусата хи, щеро, за два града,
пък мóмците, щеро, ефтиняли,
триста мóмци, щеро, за кош плява,
и кя барем, щеро, плява да бе,
ями беше, щеро, ръженина,
туреле я, щеро, ня добитък,
добитъкът, щеро, ня е яде,
фърлиле я, щеро, на бунище,
не я ринат, щеро, кокошките!
95
102. ЗАСПАЛА СТАНА
Заспала Стана, мари,
заспала Стана,
майка хи вика, мари,
вика и буди:
— Я стани, Стано, мари,
я стани, Стано,
че те югряло, мари,
ясното слънце,
ясното слънце, мари,
по бяло лице,
по бяло лице, мари,
по църни очи.
Станиното лице, мари,
сахань калаисан,
и във саханет, мари,
прясно сиреньня,
прясно сиреньня, мари,
ня осолено,
Станиното лице, мари,
на лимонь мериса,
на лимонь мериса, мари,
и на жълта дунька!
103. ИВАН НА ГАНКА ДУМАШЕ
96
Иван на Ганка думаше, мари:
— Ти ле ме, Ганко, ня рачиш,
яле, Ганко ле, майка ти?
— Зимам те, зимам, Иване,
яла ме майка ня дава,
какото тебе търговче,
търговче със чузди пари!
— Ганко ле, мари, хубава,
и това ле се нясяташ,
стóри се, Ганко, пря́стори,
здрава, Ганко ле, че болна,
жива, Ганко ле, умряла,
на нядялята прóгленни,
на двятя, Ганко, прóдумай,
на трите, Ганко, поискай
от дива коза млячице,
от яребичка сърченце.
Майка ти, Ганко, ше тръгне
от дугень, Ганко, на дугень,
на моят дугунь ше дойде,
на мене, Ганко, ше рече:
— Далнá да ви се нахóда,
от дива коза млячице,
от яребичка сърченце?
Пък я ше река, Ганко ле:
— Бабо ле, Ганкино мале,
ми търси, бабо, илáче,
я съм на Ганка илáчет!
104. ИВАН КАЛИНКИ ДУМАШЕ
Иваи Калинки думаше:
— Любе Калинко, Калинко,
я довечера ше дойда,
каде вас да ви посадя!
— Иване, да не доходаш,
та вечер и утре вечер,
та вечер госке имаме,
та вечер и утре вечер,
госкето ни са попове,
й цариградският владика!
Иван хи няповя́рува,
зáвяра му се ня фати,
вечерта Иван отиде
и на вратата послуша,
ня бяха госке попове,
й цариградският владика,
ми били, любе Калинко,
Калинкините слюбници,
дето Калинка главя́ха.
97
105. МАРИ, РАДО, БЯЛА РАДО
— Мари, Радо, бяла Радо,
де си била до тва вряме,
до тва вряме, до петляно?
— Мари, мале, стара мале,
стояла съм, гледала съм,
енна ми риба, мряна риба
как се мята и прямята,
с уста óда наливаше,
наливаше, разливаше,
да полива ран босилек,
да полива и нарица:
— Рани ми, рани, ран босилек,
да те берат малки моми,
да се кичат утрин рано,
да те дават на момчета,
на мóмчета ябанжи́и,
да се пукат ярлиите,
ярлии́те, комшиите!
106. КЕРАЧКО, КЕРАЧКО
— Керачко, Керачко,
дядова Мазнюва,
дума ше те питам,
право ше ми кажеш,
имаш ли си галник,
галник и драговник?
— Имам, белким немам,
башат е в селото,
башат граматикат,
Димò дядов Гащув,
я кога го чуя,
че в църквата пцала,
мене ми нали́та,
пре него да пóда!
Бате ле, Панийокь,
ти кат си терзия,
знаеш ле да кроиш
кникати терлице?
— Керачко, Керачко,
я ше ти го скроя,
и ше хи съшия,
за нашет панагир!
98
107. КИРЬ'Ю НА КЕРА НАМИГНА
Кирь'ю на Кера намигна,
кя му се пуста надигна,
Кирь'ю на Кера думаше:
— Що ми се, Керо, надигаш,
ле ня те знаят хората,
какви сте пусти буля́ре,
татко ти селски кехая,
със енно куцо магаре,
със него дърва нóсеше,
с него ви брашно мéлеше!
108. КИТНИ СЕ, КИТНИ, НИНЕ ЛЕ
Китни се, китни, Нине ле,
китни се, китни,
за когук се китиш, Нине ле,
за когук се китиш,
ле за кир Николча, Нине ле,
ле за кир Николча,
за търговецът, Нине ле,
за търговецът,
за стамболецът, Нине ле,
за стамболецът
той кир Николчо, Нине ле,
той кир Николчо,
тебе ня зима, Нине ле,
тебе ня зима,
че дето седи, Нине ле,
че дето седи,
вятяр го ня вяе, Нине ле,
вятяр го ня вяе,
слънце го ня гряе, Нине ле,
слънце го ня гряе!
99
109. КОСТИ КОНЕТ ЧЕШЕ, НАНО БЕ
Кости кóнет чеше, Нано бе,
Кости конет чеше,
Нана свяща държи, Нано бе,
Нана свяща държи,
Кости Нани дума, Нано бе,
Кости Нани дума :
— Нано, бяла Нано, Нано бе,
Нано, бяла Нано,
по-делеко стъпяй,
Нано бе, по-делеко стъпяй,
да ня те ори́та, Нано бе,
да ня те орита,
мойта врана коня, Нано бе,
мойта врана коня,
врана ажамия, Нано бе,
врана ажамия!
— Нека ме орита, Коста бе,
нека ме ори́та,
да ме запознае, Коста бе,
да ме запознае,
че съм кехаи́ца, Коста бе,
че съм кехаи́ца,
тоя глевеница, Коста бе,
тоя глевеница!
100
110. ВИДА БОЛНА ЛЯЖИ
Вида болна ляжи́,
ляжи́, та умира,
на майка си дума:
— Мале, стара мале,
главата ме боли,
кя ше ме умори,
мале я га умра,
да ня ме грóбите
на старото гроб'я,
ми ме пóгребите
под висока яла,
под висока яла,
дето Стоян дяла,
дето Стоян дяла,
дето тряски фъркат,
по мене да падат,
кога, мале, минат
Видините дружки,
ляте за планницé,
планнице, зуницé,
на Вида да рекат:
— Видо, друньгьо, Видо,
стани, Видо, стани,
планницé да берéм,
планницé да берéм,
планницé, зуницé!
111. КРОТКО ТРОПКАЙ, МЛАДО ЮНАЧЕ
Кротко тропкай,
младо юначе,
кротко тропкай,
младо юначе,
да ня ме застъпиш,
да ня ме засрамиш,
да ня ме застъпиш,
да ня ме засрамиш,
да ня ми застъпиш
мойте жълти чехли,
да ня ми потрушиш,
мойте вити гримни,
да ня ми напрашиш,
мойте шити поли,
кротко тропкай,
младо юначе,
ей го татко,
оде гледа!
— Нека си стои,
нека си гледа,
на тебе е татко,
на мене е дядо!
— Кротко тропкай,
младо юначе,
ей я майка
оде гледа!
— Нека си стои,
нека си гледа,
на тебе е майка,
на мене е баба!
— Кротко тропкай,
младо юначе,
ей го бакю оде гледа!
— Нека си стои,
нека си гледа,
на тебе е бакю,
на мене е уйко!
101
112. ЛЮБИЛ НИКОЛА ДИМ'ЯНА
Любил Никола Дим'яна,
любил е девекь години,
вардил я, ня я извардил,
от кóтел óда да пие,
отстрана китка да земе,
майка му ше го пряучи:
— Сино Никола, Никола,
и това ле се ня сяташ,
и тва ле майка да учи!
И́скарай стадо край село,
запали мóмин дорите,
момата сама ше изля,
бащум си дори да гаси,
и ти я, сино, óткради,
та я зáведи, зáведи,
в пустата гóра зелена,
зелено гóр'я незнайно,
дека пилцяте ня пяет,
и дека чувяк не ходи,
момата сама ше рече:
— Любе Никола, Никола,
хайде ме, любе, заведи,
пря тоя майка и татко,
майцим ти бабо да река,
татком ти дядо да кажа!
113. ЛАЛЕ ЛЕ, МАРИ, ХУБАВА
Лале ле, мари, хубава,
ше те глави ле майка ти
та зима, тъва година?
— Байне ле, бате Иване,
ня съм я майка питала,
ма съм я сноща слушала,
татко на майка думаше:
— Да углавиме Лалето!
Я пък майка му отвърна:
— Нека си Лала походи,
походи Лала, поноси,
майчина гержик прямяна,
татково златко гиздило!
— Лале ле, мари, хубава,
като си малка, глупава,
кой беше сноща пря тебе,
на ваште равни дорове,
та ти ръката държяше,
и ти гримните меняше?
— Байне ле, бате Иване,
тéвно бе ня го познавах,
мъгливо ня различавах,
с овчарска бяше пря́мяна,
със бяли бяше навуя,
със църни бяше сукаре,
и със цървено веленче!
102
114. МАНДО ЛЕ, ЧАШКА СРЕБЪРНА
— Мандо ле, мари, хубава,
Мандо ле, калаисана,
Мандо ле, чашка сребърна,
кой бе тоя, Мандо ле,
дето пре тебе стояше,
пръстенето ти меняше,
и бурмите ти трошаше?
— Мале ле, мила, майчо ле,
тевно бе ня го познавах,
мъгливо ня различавах,
с овчарска беше прямена,
със бяли беше навуя,
със църни беше сукаре!
115. МАРИ, МОЙТО ЛЮБЕ ОЩЕ ЕРГЕН ХОДИ
Мари, мойто любе
още ерген ходи,
мари, нека ходи,
якъль да му дойде,
мари, че ня бяше
до мене й до него,
мари, я ми бяше
до негова майка,
мари, дето ходи,
все за мене дума,
все за мене дума,
дума й хоратова:
— Мари, тва момиче,
снаха ше ни стане,
мари, платна ткае
на наште станове,
мари, и хи бяли
на наште бяля́нки,
мари, и хи суши
на наште прóстор'я,
мари, ня ле гледа,
че ние я нищем,
мари, няле гледа,
че ня ни е лика!
103
116. МОМА ВИНО ТУРЯШЕ
Мома вино туряше, мари,
мома вино туряше,
вечер по мясечинка, мари,
утрин по юблачинка,
на когок го даваше, мари,
йовчарюм го даваше,
той ня гледа виното, мари,
ями гледа момата.
— Нищам вино, момне ле, мари,
искам тебе ле, любе ле!
— Нищам тебе, йовчярю, мари,
йовчар ходи по кърът,
йовчар ходи по кърът, мари,
кой да му бере кахърат!
Мома вино туряше, мари,
вечер по месечинка,
сутрин по юблачинка, мари,
на когук го даваше?
Терзиюм го даваше, мари,
той ня гледа виното,
ями гледа момата, мари.
— Нищъм вино, момне ле,
нищъм вино, момне ле, мари,
искам тебе, любе ле!
— Нищъм тебе, терзию, мъри.
Терзия ходи низ село,
терзия ходи низ село, мари,
гледа булки сякакви!
117. МАРУЛЧЕ, МАРУЛЧЕ
—Марулче, Марулче,
църно й' око булче,
мари, й още ле ходиш,
мари, мене ле чакаш?
— Гьорги ле, любе ле,
чакам те, вярвам те,
ня те забуравям,
ма ми е дудя́ло,
от хорски хорати,
хората да думат,
хората да думат
и да хоратоват:
— Кя Марула ходи,
кя Марула чака
Гьоргя праматарят,
пък той ня е зима,
той Гьорги ше земе
Тонка от Търново,
Пройковата щерка,
че Тонкине имат
високи дугене!
104
118. ЗЛАТКИНА МАЙКА ХОДЕШЕ.
Златкина майка ходеше
низ село, низ Дерекьово,
низ горна, долна махала,
та си жените питаше:
— Жени ле, наши комшийки,
дална да ви се находа
гъба, комшийки, вяшчица,
че Златка панна от вяшка,
та лежи болна в пóстеля,
болна е на умирало,
умира Златка, отхóда!
Никой хи гъба ня даде,
булка хи Руса думаше:
Ня ляжи Златка от вяшка,
ями е болна от чашка,
от тъва върла буяма,
дет хи я купи Митаки,
Митаки, юшуржията!
119. МРЪКНА СЕ ВЕЧЕР
Мръкна се вечер,
мрак по поле панна,
ред се редят мóми и мóмчета,
ред се редят, за óда да ходят.
Дойде ред за хубава Мавруда,
ня отиде хубава Мавруда,
ми отиде Маврудина майка,
там завари овчар с вакло стадо:
— Добър вечер, овчар с вакло стадо!
— Дал бог добро, Маврудино мале,
ми къдя е хубава Мавруда,
та ня дойде ода да наляе?
— Ми ме пита, овчарю, гидию,
вчера умря хубава Мавруда,
та съм дошла óда да наливам,
че утрина третини ше правим!
— Бабо, бабо, Маврудино мале
лъжи, бабо, лъжи когок лъжи,
ала мене ня мош ме излъга,
сноща ми е на ръка ляжала,
още ми е ръка омаляла,
ръката и десното коляно!
105
120. НИКОЛА ДУМА ТОДОРКИ
Никола дума Тодорки:
— Мари Тодорко, Тодорко,
бог да убие майка ти,
мойта голяма душманка,
дет ня те даде на мене,
та баре да те дадяше
на друго село в ябънда,
ями те даде, Тодорко,
на мойто близко комшийче,
излязем, флязем, видим се,
за óда пóдем, срешнем се,
пóдай ми вашта хáркома,
бивольля да си нáпоям.
Кя му хáркома подаде,
той хи хáркома ня зима,
ями я фáти за ръка.
121. ОЧИ, ЦЪРНИ ОЧИ
106
Óчи, църни óчи,
шалави, палави,
шу шáлум шáлате
и ниско гледате,
продадени ле сте,
ле сте заложени?
— Ни сме продадени,
ни сме заложени,
сноща ме мама била,
била углавила,
за Вълкова сина,
сина му Костадина,
млого рода имат,
рода и ронини,
млого дари искат,
дари копринени,
пък я съм сирмашко,
сирмашко, сирашко,
немаме лен конопъль,
дари да изкаем!
122. ОЙ МАЛЕ, МАЛЕ, ТИ СТАРА МАЛЕ
— Ой мале, мале, ти стара мале,
углави ми се любовничката,
любовничката, драгóвничката,
гюзелим, гюзель бяла Марийка,
кя се углави, мене изгори,
мене й Никола и Гьоргя Диков,
кажи ми, мале, како да правя,
на коя дърво да се óбясям,
във коя ряка да се óдавям,
яле с ýтрова да се утровям?
— Ой, сино, сино, ти милни сино,
и за мома ле ти ше се бясиш,
и за мома ле ти ше се давиш,
сега да речеш, ше се углавиш,
отгоре свървят керван загорки,
керван загорки, карабунарки,
ше ти земеме малка загорка,
малка загорка, карабунарка!
— Ой мале, мале, ти стара мале,
опустяла ти керван загорка,
малка загорка, карабунарка,
от кък ня ми е първото любе,
първото любе драговничката,
гюзелим, гюзел бяла Марийка!
107
123. ОТИШЪЛ СЪМ ТУКА ДОЛУ
Отишъл съм тука долу,
тука долу в долна земя,
долноземци играеха,
и три свирке хми свиреха,
постоял съм, погледал съм,
мене ме очи заболяха,
кóнюм крака омаляха,
сведах клонче, вързах конче,
вързах конче за калинка,
че се фатих за Маринка,
захрипкахме, затропкахме,
Маринчица проговаря:
— Ой те тебе, лудо младо,
ня хрипкай ми, ня тропкай ми,
ня тъпти ми пъпуцето,
ня кирли ми пъстри поли,
че майка ми оде гледа,
и майка ми,и татко ми!
— Нека стоят, нека гледат,
ше ми станат баба й дядо!
124. ПОДИ, ПОДИ, МАЛЕ
108
Поди, поди, мале, (2)
у хубава Донка, (2)
поди, попитай я,
поди, та хи речи,
ако ме бендисва,
нека мене земе,
ку се Донка стрекса,
ку ме Донка земе,
да се позабавиш,
пък ку ме ня рачи,
и ку ня стрексува,
скоро да се върнеш,
че ше пода, мале,
долу в чаршията,
дрехи да си купя,
дрехи калугерски,
калугер ше стана,
калугер, духовник,
мóми да исповядам,
мóми, млади булки,
и Донка ше дойде,
да се изповяда,
пък я ше хи река:
— Казвай, казвай, Донко,
шу си грях стóрила,
шу си грях стóрила
на млади́ години,
шу си сугрешила
на ергенско вряме?
125. ПОФАЛИ СЕ ТЕРЗИ ВЪЛКО
Пофали се терзи Вълко,
дето пóде булка има,
в Конак иде булка Златка,
булка Златка Келешова,
в гръцкото село булка има,
булка Бърза Лумбарова,
а бре, Вълко, терзи Вълко,
като тебе лошо чедо,
да те имам, да те немам.
Вълко седи на дугене,
отам мина булка Керка,
пременена, наредена,
със синь чукмань, със бял хустань:
— Защо плачеш, терзи Вълко,
ле кат не те зима булка Бърза,
булка Бърза Лумбарова?
— Кък да ня плака, кючук Петко,
жена ми е, мила ми е,
булка ми е, драга ми е!
109
126. ПОФАЛИЛЕ СЕ ЗАБЕРЦИ
Пофалиле се заберци,
заберци на стоиловци,
Че имат мóми хубави,
пък мóмчетата глупави,
сякоя люби по един
Еринка люби двамина,
Наню и Тодор двамата.
Наню Еринка подръпна,
япък Тодор му думаше:
— Ми се с Еринка закача,
Еринка тебе ня зима,
Еринка мене ше земе,
че вие пари имате,
ма си ихтибáр немате,
пък ние пари немаме,
ма си ихтибáр имаме!
127. РАДА В ГРАДИНА СЕДЯШЕ
Рада в градина седя́ше,
нéвена китка вияше,
и на нéвена думаше:
— Вяйни ми, вяйни, нéвенко,
кък вяйне нéвенн на слънце,
тъй вяйне Петко за Рада,
за Рада, за бяла Рада.
Петко си отам замина,
той за чу Рада шу рече,
и се на Рада закани:
— Радо ле, любе ле мое,
ше съмне лято пролято,
ше се гората разлисне,
ше тръгнат млади хайдути
и я хайдутин ше пóда,
моми за метла ше пóдат,
и ти любе ле ше пóдеш,
ше вардя да те извардям,
ше гледам да те ýловям,
плитките ше ти óтрягам,
плитките до коси́чникът,
главата ше ти óтрягам,
на' маждрак ше я нáбучам,
та че пряс село ше мина,
да гледа мало й голямо,
кък се е Рада присмяла!
110
128. РАДА В ГРАДИНА СЕДЯШЕ
Рада в градина седяше,
та тенки дари вязяше,
утам си Иван замина,
и хи добър день ня рече,
добър день ни добър вечер.
Рада Иванум думаше:
— Любе Иване, Иване,
шу покрай мене минóваш,
и ми добър день ня думаш,
добър день, ля добър вечер,
шу ми се сърдиш, Иване,
яле като се углавих?
Немой се сърди на мене,
на мене й на моя майка,
сърди се, любе, майцим си,
моята върла душманка,
че тоя майка хóдеше,
нис горна й долна махала,
та тебе, любе, фалеше,
пък мене катавáлаше:
сънлива Рада дремлива,
и на работа ленива,
кравите дои и плаче,
тялцяте лъчи пак плаче;
бре гиди, мома Калинка,
хубава мома й работна,
кравите дои и пяе,
тялцяте лъчи пак пяе;
и я се любе углавих,
за друго момче незнайно,
в делечно село в ябънда,
на тава пуста ябънда!
129. РАЗБУЛЯЛ СЕ Е МЛАД МИЛЕН
Разбулял се е млад Милен,
млад Милен, млада войвода,
майка Милену думаше:
— Сино Мелене, Милене,
я стани, сино, да видиш,
како се хоро играе,
отпреш нас на хорището,
до сяка мома и ерген,
Калинка мегю́ двамина!
— Мале ле, стара майчице,
нека си, мале, играят,
нека си дерат кондýре,
бýрмите хи са у мене,
пръстенет ми е у нея,
Калинка моя, пак моя!
111
130. СВАКИЦЕ ДОНКО, СВАКИЦЕ
— Свáкице, Донко, свакице, мари,
свáкице и посестримко,
настина ле се углави, мари,
за Никола праматарчето?
—Настина, сватле, настина, мари,
настина ма ше го върна!
— Върни го, върни, свакице, мари,
двамата да се земеме!
— Сватле Иване, Иване, мари,
нали сме върла ронина?
— Свакице, Донко, свакице, мари,
дълбока ря́ка брод нема,
дълбока ря́ка брод нема, мари,
хубава мома род нема!
131. КАЛЯ ПРЯСНАКАТ ВАРЯШЕ
Каля пряснáкат варя́ше,
Желю нáпреко ляжя́ше,
той фати Каля зàръка,
и си на Каля думаше:
— Кальмáнко Калю, кальмáнко,
като те гледам, кальмáнко,
како сме лика прялика,
да си се двама земеме!
Каля на Желя думаше:
— Железко, поразнико ле,
Железко, безсрамнико ле,
какви са тява хорати,
гряховни думи, срамовни,
нале си майчин кръщелник,
нале сме пуста ронина?
112
132. СТАНО ЛЕ, ЖЕЛЕП ГЬОРГЬОВА
— Стано ле, желеп Гьоргьова,
Стано ле, поискал те е
Никола сапунджията,
Стано ле, ше го земеш ле?
Стана си нищо ня рече,
Станина майка думаше:
— Кя яко Стана сбираше,
мóмчета като Никола,
та ше е млого събрала,
таткум си двор изградила,
и на майка си градинка,
Никола ше го туриме,
на външна врáта долен праг,
излязям, влязям в градинка,
полите га си нарусим
по него ше ги изтърсим,
чехлите га си каляме,
по него ше ги изтрием!
133. СИНО СТОЯНЕ, СТОЯНЕ
— Сино Стояне, Стояне,
майка ня те е питала,
от как си заергеновал,
и мóми заотбировал,
кадя замръкваш, усъмваш?
— Мале ле, мила майчо ле,
я стоя, мале, и гледам
край Мильльонкинем дорове,
от кък Мильльонка залюбих,
Мильльонка малка девойка,
отвънка ня е изляла,
слънцето да я огряе,
вятерът да я подухне,
и Стоян да я погленне!
113
134. СКАРАЛЕ СА СЕ ГИНА И ДЕНА
Скáрале са се, скáрале са се,
сен гюзел, Дено ле, любе ле мое,
Гина и Дена, Гина и Дена,
на чушмйчката, на чучурчето,
че се сбъхтале с кобилиците,
с кобилиците, че по главите,
заради когук, заради Дима,
Гина проговаря, ние ше гу земем,
ние ше гу земем, ние ше му дадем,
пекь коша пчели, сива кобила,
крана с даначе й църно малаче!
Дена отговаря, Дена отговаря,
ние ше гу земем, ние ше му дадем,
педесекь овце, шеесекь кози,
лиси бивольля, и врана коня,
лъка голяма, лъка голяма,
накрай ряката, накрай ряката,
със воденица и тупáвица!
135. ЕННО ЛУДО МЛАДО
— Енно лудо младо, мамо,
енно лудо младо,
на дугень седяше, мамо,
та ви́но пияше,
114
та ви́но пия́ше, мамо,
вино и ръкия,
пило, напи́ло се, мамо,
та я забрáвило,
та я забрáвило, мамо,
де на конáк било,
де на конак било, мамо,
де е конди́сало,
поди та му речи, мамо,
нека у нас дойде,
нека у нас дойде, мамо,
у нас да кондиса,
у нас да кондиса, мамо,
мене да бендиса!
— И ходих, и реках, щеро,
яла ня дохода,
че е гърко учен, щеро,
че е гърко учен,
на каба дюшеци, щеро,
на меки глáвнице!
136. СКАРАЛЕ СА СЕ ДВЯ ДЕЛИЙЧЕТА
Скáрале са се, скáрале,
двамина, двя делийчета,
та защо са се скáрале,
заради нищо ниполу,
заради китка сминена,
сминена ранбоси́лкова,
кя баре да бе от мома,
ями бе на пъкь найдена,
на Радиното бунище,
та са по съгьгя ходиле,
пу съгьгя пря стар кадия,
къдията хми отсъди,
единьнят Рада да земе,
другият девер да стане.
Рада кадиюм думаше:
— Кадию, стари съдию,
я съди къкто се съди,
ля слязи от стóлнината,
да сенне Рада на столът,
да съди както се съди,
дави́я да си отби́я!
Кадията се разсърди,
и си кадия отсъди:
— Момци жеремé да платят,
пък Рада да я убясят,
на пътет, на крастопътет,
на енна круша трънлива!
Рада майцим си думаше:
— Кога ме, мале, заберът,
заберат да ме обесят,
и ти подире да дойдеш,
полите да ми напóлиш,
косата да ми разчéшеш!
115
137. СКАРАЛЕ СЕ ДО ДВЯ МОМИ ХУБАВИ
Скáрале се, скáрале,
Димо ле, делию,
до двя моми хубави,
коя Дима да земе;
сиромашкото думаше:
— Зéми мене, Димо ле,
че я съм си сирмáшко,
яла съм си хубава,
на панагир ше пóдем,
пряс Факия ше минéм,
как ше рекат факийци,
я изля́зте, изля́зте,
да видите, видите,
да видите, видите,
какъв юнак минóва,
каква булка óдеше,
като слънце гря́еше!
Богатското думаше:
— Земи мене, Димо ле,
може да съм грознáва,
яла съм си богата,
на панагир ше пóдем,
пряс Факия ше минем,
как ше рекат факийци,
я излязте, излязте,
да видите, видите,
какъв юнак минóва,
каква булка óдеше,
цяла в злато и сребро!
138. СЛЪНЦЕ ЗАЙДЕ, РУСА ПАННА
Слънце зáйде, руса панна,
на Марийкинем дорите,
на Марийкинем дорите,
слънце зáйде, руса панна,
Марийкина майка думаше,
Марийкина майка думаше,
слънце зайде, руса панна,
ти земи бяли бакъри, (2)
слънце зайде, руса панна,
та наляй óда студена, (2)
слънце зáйде, руса панна,
та поляй църнок босилек, (2)
слънце зáйде, руса панна,
набери китка писана, (2)
слънце зáйде, руса панна,
накичи първо любов'я! (2)
116
139. СНОЩА ХОДИХ НА КЛАДЕНЧЕ
Сноща ходих на клáденче,
Тодоро, Тодоро, мари,
на клáденче, на изворче,
та там найдох лудо младо,
мáло сме се забáвиле,
забáвиле, погáлиле,
дорде слънце зáйде, дойде,
месечинка зáра даде,
сенна мома да се чуди:
— Боже, боже, мили боже,
как ше я у нас да ида,
как ше майцим си да кажа?
Двама са се прядýмале,
прядýмале, пряýчиле :
— Мари мóме, малка мóме,
малка мóме, Тодорчице,
ти га идеш у дома си,
та да речеш на майка си:
— Мале, мале, стара мале,
цар бе паннал на ливада,
от негова врана кóня,
юбзеха ми махрамáта,
та му конче оседлáха,
юбзеха ми вити гримни,
та му конче подковаха!
140. СТАМАТ НА ДОНКА ДУМАШЕ
Стамат на Донка думаше:
— Ставаш ле каи́ль, Донке ле,
да дойдеш, да ме изпратиш,
до краят, до харманьнята,
до хайдушкото кладенче?
Станале та са тръгнале,
до кладенчето стигнале,
сеннале да отпочинат,
тайните да си разправят,
тайните и любовните,
тенка се пушка отпéна,
удари Стамат в очите,
в очите между вя́ждите,
Стамат се виком извика:
— По-добря́ да бе в сърцето,
да ня ми грози ли́цето!
117
141. СТАМО НА СТОЛЪТ СЕДЯШЕ
Стамо на столът седя́ше,
татка си милно мóляше:
— Я дай ми изи́н, тате ле,
за Марийка да се ýглавям,
за Марийка Стамбулию́вцим,
лишáнът да хми занесъм!
Пък Стамов татко думаше:
— Мáхни се, Стаму, отука,
отука от главата ми,
да ня ме караш да стана,
колко ти пътя я казах,
с Мария да се ня любиш,
нища Мария за снаха,
Мария Стамбулию́вцим,
дале ше ти дума продýма,
дале ше ти лáфът управи,
ле кога идеш на хóро,
на хóро, на панаги́рет,
пряш хора лице ше стóри!
Калица стана, излязе,
у Марийкине отиде,
в Марийка Стамбулиювцим,
кя на Марийка повика:
— Стани, Марийко, óтори,
стига се лъга, Марийко,
той Стамо тебе ня зима,
пък Стамув татко думаше:
— Нища Мария за снаха!
Я пък Марийка думаше:
— Що ле ми се Стамо нади́га,
като калажия със сахáтят,
той баре сахáкь да бяше,
ями бяше копче казачко,
баря да бя копче казачко,
ями бяше гайтань гáбруски!
118
142. СТАНКО ЛЕ УРУМБЕГЛИЙКО
Станко ле урумбéглийко, мари,
Станко ле конак съйби́йко,
Станко ле бяла гражданко, мари,
сега са Станко, сега са,
сега са девекь години,
от кък съм тръгнал с би́глитет,
с биглитет, с бигликчиите,
девекь съм каази оби́дел
и девекь кóне променил,
ма конáкът си ня мяня,
все у вас, Станко, дохóдам,
все у вас, Станче, на конáк,
все тебе сама нахóдам,
самичка със ергаткето,
и още със бакáльлято,
в очи ня съм тя поглéннал,
дума ня съм ти продумал,
ся ше те в очи пóгленнам,
и ше те дума пóпитам,
майка ти съща ле ти е,
ял е е върла мáщеха,
та те самичка оставя?
— Байня ле, бате Иване,
ня ми е майка мащеха,
ями ми майка вярува!
— Ти кажи, Станче, майка си,
я пък майка ти, татко ти,
да дадат тебе на мене!
— Байне ле, бате Иване,
такава дума да нема,
такава дума ня бива,
пряш татка да се продума!
119
143. СТАНО, СТАНЧИЦЕ ЛЕ
— Стано, Станчице ле,
Стано, зéми мене,
че я съм сирмáшко,
сирмáшко, сирáшко,
че я майка немам,
ни майка, ни татко,
ни братец, ни сестра,
че я къща немам,
къща, ни градина,
кола и олове,
ни равни дòрове,
яла лоз'я имам
дванàдясте ля́хи,
на лоз'я ше подем,
грозгя ше наберéм,
вино ше нацедим,
вино и ракия,
че ше гу продадем,
пари ше си земем,
къща ше си строим
на високо бъ́рдо,
под китното дъ́рво,
кога вятер духне,
къща ше ни смете,
кога руса рòсне,
къща ше замаже!
144. СТАНЧЕТО, МАЛЕ, СТАНЧЕТО
Станчето мале, Станчето,
Станчето болно ляжя́ше,
Никола често честя́ше
на Станкиното въ́зглав'я.
Той си на Станка думаше:
— Станче ле, как се познáваш,
Станче ле, дале ше станеш,
любе ле, да оздравя́еш?
Станка му нищо ня рече,
ями го жално погленна.
Станкина майка продума:
—Хóлан, Никола, Никола,
стига ни, хóлан, дохóда,
кя Станка нема да стане,
ма и ко стане Станчето,
кя ше хи косýр остане!
И Никола си отиде,
не било до недялята,
той легна болен в пóстеля,
Станчето ляжа и оздравя,
и почна често да честѝ,
на Николово възглав'я,
кя на Никола думаше:
— Колю ле, как се познáваш,
любе ле, да оздравя́еш?
Николов татко прявáри:
— Търси си, Станко, ликата,
глáви се, Станко, жéни се,
дорде ти вървят слю́бници,
на нас ни, Станко, казаха,
че ти слю́бници доходат,
слюбници от Стоилово,
Никола ня е на добря́,
Никола нема да стане,
Станче ле, да оздравяе!
И кя се Станка оглави,
оглави и се ожени
за момче от друго село,
от друго село делечно,
Никола ляжа й оздравя,
и се Никола ожени.
Девекь години минале,
й двамата дяца нéмале,
на десетата година
Станка се в село въ́рнала,
кя на пъкь срешна Никола,
Никола нищо ня рече,
Станка Николум продума:
— Подай ми, Колю, ръ́ката,
подай я, да я полюбе,
и да ми дадеш прощи́ньня,
дано си дяца имаме!
121
145. СТАНЧЕ ЛЕ ДУДУМ, СТАНЧЕ ЛЕ
— Станче ле дудýм, Станче ле,
шу ти китката трепèра,
дале я вятер люля̀е,
дале от хубос трепèра?
— Байне ле, бате Иване,
нито я вятер люляе,
нито от хубос трепèра,
ями за тебе трепèра!
— Станче ле, думам Станче ле,
ми ти си оте мънѝнка,
ня знаеш къща да въртиш,
ня знаеш дя̀ца да гледаш,
ни на мъж икрàм да правиш!
— Байне ле, бате Иване,
куковицата гуляма,
чузди хи градят гня̀здото,
чузди хи пилят пилця̀тя,
лястовичката мънѝнка,
сама се вие гня̀здото,
сама си пили пилця̀те!
146. СТИГА ГО ВИКА ИВАНА
— Мале ле мила, манчо ле, мари,
Стига го вика Ивана,
стига го вика и кани,
стига му коли кокошки,
стига му точи милини,
той Иван мене ня зима,
пък и я него ня рача,
той и ко земе, ше земе,
луда Пагона Попóва,
луда е и е пластава,
яма е млого хубава,
яма е млого хубава,
че носи млого ялтъне,
ялтъне като съхане,
ма бáре да са нехини,
ми тие ня са нехини,
тие са какините хи,
кака хи по-голямата,
на гьóктепската попъгьгя!
122
147. СТОЯН СЪБИРА, ТРЪГНОВА
Стоян събира тръ́гнова,
на Свята гóра ше пóде,
той на Тодорка заръ́ча:
— Чакай ме. бяла Тодорко,
година и половина,
на Свята гóра ше пода,
че га се върна, та дойда,
тогава ще се вя́нчеме!
И стана Стоян та тръгна,
кя го Тодорка опрáти,
опрáти и му заръ́ча,
да ня се млого забави.
Чакала бяла Тодорка,
годината се минáла,
година и половина,
нито ми Стоян дохóда,
ни Стоян книга провóда,
по човя́к хабéр провóди:
— Нека се глави Тодорка,
нека се глави и жени,
я нема веке да дойда,
я ше се покалугерям!
Тодорка хи се наяди,
наяди, мъчно нажали,
кя стана рано в нядяля,
та се прямени, нареди,
че наби гóра зелена,
та я вървяла, вървяла,
до Свята гóра стигнала,
на манастир я изля́ла,
кя на вратата почука,
и си на име повика:
— Любе Стояне, Стояне,
стани манастир óтори,
и я пря тебе да дойда,
калугерица да стана!
Стоян се чудом почуди,
и се на бога помоли:
— Боже ле, мили господи,
даля ме гявол излъга,
яле Тодорка повика?
Тодорка пак заповтóри:
— Стани, Стояне, отори!
Стоян до врата óтиде
и на Тодорка продума:
— Мари, Тодорко, Тодорко,
тука се любе ня вика,
тука сме браткя сичките,
тука се жени ня пущат!
Калугяр'я му думаха.-
— Стояне, млад калýгерин,
тури ня в гряха сичките!
123
148. САДИЛА НЕДА
Сади́ла Неда, жáнъм,
сади́ла Неда
край море лоз'я, жáнъм,
със бяло грóзгя,
кат го съдила, жáнъм,
и му е пяла:
— Ой, лóз'я, лóз'я, жáнам,
със бяло грóзгя,
като те сáдя, жáнъм,
и кат те прáше,
кой ше ти стане, жáнам,
пандур на грóзгя,
като си немам, жáнъм,
нийде никогок,
нийде никогок, жáнъм,
ни брат, ни сестра,
ни брат, ни сестра, жáнъм,
ни първо любе!
Бре де я зачул, жáнъм,
Негю свинарят,
той си на Неда, жáнъм,
тихом говори:
— Я ше ти стана, жáнъм,
пандур на лоз'я,
нища ти нищо, жáнъм,
ни хак, ни храна,
саде те искам, жáнъм,
да ми доходаш,
ката недяля, жáнъм,
и ката петък,
изпременена, жáнъм,
изнатъкмена!
124
149. СЪНЬ МЕ ЛОМИ
— Сънь ме ломи, сънь ме къ́рши, амáн,
сънь ми, мале, ня дохóда
заръд мома Калинчица, аман,
Калинчица, гьркинчица!
— Лéгни, лéгни, милно сино, амáн,
лéгни, лéгни, сънь заюсни,
ти кога ти вряме дойде, амáн,
сама мома ше си дойде,
пременена, наредена, амáн,
с бýрмичките на ръките,
с бýрмичките на ръките, амáн,
с кондýрките на ногите,
на вратата ше почука, аман,
на къркéлет ше потропа,
и на име ше повика, амáн:
„Стани, любе, отори ми!”
— Мале, мале, стара мале, áман,
колко, мале, остаряваш,
колко, мале, остаряваш, амáн,
якълът си изгубя́ваш,
коя ше я тава мома, амáн,
дето сама ше си дойде,
пременена, наредена, амáн,
и на врата ше потропа?
125
150. СЪБРАЛЕ СЕ, ДОЙНЕ ЛЕ
Събрале се, Дойне ле, мари,
мóми и мóмци, Дойне ле,
на друм прахът, Дойне ле, мари,
да играят, Дойне ле,
играле са, Дойне ле, мари,
два дни, три дни, Дойне ле,
загубиле, Дойце ле, мари,
мóмин гримни, Дойне ле,
мóмин гримни, Дойне ле, мари,
мóмков пръстень, Дойне ле,
събрале са, Дойне ле, мари,
девекь ситá, Дойне ле,
девекь ситá, Дойне ле, мари,
и решета, Дойне ле,
отся́ле са, Дойне ле, мари,
на друм прахът, Дойне ле,
намереле, Дойне ле, мари,
мóмин гримни, Дойне ле,
мóмин гримни, Дойне ле, мари,
мóмков пръстень, Дойне ле.
151. СЪБРАЛЕ СА СЕ, СЪБРАЛЕ
Събрáле са се, събрáле, мари,
горе ми у Кадию́вци
двя мóми и двя мóмчета, мари,
да прядът и да се главят,
Каля й Марулка двячките, мари,
Слав и Никола двамата,
Никола младо бакалче, мари,
в жебите риби носяше,
в жебите риби носяше, мари,
и хи на Каля даваше:
— Земи, Калю ле, рибите, мари,
земи хи, та хи опечи,
и тури лябът да ядем, мъри!
Каля хми наздрависваше:
— Хайде на здрáв'я, Марулко, мари,
и догодина със здрáв'я,
кой коя люби да земе, мари,
и ти, Марулко, да земеш,
Славете дядов Стратиюв, мари,
пък я, Марулко, ше зема,
пък я, Марулко, ше зема, мари,
Никола младо бакалче!
126
152. ХОДИЛ, ХОДИЛ ЛЕВЕНТ ТОДОР
Ходил, ходил левéнт Тодор,
ходил, ходил левенóвал,
левеновал, ергенóвал,
нийде Тодор ня загинал,
ня загинал, ня поги́нал,
че загради нова къща,
нова къща керемидна,
заправил я, направил я,
останале коми́нето,
коминето, пéнжур'ято,
възкачил се левент Тодор,
да догради коминето,
коми́нето пéнжур'ято,
отам минá бяла Рада,
бяла Рада попади́цка,
попадицка, чорбажи́цка,
гръцко дума, труцко пяе,
ярменлицко отговаря.
Заглéдал я левент Тодор,
заглéдал я бяла Рада,
панна Тодор от коминет,
от коминет, от пéнжурат,
викале я бяла Рада,
викале я, съдиле я,
бяла Рада отговаря:
— Пя́ло ми се, пя́ла си съм,
пъкь ми би́ло, минала съм,
кой го карал да ме гледа,
да ме гледа, да ме слуша!
153. ХРИСКЮТЕ НИНИ ДУМАШЕ
127
Хри́скюте Нини думаше:
— Нино ле, буяжи́йкина,
напълни, Нино, гъ́рнето,
гъ́рнето с вино цървéно,
да ядем, Нино, да пием,
и да го ресикь стóриме,
нашето млого сби́раньня,
думаньня, хоратóваньня,
на енно място седéньня!
Ерина жално продума:
— Ми дума, Христо, та дума,
че е от бога гряхота,
и от хората срамотá!
Майка Ерини думаше:
— Щеро Еринко, Еринко,
маи стани се при́мени,
та на хорото да идеш!
Пък Ерина хи думаше:
— Я ше се, мале, при́меням
и на хоро го тие пода,
и ти подире ше дойдеш,
оде Хрискюте ше минеш,
неки се Хрискю премени,
и той на хоро да дойде,
да земе Хрискю, мале ле,
тéнко шушане нáрамо,
ко чуе Хрискю хората,
че думат нящо за мене,
да фърли, да ме убие!
154. ШУ СЪМ ЕРГЕНЧЕ, МАМО, ПОХОДИЛ
Шу съм ергенче, мамо, походил,
барем съм калпак, мамо, покривил
и малки мóми, мамо, полюбил,
и млади булки, мамо, погледал,
енно си любе, мамо, залюбих,
и кя ме мене, мамо, любеше,
та че се мома, мамо, оглави,
оглави, та ме, мамо, изгори,
на пъкь се с нея, мамо, срéшнахме,
и я хи реках, мамо, „Добър день!”
Ня дигна очи да ме, мамо, поглéнне,
ми срони сълзи, мамо, два реда!
128
155. ОДОЛУ, МАЛЕ, ИДЯХА
Одолу мале идя́ха,
до три сурии бегли́цки,
беглицки и чорбажи́цки,
като одолу идя́ха,
кехаите се м'я́саха,
енно висóки църнóки,
и енна рýба носяха,
и енна сгáда сгáдаха,
суриите се ня м'ясат.
Първата, мале, сурия,
дето най-напреш вървяше,
зелена тряна пасяше,
и бистра ода пия́ше,
втората, мале, сурия,
дето по-подир вървя́ше,
калена трява пася́ше,
и мътна ода пияше,
третата, мале, сурия,
дето най-подир вървя́ше,
за нея нищо нéмаше,
ни ода, мале, ни тря́ва,
и кя повя́на, исъхна,
като на мома китката.
Така е, мале, така е,
за сичко и за ся́какво,
кога се двама драговат,
драговат, пък се ня земат,
че ги хората разделят,
и хи роннини искарат.
Тяхната милос и драгос,
тяхната севда голяма,
ми има ле я пóсвета!
В огънет да я фърли́ме,
огънет ше изгасиме,
пък тя́ва дег се драгóват,
драгóват, че се незéмат,
дето се срешнат и стигнат,
вряла хи ода попáря,
студен хи вя́тер посреща,
че се дóгроба драговат!
129
156. ХОДИ, ХОДИ, ЛЮБЕ ЛЕ
Хóди, хóди, любе ле,
хóди, къдя́ хóди,
оде нази, любе ле,
често ня минóвай,
да ня чуеш, любе ле,
мойта стара майка,
когук кълне, любе ле,
когук благославя,
тебе кълне, любе ле,
мене благославя,
да знам, да знам, любе ле,
че нема да бъде,
ше се фърля, любе ле,
в тиха, бяла Дунава,
да ме носят, любе ле,
дунавските дъ́лги,
да ме фърлят, любе ле,
на царюви дори,
да поникнат, любе ле,
си́ни, ми́ни китки,
си́ни, ми́ни, любе ле,
сини теменуги,
да ме берат, любе ле,
мънинките моми,
да ги дават, любе ле,
на ергенето!
157. ШУ СЪМ ЕРГЕНЧЕ ПОХОДИЛ, ЖАНЪМ
130
Шу съм ергенче походил, жáнъм,
баре ми е попряля́гало,
на врана коня поя́здил, жáнъм,
чуфте пищов'я понóсил,
на по-дóбър конáк конди́сал, жáнъм,
у Петка, у бакалинът,
той Петко има двя мóми, жáнъм,
третата е младата снаха,
първата ми конет поведе, жáнъм,
втората ми столът донесе,
невяста ми каве сварила, жáнъм,
и го на мене подаде,
пък я е тихом попитах, жáнъм:
— Мари, невясто, невясто,
хайде да ме, мари, оглавиш, жáнъм,
за енната, за коя да я!
Пък нявяста ми отвърна, жáнъм:
— Тие са и двятя главéни!
158. Я СНОЩА МИНАХ, КОЗУМ ЕЛЕНКО
Я сноща минáх, козýм Еленко ле,
я сноща минáх
край ваште дори, козýм Еленко ле,
край ваште дори,
та си изгубих, козум Еленко ле,
та си изгубих,
медна булгáр'я, козýм Еленко ле,
медна булгáр'я,
ня ле я найде, козýм Еленко ле,
да ми е дадеш?
— Я не е нáйдах, гиди лудо, дéнгиди,
майка я нáйде,
та я е скрила, гиди лудо, дéнгиди,
та я е скрила,
в зеленьнят съндък, гиди лудо, дéнгиди,
пря мойте гри́шки,
мойте са гри́шки, гиди лудо, дéнгиди,
като тойте книшки,
мойто е везмó, гиди лудо, дéнгиди,
като тойто писмó!
131
159. Я СНОЩА, МАЛЕ, ОТИДАХ
Я сноща, мале, отидах
студена óда да нáлям,
студена óда ледена,
и любето си да видя,
моето любе там беше,
ма с друго любе стояше,
мои му думи думаше,
моят му пръстень даваше,
с думи му нищо ня реках,
на якъл люто прокълнáх;
— Дано даде госпокь, любе ле,
турците да те уловят,
турците да те уловят,
пряс село да те докáрат,
отпряш нашите дóрове,
ти да ми речеш, любе ле:
— Донеси ми óда да пия,
устата да си разквасям!
Я ше ти река, любе ле:
— Стовната ни се строшила,
одáта ни се разля́ла!
160. ЯНКО МАЙЦИМ СИ ДУМАШЕ
Янко майцим си думаше:
— Подай ми, мале, хабъ́та,
хабъта и трепечáта,
ше пода кóнет да паса,
със Дика кондуржи́йчето.
Янкова майка отвърна:
— Ня ти е зóрет за кóнет,
ми ти е зóрет за Мáнда,
от как си Мáнда залюбил,
до три си хаби́ загубил,
и двя ми нови трепечи́!
Янко майка си биеше
с коби́лицата в главата:
— Дур Янко, дур карáгеур,
така се майка ня бие,
с коби́лицата в главата!
132
161. ЕЛЕНКО, МОСКОВ ЯНОВА
Еленко, Москов Янова,
дойде ле вряме, Еленко,
да станем, да си ходиме?
— Почекай, бате Иване,
къдéлька да си дóпредъм,
вретено да си нáпредам!
— Еленко, Москóв Янова,
стори ми мя́сто да сенна,
на тоят писан проскифаль,
до тойто дéсно коляно!
— Байне ле, бате Иване,
мя́стото ти е сторено,
яла ти вря́ме минало,
като на стар кóнь коши́я,
и на стар бивол кири́я!
— Еленко, Москóв Янова,
немой ми гледа старостта,
ями ми гледай кемерет,
кемерет, пълен с ялтъне!
— Байне ле, бате Иване,
ялтънето са скриени,
старуста ти е нáлице!
162. МЕТЕ МОМА ДОРОВЕ
133
Метé мома дворове,
зън, зън, зън, зън, Калино ле,
метé бяла Калинка,
зън, зън, зън, зън, Калино ле,
свирка свири в лъ́гове,
зън, зън, зън, зън, Калино ле,
Калина се заслуша,
зън, зън, зън, зън, Калино ле,
фърли́ майцим метлата
и татком си лопата:
— Земи, мале, метлата,
мéти равни дорове,
пък ти, тате, лопата,
рини ситни прáхове,
я ше пода в лъгове,
там да видя кой свири,
яко ми е ронни́на,
скоро, мале, ше дойда,
пък ко ми е чуздинче,
скоро нема да дойда,
скоро ня ме чакайте!
163. Я СНОЩА ХОДИХ, НАЗЛЪН
Я сноща ходих, назлън,
я сноща ходих, назлън,
по дугенето, назлън,
по дугенето, назлън,
тебе да търся, назлън,
тебе да търся, назлън,
я ня те найдах, назлън (2)
по дугенето, назлън, (2)
ями те найдах, назлън, (2)
на кафенето, назлън, (2)
ня се обърна, назлън, (2)
да ме погленнеш, назлън, (2)
я те повиках, назлън, (2)
ти ня се обърна, назлън, (2)
ялтън ти фърлих, назлън, (2)
дано да се обърнеш, назлън, (2)
ти ня се обърна, назлън, (2)
пръстень ти фърлих, назлън, (2)
и ти се обърна, назлън, (2)
и я си отидах, назлън, (2)
с'сълзи на очи, назлън! (2)