Странджански народни песни. Из репертоара на Кера Панайотова Маджарова
Панайот Маджаров, Михаил Букурещлиев
 

II. ОБРЕДНИ ПЕСНИ

 

4. ВЕЛИКДЕНСКИ ПЕСНИ

 

51. Градила мома, либе ле

52. Ерино, Еринчице ле

53. Ерино, сянка дебела

54. Заспала бяла Дафинка

55. Илчо събира, тръгнова

56. Мари Марийко, либе ле

57. Мари Радо, бяла Радо

58. Недялю, Недялю

59. Пена на врата стояше

60. Руса мома росен брала

61. Слънцето трепти да зайде

62. Слънцето трепера

63. Сред гората зелена морава

64. Съди Рада, Радо ле

65. Чуряшко ле, вишничко ле

 

 

51. ГРАДИЛА МОМА, ЛЮБЕ ЛЕ

 

 

Градила мома, любе ле,

нова градинка,

съдила мома, любе ле,

църнòк босилек,

кат го съдила, любе ле,

и му е пяла,

ерген я слуша, любе ле,

пряс плет я гледа,

и хи тихом дума, любе ле, ,

тихом проговаря:

— Гради си гради, любе ле,

нова градинка,

сади си сади, любе ле,

църнок босилек,

ти ше го съдиш, любе ле,

я ше го бèра!

Мома отговаря, любе ле,

и се тихом смяе:

— Бèри го бèри, любе ле,

я ше те кълна,

люто ше кълна, любе ле,

та да те стигне,

колкото цвяткя, любе ле,

в мойта градинка,

толкова рани, любе ле,

рани и болèшки,

по тойто сърце, любе ле,

по тойто сърце,

да ходиш, ходиш, любе ле,

ляк да не найдеш,

пря мен да дойдеш, любе ле,

ляк да ти кажа!

 

56

 

 

52. ЕРИНО, ЕРИНЧИЦЕ ЛЕ

 

 

Ерино, еринчице ле,

Ерина хоро одеше,

на хубавият велидень,

на хубавияр личен день,

отпреш гьоргьово дугене,

Гьорги на дугень седяше,

и на Ерина думаше:

— Ерино, Еринчице ле,

ощум си толкоф хубава,

хубава и мелахрена,

от бяло ле си бялило,

ле от труцкото цървило?

— Гьóрги-ле, бяло бакалче,

ня съм от бяло бялило,

ни от труцкото кървило,

така ме майка родила,

на личен день на Велидень,

на личен день на Велидень,

и на по-личен кръстена,

и на по-личен Гьоргьовдень,

башет боллукът мля́кото,

млякото и сиреньнято,

майка ме с мля́ко къпала,

с ялтънь ми óда давала,

с пара ми уста ря́гала,

за тва съм така хубава,

хем бяла и хем цървена,

напета и мелáхрена.

 

57

 

 

53. ЕРИНО, СЯНКА ДЕБЕЛА

 

 

— Мари, Ерино, Ерино мари,

— Ерино, сянка дебела,

дебела та óрехова,

ми стани, та се примени, мари,

та на хорото да пóдеш,

хорото личи без тебе, мари,

хорото велиденското,

като момата без китка, мари,

без китка църнок босилек.

— Ми кък, мале ле, да стана, мари,

кък на хорото да пода,

 

дегуде момче хубаво, мари,

той е на мене ронина,

дегуде мóмче грознаво, мари,

той е на мене чуздинче,

той е на мене чуздинче, мари,

той ше ми прати слюбници,

един бе, мале, един бе, мари,

един бе Наню в селото,

той се, мале, углави, мари,

за Мара, за мойта дружка!

 


 

54. ЗАСПАЛА БЯЛА ДАФИНКА

 

 

Заспала бяла Дафинка,

под лично дърво маслинка,

де духна вятер вихрушка,

разлюля дърво маслинка,

събори зърно маслинка,

събори зърно маслинка,

удари бяла Дафинка.

Дафинка люто кълняше:

— Де духна вятер вихрушка,

де духна, да не духнеше,

тамънь бях туко легнала,

 

тамънь бях туко заспала,

майка си на сънь видела,

че дойде, та ме попита:

Щеру, Дафинко, Дафинко,

ожениле се татко ти,

доведе ле ти майчица,

майчица върла мащеха,

направи ле ти прямяна,

хубава руба лефтерска,

за мома бяли хустане,

за главеница чукмане!”

 

58

 

 

55. ИЛЧО СЪБИРА, ТРЪГНОВА

 

 

Илчо събира, тръгнова,

на Стамбол Илчо ше поде,

уде райкине замина,

Райкя на дори стояше,

та ситно плетмо плятяше,

Илчо на Райкя думаше:

Добър день, Райке, добър день,

како си плетеш и шиеш?

Плета хи, Илчо, бързам хи,

тенките ситни тантели,

че ще ни скоро трябуват!,

Събирам, Райкя, тръгнувам,

на Стамбол, Райкя, ше пода,

за како ше ми наръчаш,

шу да ти купя, донесъм?

— Купи ми, Илчо, донеси,

кадефе за ракавнице,

и чоха за сълтамарка,

и бяла зунка златена,

и сине синце за шия,

и позлатени ушники,

и църни гръцки пантофки,

чохата ше е ощиемием,

за хубавият Великдень,

за хубавият личен день,

още по-хубав Гьорговдень,

тогава зефекь ше сторим,

тогава ше се углавим,

тогава главеш ше правим!

 

59

 

 

56. МАРИ МАРИЙКО, ЛЮБЕ ЛЕ

 

 

Мари Марийко, любе ле,

Марийка ходи за ода

с калаисани хáркоми,

на пря́бус жълти папýце,

с тенка кникáта престилка,

наляла и се върнала,

уде нанюве замина,

уде нанювем дугенет,

Наню на дуГень сядяше,

цървено вино пияше

и на Марийка думаше:

— Мари, Марийко, любе ле,

 

дигни очи, пóгленни ме,

сключи вяжги, прóдумай ми,

че га ме, любе, пóгленнеш,

и га ми, любе, продýмаш,

пò нядяля пиян ходя,

по двя недели мъхмурен,

по двя недели махмурен,

махмурен и касафéтен!

— Наню ле, хубави Наню,

немой се с мене закача,

закача и подиграва,

че ти си, Наню, главеник,

 

за друга от друго село,

и кя е като и мене,

и нея думат Марийко!

— Мари, Марийко, любе ле,

я ку съм главен за друга,

за друга от друго село,

я имам конче хранено,

хранено день ня яздено,

до утре да го ня имам,

до утре до айтва вряме!

Наню си конет пояше,

тенка вихрушка духнала,

отнесе Нане и коне.

 

60

 

 

57. МАРИ РАДО, БЯЛА РАДО

 

 

— Мари Радо, бяла Радо,

чу ле, Радо, и разбра ле,

разцвети се труцко цвяте,

труцко цвяте бял трендафили,

и българско ран босилек,

та пропъди момчетата,

момчетата гърчетата,

кой по море, кой по поле.

Радиното първо любе,

той на скелятя отиде,

на скелята скеляжия,

на мàнгата мàнгажия,

 

отиде веке ня дойде,

кя залюби друго любе,

друго любе, миндизинът,

миндиз събира, тръгнува,

на късъбата ше поде,

уде Радине замина;

Радина майка я немаше,

Рада му столът подаде

и си на миндиз думаше:

— Сенни ми, любе Аманди!

— Я нема, Радо, да сенна,

на късабъта ше пода,

 

за како ше ми наръчаш,

шу да ти купя, донесъм?

— Купи ми, любе Аманди,

бялило, труцко цървило,

да се белосъм, кървосъм,

да си бастисам, бастисам,

Милка чорбажи Гьоргьова

и бяла Станка Попова,

по хубос ше хи бастисам,

по хубос и по прямяна,

ма по ялтъне ня мога,

че носят млого ялтъне.

 

61

 

 

58. НЯДЯЛЮ, НЯДЯЛЮ

 

 

— Нядя́лю, Нядя́лю,

байнева, хубава,

заспала Нядя́ля

под вишна чуря́шка,

под вишна чуря́шка,

под блага, благушка,

майка хи я буди,

буди и разбуда:

— Нядя́лю, Нядя́лю,

спиш ле, разбуди се,

стани, разшени се,

да видиш, Нядялю,

 

любе ти си дошло,

горе от Загоре,

от загорско поле,

мома си довело,

тенка и висока,

бяла и цървена,

с очи кат чуряшки,

тенки вити вяжги,

с руса длега коса,

в разбой я турихме,

платно да ни ткае,

да е дебът бие,

 

дано погрозняе,

колко платно ткае

и я дебът бие,

кя ня погрозня́ва,

ми разхубавя́ва.

В харман я завехме,

жито да отвя́ва,

да я прахът бие,

дано погрозняе,

колко врах отвява,

колко жито сяе,

кя ня погрознява,

ми разхубавява,

по-хубава станва,

Нядялю, Нядялю,

станувай, Нядялю!

 

62

 

 

59. ПЕНА НА ВРАТА СТОЯШЕ

 

 

Пена на врата стояше, мари,

Гьорги удолу идя́ше,

Пена на Гьорги думаше:

— Гьорги ле, научи ле го,

гръцкото, Гьорги, попското?

— Уча го Пено, уча го,

уча го и го научих,

ма нема тебе да зема,

ами ше зема, ше зема,

бре бяла Милка Ляскова,

Ляскова, чорбажиюва!

Пена му нищо ня рече,

кя на чергите отиде,

и на циганка думаше:

— Циганко, майка да ми си,

 

циганко и помайчима,

на Гьоргя да му направиш,

Велиден да не дочака,

Велиден, Гьорги Гьоргьовдень!

Стана циганка излязе,

та у Гьоргюве отиде

и си на Гьоргя думаше:

— Я дай си, Гьорги, кърпата,

лицето да си обърша!

Кя се циганка обърса,

и си в катунът отиде,

Гьорги на Мина думаше:

— Мино ле, сестро по-малка,

ти иди Милка попитай

на касъбата ше пода

 

за како ше ми наръча,

како да купя донесъм

за хубавият Велиден!

Утиде Мина и дойде,

— Купи хи, бакю, донеси,

на Милка гръцки пантофки,

и сини синце за шия,

и бяла зунка златена!

Пена в Гьоргюве утиде,

кя дисагите разбърка

и му правиньня остави,

мóмите хоро строриле,

на хубавият Велидень,

още по-личен Гьоргьовдень

Гьорги се с душа раздели.

 

63

 

 

60. РУСА МОМА РОСЕН БРАЛА

 

 

Руса мома рòсен брала,

низ рòсен се поронила,

поронила загубила,

та излязе на поляна,

на поляна срядя гора,

срядя гора пря овчаре,

пря овчяре, ялуваря,

овчярято стърги градят,

яловаря, яловарник.

Руса мома проговаря:

— Ой ве вази руси браткя,

 

хайде Руса заберите,

та я в село завелите,

пря русина мила майка,

и пря русин мили татка!

Овчярето отговарят:

— Ой те тебе, Русо мòме,

тука нема руси браткя,

тука има руси любе,

Руса любе ня любено,

ня любено, ня галено.

 


 

61. СЛЪНЦЕТО ТРЕПТИ ДА ЗАЙДЕ

 

 

Слънцето трепти да зайде,

Никола конет седлае

преш тодоркинем дорите,

Тодорка ше го попита:

— Кадя Никола тръгнуваш,

кадя си конет седлаеш,

на заход слънце, на примрък?

— Ше пода жанъм, Тодорко,

 

в Калово и Стоилово,

имаме пари дадени,

с файда да хи работят,

ше иди да хи съберем,

и файдата хми да зема.

Той ня отиде Никола,

в Калово и Стоилово,

ями отиде в Търново,

 

64

 

 

— та е кондисал, кондисал,

на Йовковото дугене,

вън на дъската посенна,

и на бакалче думаше:

— Бакалче и дугенжийче,

свари ми каве да пия!

Отам мòм'яче подмина

Никола пита бакалче:

— Чие е това мòм'яче,

дето отука минòва?

— Ми тва е Ковня Йовкова,

дугенето са Йовкови,

и'момичето е йовково!

Той се Никола ня сяти,

че Йовко сяди до него,

Никола дума мом'яче:

— Момиче жянъм байново,

дони ми ода да пия!

 

Пък мом'яче му думаше:

— Мома на на дюгень ня ходи,

на мòмче òда да носи.

— Ня ми е зорет за òда,

дума ше да те попитам,

ше те даде ли татко ти,

на друго села в ябънда?

— Мене ме татко ня дава,

на друго село в ябънда,

на пуста мъчна ябънда!

— Момиче жанам байново,

ти кажи бендисваш ле ме,

кажи ми ше се стрексаш ле,

селото ше си оставям,

на вашто село ше дойда,

голяма къща ше дигна,

ти в къщата да седиш,

и мане да си дочакваш!

 


 

62. СЛЪНЦЕТО ТРЕПЕРА

 

 

Слънцето трепера,

бре мари малка мòме,

трепера да зайде,

сичким любетата,

отиха и доха,

мойто първо любе,

отиде ня дойде,

дале болен ляжи,

еле кòне нема,

еле друм ня знае,

той два кòне има,

 

и два друма знае,

еле го фатиха,

клети харамии,

нека хак да му е,

че ня са му драги,

църноките мòми,

тенки и високи,

ми му бяха драги,

врана бърза коня,

широките друми,

и чуфте пищов'я.

 

65

 

 

63. СРЕД ГОРАТА ЗЕЛЕНА МОРАВА

 

 

Сред гората зелена морава, мари,

сред гората зелена морава,

сред морава камень сталовити, мари,

сред морава камень сталовити,

на каменет вакал' овчар седи, мари,

на каменет вакал овчар седи,

вакал овчар с медна свирка свири,

свиркя свири, свиркята говори,

на какви сме деня изпаннали,

на какви сме деня и години,

на зли деня, усилни години,

 

како си бях любе я залюбил,

друг излязе, любето ми претне,

хем го претне, хем сватба заготви,

мене декса я кум да му стана,

я кум, мале, я кум, я калтята,

мене ме е треска разтресало,

с какви ноги я до там ше пода,

с какви ръки вянчила ше меня,

с какви очи хората ше гледам,

с какви уста комице ше река,

комица ми пряс було продума:

„Вянчай, куме, често ня въздишай!”

 


 

64. СЪДИ РАДА, РАДО ЛЕ

 

 

Съди Рада, Радо ле,

съди Рада в градина,

зелен ранен босилек

и църноки булчета,

булчета карафилчета,

отам, Радо, минаха,

двама млади на кóне,

лефтерото подминá,

жененото остана,

той на Рада думаше:

— Набери ми, Радо ле,

набери ми, момне ле,

 

от той ранен босилик,

от църноките булчета,

булчета, карафилчета!

Рада нищо ня рече,

конет Ради продума:

Ня набирай, Радо ле,

ми набира, мóмне ле,

той е главен и женен,

девекь села минахме,

девекь мóми лъгахме,

девекь китки носихме!

 

66

 

 

65. ЧУРЯШКО ЛЕ, ВИШНИЧКО ЛЕ

 

 

Чуряшко ле, вишничко ле, мари,

чуряшка е цвят цветила,

цвят цветила, род родила, мари,

от рóдум се полюляла,

полюляла, потрошила, мари,

немало подар кой да я пази,

кои да я пази, кой да я варди, мари,

юбценили мома и'мóмче,

мома и'мóмче, любовнице, мари,

любовнице, драговнице,

да я пазят, да я вардят, мари,

пазиле я, вардиле я,

до день, до два, до планнина, мари,

до планнина, до прогюма,

мóмче на мома проговаря, мари:

— Бéри, бéри, момне ле, да береме,

тъче бягай да бягаме, мари,

ше подеме тука доло,

тука доло в Руменкааза, мари,

там го кажат, че цар немат,

че цар немат и царица, мари,

ти ше съдиш на мóмите,

я ше съдя на мóмците, мари,

кой е лéфтер да се глави,

кой е лéфтер да се глави, мари,

кой е главéн, да се жени.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]