II. ОБРЕДНИ ПЕСНИ
3. ПЕСНИ НА ФИЛЕК
35. Гради се града, града голяма
37. Извити се, щеро, подсмяй му се
43. Синжир бяла Раде ле, Раде ле
35. ГРАДИ СЕ ГРАДА, ГРАДА ГОЛЯМА
Гради се грáда, грáда голяма,
Тойне, Тодоро ле, Тойне, любе ле,
деньня градят, вечер се сипе,
стар протомастор, тихом говори:
— Я, ой ве вие млади масторе,
хъте да сторим вяра и клетва,
коя масторка най-рано рани,
най-рано рани лял да омяси,
ляп да опече и да донесе,
нея ще вградим в града голяма,
града голяма, длега кюприя!
Сички масторе си са казале,
си са казале на жените си,
стар протомастор нищо ня каза,
той хи ня каза на жената си.
ями хи рече: — Мари, Еринко,
мари, Еринко, протомасторко,
квасник омеси, та геч да дойдеш!
Кя омя́сила и опéкала,
първа отишла и ляп занела,
като я видя стар протомастор,
той на Еринка тихом говори:
— Мари, Еринко, протомáсторко,
пръстень ми панна в ряка Еркене,
та ти да влязеш, да го извадиш!
— Я, ой те тебе, Павле мастуре,
та я ня ме е кък ше да вляга,
ня ле е язък за мойта младос,
за мойта младос, за тойте дяца!
47
36. ДИМО СЕ БОЛЕН РАЗБОЛЯ
Димо се болен разболя,
в първа мартина събота,
ня може на конь да язди,
ня може пя́шум да върви,
той на уча си думаше:
— Ти пиши книга на татка,
та я в Гьóктепе проводи,
да впрегне татко колата,
да дойде мене да земе!
Като книгата стигнала,
на дугенет я четяха
и майка му са ви́кале,
ви́кале, та я прочеле.
Димова майка плачеше,
плачеше и нарядаше:
— Девекь съм дяца имяла,
девекь съм гроба стóрила,
един ми Димчо остана,
и'него ле, боже, ше земеш!
37. ИЗВИТИ СЕ, ЩЕРО, ПОДСМЯЙ МУ СЕ
Извити се, щеро, пóдсмяй му се,
подсмяй му се, щеро, надсмяй му се,
че ня може конь да оседлае,
че ня може бутóш да надяне!
— Кък да му се, мале, извям пóдсмям
как да му се, мале, я при́смяе,
сноща съм му на ръка ляжала,
на ръка и дéсното коляно,
още му е ръка омаляла,
ръкъта и дéсното коляно,
та ня може конь да оседлае,
та ня може бутóш да надяне!
48
38. ИЗНИКНАЛА Е ЯБЪЛКА
Изникнала е ябълка,
срядя́ ми гóра зелена,
накрай ми ода студена,
под ябълката сядяха,
двамина, два любовника,
троица три нéверника,
сякой си фáли булчето,
фали го, надфáлюва го,
чие е любе най-бяло,
най-бяло и най-цървено,
най-тенко и най-високо,
Петър си фáли булчето:
— Моя е Станка най-бяла,
най-бяла и най-цървéна,
най-тéнка и най-височка,
Станка е златна ябълка,
църнок босилек в градина,
Петър е тéнка топола,
Петър е луда гидия.
Гьорги си фáли любето,
фали го, надфáлюва го:
— Моя е Донка най-бяла,
най-бяла и най-цървéна!
Донка е китка сминена,
Донка е ружа в градина,
Гьорги е холан, Гьорги е,
Гьорги е фасуль престоял,
Гьорги е ýстрел префърлéн!
39. КЕРО МОМЕ, КЕРО МАРИ
Кéро моме, Кéро, мари,
Кера лен вáдила,
в зелена градина, мари,
деньня́ по планнина,
отам овчар минá, мари,
с вакло сиво стадо,
с меден кавал свири, мари,
и на Кéра дума:
— Кéро моме, Кéро, мари,
Кéро, обърни се,
Кéро, да те видя, мари,
в ли́ка бяла ле си,
в ли́ка бяла ле си, мари,
при́лика ле ми си?
— Я ня съм ти ли́ка, мари,
ли́ка и при́лика,
ями съм съм си ли́ка, мъри
мойто първо любе,
мойто първо любе, мари,
брата ти Ивана!
49
40. НИКОЛА ДУМА МАИЦИМ СИ
Никола дума мáйцим си:
— Излязи, мале, отвънка,
да видиш бяла Калинка,
какó хи гряе лицето,
лицето като слънцето.
Я пък майка му думаше:
— Сино Никола, Никола,
ми гледа, сино, Калинка,
кя те Калинка ня зима!
— Мале ле, мила майчо ле,
кя ку ме земе Калинка,
от дугень ше се óставям,
виното тибéкь ше сторе,
виното и ръкията!
41. МАРИ ВЪРВИ, ВЪРВИ, КАЛИНО РАДО
Мари, въ́рви, въ́рви, калино Радо,
мари, върви, върви и побъ́рзовай,
че у вас те чакат до три кронди́ре,
до три кронди́ре, три калезмáре,
три калезмáре, три годежаре,
първият кронди́р Иван проводи,
вторият кронди́р Стоян проводи,
третият кронди́р Юрдан проводи,
ку щеш Ивана, ку щеш Стояна,
ку щеш Юрдана, че е най-хубав!
50
42. ОЙНЕ ДОЙНЕ, ГИЗДАВА ДЕВОЙКО
Ойне Дойне, гиздава девойко,
шу гбръта на рóсен мери́са,
шу горъта на рóсен мери́са,
пък полето на дървéн трендáфиль,
дале се е рóсенет разли́стил,
дале мóма боса заминáла,
дале мóма, еле главеница,
нито се е рóсенет разли́стил,
нито мóма боса заминáла,
нито мóма, нито главеница,
снош минаха три църни арапа,
та караха три синжиря рóб'я,
първи синжир все мальки мóмчета,
втори синжир все мальки девойки,
трети синжир все клети дувици,
удувица плаче и наря́да:
— Ивъх, ивъх, веке от сирáсто,
веке ми е сирáсто дудяло,
моите дяца със майка легнаха,
пък утрина без майка ше станат,
кък ше рекат моите дечица,
дале майка на нива отиде,
дале майка на чузди да жене,
еле майка на копань отиде,
еле майка на чузди да кóпа!
43. СИНЖИР БЯЛО РАДЕ ЛЕ, РАДЕ ЛЕ
Синжир бяло Раде ле, Раде ле,
още ми първо любе ле, любе ле,
бяло ти е ли́цето, ли́цето,
църни са ти очите, очите,
вити са ти вя́жгите, вя́жгите,
руси ти са кóсите, кóсите,
тенка ти е снáгата, снáгата,
земи мене, Радо ле, Радо ле,
земи мене, любе ле, любе ле,
синжир, бяло Раде ле, Раде ле,
още ми първо любе ле, любе ле!
51
44. СТАНО ЛЕ МАРИ ХУБАВА
— Стано ле мари хубава,
праматáр дойде в сéлото,
поди го, Стано, попитай,
дето си, Стано, главéна,
хубаво ле е селото,
дъшчени ле са къщите,
дъшчени, керемидéни?
Кя стана Стана отиде,
на праматáрят думаше:
— Стрико ле праматáрино,
я ше те дума пóпитам,
дето съм, стрико, главéна,
хубаво ле е сéлото,
дъ́счени ле са къщите,
дъ́счени, керемидени?
—Хубаво Станче стри́ково,
и сéлото е хубаво,
и къщите са дъ́счени,
дъ́счени, керемидени,
яла мóмчето нефéла,
той има малко мъхана,
мъханата му в очите.
Върни го, Стано, върни го,
та се за мене ýглави!
45. СТАНЧЕ ЛЕ МАРИ ХУБАВА
Станче ле мари хубава,
нъстана ле се углави,
за беглицката кехая?
Ако е, Станче, нъстана,
язък е, Станче, за тебе,
за тебе, за тойта младос!
Вчера го, Станче, убиха,
вчера по цръста планнина.
52
46. ТОДОР Е ВЛЯГНАЛ ВЪВ ВЪЖЕТО
Тодор е влягнал във въжето,
та че се чýдом почýди,
коя ле мóма да фи́рне,
да фи́рне и да издигне,
той фи́рна Златка главéна,
фирна е и я издигна,
Златка Тодорум думаше:
— Сватле Тодоре, Тодоре,
нале сме, сватле, рони́на,
я пъ съм, сватле, и'главена
за момче, за ябанжийче!
— Свакице Златко, свакице,
хубава мома род нема,
дълбока ря́ка брод нéма,
върни го, върни Никола,
двамата да се земеме!
47. ЖИРАВ'Я ВИЕ БУРАВ'Я
Жи́рав'я вие бýрав'я,
като високо фъ́ркате
и на широко гледате,
жирав'я, оде идете,
жирав'я, де ше подете,
пряс Варна ше минéте ле,
Варна е града голяма,
Варна е кале градена,
Варна е накрай морето,
моя е майка на Варна,
дано е майка видите,
млого хи здрáв'я носите,
от щерката хи Тодора,
от сря́нната хи дъщеря,
на майка да хи кажете,
на зло е мя́сто пáннала,
любе хи ходи хайдутин,
хайдутин по тéвно гор'я,
баба хи змия усойна,
нека ми майка провóди,
два ножа с църно чуря́ньня,
с единьнят да се зáколям,
с другият да се рáспорям,
сърцето да си извáдям,
на майка да го прóводям,
майка ми да пов́ярува,
како е църно стáнало!
53
48. ЯБЪЛКО, ЗЛАТНА ЯБЪЛКО
Ябълко, златна ябълко,
изникнала е ябълка
срядя́ ми гора зелена,
накрай ми ода студена,
под ябълката седяха,
двамина два любовника,
и'на ябълка думаха:
— Ябълко, златна ябълко,
гиди зелена цървèна,
ябълко, ко се земеме,
с моето първо любов'я,
ябълко, да се разцветиш,
от върхът, чак до кòренет,
ябълко, ко се ня земем,
ябълко, ти да исъхнеш,
от върхът, чак до кòренет!
49. ТУРИЛ БЕ ТОДОР ДА БАГРИ
Турил бе Тодор да бàгри
да багри, мале, кникàто,
пък той се църно обàгри,
Тодор майцим си думаше:
— Мале ле мила майчо ле,
турил съм, ма ле, да бàгре,
да багре, мале, кникàто,
пък той се църно убàгри,
дъле е за зло за добро,
дъле е за пусто тегло?
— За зло е,сино, за зло е,
за зло е ня е за добро!
Тодор се болен разболя,
разболя Тодор и умря.
54
50. ЖЕЛЮ СЕ БОЛЕН РАЗБОЛЯ
Желю се болен разболя
във Бургас на болницата.
Той писа книга голяма,
та я в Търново проводи:
„На млого здравья на майка,
на майка още на татка,
да дойдат да ме обидят,
че лежа болен в постеля.
Майка ко дойде ня дойде,
татко по-скоро да дойде,
че имам пари дадени,
с файда и със работа,
да дойде да хи събере!”
Майка му дрехи сбираше,
татко му конь седлаеше.
Дорде татко му да дойде,
Желю се с душа раздели.