Странджански народни песни. Из репертоара на Кера Панайотова Маджарова
Панайот Маджаров, Михаил Букурещлиев
 

II. ОБРЕДНИ ПЕСНИ

 

2. ПЕСНИ НА ЗАГОВЕЗНИ

 

33. Имал бе Диман чорбаджи

34. Луле ле бяло бачово

 

 

33. ИМАЛ БЕ ДИМАН

 

 

Имал бе Диман чорбажи

до деветина синове

и девекь млади невясти,

събра хи на зáговязня,

събра хи да заговя́ват,

сичките ядат и пият,

най-малка снаха Еринка,

ни яде, ни вино пие,

ми седи, та ниско гледа,

дядо хи ше я попита:

— Снáхо Еринко, Еринко,

защо ня едеш, ня пиеш,

ми седиш, та ниско гледаш,

да ня си болна нейолна,

яле си нящо къхърна,

кахърна ле касафéтна?

 

— Дядо ле, Диман чорбаджи,

ми как да ня съм кахърна,

кахърна и касафетна,

я сноща, дядо, отидах

студена ода да налям,

та там си найдах, заварих

тридесте млади юнака,

със три зелени байряка,

та ме за тебе питаха,

ми в къщи ле е дядо ти,

да дойдат, да те уловят!

Я пък дядо хи думаше:

— Булко Еринко, Еринко,

не бой се булче, не бой се,

той хи дядо ти намери,

намери и хи опрати!

 

45

 

 

34. ЛУЛЕ ЛЕ БЯЛО БАЧОВО

 

 

— Луле ле бяло бачово,

бяло байнево пиленце,

нале ми се фалба фалеше,

че ми виното ня пиеш,

виното и ръкията,

пък ми на вино мери́саш,

на вино и на ръкия,

Луле ле бяло бачово,

де бяхте Луле, де бяхте,

де бяхте на загувязня,

с когук загувявахте?

— Байне ле, бате Иване,

татко го сноща немаше,

та у бакюве втидахме,

бакювем госке дойдаха,

бакю ме мене проводи

за вино и за ръкия,

кат влягнах в магазията,

вятерът духна кандилет,

та разлях вино й'ръкия,

та ми полите попръска,

полите и хустането,

затва на вино мерисам,

на вино и на ръкия.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]