Заточението. Ранни и по-късни спомени на един тракиец
Хараламби Етакчиев
 
3. ЕДНА ЗАБРАВЕНА ЛЕГЕНДА
 

разказва, че старата църква „Св. Георги” вече била тясна (малка) и не можела да побере всички богомолци на селото. Затова те се обърнали с молба към своя благодетел Алил ага от турската администрация да им издейства ферман (разрешение) от турското правителство да построят нова църква, по-голяма. Алил ага се съгласил и не след дълго донесъл фермана. Предал го на муфтарина (кмета), но при условие, че когато църквата бъде построена, ще му заведат за неговия харем в Одрин една девойка от селото.

Кметът неохотно приел фермана и свикал старейшините на селото на съвещание. Имало голямо несъгласие на това съвещание, но когато един от старейшините предложил: „Ще му предадем Добра. Тя е кръгло сираче и я отглежда леля й. Добра още е малка, но докато построим църквата ще порасне”, всички замълчали.

18
 

Започнал строежът на църквата. Построили я голяма и висока, за чудо и приказ. С висока камбанария и няколко камбани. Истинска катедрала. Завършили я през 1860 г. Дали и името „Св. Хараламби”. Всяка година на празника на църквата палели огън наоколо, за да е светло около църквата и в душите на хората. Светлината да пропъди мрака, защото Хараламби, преведено на български, значи Светлин, светлина.

И ето че един пролетен ден, когато снеговете по планинските върхове започнали да се топят, а тревата да се зеленее, на площада пред църквата спрял файтон. Алил ага с двама свои верни хора качил на него Добра насила, залъгвал я, че отиват в Дедеагач да и купят обувки... И въпреки сърцераздирателните викове на момичето за помощ, файтонът се изгубил от очите на хората по „Виа Игнация”. И през Дедеагач, Фере и Димотика, на третия ден пристигнал е покрайнините на град Мустафа паша, днешния Свиленград.

Когато файтонът навлязъл на каменния мост над река Марица, Добра успяла да се прекръсти и се хвърлила в Марица.

Реката, буйна, пенлива и пълноводна, погълнала Добра и я отнесла на покой в Бяло море.

Оттогава всяка година на празника на църквата „Се. Хараламби” в село Дервент, когато лумват огньовете на площада и осветяват околността, над църквата се явява бяла птица и издава тъжни звуци.

Народът казва, че това е духът на девойката Добра.

19
 

В параклиса „Св. св. Кирил и Методий”, който е в крайната махала, ставаха тържества на патронния му празник.

На едно гигантско паламудово дърво момите правеха люлка и се люлееха и пееха. Едни пееха, други отпяваха.

Големи тържества ставаха на 9 март, Тодоровден. На около 5 км. на север от селото, в красивата долина Индере се издига скала. В скалата природата е изваяла пещера с дълбочина 50-60 метра, превърната от хората в параклис „Св. Тодор”. От тавана й се стичат водни капки. До входа на пещерата се стига по четиридесет стъпала от каменни плочи, поставени със средства на коледарите от село Дервент.

Дервентци използваха този празник за надбягване с коне до параклиса. Конски Великден!

На Тодоровден ергените подаряваха на момите, своите изгори, бяла халва, току-що купена от Симоновия дюкян. А момите подаряваха на ергените червено яйце на Великден.

Бях малко момче, но добре си спомням един от съборите, на които масово се стичаха и хора от околните села. За мен той е свързан и с една българска девойка.


[Previous] [Next]
[Back to Index]