Географското разположение на моето родно село, климатичните условия, флората и фауната, както и околностите, са различни в сравнение с повечето от околните села. Поради тази причина описвам най-напред местоположението на селото.
Хилядолетният път „Via Igantia” („Виа Игнация”), който свързва Рим със Солун и Константинопол, минава през средата на град Дедеагач и село Дервент. От покрайнините на селото и връх Голака пътят навлиза в красиво ждрело, проход -дервент на турски, поради което и селото се нарича така - Дервент. На местен език това ждрело наричат Касъка. Тук зимно време ветровете си дават среща. Още в началото му реката, Пески дере, която тече през прохода, образува красив двуметров водопад и дълбок вир. В този вир, немалък по ширина и дълбочина, на празника Водици (Богоявление) свещеникът хвърля кръста.
До самия водопад личат останките на Джисовата воденица, а малко по-нагоре, в местността Танасовден - останките на римска крепост. Тази местност е забележителна с вековните, гигантски паламудови дървета. В паламудовата гора човек се чувства като в приказките, като в истински гори Тилилейски. Паламудовото дърво е сродно на обикновения дъб, само че неговият плод, жълъдът, е по-едър и служи за храна на прасетата, а от чашките му се извлича дъбилна тинктура, коя-
9
то се употребява за щавене на кожи в кожухарската индустрия.
Касъка и околните върхове са от последните разклонения на южните Родопи. На юг, на 7-8 километра, е Бяло море. Горите са вечнозелени. Те са обрасли с невисоки храсти парнар, на който листата през зимата не окапват, а плодът им е жълъд. Жълъдът е лакомство за дивите прасета, които през зимата идват от заснежените Родопи. Селяните устройват хайки за дивите прасета.
Но за да почувстваш величието на ждрелото, трябва да взреш поглед на изток, от дясната страна по течението на реката. От самия водопад се издига величествено връх „Шилестия камен”, заострен като шило. По-нататък, от лявата страна, е „Плоския камен”. Долу реката тече, тече. Вървиш захласнат от причудливите скали и се дивиш на формите им.
След ждрелото пътят се вие през гориста местност и навлиза в китно старо българско село. Пътнико, свали шапка и се поклони! Това е селото на Капитан Петко войвода! Прославеното село Доганхисар.
По своята красота ждрелото Касъка не отстъпва на Триградското и Ягодинското ждрело, само че то е историческо. Ако се върнем повече от 2000 години назад, можем да си представим мислено как от крепостта излизат стражи с дълги копия, с лъскави шлемове на главите и с ризници да патрулират в прохода. През този проход са минавали и римски кохорти, и византийски легиони и турски табори. Колко ли пъти е минавал през него Капитан Петко войвода?
10
Родна стряха изоставена
Спомен от прохода Касъка, на шосето за Доганхисар, 1980 г.
11
Общ изглед на днешния Дервент всред маслинови насаждения
Улица в село Дервент
12
От водопада реката става по-пълноводна и тече по равнинна местност, докато се влее в Бяло море. Забележителна местост е Димов вир, място за къпане.
По реката от поройните дъждове се образуват и други вирове, малки водни басейни. Тези басейни се обитават от аели (змиорки). Аелите са вид риба, дълга около половин метър. Те доплават в реката от Средиземноморските острови. Много са вкусни.
Преди да се влее в морета, реката се слива с дуга река, която тече през красивата долина Индере и се създава нещо като полусотров. Местността е най-красивата в този район и носи интересното име „Дьортгьоз”.
Това е една височина, обрасла с храсти, на която стърчат две кули от стара римска крепост. На север крепостта е защитена от стена от естествена скала, висока около 300 м. Скалата е отвесна, като че ли отрязана с нож. В подножието й тече реката Индере, успоредно с нея се вие като змия ж.п. линията за Дедеагач. На исток е връх Лаладая, в който виреят кумарики с вкусни плодове, подобни на малините. По-надолу от Дьортгьоз има още една висока скала, наречена Патов камен. Оттук започва полето на село Дервент.
На няколко километра на юг от това място е красивият град Дедеагач, разположен на брега на Бяло море, а в далечната синева се вижда остров Самотраки. Неволно на очите се натрапва гора, чиито дървета са със сребристо-бели листа. Това са маслинови насаждения. Докъдето око гледа — море от масленова гора.
13
От тази омайна гледка човек се разделя с тъга. Планинските склонове са обрасли с вечнозеления парнар, чиито листа и плод са любима храна на многобройните стада през зимата. Полето е зелено, защото климатът е мек. Снегът вали примесен с дъжд. Мокър сняг. Затова през зимата каракачаните от Карловско, Сливенско и други райони идват тук със стадата си.
Това е Беломорска Тракия. Истински рай.