Необикновената история на малоазийските българи

Димитър Шишманов

 

28. Малоазийските българи - бежанци в Западна Тракия и в България

 

 

След Балканската война 1912-1913 г. в Западна Тракия, наричана още Беломорска Тракия, която остана в границите на България, бе настанена част от малоазийските българи, принудени да напуснат Северозападен Анадол. Те бяха заселени главно в Гюмюрджински окръг, в селата на околиите Гюмюрджинска, Дедеагачка и Софлуйска, другата част в Ивайловградска и Свиленградска околии.

 

Макар и непълни данни за настаняването им се съдържат в преписката между Българското генерално консулство в Цариград и Министерството на външните работи, както и в архивите на Дирекцията за настаняване на бежанците.

 

Според тези данни, цитирани и в труда на Л. Ив. Доросиев, допълнени и с други сведения, изселените през 1914 г. от Мала Азия българи, били настанени както следва:

 

В Гюмюрджинска околия - 195 семейства със 792 души. От тях: в с. Кючюкьой - 78 семейства с 264 души от малоазийските села: Ново село - 66 семейства с 210 души, Коджа бунар - 8 семейства с 38 души, останалите от Киллик и Сьоют.

 

В с. Ирджан хисар - 50 семейства с 218 души: от Киллик - 22 семейства с 99 души, от Аладжа баир - 15 семейства с 55 души, от Тьойбелен - 8 семейства с 38 души, от Коджа бунар - 5 семейства с 26 души.

 

В с. Кайбикьой - 21 семейства със 101 души: от Аладжа баир - 11 семейства с 57 души, от Ташкеси - 8 семейства с 38 души, останалите от Коджа бунар и Киллик.

 

В с. Мароня - 22 семейства с 97 души: от Киллик - 19 семейства с 85 души, останалите от Хаджи Паункьой и Юрен.

 

В с. Бекиркьой - 13 семейства със 64 души: от Ташкеси - 9 семейства с 46 души, останалите от Тьойбелен и Коджа бунар.

 

248

 

 

В с. Ирджан - 11 семейства с 48 души от селата Тьойбелен, Киллик и Мандър.

 

В гр. Гюмюрджина били настанени 3 семейства с 14 души от Ново село.

 

 

Георги и Мара Шишманови, бежанци от с. Аладжа баир, Мала Азия, и с. Кайбикъой, Западна Тракия, в с. Баня, Поморийско

Георги и Мара Шишманови, бежанци от с. Аладжа баир, Мала Азия, и с. Кайбикъой, Западна Тракия, в с. Баня, Поморийско

 

 

Около 200 семейства на малоазийски българи-бежанци били настанени в с. Куш тепе, Гюмюрджинско, но поради епидемия от коремен тиф, се разпръснали в различни села на Гюмюрджински окръг.

 

 

В селата на Дедеагачка околия били настанени 102 семейства с 511 души:

 

В с. Дикили таш - 42 семейства: от Стенгелкьой - 39 семейства и от Диен джан - 3 семейства.

 

В с. Хасанлар - 37 семейства от Коджа бунар.

 

В с. Кърсакьой -19 семейства от Коджа бунар.

 

В с. Макри - 4 семейства с 21 души от Тьойбелен.

 

С изключение на с. Макри за останалите села в Дедеагачка околия не е посочен броят на членовете на семействата. Пресмята се 5 души на семейство.

 

 

В Софлуйска околия били настанени 90 семейства с 318 души:

 

В с. Чамкьой - 73 семейства с 257 души: от Хаджи Пуанкьой - 35 семейства със 128 души, от Аладжа баир - 35 семейства със 117 души, останалите от селата Кубаш, Тьойбелен и Избигли.

 

В с. Башбей - 10 семейства с 42 души: от Кубаш - 8 семейства с 38 души, останалите от Мандър и Тьойбелен.

 

В с. Коваджик - 4 семейства с 4 души от Тьойбелен и Коджа бунар.

 

 

В Ивайловградска околия били настанени най-голям брой малоазийски българи, общо 483 семейства с 2258 души в 9 села:

 

249

 

 

В с. Лъджа (сега квартал на Ивайловград) - 123 семейства с 591 души от Мандър.

 

В с. Пелевун - 107 семейства с 464 души: от Коджа бунар - 93 семейства с 396 души, останалите от Аладжа баир, Тьойбелен, Кубаш, Юрен, Ново село.

 

В с. Свирачи - 75 семейства с 381 души от Коджа бунар, Чатал тепе и други села.

 

В с. Орешино - 62 семейства с 293 души от Чатал тепе.

 

В с. Белополяне - 35 семейства със 164 души: от Сьоют - 15 семейства със 78 души, и от Коджа бунар - 20 семейства с 86 души.

 

В с. Железаре - 30 семейства със 141 души от Тьойбелен.

 

В с. Ленско - 29 семейства със 123 души: от Ташкеси - 24 семейства със 108 души, и от Тьойбелен - 5 семейства с 15 души.

 

В с. Костилково -12 семейства с 45 души: от Ташкеси -10 семейства с 36 души, и от Тьойбелен - 2 семейства с 9 души.

 

В с. Комарли, бивша Одринска околия -10 семейства с 56 души: от Тьойбелен - 3 семейства с 24 души, от Коджа бунар - 2 семейства с 13 души, останалите от селата Аладжа баир, Мандър, Иреиман и градовете Канък и Кадък.

 

 

В Свиленградска околия били настанени 176 семейства с 564 души:

 

В селата Малки воден, Ново село, Бориславци - 143 семейства с 428 души от селата Тьойбелен, Коджа бунар, Ташкеси, Сьоют, Юрен и Чатал тепе.

 

В селата Дъбовец и Черешак - 6 семейства с 37 души от Сьоют.

 

В селата Сеноклас, Брусевци, Малко Попово - 27 семейства с 99 души от Сьоют, Чатал тепе и др. села.

 

Според тези данни в околиите Гюмюрджинска, Дедеагач-ка, Софлуйска, Ивайловградска и Свиленградска през 1914 г. били настанени общо 1049 семейства с 4439 души, а по списък с параходи от Мала Азия до Дедеагач за времето от 20 март до 11 юни 1914 г. били превозени 6255 малоазийски българи - бежанци. Или липсват сведения за настаняването на 1816 души.

 

И тези сведения са непълни, а към тях трябва да се приба-

 

250

 

 

вят и изселени отделни семейства от градовете на различни райони на Мала Азия, за настаняването на които също няма сведения.

 

Някои семейства много скоро след пристигането си на българска земя са се преселили в други селища. Може да се приеме, че само през 1914 г. от Мала Азия са били изселени най-малко 6500 българи.

 

Малоазийските българи останали в Западна Тракия от 1914 до 1925 г. С присъщото трудолюбие на българина и тук те уредили своя поминък, но с Първата световна война дошла и втората национална катастрофа на България като съюзник на Германия. Въоръжените сили на съюзниците победителки от Съглашението (Антантата) окупирали Западна Тракия, в която на първо време била учредена автономна, т. нар. Междусъюзническа Тракия. За неин управител, с титла генерал-губернатор, бил назначен френският генерал Шарл Шарпи. Българските чиновници останали временно по местата си. Както те, така и българското население, западнотракийските и малоазийските българи, спечелили благоразположението на генерал Шарпи и на френските административни и военни ръководители на провинцията. В доклад на директора на финансите на Междусъюзническа Тракия Пол Русел до главнокомандващия съюзническите армии на Изток генерал Франше Д'Епре, се четат и следните редове: "Без съмнение бъдещето на тази страна принадлежи на това младо и кораво племе, българите, надарено с рядко трудолюбие, честност и пестеливост." Генерал Франше Д'Епре бил на противно мнение. Той подкрепял претенциите на Гърция за Западна Тракия, каквато била позицията на държавите от Съглашението.

 

В доклада си Пол Русел подчертава, че два елемента си оспорват бъдещето на Западна Тракия - българи и гърци. За турците той казва, че "отдавна е трябвало да си отидат там, откъдето са дошли".

 

С Ньойския договор от 27 ноември 1919 г., под натиска главно на Англия, Западна Тракия била отнета от България и дадена на Гърция. На мирните преговори в Париж САЩ защитавали безрезултатно тезата, че Западна Тракия, в която българите

 

251

 

 

съставлявали мнозинството от населението, трябва да остане в границите на българската държава.

 

Междусъюзническа Тракия просъществувала по-малко от година - от октомври 1919 до май 1920 г. На конференцията в Сан-Ремо през април 1920 г. било решено Източна и Западна Тракия да бъдат дадени на Гърция. Тъй като по всеобщо признание Западна Тракия и исторически и етнически принадлежи на българите, бил измислен странен мотив, за да бъде обосновано решението: за да владее Източна Тракия, Гърция трябвало да владее и Западна Тракия.

 

И след прекратяване на Първата световна война Гърция продължила войната срещу Турция за създаване на "велика Гърция", включваща в границите си и Западен Анадол, където живеело многочислено гръцко население. В тази война гръцката армия, която в Мала Азия стигнала на 100 км. от Анкара, претърпяла катастрофално поражение през август-септември 1922 г. Стотици хиляди гърци от Западен Анадол, заедно с остатъците от гръцката армия, бягали към Гърция. Много от тях с кораби били прехвърляни в Западна Тракия.

 

С победата си над Гърция и над съглашенските сили на Англия, Франция, Италия, които окупирали Цариград и обширни провинции в Западен, Централен и Южен Анадол, Кемалистка Турция отхвърлила наложения ѝ през 1920 г. Севърски договор. По силата на Лозанския договор от 1923 г. Източна Тракия останала в границите на Турция. Така мотивът, че Гърция трябвало да владее Западна Тракия, за да владее Източна, отпаднал, но Западна Тракия останала в новите граници на Гърция и била окупирана от гръцки войски. Те навлезли в Ксантийско още по времето на Междусъюзническото управление.

 

Българите съставлявали най-многочисленото население в Западна Тракия, следвани от турците, много от които след 1913 г. се изселили в Мала Азия и Източна Тракия. Гърците били на трето място. Според българското административно преброяване на населението през 1919 г., извършено чрез секретар-биршщите, българите християни възлизали на 87 941 и българите-мохамедани на 17 369, или всичко 105 310 души, турците 79 539, гърците 28 647 души, и разни други народнос-

 

252

 

 

ти 10 922 души. При това 6 години преди преброяването няколко хиляди българи били изгонени от Западна Тракия, немалко били избити от ордите на Енвер паша, които опустошавали и Източна и Западна Тракия през 1913 г. Освен това, немалко българи-мохамедани били записвани като турци.

 

През 1920 г. било извършено преброяване на населението в Западна Тракия от окупационната администрация на генерал Шарпи, за да се провери етнографският облик на провинцията. Преброяването било извършено при много благоприятни условия за гърците, чиито войски вече окупирали Ксантийско.

 

От друга страна, около 25 000 българи избягали в България пред опасността от окупиране на цяла Западна Тракия от гръцката армия. Резултатите от това френско преброяване показали: българи-християни 69 154, българи-мохамедани 11 739, или всичко българи 80 893, турци 73 220, гърци 51 706, евреи около 3000, арменци около 2000, и от разни други народности също около 2000 души. Общо населението на Западна Тракия възлизало на 212 622 души.

 

Резултатите и от двете преброявания потвърждават преобладаващия български етнически характер на Западна Тракия.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]