19. Българските учители в Коджа бунар и Мандър
Завърнал се в България Тодор Доросиев не забравял българите в малоазийските села на Балъкесирски санджак. Той уредил най-добрите му ученици Димитър Вълчев и Георги Кънчев да продължат образованието си в България и да се подготвят за учители на децата на сънародниците си в Анадола. По-малкият брат на Димитър Вълчев - Георги, бил изпратен да се учи в българското добре уредено училище в с. Чанакча, Източна Тракия, след това завършил курсове за ветеринарен фелдшер и останал в България.
Димитър Вълчев
Димитър Вълчев е най-дългогодишният учител в българските села в Мала Азия. Неговата апостолска дейност е описана от Л. Ив. Доросиев, брат на учителя Тодор Доросиев, от когото е получил подробни сведения. Ценни писмени сведения за Димитър Вълчев се съхраняват в историческия музей в гр. Клисура. Те ми бяха предоставени в ксероксни копия от директорката на музея Пенка Дочева. Това са автобиографични данни, съдържащи се в писана с молив от Димитър Вълчев чернова на молба за отпускане на пенсия. В "Досие Димитър Вълчев" в музея в Клисура се съдържат и свидетелства за учителствуването му. Син му Георги Д. Вълчев също ми предостави документи от баща си за учителствуването му в Коджа бунар и Мандър. Записал съм и спомени на негови ученици.
Димитър Вълчев започнал да учи в гръцко училище в родното си село Коджа бунар. След това завършил първоначалното българско училище в селото. За този период от учени-
184
Димитър Вълчев със семейството си след завръщането си в България
ческите, а след това и за учителските си години, той разказва в автобиографичните си бележки: "В моето родно село Коджа бунар баща ми и 4-5 души други от нашето село благородни хора, се наеха и доведоха български учител - Тодор Доросиев от Копривщица, който имаше брат, женен в окръжния ни град Балъкесир.
В 1880 г. - продължава автобиографичните си бележки Димитър Вълчев - селяните ме условиха за учител и аз учителствувах през 1880-1881 учебна година. Още не свършил годината гъркоманите, със съдействието на гръцкия владика, успяха да доведат гръцки учител. Едва успехме да изпитаме учениците. Мене на няколко пъти ме водиха на следствие, додето най-сетне се разболях и не можех повече да учителствувам, понеже българската страна отслабна и аз започнах да се занимавам със собствена работа. Само в празнични дни пеех в черква и тайно поучавах и държах речи, доколкото можех, така щото не оставях да угасне българина.
Най-сетне в 1884 г., като не можех да се противопоставя на гоненията на гъркоманите, насъсквани от гръцките владици, баща ми ме изпрати в България и там, като запознат с някои лица от гр. Копривщица и гр. Клисура, се установих в Клисура."
Между тези лица без съмнение Димитър Вълчев има предвид на първо място своя учител в Коджа бунар Тодор Доросиев от Копривщица, който по-късно става свещеник в Клисура.
В Клисура Димитър Вълчев бил нещо като стажант-учител под ръководството и наставленията на местните учители. След
185
Махленско свидетелство за.учителствуването на Димитър Вълчев в Мандър
186
Махленско свидетелство за.учителствуването на Димитър Вълчев в Мандър
187
Заключителна страница от ръкописна брошура на Димитър Вълчев и други ръкописни бележки
една година, през 1885-1886 учебна година, той бил назначен за учител в с. Горно Кьоселере (Каравелово), Карловска околия, а през 1887-1888 учебна година учителствувал в гр. Клисура. През следващата 1888-1889 учебна година наново станал учител в Горно Кьоселере, а след това постъпил чиновник в общинското управление в селото.
През 1890 г. по покана на съселяните си от Коджа бунар и по наставление на своя учител Тодор Доросиев се завърнал в родното си село, за да учи децата на сънародниците си. На отиване се отбил в Цариград, явил се в Българската екзархия и както той пише: "Докладвах за всичко, което сме предприели за да възродим наново българските училища в селата, находящи се в Мала Азия. Отговор получих: "Сега не може да ви се помогне, а по-после ще се постараем. Ние сега
188
Ръкописни бележки на Димитър Вълчев
189
гледаме към повече населените с българи места, а по-после и за вас ще се постраеме" - ми каза Негово блаженство."
В Коджа бунар Димитър Вълчев донесъл от България учебници, църковни и други книги, доставил учебници и книги и от Солун и Одрин.
Учебните занятия на български език наново започнали през 1893 г. "Но след три години - продължава бележките си Димитър Вълчев - гъркоманите пак успяха и ме отстраниха от учителствуването. Тогава се принудих да отида в друго едно българско село - Мандър. Там ме приеха пак за български учител и след 4-годишно учителствуване, пак с подстрекателствата на тамошния гръцки владишки наместник, ме изпъдиха и от него село. Аз пак се завърнах в родното си село и пак се залових с учителствуване и пак направих 4 години. След това пак ме поканиха в гореказаното село Мандър и там пак навърших 4 години учителствуване, но вече не можех да изтърпя гоненията. Уморен, а и като нямах кой да ме подкрепи материално, се принудих да се отдам на друга работа, за да мога да се препитавам със семейството си и от края на 1909 г. напуснах учителствуването..."
В Коджа бунар Димитър Вълчев учителствувал 9 учебни години, което се удостоверява с Махленско свидетелство. Свидетелството, съставено и подписано от грамотни жители на Коджа бунар, учили в училището в същото село, официално заверено, съдържа вписани годините, през които е учителствувал и заплатата, която получавал в турски лири. Свидетелството е подписано от родените, живели и учили в Коджа бунар българи, преселени в с. Сюлбюкюн (Малки воден), Свиленградско: Димитър Стоилов, Георги Иванчев, Панайот Георгиев и заверено от кмета и секретар-бирника на селото. Датирано е "4 април 1924 г." и носи инвентарен № 146 на Историческия музей в гр. Клисура.
Годишната учителска заплата на Димитър Вълчев в с. Коджа бунар, според свидетелството била: 16 турски лири през първата година, 28 турски лири през следващите две години, след това 30 турски лири, предпоследните три години по 32 турски лири и последните две години по 33 турски лири.
190
Свидетелството съдържа и кратка характеристика на Димитър Вълчев: "През всичкото време е бил деятелен при изпълнението на учителската си длъжност, бил е с примерно поведение, както в училището, така и вън от училището."
Годините на учителствуването и заплатата му в с. Мандър се удостоверяват с друго Махленско свидетелство, съставено в гр. Ортакьой (Ивайловград) през 1924 г., подписано от съселяните му в Мандър, които след изселването им от Мала Азия били настанени в с. Лъджа, сега квартал на Ивайловград. Подписите на свидетелите са на: Колю Неделчов, Атанас Иванов, К. Шопов. Документът е заверен от Ортакьойското околийско управление с № на заверката 2040 от 29 май 1924 г.
В Мандър Димитър Вълчев учителствувал 8 години. От 1896-1897 до 1899-1900 учебна година, заплатата му е била съответно за четирите години по 28, 32, 34 и 34 турски лири, след това от 1905-1906 до 1908-1909 учебна година първите две години по 34 турски лири и последните две по 35 и 36 турски лири годишно.
През 1906 г., във връзка с инцидентите между българи и гърци в Анхиало (Поморие), гръцкият владика в Кизикийска епархия, по нареждане на Гръцката патриаршия в Цариград, забранил да се преподава на български език в българските училища в Мала Азия. Владиката събрал църковнославянските книги от черквите, забранил да се пее на църковнославянски и да се проповядва на български. Димитър Вълчев останал учител, но бил задължен да преподава на гръцки. През 1908 г., при едно посещение в Цариград, той се срещнал с Л. Ив. Доросиев в Българската екзархия. Доросиев го питал на какъв език преподава. "Как на какъв език? Пак на български. Само когато дойдеше някой от Митрополията, аз сричах по гръцки буквар заедно с учениците" - отговорил Вълчев. Негови ученици в спомените си потвърждават, че той въпреки забраната учел децата на български език и продължавал да пее в черквата на църковнославянски.
Учителят Димитър Вълчев учел децата на четмо и писмо на български език, а възрастните поучавал в ежедневната им работа в земеделието, като им разказвал прочетеното от него в
191
гръцки и турски книги. Син му Георги ми предостави преведено от баща му ръководство за отглеждане на копринени буби и производство на коприна. Ръководството е написано на ръка с мастило, с красив почерк и отличен за времето български литературен език. На заключителната страница на ръководството той е записал: "Край село Мандър, 15-тий май, 1899 г., преведено от гръцко-турский рукопис на г-н Костадинос Василиядис, от гр. Михалич, преведено на българский язик от господин Димитър Вълчев, жител на с. Коджа бунар, Балянска околия, а в настоящем учител в с. Мандър, Маняска нахия."
Димитър Вълчев поддържал връзки с Българската екзархия в Цариград и лично с екзарх Йосиф. При посещенията си в османската столица се свързал и с дейци на Македоно-одринската революционна организация. Екзархията, която високо ценяла просветителската и патриотична дейност на най-дългогодишния български учител в българските села в Мала Азия, през 1910 г. отпуснала на брат му Георги стипендия да се учи в добре уреденото българско училище в с. Чанакча, Чаталджанско.
Той поддържал връзки и с много български търговци, абаджии, занаятчии в различни градове на Мала Азия и главно в Балъкесир и Бандърма. Чрез тях получавал кореспонденцията си с познати в България. Едно писмо от брат му, писано на български език на гърба на фотография на делегатите на конгрес на ветеринарни фелдшери във Варна, е адресирано едновременно на френски и на български език:
"До Г-н Илия Петров (шивач) за Г-н Димитър Вълчев в гр. Бандърма (Мала Азия)". Текстът на писмото:
"Гр. Варна, 22 декември 1908 г.
Батьо,
Като ти поднасям фотографията на I ветеринарен фелдшерски конгрес, между делегатите на който съм и аз, и вярвам, че лесно ще ме познаете, честитя Вам и на всички у дома Рождество Христово и Нова година, като Ви пожелавам весело празнуване. Дано Новата година донесе на всички ни щастие.
Твой Г. Вълчев,"
192
Основавайки се на спомените на брат си Тодор Доросиев, а и на личното си познанство с Димитър Вълчев, историкът на миналото на малоазийските българи Л. Ив. Доросиев пише: "Този скроен труженик на просветата на нашите колонисти в Мала Азия беше олицетворение на доброта и трудолюбие. Пример във всяко отношение, съветник на всички и по общи и по частни работи, неуморим работник в училището и в църквата, кротък и благ в обноските си към всекиго, той носи кръста, тежкия кръст на народен просветител близо 20 години. Едничката му награда за това тежко тружени-чество беше общата почит и обич, на която се радваше както в Коджа бунар и Мандър, така и в другите български села в Балъкесирско, които той често посещаваше, за да ги упътва в общи и народни работи." [1]
През 1914 г. заедно с всички българи Димитър Вълчев напуснал Мала Азия. Установил се със семейството си в гр. Соф-лу, който след Балканската война бе в границите на България. По-късно, след като Западна Тракия бе дадена на Гърция, се преселил в Свиленград. В Софлу и в Свиленград работил като чиновник. Починал в Свиленград през 1926 г.
Георги Кънчев
Друг ученик на Тодор Доросиев в българското училище в Коджа бунар, Георги Кънчев, също продължил образованието си в България, в Копривщица, под настойничеството и грижите на фамилията Доросиеви. За ученическите му години в Копривщица разказва Л. Ив. Доросиев: "Георги Кънчев живя през всичкото време на учението си в Копривщица у дома. Майка ми се грижеше за него като за свое чедо. Като на свое гледаха на него и снахите и сестрите ми и всички роднини, па и в училището го намерих записан Георги К. Доросиев,
1. Л. Ив. Доросиев. Цит. съч., с. 107-108.
193
записан тъй по негово искане." [2] По такъв начин Георги Кънчев изразил признателността си към фамилията Доросиеви, която има изключително големи заслуги за българското училищно дело в българските села в Мала Азия.
През учебната 1888-1889 г. Кънчев завършил класното училище в Копривщица и се завърнал в Мала Азия. Известно време се занимавал с търговия и земеделие, след това заместил Димитър Вълчев като учител в с. Мандър.
Тодор Георгиев Димитров (Тодораки)
Тодор Георгиев Димитров (Тодораки)
Роден е в с. Коджа бунар. Завършил българското училище в родното си село, след това прочутата гръцка семинария в остров Халки, учил и в Одрин. Учителствувал в Коджа бунар. След изселването в България бил околийски управител на Ивайловград. Бил сподвижник на Стамболийски и бил готвен за дипломат в Швейцария. Знаел турски, гръцки и френски. Убит бил в Ивайловград след Деветоюнския преврат 1923 г.
2. Пак там, с. 106.