18. Българското училище в с. Коджа бунар и учителят Тодор Доросиев
Жителите на най-голямото българско село в Мала Азия, Коджа бунар, можели да имат българско училище преди мандърци, но не могли да намерят учител.
През 1872 г. коджабунарци се обърнали към техните познати българи-абаджии в Балъкесир Яким Ив. Доросиев от Копривщица и Иванчо Хаджипетров от Клисура, за съдействие пред Кизикийския митрополит и пред Гръцката патриаршия, както и пред турските власти, за откриване на българско училище в селото. Разрешение било получено, но едва през 1874 г. бил намерен учител. Този учител бил Тодор Доросиев, брат на Яким, Бобе и Л. Ив. Доросиеви. Така копривщенската фамилия Доросиеви се свързала с малоазийските българи и оставя име в тяхната история. Тодор Доросиев станал първият български учител в Коджа бунар. Братята му Яким и Бобе, абаджии, ползващи се с авторитет сред обществеността и властите, се застъпвали за удовлетворяване на исканията на малоазийските българи. Четвъртият брат Лука Ив. Доросиев, служител в Българската екзархия в Цариград, написал най-ценното изследване върху историята на тези българи.
Преди да тръгне за Мала Азия Тодор Доросиев, добре подготвен от копривщенски учители по начина и метода на преподаването, се снабдил с учебници и църковни книги и пристигнал в Цариград. Оттам, изпратен от български абаджии, тръгнал с параход за Бандърма, където го чакал един от калфите на брат му Яким. В първите дни на септември 1874 г. той пристигнал в Коджа бунар, както пише Л. Ив. Доросиев, "посрещнат вън от селото от мало и голямо с големи почести и обща радост и отведен в къщата на най-заможния селя-
179
нин, у когото е живял като у дома си, обичан и почитан от всички членове на семейството му, през всичкото време на учи-телствуването му в Коджа бунар."
Тодор Доросиев тогава бил едва 16-годишен, но това не увреждало авторитета му като най-учения човек в селото.
Ученическо свидетелство на Тодор Доросиев, подписано от знаменити учители в Копривщица: Найден Попстоянов, един от най-доверените хора на Бенковски, прочутият певец Христо Пулеков и Петър Жилков - и тримата въстаници през 1876 г.
Училището било открито към Кръстовден. Тодор Доросиев учителствувал в Коджа бунар 4 години и оставил незаличими спомени у коджабунарци. Л. Ив. Доросиев цитира думите на един от старите първенци на селото, с когото се срещнал през 1909 г. в Цариград: "Той ни отвори очите. Той ни учеше децата, които сега са възрастни хора, и на книга и на човещина. Макар и млад Господ го беше надарил с ум, та и старите го слушаха и се съгласяваха с него. Де ги такива
180
Свидетелство за учителствуването на Тодор Доросиев в Коджа бунар
181
хора? Когато напусна селото, всички в село плакахме. Изпратихме го до края, както го и посрещнахме, ама посрещането беше "Христос воскресе", а изпращането "Смертю смерт". Като че ли някой ни откъсна сърцето. И до сега всички приказват за него."
През май 1878 г., годината на освобождението на България, Тодор Доросиев се завърнал в родината. В България учителствувал в Куртово Конаре, Перущица, Карлово, Клисура. В Клисура през 1892 г. бил ръкоположен Клисура за свещеник и свещеничествувал в града до смъртта си през 1895 г. В свещеническото и учителско семейство на Тодор Доросиев е роден и израсъл в България видният деятел на работническото и социалистическо движение Яко Доросиев, убит в София през 1925 г.
Тодор Доросиев след завръщането си в България, станал свещеник в - снимка със семейството му
Едно свидетелство, подписано от коджабунарски първенци, удостоверява учителствуването на Тодор Доросиев в Коджа бунар. Пълният текст на този документ гласи:
"Удостоверение.
Старейшинският съвет на Коджабунарската селска община, Балянска нахия, Балъкесирски сандмсак, Кизикова епархия, Мала Азия, Турция, дава настоящето в удостоверение на това, че г-н Тодор Доросев, родом от гр. Копривщица, България, е учителствувал в селото ни през учебните 1874-1875, 1875-1876, 1876-1877 и 1877-1878 години със заплата: първата година за 13 (тринадесет) л.т., втората година 13 (тринадесет)л.т., третята година
182
за 15 (петнадесет) л.т., четвъртата година за 16 (шестнадесет) лири турски.
Село Коджабунар
21-й юли 1895 год."
Удостоверението е подписано от следните старейшини на селото, чиито имена носят днес много техни потомци в България: Велчо Костов, Христо Георгюв, Манол Котов, Яню Манолов, Д. Вълчев, Иван Ангелов, Георги Канюв, Дончо Стоилов, Д. Иванов, Геор. Тодоров, Тодор Костов.
Удостоверението е заверено на 3 септември 1895 г. от Кизикийския гръцки митрополит.
Още едно качество на младия учител издигало авторитета му и уважението към него от страна на коджабунарци. Той имал хубав глас и още в Копривщица бил подготвен за църковнославянски певец по източно пеене от прочутия учител-певец Христо Пулеков. Славата на Пулеков достигнала и до Цариград и през 1868 г. бил извикан за певец в българската черква "Свети Стефан".
Свидетелството на Тодор Доросиев за завършен IV клас при Копривщенското главно училище през 1875 г. е подписано от учителите Хр. В. Пулеков, Найден П. Стоянов и Петър М. Жилков - участници в Априлското въстание. Найден П. Стоянов е измежду най-доверените на Бенковски въстаници.
В Коджа бунар и старо и младо се стичало в черквата да слуша пеенето на учителя Доросиев. Да видят и да чуят учителя и певеца в Коджа бунар идвали селяни и от околните български села.
Сградата на българското училище в Коджа бунар, построена с доброволния труд и с парични дарения от селяните, е запазена и досега и е една от най-солидните постройки в селото.