17. Българското училище в с. Мандър и учителят Неделчо Павлов Орешков
Според Л. Ив. Доросиев първото българско училище в село в Мала Азия било открито в с. Мандър през 1873 г., с първи учител Неделчо Павлов Орешков от Копривщица. Твърде подробните сведения за перипетиите по откриването на училището и за учителя Орешков Доросиев дължи на сина на учителя д-р Н. Неделчев, който му предал писмени бележки, оставени от баща му.
Неделчо Павлов Орешков
Неделчо Павлов Орешков е роден в Копривщица. Преди да отиде в Мандър, той бил три години учител в българското училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Цариград. Един ден той видял в кафенето при метоха трима селяни, които разговаряли на български. Запитал ги от къде са и за какво са дошли. Казали му, че са българи от с. Мандър, дошли в Цариград да искат от Българската екзархия помощ "да си заведат в селото български учител, защото гръцки не щат и не го разбират". В записките си Орешков дава имената на двама от тази тричленна делегация на мандърци: дядо Иван Яламата (Иван Яламов) и бай Стою, които нарича "много народни селски първенци".
Тримата мандърци казали на Орешков, че селяните са готови да плащат на учителя заплата по 1000 гроша годишно, да му осигурят безплатно жилище, храна, отопление. "Аз помислих - пише в записките си Орешков, - че гонения и неприятности ще има от страна
171
на гръцките владици и гръците, който български учител да отиде там, но като бях млад и буен, като зная и гръцки език, говоримия и писмения, отчасти турски, казах им, че съм учител и приемам да дойда в селото ви учител." [1]
За откриване на българско училище и назначаване на български учител в българските села в Мала Азия било необходимо разрешение от Гръцката патриаршия в Цариград и на гръцкия митрополит на Кизикийската епархия в Ердек. Орешков добре знаел това. Той бил познат с българския екзарх Антим I и посъветвал селяните да идат заедно с него при екзарха за наставления как да постъпят.
Екзархът приел делегацията, изслушал учителя и селяните.
- То много чудно и удивително ще бъде да има български учител в Мала Азия, но гърците са лукави и надали ще ви оставят за дълго - казал екзархът на учителя Орешков. - А селяните, всички жители на селото ли искат български учител, няма ли в селото гъркомани и кой ще плаща на учителя?
Мандърските пратеници обяснили, че всички селяни искат български учител, че в селото има само двама-трима гъркомани. Що се отнася до заплатата на учителя, дядо Иван Яламата казал:
- Аз сам ще му платя хиляда гроша, няма да търси други го, а храната - от децата.
Екзархът ги посъветвал сами да идат в Гръцката патриаршия и от нея да искат български учител. Той предвиждал какъв отговор ще получат.
- Вярвам - казал екзархът, - че те нямат български учител и ще ви кажат, намерете си и ни го представете, а той вече, учителят, е готов и утре ще им го представите, защото ние нямаме владение на епархии в Мала Азия и сме безсилни да искаме позволение от Високата порта.
На другия ден Орешков и тримата мандърци отишли в Гръцката патриаршия. Станало това, което българският екзарх предвидил. Патриархът и патриаршеският съвет, след като изслушали молбата им, уверени, че не ще се намери учител за това бъл-
1. Л. Ив. Доросиев. Цит. съч., с. 86. (Разказаната на следващите страници история на училището в Мандър и премеждията на учителя Орешков са по същото съч. с цитати от бележките на учителя.)
172
гарско село Мандър, запитали сърдито:
- Где да ви намерим български учител? Намерете си го и го доведете тук да го видим.
Когато пратениците на мандърци казали, че учителят е намерен, че е дошъл с тях в Патриаршията и е готов да стане учител в селото им, владиците нямало що да правят. Орешков, който им направил силно впечатление със знанието на гръцки език, потвърдил, че е съгласен да иде учител в Мандър.
- Ще идеш и ще си гледаш работата в училището, а в селските работи не се мешай - казали му владиците.
На селяните казали на турски:
- Чорбаджилар, този ще бъде учителят ви. Хубаво го гледайте, че друг не можем ви изпрати.
Гръцката патриаршия в Цариград имала премного проблеми с българите в българските земи, които масово преминавали към Българската екзархия. За нея не представлявали сериозен проблем двадесетина български села в Мала Азия. Те оставали в църковното ведомство на гръцката Кизикийска епархия в Ердек. Освен това владиците получили уверения от учителя Орешков на хубав гръцки език, че ще изпълнява точно наставленията им.
След успешно изпълнената мисия тримата пратеници от Мандър тръгнали за селото си. Учителят останал в Цариград, за да се снабди с учебници и други книги. След няколко дни пристигнал с параход в Бандърма с три сандъка книги: български, френски и турски. Между тях били Българска граматика, Българска история, Землеописание на български език. Както било уговорено, в Бандърма го чакали с кола тримата мандърски приятели. С тях пристигнал в Мандър. Дядо Иван Яламата го завел в дома си.
Още на срещата си в Цариград тримата пратеници на мандърци разказали на учителя, че жителите на селото им са българи и че техните бащи и деди се преселили от Чирпан, Димотика, Узункьопрю "от времето на варварските золуми на кърджалиите, делибашиите и далъкауклиите". По пътя от Бандърма за Мандър те му разказали, че и в Бандърма има много заселени българи, но децата им не знаят български и всички се претопили на гърци. Казали му още, че много българи има пръснати и в други турски градове като Бурса, Гьонен, Балъкесир, Михалич,
173
Касабата. В Бурсенско според тях имало повече от 20 села с население около 11-12 хиляди души българи. Вероятно те имали предвид селата в Балъкесирски санджак, който някога се смятал в Бурсенско.
Когато пристигнали в Мандър дядо Иван Яламата завел учителя в дома си и му казал:
- Имаме двама-трима гръкомани, да не започнат много рано клеветите си против тебе.
И окуражавал учителя:
- Учиш не учиш децата, аз ще ти платя.
Две седмици дядо Иван подготвял селяните за откриването на училището. Една вечер той се явил при учителя с двамата си синове и бай Стою. Учителят изнесъл цяла сказка пред тях. "Аз започнах разговор - пише той в записките си, - а то не беше разговор, а цяла сказка, която се продължи до среднощ. Започнах за Бога и свърших за народност, цялата българска история. Те горките цели бяха вдадени в слушание, а дядо Иван сегиз-тогиз триеше рошите си сълзи. Той се броеше доста богат и най-народен. На свое изждивение беше създал единствения храм (черква) в селото ("Св. Георги"), затова беше и обожаван от съседите си."
След като учителят завършил сказката си, те започнали да ругаят и псуват гърците, наричайки ги хитри и лукави, които казвали, че българите нямали четмо и писмо нито царе и че Господ не разбирал български и затова българите трябвало да се учат и да се молят на гръцки.
На следващата вечер при учителя дошли 10-12 души и всяка вечер броят им растял, за да надмине 20. Той беседвал със посещаващите го селяни по цели нощи.
Накрая всички селяни дали съгласието си да се отвори българско училище. Гръцкият свещеник не можел да се противопостави, защото знаел, че учителят е изпратен от Гръцката патриаршия. Той отстъпил една стая от метоха за училище и дори записал и сина си в училището. Записването започнало на 5 октомври 1873 г. Най-напред се записали 20 ученици, скоро станали 35. Броят на учениците в българското училище в Мандър през учебната 1896-1897 г. бил 88.
174
На 15 октомври 1873 г. между жителите на с. Мандър и учителя Неделчо Павлов Орешков бил сключен следният договор:
"Кондрато.
Долуподписаните уценяваме учителя Неделчя за 1400 гр. за годинъ время в лето 1873 месяц октом. 15-тий за да учителствува в селцето ни на матерний ни язик Български и в църквътъ да ни пее по Българский, а като сми съгласни всички, написахме настоящето кондрато и като го подпечатахме, за уверение предаваме го на ръцете на Г-ну и разноските за Цариград и Мандър ще му брои дядо Иван, затуй са подписвами.
1873 Октом. 15 Мандър. Селенето от селото."
Следват 12 печата, от които един на турски, два на гръцки, останалите на български и 38 подписа.
Кондратото е подписано от Ангел Иван, Яне Мутав, Димитър Илчов, Киро Йован, Иван Мито, Дончо Маринов, Христо Манолов, Павли Япуджи, Япъджи Коте, ДядоКуно, Яно Василев, Петар Ирдиклия, Георги Пеов, Тодор Димитров, Петр Димов, Мехремоолу, Митьо Лазоолу, Иван Узунът, Арабаджи Стою, Бял Тодор, Георгиев, Дончо Овчарат, Коте, Гайдарджи Иван, Никола Георгиев, Димо Кехая, Димо и Нейко брат му, Мало Василов, Васил Димитров, Георги Арабаджи, Илионун Гювеси Иван, Петр Грапчов, Димитр Илчов, Стоян Шопов, Димитр Бандърмалъ, Киро Ован, Манол Георгиев, Геврек Стоян.
Имената са записани така, както се произнасяли в селото. Нека потомците на мандърци прочетат тези имена на родолюбивите и ученолюбивите си предци, милеещи за родния си български език, за българско училище и просвета. В тях те ще открият фамилии на свои деди, прадеди и други родственици, които преди повече от един век основали първото българско училище в българско село в Мала Азия.
Успехът на учениците в това училище бил забележителен и радвал всички селяни.
На 8 ноември 1873 г. Орешков заминал за Цариград и с пари, събрани от родителите на учениците, закупил учебници от кни жарницата на Иван Говедаров.
175
За кратко време учениците се научили да четат и пишат на български, научили да пеят в църква "Апостола", "Отче наш" и други молитви. Мандърци казвали, че с българския учител децата им за няколко месеца научили толкова много, колкото не могли да научат с гръцкия учител, на когото също плащали, за девет години. Самият учител пеел в черквата, тълкувал на селяните Евангелието и произнасял проповеди на български език. "Селяните от драгост - пише в бележките си Орешков - не намираха каква чест да ми направят. Кръстило се дете, без учителя не може. Венчал се някой, пак така. И все ме даряваха с пешкири."
Подозренията на екзарх Антим I, че гъркоманите могат да се опълчат срещу българския учител, се оказали верни. Двама-трима гърци, които държали две кръчми в селото, тайно подкрепяни от гръцкия поп, въпреки че и неговото дете се учело в българското училище, започнали да разпространяват клевети срещу учителя. Казвали, че той бил "протестантин", "схизматик", "католик". За да прекъснат тази клеветническа кампания, въпреки че тя нямала успех сред селяните, учителят Орешков и дядо Иван Яламата през май 1874 г. заминали за Цариград, явили се в Гръцката патриаршия и поискали да им бъде даден документ, че учителят е православен християнин. Патриаршията не можела да откаже да издаде такъв документ. Пълният текст на издадения от Патриаршията документ, написан от учителя на български и след това преведен на гръцки, гласи:
"Ръкомендателно свидетелство.
Почитаемий първенци и прочий благословени християни в село Мандър в нашата благословена епархия, Кизическа, чяда наши во Г-де любезная благодат да бъдет с вас и миру от Бога, от нас же молитва и благословение.
Според вашето желание препоръчваме ви и удостоверявами с настоящето си препоръчително за учител Български Г-н Неделчя Павлев Копривщенец, който е православен християнин и под ведомството на Великъта нашъ църква, който е добре способен и с добро поведение способен е да учи децата ви на майчинът ви язик Български, да пее в църквата и да казва слово от Софрониевото Евангелие. Не му е пово-
176
лено да се бърка в селски и чорбаджийски работи. Запретено е да ходи по селата без предварително позволение на владишкийът епитроп за къквото дело биха го повикали, в противен случай е виноват. Той ще има голяма грижъ да се старае за успехът на учениците си и за напредъкът им, за което ся написа настоящето ръкомендателно, потвърдено от собственийът ми подпис.
Тъй да ви е знайно и Благодат Божия да бъдет с вас.
1874 г. Маия 7/19 Цариград."
Свидетелството било прочетено на гръцки и на български. Владиците от Патриаршеския съвет го одобрили и то било подписано от митрополита на Кизикийската епархия.
Завърнали се в Мандър учителят Орешков и дядо Иван Ялаата, събрали селяните, поканили и гръцкия свещеник и гръцкия даскал, както и гъркоманите. Учителят прочел гласно документа на български. След това го предал на гръцкия свещеник и го поканил да го прочете на гръцки. Гръцкият поп целунал подписа на владиката и прочел свидетелството на гръцки. Така гърците и гъркоманите били заставени да прекратят клеветите си срещу българския учител и да го оставят на спокойствие.
Окуражен от този успех Орешков нарушил забраната с рекомендателното свидетелство и без позволение тръгнал да обикаля българските села. Придружавал го старият му приятел бай Стою, нарамил огромна гега. Пътували по кози пътеки, по баири и долини, от село на село. Навсякъде учителят бил радушно посрещан от българите. Селяните се трупали около него, изнасяли от къщите си рогозки, на които сядали на селския мегдан или пред черковните врати, а той сядал в средата. И започвал беседата си със слово за българската история, за българската народност и език, след това преминавал към причините за посещението си в селото. Накрая поканвал селяните да искат от Патриаршията български учител и български свещеник, за да учат децата си да четат и пишат на български, а в черквата да слушат богослужение на църковнославянски и да се молят на български.
След като селяните изразявали съгласие, той написвал три молби: до Високата порта, до Гръцката Патриаршия и до Българската екзархия.
177
С молбите селяните искали от Високата порта да им разреши да открият българско училище с български учител, в църквата им да служи български свещеник, тъй като не знаят гръцки език, а в училище децата им да учат на български.
От Гръцката Патриаршия искали да им бъдат изпратени български учител и български свещеник.
От Българската екзархия молели да им съдейства пред Високата порта да си наемат български учител и български свещеник.
Молбите написвал учителят Орешков, след това били подписвани от всички селяни. Тъй като те били неграмотни, полагали отпечатък от малкия си пръст, като до отпечатъка учителят написвал името. Някои били грамотни, колкото да напишат името си, но на гръцки, други имали печати, срещу които учителят пак написвал името на този, който полагал печата.
След това учителят Орешков отивал в селската черква, където четял молитви на църковнославянски и проповядвал на български. И на Великден не се помнело толкова много народ да изпълня черквата. "Когато аз четях тези молитви - пише в бележките си Неделчо Павлов Орешков, - съгледвах, че народът просълзен с отворени уста ме гледаше."
Когато учителят Орешков, Дядо Иван Яламата и бай Стою решили да заминат за Цариград, за да занесат молбите, едно произшествие, за което ще разкажем в раздела за черквите и свещениците и за борбите за българска църковна независимост в българските села в Мала Азия, осуетило намерението им.
След това произшествие първият учител в Мандър и в българско село в Мала Азия Неделчо Павлов Орешков бил принуден да напусне селото. Българската екзархия го назначила учител в гр. Малко Търново. В свидетелство, издадено от "Градский управителний Съвет", датирано 1878 г. Август, 12-тий, градец М. Търново" и друго, издадено от Градската черковна община на 18 август 1878 г., се подчертават добрите му качества и се изразява сърдечна благодарност за услугите му към училищното и църковното дело в града. След като напуснал Малко Търново, Орешков работил като чиновник в телеграфо-пощенски станции в различни градове. Пенсионирал се през 1900 г. и починал през 1909 г.