16. Константин Фотинов - първи български учител в Мала Азия и основоположник на българската журналистика и печат
Константин Фотинов
Както вече бе казано, бележитият възрожденец, основоположник на българския периодичен печат и журналистика, Константин Фотинов открил през 1828 г. в Измир частно училище, а през 1844 г. започнал да издава първото българско списание "Любословие". Наред с френски и гръцки в това училище за първи път в Мала Азия се преподавало и на български език. От 10 в началото, учениците впоследствие достигнали до 200. Между тях имало деца от различни краища на България, деца на българи, живущи в града, както и на европейци, гърци и от други народности.
Фотинов отдавал изключително голямо значение на ролята на училището и учителя за запазване и укрепване на българското национално съзнание и самочувствие. В много от книжките на издаваното от него сп. "Любословие" се четат паисиевски призиви към "наший народ болгарски" да знае своя род и език, да открива и поддържа училища на свой роден език и патетични възхвали на мисията на учителя. В кн. 8, год. I, на списанието той обръща вниманието на сънародниците си, че благодарение именно на четенето на книги на свой език европейските народи са се просветили и напреднали. На своите "братия учители за просвещение народа нашего" той казва, че тяхното дело като слънцето свети за народа.
Към "просвещение на наший народ болгарский" е насочена преди всичко учителската, журналистическата и обществената дейност на Фотинов. Като Паисий и той се провиква от страниците на сп. "Любословие": "Болгари благочестиви и
166
православни, до кога ще спавате на той тешкий сон без учение и неведение?" Той издавал и учебници и преводни книги на български език като "Болгарский разговорник" (1845 г.), "Гръцка граматика" (1838 г.), "Общое землеописание" (1843 г.) и др.
Сред българската колония в Измир Фотинов развивал родолюбивата си дейност, насочена и към европейците в града, за да привлече вниманието им към съществуването на българския народ, към неговото минало, настояще и въжделения за бъдещето. Тази дейност била улеснявана от широките му връзки с европейци и гърци като преводач във френското консулство, ръководител и преподавател в училището, в което учели деца на европейци, издател на списание и преводни книги. Той нарича България европейска страна и със списанието и училището отваря един прозорец на българите към света и преди всичко, както се изразява, към "Европата, в която е и България, и към Русия". В редица от книжките на списанието той пише за руския народ и за Русия с предчувствие за освободителната ѝ роля за България. Той популяризира и европейската култура, постиженията на европейската наука и техника в полза на човека. Списанието му има енциклопедичен характер. В него се публикуват материали по история, география, естествени науки, медицина, здравеопазване, практически съвети по земеделие.
Нравствено-религиозните поучения заемат важно място на страниците на "Любословие", но също така публикациите против невежеството, суеверието и предразсъдъците. Над всичко Фотинов поставя любовта към отечеството. Думата "Отечество" е между най-много срещаните думи по страниците на списанието. В книжка 18-та на "Любословие" той пише: "Истинна любов за отечеството трябва да е весма некоростолюбива и весма чиста... Истински отечестволюбец радува се на благополучие отечествено и скорби за нещастие, какво и да било, що имат негови соотечественици, труди се благодарно за благополучие народно и отечествено и когато е нужна потреба презира своя особенаполза за общо дело."
Фотинов не е революционер, но в издаваното и редактира-
167
Списание "Любословие" (Смирна, днес Измир), 1844-1845 г.
но от него сп. "Любословие" могат да се прочетат и призиви за съпротива срещу несправедливостите и насилието. В кн. 8 той призовава: "Който е борец да се покаже на попрището и да си яви силата." И още: "Тези болгарски люде не рачат да останат в това състояние, в което се намират те, техните родители и прадеди и не могат да терпят тоя много труден хамалски живот, в който се намируват."
Списанието на Фотинов "Любословие" е трибуна на българщината. Първият му пробен брой е от 1842 г., но редовно излиза през периода 1844-1846 г. Отпечатва се в по две книжки месечно в печатницата на Я. Дамянов със славянски букви - църковна кирилица. Буквите били доставени през 1840 г. от Британското библейско дружество за печатане на Новия завет в превод на български език.
Цялата дейност на Фотинов се вписва в историята на общобългарското движение и борби за народна просвета и национално освобождение. При тогавашните условия в българско списание, което излиза в турски град в Мала Азия, не е възможно да се пише открито, а само в подтекст за българско
168
освобождение и независимост. Раковски високо е ценял личността и делото на Фотинов и ролята на неговото списание. Проф. Иван Шишманов, изследовател на делото на Фотинов и на значението на "Любословие", нарежда списанието между книгите, които един народ трябва да пази като светини.
Тиражът на "Любословие" бил малък - около 500 броя, но те достигали до видни радетели за напредъка на българщината. Списанието имало настоятели и абонати в Измир, Самоков, Котел, Сливен, Търново, Солун, Велес, Кратово, в Цариград и Одрин, а и в Белград, Букурещ и Браила. Езикът на списанието е твърде архаичен, но това не намалява значението му като начало на българския печат и българската журналистика.
Фотинов набирал абонати и се готвел да превърне списанието във вестник, но не успял да стори това поради финансови затруднения. Още в пробния брой той призовава просветените българи да сътрудничат с дописки за всичко, което са прочели в книги и вестници, видели или научили за българите, за тяхното минало и настояще, за ежедневния им живот и проблеми. Между привлечените от него сътрудници на "Любословие" са В. А. Априлов и Гаврил Кръстевич. С публикациите в списанието той казва на европейците за съществуването на български народ. Като Паисий призовава сънародниците си да знаят своя род и език. Самият той следи чуждестранния печат и книжнина, открива и публикува съобщения за българите.
Отделянето на няколко страници в тази книга за дейността на К. Фотинов в Измир е уместно, като се има предвид, че той е най-бележитият български възрожденец-просветител, живял и работил дълги години в Мала Азия, открил първото училище с преподаване на български език в този край на Турция, в който са живели и няколко хиляди българи в села, в съседство с Измирска област. Пръв в българския печат и книжнина той съобщава и на българи и на чужденци за съществуването на българско население в Мала Азия. Още в първия редовен брой на "Любословие" през 1844 г. той публикува пътеписа на френския дипломат и пътешественик Ж. М. Танкоан за голямото българско село в Мала Азия Къз-дервент.
Фотинов отдава изключително голямо значение на ролята
169
на българския език за запазването на българското национално съзнание, на българската народност. Той знаел отлично гръцки, френски и други езици, притежавал гръцка и европейска култура, но в кн. 7 на "Любословие" пише: "Образованието на езикът на едного народа образува и обогатява духът того народа. Който народ не радее за езикът си, той няма език, той също е ням. Чуждите езици са неверни толковници."
И на списание "Любословие" К. Фотинов гледа като на издание преди всичко за знание, за просвета. За тази роля на Фотинов като просветител Н. Державин пише: "Задачата на периодичното издание на Фотинов е поставена съвършено ясно и определено: културно-национално пробуждане чрез просвета въобще и чрез периодическото издание като едно от източниците на просвещение - в частност. Ако се обърнем към съдържанието на Фотиновото "Любословие" ще видим, че то е цяла енциклопедия за самообразование."
По-специално за Фотинов като педагог Державин подчертава: "По професия преди всичко педагог, който първи от българите въвел в своето гръцко-българско училище, основано от него в Смирна, системата на взаимно обучение по Бел-ланкастерския метод, Константин Фотинов дал на свята родина цяла поредица образовани по това време млади хора, възпитани в национален дух, съставил ред учебници." [1]
1. Н. С. Державин. "Болгарские колонии в России", с. 219.