15. Училища и учители
Навремето, когато турчинът забогатеел, вземал си още една жена. Българинът пък си строял нова къща. Но и когато нямал пари за къща, българинът, както и сега, правел всичко, за да изучи децата си.
В българските села в Мала Азия били открити училища, когато в съседните турски села турците не знаели що е училище.
Пословична била у малоазийските българи жаждата за просвета и знания, желанието им да учат децата си на родния български език. Пословично било и уважението към българския учител. Той учел не само децата на сънародниците си. Той бил просветител и на възрастните, техен наставник по различни въпроси в ежедневния им живот и работа. Не гледал на учителството като на обикновена професия, а като на високоблагородна, патриотична мисия, свещен дълг към своя народ и отечество. Той бил учител и крепител на народния дух и на българското национално съзнание. Макар и често много млад, той се ползвал с огромен авторитет и обич от страна на селяните.
Първите учители в български села в Мала Азия дошли в този далечен край с духа на българските възрожденци като народни будители, дейци за народна просвета и църковна независимост, обладани и от революционните идеи на сънародниците си в будното Средногорие. С такава мисия и разбиране за дълг към народа си двама млади просветени българи от революционна Копривщица тръгнали за българските села в Северозападен Анадол, да учат децата на сънародниците си на българско четмо и писмо и да ги възпитават в български патриотичен дух. Те поучавали и възпитавали и техните бащи и майки, по-възрастните им братя и сестри, в любов към всичко българско, към България, която новите поколения малоазийски
160
българи не били виждали, но горещо обичали, милеели за нея като за своя майка-отечество.
Преди откриването на български училища в Мала Азия имало гръцки училища, издържани от българите. Учителите гърци често били и свещеници. Тяхната задача била да действат чрез църквата и училището сред компактното гръцко население в Западен Анадол в духа на гръцката "Мегали идея", но и за погърчването на българските села. За тази асимилаторска мисия те имали пълното съдействие на Гръцката патриаршия в Цариград, на гръцката митрополия и владиката в Ердек, митрополит на Кизийската епархия, в чието църковно ведомство били българските села. А желанието на българите било да имат свои учители и свещеници, да запазят българската си народност и език. Гръцката асимилаторска политика се улеснявала от общата източно-православна християнска религия на българи и гърци, но българите оказвали упорита съпротива. Когато станало възможно да открият в някои села свои училища и да имат свои учители и свещеници, те отказвали да изпращат децата си в гръцки училища и започнали да гонят гръцките учители и свещеници. Неравната битка между гръцкия учител, подкрепян от гръцката църква, от митрополията в Ердек, а и от турските власти, и българския учител, подкрепян от българското население, започнала най-напред в големите български села Коджа бунар, Мандър и Гьобел, в които имало и български и гръцки учители. Скоро тя се пренесла и в други села, в които нямало български училища, но били посещавани от български учители. Съжителството между български и гръцки учители и училища станало нетърпимо. Стигало се до сериозни инциденти. Поради незнанието на гръцки език от българските деца и поради нежеланието им да учат гръцки гръцките учители не можели да се похвалят с успех на учениците си, които едва научавали гръцката азбука и да сричат на читанката по гръцки, често без да разбират или само да подписват името си с гръцки букви. В кн. 2 от 1947 г. на сп. "Родопи", в статията "Одисеята на Юбрююренци" Стоян Райчевски цитира дядо Зафир от с. Урумче. Той казвал, че учителят грък Георги, който знаел и български, биел учениците, когато говорели
161
на български и за България. Поради това учениците нямали желание да учат. "Само едно от нас - казвал дядо Зафир - се научи да говори и пише добре по гръцки."
Обратното, българчета с радост и голямо старание учели при български учител на български език и за много кратко време се научавали да четат и пишат. В мемоарните си бележки първият български учител в с. Мандър Неделчо Павлов Орешков, цитирани от Л. Ив. Доросиев, е записал: "В селото имаше две кръчми, които държаха гърци под наем. Като видяха този грамаден успех на децата, озлобиха се като слушаха селяните да говорят на всяка крачка: "Този гръцки даскал 9 години му плащаме, но ни едно дете не знае ни да чете, ни да пише, а виждаме българския учител в 5 месеца научи децата и да четат и да пеят в църква. Не щем го вече (гръцкия учител) и не щем да му плащаме." [1]
Липсват точни и пълни сведения за училищата в българските села в Мала Азия, в кои от тях и през кои години е имало българско училище, с колко ученици и кои са били учителите. Л. Ив. Доросиев, основавайки се на сведения, събрани по негово поръчение от брат му Яким Ив. Доросиев, абаджия в Балъкесир, публикува, очевидно непълен, списък на българските села с училища, за броя на учениците и за учителите в тях. Според този списък през учебната 1896-1897 г. само в две български села в Мала Азия е имало български училища, с учители българи, които преподавали на български език. Това били селата Коджа бунар, с училище и учител българин, който преподавал на български език, с 95 ученици, Мандър, училище с учител българин, който преподавал на български език, с 88 ученици. В Коджа бунар учителят бил Георги Кънчев, а в Мандър Димитър Вълчев - и двамата малоазийски българи, родени в Коджа бунар, завършили училището в родното си село и продължили образованието си в България - първият в Копривщица, вторият в Клисура.
В други 5 български села е имало училища с учители гърци, които преподавали на гръцки език: Ново село с 20 ученици,
1. Л. Ив. Доросиев. Цит. съч., с. 91.
162
Училища и ученици в българските села в Мала Азия - турски текст от Парс Тугладжъ
Киллик с 15 ученици, Тьойбелен с 45 ученици, Аладжа баир с 25 ученици, Хаджи Паункьой с 50 ученици, Сьоют със 75 ученици.
Според сведения на Българското генерално консулство в Цариград училища с учители гърци е имало и в селата Стенгелкьой, Чатал-тепе (Кьоклю су), Урумче, Йеникьой.
Училища с учители гърци е имало и в селата Къз-дервент и Гьобел, а вероятно и в други български села. В Гьобел е имало и български учител. В книгата си "Българската екзархия 1870-1879 г." Зина Маркова цитира документ за изпращани помощи от Българската екзархия в Цариград през учебната 1874-1875 г. за "бедните училища". Според този документ помощ била изпратена и на "учителя в българското село Паункьой (Хаджи Хаункьой) в Мала Азия". [2]
Въпреки и с учители гърци, училищата в българските села били издържани от селяните, които-плащали заплатите на учителите и им осигурявали квартира, храна, отопление. Трябва
2. Зина Маркова. Цит. съч., с. 195.
163
също така да се отбележи, че гръцкият учител в българско село не е бил непременно грък по народ ност. В някои случаи това били българи като Тодораки (Тодор) Георгиев Димитров, които завършили гръцки училища, но знаели и български, други били от смесени бракове.
Запазената сграда на българското училище в Коджа бунар (наскоро ремонтирана) - снимка 1974 г.
Някои от тези българи гръцки учители учели сънародниците си и на български, а имало и пътуващи български учители.
В някои села и след откриването на българско училище с български учител, гръцкият учител се опитвал известно време да продължава да преподава на гръцки език на българските деца. Това се вижда от записките на първия български учител в с. Мандър Орешков. А в. "Македония" през май 1871 г. съобщава, че в с. Гьобел е имало и гръцки и български учител.
Борбата е била ожесточена с преимущество за гърците, зад които стояли Вселенската гръцка патриаршия в Цариград, гръцката митрополия в Ердек и гръцката държава. И след учредяването на Българската екзархия българските села в Мала Азия продължавали да бъдат под църковната власт на Гръцката патриаршия. Поради това в повечето български села, въпреки че училищата се издържали от българите, преподаването било на гръцки. След 1906 г. било забранено преподаването на български и в българските училища с български учители. А българите в малоазийските села в Северозападен Анадол започнали да искат български свещеници още от 1860 г. и български учители от 1870 г. със свои делегации в Цариград, при българската колония в османската столица и по-късно при Българската екзархия, а и при Гръцката патриаршия.
164
Знаменателен факт: денят на Св. Св. Кирил и Методий, празникът на българската писменост и култура 24 май, е бил честван от малоазийските българи в Измир, в села в Северозападен Анадол и от българските заточеници в Диарбекир (Източен Анадол) много скоро след първите му чествания в България дори преди празнуването му като училищен празник в редица градове в българските земи.