Необикновената история на малоазийските българи

Димитър Шишманов

 

6. Къз-дервент - най-известното на европейците българско село в Мала Азия

 

 

От най-старите, насилствено преселени в Мала Азия българи (от времето на византийското и през първите столетия на турското владичество в България), не са останали следи. В по-нови времена в Мала Азия били създадени десетки села от насилствено преселени от турците или доброволно изселили се от родината си българи. Двадесетина от тези села се запазили до 1914 г.

 

Село Къз-дервент в обширния по някогашното административно деление Бурсенски санджак се смята за най-старото или едно от най-старите от новите български селища в Мала Азия, за което съществуват писмени свидетелства.

 

Първите сведения за това голямо и будно, чисто българско село в Мала Азия, са от трима европейски пътешественици, дипломати и военни. Техните сведения, като най-ранни досега известни писмени свидетелства, заслужават да бъдат цитирани по-обширно.

 

През 1807 г. италианският пътешественик д-р Салватори на път за Цариград попаднал в Къз-дервент, разположено между Никомидия (Измит) и Никея (Изник) в района на Измитския залив на азиатския бряг на Мраморно море. В писмо от 1808 г. до С. Карено Салватори пише: "Един ден преди да стигнем Никея, пренощувахме в едно село, наречено Къз-дервент, населено само с българи. Ще има около два века, откакто седем челяди българи, преследвани за религиозни причини, напуснали своите огнища и дошли да се укрият в тая местност, наистина алпийска и дива, но какво не може да направи човешкото прилежание!

 

Днес се наброяват до 150 семейства, които живеят по-малко притеснени, отколкото дето и да било другаде,

 

45

 

 

произвеждат много лен, коприна и овощия. При пукването на зората видях много жени да чукат лен върху един уред, подобен на тоя, който се употребява в Италия, с весело лице и поздравявайки слънцето със своите песни."

 

Текстът на писмото е цитиран от известния чешки славист Добровски в неговия сборник "Слованка" (Прага, 1814 г.), свезка I, стр. 86, в статията му "Българи в Мала Азия".

 

След Добровски за Къз-дервент споменава руският учен Владимир Ламански в "О славянах в Малой Азии, в Африке и Испании", С.-Петербург, 1859 г., стр. 3. На Ламански е било известно писмото на Салватори.

 

За същото село споменават и чешките археолози и етнографи братя X. и К. Шкорпил в "География и статистика на Княжество България", притурка "Българи вън от Княжеството", второ издание, Пловдив, 1892 г., стр. 247.

 

През 1899 г. проф. д-р Иван Д. Шишманов публикува цитирания от Добровски през 1814 г. текст на писмото на Салватори в статията си "Кога за първи път се поменуват малоазийските българи в нашата книжнина и кога са се преселили къз-дервентци?" (сп. "Български преглед", г. V, кн. VIII, стр. 103-107).

 

През същата година за Къз-дервент пишат и българските учени В. Кънчов в изследването си "Из Мала Азия - пътуване към българските колонии" (сп. "Български преглед", г. V, кн. VIII, стр. 53) и проф. д-р Л. Милетич в статията си "Преселване на малоазийските българи в Княжеството" (сп. "Български преглед", г. V, кн. VII, стр. 97).

 

Поместеният по-горе текст на писмото на Салватори в български превод е от В. Кънчов по цитираното съчинение на Вл. Ламански. Текстът и бележките за първите публикации на писмото в чуждестранната и българската книжнина са по изследването на Л. Ив. Доросиев. [1]

 

Този първи писмен документ за българско село в Мала Азия съдържа ценна информация за времето на заселването на Къз-дервент от българи - два века преди 1807 г., т. е. в началото на XVII в. или около 1607 г., за броя на първите, заселили се в

 

 

1. Л. Ив. Доросиев, цит. съч., с. 38-39.

 

46

 

 

него български семейства - 7, за причините тези българи да напуснат родните си места в България и да се заселят в Мала Азия - поради религиозни преследвания. Очевидно имат се предвид кампаниите за насилствено ислямизиране на българските земи.

 

Още по-богата информация за същото село се съдържа в описанието на френския пътешественик и дипломат в Персия Ж. М. Танкоан, който около същото време минал през селото. "Тръгнахме - пише той във френско списание - при изключителна жега, която ни се стори още по-непоносима, защото като напуснахме бреговете на залива, за да навлезем навътре, местността стана гола и открита. Но за наше голямо задоволство намерихме няколко хубави сенки и рано пристигнахме в Къз-дервент, след като изминахме седем левги и половина.

 

Бяхме приятно изненадани като открихме в това село жени, които се движеха с открито лице и мъже, чиито нрави странно противоречаха на азиатските изобщо. Открихме също носии на жителите от бреговете на Дунава и чухме славянски език в местност, в която бихме го сметнали съвсем чужд. Някои сведения скоро ни дадоха обяснението на това откритие. Жителите ни разказаха, че са от български произход и че селото им е било основано почти преди един век от бащите им, изселили се и дошли да търсят в Азия щастието и спокойствието, което не са могли да намерят в родината си. Тяхното прилежание и това на потомците им скоро довело до разцвет тази малка република, всичките жители на която изглеждаха щастливи и доволни. Атмосферата на охолство и благополучие цареше във всички къщи, в които намерихме най-сърдечно гостоприемство. Ако е вярно, че леността е майка на всички пороци, тя трябва да е рядкост в Къз-дервент. Всичките му жители, мъже и жени, бяха заети в полезни работи: почти всички жени предяха коноп и ние научихме, че конопеното семе е най-голямото богатство на домакините и главният им предмет на търговия.

 

Жителите на това село са християни, източно-правос-

 

47

 

 

лавни. При нашето идване те не проявиха нито подозрение, нито ревност. Жените им са хубави и добре сложени и с тях ние разговаряхме така свободно, както с мъжете им."

 

Описанието на Танкоан под заглавие "Славяноболгарски народ у Асии (Анадол)" е публикувано за първи път в българския печат през 1844 г., в първия редовен брой на първото българско списание "Любословие", стр. 55, издавано от К. Фотинов в Смирна (Измир). Текстът на описанието е предшествуван от пояснителна бележка: "У едно путешествено списание на 1819-то лето, което направил един френски путешественик, именуем Ж. М. Танкоан, виждаме, че се намерва едно село болгарско, називаемо Къз-дервент, което е на разстояние от Никомидия (Измит) някои до 12 часа."

 

Текстът в превод на български, цитиран от Л. Ив. Доросиев, е на твърде архаичния език, на който се е списвало "Любословие". Поместеният по-горе цитат от това описание на съвременен български език е публикуван в сборника "Френски пътеписи за Балканите XIX в.", изд. "Наука и изкуство", 1981 г., стр. 55-59. Годината на публикуването му за първи път според това издание е 1817, а не 1819, както е отбелязано в "Любословие".

 

Трети европеец, английският офицер Джордж Кепел, посетил Къз-дервент през 1829 г. През 1831 г. той публикувал в Лондон книга-записки от пътуването си из Балканите. Книгата съдържа кратки бележки и за историята на Къз-дервент. Както му разказали българите-жители на селото, то е съществувало през XVIII в. Следователно заселено е било от българи най-вероятно през XVII в.

 

Новото, което английският офицер казва за Къз-дервент, е, че то било едно от 12-те села, подарени от великия везир на една от жените на сарая (султанския дворец). Тя от своя страна го продала на един арменски банкер, а той ги препродал едно по едно на турци. Жителите на селото работели като наематели на земята. Животът на тези българи не е бил така щастлив, както го описват Салватори и Танкоан. Кепел ги нарича "нещастни земеделци", които били обложени с тежки данъ-

 

48

 

 

ци: десятък от коприната, която произвеждали като главен артикул и данък от 8000 гроша към Портата (правителството).

 

И Кепел бил впечатлен от гостоприемството на българите и от красотата на жените им. "Бяхме - пише той - удобно настанени в къщата на един българин. Домакинята, макар и в напреднала възраст, още беше запазила красотата си."

 

Джордж Кепел пътувал и по българските земи и в книгата си също говори за красотата и жизнеността на българите. Авторът на "Опит за история на град Сливен" Симеон Табаков цитира английския офицер, който бил "видна английска личност", една лондонска улица до Британския музей, носела името на рода му. Английският благородник пишел, че българите са "красиви, здравеняци и енергични". Той се учудвал от "войнственото и революционното настроение у българите" [2].

 

Впечатленията на Джордж Кепел от българите в с. Къз-дервент в Мала Азия и в българските земи се отнасят към 1829 г., годината на поредната руско-турска война, от която българите очаквали своето освобождение от турско робство и помагали на навлезлите в земята им руски войски. Както е добре известно, за да избегнат отмъщението на турците, хиляди българи тръгнали с руските войски при изтеглянето им и се преселили в Русия, където основали свои села и им дали имената на родните си села в България.

 

За Къз-дервент, за неговите първи жители, за причините за заселването им в Мала Азия, за бита и поминъка им, пише и бележитият историк на България проф. д-р К. Иречек в книгата си "Княжество България", част втора, "Пътуване по България", 1899 г., стр. 272. "Тия малоазийски българи, доколкото можах да узная - пише той, - са от двоен произход. Едните (казват 12 села), живеят около Михалич, в съседство с Бруса, дето, казват, техните предци са се заселили преди около 100 години, другите живеят в Къз-дервент, между Бруса и Никея, и са, казват, потомци на преселници, от по-старо време. Те са от различни страни на Тракия, Димотика, Чирпан и тъй нататък. Говорят наполовин турски и се намират вече на път съвсем да изгубят народността

 

 

2. Keppel. "Narrative of a journey across the Balkan" etc., London, 1831.

 

49

 

 

си. С европейските българи били в сношение само посредством абаджиите в Копривщица, които ходят чак в Анадола." Иречек е познавал писмото на Салватори и в бележка добавя: "Че българската колония в Къз-дервент е от по-стар произход, излиза наяве от едно писмо на д-р Салватори от 1808 г. (напечатано в сборника на Добровски "Слованка" от 1814 г., стр. 86), който казва, че това село е населено само от българи, а именно преди две столетия. Тук са се заселили седем семейства, преследвани в отечеството си за вяра. Във време на неговото пътуване селото брояло 150 семейства, които се занимавали с производство на лен, с градинарство и копринарство. При изгрев слънце видял много жени и момичета да очукват лен и да поздравяват слънцето с весели песни."

 

За местата в България, откъдето са дошли къз-дервентските българи, Иречек казва: "Според името на селището може би те са от едноименното село (Къз-дервент на български е Момин проход) при Горна Марица."

 

С това почти се изчерпват ранните писмени сведения за българското село Къз-дервент в Бурсенския санджак на Мала Азия и те са твърде противоречиви. Според В. Кънчов, който се позовава на предания, "праотците на къз-дервентци са преселени недоброволно някъде от Охридско и са поставени като дервенджии на важния път за Никея".

 

Л. Ив. Доросиев отхвърля това мнение с аргумента, че седем семейства дервенджии не са в състояние да пазят важния път от Цариград за Мала Азия и Близкия изток. Освен това българи са били използувани за дервенджии в проходите на българските земи, а не в Анадола.

 

За времето на основаването на селото Доросиев цитира и Киро Червенаков от Клисура, абаджия в Мала Азия, който през 1858 г. се срещал с къздервентци и твърдял, че селото им е основано "в края на XVI и началото на XVII столетие". Стари хора от Къз-дервент му казвали, че според разкази на бащите и дедите им първите къздервентци се преселили в Мала Азия преди 250 години поради "страшни бозгунлуци".

 

За броя на къщите на селото се сочат две цифри: 150 се-

 

50

 

 

мейства според Салватори през 1808 г., и 400 къщи според В. Кънчов през 1898 г.

 

От съпоставянето на всички сведения може да се заключи, че преселилите се от България в Къз-дервент българи са основали това село през XVII в. Това твърди и д-р Салватори. Л. Ив. Доросиев смята мнението на италианския пътешественик за по-правдоподобно от това на Танкоан.

 

Като главни причини да напуснат тези българи родината си, се сочат: бягство поради религиозни преследвания, има се предвид насилственото ислямизиране, бягство от насилия и грабежи и търсене по-спокоен мсивот и сигурност, както и икономически причини - търсене работа и по-сносен поминък.

 

Какво е станало с българите в Къз-дервент?

 

В края на XIX в. то е престанало да бъде българско. Смесените бракове с гърци от околните селища и подчинението на Гръцката патриаршия са улеснили асимилацията му. Някои от къз-дервентци очевидно са се изселили в България, но голямата част останали в селото до катастрофата на гръцката армия в Мала Азия през 1922 г. През тази година заедно с гърците от други райони на Мала Азия те потърсили спасение в Гърция. Много от тях били настанени в Западна Тракия като "гръцки бежанци от Мала Азия".

 

В статията в сп. "Завет" от 9 септември 1943 г. А. Сп. Разбойников пише, че българите от най-старите български села в Мала Азия - селата от "Никейската група" - Къз-дервент и Памук-дервент, били изселени в Гърция като гръцки бежанци, въпреки че били българи, но претопени сред гърци и караманлии поради еднаквата религия. В статията, озаглавена "Малоазийските българи в Беломорието", той добавя: "Разправят ми, че някои ги намерили в Гюмюрджинско. Например в с. Калития са настанени къз-дервентци. Друг срещнал малоазийски българи в с. Неа Ираклица, Правищко. Трети говорел с тях в Кукуш и Кукушко и т. н. Изглежда, че те са доста ръзпръснати."

 

В този район на Мала Азия се споменават и други две села, за които нищо е се знае, освен имената им - Памук-дере и Йеникьой. Вероятно те са престанали да бъдат български села преди Къз-дервент.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]