5. Гурбетчии
До Балканската война 1912-1913 г. в много градове на Мала Азия работели българи - гурбетчии, напуснали родните си места, за да търсят препитание в далечни краища на Османската империя. Повечето от тези гурбетчии, установили се за кратко или по-продължително време в Мала Азия, били от подбалканските градчета и от Македония. В спомените си преспанският войвода Ангел Андреев пише: "Когато бях на 15-16 години тръгнахме на гурбет в Анадола, в град Кънък, Бергамска околия. И баща ми, заедно с братята си, беше прекарал повечето от живота си в Анадола. Аз прекарах в Анадола около 7 години. Работех заедно с мои роднини."
След освобождението на България и след Балканската война почти всички българи гурбетчии в Мала Азия се завърнали в родината.
Най-знаменитият гурбетчия от копривщенските търговци на аби, гайтани и добитък в Мала Азия е ръководителят и главен герой на Априлското въстание Георги Бенковски. В Мала Азия той още бил Гаврил Хлътев. Живял и работил в Мала Азия десет години, завърнал се в България в навечерието на въстанието.
Бурна е неговата анадолска биография. Още тогава той проявявал непокорния си характер. Някои от съдружниците му, които се подвизавали с него по Анадола, били търсени от турските власти в България бутновници, избягали в Мала Азия, за да се укрият. В биографичната книга за Бенковски Иван Унджиев отбелязва, че и в Мала Азия бил "салтанатлия", обличал се с изискано и впечатляващо облекло. Яздел най-хубавия кон, също така "украсен най-изящно, а на гърдите му висял златен медалион (пендар)". Бенковски скитал из Мала Азия предрешен като турчин, ходжа, арнаутин, персиец и със зейбешки дре-
40
хи. Това е облеклото на зейбеците-бабаити турци в Западен Анадол, главно в Измирска и Балъкесирска област.
Бенковски, когато е бил в Мала Азия, 1868 г.
В Измир, където най-дълго е живял, Бенковски се свързал с персийци, снабдил се с персийски паспорт и по-късно бил назначен на работа в персийското консулство в Ангора (днешната турска столица Анкара). Облечен в красива персийска униформа, той пътувал из Мала Азия, посещавал градовете Денизли, Назили, Айдън, Ушак. В книгата си "Априлското въстание и Бенковски" Иван Хаджийски пише, че пребиваването на бъдещия ръководител на Априлското въстание в Мала Азия му помогнало "да види величието и нищетата на живота, да разбере по-тънко силите и пружините, които движат отделните хора и масите. Той - продължава Хаджиски - наистина познаваше турската империя, срещу която бе повел смъртна борба, защото не от книга бе научил турски, арабски, румънски, полски и по-малко персийски и италиански. И това негово знание за живота и хората личи във всичките му действия." [1]
В Денизли, както пише биографът на Бенковски, Иван Унджиев, тогавашният Гаврил Хлътев дружел с българите-гурбет-
1. Цит. съч., С., 1974, Т. I, с. 350.
41
чии, търговци на аби и други стоки - Станьо Хрелката, Лукан Куйляк и други, които криели имената си. Един се наричал Димитър или Христо от Калофер, друг се подвизавал с псевдоним Юсеф от Търново, трети - Яко от Пазарджик. "Убеждението било, че тези българи са въстаници, избягали от преследване от турците, но повече не се знаело за тях, тъй като не казвали нищо за тяхното минало."
И Бенковски, който често пътувал като ходжа, казвал на приятеля си Рашко Куйляк, когото посетил в Бейпазар, да не доверява никому, че е минал през града. Смятало се, че и той бил "много дирен".
Както Иван Хаджийски и Унджиев подчертава значението на малоазийския период на Бенковски за изграждане на характера му. "Този период - пише той - заема съществено място в развитието на бъдещия революционер. Той е неизбежен стаж, необходима школа за младия мъж, който върви по свой път, опознава живота и хората от всички слоеве, расне и се развива в успехи и несполуки, в непрестанна борба с една чужда среда с всичките особености на турския обществен строй. В тази действителност той натрупва голям жизнен опит, изпробва своите сили и възможности, изгражда своя характер. И мъчно можем да си представим бъдещия апостол без този съществен, макар и недостатъчно разкрит период от неговото израстване." [2]
За живота си в Мала Азия, според автора на безсмъртните "Записки по българските въстания" Захари Стоянов, Бенковски споделя: "Бил съм най-напред караабаджия, захващал съм се за различни търговии, пътувах в Цариград, Азия, Египет и др., но две на едно място не можах да завъртя. Не ме е надарил господ с ония преимущества, които трябва да притежава всеки един търговец. Главното е, че аз трябваше да лъжа направо и наляво, та тогава да сполуча в търговските предприятия, трябваше да правя ниски теманета на турците, да изядам правата на другите и пр. неща, които моята душа не можеше да приеме по никакъв начин. На всичко това махнах ръка и
2. Иван Унджиев. "Георги Бенковски, биография", С., 1983, с. 41.
42
преминах в Румъния да търся по-свободен живот..."
Между запазените документи с подписа на Бенковски се намира и едно негово писмо, изпратено през 1866 г. от гр. Ескишехир (Мала Азия) до Иван Маджаров, негов дядо, в което му съобщава, че тази година не е спечелил и не ще може да плати борча си. Това писмо се съхранява в музея на Бенковски в Копривщица.
Не бил роден Бенковски за търговец. Роден бил той за бунтовник.
През 1875 г. той оглавява групата, на която революционната организация е възложила да подпали Цариград на много места (според Ботев на 20-30 места) и да убие султан Абдул Азиз, за да бъде ускорено въстанието. Бенковски лично се е заел да убие султана. За целта наел стая № 3 на втория етаж на хотел "Италия" в Цариград, която гледала към главната улица и от прозореца ѝ можело да се стреля по всеки минувач. Очаквало се султанът да мине по тази улица на път или на излизане от двореца "Долма бахче", но планът се провалил. Султанът не минал по тази улица.
Единственият запазен портрет-фотография на Бенковски е от онова време, времето на неговите години в Мала Азия. Снимката е направена през 1868 г. в Цариград от известния цариградски фотограф П. Сабо в тогавашния шик-квартал "Пера", днес преименован на "Бейоглу".
В Мала Азия се подвизавали и други копривщенци, калоферци и клисурци като гурбетчии, а неколцина и като бунтовници и четници в четата на Лефтер войвода и Добри войвода.
Добри войвода (Добри Богданов), бил копривщенец, четник в четата на Ангел войвода в Стара планина, Сакар планина и Странджа. Ангел войвода бил убит през 1862 г. Добри и неколцина калоферци, заминали за Цариград като гурбетчии, но преминали в Мала Азия и се включили в четата на Лефтер войвода. Лефтер бил малоазийски грък, от с. Фуледжик. Добри станал байрактар на четата му, която отмъщавала на турските мъчители и грабители на християнското население в Анадола. Четата действувала в районите на Балъкесир, Измир и Бурса, където живеело компактно гръцко население, а в Балъкесир ско и Бурсенско били селата, населени с българи.
За Добри войвода и неговите четници в Мала Азия пише и Хрис-
43
то Ботев. Той лично е познавал тези четници, негови съграждани калоферци. В статия във в. "Дума" от 1871 г. той описва спомените си от едно свое завръщане в Калофер: "Тук е, рекох тя моята изгора, тук са и моите Лефтерови другари, с които прекарах 5-6 месеца най-светли дни в живота си... Умислен влизах в Калофер, но сърцето ми туптеше силно и аз горях от нетърпение да се срещна с някого от другарите си, да го питам и разпитвам кой де е, как е, как са агите де убиха Лефтеря, де е Добри? Добри, копривщенец от четата на Ангел войвода, бил е 7-8 години байрактарна четата наЛефтера вАнадола, четата на който се състоеше повече от калоферци, които ходят в Цариград на работа. Както Ангел и Лефтер, тъй и Добри, бяха от онези класически хайдути, в които се явява живота на народа поробен със сичките отенъци на характера му... Те ходеха като хайдути, за да покажат своето мъжество пред рода и пред врага и да отвръщат за обиди, сторени тям, или на сюрмаси, от турци и чорбаджии. Затуй в техния живот няма нищо такова, което би могло да осъди човек по каквато и да е логика. И тримата сме виждали и ни в едного не забежихме онуй низко зверство, което се проявява във всичките движения на турския злодеец. И в тримата видяхме благороден характер и пълно съзнание за скрита сила. Такъв беше Добри. След убиването на Ангела в 62 год. и на Лефтера в 68, Добри, гонен отвред, дойде в Калофер при някои от другарите си и се кри цяла зима. На пролетта излезе с дружина."
За Добри войвода и четниците му Ботев пише още: "Всичките ги познаваме, с мнозина сме били приятели и всички излязоха хайдути не да грабят и убиват било кого било, както правят турските злодейци, а да се избавят от веригите правителствени и обществени и да отмъстят на тези, що тъй безмилостно глобяха бедния народ. Добря убиха в Средна гора." [3]
Добри войвода бил убит през 1870 г. Българите-четници в четата на Лефтер войвода в Мала Азия с байрактар Добри войвода, били главно копривщенци гурбетчии: Христо М. Драганов, Стоян Илийката, Видул Странски, Иван и Димитър Мархолеви и др.
3. Хр. Ботев. Съчинения, С., т. I, с. 67.