3. Еничари и други ислямизирани и потурчени българи в Мала Азия
В Мала Азия се подвизавали като войници в султанската армия хиляди еничари, за които има изобилна литература - научни изследвания и в България, и в Турция, и в Европа. Най-богата в това отношение е турската историография.
След завладяването на Балканите турците съставлявали малцинство в обширната Османска империя, разпростряла се на три континента: Азия, Африка и Европа. Налагало се във въоръжените ѝ сили да бъдат включени и нетурци, които да проливат кръвта си и да се жертвуват за османската държава, за исляма и султана в завоевателните войни и в отбраната на завладените територии. За целта бил създаден еничарският корпус, съставен от християнски момчета, насила отнемани от родителите им още когато били деца. Тези невръстни момчета, събирани по закона Девширме, наричан от българите Кръвен данък, след ислямизирането им били изпращани в Мала Азия на работа при мюсюлмани, за да научат турски език и да възприемат турските нрави, да укрепят новата си религия. След няколко години физически и душевно най-здравите и най-красивите от тях били връщани в еничарските казарми. При сурова дисциплина и възпитание те били превръщани във фанатизирани привърженици на исляма и врагове на народностите, от които произхождали. С тях се осъществявали големите акции за насилствено ислямизиране на християнското население в Балканския полуостров. Българските земи били между предпочитаните за набиране на християнски деца и юноши по закона Девширме.
В капиталния си труд за еничарите най-авторитетният между турските историци, изследователи на еничарството, проф. Ис-
20
маил Хакъ Узунчаршълъ, обяснява по следния начин целите, за които е бил създаден еничарският корпус: "В Румелия законът Девиширме е много важен в две отношения: от една страна..., да се подготвят войници в центровете за еничари, и, от друга - да се увеличава ислямското население и по този начин Румелия постепенно да бъде турцизирана." [1]
Проф. И. X. Узунчаршълъ за предназначението на еничарството
Християнски момчета, взети за еничари - турска илюстрация
Някои от тези физически и душевно най-здрави християнски, в това число и български момчета, със способностите и смелостта си, при доказана фанатична привързаност към исляма и султана-падишах, се издигали на високи постове в йерархията на османската държава. Мнозина от тях, както и хиляди редови еничари, са живели в Мала Азия, участвали в походите и войните. В османската историография се споме-
1. Ord. prof. Ismail Hakkı Uzunçarşıh. "Kapukulu ocakları", Ankara, 1943, Т. I, с. 139.
21
нават неколцина велики везири, везири, военачалници, управители на обширни области (вилаети), влиятелни интелектуалци еничари и други ислямизирани българи или техни потомци.
Обрязани християнски момчета, взети за еничари - турска илюстрация
От български корен е великият везир (министър-председател) Хафъз Ахмед паша, ислямизиран българин. В биографията му, публикувана в "Обяснителна хронология на османската история" от Исмаил Хами Данишменд, изрично се казва: "по народност помак" [2], роден в Пловдив. Всички негови биографи подчертават българския му произход и добавят, че бил прочут поет и певец с хубав глас, красавец и много умен. Славата му стигнала до султанския двор в Цариград. Султан Ахмед I го взел за свой съветник, дал му ранг на везир. На 9 февруари 1608 г. бил назначен за капудан-дерия (командващ султанския флот), а по-късно за управител на вилаетите Шам (Дамаск) и Диарбекир. За първи път бил назначен за велик везир на 8 февруари 1625 г. и изпратен с голяма армия от Диарбекирския вилает в Източен Анадол да освобождава Багдад, завзет от бунтовници, които се съюзили с иранския шах и въвели ирански войски в града. Обсадил Багдад, но не могъл да го превземе. Заради този неуспех бил свален от великото везирство, но наново спечелил доверие-
2. Ismail Hami Danismend: "Izahlı Osmanlı tarihi kronolojisi", Istanbul, 1950, Т. III, с. 504-505.
22
то на султана: оженил се за една от дъщерите на султан Ахмед I, сестра на султан Мурад IV, който заел трона през 1623 г. Като султански зет за втори път бил назначен велик везир на 25 октомври 1631 г. Убит бил на 10 февруари 1632 г., по време на един от големите еничарски бунтове. В турската енциклопедия "Бележити турци" биографията на този велик везир от български произход започва с редовете: "Това е велик везир, роден в Пловдив, прочут като поет и със смелостта си." [3]
След името на великия везир Калафат Мехмед паша всички турски историци изрично отбелязват: "По народност българин". Роден бил в село в околностите на София, някои сочат Нови хан, от родители българи. Взет за еничарин, той достигнал до високия пост еничарски ага. За велик везир бил назначен на 1 септември 1778 г. Османските летописци го характеризират като много смел, но сервилен към султана, с което спечелил благоволението му. Свален бил от поста на велик везир след 22 месеца, защото не можел да пази държавна тайна: като неграмотен давал на други да му четат и тълкуват султанските тайни заповеди и те ставали достояние на много хора. Завършил кариерата си като комендант на Белградската крепост. [4]
Великият везир от по-ново време Ахмед Вефик паша е известен още с името Булгарзаде, което в превод означава син на българин. Самият той пред приятели казвал за своята фамилия: "Нас ни наричат Булгарзаделер" (синове на българи). Роден бил през 1823 г. в Истанбул. Биографите му отбелязват, че е "внук по бащина линия на Яхия Наджи ефенди, преселник от България, приел мохамеданството" [5].
Ахмед Вефик паша бил дълги години дипломат в Париж, Лондон, Санкт-Петербург. Той е първият председател на пър-
3. Türk meşhurları ansiklopedisi, с. 22.
4. Ord. prof. Ismail Hakkı Uzunçarşıh. "Osmanlı tarihi ", Ankara, 1959, Т. IV, с. 424-427.
5. Ismail Hami Danismend: "Izahlı Osmanlı tarihi kronolojisi, Istanbul, 1950, Т. I, с. 511-512.
23
вия парламент в турската история, открит през 1877 г., но като консерватор и противник на конституционното управление, съдействал на султан Абдул Хамид за разпускането на парламента. Заемал постовете управител на Одринския и на Бурсен-ския вилает в Мала Азия. Бил е и министър на просветата и на вътрешните работи. За велик везир и едновременно министър на вътрешните работи бил назначен на 4 февруари 1878 г., но бил свален на 16 април същата година. На тази дата подозрителният султан Абдул Хамид получил анонимен донос: "Внимавайте, ваше величество! Както ви е известно, Ахмед Вефик паша е българско дьонме и с мухаджири от България готви заговор срещу ваше величество." Дьонме означава в превод ренегат, човек от друга народност, приел мохамеданството и станал турчин. За втори път бил назначен велик везир на 30 ноември 1882 г., но само след два дни бил уволнен от султана. Бил много своенравен, ръководел се от своите разбирания и не зачитал султанските нареждания.
Ахмед Вефик паша бил един от най-изтъкнатите на времето си турски интелектуалци и изключителен полиглот. Владеел или ползвал френски, английски, руски, персийски, арабски, немски, италиански и старогръцки. Превеждал Молиер, Шилер, Шекспир, Волтер, Фенелон. Автор е на няколко речника. В някои случаи показвал добро отношение към цариградските българи със цел да ги спечели за османската държава и да ги откъсне от българското движение. Като велик везир по време на преговорите за мир в Сан-Стефано действал упорито, но безрезултатно срещу руския проект за мирен договор и срещу българската кауза.
В "Обяснителна хронология на османската история" с въпросителна е отбелязан националният произход на един от най-бележитите държавници на Османската империя, великият везир Мидхат паша, дългогодишен управител на Дунавския вилает, смел реформатор, идеолог на младотурското движение. Турските изследователи на родовия му корен не отиват по-далече от баща му хаджи Хафъз Ешреф ефенди, кадия на Русе, и дядо му по бащина линия хаджи Али ефенди. За родовия му корен по майчина линия не се пише. Някои твърдят, че майка
24
му е от български произход [6]. Мидхат паша е роден в Цариград през 1822 г., но и той и родителите му се смятат за "русчуклии".
В Мала Азия е заемал различни постове в местната администрация: валия на вилаетите на Кастамону, Бурса, Измир и Айдън, бил е валия и на Багдадския вилает. За първи път бил назначен за велик везир на 31 юли 1872 г. Останал на този пост до 19 октомври с. г., уволнен бил от султан Абдул Азис. За втори път бил назначен за велик везир на 19 декември 1876 г., за да спасява Османската империя от решения, които се готвели да вземат великите сили на Цариградската конференция за реформи в полза на християнските народи в империята, включително автономия на България. Второто му велико везирство продължило до 5 февруари 1877 г. - само един месец и 20 дни, тъй като султан Абдул Хамид се страхувал, че може и него да детронира. Султанът наредил арестуването и изправянето му пред съд по обвинение, че е организирал детронирането и убийството на султан Абдул Азиз по време на Априлското въстание през 1876 г. Осъден на смърт, по застъпничество на Англия присъдата му била заменена с доживотен затвор и бил изпратен в затвора крепост Таиф, в днешна Саудитска Арабия. През 1884 г. палачи, изпратени от доверени хора на султана, удушили Мидхат паша в затворническата му килия.
Бележит реформатор на Османската империя, Мидхат паша бил същевременно най-решителен противник на националноосвободителните движения на поробените от империята народи. През 1861 г. бил назначен за валия на Ниш и Видин, а от 1864 до 1868 г. бил валия на създадения по негова идея обширен Дунавски вилает с център Русе. Тук той се проявил, от една страна, със смелите си административни реформи и обществено строителство, но и с организиране разбиването на чети-
6. Някои трудове на европейски и американски османисти и енциклопедии сочат изрично българския произход на Мидхат паша. В "Encyclopedia international", т. 3, с. 384, 1970, New York, се чете: "...Енергичното управление на Мидхат паша, сам български мохамеданин (помак), постави началото на отоманското възраждане.
25
те на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Филип Тотю и Панайот Хитов.
С въпросителна е отбелязан и националният произход на великия везир от по-нови времена Талят паша, заемал този пост от 4 февруари 1917 г. до 8 ноември 1918 г. Преди това бил министър на вътрешните работи. Роден е в Одрин от родители преселници от Кърджали. Някои от биографите му пишат, а и самият той казвал, че родителите му били "от няколко поколения мюсюлмани" [7], т. е. преди това не са били мюсюлмани. Талят паша, Енвер паша и Джемал паша са палачите на арменския народ и на източнотракийските българи. Те са и главни виновници за въвличане на Турция в Първата световна война. След катастрофата на Турция в тази война и тримата избягват от страната. Талят паша и Джемал паша са убити от арменски революционери - отмъстители - Талят в Берлин, Джемал в Тбилиси, а Енвер - от болшевиките в Кавказ.
За етническия произход на трима командващи султанския флот в трудове на турски историци с биографични данни за военачалници, се отбелязва: "булгар". Най-известният от тях е Балтаоглу Сюлейман бей, който командвал обсадата на Цариград при превземането му от турците. Не е известно родното му място, но се знае, че родителите му били българи и че е взет с един от еничарските набори по "Кръвния данък" за еничарин. Издигнал се високо в йерархията на еничарския корпус, през 1451 г. бил назначен за командващ султанския флот. И днес едно от пристанищата на Босфора носи името му - Балталимани. За този българин, достигнал върховете на турската военна йерархия, пише и проф. Иречек. Според него българското име на Балтаоглу Сюлейман преди потурчването му било Марин. Той бил роден в някое село в околностите на София. И европейските византолози, и изследователите на историята на Османската империя не пропускат да отбележат българския произход на първия в Османската империя капудан дериа (командващ флота). В труда си "Живот и смърт на Византия", издаден в Париж през 1969 г., известният френски
7. И "Dictionaire encyclopedique d’istoire Bordas", Paris, пише за Талят паша: "българин по произход".
26
византолог Луи Бреие пише, че военният флот на Османската империя, обсадил дотогавашната византийска столица Константинопол (Цариград) е бил "командван от ренегата българин Балтаоглу" [8].
Войнук Ахмед паша, наричан и Булгар Ахмед, ислямизиран българин, бил капудан дериа (командващ флота) на Османската империя от 18 юни 1648 г. до 28 юли 1649 г. Убит бил в битката за Крит.
Българин - мохамеданин, наричан помак, бил и Касапбаши Хасан паша, роден в Димотика. Заемал поста командващ флота от 15 август 1818 г. до 13 юли 1819 г.
Най-големият архитект-строител в историята на Османската империя, мимар Коджа Синан (1490-1588 г.) бил взет като момче за еничарин от християнско семейство. Според турската историография Синан бил роден в с. Аърнас, област Кайсери, в Мала Азия. Някои смятат, че произходът му е от с. Широка лъка в Родопите. Така е отбелязано и в Българската енциклопедия на братя Данчови. [9] Вероятно родителите му били изселени в Мала Азия, както много българи. Други твърдят, че е от гръцко семейство. Но през онази епоха и българи и гърци като православни християни били наричани "рум миллети" ( "гръцки народ").
Самият Синан в автобиографията си в стихове (той бил и талантлив поет) казва, че е бил взет за еничарин, но се отдал на строителство. Огромно е неговото дело: построил е повече от 400 джамии, медресета (училища), мостове, акведукти, керван-сараи, дворци, сгради за благотворителни и здравни заведения, гробници. За негови шедьоври се смятат "Султан Селим джамия" в Одрин и джамията "Сюлеймание" в Цариград, в двора на която е погребан. Възпят е в български народни песни като майстор Манол, строител на джамията "Султан Селим" в Одрин.
В Турция има изобилна литература за Синан, главен архитект на Османската империя по времето на петима султани. Във всички трудове на турски историци върху неговия живот и творчест-
8. Louis Bréhier. "Vie et mort de Bizance". Paris, 1969, с. 423.
9. Цит. съч., издание 1936 г., с. 1421-1422.
27
во, се подчертава, че е бил взет за еничарин и че родителите му били християни. Ислямизиран, той е бил включен в еничарския корпус. С встъпването си на султанския трон султан Селим Явуз наредил същата година да бъдат събирани момчета за еничари и от Мала Азия, а не само от балканските страни, както е било до тогава.
Синан като млад еничарин - турска илюстрация
Авторите на "Подробна османска история" изрично отбелязват, че "няма никакви съмнения, че родителите на Синан са били християни". Те посочват, че името Синан Ибн-и Абдулах е изписано на една от колоните на моста "Бююк чекмедже", построен от Синан, недалеч от Цариград. Абдулах означава раб божи, или син на Аллах, и се дава на ислямизирани християни-еничари като бащино име, за да забравят имената на бащите си, както и собственото си име.
Биографът на Синан Ибрахим Хакъ Кониалъ пише, че родителите и братът на Синан останали християни до края на живота си, но двамата сина на брат му били ислямизирани.
В с. Агърнас и в три съседни села в област Кайсери (Мала Азия), Синан имал роднини-християни, които покровителствал и подпомагал [10].
Авторът на "Обяснителна хронология на османската история" Исмаил Хами Данишменд установява истинското, християнското име на бащата на Синан - Христо, умрял като християнин [11]. Христо е българско име. На гръцки в именителен падеж е Христос или Христаки.
Турски историци и биографи на Синан цитират любопитно предание за българина Лалю, собственик на мястото, опреде-
10. "Mufassal Osmanlı tarihi". Istanbul 1959, Т. III, с. 1272-1274.
11. Ismail Hami Danismend: "Izahlı Osmanlı tarihi kronolojisi, Istanbul, 1950, Т. III, с. 106-108.
28
лено за построяването в Одрин на най-хубавата джамия в империята, която да носи името на султан Селим. Лалю заплашил, че ще прокълне султана, ако му отнемат мястото. Много религиозният султан наредил да питат българина какво ще иска, за да отстъпи. Най-сетне Лалю се съгласил при условие, че и неговото име ще бъде изписано по някакъв начин на джамията. Така Синан изобразил на една от колоните на прочутата "Султан Селим джамия" в Одрин, смятана за негов шедьовър, лале със цвета надолу, за да означава "Инат Лалю". Лале и на турски се произнася приблизително като на български - ляле, близко по звучене до Лалю.
Синан живял близо 100 години, починал през 1588 г.
Между бележитите турски интелектуалци от български произход е историкът Ахмед Джевдет паша, ислямизиран българин от Ловеч. Автор е на 12-томна история на Османската империя, известна с неговото име - "Джевдет паша тарихи". Бил е многократно министър на просветата, на правосъдието и на други министерства, а в Мала Азия - валия на Бурса и Мараш. Като министър в Цариград проявявал интерес към културните прояви на цариградските българи, разбира се, за да ги спечели за османската държава. На 22 февруари 1872 г. присъствал на представянето на пиесата "Невенка" от 14-годишния К. Величков в прочутия цариградски театър "Сулие", наричан "Гедик паша тиатросу". Поздравил автора и артистите българчета - ученици в лицея "Галата сарай". За това представление цариградският българин от Казанлък д-р Христо Стамболски пише в дневниците си-спомени, стр. 187: "Българинът-потурнак Джевдет паша от Ловеч присъства тоже на това представление, на което историческата стойност той откри и похвали автора на "Невенка", че схванал много добре сюжета."
У нас почти нищо не се знае за известните в османската история с турски имена еничари, ислямизирани и потурчени българи, заемали високи постове в османската държавна, военна и административна йерархия, забравили своя род, език и родина. "Българската историография, пише в труда си "Еничарите в българските земи" Цветана Георгиева, досега изобщо не се е интересувала за онези българи, които са дости-
29
гали върховете на османското управление. Прадедите ни може би така дълбоко са се отрекли от синовете си, защото са знаели, че са оръдия на чужда власт. Това отрицание носим до днес. Но българското народно съзнание носи спомена за онези свои деца, които години след наборите си се връщали като командири на еничарски отряди, за да налагат със сила исляма в родните си селища. Съхранило е ужаса от тези променени хора." [12]
У еничарите не е останало нищо българско. Но и хиляди и милиони обикновени хора - българи, били насилствено ислямизирани.
И Мидхат паша признава, че през 1878 г. в България е имало повече от един милион насилствено ислямизирани българи. В статия във френското сп. "La revue scientifique de la France et
Из статията на Митхат паша във френско списание от 8 юни 1878 г.
12. Цит. съч., с. 93.
30
de l’étrancer", бр. 49 от 8 юни 1878 г. той пише: "Трябва да се има предвид, че между българите, към които се проявява толкова жив интерес, има повече от един милион мюсюлмани. Тези мюсюлмани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както обикновено се смята. Те са наследници на българи, преобърнати в исляма по време на завоеванието и след това. Те са синове на същата тази страна, на същия народ, на същите социални слоеве. Между тях има и такива, които говорят само български език."