Страници за историческото развитие на село Бов
Илия Петков
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА БЕЛЕЖКА
В тези години, годините на народната власт и бовската околност, както цялата наша Родина се измениха до неузнаваемост. От миналото на Бов се запази само онова, което е вечно в спомените на хората — бедната, но скъпа пръст на земята, гранита на твърдите Искърски скали, чистото синьо небе и буреносните дъждовни облаци, екотът на историческите бури по Издримец, Лешке, Колибища, Яворец. Запази се в паметта и топлото сърце на народа, величието на древните битки, подвизите на героите и живите човешки пориви за дълбока признателност и благодарност.
Всичко останало се промени. Ако някога Вазоз се провикваше „Елате ни вижде!” в каква мизерия, глад, нищета и примитивност живеем тук в тоя забравен край, със законно основание сега бовчани заедно с мъдреца Вазов могат да извикат: „Елате да видите преобразеното и китно село, с асфалтираните улици, с новите кокетни къщи, накацали като бели гълъби по брега на Искъра. Елате да видите вчерашните селянчета и полуграмотни планински ратаи и унижени софийски слугинчета, които сега са господари на живота и машините, активни строители на новия живот — преобразил облика на селото и на хората”.
Стремглаво и бурно не само в икономиката и видимия свят, но и в душата и сърцето на бовчани настъпиха вътрешни дълбоки промени. Променяше се с ускорени гемпове душевността и психиката, разума и строителната компетентност.
Утрешните приемници на Бов ще оценяват и не може да не оценяват как ръководните дейци на селището в тия години са споделяли и споделят с народа вълнуващи помисли и интимни мечтания, как живееха в своята някогашна бедност, как горяха край строителните огньове на устремения поход в годините на съзиждането, как се възпламенява цвета на кръвта и днес от могъщото строително дихание на Родината, от беспирните постижения на социализма и комунизма.
май 1983 г.