ПРЕДГОВОР
Нашата страна преживя паметни години — невероятно богати на високи чувства и на дълбоки размисли, на празници и творчески сътворения. Застанала на върха на своя дълъг и драматичен път — от далечното време на създаването си до днешния си социалистически ден, тя прославя в песни и бронз, в гранит и слова подвига на своя народ, вглежда се в характерните черти на историческото си битие, разумно осмисля минало и настояще, разкрива щедра енергия за бъдещето. В този възходящ исторически процес всяко поколение е давало своя принос. Поколението на хан Аспарух създаде нова държава в Европа, поколението на Кирил и Методий — нова човешка писменост, поколението на Паисий Хилендарски начена Възраждането, поколението на Васил Левски определи революцията като средство за национално освобождение. По-късно поколението на Димитър Благоев прозря в социализма спасителната перспектива за нацията, а поколението на Георги Димитров изнесе на плещите си победата в епохалната битка срещу фашизма в името на най-висши народни идеали. Днешното поколение наречено Априлско, свързано с името и делата на първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков решава мащабни социални и политически проблеми, като уверено върви към светлото комунистическо бъдеще на България.
През 1981 година чествувахме един изключително важен исторически юбилей — 1300 годишнината на България. През тази година чрез уникални народни изяви почувствувахме още по-силно могъщата сила и красота на нашата Родина, усетихме интимната топлина на българското семейство, добродетелите на трудовия български народ и дъхът на родната земя, пихме от непресъхващите извори на здравите народни традиции, преклонихме се пред съзидателния труд и народното творчество, изживяхме ведростта на народния смях, богатствата и силата на българското слово. Всички ние се вълнувахме от високия идеен и нравствен пример на основателите на Българската комунистическа партия, завещали като синовно наследство на бъдните поколения своята скромност и саможертвена преданост към комунистическия идеал.
Хиляда и триста годишнината на България ни напомни дълбоката наша древност и заветния дълг към настоящето и бъдещето. Когато искаме да си представим какъв трябва да бъде утрешния ден на Родината ни виждаме го с младежки жизнерадостни очи, щастлив за целия народ. Цялата ни непосилна и кървава борба, големите исторически изпитания и заслужени победи са били все за утрешното добруване на народа. Нали и националният завет и националният подвиг съществуват в името на това? Точно и вярно тази приемственост е отразена в словата на генералния секретар на партията Тодор Живков: „Опряни на славното борческо минало, опряни на славното трудово настояще, днес ние отправяме взор към градущето. Каква ще бъде утре тя,
3
нашата драга, мила, пълна с добрини земя? Ние виждаме България на зрелия социализъм... Ние виждаме Четиринадесетия век на България като век на комунизма като пълно тържество на свободата, братството, равенството, щастието и красотата”.
Като отбелязваме големите постижения на народа ни във всички сфери на живота по достойнство оценяваме приноса на българското население в отделните селища. Защото всяко селище — малко или голямо, е преминало различни етапи на възходящо развитие, свързано е със зигзагите на нашата обща история. Това население в конкретно-историческата обстановка се е борило и страдало, изживяло е неповторими моменги на радости и трагедии в името на общия идеал на нацията. Историята на всяко селище, неговият бит и героизъм, щастие и страдание е принос към изучаване на общата съдба, психология и история на българина.
Затова в годините на народната власт по различни поводи научни работници, партийни, отечественофронтовски и читалищни дейци обосноваха необходимостта от изучаване историята на отделните селища в нашата страна. Създаде се и се утвърждава положителна традиция да се проучи местната история, в която централно място заема благородният стремеж за изследване и написване история на селищата. В това отношение нашата българска традиция натрупа богат научен, практически и организационен опит. Редица издания и напечатани на пишуща машина разработки, независимо от някои методологически недостатъци са добър пример и образец как родната история може сполучливо да се използува за комунистическото възпитание на подрастващите поколения. Историята на родния край, селищните пк лучвания са ценен първичен материал за допълнително изясняване на различни страни от общата българска история.
Още в първите години след деветосептемврийската победа отделни партийни ръководства и обществени дейци се заеха енергично с нелеката задача да убедят, мобилизират и организират обществеността за решаването на тази задача, като се реализираха различни инициативи. Под ръководството на партийните комитети, с участието на научни дейци и институти се състояха много показни семинари и съвещания, теоретически и практически конференции. Третираните въпроси до голяма степен дадоха правилни насоки, тласнаха напред и допринесоха още по-широко да се популяризира движението за изучаване историята на родния край. Реализираните инициативи съдействуваха да се задоволи и голямата нужда от методологическа и методическа литература по този актуален проблем.
В настоящата разработка историческото развитие на село Бов се разглежда в светлината на оценките на нашата обща историческа наука. В основни линии в такива исторически параметри се оформя и съдбата на хората в това село, живяли и се борили по тия места столетия наред. Историческата памет на народа е съхранила много легенди и предания, ценни традиции и народни празници, които говорят за вярата и трудолюбието, за героизма и саможертвата на това планинско население. Създадено в далечното минало, преминало през различна превратности, днес заедно с гара Бов са един малък, но благоустроен своеобразен селищен комплекс.
Като се прави равносметка на общите постижения на нацията и създадените от нея през вековете драгоценни материални и духовни стойности най-вярно и точно може да се оцени и приносът на жителите на с. Бов за запазване на българщината, за извоюване на свободата и щастието, за повече слънчеви
4
дни на подрастващите поколения. А нерадостно и тежко е било положение на това население. Дълголетни са борбите му срещу социалните неправди, тежкото османско робство, веригите на фашизма и капитализма, както и срещу свирепите природни стихии. Столетия наред честни и трудолюбиви бовчани са страдали от тежките данъци, от жестоката експлоатация, която носи глад и мизерия. В годините на народната власт, и тук, както в цялата наша страна се извърши велик революционен и социален преврат, дал отражение в живота на народа и в голямото социалистическо обновление.
Ето защо, да се разкрият борбите на хората, живяли дълъг исторически период, техните радости и преодоляни трудности е особено необходимо за патриотичното и интернационалното възпитание Това е непресъхващ извор за комунистическо съзряване, за отглеждане и оплодяване любовта към Родината и Партията в днешните и утрешните поколения.
Познавателното значение на събраните и обобщени материали за родната история може да се разглежда най-малко в два аспекта. От една страна, този материал допринася за обогатяване на научните познания за нашето минало и по-специално за историческото развитие на селището, за историята на Партията, дейността на читалището, училището и другите организации, за мащабите на борбата, водена от широките народни маси. Чрез поучителната история на своето селище, трудещите се най-лесно и убедително могат да разберат гигантския скок, който България направи в къс исторически период. И необходимостта новите поколения по-добре да почувствуват, да ценят и укрепват революционните завоевания на нашето социалистическо общество. От друга страна, селищната история е важно звено в идеологическата работа на обществените организации за комунистическо възпитание на народа и младежта. Любовта и гордостта от героизма на хората в родното селище се превръща в любов и преданост към българския народ и социалистическата родина. „Най-добрия учител — казва безсмъртния Георги Димитров — за настоящето и бъдещето е правилно разбраната история и използуването на нейната богата съкровищница от ценни уроци.”
Изхождайки от положителното в тези утвърждаващи се традиции и голямата потребност да се ползува родната история за възпитанието, се поде инициативата да се съберат материали и се напишат страници за историческото развитие на село Бов. При обобщаването и анализирането на тези материали стремежът е бил да се спази научно-историческата препоръка за точно изследване и верните пътища, по които е длъжен да върви авторът в своята научна дейност, както и практическите методи и похвати, които трябва да прилага в изследователската си работа.
Преди да напише материала автора проучи обстойно и цялостно съществуващата литература, която в една или друга степен засяга историята и живота на хората в село Бов. Главните ориентири-източници бяха насочени към историята на стария свят и следите на праисторическата обитаемост, които археолозите откриват върху територията на Софийски окръг и Бовски район: наличните древни крепостни стени /твърдини, калета, манастири, градища в района на селото: исторически съчинения, изясняващи важни събития, свързани с живота на хората в тоя край; наименованията на местности, легендите, преданията, езикът, нравите и обичаите съхранили се и до днес в историческата памет и ежедневния бит на населението; запазени документи от съвременното развитие на Бов, спомени и разкази на живи участници в революционните борби и строители на зрялото социалистическо общество.
5
По този начин се оформи и списъкът на използуваната библиографска литература, която беше открита главно в народната библиотека „Кирил и Методий” и библиотеката на местното читалище. При самата разработка и оценка на документите особено важен бе въпроса за видовете исторически извори, за степента на тяхната достоверност, за начина на събирането им, за умението да се систематизират и обобщават, да се извлича от тях най-главното. Бяха използвувани редица документи за селото, запазени в централния архив и архива на народната библиотека „Кирил и Методий”, в селското читалище, ОПА, различни полицейски донесения и изобилна мемоарна. литература и спомени на участници в различните събития, на много възрастни хора. Полезна беше помощта на създадения инициативен комитет в селото, който е събрал изобилен изворов материал, особено ценен за географсксто разположение на селото, за неговите минерални богаства, поминака на населението и пр. Една част от тези материали бяха обобщени по проблеми и събития от Благой Николов, Ради Цонев, Иван Ковачев, Милчо Вутов, Петко поп Иванов, Божана Атанасова Митева, Цветко Легярски и представени на автора. Ценен изворов материал представлява мемориалната книга „През бурите” на героя на социалистическия труд, изтъкнатият революционер Кирил Митев.
В материалите и проучванията, събрани под ръководството на първичната партийна организация стремежа е бил да се разкрие точно и ясно, при това с голяма любов съдбата на родното българско селище, историческата истина за неговото развитие. Ползваните материали осветляват различни страни за предания и легенди за селото, носят богата първична информация за редица събития. Очистени от субективизма, риториката и многословието в много отношения те бяха ценно помагало за автора. В процеса на събирането и написването на материала особено голяма и близка беше помощта на Милчо Вутов — кмет на гара Бов и Елена Петрова — секретар на читалище „Светлина”.
Анализът на документите и фактите за събитията, тяхната оценка в написания материал се излагат последователно в три глави. Фактологическият материал обаче и в трите глави е взаимно свързан и обословен и дава обща представа за историческото развитие на село Бов и борбата на неговите жители за по-добър и щастлив живот.
Трите глави се оформят в следните параметри. Първата глава е озаглавена „Обществено-икономическо развитие на село Бов до Освободителната война — 1877-1878 г.”; Втората — „Социално-икономическо развитие в условията на капитализма /1879-1944 г./”. Третата глава носи названието „Село Бов през годините на народната власт”. Това структуриране на материала позволява най-пълно и точю да се осветли цялостното историческо развитие на селището в тясно взаимодействие и обвързано с нашата историческа наука.
Независимо от всичко това, стремежът е бил да се събере и оцени от научно-исторически позиции разнообразния фактологически материал и добросъвестно и обективно да се изложи.
Авторът ще бъде доволен ако поднесенилт скромен материал — „страници за развитието на с. Бов” — помогне на днешните и на бъдещите поколения по-добре да опознаят и обикнат своя роден край, да се възпитавате дух на пламенен патриотизъм и интернационализъм, да бъдат верни на традициите на своите предци, активни строители на социализма и комунизма.
АВТОРЪТ