3. РОЛЯТА НА УЧИЛИЩЕТО, ЧИТАЛИЩЕТО, ФИЗКУЛТУРАТА И СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ ЗА КОМУНИСТИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ НА НАРОДА
В годините на народната власт бързо се развива учебното дело. Непосредствено след 9 септември 1944 година заетата училищна сграда се освобождава от евакуираните от София учреждения. Тя е ремонтирана и учебните занятия започват в началото на октомври. За по-голяма целесъобразност се правят някои промени и се разместват учители. Учебната 1944-1945 година е година на коренни преобразувания, както в цялата страна, така и в учебното дело в Бов. Учебната програма се променя съобразно изискванията на идеите в името на които беше дошла новата революционна власт. От бившите ученически дружества остана само младежкият Червен кръст. Създава се нова ученическа организация „Септемврийче”, с организирането и ръководството на която се заема Божана Ат. Митева„ Стремежът още в началото е чрез реализирането на разнообразни инициативи децата да се възпитават в колективен дух, да бъдат добри патриоти и интернационалисти, пламенни строители на новия живот. Детската ученическа организация още в самото начало развива интересна дейност. Заедно с младежкия Червен кръст осъществява различни полезни инициативи като забави, срещи, вечеринки като средствата и събраните подаръци се предават в София за ранените български войници в първите седмици след революцията. Често на гарата стават вълнуващи непринудени тържества. Спрелите влакове със съветски бойци се посещават, приветствуват се червеноармейците и им се връчват скромни подаръци от децата. През тази учебна година се провежда трудова седмица с учениците. Залесени са много площи и са направени пътеки в училищния двор.
Учебната година преминава в трескава активна дейност за преобразяване и идейно преустройство и въоръжаване с новите революционни идеи. За тази цел се организират редица семинарни занимания, а също така родителско-учителски срещи, на които се изнасят беседи за рационалното хранене на децата, за ролята на трапезарията, за новите програми на обучение, за патриотизма и българо-съветската дружба.
Новата 1945—1946 учебна година започва нормално, макар че учителският персонал не е подреден навреме. В прогимназията всъщност има само един учител — Ана К, Золамска — Стъмболиева, която сама започва да води учебните занятия с трите класа. На 6 октомври 1945 г. идват още двама учители — Станю и Милка Станева. Обучението в началното училище се води от Божана Митева и Надежда Георгиева. На 8 февруари 1946 година Божана Митева е преместена за учителка в София, а малко по-късно напуска и Ана Золомска. На тяхно място са назначени Мария К. Кацарова и Кирил Ан. Гелев. С това учителският персонал е подреден и стабилизиран, което създава предпоставки за нормален учебен процес. [1]
1. Божана Митева, История на учебното дело — спомени в Бовския читалищен архив, стр. 1-28.
106
След Априлския пленум на ЦК на БКП учебното дело още повече се разраства. Тук се учат и деца от околните съставни села. Появява се необходимостта от нова сграда, строителството на която започва през 1970 година. В нейното изграждане вземат участие всички — и учители и ученици. В резултат на упорития труд на строители, на ученици и учители, на цялата бовска общественост сградата е завършена и на 4 ноември 1975 година тържествено открита. Този ден ще остане паметен за Бов, защото се реализира една голяма мечта на цялото население.
Новата училищна сграда предлага условия за обучение и възпитание на децата в духа на съвременните изисквания. Училището прераства в училище-полуинтернат с целодневно обучение. Решен е от народната власт един остър социален въпрос — родителите са освободени целодневно от грижи за децата, за тях има всичко — слънчеви и просторни класни стаи, удобни кабинети, работилници и библиотека, пионерска стая и зъболекарски кабинет. В добре обзаведения стол се хранят почти всички — 200 деца с 30 на сто намаление, благодарение на шествуващото предприятие „Кариерни материали” — Своге, безплатна закуска на предучилищна група и безплатна храна за многодетни. Учениците от село Бов и махалите се возят безплатно с рейс до училището и обратно.
В резултат на подобрените условия и повишеното равнище на учебно-възпитателната работа от страна на учителския колектив всички ученици са успяващи и преминават в горен клас. В общи линии завършилите VIII клас са правилно ориентирани и успешно преминават в по-горните степени училища в страната и района. Постоянно се подобрява и качественият състав на учителските кадри, като всички новопостъпващи млади специалисти са с висше образование. Учителите сега активно участвуват в цялостния обществен и културен живот на селището — те са ръководители на обществени организации, активисти на читалището, пропагандисти и самодейци.
Условията за учебно-възпитателна работа коренно се променят. Навършват се 120 години просветна дейност в селото и 50 години от началото на основното училище. Това е един дълъг период, една голяма история на учебното дело. Много години училището в селото работи за просветата и културата, раздава знания на различни поколения. Това в не малка степен оказва влияние на бита, на стопанския и културния живот. По непълни данни основното образование тук получават над 2000 младежи. От тях 60 завършват висше образование, 50 — полувисше, а над 300 — средно образование. От това училище излизат, продължават образованието си и сега работят на различни места 25 инженери, 30 учители, много лекари, геолози, икономисти, прависти, техници.
Както досега, така и в бъдеще, с просторните си и светли, модерно обзаведени учебни стаи и кабинети училището ще съдействува за правилното обучение и възпитание на подрастващото поколение.
В годините на народната власт особено бурно се развива читалищното дело. С разнообразни форми нз работа, с реализирането на интересни и вълнуващи инициативи то дава достойна дан в големия подем обхванал бовчани. Читалището умело следва старите традиции — да бъде тясно свързана неговата работа с ежедневните нужди и вълнения на хората, с решаването на най-актуалните задачи, всестранната му дейност да се разгръща на широка демократична основа. В неговото ръководство на годишните
107
събрания години наред се избират най-просветените, авторитетни и активни хора.
След девети септември 1944 година, когато поради редица причини населението от селото се засечва на гара Бов, читалище „Светлина” се премества с цялата си материална база на гарата, където вече са се заселили по-голяма част от неговите членове. По решение на цялата общественост то приема ново име. В село Бов пък се основава ново читалище, което продължава традициите на старото читалище „Светлина” и носи името „Хр. Коцев”. Двете читалища в новите условия започват активна културно-просветна дейност. Бързо се откроява многообразната дейност на читалище „Светлина”, в която се влага много ентусиазъм, творчески подход и дръзновение от секретарката Елена Петрова. Тази дейност е особено разнообразна в последните години, когато не един път читалището като цяло и отделни негови форми на работа се отличават и изтъкват от окръжните ръководства.
Последните години читалището работи за осъществяване на дългосрочна комплексна целева програма за естетическо възпитание. Тя обхваща времето до 1990 година и насочва вниманието към приближаването на ценностите на нашата национална култура до обикновените труженици, за формирането у тях на любов към красивото, към произведенията на изкуството. Същевременно, програмата има за цел да възбуди в обикновените хора творчески импулси, самите те да станат творци на естетически ценности. Всичко това е реален израз на тяхното работно място в междуличностните отношения, при възпитанието на децата, при уредбата на техния дом, улица, селище и тщ. За изясняване на основните положения на програмата работят две лектории — „Изкуството във времето” и „Красотата във фотографията”.
В изпълнение на основните изисквания на комплексната целева програма за естетическо възпитание и опита от предишната работа, продължават на по-високо равнище да се ползуват разнообразни, интересни и привлекателни форми на работа. Инициативите, които се осъществяват имат за задача да решават важна триединна задача:
— Да съдействуват за формиране на научен, марксистко-ленински мироглед, като раздават широко научни знания на трудещите се и младежта;
— Читалището да помага, като ползува разнообразни форми на работа за изясняване на най-актуалните социално-икономически задачи, да мобилизира усилията на хората зя тяхното срочно решаване при голяма ефективност и високо качество;
— Да организира културният отдих на хората в селището, като се опира на натрупания опит и традиции, които да съчетава със съвременните изисквания.
С всичко това се цели да се събуждат творческите възможности и дарованията на хората, да се възпитават естетически.
Особено активна дейност свързана с класово-партийното, с патриотичното и интернационално възпитание осъществява читалищната библиотека. Книжният фонд на библиотеката възлиза на 15 000. Девизът, по който тл работи през последните години е: „От всеки дом —читател”. Средно годишно читателите възлизат на повече от 500. Това говори, че починът на библиотеката се изпълнява успешно.
На читателите годишно се раздават по 21 000 тома художествена, научно-популярна и детска литература. В библиотеката се получават 63 вестници и списания. На жител в селището се падат по 10-12 книги, а на
108
читател по 18 книги, срещу 13 за окръга. Само тези цифри показват каква активност и колко голямо умение проявява читалищната библиотека при работата с читателите. Търсят се интересни, привлекателни, емоционално въздействуващи форми на работа. В Бов интересно преминава обсъждането на книги, което често става в присъствието на авторите. През последните години изключително полезни са обсъжданията на книгите: „Митко Палаузов”, „Солунските братя”, „В Ястребино свирят куршуми”, „Малкият учител” и др. Интересни също така са срещите с писателите Калина Малина, Атанас Душков, Цилия Лачева, Иван Василев, Кинка Костадинова, Николай Соколов и др.
Бурно се развива и читалищната самодейност. Към читалището активно работят 10 самодейни състава, в които са включени повече от 180 самодейци. За едно малко планинско село, където голяма част от хората всекидневно пътуват до Своге и София това е твърде голямо постижение.
Особено активно работи в годините на народната власт, смесеният хор, който има свой стил на работа, постижения и авторитет, свое подчертано място в цялостния живот на селището. Носител е на златни медали, лауреат е на зонални прегледи и фестивали, има записи в радио София, негози изпълнения са излъчвани по българската телевизия. Смесеният битов хор се ръководи от Константин Коцев, вече 15 години и работи целогодишно, с малки прекъсвания през летния сезон. Хорът непрекъснато се освежава с младежи, изпратени с поръчение от Комсомола. Напоследък е създаден самодеен женски певчески състав за разучаване на песни, взети предимно от местния фолклор. Само през 1980 година са разучени 7 обредни песни за лазаруване и комичкуване. Хорът подготвя своите програми съвместно с народния оркестър, чиито ръководител е Светослав Балтаков.
Към читалището активно работи и театрален състав. Постановките на този колектив се изнасят не само на сцената в Бов, но и в редица други селища, като Своге, Зверино, Врачанско, Новачене — Ботевградско, Лакатник и др. Последните години са подготвени и успешно изнесени от театралния състав такива пиеси като: „Клопка” от Н. Дочев, „Зрелостен изпит” от Б. Балабанов, „Две се млади залюбили” от Т. Влайков. От тези и редица други постановки голям успех има драмата „Вълчи времена” от Иля ??олен, поставена от Милка Николова, посветена на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Тази постановка е представена 14 пъти на сцената в различни селища. Пиесата на Б. Балабанов „Зрелостен изпит”, подготвена от Валентина Христова, изиграна при изключително голям интерес 12 пъти. Успешно се представя в района и комедията „Младоженците” от Емил Манов.
Изпълнено с много емоции е чествуването на 80-тия рожден ден на големия революционер и партиен функционер Кирил Митев /Кабзата/, което става на 11 юли 1980 година. На тържеството присъствува Николай Дюлгеров — първи секретар на Софийския окръжен комитет на БКП, Атанас Първанов — първи секретар на ОК на БКП — Михайловград, Георги Петров — първи зам.-председател на ЦК да Съюза на бойците против фашизма и капитализма, Анна Спанчева — председател на ЦК на Профсъюза на учителите и т.н. Съдържателен доклад изнася Иван Ненов, след което Н. Дюлгеров приветствува юбиляра и прочита следната телеграма, изпратена от другаря Тодор Живков:
109
„Драги другарю Митев,
От все сърце Ви поздравявям по случай удостояването Ви със званието „Герой на социалистическия труд”, за Вашия активен принос в борбата против фашизма и капитализма и в строителството на социализма и във връзка с Вашата 80-годишнина.
Това високо почетно звание е достойна награда за Вас — боеца командир на Метковската дружина от славното ни Септемврийско въстание през 1923 година, дееца на учителската профопозиция, самоотвержения полит-затворник с две задочни смъртни присъди, всеотдайния строител, отдал всичките си сили за тържеството на светлия комунистически идеал.
Желая Ви добро здраве, жизнерадост и щастливо дълголетие.
2 юни 1980 г.
Крепко Ви стискам десницата
Т. Живков”
В приветствието на Общинския комитет на БКП — Своге, прочетено от Ст. Георгиев, между другото се подчертава: „... Вашето име, другарю Митев, ще остане и в историята на училището в гара Бов, Защото Вие бяхте учител и на децата, и на техните родители. Отваряхте им очите не само за красотата на българското слово, но разгаряхте със същото това слово в душите им класова омраза. Комунистите от Свогенската партийна организация се гордеят с Вашата дейност на борец-революционер и педагог, в която съчетавахте по ботевски силата на меча и перото в името на великата цел комунизма”.
Атанас Костзнтинов прочита Указ на Държавния съвет на НРБ за удостояване на Митев със званието „Герой на социалистическия труд”. На юбиляра се поднасят много цветя, поздравителни адреси, изказват се много слова за антифашистката борба, за заветите на героите, за поръката с всички сили уверено да се върви към сияйните върхове на комунизма. Тази вечер предизвиква у бовчани много размисливи изживявания, събужда гордост, че бовски дейци с такава активност са участвували в антифашистката борба и признание към подвига на загиналите, ентусиазира хората за нови трудови постижения.
Колко умело тук се съчетава класово-партийното възпитание, патриотизма и интернационализма с мобилизацията за решаване на конкретни стопански и политически задачи! Този възпитателен ефект е още по-голям като се има предвид, че преди това по инициатива на читалището се обсъжда книгата на Кирил Митев „През бурите”, в която авторът поднася документално събитията, които се разиграват около него в годините на борбатн против фашизма и капитализма. И връхната точка на тази голяма борба всъщност се явява гара Бов, където под ръководството на Митев се организира група за снабдяване на революционното движение с взрив!...
Читалищното ръководство обръша сериозно внимание на работническата класа, на първенците от материалното производство. Много хора от Бов работят в различни предприятия. Много от тях, отличавани с награди са първенци. В знак на благодарност за техния всеотдаен труд се организират поздравителни концерти. Първият концерт, посветен на първенците, отличили се в предконгресното съревнование, е организиран на 13 март 1971 година. С много усилия всички са издирени и поканени да присъствуват заедно със своите семейства на тържеството. Най-изявените заемат място в
110
деловия президиум. Съобщават се данни за трудовите успехи, за похвалите, за наградите, които са получени в предприятията, след което на много от тях се поднасят цветя с пожелания за още по-големи достижения. Изнесен е голям концерт с участието на самодейни колективи от Бов, Своге, Церово. До късно в салона, в който присъсгвуват 350 души, ехтят призиви и слова на благодарност към труда на първенците.
Принос в културния живот на селището дава и създаденият младежки клуб „Христо Коцев”, който осъществява различни инициативи, свързани с естетическото възпитание и културния отдих на младежта. В него често участвува със свои програми младежкият инструментален състав, детският танцов състав, пионерският хор и детската духова музика. Младежкият клуб с разнообразните си инициативи е любимо място на младежта.
Много мероприятия се провеждат и за българо-съветската дружба.
Към културно-просветния живот на селището трябва да се прибави и голямата роля, която играе програмата на българската телевизия, на радиото, на печата и на киното. Всичко това съдействува да се формира научен мироглед, да се насочва вниманието към актуалните стопански и политически задачи, да се организира осмислен и съдържателен културен отдих за всички.
Силно развитие в годините на народната власт получава физкултурата и спорта. Някогашните традиции, обогатени и осмислени, сега са в пълен разцвет. Името на физкултурното дружество след Девети септември е различно, — „Планинец”, „Урожай”, „Скала”, „Миньор”. И отново „Скала”, името, което дружеството вече носи повече от 20 години, през което време е разработен и химн на клуба. Изключително богата и плодовита е физкултурната дейност в периода след 1949 година. През различните периоди след Девети септември председател на клуба и активни спортни деятели са Ради Цонев, Иван Тодоров Йовчев, Благой Коцев, Веселин Симеонов Петров, Михаил Георгиев Петров и Милчо Александров Вутов.
Най-популярен спорт в Бов е футболът, който постига особено развитие и успехи в периода 1949—1965 година., когато бовският състав участвува в „А” окръжна група. Играчи на отбора уаствуват в отборите на редица места като в София, Своге, Мездра, Елисейна, Ботевград и др. Последните години отборът непрекъснато се класира на първо или второ място в Костинбродската и в Свогенската футболна група.
Вторият популярен спорт, който се развива в клуба в голям мащаб е шахматът. Най-значителни успехи и най-голяма популярност шахматът получава след 1955 година. В това отношение Бов е едно от първите селища в Софийски окръг. За тази популярност особени са заслугите на Димитър Ангелов Николов, Милчо Ал. Вутов, Кръстю Георгиев Мирков, Андрей Цветков Иванов, Кирил Пешев Митров и др. На първата голяма победа шахматистите се радват през 1955 година, когато отборът се класира на първо място в републиканското първенство в системата на ЦКС в гр. Пловдив. От тогава досега отборът непрекъснато участвува с успех в местни, общински, окръжни и републикански прояви. През последните 14 години той 11 пъти е окръжен първенец. В Бов израстват трима майстори на спорта — Димитър Николов, Кирил Митрев и Милчо Вутов, пет кандидат-майстори и много разредници. През 1933 година в Бов е роден един от най-талантливите български шахматисти м.с.арх. Валентин Прахов — многократен участник във финалите на България, участник в Нзциокалпия и студентския отбор,
111
шампион на Албания и Тунис, където е бил на работа. В Бов се провеждат много и най-разнообразни състезания, включително национални и международни. Популярността на този спорт е дала отражение и в архитектурното изграждане на центъра на селището, където на мраморно шахматно каре е изобразен за първи път в България демонстративен дървен шах с големи фигури.
Тенис на маса е третият основен вид спорт, застъпен в КФС „Скала”, който събира симпатиите предимно на подрастващото поколение. Голяма заслуга за развитието на този вид спорт имат учителят Ангел Такев и Трайчо Иванов Пешев. Тенис на маса се развива активно, като спорт с участие в състезания от 1970 година. От 1973 година досега с този вид спорт клубът успешно се представя на всички окръжни първенства. За тази цел е подобрена материалната база, като тенис на маса може да се играе в училището, в младежкия клуб, в клуба на „Скакля”, в село Бов и в почивната станция в „Издримец”.
В различни периоди се развиват успешно и други видове спорт — леката атлетика, колоездене, волейбол, гимнастически и скиорски отбор. Постиженията на спорта в такива мащаби говори за грижите на партията и народната власт за създаването на благоприятни условия за неговою развитие. Той съдействува за хармоничното развитие на социалистическия труженик.
Наи-обобщено приносът на бовчани в годините на социалистическата революция се свеждат до следното:
1. В годините на народната власт се създават обективни предпоставки за пъпен разцвет на всички сфери на живота, за изява на личността и колектива, за развитието на икономиката и културата, за издигане на жизненото равнище на трудещите се. Води се активен политически живот, утвърждава се ръководната роля на партията.
2. В този период от време в Бов работят активни и предани на народа обществени, стопански и културни деятели. Под ръководството на партията, която непрекъснато подобрява и усъвършенствува своя метод и стил на работа в съответствие с порасналите потребности на живота, се оказва близка помощ и компетентно ръководство на целия обществено-политически и културен живот. Правилно се възприемат кадрите към творчество, дръзновение, високо чувство на отговорност, активна социална реализация. Селището уверено върви по пътя на бурното социалистическо строителство, изменя се неговия бит и социална структура.
3. Ръководството на административните учреждения, на обществените организации на училището и читалището и на клуба за физкултура и спорт се стремят да създават подем при реализирането на многообразните задачи. Особено важно е, че те дружно решават всички проблеми, като прилагат комплексен подход. В резултат на това бурно се развива социалистическото строителство, културно-просветната и физкултурна дейност, променя се начина на живот на трудещите се и на младежта. Новият обществен строй — разместил социалните пластове и повишил жизненото равнище, създава нелрекъснато благоприятни условия за дълбоки революционни промени в бита на хората, в издигането на тяхната културна и политическа съзнателност.
4. Културно-идеологическата работа, физкултурата и спорта, учебното дело, непрекъснато се подобряват, като завоюват нова територия и съдействуват за духовното извисяване на хората. Ползуването на разнообразни форми на работа, творчески прилагани при конкретните условия се отразяват
112
благоприятно на колективния живот на хсрата, на високата им социалистическа съзнателност, за организиране на смислен и съдържателен културен отдих.
Всичко това говори за дълбоки социално-икономически и културни промени, настъпили в годините на народната власт в Бов. Създадени са всички необходими условия за непрестанно умножаване на политическите, икономическите и културните достижения, за твърда и последователна борба за достигане на сияйните върхове на комунизма.