2. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ И УСКОРЕНО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО СТРОИТЕЛСТВО
Непосредствено след деветосептемврийското въстание една от важните задачи сгава горската кампания. Зимата да 1944-1945 година е изключително тежка за София. Хищническата експлоатация на мините и горското стопанство остават полуразрушената столица без огрев. На горските селища, в това число и на Бов, определят високи наряди за дърва. С оглед бъдещето на горското стопанство трябва да се секат предимно закелавели гори. Търговците на дърва обаче предпочитат да плащат глоби, но отказват да изпълняват нарядите. Налага се да се организира населението, за да се поправят старите и да се прокарват нови пътища до сечищата, да се изсичат и извозват дървата от гората. Особено трудна задача. Няма желязо за шини на колите, няма подкови и достатъчно фураж за добитъка. Но въпреки наличието на тези трудности, с много усилия и активна политическа работа за ангажиране на цялото население в студ и виелици, на София се изпращат редовно дърва. Софийските труженици се отблагодаряват с различни трудови бригади, които редовно отиват на гарата и в селото. Те носят шини и подкови, поправят калите, подковават добитъка, ремонтират сечива, печки, съдове, все със свои помощни материали и безплатно. А вечер се устройват народни трапези и веселия. Така укрепва единството между трудещите се от града и селото.
Към големите затруднения поради икономическата разруха от фашизма и войната се прибавят и трудности от незапомнената суша през 1945 година. „Няма да се отворят косите” — казват си селските стопани. И наистина, всичко по ливадите е изгоряло. В Зимевица, където най-много се коси и най-хубаво сено се получава, селяните не могат да откосят нито откос. Рано е подгоряла и шумата. Добитъкът остава почти без храна. Партията и правителството полагат много грижи. Вземат мерки най-рационално да се оползотворява сламата от Добруджа и от Дунавската равнина. От Съветския съюз се получават големи количества степно сено и овес. Но нуждите от фураж са много по-големи. Налага се част от добитъка да бъде продаден на държавата, за да се прехвърли в други райони, или за клане. Трогателна е картината при предаването на добитъка: мучат говедата, плачат и хората. За изхранването на останалия добитък преразпределят сеното и сламата, които се намират в стопаните. Разпределени са и получените от държавата три вагона слама един вагон степно сено и един вагон свес, но фуражът все не достига. За храна на добитъка използуват и сламата от покривите на къщите и кошарите. Освен това пастирите изкарват добитъка на паша по „Равента” и други усойничави и мочурливи места из Трескавец, На същите места пасат добитъка си и стопаните от Лесков дол. Това съдействува наново да се възбуди стария спор за границата между двете села. Някога в спор за тези места се е водила истинска война, както разказва Никола Колев. Хората се били със секири, пушки и коси. Имало е често и ранени. След това се зареждат характерните за онова време безконечни съдебни процеси, за които населението от двете села е плащало над 500 хиляди лева на адвокати, като Цвятко Петков.
В това трудно време в общината се получават различни писма и устни сигнали за свади между пастири от двете селища. Някои стари „поборници”, като Пешо Величков започват да шушукат, че ще има нова война. Поради голямата актуалност на този въпрос, той се обсъжда в партийната организация,
97
в дружбата и в комитета на Отечествения фронт. Решава се, да се устрои среща между ръководителите и някои по-възрастни стопани от Бов и Лесков дол. Срещата става през юли 1945 година в местността „Равента”. От Бов присъствуват кметът Благой Благоев и Д. Досков, Никола Колев, Симеон Вутов, Р. Конев, Георги Балабански и др., от Лесксв дол — кметският намесник и няколко по-възрастни стопани. Тук е и кметът на Своге Ботю Масларов. Кратките слова на двамата кметове, на Д, Досков и Никола Колев създават добра атмосфера за делови дружески разговор. Възрастните хора на двете села като пред съд разказват, кой къде е пасъл добитъка си преди повече от половин век, кои белези се считат за граница и пр. Накрая присъствуващите се разделят убедени, че спорът за границите е временен и възниква само при сушави години, че сега е безпредметно да се спори, защото всичко е изгоряло и паша няма. Представителите на двете села водят диалог за новите отношения между хората и за бъдещото развитие, при което въпросът за границите между отделните селища постепенно ще отпада. Има много разумни призиви за мирно съжителство и добросъседско разбирателство, което трябва да характеризира отношенията в новото социалистическо общество. Още същия ден на голямо общоселско събрание организирано на гара Бов се съобщава на населението. Разбира се, някои дейци, нямащи положително отношение към новата власт използуват този случай, за да интриганствуват и заговорничат срещу властта на Отечествения фронт. Пускат се слухове, че кметът на Бов е продал „Равената” на лесковдолци и е получил лични облаги. Тези слухове при съществуващите затруднения стават причина събранието да протече доста бурно, но накрая надделяват трезвия разум, правдата и вярата в народната власт. Събранието единодушно приема решението на съвместната среща.
Съгласно нормативните документи пред народната власт стоят за решаване и различни други задачи. Във функциите на кмета влиза и тази на съдия по някои граждански дела. Четвъртък е определен като ден за разглеждане на такива дела. Деловодителят на общината Ангел Щимарски редовно подготвя папката с делата. При разглеждането им кметът на Бов Бл. Благоев установява, че почти всички дела са от Заселе, че произшествията са съвсем незначителни и хората могат предварително да се разберат. За да се съкратят разходите Отечественият фронт назначава комисия, която безплатно да прави оглед и да следва линията на помиряване на двете страни, за да не се задълбочава конфликтът и за маловажни неща да се стига до съда в Своге и София. В резултат на това се избягват почерпванията, излишните разходи и губенето на безценно време. И най-важното хората се насочват към съдружен сговорчив живот, на добри, другарски отношения. Това е едно сериозно постижение на новата власт, което съдействува правилно да се възпитават хората в духа на социалистическия морал и етика и не позволява да се отклонява вниманието на хората в оня момент от основните политически и стопански задачи.
През 1945 година ръководството на българските железници предприема електрифицирането на гарата. Представителите на ОФ комитет, изхождайки от жизнено важните интереси на населението влизат във връзка с ж.п. управление и предлагат да се постави по-мощно динамо, за да се електрифицира и селището около гарата. Предложението е прието. На публично събрание този въпрос се обсъжда от цялото население и се избира комисия по електрифицирането в състав: Бл. Благоев, Хр. Ангелов, Цоньо Мирчев и Марко Соколов.
98
Задачата на комисията е да намери инженер, който да разработи план, след което да се осигурят техници за външната и вътрешна инсталация. Нужно е също така да се доставят стълбове, куки, чашки и пр. и да се събере от населението стар бакър срещу който да се получи необходимата жица. Въпреки многобройните трудности с активното участие на цялото население тази задача е изпълнена и селището на гарата светва. Това е една голяма победа на отечественофронтовската власт, която положително и с благодарност се оценява от населението.
След Девети септември пред читалищните деятели се открива широко поле за културно-масова дейност. Но читалището не разполага дори с помещение за библиотека. Публичните събрания, театралните представления и другите културно-масови инициативи се правят в училищните стаи. Нуждата от сграда за културни нужди на населението е крещяща. Няма и средства за строителство на нова сграда. Всички сити в този периоп се хвърлят за възстановяване на парадното стопанство. Хората сами започват да обмислят различни инициативи.
В началото на 1945 година, по предложение на комунистите, в комитета на Отечествения фронт се взема решение да се сложи налог на спиртните напитки и средствата да се използуват за построяването на читалищен дом. Налогът наричат „ФОНД КУЛТУРНИ НУЖДИ”. Освен от налога на спиртните напитки, определените средства се събират от някои глоби. Така например Петър Дявола от Зимевица залавят да продава чувал телешко месо на черна борса. Ако му съставят акт от общината трябва да го предадат на прокурора. След това следва съд, затвор..., изобщо очаква го тежко наказание. Предлагат му да внесе 5000 лева в полза на читалището и да обещае, че повече няма да се занимава с черна борса. Той приема и внася сумата, срещу която му се издава квитанция от читалището. Има и други подобни случаи. Към 1946 година във „ФОНД КУЛТУРНИ НУЖДИ” са събрани около 300 000 лева.
Успехите правят впечатление в околията. Бовската община се нарежда на едно от първите места в околиягг и за Първи май Бл. Благоев е удостоен от Националния съвет на Отечествения фронт със званието „Кмет-ударник”. А малко по-късно, околийската партийна конференция, като оценява положително цялостната дейност на бовската община избира. Бл. Благоев в състава на околийската партийна контролна комисия, като при конструирането ѝ става неин председател. Това налага от 1 юни 1946 г. той да бъде изтеглен на щатна работа в ОК на БКП.
Една от основните грижи на партийната организация през този период е и тази да се стабилизира и бързо да се активизира дейността на потребителната кооперация, която по това време има само един магазин. В новите условия кооперацията придобива изключително значение. „При условия на максимално коопериране на насехезието-— учеше Ленин — сам по себе си постига своята цел онзи социализъм, който по-рано предизвикваше основателни насмешки, подсмиване, пренебрежително отношение към себе си от страна на хора, справедливо убедени в необходимостта от класова борба, борба за политическа власт и т.н.”. Поради това „изключително значение има тази кооперация, първо, от към принципиапна страна ; собствеността на средствата за производство е в ръцете на държавата/, второ, сткъм преминаване към нов ред колкото е възможно по-прост, по-лесен и по-достъпен за селянина път”. [1]
1. Ленин, В.И., Избрани произведения в пет тома, т. 5, стр. 324-325.
99
В такава светлина пред кооперацията в Бов, макар и ограничена по обхват на своята дейност, която не обхваща коопериране на земята, в тоя момент стоят големи и отговорни задачи, които поставя новото време. От нея се изисква активно да съдействува да се подобри снабдяването на населението с промишлени стоки и хранителни продукти, да поеме пласмента на кариерните материали и дървета за огрев, за да се премахне експлоатацията на каменарските и горски работници от търговците и спекулантите. За тази цел е подменен персоналът в кооперацията, като с партийни поръчения се изпращат на работа кадърни, инициативни и справедливи хора: Георги Пешев Щимарски — за магазинер, Петко Тодоров Леков — за доставчик и отговорник за дървопласмента и Христо Ангелов Колев — ръководител и касиер-счетоводител, Въпреки разгорилата се борба и съпротива на търговиите за къс период от време почти цялото производство на кариерните материали и дърводобива преминава през кооперацията. Ликвидирани са и частните бакалници и търговията с брашно и храни. Колю Петков Симеонов още през 1946 година пръв преминава, заедно с цялото си имущество на работа в кооперацията. Последователно на отговорна работа в кооперацията изпращат Радой Петров Стефанов, Петко Тодоров Лаков, Иван Андреев Петров и Владо Димитров Алексов. При непрекъснатите грижи на партията кооперацията се движи по възходяща линия. Преустроена е фурната, на два етажа се строи нова търговска сграда с ресторант и битов кът, колониален и манифактурен магазин. През 1970 година бовската кооперация, заедно с Церовската се обединяват с кооперация „Социализъм” в Своге. Кооперацията към 80-те години има вече 11 търговски обекта, три за обществено хранене, хлебопродавница, три млекосъбирателни пункта, или общо в системата на кооперацията работят 35 души.
След национализацията, извършена на 23 декември 1947 година кръчмите и общинските кариери преминават към общината, като производствени поделения на отделна стопанска сметка, а по-късно те се обединяват в отделно общинско стопанско предприятие „Искра”. В новото предприятие партията изпраща с поръчение Петко Тодоров Деков, а в последствие — Митко Николов Колев. Големи са трудностите в тоя момент — старите търговци търсят начин да вредят, за да се провали предприятието, а производствениците не са свикнали да работят по 8 часа. Те не отказват да се трудят там, но само през свободното си от полската работа време. Трудностите, макар бавно и мъчително се преодоляват и в предприятието остават постоянно заети 80 души. По-късно, през 1950 година се образува околийски промкомбинат, в който се влива и бовското предприятие. Към ДП „Кариерни материали” има цех за диабазовата кариера за производство на фракция за висококачествен бетон за строежите, в който работят над 90 работници. На гара Бов работи и цех „Картонаж”, който е към завод „Хаджи Димитър” — Своге. Този цех преодолява редица трудности и сега в него се трудят 150 души. В резултат на грижите, които полага партийната организация за осигуряване работа за местното население в Бов са разкрити още два нови цеха, в които са заети общо 30 души. Тук е открит и цех от ТКЗС — Лакатник. Общо в шесте цеха през 1980 година работниците възлизат над 300 души. Това е сериозно постижение, осигурява се пълна заетост на работната сила.
Особено бурно социалистическото строителство във всички сфери на живота се развива след историческия Априлски пленум на ЦК на БКП
100
/1956 г./ Това строителство, което всъщност из основи изменя живота и бита на хората върви по няколко направления.
— С ускорени крачки се развиват и разширяват местните промишлени предприятия, които поглъщат постоянно много по-голям брой работна ръка.
— Разширява се промишления потенциал в цялото Искърско дефиле, особено в Своге, Лакатник и Елисейна, където друга група довчерашни селски стопани се насочват.
— Бурното развитие на социалистическата промишленост в София също така привлича части от хората, които при удобните влакове запазват своето местоживеене в селого.
— През тои период се формират различни работни групи от строители, заети с благоустройството и ускореното строителство на гарата, където се явяват редица нои обществени и частни сгради.
Тези години остават паметни за двете селища — хората на практика почувствуваха предимствата на новия социалистически живот, жизненото равнище бързо расте.
В този период настъпиха и редица структурни промени, засили се движението на населението от селото към града и някои други селища.
През тези години по различни причини в селото е налице силно миграционно движение. То дава отражение на стабилитета на работната сила, на перспективното решаване на многообразните задачи, на политическия живот. Движението на населението протича по няколко направления. Голямата част от населението, което напуска селото отива на гара Бов. Всъщност, там се създава ново селище на основата на хората, които идват преди всичко от селото. Това става още в първите години на народната власт, когато гарата бързо се превръща в подчертан средищен център на търговия, учебно дело, административен и културен живот. Този процес не е затихнал и сега. Все още жители на селото строят свои къщи на гара Бов, като същевременно запазват жилищния си фонд в селото. Разбира се, на гара Бов слизат и хора от някои други селища и махали, като Заселе и Зимевица, но това население е малочислено и то не дава облик на новото селище. Друга част от населението отива на работа в София, където бързо развиващата се промишленост поглъща все повече нова работна ръка. Не малка част от тези хора обаче запазват своите връзки със селото, те си идват след работа, като поддържат и частно стопанство. Наблизо до Бов, като районен център се очертава град Своге, който с бързи темпове се развива. Строят се нови промишлени и други предприятия. Нуждата от работна ръка е голяма, поради което една част от хората в село Бов се насочват към тези обекти. Друга част пък участвува в строителството и поддържането на разрастващата се железопътна линия и новите минни разработки. Поради това структурата на населението се изменя, макар че по показатели тези тенденции трудно се разкриват. Все пак те са видни от следната таблица.
Таблица за движение на населението
101
От таблицата по преброяване се вижда, че в периода 1910-1920 и 1934-1946 г. има макар и незначително намаление на населението. Първият период обхваща двете войни — Балканската и Европейската, а вторият — изселването на част от населението във връзка със залесяването и укрепването на част от селището от системните пороища. Намаляване на населението има и през 1946 година и в периода 1956-1965 година, което е свързано с разместването на работната сила. Процесът на движение към гара Бов най-ярко е отразен в периода 1956-1975 г., когато жителите на село Бов от 1557 намаляват на 533, а в същия период, жителите на гара Бов от няколко се увеличават на 1177 души. От таблицата ясно личи, че всъщност това е едно и също население, което в различните години се придвижва с по-ускорен темп от едното към другото селище. От друга таблица пък ясно личи, че заедно със създаването на нов жилищен фонд на гарата, старият жилищен фонд в селото се запазва. Така че през 1975 година при преброяване на населението, жилищният фонд в двете селища е в следните граници:
Към 30 април 1983 г. общо населението на Бов е 2000 души от които в гара Бов — 1470 и в село Бов — 530 души.
При тази структура на населението и на жилищния фонд се развиват село Бов и гара Бов ч участвуват активно в изграждането на зрялото социалистическо общество.
При тези условия все повече грижите и вниманието към селското стопанство и животновъдството намаляват. Броят на културите, които се засаждат, е ограничен, като главно се сеят царевица, картофи, боб и различни зеленчуци. Пшеницата почти изцяло изчезва. В овощните градини се отглеждат сливи, ябълки и круши. Това са частни градинки, отглеждани без да се ползуват съвременните агротехнически постижения, като реколтата се използува главно за варене на ракия и за приготовляване на различни видове консерви. Намалява и брояг на животните, които се отглеждат в личните дворове на хората. В края на 1980 година например в село Бов има говеда и телета -181, овце — 2001, кози — 91, свине — 52, птици — 679 и т.н.
А развитието на животновъдството като водещ отрасъл в селското стопанство за гара Бов и за село Бов може да се види от следната таблица:
102
Въпреки, че хората от селото все повече насочват своите сили и внимание към промишлеността, от където идва главното им препитание, и че селото заедно с гарата се превръща от аграрно в промишлено-аграрно, все още има неизползувани възможности за развитие, особено на животновъдството. Би могло да се обмислят различни форми на стимулиране ползуване на някакви по примитивни форми на взаимопомощ и коопериране, каквито вече практиката и живота подсказват. Това ще съдействува да се повишават финансово-икономическите възможности на хората, да се използува по-резултатно труда на пенсионери и цеца, да се съдействува за получаване на повече продукция, необходима за задоволяване на собствените потребности на всяко семейство.
Особени грижи се полагат през тези години за благоустройството на селото. Новото общество изисква нови хубави и спретнати къщи, красиви асфалтирани улици, благоустроени алощади, удобни обществени сгради, водоснабдяване и електрификация. Може ли да реши тази задача бовската отечественофронтовска общественост? Ще се измени ли живота на отделния човек, ще се създадат ли колективни навици, добри междуличностни отношения между хората? Има ли условия за по-високо жизнено раннище, за благоустройство и хигиенизиране. Тези въпроси вълнуват партийните членове и отечественофронтовския актив. Те последователно се решават с дружните сили на комунисти, земеделци и безтшртийни.След малката електрификация през 1945 г., в 1947 година започва цялостно електрифициране на селището на етапи, поради разпръснатия терен, като до 1960 година са напълно електрифицирани Бов и всички махали, без Габровница, която получава електричество през 1964 година. Може с основание да се каже, че почти цялата работа по електрифицирането се извършва с доброволния труд на населението. През 1959 година се прави канализация на гара Бов и водопровод за махалите Лускач и Търно, където всички домакинства са водоснабдени. На трудови начала се канализира и махала „Скакля'”, През 1955 година на гара Бов се построява мост-пасарелка над ж.п. линия, който съединява цех „Картонаж” с махала Търно, а по-късно през 1961 година -мост на река Искър и корекция на р. Трескавец. Като по-крупен обект след 1961 година е направен петкилометров водопровод от „Изворо” за гара Бов и „Кузлица”, новото трасе на пътя между гара Бов к село Бов, което е асфалтирано, изградени са две телевизионни кули, малка търговска сграда с клуб в махала „Скакля” и т.н.
В последните няколко години вниманието на ръководствата на селото се насочва още по-конкретно към изпълнение на разгърнат комплексен план за социално-икономическо развитие на гара Бов. Асфалтираха се отсечката от пътя гара Бов до Кукла, улицата от Кукла до Диабаза, улица „Волга”. Направиха се подпорни стени и облицовки. Особена упоритост и умение се прояви при строителството на телевизионната кула, която благодарение на масовото участие на населението се извършва, за два месеца по стопански начин, като бяха дадени повече от 1,000 безплатни трудови дни. Започна се съшо така строителство на физкултурен салон към училището и се завърши малък, но кокетен и естетически изграден пластмасов мост в центъра на гарата. На стопански начала се строи клуб и магазин в кв. „Младост”. [1] В това
1. Отчетен доклад на кметството за 1982 г., стр. 2-5.
103
отношение партийната организация и кметството проявяват голяма находчивост и умение за мобилизиране усилията на хората за решаване на животрептущи задачи. Полезна и насърдчителна е инициативата да се сключват договори между кметството и низовите организации на Отечествения фронт за строителството на дребни, но особено необходими обекти по махали и квартали. Сега благоприятните условия бовчани използуват за усилено социалистическото строителство. Главното внимание е насочено към гарата, където всъщност е съсредоточено цялото население. Нужно е с ускорен темп да се създава необходимата материална база. И в сравнение с миналото, Бов бързо се преобразява. Развитието на мините и флотационната фабрика при „Издримец”, механизираното производство на ломен камък, плочи и балас при каменните кариери, организирането на дейността, на промкомбината с различни цехове, увеличаването на търговските и комунални заведения -всичко това осигурява за бовчани целогодишна заетост и работа за всички ония, които не са ангажирани в производството в София и Своге или по ж.п. линията. С всеки изминат ден се създават благоприятни условия за по-заможен и културен живот. В резултат на добрата организация и съзнателното участие на хората в производството продукцията бързо се увеличава. Най-големият цех „Диабаз” в ДИП „Искърски пролом”, модерно механизиран, също бързо увеличава производството си. Първоначално то е 3000 кубически метра филц месечно, до средата на 1970 година се увеличава на 9000, а до края на годината възлиза на 10 000 куб. метра. [1] В къс период от време се изграждат много нови обществени сгради — кметството, читалищен дом, сграда на здравната и ветеринарна служба, фурна, училище, модерно ученическо общежитие, търговска сграда с модерен ресторант, оформи се красив площад, асфалтират се много улици.
Особено усилено започва строителството на нови жилищни домове. За един период от 20 години са построени над 300 нови три и четириетажни къщи. Само в периода 1972—1973 година са издигнати 48 нови съвременни жилища. [2]
В тези години местното ръководство обръща сериозно внимание на благоустройствените мероприятия. Само през 1972 година за благоустройството в бюджета на съвета са осигурени 200 000 лева. Направени са около 15 хиляди квадратни метра асфалтови настилки и запечатки. Осигурен е повече от 700 кубически метра бетон за подпорни стени в селото, оформя се декоративна стъпаловидна алея по ученическото общежитие с живописно осветление. През това време селото е напълно канализирано и водоснабдено. Завършен е и масивният бетонен мост през Искъра. С труда на населението се прави туристическа алея „Скакля”, дълга 3000 метра и парк до Заселе на името на Ив. Вазов.
Заедно с това се изменя и бита на хората. Тяхните домове са обзаведени с модерна съвременна мебел и електроуреди — печки, хладилници, радио и телевизионни апарати. Осем пъти дневно модерни автобуси свързват Своге с гара и село Бов и някои от махалите. И най-далечните махали са електрифицирани. Новата телевизионна кула позволява всички телевизионни апарати на гарата и в селото да получават ясно телевизионно изображение.
1. Милчо Вутов, Устрем, бр. 4, 1970 г.
2. Софийска правда, бр. 34, 23 март 1973 г.
104
През последните години здравеопазването все повече се подобрява. Тук има здравна служба с лекар, зъболекар и акушерка. Сега се води борба с типичните, местни белодробни заболявания, както и с детската смъртност, която до скоро беше с доста високи показатели. В това отношение се обръща внимание на превантивните мерки и особено за насаждане здравни навици в борбата срещу религиозните и суеверни предразсъдъци.
Всичко това влияе на появата на нови съвременни традиции и обичаи, на промени в личния живот на хората, в тяхното облекло, култура, навици.
Това са завоевания, които в Бов се постигат за няколко десетилетия. Някогашното изостанало село с примитивно селско стопанство и земеделие в условията на народната власт се превръща в развито промишлено-аграрно селище с бързо развиващ се обществен сектор. Този процес на бурно развитие на селището щеше да бъде още по-бърз, начина на живот с много по-бързи темпове щеше да се измени, ако тук беше създадено трудовокооперативно стопанство, в което колективният труд и колективната отговорност щяха да съдействуват с още по-ускорени темпове да се изменя съзнанието и живота на хората. Но очевидно в това балканско село с разкъсани парчета земя няма необходимите условия за това. Този колективен живот и навици очевидно ще се формират в наличните промишлени предприятия, в ежедневния живот на хората от селището.
В новите условия Бов се превръща в едно съвременно социалистическо селище със свой богат духовен живот и динамично социалистическо строителство.
Всичко това говори за една ясно изразена строителна и благоустройствена политика след Априлския пленум /вж. приложената справка/. Построеното през тези години създава удобства и по-добри условия за живот на хората. Това са дела, които сами говорят за големите възможности и предимства на новата власт. В реализацията на тези дела активно участвуват бовчани и затова те ги считат с основание за свои. Но зад тях стои умението, възможностите и силите на безброй кадри, работили всеотдайно за разхубавяването на своето селище под ръководството на партията, с участието на другите обществено-политически организации. Особено голяма е заслугата и активната намеса на кметовете и председателите на съвета. В периода след Девети септември 1944 година партията изпраща с поръчения за председатели и кметове комунистите Благой Благоев, Ради Цонев, Радой Петров, Иван Николов, Христо Ангелов, Петко Тодоров, Веселин Симеонов. Ценко Иванов и Милчо Вутов. Голяма заслуга за изграждането на селището имат героят на социалистическия труд о.з. генерал Кирил Митев — Кабздта, както и Благой Коцев, Митко Николов Колев, Графка Вачева, Веселин Гергов, Крум Петков Симеонов и др.
В гара Бов е роден и Огнян Дойнов — член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП.
Дълбоките социалистически промени, които настъпват в селището, стават през това време. Бовчани могат да бъдат горди, че под ръководството на партията са работили такива достойни синове, които влагат много сили, цялото си умение, за да могат с помощта на обществеността да преобразят родното селище. На тях и на всички други общественици — партийни секретари, председатели на дружбата, секретари на читалището, директори на училището, ръководители на стопански предприятия, на всички останали активисти може да им се изкаже от подрастващите поколения благодарност и
105
признателност за тревогите и безсънните нощи, за преданността и ентусиазма, за напрегнатите делници и празници, в които са работили за преобразяване и разхубавяване на живота в тези трудни и динамични години.