1. ПОБЕДАТА НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ И УСТАНОВЯВАНЕ НА НАРОДНА ВЛАСТ. ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ
В навечерието на девети септември 1944 г. в настроението и политическите схващания на болшинството от хората настъпва коренен поврат. Все по-често се изказват публично оценки за неизбежния край на фашизма и победата на революционните сили в България. Това създава страх и несигурност сред фашизираните елементи и техните съмишленици, а от друга страна повишава увереността на широките народни маси в близката победа.
На практика в Бов се създава оная революционна ситуация, за която с пределна яснота говори Ленин в своята работа „Марксизмът и въстанието”.
Първо. За революционна промяна беше работническата кла, каквато вече съществува по това време в селището. Една част от нея са хора, които по-рано са членували в РМС и в партията, минали са през полицейските участъци и през най-трудните моменти не са загубили своята вяра в победата на революцията. В този момент, следователно, прогресивната класа е убедена и готова да отива на революционна промяна, на въстание.
Второ. На лице е всенароден революционен подем. Широките народни маси — работници, бедни и средни селяни, народна интелигенция вече открито изявяват своето несъгласие със стария строй. Те говорят и се вдъхновяват от решителни промени, които да настъпят в икономиката и политиката, в техния живот. Лишени от най-необходимото за живот, разочаровани от политиката, която води прогерманското правителство у нас, изстрадали от политическите ограничения и репресии, те са подготвени за промени. Народът с часове стои на площада и с радост коментира настъпващите събития. И въстанието, както изисква Ленин, може да се опира на неговия революционен подем.
Трето. Настъпва силно колебание в управляващите дейци. Класовите врагове в селището отстъпват, губят своя първоначален подем и завоювани позиции. Кметът и двамата полицаи на общината още на 7 септември са напуснали своите места, народният представител Цвятко Петков — идеолог на фашизма се е престорил на болен. Това колебание през лятото на 1944 година с всеки изминат ден все повече се засилва, за да достигне в дните преди девети септември своята връхна точка. Настъпва истинска паника във фашисткото обкръжение.
Това е преломен пункт в историята на селището. С всеки изминат ден, колебанията стават най-силни в редовете на врага, бързо зреят политически
84
за делото на революционните промени нерешителните, слабите, половинчатите доброжелатели на революцията. [1]
Такава е революциинната ситуация в цялата страна. Тази вътрешна обстановка и благоприятните външни условия налагат бързо да се действува с оръжие в ръка, като творчески и конкретно се анализира създадената обстановка. [2]
В такава политическа обстановка, още в тъмни зори на 8 септември 1944 г. след разбиването на Плевенския затвор в гара Бов се завръща бившият директор на прогимназията, старият комунист Кирил Митев, заедно с брат си Стефан — и двамата осъдени от фашисткия съд на доживотен затвор. Още не видял се със семейството си Кирил Митев организира бойна група в състав: Кирил Митев, Благой Благоев, Стефан Митев, Тодор Митев и Петър Веселинов от Мездра. [3] Така създадената група рано сутринта на 9 септември заминава за София и на ул. „Екзарх Йосиф” установява връзка с Екатерина Аврамова, Петър Михайлов, Коста Байчински и др. В София въоръжават групата със шмайзери и пистолети. На Кирил Митев дават писмен документ, с който го определят за командир на групата с указание да се направи проверка на гарите по Искърското дефиле и се окаже конкретна помощ по завземането на властта и укрепването на новите революционни органи. На гара София към групата се присъединява и Борис Йорданов от Лакатник. Групата тръгва по дефилето с влак, който се движи по разписание — разпореждане на Кирил Митев. На всяка гара и спирка се прави проверка на общината, пощата, състава на кадрите, които в този момент оглавяват народната власт. Установява се пряка телефонна връзка с изявени комунисти и земеделци, както и с честни безпартийни в съставите и съседни села, дават се указания за първите прояви на новите органи. По този начин бовската група играе районна роля, като съдействува за установяването и укрепването на народната власт в селищата, разположени по Искърския пролом.
По решение на групата на гара Бов остава Благой Благоев със задача да се свърже с местните комунисти и земеделци и да установи народната власт като се завземат общината и пощата и се изземе всичкото налично оръжие. Да се задържат веднага народните врагове Цвятко Петков и Найден Гергов. На гара Бов бойната група посрещат ентусиазирани местни и евакуирани младежи. С помощта на Асен Симов и Стефан Талев и др. се създава местна група, която в следващите дни се увеличава като прераства в народна милиция с командир Кирил Митев.
Първата задача на местната група е да овладее и осигури съдействието на намиращата се там войскова част. С тази задача се заема лично Благой Благоев, който сам отива в помещението на войниците и в присъствието на подофицера Трифонов съобщава указанието на новото отечественофронтовско правителство — войсковите части да оказват съдействие на представителите на народната власт. Той иска конкретна помощ за установяване на въоръжен патрул, за ареста и изземването на оръжието от бившите властници
1. В. И. Ленин, Избрани произведения в пет тома, т. 2, стр. 174-175.
2. К. Маркс и Ф. Енгелс, Соч. т. 8, с. 98-99.
3. Спомени за установяване на народната власт на гара Бов от Благой Благоев, Ради Колев, Кирил Митев и Асен Симов, стр. 1, Читалищен архив.
85
и техните привърженици от „Обществаната сила”. С „Ура!” Да живее народната власт!” се отзовават веднага войниците Георги и Симо — мобилизирани работници от София, с които Благоев поддържал връзки още по-рано. Подофицерът Трифонов без съпротива се поставя заедно с останалите войници на разположение на представителите на народната власт. По-нататък всичко протича по предварително начертания план. Извикан е служителят от общината Ангел Митров Щимарски да предаде ключовете и оръжието. Едновременно с това е завзета и пощата, където заедно с пощенския служител Цоню Кардашки се поставят да дежурят и двама души от бойната група. С оръжието иззето от общината се въоръжава местната група. Създават се няколко въоръжени патрулни групи от войници и бойци от групата. Под домашен арест е поставен Цвятко Петков. Изземва се оръжието от всички, на които предишната власт е раздавала.
След като се овладява властта на гара Бов, Асен Симов и Стефан Талев отиват в село Бов, където се свързват с Ради Цонев. Тримата обезоръжават и задържат лакея на Цвятко Петков — Найден Гергов Бачов, определен за командир на „Обществената сила”, който стреля и лично залавя ранен партизанин, по-сетне разстрелян в село Литаково.
До вечерта на Девети септември всички задачи по набелязания план без нито един изстрел успешно се изпълняват. През тази нощ почти цялото население на гара Бов е будно. По инициатива на младежите незабавно започва украсата на общината, пощата и гарата. От червено сукно правят знаме, с обшити от бяло платно сърп и чук, на едната страна, а от другата — надпис „Отечествен фронт”. Младежът Драгомир Николов — ръководител на движението на гарата рисува на листове от шпертплат портретите на Сталин и Георги Димитров. Пътниците, които на 10 септември с първите влакове минават през гара Бов гледат и разплакано коментират поставената украса. Някои вдигат юмруци за поздрав на патрулиращите въоръжени групи.
След завръщането на Кирил Митев от Мездра на 10 септември се създава Комитет на Отечествения фронт, утвърден на кратък ентусиазиран митинг. В него включват: Благой Благоев,— председател и членове: Ради Цонев — секретар и представител на БРП /к/ и д-р Д. Досков, представител на БЗНС.
Това съвсем ясно е отразено в протокол № 1, който гласи:
„Днес, на 10 септември 1944 година Кирил Митев, командир на бойното ядро „Искърско дефиле”, Благой Николов Благоев, член на бойното ядро, д-р Досьо Досков, земеделец и Ради Цонев Колев, комунист се събра в общинския дом за образуване комитет на Отечествения фронт в състав:
1, Благой Иванов Благоев — председател, д-р Досъо Досков и Ради Цонев — членове. Така съставения комитет:
а/ уволнява досегашният кмет Асен поп Кръстанов;
б/ назначава се за кмет на Бовската община Благой Ник. Благоев.
Комендант: /п/ Кирил Митев
Комитет на ОФ: /п/ Благой Благоев
/п/ д-р Досков и
/п/ Ради Цонев
По поръка на Кирил Митев комитетът на Отечествения фронт решава да предложи Благой Николов Благоев за кмет на Бовската община и Гане
86
Димитров за кметски наместник на с. Заселе. Освен това се утвърждават още: Ради Цонев за комисар по снабдяването, д-р Досков — отговорник за обществените порядки и Никола Колев — отговорник по стопанските инициативи.
По решение на комитета на Отечествения фронт уволняват секретар-бирника Георги Кацарев, като активен привърженик на бившата фашистка власт. Извършват се и други персонални промени в общината, пощата, кооперацията и читалището. Разпускат се разпределителните комисии по снабдяването и реквизиционните комисии. За първи път на публично общоселско събрание и на махленски сбирки се избират новите органи, в чийто състав влизат комунисти, земеделци, безпартийни, жени, младежи.
Тези органи предварително се обсъждат от групи изявени в миналото активни ремсистки и комунисти. Но партийна организация още няма. Тя се създава на 23 септември 1944 г. На учредителното събрание присъствуват 10 души, а именно: Благой Благоев, Ради Цонев Колев, Митко Николов Колев, Димитър Василев Иванов, Иван Ангелов Митров, Иван Пешов Минов, Крум Петков Симеонов, Георги Миленков, Васил Георгиев Колев и Димитър П. Маринков. [1] Избрано е партийно бюро в състав от трима души със секретар Благой Благоев и членове Ради Цонев и Иван Димитров. Наскоро след това се възстановява и местната дружба с председател Христо Стаменов Илиев. [2]
След изграждането на организацията започват да приемат най-активните, прогресивните хора, които по различни причини не участвуват на учредителното събрание Асен Симов Динев и Пешо Николов Колев — взели дейно участие при установяване на народната власт при учредяване на организацията отсъствуват от селото. Активистката Божана Митева е болна, поради което е приета за член на партията на 14 октомври 1944 год., Здравко Тодоров Леков, Петко Тодоров Леков и Георги Пешев Щимарски след уволнението си от казармата също са приети за партийни членове. До края на 1944 година приемат още Елена Георгиева Миленкова, Катя Благоева и Митко Митев Сараджов. В тези условия е нужно още повече да се масовизира партийната организация. Затова с протокол № 9 от 11 ноември 1944 година се решава да се приемат за членове всички мъже и жени, които пожелаят и нямат противонародни прояви и порочни наклонности. По-късно, с протокол № 11, м. декември се обяви за агитационен месец. През следната година приемат още 13 души, един идва от друга организация, 9 души отпадат и трима отчисляват. Така в края на 1945 година организацията наброява 26 члена. През 1946 година приемат още 8 члена, други се отчисляват и в края на годината партийната организация наброява 30 члена. Организацията вече е достатъчно голяма, за да се дадат указания да се ограничи временно приемането на нови членове и да се положат максимално усилия за издигане тяхното идейно-политическо равнище. Тогава наименоват партийната организация „Искра” — на името на известния Ленински вестник.
Работата все повече се стабилизира — провежда се учебна година, на събранията преди дневния ред се разучават и Деят революционни песни, а всичко това повдига духа и самочувствието на партийните членове. В първите години вътрешнопартийният живот е активен и ползотворен. Редовно се
1. Доклад по случай чествуването 35-годишнината от учредяването на ППО в Бов, стр. 3-4.
2. Спомени, Р. Цонев, стр. 3.
87
провеждат заседания и събрания, обсъждат се и се решават най-актуалните въпроси, настойчиво се убеждават хората за активно участие в строителството на новия живот, което съдействува да се повишава авторитета на комунистите, хората да им вярват и да вървят след тях. Това показват и изборите, които се провеждат на 15 май 1949 година за общински съветници в Бов. По избирателните списъци са вписани да гласуват 854 души. В изборите участвуват 772, от които 74 на сто дават своя глас за кандидатите на Отечествения фронт. Това е голямо постижение в оня момент, когато враговете на народа водят бясна кампания, когато придобивките от народната власт все още не са така изразителни, а дребнобуржоазните схващания обхванали от по-рано голямата част от населението, осезателно се чувствуват. Тези избори показват също така, че на партията и на Отечествения фронт предстоят още много трудности, че трябва още по-добре да работят с хората и да се стремят бързо да решават наболелите и неотложни въпроси.
Така, стъпка по стъпка партията печели авторитет и обаяние сред хората, увеличава се и нейния състав. В началото на 1980 година териториалната партийна организация наброява 56 члена, от които — 40 мъже и 16 жени. От тези партийни членове 39 са приети в Бов, а 17 — другаде, но по различни причини се прехвърлят в бовската организация. От приетите в Бов партийни членове поради смяна на работа и местожителство 17 се зачисляват в други организации. В Бов има още 35 партийни членове, които членуват по месторабота, или общо в населеното място има 91 партийни членове.
На 27 септември 1944 г. учредяват ремсовата организация, която на: броява 30 души със секретар Тодор Вутов Спахийски. [1]
По инициатива на Христо Ангелов Митров, Петко Симеонов Вутов и други в село Бов се създава местна земеделска дружба с председател Христо Станков Илиев и секретар-касиер Петко Симеонов Вутов. С протокол решение № 2 от 8 октомври 1944 год. земеделската дружба представя за членове на Комитета на Отечествения фронт д-р Досьо Досков и Никола Колев Барутчийски. Така попълнен Комитетът се конструира както следва: Председател — Никола Колев, секретар — Ради Цонев и членове: Благой Благоев и д-р Досьо Досков.
В този момент пред новата власт се поставят за решаване отговорни и неотложни задачи. Материалното положение на населението беше тежко. Училищните занятия започват в непълен състав, децата не посещават училище, защото нямат обувки, а и трапезарията не работи поради липса на средства и продукти.
Особено тежко е положението на войнишките семейства. Започва Отечествената война, а заедно с това и всенародната акция под лозунга: „Всичко за фронта, всичко за победата!”. За събирането на средства и подаръци за фронта се изгражда акционен комитет, който заедно с комитета на Отечествения фронт, като изхождаше от икономическото състояние на отделните семейства определя контролни цифри за събиране на средства от по-заможните селяни и търговци. В общината трябва да се съберат 200 000 лева. Онези, които откажат да внесат определената им сума, както е решено с протокол № 6 се обявяват за родоотстъпници. За тази цел се изготвя специален печат с надпис „Родоосгъпник”, с който да се подпечатват всички документи, които трябва да им се издават при поискване.
1. Спомени на Ради Цонев, стр. 16-17.
88
Както се вижда акционният комитет и комитета на Отечествения фронт полагат усилия още в самото начало да приложат макар с известни увлечения класовия принцип, да привлекат повече средства за фронта, като се стремят да подхождат социално справедливо. Това личи и от системата, която се въвежда за облагане на населението с наряди. Но още тук се среща и първата съпротива от реакцията и търговците. Те считат, че определените им наряди и суми са големи, не желаят да разберат изключително голямата нужда на фронта и довеждането на отечествената война до победен край. За да не се провали акцията ОФ комитет наново разглежда определените контролни суми и като подхожда по-конкретно някои от тях намалява. В резултат на активната организаторска и политическа работа определената сума е събрана. Освен това, от населението са събрани 100 чифта вълнени чорапи, 11 пуловери, много шалчета, качулки, партенки и др. От средствата 35 хиляди се разпределят между тези на пленени войници, а за 10 хиляди са направени колети на 35 войници от Бов за Нова година. Успешно приключва и акцията за събиране на средства за подпомагане на югославските деца. Чрез конфискуване на говежди кожи от различни черноборсаджии снабдяват учениците с царвули. Открита е и ученическата трапезария. Широките народни маси повярвали на партията, вървят след нея с ясното съзнание за справедливост и светло бъдеще. Това най-ярко е изразено по-късно в изборите през 1945 година, когато в Бов кандидатите на партията получават повече гласове, отколкото всички останали партии заедно.
В тези условия е нужна активна политическа работа, находчивост и политическа зрелост. Ръководството на партията добре се справя с възникващите в този момент важни и неотложни задачи. Контактите на събрания и в лични срещи с хората разкриват много нерешени задачи, показват какво е политическото равнище на хората в тоя момент, очертават перспективите и насоките на всестранната политическа и стопанска дейност. Още непосредствено след Девети септември комитетът на Отечествения фронт организира събрание в селото и в някои махали, на които разяснява текущите политически задачи. Особено характерно е събранието в махала Габровница, което става през ноември. От гара Бов на събранието идват 6—7 души, между които Благой Благоев, Ради Цонев, Христо Ангелов, Здравко и Петко Тодорови и поп Иван Ангелов. Жителите на тази махала очакват за първи път да дойде и кметът. Това предизвиква голям интерес и още от рано училищният еталон се изпълва с народ — тук идва буквално пялото население — мъже, жени, младежи, девойки, деца. На събранието се разискват редица въпроси, свързани със заема на свободата, нарядите за дърва, международната обстановка и други местни актуални проблеми. В непринуден разговор започват да се поставят най-различни въпроси. А при тогавашните затруднения не е било лесно да се отговоря на всеки един. През това време младежите подхващат песни, хора. Става действително всенароден своеобразен празник, какъвто не е имало. Хората се отпускат и откровено разговарят със своите ръководители. В тези разговори се изяснява, че на народа още не е понятно що е това Партия, за какво се бори, какви са нейните цели и задачи. Разговорите продължават до сутринта. Те помагат много на ръководството на партията още по-конкретно да се запознае с обстановката, с вълненията на хората, да разговаря с тях тоало, искрено и непринудено.
След това събрание представители на партията и Отечествения фронт все по-често посещават тази махала и един по един решават поставените
89
въпроси, възстановява се телефона, училището се снабдява с радиоапарат с акумулатор, прави му се ремонт и т.н. Всичко това повишава вярата в линията, която осъществява партията и хората от малката махала стават активни и убедени участници във всички стопански, културни и политически начинания.
Трудностите обаче са големи, те ежедневно напират и трябва бързо да се решават. Комунистите обединени в партийната организация се показват на висота, не се боят, а смело търсят изход и утвърждават ръководната роля на партията. Те полагат усилия да покажат нов подход към проблемите, че се вслушват в народния глас, на дело да научават всичко, което зависи от тях, за да се измени живота, да стане щастлив и радостен за всички. В решаването на големите и отговорни задачи, партийното ръководство се стреми да работи близко и дружно с местната дружба. По време на борбата с опозицията, тя често се колебае и нейното ръководство не винаги взема ясно отношение по възникващите остри политически проблеми. Очевидно партийното ръководство в оня момент не е било запознато подробно с Лениновите постановки за изграждане на революционен съюз със селяните, развити още в едно от ранните му произведения „Какво са това приятелите на народа и как те воюват против социалдемокрацията?” Но като се е стремяло правилно да претворява в живота основните положения на партийната линия, то вярно се е ориентирало за близка работа с местната дружба. В тоя момент партийната организация здраво се опира на бедните селяни и сполучливо осъществява съюз със средняка. Това помага да се печелят широките народни маси, да расте авторитета на партията в борбата за изграждането основите на социализма, за сполучливо решаване на конкретните задачи.
Социалистическата революция заварва в Бов голяма група неграмотни и слабограмотни. Но нима може да се строи новото общество с непросветени хора? Като обсъжда тия въпроси партийната организация решава да се организират курсове за ограмотяване. За целта използуват учителите, а за махала Габровница, където няма учител тази задача се възлага на Здравко Илиев Игнатов — безпартиен, който успешно я изпълнява. Провеждат се общоселски и махленски събрания, води се лична агитация за очистване на съзнанието на хората от старите предразсъдъци, за любов към партията, към социализма и Съветския съюз.
Тази активна дейност дава своето положително отражение — хората и тяхното съзнание макар и бавно се изменят, стават политически по-активни, вслушват се в мнението на партията. Но икономическите трудности са очевидни. Получаваните стоки и храни все още не достигат. Старите разпределителни комисии решават въпросите тайно, скрито от народа. В съзнанието на хората се наслоява недоволство от тази несправедливост, която трябва да се премахне. Какво да се направи? Най-напред решават и разпускат тези комисии. Промишлените стоки и хранителните продукти са крайно дефицитни. Как да се разпределят? За да се утвърди справедливост започват да ги разпределят публично. За целга се избират нови органи в състава на които влизат комунисти, земеделци, безпартийни — авторитетни и честни, уважавани хора. Те излизат пред всички на общоселско или махленско събрание и съобщават своите предложения да се подпомогнат най-напред слабите социални слоеве. Хората участвуват в обсъждането, понякога корегират някои предложения. Най-важното е постигнато — хората чувствуват, че се
90
утвърждава справедливост, че със своето мнение те участвуват в управлението, получават реални права.
Тежка е стопанската разруха, наследена от старите фашистки управници — страната е ограбена от германските и българските фашисти. Нужно е бързо да се стабилизира народното стопанство. Това обаче не може да стане по пътя на получаването на заеми с високи лихвени проценти, при заробващи условия от големите капиталистически държави. Съветският съюз безкористно и по-братски помага с всичко. Но ние сами най-напред трябваше да си помогнем, за да излезем по-бързо от разрухата. Затова беше решено да се направи вътрешен държавен заем наречен „Заем на свободата”.
След обявяване на заема в национален мащаб, в Бов се провежда партийно събран е, на което се обсъждат и вземат подробни решения за политическа работа. С помощта на дружбата, Отечественият фронт и младежките организации се създава стройна организация. Свикват се общоселски събрания, махленски и групови срещи. Най-важното в този случай, извлечено и потвърдено от практиката, е личната агитация. На нея партийната организация обръща сериозно внимание. Много важен е също така и личният пример. Хората гледат какво ще запишат комунистите, отечественофронтовците — активисти. И затова още на събранието в Бов Ради Цонев става и записва от поверения му участък 90 000 лв. В Гъбровница на събранието след като изнася своята беседа Благой Благоев от името на група селяни записва 40 000 лв., а в Заселе Асен Симов — обявява 90 000 лв. Това дава тласък на акцията и задачата бързо се решава.
Документите на партийната организация през оня период говорят, че тя макар и без големи традиции и опит умело долавят общественото мнение и бързо реагира на назрелите проблеми. Това особено ярко е изразено при решаване на стопанските задачи, на културно-просветните, на редица битови въпроси. Но в тоя период не се обръща достатъчно внимание на научната, антирелигиозна просвета. Не се използува оня богат арсенал от учителски кадри и научни достижения, за да се защитава и утвърждава тезата, че решаващо по-нататък ще бъде науката и труда на хората, а не някаква фатална неизбежност и религиозен мироглед. Това е сериозен идеологически проблем за село Бов. Тук векове наред са насаждани различни предразсъдъци, религиозен фанатизъм, различни суеверия и поличби, не е случайно, че на територията на селището има около 30 обредни кръста. Липсата на ефикасна и умела научна борба срещу религиозните предразсъдъци и до дн ес дава отражение в бита на редица семейства. А живота и ежедневният труд на хората дават класически образци и примери за борба с всички суеверия и отживелици, за да господствува още по-подчертано научния, марксистко-ленински мироглед.
В тази обстановка проблемите на международното и вътрешно положение се решават с много трудности. Реакционните елементи правят усилия да използуват трудностите, за да подронват авторитета и единството на Отечествения фронт и на партията. Бовските реакционери не остават назад. Растящото влияние на комунистическата партия и укрепването на народната власт не им дават мира. Те упорито търсят форми и начини да разбият народното единство. В този момент местната дружба остава изцяло на позициите на Отечествения фронт. Има ръководители обаче като Христо Ангелов Митров, които проявяват колебание и по редица въпроси не изясняват пред дружбените членове правилно актуалните задачи на единодействието
91
и строителството. От друга страна местното дружество на РМС, в чието ръководство влизат някои от синовете и дъщерите на отговорни дружбени земеделци е преминало изцяло в лагера на опозицията. Всичко това пречи на нормалната работа, създава допълнително многобройни трудности. Все по-често се чуват гласове за превземане на комитета на Отечествения фронт, общината, за право на паритет за създаване на нови политически партии и пр.
Още в началото на 1945 година реакцията в Бов прави първия опит да внесе разкол в редовете на комунистите, да разбие единството на ППО. Христо Ангелов Митров — активен деятел на земеделската дружба подработва брат си Иван Ангелов Митров — член на партийното бюро да съдействува за извършването на някои промени. Той трябва да убеди по-активните членове на партийната организация, заедно със земеделската дружба да бъде сменен кмета на бовската община Благой Благоев. Иван Ангелов започва разговори по тези въпроси със Здравко Тодоров и Ради Цонев, който се лансира за нов кмет. Но Ради Цонев съобщава на Благоев и на съвещание с партийния актив оживено се обсъжда този въпрос. На тази среща Иван Ангелов прави пълни признания. На партийно събрание, той е изключен от редовете на партията. Поради липса на факти, с които може да се обвини ръководството и кметът, партията застава единна зад ръководството и порицава опита да бъде разбито нейното единство. [1]
След този опит реакцията разбира, че в открита борба не може да бъде разбито партийното и отечественофронтовското единство, затова прибягва до други маневри и способи. Обмисля се създаването на нови партии, каквито в Бов никога не е имало. По инициатива на Цоню Петров Пирчев и Тодор Георгиев Малагански на гара Бов се образува нова партийна групировка „Звено” и с писмо от 3 август 1945 г. на Софийската областна организация на политическия кръг „Звено” за представители в ОФ комитет се делегират Младен Георгиев Ганчев и Георги Колев Балабански.
По настояване на Христо Ангелов Митров в село Бов се учредява и партийна група на РСДП. В протокол № 1 е вписано, че групата избира за председател Ангел Митров Колев — баща на Христо Ангелов, за подпредседател Симеон Вутов — техен сват, секретар — касиер Димитър Кръстев Йовчев. С писмо от 23 август 1945 г. организацията е утвърдена от ЦК на РСДП, като за представители в комитета на Отечествения фронт се изпращат Ангел Митров Колев и Алекси Иванов Пашов.
Малко по-късно се създава и Радикална партия, като за представители в ОФ комитет се изпращат Иван Алексов Пашов и Иван Пешев Минов.
Всъщност тези представители и ръководства съставляват целия числен състав на новите партии, а останалите членове в списъците им фигурират формално. С тях нито е разговаряно, нито са давали съгласие за зачисляване в новообразуваните партии. Но по този начин в ОФ комитет броят на комунистите в същност намалява, а се увеличават представителите на различните други партии.
В тази обстановка се увеличават и стопанските затруднения. От месец април до средата на август 1945 г. в землището на Бов не е капнала капка дъжд. Реколтата напълно е компроментирана. Реакционните елементи злост-
1. Р. Цонев, Спомени, стр. 21.
92
но настройват населението срещу комунистите, обвиняват ги като „безбожници”, лоши управници и т.н.
Водачите на Земеделската дружба макар, че открито не отиват на страната на опозицията, на практика провеждат напълно реакционна политика, стремят се да подкопаят авторитета на партията и на отделните комунисти. Подкрепени от звенарите те провеждат няколко събрания, на които вземат решения за смяна на кмета на Бовската община и замяната му с нов кмет-земеделец. Мотивите са, че дружбата има най-много членове /60 души/, а ЗМС над 100. В тази кампания активно се включва и организацията на „Звено”. Но съблазнени от мисълта, че кметът може да изхожда от тяхната партия, те не приемат предложението на дружбата. Представителите на „Звено” обаче, в ОФ комитет стоят на правилни принципни позиции /Младен Георгиев и Георги Балабански/ и при решаване на редица въпроси подкрепят партията. Това не се харесва на реакционните елементи и те са заставени да си подадат оставката и са заменени от Цоню Петров Пирчев и Тодор Георгиев Малагански, което се потвърждава от Софийската областна организация на „Звено”, с писмо от 2 януари 1946 година.
В борбата за сваляне на кмета-комунист реакционните елементи нямат никакви аргументи. Колкото и да се стараят да го злепоставят и компрометират Благоев работи добре и хората го обичат и поддържат. Укрепва кметският институт, укрепва и властта на Отечествения фронт. При тия условия реакцията приема нова тактика и се стреми чрез обходни действия да превземе отечественофронтовския комитет. По този начин и чрез въздействието отвън се стига до идеята да се създаде ОФ комитет без комунисти, след което да изискат от партията нови представители, но в никакъв случай да не са Благой Благоев и Ради Цонев. За тази цел представителите на партиите без комунистическата се събират и изграждат нов комитет на Отечествения фронт с председател Никола Колев Барутчийски и секретар Цоню Петров Пирчев. Новият „комитет” на Отечествения фронт взема решение за изключване участието на представителите на БРП /к/, изпълнението на които възлага на председателя и на секретаря. Те изпращат писма до Благой Благоев и Ради Цонев със следното съдържание:
„До Благой Благоев — секретар на
БРП/к/ — гара Бов
Молим да представите двама души представители на организацията Ви в новообразувания комитет на ОФ. Досегашните Ви такива Ради Цонев и Благой Благоев са неподходящи.
Председател: /п/ Никола Колев
Секретар: /п/ Цоньо Петров
До Ради Цонев — бивш секретар на
ОФ комитет — гара Бов
Молим в тридневен срок да предадете архивата, печата на ОФ комитет и наличните парични суми на новоизбрания секретар Цоньо Петров Пирчев. В противен случай ще Ви се потърси строга отговорност.
Председател: /п/ Никола Колев
Секретар: /п/ Цоньо П. Пирчев [1]
1. Ради Цонев, Спомени, стр. 23 -25.
93
Опитите обаче, да се смени ръководството и да се омаловажи ролята на партията се провалят, благодарение предимно на завоювания авторитет. Тези опити на реакцията на публично събрание и на съвещания с отечественофронтовските активисти са разобличени и отхвърлени като вредни и недостойни. Старият отечественофронтовски комитет продължава да работи.
Нова активност на реакционните елементи в селото се получава по време на предизборните кампании. След като все повече укрепва народната власт нужно е по законодателен път да се укрепят народните завоевания и да се решат редица назрели социални задачи. За 26 август 1945 година се насрочват първите избори за обикновено Народно събрание. Но по настояване на главните империалистически държави — САЩ и Англия те се отлагат за 18 ноември, което активизира реакционните елементи, вмъкнали се в различните политически организации. А това са първите избори, в които партията участвува като управляваща. Трябва да се нанесе съкрушителен удар на реакцията и да се укрепи още повече народната власт. Необходимо е да се организира активна политическа работа с хората, с отделния човек. На събрания и в лични беседи се разяснява програмата на Отечествения фронт, изпълнението на която осигурява добър живот и благоденствие за българския народ. Направеното у нас обаче, е все още малко. Положението на народа е тежко, на пътя на новата власт стоят много пречки. Затова в агитацията повече се апелира за търпение, за вяра в бъдещето, апелира се за всеотдаен труд. Партийните агитатори в тая обстановка умело ползуват примери от историята на КПСС, на съветската държава. Събранията са интересни и привлекателни, те продължават по 4—5 часа. Хората с интерес слушат и коментират международното и вътрешно положение на страната. В различните форми на политическа агитация са включени всички членове на партията, големи усилия се полагат за активизиране и на дружбените членове.
Въпреки затрудненията и трудностите изборите в Бов преминават добре в отечественофронтовски дух. В тях участвуват 95 на сто от гласоподавателите, от които 98 процента гласуват за кандидатите на Отечествения фронт. Добрите резултат в този момент правят впечатление в околията. Наскоро след изборите се организира околийско съвещание, на което кметът на Бов Благой Благоев разказва за опита на партийната организация в изборната кампания, за снабдяването на учениците с обувки, за откриването на ученическата трапезария, за образуването на фонд „Културни нужди” и др. Тези форми на работа околийското съвещание одобрява и на редица места те се ползуват в ежедневната работа.
Реакцията в Бов претърпява сериозен удар, но тя окончателно не е разгромена. Тепърва трябва да се водят сериозни политически борби, за да бъде окончателно разгромена и напълно изолирана от народа. Приетите закони от Народното събрание за демократизиране на страната и насрочване то на изборите за ВНС през есента на 1946 година, в които всяка отечественофронтовска партия ще участвува с отделни по цветове бюлетини, изострят още повече апетитите на опозицията. Започва злостна агитация против мероприятията на Отечествения фронт и партията. Пред партийната организация стои за решаване отговорна задача — село Бов да запази и увеличи авторитета на партията и отечественофронтовските завоевания. Оценявайки трезво конкретната политическа обстановка, партийната организация обсъжда и приема свой разгърнат план за провеждане на политическата згитация. За всяка махала и за всеки район се определя подготвен партиен
94
отговорник. След подробно проучване и анализиране на различни факти, събития и показатели, избирателите по семейства се разпределят в различни категории. В първата категория са включени онези, които не подлежат на никаква агитация, комунисти и добри отечественофронтовци, които сигурно ще гласуват за кандидатите на Отечествения фронт. Във втората категория са включени колебливите, за проагитирането на които се изисква упорита, системна и търпелива политическа работа, за да бъдат убедени да гласуват за кандидатите на партията или в краен случай за кандидатите, на която и да е отечественофронтовска партия. Към тези семейства са прикрепени добри партийни агитатори, които редовно се събират, отчитат извършеното и получават нови инструкции и аргументи. Предупредени са да не избързват в политическата работа, да водят търпеливо разговори, да си служат с аргументи, да се сприятеляват със семействата. Тази конкретност и аргумен-тираност в политическата работа помага особено много.
В третата категория са включени враждебно настроените, не много на брой, но особено активни и злобни. Към тях се прикрепват най-авторитетните комунисти. С приближаването на изборите политическите страсти все повече се разгарят. Опозицията публично издига лозунги против партията. Нейните водачи са сигурни в победата, те предвещават крах на партията. Опозицията се обединява и излиза с единна бяла листа. Тя провежда свои предизборни събрания — общоселски и махленски. Особено внимание се обръща на публичното събрание на гара Бов. Поканени са оратори от София, както и местни опозиционери като Георги Ангелов Митров, Михаил Цв. Петков, Георги Карадашки и др. Събранието се обявява от името на опозиционния ЗМС от Бов и околните села. Но на него присъствуват и възрастни земеделци, комунисти и безпартийни. В своята реч ораторите очертават платформата на опозицията, като близка до отечественофронтовската, само че без комунисти. Те се стремят ловко да демагогствуват с народните искания и да дават щедри обещания. Не пропускат да обещаят увеличаване на цените на зърнените храни и т.н.
Обстановката налага представител на партията и Отечествения фронт да вземе отношение. С няколко думи Благой Благоев разобличава опитите да се разделят комунисти и земеделци, а след това да се избиват поотделно, какъвто е историческият опит. Той изтъква, че ораторите на опозицията са чужди на селския живот, щом тук, на планинците обещават увеличаване на цените на зърнените храни, които те купуват. В станалите разисквания се разкрива същността на опозицията, като представителка на крупните капиталисти и земевладелци и като чужда на българския народ. На това събрание ръководството на земеделската дружба не взема отношение. [1]
В тези дни особено остро се разгаря класовата борба и класовите оценки на всяко събитие от вътрешен и международен мащаб. Партията се стреми трезво, без опиянение да оценява обстановката. Само два дни преди изборите партийното бюро прави пълна оценка и анализ на извършената работа, на постигнатите резултати. Изводът е, че в Бов Отечественият фронт и партията ще удържат бляскава победа. И наистина в изборите участвуват над 98 на сто от избирателите, а за кандидатите на Отечествения фронт — 80
1. То не провежда почти никакви агитационни мероприятия. Нещо повече: на въпросите на сдружените земеделци „За кого ще гласуваме?” — за Обов или Никола Петков, Христо Ангелов Митров отговаря: „За този, който ви е подписал членските книжки”, а те са подписани от Н. Петков преди разцеплението на БЗНС.
95
процента. За кандидатите на партията са дадени повече гласове отколкото за кандидатите на всички други отечественофронтовски партии.
За тези положителни успехи решителна роля оказват делата на народната власт, макар и все още малко, ограничени, те ясно облагодетелствуват бедните и средни слоеве от населението. В тези дни особено се държи на личния пример на комунистите, което също така се отразява положително на цялостната политическа работа. Всъщност изборите са школа и изпит на партията и за Отечествения фронт. И народът по най-категоричен начин потвърждава ръководната роля и политическата сила на Комунистическата партия и на Отечествения фронт.
В този период от развитието на Бов въпреки колебанията на отделни дейци, местната дружба открито не преминава на страната на опозицията. Налага се още повече да се укрепва комунистическо-земеделското единство, да се повишава авторитета и отговорността на дружбата в цялостния живот на селището. За тази цел висшестоящите ръководства се споразумяват от 1 юни 1946 година кметското място да се преотстъпи на местната дружба. По това време, след околийската партийна конференция Благой Благоев е изтеглен на работа в Околийския комитет на партията. За кмет на Бовската община е назначен Христо Стаменов Илиев — земеделец, по професия е касапин, занимава се с търговия на добитък. Още в началото той използува служебното си положение и големите затруднения по снабдяването и започва да се занимава с черна борса. Скоро тази негова дейност е разкрита и разобличена, той е уволнен и предаден на съдебните власти. На негово място е назначен Пешо Величков Вутов — стар земеделец и добър отечественофронтовец. Но той е слабограмотен, няма завършено дори първоначално образование. Всичко това пречи оперативно и целесъобразно да се решават задачите на деня, поради което е уволнен. После дълго време кметското място е вакантно, тъй като тогавашното ръководство на дружбата не може да представи подходящ кандидат за кмет.
При създадената обстановка, по предложение на Околийския комитет на партията за кмет е предложен Ради Цонев Колев, който заема длъжността на 10 януари 1948 година. След това политическият живот постепенно спокойно и плавно навлиза в определени релси, укрепва партийната организация и Отечествения фронт, подобряват се връзките и съвместната работа между комунисти и земеделци, множат се стопанските и политическите успехи. Дейността на другите партии вехне, те са едно ограничено малцинство. Политическият кръг „Звено” и Радикалната партия приемат изцяло програмата на Отечествения фронт, разпускат своите организации и се вливат з него. Социалдемократическата партия със своите най-честни и достойни членове се влива в Българската комунистическа партия.
В такава обстановка, в годините на народната власт дружно си подават ръце двете братски политически организации — партията и земеделската дружба. И всички по-нататъшни постижения и крупни успехи са дело на техните съвместни усилия, на техните възможности да работят с хората и да ги мобилизират за решаването на големите социални и политически задачи.
Още първите години пред народната власт се поставят за разрешаване отговорни стопански задачи. Те са свързани непосредствено с всекидневния живот на хората, което налага бързо и разумно да се решават. Това определя и авторитета на партията и народната власт, начело на която стои представител на партията.