1. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И КЛАСОВО УСТРОЙСТВО В КРАЯ НА XIX И ПЬРВИТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК
През есента на 1877 година селищната област на Искърския пролом, в това число и село Бов, е освободена окончателно от османското робство. Незначителният турски елемент, който изпълнява административни функции се оттегля бързо на юг. Заедно с тях избягват и черкезите, като отвличат и ограбват по пътя си населението.
След освобождението в страната настъпват дълбоки социално-икономически и политически промени. Формират се новите административни ръководства, извършва се дълбок аграрен преврат, руши се старата османска феодална система. По особен начин това рефлектира върху живота на хората в селищната област на Искърския пролом. Задържаният по изкуствен начин процес на разпръскване на крупните села в новите условия се разразява с нова сила. Разселването става по старите селищни места — „държави”, кошари, пояти. Този процес на разселване продължава 2—3 години. Някои крупни села, където местните условия създават трудности за живот окончателно се изселват по кошарите. Такива са селата Желен, Лесков дол и др. [1]
В отделни селища, крупният център на старото село, въпреки че е значително намален, в резултат на интензивното изселване, все пак се запазва. С пълно основание може да се говори за сбрани села през този период, каквито са Бов, Брезе, Зимевица и др.
Дълбоките политически преобразования след Освобождението не извеждат бовчани от робската нищета, но населението бързо изпада под влиянието на различни лихвари, събирачи на данъци, предприемачи и пр. Основният поминък е бедно земеделие и скотовъдство, а малко по-късно се развива горянството и каменарството.
По това време разселването в селото продължава. На мястото на овчарските колиби се изграждат къщи, в които живее цялото семейство. Няколко такива къщи образуват махали, които всъщност възникват на мястото на старите „държави”. По-важните махали в землището на Бов са следните:
МАХАЛА ЛУКОВО — намира се на 2,5 километра северно от селото. Разположена е в равна местност в полите на връх Лешке. Първоначално там построяват само пет къщи, толкова колкото са били овчарските колиби. По-голяма част от къщите се намират непосредствено под равната част. Така е по-удобно за паша на добитъка, а равната част от землището се използува за ниви и ливади.
1. Сегашните крупни села със същите имена са нови.
46
МАХАЛА ТРЕСКАВЕЦ е на 7 километра източно от Бов. Свързана е със селото чрез шосе.
МАХАЛА ЗАБАЧОВЕЦ отстои на четири километра югозападно от централното село. Първоначално има три къщи, които постепенно се увеличават.
МАХАЛА СТЬРМОЛ се намира на 3,5 километра южно от село Бов. И там първоначално са само три къщи.
МАХАЛА ГАБРОВНИЦА е разположена на 13 километра източно от Бов. Свързва се със селото с шосе. Първоначално тук се заселват четири семейства.
ГАРА БОВ е на 5 километра западно от селото. Преди прекарване на жп линия къщите са само три.
МАХАЛА ДОЛНИ ЖЕЛЕН се намира на 8 километра от Бов. Първоначално къщите са само две.
Както е изтъкнато по-горе, след Освобождението главният поминък на хората е земеделие и скотовъдство. Населението все повече се увеличава, а площта за ниви остава същата. Получените доходи от земеделието не достигат за изхранването на населението през цялата година. Нивите непрекъснато се поделят, стават малки и разпръснати из цялата селищна област. Голяма част от тях са от горската площ, която населението с много усилия прочиства и изтребва — оттук носят името някои местности като например „Требеш”. Почвата е бедна и се нуждае от често торене. В далечното минало нивите са били по-малко, а добитъкът повече, поради което наторяват изобилно и получаваните добиви са по-големи. В последствие нивите се увеличават за сметка на пасищата и горските площи, но добитъкът намалява, недостатъчно е торенето, а заедно с това и добивите. Поради тези причини получената продукция общо намалява и на повечето семейства тя достига едва за 4—5 месеца. [1] При това обработката на земята се извършва много примитивно — орат с дървено рало, а вършеят с коне, волове или крави. Нивите засяват всяка година, като сменят само културата — обикновено жито с царевица.
С всяка измината година нивите все повече и повече се раздробяват. Около 77 на сто от стопаните имат около 20 дребни парчета земя. От 1898 до 1908 година броят на нивите се увеличава с една трета, като площта е все една и съща. На тези площи бовчани засяват главно царевица, ръж, овес и пшеница. Там където почвите са съвсем бедни и със северно изложение стопаните засяват овес. Огромни площи заемат ечемикът и лимецът. Обикновено из царевицата посяват по няколко бразди фасул. В много по-големи количества засаждат картофи и съвсем малко леща. Всяко домакинство отглежда не в особено големи количества коноп. От него приготовляват конопено /калчишно/ платно за дрехи, чували, черги и пр.
Напълно примитивно е скотовъдството. Отглежда се предимно местното късорого старопланинско говедо и дребния местен планински кон. Овцете са дребни. Скотовъдството преди Освобождението и в първите години след него служи за задоволяване само на личните нужди на стопаните. Събират овцете на няколко домакинства в едно и правят така наречените „бачий”, като ги изкарват там, където има по-добра паша. Те нощуват в нивите, които наторяват. Получените млечни продукти разпределят съгласно предварител-
1. Иван Ковачев, материали за Бов, стр. 84.
47
ното договаряне. Бачиите образуват на Гергьовден и ги разпускат на Димитровден. Едрият рогат добитък, който не дава мляко гледат селски говедари също от Гергьовден до Димитровден. Добре е застъпено пчеларството, за развитието на което условията са подходящи.
В онези времена горските площи заемат много по-голям процент, отколкото нивите, ливадите и пасищата, но с увеличаването на населението те постепенно намаляват. Една част унищожават чрез требене за разширяване на обработваемата площ, друга — за огрев, а трета — за храна на добитъка. Така през 1898 година гората представлява 53 на сто от общата площ на землището, а през 1934 — само 36 на сто.
По това време съществуват два вида данъци — общински и държавни. Общинските данъцк са: данък сгради, данък върху имота, добитъка, общински налог върху произведеното от кариерите, които са в общинска мера. Държавните данъци са: данък върху добитъка, който се нарича беглик и данък върху производството на кариерите. Общинските данъци се събират от общинските служители, а държавните — от бирник, който периодично идва в селото. Обикновено от акцизното управление идват да проверяват броя на овцете, тъй като хората за да платят по-малко данък ги укриват. Проверки правят и на посевите: дали някой е посадил тютюн, колко ракия има и т.н.
След Освобождението с. Бов е самостоятелна община. Първите кметове са малограмотни, някои могат само да се подписват. Служителите в общината са: кмет, писар, пъдар и горски. По-късно, чак когато общината се премества на гара Бов към нея се присъединяват и селата: Заселе, Зимевица, Заноге, Губислав. За кратък период и с. Лакатник. По-късно стават и други административни размествания.
Поради настъпващите промени и задлъжняването на населението то започва да търси допълнителни доходи. Доходът от нивите не осигурява прехраната му. Появява се нуждата да се закупуват допълнителни храни. Средства за покупката на такива храни не могат ца се получат от продажбата на добитък, масло, сирене и яйца, които са съшо недостатъчни. Това става само по пътя на ангажиране отделни членове от семейството в сезонната работа. Така например, по време на жътвата в Софийското поле, която започва с около две седмици по-рано има нужда от жътвари. От полските села в Бов идват заможни стопани за да си ангажират работна ръка. Обикновено те уговарят с някого условията — колко души са необходими, колко ще се заплаща, как ще се работи и пр. Стопанинът събира необходимите жетвари, предимно младежи и ги отвежда на полето, Той е връзката между жетварите и собствениците и го наричали драгоманин. Жетварите отиват и се връщат главно пеша, като минават през Стърмол, Рединската китка и с. Подгумер. Есенно време пък отиват да берат царевица и грозде във Врачанско и Михайловградско, като за брането на царевицата им се заплащало в натура, а за грозде — с пари. При отиване и връщане хората минавали през Осиково, по билото на Врачанския балкан и Враца или Осиково, Ушите, Бели речки и от там по селата в Михайловградско.
Възможности за допълнителни занаяти се създават и с прокарването на железопътната линия през дефилето. Железницата привлича много работници за поддържането ѝ като кантонери, стрелочници, спирачи и пр. Покрай трасето се откриват кариери в долнотриаските пясъчници. Тук първоначално работят предимно италианци. Ог тях мнозина бовчани се научават на каменарство, което практикуват и досега. След завършването на железопътната
48
линия се разработват кариери, където активно работи местното население. Срещу махала Търно се открива гара, наречена Церово-кариери. По-късно се разработват кариери в Търно, около устието на р. Трескавец, Садината и устието на Селската река. В тези кариери работят мъже, които живеят около гарата и в селото. Обикновено там хората влагат своя груд, когато няма усилена селскостопанска рабога, като постепенно с течение на времето преминават изцяло на работа в кариерите.
Една част от мъжете през свободното време се занимават и с дърводобив. По-късно започва масово изсичане на горите. Различни търговци и прекупувачи организират изсичането на гората и нейното извозване до железопътните линии. Всичко това създава възможност за допълнителни доходи на населението.
Допълнителни доходи за населението идват и от бързото развитие на рударството след Освобождението.
На поминъка на населението и неговото благосъстояние до голяма степен влияе богатството на земята с минерални богатства. Разбира се, в условията на капитализма те облагодетелствуват главно собствениците на мините и фабриките. Още преди освобождението на България от османско робство някои чужди геолози отбелязали подземни минерални богатства. Пръв съобщава за рудните богатства на страната френският геолог Ами Буе, който през 1836-1838 година прави три геоложки експедиции в страната. Тридесет години по-късно у нас пристига австрийският геолог Фердинанд фон Хохщетен, натоварен от турското правителство да проучи геоложкия строеж на страната във връзка с проекта за построяване на железопътни линии в Европейска Турция. Заместникът на Фердинанд фон Хихщетер във Виенската политехника Франц Тоула продължава да проучва геоложкия характер на Балканския полуостров. В периода 1875-1890 година той предприема и успешно реализира пет геоложки експедиции на територията на България. По време на второто, третото и петото си пътуване у нас Франц Тоула се придружава от първия български геолог Георги Златарски, който му помага в проучвателните работи. Франц Тоула всъщност поставя научните основи на геоложките проучвания в Искърския пролом, като изучавал геологията и тактониката на Старопланинската верига. В резултат на неговата проучвателна работа излизат десетки трудове, отпечатани в изданията на Виенската академия на науките. [1]
Завършилите в чужбина български геолози след 1880 година започват самостоятелни геоложки изследвания на страната. Заслужават внимание изследванията на проф. Георги Златарски, който пръв между българските геолози подробно изучава Искърското дефиле и съседните му райони. [2]
По-късно, през 1930 година върху петрографията на района работи професор Страшимир Димитров. Направените изследвания той събира и обобщава в труда си „Петрографски изследвания в контактно променените зони на интрузивните скали в Балкана, между град Берковица и Ржана планина”.
1. По-късно, Тоула обобщава изследванията си в капиталния труд „Основни линии в геологията на Западния Балкан”.
2. В резултат на всестранната му дейност през 1904 година излиза неговия труд „Принос към геологията в Искърския пролом от София до Роман и съседните му предели”, който представлява едно от най-ценните му научни произведения.
49
Когато се изследват минералните богатства в землището на село Бов ценни са трудовете и на други български геолози като професор Георги Бончев, професор Янишевски и др., които допринасят не-малко за изучаване на геологията, тектониката и ородяваниятана цялата Врачанска област и част от дефилето на Искъра. През това време се извършват и по-детайлни проучвания, като се създават геоложки карти с профили и характеристики на минералната парагенеза, правят се геоложки схеми, които дават подробни данни за формациите, тектониката и орудяванията на района.
В светлината на многобройните проучвания може с основание да се заключи, че землището на село Бов е надарено от природата с красиви балкански местности, гордо издигащи се върхове, китни поляни, тучни ливади, обширни пасища, прохладни гори и долини, и разнообразни надземни и подземни полезни изкопаеми — кариерни материали, оловно-цинкови и медни руди. Тази богата природна панорама привлича вниманието на различни учени в различни времена. В съобщението на професор Л. Динев недвусмислено се посочва, че по скатовете на Кошушки връх и източно от връх Издримец са намерени остатъци още от старо римско рударство. [1] В най-ново време в землището на с. Бов вече има рудна дейност, която от примитивно разработване на рудните месторождения, постепенно преминава на промишлени основи. В различни части на територията на селото се разработват рудните месторождения: рудник Издримец, рудник Христо Ботев и рудник Венеца. И трите рудника са били подведомствени в административно-техническо отношение на Държавния минен и металургичен комбинат „Георги Димитров” в гара Елисейна.
Рудното месторождение в Издримец, което се намира на около 7,5 км източно от селото и на около 12,5 км от гара Бов е разположено северно от връх Издримец — стария рудник, а в местността Раков Дол — новия рудник. Рудното богатство в Издримец се разработва от едноименния рудник Издримец на името на високия ярко открояващ се връх.
Рудното месторождение на „Христо Ботев” се намира на един километър южно от село Бов в местността Смърдещец и е разположено в западния склон на връх Колибищата. Този рудник вече няколко години не работи, а рудник Издримец е спрян през 1977 г., поради обедняване на запасите на оловно-цинковите руди.
Рудник „Венеца” се намира на северозапад от селото и в непосредствена близост до местността Луково, в землището на с. Лакатник. Този рудник в настояще време се намира в редовна ексгшоатация и работи под ръководството на минния и металургичния комбинат в гара Елисейна.
Районът на това рудно находище в миналото е обект на проучвания от редица наши и чуждестранни геолози. Но те полагат усилия само да изяснят общия геоложки строеж, както и да опишат по-големите структурни форми. Едва в условията на народната власт, през 1949 г. група геолози, ръководени от доцент Гроздан Николаев извършват конкретно картотекиране на района източно от река Искър. В изготвения за тази цел доклад те дават описание на скалите и тектониката на района. За установените полезни изкопаеми тази група публикува труда си „Геология на местността източно от селата Церово и Зверино”.
1. Л. Динев. Селищна областа по Искърския пролом. Годишник на университета Св. Климент Охридски-Историко-философски факултет, т. 39, 1942-1943 година.
50
Първите сведения за експлоатацията на оловно-цинковите руди в рудник „Издримец” датират от 1910 г., когато собственикът на периметъра д-р Кожухаров в продължение на една година извършва проучвателни работи на рудното месторождение. По-късно, през 1918 година той продава периметъра на германска фирма, която едновременно с проучванията, започва системна експлоатация на наличните рудни запаси. Това продължава до 1923 година, когато по неизвестни за сега причини бива преустановена работата. През 1939 година д-р Кожухаров отново възстановява работата в рудника, която продължава до 1947 г., до момента на национализацията на мините и подземните богатства.
Системни геоложки проучвания направи Главното управление за геология и охрана на земните недра в периода 1955-1960 г., като прокарва 33 045 лм сондажи и 620 минни изработки. Системните експлоатационни работи в рудника започват през 1953 година. Пръв ръководител на рудника от септември 1954 г. /до 1.II.1955 г./ е ентусиазираният и известен в целия район рудотърсач Иван Цонев. След 1962 година добивът на руди от „Издримец” се увеличава. Този рудник става втори по големина и по размера на добив в системата на комбината в Елисейна след рудник „Мир”.
Подробни сведения за рудното находище „Христо Ботев” дава професор Г. Бончев, проф. Страшимир Димитров и доцент Гр. Николаев. Но този рудник има своя история. През 1908 година запалените рудотърсачи от село Бов Иван Цонев и Димитър Георгиев започват усилено търсене на руди в района около селата Бов и Лакатник. В местността „Смърдещец” те намират късове с оловна руда и запазват периметъра. През 1910 г. сключват договор с Леон Буше за съвместна експлоатация на рудното находище, при условие печалбата да се дели по равно. Известно време след Първата световна война в този рудник се подвизава и италианският минен техник Буче, който по всяка вероятност е бил служител на собственика на мина Плакалница Мавро Кордато. От втората половина на 1924 година собственик на периметъра е Симеон Максимов. С построяването на обогатителната фабрика на гара Елисейна, той започва преговори с Мавро Кордато за доставка на богати руди в завода, като за целта сключва и договор за съвместна експлоатация, който влиза в сила през 1927 година. Договорните отношения обаче между двамата по редица причини се преустановяват. До 1944 година с известни прекъсвания рудникът се разработва от инж. Максимов. След Девети септември 1944 г. рудникът минава в ръцете на държавата, след което започва разработката му. В тази обстановка вече броят на техниката и работниците непрекъснато се увеличава.
В заключение може ца се каже, че рудните богатства в този район в различни периоди влияят на поминака на местното население, дават препитание на една част от хората. Особено важно е, че тук се създава работническа класа, която със своите навици, възпитание, трудова дисциплина в известни периоди е въздейсгвувала положително на бита и обществено-политическия живот в селището.
Като се обобщят резултатите от социално-икономическото развитие на Бов в годините след Освобождението се стига до няколко основни извода.
1. Настъпва нова обстановка в развитието на селището, като земята за обработване все повече се раздробява на малки парчета, където не е възможно да се приложи почти никаква агрот ика за увеличаване на добивите. Стотиците дребни стокопроизводители изпадат все по-застрашително
51
под зависимостта на лихвари и кръчмари, което изменя социалната структура на селото, засилва и разнообразява формите на експлоатация. Животът на населението става все по-тежък.
2. След прекарване на железопътната линия през Искърския пролом в края на XIX и началото на XX век в селото започват да се явяват нови професии, да се търсят начини за влагане на труда извън селското стопанство и животновъдството. Голям брой бовчани са ангажирани с работа свързана с постройката на линията, а друга по-малка част като стрелочници, спирачи, общи работници. Някои започват да работят по кариерите, да усвояват занаята каменоделство. Първите каменари от Бов са Гацо Петков и Кола Петков. Те работят тротоарни плочи и ломени камъни. След тях продължават да работят братя Найден и Никола Колови. В последствие каменарството се разработва и като занаят обхваща голяма част от селяните. С развитието на каменарството като постоянен занаят се явяват и различни посредници, закупчици, търговци. Един от първите търговци е Тодор Леков Щимарски. Заедно с това железопътната линия дава възможност на някои хора с недостатъчно земя да се настаняват на работа в различни софийски фабрични заведения. Тук идват и да продават част от животинската продукция и се снабдяват с различни хранителни продукти.
3. Наличието на минерални богатства и развитието на рударството в землището на селото привлича на работа една част от хората. Техният брой с откритието и разработването на различни нови рудни нахождения все повече се увеличава. По този начин се извършват съществени структурни промени в обществото. Мъжът вече напуска селското стопанство — земеделието и животновъдството, с него той се занимава само в празник, а в останалото време го заменят другите членове на семейството. По този начин се търси известна компенсация, с оглед да се осигурят по-високи доходи и нормалното преживяване на членовете на цялото семейство.
4. Налице е вече едно ново социално явление. В малкото балканско село се появява работническа класа, която поради конкретните условия се развива и зрее по специфичен начин. Тя се ректурира предимно от бедни и средни селяни, които не са скъсали напълно със селското стопанство, живее в довчерашното обкръжение и търпи колебанията на селската душевност. Работниците, които работят в София също се връщат всяка вечер и сутрин рано отиват на работа. Но тази част от селското население в мините и фабричните заведения все по-ясно чувствува върху гърба си експлоатацията на капитализма.
В такива условия работническата класа на трудещите се зрее бавно и мъчително формира в себе си чертите на работническата класа. Това е и една от основните причини първите десетилетия на XX век да не прониква организирано марксизма и да не е създадена революционна партия. Поради това в началото недостатъчно смело и открито се тръгва по пътя на революционната борба. Налице е известно раздвижване след Първата световна война, и особено след Великата октомврийска социалистическа революция, както и по време на Септемврийското антифашистко въстание от 1923 година. Революционният процес в селото се активизира и засилва много по-късно, едва в навечерието на Втората световна война и особено в периода 1941—1944 година, когато трудовите хора — обедняли и изстрадали започват по-открито да изразяват своята ненавист против фашизма и капитализма и да симпатизират на растящата антифашистка борба.
52
В края на XIX и началото на XX век в селото се развива бързо културно-просветното движение. През 1885 година учителят Сава Маринов основава читалище [1]. По това време той е зет и учител в село Бов, а е родом от с. Долна бела речка /съпругата му е от мах. Габровница/. След няколко години дейността на читалището отслабва и то почти прекратява своята работа. По-късно, на 2 май 1896 година учителят Кръсто Минов, родом от Бяла Слатина възстановява читалището, в последствие то отново запада. През 1907 година пак е възстановено. По инициатива на учителя Никола Тодоров на 6 януари е приет устав на читалището. Със заповед № 1231 от 7 май 1907 година уставът е утвърден от Министерството на народната просвета. [2] В Устава обаче неправилно е записано, че читалището е основано на 2 февруари 1896 г. — датата когато то е възстановено. И така, читалището с активното участие на българското учителство започва своята дейност като през този период тя обхваща главно библиотеката.
Все по-активно се изявява и новото светско училище, създадено през 1875 година. След Освобождението неговите възможности се увеличават, но все още то продължава да работи при крайно трудни условия.
По това време и по-късно учителите се назначават от училищното настоятелство. Интересни са тържествата при завършване на учебната година. Родителите на всички деца отиват в училището, където се устройва забава от учениците. След това всички се събират на обща трапеза. Родителите си носят бърдета с ракия, баници, пресни погачи. Така тържествата на които присъствуват учители, родители и ученици продължават дълго задушевно и весело. По-късно, непосредствено след Първата световна война в Бов се въвежда като практика препитване на учениците пред родителите и всички други селяни, които желаят да присъствуват. През 1919 година учителка в Бов става Марийка Бидикова от Кратово. Тя полага големи усилия да сложи учението и възпитанието на здрави основи. Тази традиция по-сетне продължават Петко поп Иванов, Григор Георгиев и много други.
Като се говори за културно-просветното движение не може да не се отбележи идването в края на XIX и началото на XX век по тия места на големия български писател Иван Вазов, което допринася за повишаването на интереса към културата и просветата.
1. Бов. Юбилеен вестник, Два сродни института, Елена Петрова.
2. Вж. Устав на читалище „Светлина” в с. Бов, Софийско, София 1908 г.