1. ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ — ФЛОРА И ФАУНА, МИНЕРАЛНИ БОГАТСТВА, РОДОВЕ, ТРАДИЦИИ И НАРОДНИ ОБИЧАИ
Село Бов е разположено в чудно красив кът на Искърския пролом. Тук хилядолетия наред водите на река Искър са се вдъдбавали в издигащата се снага на Стара планина. Те са успели да изваят с такова майсторство онова непостижимо разнообразие на форми на каквито се радва всеки кът из тия места.
За очите — красни дивни гледки,
За душата — шир, възторзи живи,
За поета — вдъхновения редки
Имате чукари горделиви
/Ив. Вазов/
Искърският пролом е дълъг 151 километра, като започва с 508 метра надморска височина и завършва при Червен бряг на 95 м. Същинската старопланинска част на дефилето /Курило-Лютиброд/ е дълга 67 км. Тя се разнообразява и от особения характер на селищата, разположени в този район. Един особен комплекс представляват Своге, Церово, Бов, Лакатник. Тук Искърският пролом е ненадминато красив. [*] И не случайно с такъв възторг, с такава възхвала говори за тия места народният писател Иван Вазов.
Пленяващата красота и разнообразни природни особености на Искърското дефиле са вълнували много изследователи, писатели, туристи. В това географско и природно обкръжение е разположено село Бов, което до голяма степен влияе на поминъка, на бита, на съдбата на местното население.
Селището се намира на 42 километра по средната ѝ линия, северно от гр. София по протежение на Искърския пролом. Разположено е в диплите на Голямата планина от Западна Стара планина. Заселено е в малка котловина, заградена от върховете Лешке, Яворец и Колибища. На запад тази котловина се ограничава от отвесна скала със средна височина 25-30 метра. Средната надморска височина на котловината е около 800 м, площта ѝ — 2,5 квадратни километра. Окопните върхове са обрасли с букови гори и борови насаждения, чиито площи напоследък непрекъснато се увеличават. В подножието на Лешке и Яворец бликат карстови извори с бистра и студена вода. Тук е съчетана красотата на природата с наличието на разнообразни
*. Туристически обекти около София
7
природни богатства” Всичко това не е убегнало от зоркото око на човека още в дълбока древност и първото селище тук възниква сравнително много рано.
На изток територията на село Бов се ограничава от река Габровница. На Запад за граница служи река Искър, но през 1965 г. към селото са присъединени махалите Скакля и Криви лак, поради което границата се измества на запад до отвесната скала. Махалата Долни Желен пък се придава към Церово. На север района на село Бов граничи с Лакатник, на юг — със землището на Желен и Лесков дол.
В параметрите на тази най-обща характеристика селището има подчертан планински характер — безразборно разхвърляни върхове и чукари, обрасли с гъсти гори и заети от просторни пасища. Между тях се зеленеят прекрасни седловини, хубави равни места и китни долини и пъстроцветни ливади. По-характерни върхове са:
Връх ЛЕШКЕ, с най-висока точка Гарван /1172 м/, който се намира на север от селото. Северният му склон е стръмен и обрасъл с гъсти букови гори, а южният — е залесен с хубави борови гори, в подножието на които се намира котловината, в която е разположено селището. Върхът е изграден от варовици, които са напукани и окарстени, поради което той е безводен, затова пък в местността Гарван бликат два карстови извора. Единият от тях е каптиран за водоснабдяване на селото, а другият е преливен и има повече вода само в дъждовни периоди. От северната страна на върха се намира само един извор, който населението нарича Джобинец.
Връх КОЛИБИЩЕ е на югоизток от селото и е с надморска височина 1230,5 метра. В някои от топографските карти той е отбелязан с името Градище. Североизточният му склон е залесен с букови гори, югозападният — с дъб, габър и свинак, а в подножието, при р. Трескавец — с бор. В западния склон на върха, в местността Смърдещец се намира рудник „Хр. Ботев”, експлоатацията на който започна в 1910 г. и с прекъсвания продължи до 1962 г. В този рудник се добиваше оловно-цинкова руда. На най-високата част на върха в местността Колибище има стара крепост. Върхът Колибища е изграден от окарстени варовици. Под действието на дъждовните води пукнатините се разширяват и на някои места са се образували по-големи процепи и подмоли, а в местността Ленището -дълбока яма. Падналите снежни и дъждовни валежи се губят в тези варовици и се явяват отново в подножието в по-големи или по-малки карстови извори. По-големите от тях при Варището и Манастира са каптирани за водоснабдяването на гара Бов. Близо до каптажа се намират развалините на манастира „Свети Архангел”, който е известен от средните векове.
Връх ЯВОРЕЦ е разположен на североизток от селото. В полите на върха се образува венец от отвесни скали, които очертават седловината между него, Колибищата и Кошушки връх. Североизточният му склон е обрасъл с букови гори, а югозападният — е зает от обширни пасища, изпъстрени с букови и борови гори. Яворец също е изграден от варовити скали, които лежат върху глинести лиски. Тук окарстяването е по-ясно изразено от това при Колибищата. В подножието на варовиковия комплекс са се образували две пещери. Едната — от Североизточната страна — наречена Иваншишмановата пещера, а другата — в югозападната в местността Кръст. В полите на върха, на границата между варовиците и глинестите лиски има два карстови извора. Единият е каптиран за водоснабдяването на селото и гара Бов, а другият — наречен „Сухият извор” има вода само при обилни валежи.
8
КОШУШКИ връх се издига източно от в. Колибища. Надморската му височина е 1164 м. В западният склон н този връх с разположена махала Кошущица.
Връх ИЗДРИМЕЦ се намира на 7,5 км югоизточно от селото. Той доминира в тази околност и е с надморска височина 1495 м. Северният му склон е покрит от букови гори и пасища. Тук се образува просторна площ с лек наклон към северозапад и се съединява със седловината между Яворец, Кошушки връх и Колибите. На северозапад от билото се намира местността Лопова обчия, свързана с легендата за наименованието на с. Бов. Непосредствено под върха при Тикьовец и Раковдол е рудник „Идримец”, експлоатацията на който е започнала в 1910 г. и с известни прекъсвалия е продължила до 1977 г. През 1962 г. заработила и флотационна фабрика.
Тези върхове и планини представляват един богат вододел и дават начало го на редица по-големи и по-малки реки, които се отразяват благоприятно на климата, поминъка, на живота на хората тук. Нека по-конкретно се спрем на реките, които текат през землището на село Бов.
Река ИСКЪР минава през западната част на землището. Тук реката е в горния край на средното си течение. На места тя се врязва в основната скала, но в по-голямата си част наслоява наноси, които се отлагат като едрозърнест пясък и чакъл, който е добре заоблен. След обилно промиване баластрата е подходяща за строеж на жилища, мостове и т.н. Преди замърсяването на реката в землището на Бов имало различни видове риба: мряна, клен, американска пастърва, сом и шаран.
Посоката на реката е от север на юг. На 750 м северно от гара Бов р. Искър образува завой под названието Криви лак, където е построена електрическа подстанция за задоволяване нуждите от електричество на околния район. Сега се строи още една подстанция за нуждите на железопътната линия.
В землището на село Бов река Искър образува четири тераси:
— Незаливна, или Балканска тераса с височина 2,5—3 метра от сегашното ниво на река Искър;
— Втора незаливна тераса с височина 5—7 метра;
— Трета незаливна ипи Манастирска тераса с височина 15—18 метра:
— Четвърта незаливна или Тиренска тераса с височина 30- 35 метра.
Първата и втората тераси се намират в местността Мезгьовица и махала Търно, а третата и четвъртата — при гара Бов, местността Лускач.
Река ГАБРОВНИЦА очертава границата на землището на Бов от източната страна, каго води началото си от махала Габровница, източно от Осеновлак. Бистрите ѝ води се провират между канари и шубраци, на места буйно и игриво се спускат но каменни улеи и замират успокоени в тихи и бистри вирове. От двете страни на долината, през която реката протича има бърда, на места голи и скалисти, а на други — обрасли в широколистни гори, или нови борови насаждения. От тях се спускат бистри и пенливи потоци, които реката поема и отвежда в Искър.
Река ТРЕСКАВЕЦ води началото си от подножието на връх Издримец. Водосборният ѝ басейн е 3,5 квадратни километра и е изгладен от разнообразни по вид и тектонска обработеност скали, коиго са дребно напукани, на места надробени и смляни от тектонските движения. Това пък улеснява ерозняга и свличането на наносни материали. В далечното минало реката е била по-пълноводна и по-тиха. Тогава склоновете и бреговете ѝ са били
9
обрасли с иглолистни гори. В миналото по време на поройни дъждове, тя прииждала буйно и с трясък влачела много наносни материали, откъдето е получила и името си. Неколкокра,но в такива моменти тя запушвала отвора на моста при гара Бов, заливала железопътната линия и заплашвала да отнесе няколко къщи край гарата. През 1939 г. при едно такова прииждане тя заприщила с наносите си коритото на река Искър и образувала вир с дълбочина 2—3 метра и дължина половин километър. Особено буйно реката придошла през 1921 г., когато челната вълна образувала стена с височина 3-4 метра. Често тя донасяла големи скални блокове и дървета и заливала всички околни мазета. Поради всичко това се наложило да се залеси цялото ѝ поречие и да се направят бентове по течението и по страничните дерета, както и да се изсели част от населението в близост до реката. Така през 1938 г. са изселени 36 къщи в село Драгана, Ловешки окръг, а през 1939 г, — 32 семейства в селата Морава и Люляково, Карнобатско. Взетите мерки намаляват ерозията, но окончателно все още тя не е премахната. Дължината на река Трескавец е 9 км, а средният ѝ наклон е 8 %. По течението на реката има туристическа пътека, която е най-късото разстояние между гара Бов и връх Издримец, а на 5 километра се намира туристическа хижа, която дава подслон на любителите на природата. Близо до хижата е прочутата пещера „Меча дупка”.
СЕЛСКАТА река води началото си от връх Яворец, минава през южната част на селото и непосредствено под него образува величествен водопад с височина 30 метра. Тук при пълноводие пада голям стълб от вода с трясък и шеметна бързина и образува облак от водни пръски. При ясно време преди залез слънце се получава величествена дъга с ярки и нежни цветове която пленява със своята красота. От водопада надолу реката има значителен наклон, поради което на много места образува прагове и водоладчета с дълбоки вирове под тях. Водосборният ѝ басейн е 7 кв. км и е изграден от пясъчни и глинести лиски, наслояването на които е почти хоризонтално. На 700 м преди гара Бов Селската река се влива в Трескавец.
Река СКАКЛЯ събира водите си от село Заселе, като образува красив водопад с височина 120 м заедно с другите по-малки водопадчета. Непосредствено под скалата в нея се влива карстов извор, част от който е каптиран за водоснабдяване на гара Бов. Тук нашият голям поет и писател Ив. Вазов вдъхновен от красотата на природата и от патриотизма на хората написва разказите „Водопадът” и „Дядо Йоцо гледа”.
ЧУРИЛСКИ ДОЛ, това е малка рекичка, която през лятото пресъхва. Наклонът на коритото ѝ е стръмен, а околните склонове са изградени от дребни напукани, надробени и изпечени глинести лиски. Тук преди 1920 година изсекли гората и теренът значително се оголва. Поради това при проливни дъждове дола приижда буйно, като носи много наносни материали и няколко пъти залива железопътната линия. Това наложило да се залеси водосборният басейн и да се направят бентове. С осъществяването на тези мерки и направата на по-широк мост на железопътната линия угрозата от големи наводнения и прекъсването на линията изчезват.
Голямо значение за поминъка и развитието на селището, за живота на хората оказва климата. Климатът се колебае и определя в зависимост от атмосферната циркулация и от особеностите на терена.
Село Бов има планински характер и околните върхове влияят на атмосферната циркулация на въздуха и създават разнообразие в климата.
10
Стара планина прегражда пътя на студените северни и топлите южни течения. Река Искър образува пролом от юг към север, който отваря вратите на северните и южните течения. Но тъй като реката прави завой, образуват се прагове, които са известно препятствие и намаляват силата и въздействието на тези течения. Всичко това съдействува да се създава мек планински климат, който се характеризира с прохладно лято и сравнително мека зима. Това се потвърждава от съпоставянето на температурата, ветровете, облачността и валежите в София, Враца и Бовския район. Средната зимна температура е с 0,40 по-висока от тази на Враца и с 0,10 — от София. А средната лятна температура е съответно с 1,60 и 0,7 по-ниска от тази на Враца и София. Най-високи са валежите през май и летния сезон а най-ниски са чрез февруари и зимния сезон. По високите части зимните валежи са с 0,9 на сто по-високи от тези в ниските места. Това ясно се вижда при сравняване на данните от дъждомерните станции от Бучин проход и Своге. Ветровете са равномерно разпределени в четирите сезона. Най-чести са югозападните и североизточните, а най-слаби — югоизточните.
Поминъкът на населението до голяма степен зависи от богатството на почвата. В землището на селото почвите са общо взето глинесто-песъчливи и дълбоко-проветриви. В тях добре виреят овощните дървета, но за зърнените култури е нужно изобилно торене. В по-голяма част от територията на село Бов теренът е пресечен и почвата лесно се измива от пороищата.
Характерът на почвата определя и растителността. Тук растителността спада към средноевропейската, за която са характерни широколистните дървета. Влажните северни склонове са заети с букови гори, а припеците, с надморска височина до 1000 м — с дъб, габър и цер. По-бедните почви са покрити с келяв габър /свинак/, а скалистите места — с люляк. По-рядко се срещат леската, прянът, киселицата, дивата круша, дивата лоза, джанката и смрадликата. В землището растат билки и гъби.
През 1926 г. Свогенската секция по залесяване и укрепване на пороищата започна залесяване, което продължи и в годините след 9 септември 1944 г. В северните склонове се засажда смърч и ела, а в южните — бял бор. По-стръмните и бедни почви се залесяват с акация, а варовитите — с люляк, ясен и орех. Коритото на река Трескавец се засажда с канадска топола и акация.
Климатът и растителността определят и разнообразието на животинския свят. В землището на село Бов се срещат средноевропейски животински видове и много рлдко Средиземноморски планински. В миналото този край е гъмжал от различни диви животни. Тук е имало вълци, лисици, брадати орли, диви свине, мечки, елени, сърни, зайци, яребици, кеклици и др. С изсичането на горите, увеличението на населението и прокарването на пътища много животни изчезват. През 1970 г. наречена „злата зима” снеговалежите и дъждовете продължават необикновено много. Дълбокият сняг се запазва и през май. В началото на месеца, в деня на овчаря снегът бил повече от един метър. Тогава измрели от студ и глад много животни. Наскоро след това изчезнали и мечките. Брадатите орли измират от отровата, която се слага за унищожение на вълците и лисиците. Зайците, кеклиците и свраките също намаляват чувствително и почти са на изчезване. А околностите на селището са богати с разнообразни минерални богатства, които започват да се разработват в годините след Освобождението.
11
Като се изследва икономическото развитие и поминъка на населението по това време не може да не се отбележи, че беден и примитивен е бил животът на това планинско население. Основните източници за задоволяване потребностите на хората идвали от едно изостанало, оскъдно и примитивно земеделие и скотовъдство. Това създава и условия за жалко съществуване, за много беден и суров живот. Затова характера на живеещите тук е специфичен. Те са познати като скромни и трудолюбиви хора, но здрави и твърди. В далечното минало това е дало отражение на цялостния им бит. Както кошарите, така и колибите и къщите правели от плет, или камък, измазани с глина, покрити със слама или плочи. Те са обикновено едностайни, илк двустайни, ниски, с малко като дупка прозорче. Поради това стаите са тъмни и през деня. Някои къщи построили в склоновете, близо до скалите. На такива къщи долният етаж е в земята или в скалите и служел за обор на добитъка, а горния — за хората. В миналото често явление е било животните и хората да спят на едно място. Това разкрива и голямата немотия и оскъден живот, но и голямата любов на хората към животните. За постилки и завивки ползували козяви, кълчищни и вълнени черги. Постилали ги върху слама, или направо на голата земя край огнището.
Бовчани се отличават с облеклото от хората в съседните села. Мъжете носели беневреци, кълчищна кошуля /риза/, долактеник /къси мъжки дрехи с ръкави до лактите/, зимно време и опанджак — направен от бяло вълнено бяло, калпак от овча кожа и опинци. Жените обличали кълчищни дълги ризи — сукман или литак от черно вълнено платно. Носени са и кожуси от овча кожа. Това облекло изработвало всяко семейство за себе си в своя дом. С течение на времето постепенно се появили специалисти, които срещу размяна приготовляват дрехи и на други хора. Така се стига до създаването на някакви кълнове и зародиши на занаятчийството.
В далечното минало и в първите десетилетия на XX век основната лрана на планинците е качамакът и млякото, чорба от боб, коприва и др. Картофите, доматите и другите зеленчуци тук са се явили по-късно. Хлябът приготовлявали от брашно: смес от жито, ръж, овес и др. Изпичали го на плоча, направо на огнището без тави и връщник. Във всеки дом имало по няколко квасника — това е торба като гайда, направена от агнешка кожа с два тясни отвора. В началото в квасника се наливало кисело мляко, а след това в него подквасвали прясното. Такава тороа е била постоянния спътник на рамото на пастира.
В началото на османското робство най-разпространена била едноделната къща. Тя се състояла от една стая, която изпълнявала функциите и на кухня, и на спалня, и на всекидневна. Двуделната къща се явява по-късно. Тя по правило имала две отделения — къща и одая. В къщата било огнището и там се готвело, когато времето било топло, а одаята служела за спалня. През зимата всичко се пренасяло в одаята. Само чорбаджиите разночагали с къщи с повече стаи. Къщите били обикновено паянтов); и измазани с кал. Строели ги направо на земята, като пода на одаята замазвали с кал. Отделни по-заможни селяни много по-късно вече правели своите стаи от дъски. [1]
Хората в селото още от далечното минало ревниво пазели своите традиции, обичаи и родова близост. В хода на историческото развитие се
1. За разработката на този материал са ползувани главно описанията на Ив. Ковачев и Благой Благоев.
12
очертават различни родове със свое място в живота на Бов. Те са със специфични характери и физика, с типични прякори, много от които днес вече изчезват. Според някои изследвания такива типични прякори наброяват около 70, от които по-характерни са: Лагярски, Свинарски, Мишанови, Барутчийски, Латински, Калейски, Чорбаджийски, Щимарски, Стамболийски, Биволски, Турски, Български, Циганейски, Мечкарски, Бугарски, Джамбазки, Кацарски, Бекярски, Скробарски, Градинарски, Овчарски, Изворски, Робови, Спахийски, Трънски, Казаци, Пандурски, Грънчарски и т.н. Разнообразието на прякори на отделните родове навярно е свързано с различни професии, поминък, национален произход. Особено характерно е, че се говори за прякори латински, бугарски, турски, циганейски, казаци. По-задълбоченото изучаване на тези родове н нярно би разкрило интересна структура на населението, етническото му разнообразие.
В дългото съвместно съществуване, в борбата срещу природните стихии и различните османски нападения в селото се създават разнообразни единни традиции и народни празници. Българите проявявали особено голяма устойчивост, когато е била заплашвана вярата им в доброто, в правдата и в човещината. Затова може определено да се каже, че няма народен празник, в който да не са вградени елементи на колективизъм, на почит към човека, и вяра в доброто му начало.
Богатството на обичаите и притегателната им сила не се измерва само с песните и обредите, още по-малко с празничната трапеза. Те са ярко проявление на нравствените добродетели, с чиято помощ трудовите хора преживяват най-тежките моменти от своята история. Някои от тези празници придобивали необичайно масов характер, което за народа е своеобразен отдушник на тежките житейски неволи, създават атмосфера на илюзорна свобода, и забрава на социалните несгоди. Външната веселост и игривите закачливи песни са всъщност своеобразна реакция на жестокостта и неправдите на господствуващия османски порядък, своеобразен протест против угнетителите.
Някои от бовските традиции и обичаи и сега са запазени. Но голяма част от тях се изоставят и деформират. Какви са основните характерни черти на някои от тези традиции, съхранени в наоодката памет и в бита на хората.
На Енювден например, много хора са си завивали на главата или на шапката специално растение „папка”. Това са го правели, за да бъдат здрави и силни в дните, когато вече лятото си отива. Все за здраве и щастие главно някои възрастни жени беряли растението „яневка” и когато се почувствуват неразположени стрито на ситно го пият с вода, или се ръсят и мият с него. При уплаха пък се лекували с растението „страшниче”, като го гасели с въглени.
Друга традиция е бита свързана с Василовден. Срещу този празник момите си поставяли хурките пред най-близката течаща вода да нощуват. И ако през нощта сънува, че ерген я превежда с хурката през моста, тази мома ще се омъжи за него. Освен това, срещу празника първата хапка изваждали от устата си и я поставяли под възглавницата. Ако някой ерген се яви на сън и яде от хапката, момата ще се омъжи за него. По същия начин ергените си поставяли криваците, за да сънуват момата, за която ще се оженят. На Василов ден всички момичета и момчета си слагали пръстени, като желание
1. Д. М. Генкин, стр. 28, Масовьое празники. Москва, 1975 г.
13
да се реализират най-хубавите им мечти. Като отивали за вода на този ден изваждали пръстена от ръката и го поставяли на чучура, за да мине през него струя вода. Това значи, че ще изпълни молбата им да се залюбят с този, който им харесва най-много. Младите момичета са имали обичаи вместо поздравления на любимите си да им изпращат малка китка, която приготовлявали от чимшир, босилек и други цветя, привързани с червен конец. Като пращали китката си мислели „любимият момък като помирише китката ще се сети и въздъхне и за мен”.
На Лазаров ден, след излизане от черквата момите отивали на кладенеца, за да изберат „кумицата”. Изборът се извършвал по следния начин. На една бухалка слагали коричка хляб с малки китки, стъкмени от няколко листенца, привързани с разноцветни конци. Коричката на всяка мома се отличавала от другите. След това бухалката се потапяла зъв водата и от течениею една от коричките взема преднина. Момата, на която коричката тръгне пъра обявяват за кумица. С този обред се изявява желанието на момите, че те вече са големи и са готови за женитба. След това наредени по две, по три запяват народни песни, като най-напред вървяла кумицата Текста на песента е следния:
Напред, напред кумице
напред си се паднала
та напред ще да идеш -
да пометеш дворове
да наредиш столове,
че ще дойдат момите
момите и момците
Залюле се кумица /2/
на тънко дърво високо /2/
овчар вика от село
полека те момата
да не бъде моята
момата е страхлива
дървото е кръшливо
въжето е възливо
момите са бъзливи
Напред, напред кумице
напред си се паднала
та напред ще да идеш
да вързуваш люлката
да люлееш момите
момите и момците
да люлееш момите
момите и децата
Това е бил хубав младежки празник пълен с много мечти и желания за тяхното сбъдване. Особено голямо щастие е било за кумицата, която непременно през тази година ще се омъжи. На Великден с песни и закачки цялото шествие отивало в дома на кумицата, където се устройва увеселение с гощавка, като всяка мома донасяла по нещо от къщи за общата трапеза. След обеда се събирали на хоро, където се връзвала люлка. Първа имала право да се люлее кумицата, като останалите в нейна чест запявали народни песни. След това всички поред се люлеели, за да им бъде леко и щастливо лятото. Този празник, с известни промени, е запазен и досега.
При голяма суша обличали една девойка със скъсани дрехи и всички я плискали с котлета пълни с вода по улицата. Останалите момичета вървели след нея и пеели: „Вай Дудо ле, дай боже дъжд...”
Измежду различните народни и църковни традиции една от тях е и харизването на деца — характерна за манастира „Седемте престола”, за целия Бовски район. Това се извършвало всяка година в определен ден, при особено голяма тържественост. Обикновено харизаното дете е боледувало дълго време от някаква болест и за да се спаси от нея родителите му обещавали, че след оздравяването му то ще се посвети на религиозна дейност. Харизвани са и деца за здраве. Традицията води началото си от далечното минало, когато в този планински край не е имало почти никаква медицина, а
14
религиозното влияние е било особено голямо. Харизаните деца се записвали н специални книги и когато стават пълнолетни /времето, когато ще се женят/, одителите им ги откупуват от манастира, срещу доброволно дарение, в пари ши в натура. Откупуването ставало също така по време на голям религиозен празник. На този ден родителите идвали с децата на поклонение в манастира, четели им се специални молитви за здраве и имената им се споменавали през време на литургията. Слел това се устройвали различни беседи и забавления. Всеки планинец вземал от светената вода, с която пръскал лицето си и пиел за здраве, а една част отнасял в дома ск, където с нея напръсквал добитъка и фуража. Тази традиция с течение на времето постепенно губи значение, все по-рядко се среща — в живота и на практиката почти е на изчезване.
Като изтъкваме идиличният живот на селяните от село Бов през онова време, докъм периода непосредствено след Първата световна война, не можем да отминем и жените в селото, които със своето трудолюбие, упоритост и себеотрицание, са давали образци на трудов и майчински героизъм. За тях през тези години не е имало отдих и покой. И в летния зной и през дългите зимни вечери, те били заети с непосилна работа за създаване на блата и средства за техните семейства. През пролетните и летните месеци работели по градините, нивите, ливадите и горите — като жетварки, събирайки на сено, в градинска работа или пастирки, а през зимните вечери — те предели въллата, тъчели черги, платна, шаяци и други домашни принадлежности, като в много случаи се организирали тлаки и седянки.
Процедурите по създаване на всичко необходимо за живота и съществуването на бовчани — блага и средства за живот — по онова време били изключително сложни и трудни.
Отрудената бовчанка, въпреки непосилния труд, намирала сили в себе си и да се весели и да създаде уют в къщи, като това го изразявала най-вече с песните си. Песните били ту тъжни и монотонни, отпечатък от дългото османско иго, ту весели и игриви, приличащи на буен планински поток.
Неслучайно народният поет Иван Вазов при едно свое пътуване в „държавите” на селото е доловил една типична бовска песен, изпълнявана от млади бовчанки, която му е направила голямо впечатление. Тази песен има приблизително следния текст:
Лице ле ало будало
До тебе ягне заспало
Събуди го Лице да стане
Тебе ле Лице да хване.
В тази бовска песен има не само приятна мелодия, но и стегнат ритъм, така типичен за бовските хора, които се играят по празници и събори от момите и момците, от мало и голямо. [1]
Както се вижда от някои традиции, те главно са свързани с любовта, желанието на младите да създават семейства, свързани са с природните стихии и плодородието, със запазване здравето на хората. Тези традиции, създавани през дълъг исторически период съвместна борба и задружен живот, са изковавали еднакви мисли, създавали са единен балкански тип, притъпявали са и са заличавали различия а, особено между завареното българско население и дошлите латинци по време на Четвъртия кръстоносен поход. Те —
1. Д. Ив. Николов, спомени
15
традициите, обичаите, песните, носиите, езика, са били здрав щит за защита на българщината и запазването на нашата националност по време на османското робство.
И в най-тежките години от своето историческо развитие планини здраво се опират на един животворен и непресъхващ извор: запазилата сс неизчерпана от вековете, от нищо и от никого неунищожима, чистата като балканската бързоструйна река, българска народна песен, българските народни обичаи и традиции В тях през вековете е събрано всичко: мъка и протест, труд и радост, печал и смях, скръб и н тежда, гореща жажда за свобода и безстрашна борба — всичко, което може да роди народната душа в моменти на радостни вълнения и трагични изпитания.