Бежещим през годините. Родопски сладкодумци
съст. Петко Величков, ред. Владимир Арденски
 

60. И Дядо Мраз съм бил
 

Когато другарят профпредседател попита: „Кой желае да стане тази година Дядо Мраз?”, аз рекох: „Аз ще стана.”

— Ти да не си оборкан? — нарука ма жената, ага язтросих вечерто у нас един кожух, чифт ботуши, чувал, гугла и една фурка влачена волна.

— Ти си мольчи! — реках на жената.

Утирнона [*] никой ма ни виде кога и къде се премених. Видеха ме чак на друген край на градо, нарамил полан чувал, да са приторчам до спирката и чакам ав-
 

*. утирнона — сутринта

215
 

тобуса. Метнах се чебужак [*] в рейсан, оти зафатиха да са сбират дечища. Вотре людете ми сториха поть да мина, кимаха ми с глави като за „добре дошол” и ми найдаха место да седна. Помочих са вритех да здрависам, подадох рока на двамина-троица и седнах. Не видех отде изрипна адно копеле, разкрачи са напреш мене и рукна: „Ей, Дядо Мраз!” Сетне се впули в чувала и зафати да го боде с пръст. Извадих бонбона, подадох му я боржко. Рекох му да дойде по-сетне за подарък.

Ага наближихме мойна спирка, нарамих пак чувала и торнах да слизам. Хубаво, ама други дечища ме нагарванисаха. Разпертушиних и тех по с една бонбона и право — у нас.

Жената ма позна от аднош. Беше са отлепил единен мустак и на горната борна са бе показал нишенан, дето ми го бе сторила невестата на млади години. Свалих чувала польочка на земьота, разворзах го и от горлото му льосна нова-новеничка нафтова печка.

— Охлеле си! — опули се жената, ухилена до клепачите. — Кина е сва? [*]

— „Супер юг” — реках и разтросих сербез брадона.

— Ами оти... охлеле си! . . . в чувал!...

— Оти иначе немаше как да я измокнем скришем от склада. Дефицитна стока!

— Да си ми жив още сто гудини — метна се пуста жена на вратос ми, като га не бехме са видвали от ланска зима.
 

Разказал: Т. МУХТАРОВ
 

*. чебужак — бърже
кина е сва? — какво е това


[Previous] [Next]
[Back to Index]