58. Невястана
— Старец, виде ли я Щильовата? ...
— Огледах я.
— Бендисваш [*] ли я?
— Нема да я куповам, та да я бендисвам.
— Нали ни е снаха, бре?
— Как щяло снаха? Гостка е Щилюму. На едно работят. Тъй ми рече.
— Ба, гостка! Акълът ти! Видех ги през дупкана на таванян — цаловаха
се. Ала цаловане да видиш! Ха-
*. бендисваш ли — харесваш ли
209
пеха се като бясни — по шия, по вратове, по ръки, по гюс. . . Сбърках се!
— Че какво като са се цаловали? Те сега тъй си са целоват — за щяло и нещяло. Ти друго ми речи: влиза ли ти в око?
— Оти питаш? Да не си зяпнал и ти?
— Ба, бива си я. И в лице, и в снажка, и в гюс, и в ноги... Само дето ходи много заголена. Фустана й кръпа, [*] кръпа. .. та ага се наведе, отзать сичко й е видет. Пък и онова, дено пийва и турми цигара с него барабар — не е за приказване.
— Че то сега кому не се виде по някво? Тъй както върви света, може и дибидюс голи да търнат.
— Охси-и! Дали и това ще стане?
— Живя щем — види щем.
— Неща я такива резиля.
— Кой те пита? Белким да са каквото нас едно време. Моите потури пет оки имаха. И калцуне, и навое, и цървуля. . . и антерия, и дулама. . . Само пояса ми бе до десет аршина, та ага го завивах, по двадесет пъти се завъртах. Пък ти доде облечеше твойта руба, по полвина сахат съм та чакал. Тъй ли бе?
— Тъй.
— Мълчи тогава и немой се бърка в работите на младите! И да не съм те усетил да зяпкаш по тавана като котка. То. . . нашето . . . каквото бе — мина. И тяхното ще мине, и още по-друго ще дойде. Свет е това — върти се! Чу ли?
— Чух!
Разказал: XР. ДАСКАЛОВ
*. кръпа — къса