Сгадал се стрико Кольо да иде на Богазан да коси. Преди два дни стария Бодур бил минал оттам и му казал: „Комшу, ливадана прецъфтява, колкото бавиш косеното, губиш от сеното.” Чича станала рано, сбрала му ядене: половин фурнит хляб, тас питена каша, кривачка имансъз [*] сирене, варено патато и бокал за вода. „За два дена ще ти стигне — му рекла. — Като дойдем да сушим, ще донесем още.”
Стрико турил косаджийския хайгот — чукчето и наковалнята, в торбата при пататото, бруса затъкнал в пояса и нарамил косата. Ала тъкмо излел от портата, чича се разрукала: „Къде бре, Кольо, с тия потури? Не сетиш ли се, че там ще сядаш, ще лягаш по чепето, ще ги описювиш! [*] Върни се та надени старите!
Стрико Кольо се сепнал, като да му били пукнали с тюфек. Знаел той,
че да се върнеш след като вече си тръгнал някъде, тоя ден го пиши загубен.
Но като погледнеш потурите, още били нови, мъхът от вълната още не бил
изтъркан, върнал се да ги смени.
*. имансъз — бито, обезмаслено
описювам — насмолявам
178
След час и половина здрав ход въз Кутела нагоре и през Рожен, стрико закачил торбата в Богазан на неговата си ела. Огледал ливадата — прав бил Бодуре: тревата по края била изтъняла, плюскавецът, овчарската китка и други благи билки прегорели.
Тая ливада трима косаджии я окосяват за един ден, а стрико Кольо решил да я спастроса сам за два дни. Преди да навлезе да коси, отишъл та напълнил бокала, назвякал се със студена вода, рекъл да си отреже и една филия хлебец. Кога побарал за чекията — няма я. Тя винаги си стояла в десния джоб на потурите, но сега я нямало. Мушкал ръка, ровил дъното на джоба — няма и няма!
Тертиплия човек беше чичо Кольо. Всяко нещо у него и в неговия дом си имаше свое определено място; перустията си знаеше мястото — на пизулян, [*] пунгята [*] с огнивото и прахана — в раклата, а мястото на чекията беше в десния джоб на потурите. Никъде другаде!
Тая чекия чичо Кольо бе купил във Велес през 1915 година като доброволец в 3-ти Македонски полк и от уволнението не беше сменял мястото й.
Забил стрико Кольо косата в ливадата до елата и тръгнал за село да търси чекията и да пита чича как се връща мъж, когато е тръгнал на работа. През Кутела нагоре се бе изкачил за един час, тю надолу към село срипнал за половин. Слизал и измислял парливи думи за чича Лика. „Ти мари семьо без юм, не знаеш ли, че там, на Богазан, ще ми требва чекия и къде е нейното място? Твоята кожа женска, рошава, защо ме върна сутринта да сменям потурите? А? ...”
Ако се противи, може и да й фрасне една...
В къщи пристигнал сърдит, накокорен като петел, готов да кълве. Чича
Лика метела двора. Изправил се на портата и тогава случайно бръкнал в левия
джоб на потурите — чекията била там.
Разказал: Н. КОЮМДЖИЕВ
*. пизюл — рафт на огнището
пунгя — малка кожена торбичка за тютюн и тютюнджийска принадлежности