Тая бабичка вече я няма — умря, но все като мина покрай нейната къща в Старцево, струва ми се, че ще се покаже на капията прегърбена и пак ще ми разкаже каква каматна е била нейната първа дружка — Минка.
— И сега има каматни моми, ама като Минка друга не съм видела. Ага разрежеш карпуза, каква е — нейните бузки беха такива. Пък ага те погледнеше с черните череши-очинки —да те изпие. Наближеше ли байрям, три жени не можеха да я наплетат за цел ден. На четирисет плитки я редеха. А на плитките — на пет места рупове. [*] Ага тръгнеше да върви, цънкаха като дюзия чанове.
Ала и галеникът й си го биваше. То беше от друго село, от Боево. Дохождаше всяка вечер, нагиздено с писана антерия и писан пояс, с бели чорапе и кендасан [*] аглък, [*] преметнат през рамо. Скришом като мразчица приближаваше къщата на Минка.
И по сред нощ, кога всичко заспеше, Минка полека-полека излизаше на
кьошкя. Боевчено пък донасяше отнякъде стобур, [*] възправяше го въз дувара
и като катерица се драпваше. И тъй, дорде запеят петли, се га-
*. рупове — метални пулчета
кендисвам — везам
аглък — кърпа за лице
стобур — стълб
169
ляха, Минка от мене нищо не криеше. Веднъж боевчето беше й дал много каматна миризма. Такова ливанто [*] нийде не можеше да се найде, ама то имаше голям мерак на Минка, та всичко й находеше.
Пет години се галиха и щеха да се земат, ала бубайкото на Минка беше много урсуз чилек. Една вечер боевчето проводи момаре да му искат Минка. Добре, ама бубайко й се вкиснал, изпъдил всички навънка, а момичето тъптал с цървулете. Тогава й рекъл, че ще й отреже главата на китюк, ама нема да я даде в друго село. Три недели Минка не можеше да се изправи.
Друг път бащата пак причека боевчето, ама не можа да го хване. Само му взе стобура, съсече го за дърва и го изгоря.
Боевчето спре да дохода. Какво стана с него, не можахме да се сетим.
От бално Минка се поболе, бузките й увехнаха, очинките й врипнаха навътре. Поболе се и не стана. Помина се по Гергьовден, когато всичко бе нацветило.
След нея набърже си отиде и майка й. А бубайко й полудя. Виеше като бесно куче самичек в къщата. А една утирка я запали. Пратиха го в лудница и се не върна.
Тъй става, галени га се не земат.
Разказал: XР. ТОПОВ
*. ливанто — одеколон