Бил съм на 40 дена, когато съм останал без баща. а на 6 годинки — и
без майка. Леля ми Елена ни прибра с по-голямото ми братч,. но и тя бе
фукарица. През лятото на 7-ата година ме пазариха карачерче. [*] Хубаво
беше. Ама през зимата — ни пул, ни пара. Една зима позапетлах цървулковете,
поруках и едно комшийче, също сирак, и започнахме да просим. Бяхме чели,
че „който проси, не може го носи”. Но ни бе срам в село да просим, та отидохме
в Долно Дереке (с. Соколовци). Потурковете ми бяха от кръпка до кръпка,
та много ми тежаха. И въркузуня ги не държеше, та повече ги придържах с
ръце. Тръгнахме ние от къща на къща. Хората гледат ни окъцанки, измръзнали,
съжаляват ни и кой комат, кой филка [*] — напълниха ни пладнинарките. [*]
Ала пакулчето, дето ми беше дала леля да ми сипват брашънце, никои са не
сети да го омърси. Дострашя ме да ми се не скара леля, че не съм отнел
брашънце и на връщане ми дойде на ум да минем през стрикована Сараакова
воденица. Белким ще ни
*. карачерче — дете, което подкарва овцете при доене
филка — филийка
пладнинарка — торба, в която се носи обяд
150
попита защо сме отишли, та да ни даде барем за един качамак. Нейса, разбран човек излезе, ала и йе носям пахулчено отпред, та да се види, че е празно.
— Влезте, стрикув, влезте!
Ние това и чакахме. И йе се присурнах с петланине цървуле до оджака и ги втикнах в главнине.
— Спали, стрикув, цървулете, свали, та изсуши ногите да ти не барбуцат! [*]
— А-а-а-, нема, нема. Те не задържат вътре вода.
Поразсмях го йе, пък той наскалапяса един куп дърва. Личеше, че не му са мили. Пък мен ми домиляха, та му рекох:
— Не ли та е страх, стрику, да запалиш комина?
Пък той ми вика:
— И моя огън е рядък като твоите цървуле, та се промушва лесно през комина.
Огря ни чиляка хубаво, даде ни и по един качамак, сипна ни и брашънце и ни изпрати за Момчиловци. Но то ден ли е, два ли е. Изядохме просията и пак минахме на гладна диета.
Чича Сираковица доходаше да ткае у нас — белки си немела стан. Колчим дойдеше и ни донасяше по няква залуга хлебец. Веднъж бе пекла тенурки, [*] донесе ни една, седна в стана и започна да премята совалката. Ние сделихме тенурчицата и я лапнахме. Мене тъй ми сладка, та си викам, тя хеле няма да е само една, то ще има още. И без да се чудя, отърчах в дома на чича Скраковица. Гледам нема наоколо люде и сторих йе грех — гладът какво не прави. Ядох толкова, че хълбоците ми се издуха като на мършаво пиле. Когато си тръгнех, нахапах всички тенурки, дето бяха останали — все едно, че куче ги е ръфало, — и на излизане оставих вратата отворена.
Огънят на стрику Сирачко още ми държи горещо и тенурките на чича Сираковица
още ми сладят. А споменът за сиромашиите години винаги ще ми горчи.
Разказал: СТ. ПАРАСКОВ
Записал: К. Каневски
*. барбуцат — гизнат
тенурки — тестени питки, печени на тикла