Бежещим през годините. Родопски сладкодумци
съст. Петко Величков, ред. Владимир Арденски
 

15. Комити
 

По тия, нашите места, беше още турско. Ходеха комити по селата.

Еднъж отидах горе, при бравите. Отдалече слушам — кучетата лаят. Гледам — чобанинът търчи към мене, ама пострашнял, като да е жив закопан. Думам му:

— А бе, Кръстьо, да не си болен нещо?

— Ах — каже — аго, остави, тука има комити... Като кажеше „комити”, мен ми загаряше на корема.

Помислих да се върна, ама гледам: отзад двамина вървят по мене. И рипнах от коня. Какво да правя? Пък там, край огъня, при овцете, седят 30—40 души на колело. Сабите им на една страна, манлихерките на друга. Викат ми:

48
 

— Я ела тукана! Отидох.

— Иди — каже комитета — да фатиш един овен от твоите, ама от твоите. Чузд да не фатиш. И хубав брав да фатиш.

Имаше един овен, да ти е драго да го гледаш — хубав, як, с тюмбелек [*]. Фатих го. Водя го таман при войводата, при големеца. Жално ми е за овена, ама ми е по-жално за мене си. Войводата ме погледна, па грабна ножа:

— Да те вземе дяволицата, оти тоя овен водиш?

— Ти рече убав овен да доведа, па тоя на 500 овце е най-убав.

— Ами кой ще ти води овцете, бре?

— Има и други — думам.

— Да го пуснеш — вика, — че сега ще ти отсека куфарицата! [*] Гледай го ти, не му е жал за такъв овен!

Как ще го верувам? Комита!

— Пусни го — вика — и фати друг.

Доведох им друг — заклаха го, одраха, туриха да се пече. Думат ми:

— Остани да го изядем!

Бе, как ще ям чеверме, я треперя. Думам на чобанина:

— Иди речи на войводата, ако ме коли — да ме коли, я няма да ям чеверме. Работа имам в село.

Отиде Кръстьо, поговориха-поговориха, па ме викна войводата:

— Земи кожата на овена, ще я носиш на баща си. И много здраве от мене ще му носиш.

Рипнах на коня, до обед дойдах тукана. Отворих двора, баща ми се изплаши:

— Оти бре така?

Разправям му. Той ме слуша, мисли, па дума:

— Добри люде ще са, щом за един брав им е домиляло. . . Нас ни плашат с тях, па те и нашето имане чуват; дето се вика, тръгнали са курбан да стават... Добри люде ще са, добри!..
 

Разказал: Ю. ДАРАКЧИЕВ
Записал: Р. Христов
 

*. тюмбелек — голям хлопатар
куфарица — глава


[Previous] [Next]
[Back to Index]