Никола Малешевски е роден в с. Берово, Малешевско. От ранни години той се установил да живее в Дупница (Станке Димитров). Запознал се с „делото” по-отблизо в 1895 г., когато през Дупница минават четите, взели участие в т. нар. Мелнишка акция — нахлуването в Македония на въоръжени чети, организирани от ВМК е София. След сближаването си с Г. Делчев Малешевски се поставил в пълна услуга на организацията и бил натоварен с функциите на пунктов началник на ТМОРО в Дупница, които изпълнявал много години без прекъсване.Малешевски участвувал активно в борбата против върховизма в България.
99. Писмо. Да разпределят изпратените пушки за Бураново и Недобърско. Говорил с Муструка
110. Писмо. Препоръчва учителка за вакантно място в Горна Джумая
118. Писмо. Тия дни ще бъдат пратени 30 000—40 000 патрони. Да приготви място, гдето да ги стоварят
119. Писмо. Непредвидени неприятности са го задържали. Изпраща два вързопа
121. Писмо. Съобщава за намерението си да им дойде на гости. Праща кола. Интересува се за архивата
122. Писмо. Всичко изпратено досега е получил. Мицо да посещава редовно училището
127. Писмо. Телеграмата създала неразбория. Малешевски и други дейци да тръгнат за София
141. Писмо. Да изпрати 5—6 манлихерови карабини и един сандък патрони
142. Писмо. Да даде на Васил Попов три манлихери; другите да предаде на Стефанов
144. Писмо. Дават се указания във връзка с някои организационни въпроси
149. Писмо. Приносящите писмото ще носят патроните. Засега
праща 6 сандъка
Писмо. Не е пратено нищо поради липса на превозвачи. Ако намери доверени хора за превоза, да ги прати при него, снабдени с писмо. От Зографов ще получи книги с революционно съдържание — да ги препрати на Казанджиев в Кочериново.
Никола,
Обещах да дода тези дни, но важна работа ме застави да отложа идванието за неколко, а може би за десет дни. Досега не сме проводили нищо, понеже кираджии немаме; за да можем редовно да изпращаме, требвало би да се намерат поне две кола, които редовно да пренасят вещите, а тая длъжност могат изпълнява само хора твърди и тайнствени; [1] ако намериш такива, прати до мене с писмо, които могат ме намери или в „Братя Иванови”, магазина, или пък в кафене „Нил” или гостилница „Балкан”. Не мога поверя пренасанието на непознати хора, че вчера се случиха нежелателни работи с преносвачите в Кюстендил. За да има сигурност, требва да имаме наши хора. Снощи бех при Морфов [2], той не е направил никаква постъпка, но обеща днес да иде при Гешева [3] — бакалъм.
От Зографов [4] ще получиш книги с революционно съдържание — препрати ги Казанджиеву [5] в Кочариново.
С сърдечен
поздрав
Гйорги
София
7и ф/рий 97 г.
Бързам
ЦПА, ф. 232, а. е. 19, л. 5
1. Очевидно Г. Делчев има пред вид доверени хора, които тайно да превозват оръжие и други материали, предназначени за прехвърляне в Македония.
2. Върховистки деец, който имал връзки с правителствени кръгове в София.
3. Иван Евстатиев Гешев — български буржоазен политически деец, лидер на Народната партия („народняци”), министър на финансите в 1886 и 1894—1897 г. и министър-председател в 1911—1913 г. През негово време се сключва
137
съюзът със Сърбия, Гърция и Черна гора и се води войната против Турция. Подал си оставката в навечерието на Междусъюзническата война (1913), която завършва с тежко поражение за България и с разпокъсване на Македония и Одринско.
5. Никола Казанджиев — председател на македонското дружество в Кочериново, Дупнишко. Той бил в услуга на Г. Делчев при препращането през границата в Македония на чети, куриери и оръжие, както и при посрещането на връщащи се оттам хора.
Шифровано писмо. Говорил на Казанджиев да си подаде оставката от дружеството и той обещал да направи това. На Лазаров да не се съобщава нищо за пренасянето.
Никола,
Снощи стигнах късно, макар и съвсем раздробен от конът по пътя.
Узнах от Казанджиев, че дедото Анго [1] бил се явил него ден во Кочариново. На Казанджиев говорих да си даде оставката от дружеството. Той ми обеща да направи това идущата неделя. Щом доде некое писмо за мене или ако имаш нещо да ми пишиш, то прати го во София на познатия адрес.
Христо Лазаров е бил подведен под клетва от Казанджиев. Предизвести го да не съобщава на последния нищо по пренасането. Вервам утре да пратиш една кола.
Ахил
Кюстендил, първи март [2]
1. Участник в Мелнишката акция, бивш харамия, привлечен от Г. Делчев на работа в ТМОРО.
2. Годината не е посочена, но от шифъра, цвета на мастилото и особеностите на хартията, както и от съдържанието може да се предположи, че писмото е писано през 1897 г., т. е. на 1 март 1897 г.
138
Шифровано писмо. Срещнал се с Никола Иванов, който бил възмутен от писмото му. Дали може да намери и прати шест коли, които да превозят оръжието право до границата.
Никола,
Днес пристигнах тук и веднага се срещнах со Никола Иванов, който силно се възмутил от писмото ми. Туй и предполагах. Со настоящето искам да те запита[м] дали можеш во най-скоро време да намериш шест кола отведнъж. Коларите им да са тайни, та да може во един ден да дойдат во Брезник — като ги натоварим, да върват право на границата. Само по такъв начин ще можем да ги дигним тез пушки, и то за скоро време. Затова погрижи се и веднага ми съобщи.
Ако со пощата закъснееш, телеграфирай ми во тая смисъл. Ако можеш да намериш (по [въ]зможности да гледаш да се намери), ще ми телеграфираш ще ти изплата дългът си. Ако пък не можеш намери — не мога ти плата. По-скоро пренесте тези от братя Цветкови [1]. Щом ги пренесете, пиши ми.
Со поздрав Ахил
София, 4/III [2]
1. Представители на ВМК в Дупница.
2. Годината не е посочена, но от шифъра и съдържанието може да се заключи, че писмото е от 1897 г., т. е. писано е на 4. III. 1897 г.
Шифровано писмо. Изпратени са 400 пушки. Заедно с Муструка да съберат около 15 момчета и да ги подготвят за работа в революционните комитети.
Никола,
Днес се пратиха при вас четиристотин пушки, дано тайно и во най-скоро време да можете ги прокара вътре. Щом стигнат и ги препратите, сообщи ми. Вчера извиках Муструка [1] и му говорих ти и той да гледате во продължение на един ме-
139
Писмо № 88 [[ По-голям
образ ]]
140
сец да съберете около петнадесет момчета, здрави и решителни, да ги подведете под клетва и ги возпитавате во духът да се жертвуват за снабдявание македонските комитети со оръжие. Отговори ми и на първото писмо.
Со поздрав Ахил
София, 6и март 97 г.
1. Известен харамия, участник в Мелнишката акция. Г. Делчев правил много усилия да го отклони от харамийския път и използува за работа в ТМОРО. Муструка обаче не се поддал на изправление, обещавал едно, а вършел обратното. Той станал върховистки войвода и участвувал в борбата против организацията, като същевременно вършел обири в Североизточна Македония.
Писмо. Доволен е от пренасянето на материалите във вътрешността. Праща 100 лв. за покриване разноските. Да не се доверява на хора от Турция, които не притежават писмо от вътрешните комитети. Да телеграфира дали е нужно неговото (на Гоце) присъствие в града.
Никола,
Вчера получих писмото ти, с което много ме зарадва, като ми съобщаваш, че пренасанието се е почнало и даже некои материали минали благополучно. Не остава нам друго, освен да гледаме колкото е възможно по-бърже и в по-големи суми да минават. Може би досега да са пристигнали изпратените 400, които беха натрупани като тояги в колите. Не е възможно да се пращат по десет в чувал, защото немаме работа с хора, които от сърце искат да услужат, затова тая грижа ще се стовари пак на теб. Приключвам тук един банкнот от 100 лева златни, с които ще посрещнеш [?] разноските.
Щом е на присвършвание сумата за посрещание разноските, пиши ми да ти прата друга. Не ще бъде зле, ако с едната кола само пренасанието отива бавно, да хванеш и друга кола.
Много добре си отговорил на селяните от Недобърско [1]. Пък и каква възможност има да се пренасят през планината? Особено пък на ръце! Бех ти писал преди неколко дни, като те задължавах да ми отговориш телеграфически, види
141
се, не си получил писмото още. Недейте се доверява на никой селянин или гражданин от Турция, щом не притежава писмо от вътрешните комитети. Види се, уловения селянин, като толко[ва] често обикалял из пограничните места, за когото досега ни един път не са ми известили от вътре, да е некой платен ревностен служител на джумайския каймакамин [2]. Пазете се от такива гадове.
Искам да замина за към Варна, но колебая се да не би [да] бъда потребен към вашенско или Кюстендилско. Ако се нема нужда от мен при вас, незабавно ми телеграфирай с две думи — нема нужда, или пък, ако е необходимо моето присъствие, ще ми телеграфираш има нужда — незабавно направи това; отговори ми тоже с телеграма и на първите ми запитвания.
С поздрав
Ахил
София
8 март 97 г.
[На 1 стр. вляво горе нечетливо]
Получено на 14/Ш от пощата.
Ориг. у Кр. Хр. — София
1. Недобърско — село в Разложко, в южните склонове на Рила, през което минавал канал на ТМОРО.
Писмо. Недоволен е от поведението на братя Цветкови. В няколко реда, написани с шифър, предлага да се „подшепне” на началника, че са прекарани около 500 кг прах (динамит или барут) за бомби.
София
11/III 97 г.
Никола,
От братя Иванови се научих, че братя Цветкови пак са искали да ти попречат за вдиганието и пренасанието.
Ако българите не беха глупави, немаше толкоз да тлеят в робство.
142
Чудни са хората, но още по-чудни се явяват тез господиновци, които с своето писмо, пълно с нелепости, отправено до Иванови, правят човек да се пръсне от яд. Сега вече вервам да са се помирили с положението си и са почнали редовно да ти предават дългите. Гледи колкото е възможно по-скоро да се изнасят. Защото не може човек да предвиди шарлатанството на хората. Добре ще бъде, [1] ако подшепниш на началника, че сме прекарали през тези дни около петстотин килограма прах [2] за бомби и по един изкусен начин, без да те сети, да го подканиш да съобщи туй Морфову [?]. Знаеш целта на тая лъжа.
С братска целувка
Ахил
Забравих да ти кажа, че зобника на коньт, ако е изгубена, требва да я изгубил ханджията, защото аз право на ханът отидох, извадих камите от торбата, па предадох коньт заедно с нея на ханджията; или пък требва да са я забравили — нека я търсят от там.
Същи
ЦПА, ф. 232, а. е. 19, л. 7
1. Оттук до края на абзаца писано с шифър.
Писмо. Праща 115 лв. за Христо Лазаров. Не може да купи коне поради други разноски. Заминава за Кюстендил и оттам ще дойде в Дупница за организиране на канал през Лисията.
Никола,
Тук приключените лева 115 (сто петнадест) златн[и] препрати ги на Христо Лазаров. Свободен си да задържиш от тех колкото щеш, ако ти требват и не се намират в теб. Бех им се обещал да купа коне, обаче невъзможно ми е поради многото разноски, появили са се в тоя час, затуй подкани ги да продължават с своите коне. Обещал бех на наши човеци нещо
143
около тринадесет мартини; съобщи им, че те са готови, но не се падна случай да ги провода. Всичките ти писма получих, но късно, ето защо и късно ти отговарям. Утре заминавам за Кюстендил, така щото, ако има нещо при тебе, пращай в Кюстендил. Хората, които додоха тук, ще могат да услужат за отварание канал през „Лисията” [1], но за туй ще ти пиша подробно от Кюстендил, откъдето мисля и да дода към вашенско, че заедно да пътуваме към проектирания канал. Братя Иванови не приеха да додат в Брезник, като се извиняват с претрупаност на работа (?!).
С братски поздрав
Ахил
София
97 г. март 29
А що правят в Рила?
Същи
Ориг. у Кр. Хр. — София
1. От с. Лисия, Горноджумайско, на десния бряг на р. Струма.
Писмо. Да се организира приемането и препращането на оръжие през Бураново и новоустроения канал. Мартините са предназначени за преносвачите от Бистрица. Ако има нещо за него (Гоце), да го праща в Кюстендил.
Никола,
Телеграмата получена прибързана, разбира се, защото неразбрано ти са предадени думите ми — утре, искам да вервам, друга ще получа. Приносящите настоящето теб вече познати Деспот и Никола подканих да додат тук, като мислях с тех пак наедно да додем в Дупница; но ето че много работи се струпаха и аз не мога ги напусна, па и от друга страна ти и без мен би могъл да свършиш туй, което кроехме по-напред и за което са дошли тез хора. Теб предстои следното: без да се бавиш много, вземи един кон, па с горните двама идете в Бораново [1], където да изберете човек, годен за прибирание
144
в къщата си пушки, като в същето време да бъде готов да ги препраща. Препоръчи му двамата, на които да ги предава, и недей забравя да му дадеш некои и други съвети по приеманието и препращанието. Кола от Дупница до Бораново върви, та много лесно и евтино ще бъде. Не ще бъде зле, ако от горното село намериш една-две коли, които да бъдат постоянни. След като се завърниш, веднага пристъпи към препращание за новоустроения канал; па и добре ще бъде, ако аз дотогава не дода при вас, да ми съобщиш резултата.
Ще седа тук може би неделя и две, ако се яви нужда, затова оставам всичката грижа на теб и по двете направления пренасанието да бъде бързо и благополучно. Съобщи ми за числото на прекараните досега и онова на пристигналите от София. 13-те мартини, които, ако не са пратени, скоро ще ги пратат, са предназначени за преносвачите от Бистрица [2], на които можеш веднага да им ги предадиш. Ако има нещо за мен, препрати го тук. Поздрави Христо, Щерю и вси приятели. С братски поздрав
Ахил
Кюстендил
1897 год. 31и март
Ориг. у Кр. Хр. — София
1. Бураново — село в Дупнишко край тогавашната граница с Турция. От това село започвал лисийският канал по десния бряг на р. Струма.
2. Село в Горноджумайско, в западните склонове на Рила, през което също минавал канал на ТМОРО. Този канал започвал от селата Стоб и Рила, Дупнишко.
Писмо. Да отговори веднага получил ли е писмото с парите. Незабавно да почне пренасянето на оръжие. Да провери случая с войника Димитър Манолов, който попречил на куриера да мине границата. Изказва недоволство и огорчение от това, че не се вземат мерки против появилите се шпиони; недоволен е и от ония, които в самозабравата си дават материал на шпионите.
Никола,
Изпратеното ми по Деспот писмо вервам досега да си го получил, но не мога си обясня защо не ми отговаряш или заминал си за Бораново? Но преди да си тръгнал, требваше
145
да ме известиш дали писмото ми от София с 115-те зл. левове си приел или не. Наистина с телеграмата и с писмото ти от 1и того извести ме, но това известие беше прибързано, защото моето писмо ти требва или требваше да го получиш, след като си предал и писмото, и телеграмата на пощата. За да се обясним, побързи веднага да ми пишиш или телеграфически ми отговори получи ли писмото ми от 29и м. м. с парите или не.
Сега, при всекидневното циркулирание на пощата, лесно можем се съобщава. Ако си заминал за Бораново, съобщи ми резултата; ако то[й] е добър — наредихте ли, то незабавно почни да препращаш пушки. Ами Димиревски пост [1] да не е попречил нещо на пренасанието? От Джумая чрез Со фия ми съобщават, че войника Димитър Манолов е попречил на куриера да премине лин[и]ята, за да пренесе насам некои вещи — поискай подробни сведения за горната случка. Колко пушки досега са прекарани през тоя канал, имаш ли подробни сведения или не знаеш нищо?
Пратили ли са братя Иванови друга пратка след тая от 260-те? Загатваш ми за некой си уловен шпионин, без да ми дадиш некакви подробности по неговото изследвание. Ния сме окръжени с цел полк от такива народни приятели, но кой може се занимава с тех. В задачата на ви[с]шите патриоти не влиза гонението на вредните елементи, затуй и ви[с]шисти, и патриоти, и патриотчета не щат и да знаят кои са и какво работят шпионите— тех занимава[т] велики задачи, оттам и немаранието им към предателите. Жалко! Но що да правим, когато сами ния нищо не можем да свършим всички работи.
Тез гадове намерили село без псета, дето се рекло, та свободно циркулират по всичките краища на Българията. Ту рците, колкото по-безумни се показват с мерките, взимани за запазвание на държавата си вътре в Македония, толкова по-хитри стават тук пред самозабравата на тукашните македонци, които с своя решителен патриотизъм [2] не само че отиват да дават материал на шпионите, но и обезпечават животът на последните. „Иде умът, но след като си иде кумът!!” Горко на вътрешните страдалци!!!
Чакам писмо тук. Всичко от теб пратено досега приел съм.
С братски поздрав
Ахил
Кюстендил
4/IV 97 год.
146
1. Демиревски пост —от с. Демирево, Горноджумайско, разположено край границата.
2. Така е в оригинала. Подчертаванията в текста са на Г. Делчев.
Писмо. Не отговорил на писмото, защото нямал време. Добре направил, че изпратил 80-те (пушки) в Бураново; новите 167 също там да прати. Да се задържи уловеният шпионин, иначе ще пострада Стефан.
Кюстендил 9/1У 97 г.
Никола,
Всичките досега изпратените ти писма получих. Не ти отговорих, нито пък сега по-пространно не ще ти пиша, защото не съм имал и имам време. Добре си направил, дето осемдесетте си ги пратил в Бураново, и новопристигналите 167 препрати ги на същето место. Братята [1] не пращат в по-големо количество, защото и ния не сме им дали исканите разписки. Нека тези се пренесат, че подир ще видим. Требваше досега да ми съобщите какво са направили, колко са пренели вътре бистричките преносвачи.
Освен това съобщи ми дали ще ви стигнат изпратените досега пари. Не е чудно на Великден да ви дода гост за червено яйце, но ти веднага ми пиши, за да зная колко са прекарани в Бистрица. По какъвто и да е начин гледай да се задържи от полицията уловений шпион, че в противен случай Стефан ще пострада.
С братски поздрав
Ахил
Поръчал съм да проводат само един сандък патрони. Колкото за мартините,
аз ще се разправя.
Същи
147
Писмо. Недоволен е, че Дупница е станала свърталище на войводи, разбойници и шпиони. Да се пази да не попадне и той (Малешевски) в устата на шпионите. Да не се доверява на Н. П. Стоянов, а да го предаде на полицията като подозрително лице.
Кюстендил
97 год. 10/1V
Никола,
Писмата ти от 9и и 8и того получих снощи. Много ме учудваш с новините. Що представлява засега Дупница? Свърталище на войводи разбойници, поради които и гнездо на шпиони. За последните нема що да кажа, освен да ги похваля с умелостта им да избират местото, за да изпълняват точно обязаностите си. От войводите много неща могат да се купуват, защото не само в пиянството, но и в трезвено състояние те (войводите) не се скъпат от да славословят великите си подвизи. Тежко на тези, които са им оказвали съдействие. Можем ли в тоя случай ния да помогнем на тез нещастници? Какви други церове бихме могли да употребим, когато спицарията не отпуска исканите от нас церове? Нищо, освен да може да се развали гнездото на шпионите. А то може да стане, ако имаме хора народни, които да станат бич, да употребят жестокостите — с една дума, да ги требат с убийства, и то такива, от които всеки би се потресил. Пази се и ти да не [би] неволно [да] попаднеш в устата им. Никому не се доверявай. А тоя господин, за когото ми писваш (Н. П. Стоянов), иска ми се да се съмнявам в неговата чиста душа. Той, види се, иска да напипа нещо от теб, затуй добре е не само да не му окажиш доверие, но още и да го предадиш на полицията като подозрително лице. Чучков ми пише, че не е пращал никогаж такъво лице. Тоя същий се е явил и при Каранов [1], но оттук му се даде да разбере, че нема тая манджа, която търси той. В Джумая не мога сега да пиша, но от София ще мога. Утре заминавам за София, а ти, ако има да пращаш нещо, прати го на същия адрес.
С братски поздрав
Ахил
Ориг. у Кр. Хр. — София
1. Ефрем Каранов от Кюстендил.
148
Писмо № 95 [[ По-голям
образ ]]
149
Писмо № 95 [[ По-голям
образ ]]
150
Писмо № 95 [[ По-голям
образ ]]
151
Писмо. Изказва тревога и възмущение от дейността на войводата Дончо Златков, както и от българските партизанства, от привържениците на българското правителство и от самото правителство.
Никола,
Всичките досега изпратени писма приел съм ги навреме, но разни причини ме правеха да не отговарям нито на едно. Ни-когаж не бих желал да получавам писма с съдържание, каквото беше на днешното писмо. Когато нещастието се явява на сцената, то не се задоволява само в един край, в един кът да играе, а иска колкото е възможно по-широко пространство да заеме. Не само слухът за улаванието (ако е, разбира се, верен) е поразителен, но много по-грозен с явява Дончо [1] с своите герои. Надали има народ, който толкова много да е търпел от своите синове изроди, колкото македонския!...
Що да се прави? ...
Добре си направил, че си дал такива наставления на габровските селени. Горките — претъмнело им, искат по-скоро да се избават.
Писваш ми за телеграмите, пратени против началника; българските партизанства са такива, че човек отвращава се и от честните елементи, и от привържен[и]ци на правителството, и [от] самото правителство. Нека началника не се страхува от уволнение, защото не верват на депешите; разбойника знае, че е и другарите му са разбойници.
Ако можеш, пиши на Казанджиев да проводи тютюна по Ст. Костадинов [2], когато намине за насам от Кочариново.
Подир 4—5 дни може би ще заобиколя при вас. Наскоро ще се пратят и 13-те
мартини и други 100 кримки и др[уги] некои работи.
[3] С братски поздрав
Ахил
97 годи[на]
София, 22/IV
ЦПА, ф. 232, а. е. 19, л. 8-9
1. Дончо Златков — харамия и върховистки войвода, който водел въоръжена борба против ТМОРО и същевременно вършел обири в Североизточна Македония.
2. Стефан Костадинов — от с. Хетово, Мелнишко, активен член на ТМОРО.
3. Подчертаванията в писмото са направени от Г. Делчев. Дадените с курсив думи са шифровани.
152
Писмо № 96 [[ По-голям
образ ]]
153
Писмо № 96 [[ По-голям
образ ]]
154
Писмо № 96 [[ По-голям
образ ]]
155
Писмо. Сам да се разпорежда за всичко. Морфов ще пристигне в Дупница — да го убеди върховистите да спрат нахлуванията на харамиите; не вярва обаче Морфов да се съгласи, защото ще се развалят отношенията на върховистите с харамиите и няма да има кой да им помага в изборите.
Кюстендил
28/IV 1897 г.
Никола,
Писмото ти от 26и того ведно с онова от Елисеев получих го вчера. Изглежда да не мога оттук да мръдна за дълго време, та гледай, ти сам се разпореждай за всичко. Револверът с патроните да го препратиш в Джумая, като им пишиш да го препратат в Банско — за кого, аз ще ги известа. На Пюрето аз бех казал да ти даде 5 наполеона, но и ти требваше да го подсетиш, защото той много забравя. Струва ми се Морфов ще дойде в Дупница, та гледайте там да го убедите да вземат мерки за спирание разните нахлувания на харамиите. Впрочем мен не ми се верва, защото ако се вземат такива мерки, ще требва да се развалят [отношенията] с тех и в такъв случай не ще им помагат в изборите! [1]
Немам още никакви сведения от София за пренасание на дълги.
С поздрав
Ахил
Поздрав[и] Христо и Щерю. Същ
Освен револверът ще додат още 3 [?] кримки и 200 капакл. и 120 берданкови
тоже за Банско.
Същ
Ориг. у Кр. Хр. — София
1. Г. Делчев има пред вид минаването в Македония на върховистки чети, съставени и водени от бивши и настоящи харамии, които върховистки ръководители използували при изборите за Върховен македонски комитет, а така също и при парламентарни и общински избори в България.
156
Писмо. Изказва недоволство и възмущение от управниците в София. Опасява се, че те искат да повторят играта с Мелнишката акция през 1895 г. Да внимава да не бъдат заловени някои чети при движението им през границата.
Кюстендил
97 г. 4и май
Никола,
Тежко е човеку да има работа с шарлатани, каквито са тукашните управници; горко и нам, че нуждата не е тласнала да търсим помощта им; но какво да се прави, „удавений за сламка се лови”. Зная го, че властта е символ на измамата, насилието, грабежът, но, казвам ти, нашата нужда е диктувала да се обърнем към такива политически хамелеони. Много лесно се поставям в положението на всичките куриери, които са напуснали домашните си работи и пак празни да се върнат; но нема кой да се постави в моето положение, който, лишен от силата с едина замах да отмъстя на такивато безчовечни акробати и с гордост да напредвам [?] в идеята, която е станала беззащитна и безсилна жена за тез мерзавци.
Писваш ми да ти телеграфирам да заминеш в София, за да се ускори пращанието. Знай, че си безсилен пред техните усмивки (скрити подигравки) и голите им обещания; ще се върниш по-бос, отколко[то] си бил преди. Гешефт, гешефт и пак гешефт — ето ти всичко. Нека мълчим, нека тайно сълзи роним, нека проклинаме всичко живо, погребено в грубия интерес, захласнато в материализма. Малко съм очаквал, много съм намерил. Не ми требва след смъртта да отивам в огнените пещи на мъки: тук много, много по-тежки, по-грозни, по-жестоки са покрили душата ми. Ще удари утренната заря и за нас, па тогава тежко им...
Ето туй е отговорът ми, те са думите, които вместо по телеграфната жица, нека минат през чувствителните ти струни и се отпечатат в твоята душа под надслов: гони управниците, мрази и въставай против всеки властелин.
И да идеш в София, нищо не би направил, тамо е Георче Петров, уж са му обещали, но кога — когато се яви нужда да си прикрият некои свои гешефти. Не скърби, не се отчайва[й], нито пък да дадеш повод да се отчаят куриерите. Нека
157
пък и те не бързат. Даже и да би имало, ния требваше да престаним от да изпращаме, защото тез същите управници, вън [от] другите си мерзости, искат, види се, да пов торат позорната игра с нашето дело през 95-та година. [1]
Тез движения [в]се ми се струва да са по диктовката на пигмеите управници, нека ния барем се пазим от некоя катастрофа — да не стане некое улавание по случай движението на четите. Умири ги и успокой всички куриери.
С братска целувка
Ахил
[На 4 стр. встрани]
Не мога да напусна Кюстендил.
[На 1 стр. встрани]
Вещите за Банско препрати ги; ако додат 13 мартини, задръж ги, никому
недей ги праща и дава.
Ориг. у Кр. Хр. — София
1. Става дума за Мелнишката акция — нахлуването на въоръжени четиг организирани и изпратени от ВМК в София. Подчертаванията в текста са на Г. Делчев.
Писмо. Да разпределят изпратените пушки за Бураново и Недобърско. Говорил с Муструка.
Никола,
Писмото ти от 6и того получих го едвам снощи, макар и да е стигнало преди два дена. Снощи тоже пристигна ми едно известие, че са изпратили една кола пушки, която остава вам да я разпределите по различните посоки Бораново и Недобърско; в Бистрица нека така остане засега.
С Муструка говорих, изказа се уж наклонен да ме слуша, че кой го знае. Засега толкоз. Пиши ми как сте с финансите.
С братски поздрав
Ахил
Кюстендил
10/V
158
От патроните дай по неколко на куриерите из вътрешността. [1]
Същи
Ориг. у Кр. Хр. — София
1. Думите с курсив са шифрирани. Не е посочена годината, по хартията и мастилото на писмото обаче може да се заключи, че е от 1897 г.
Писмо. Във връзка със заканата на шайка депутати да убият Малешевски напомня позорното за народа убийство на Алеко Константинов. Пита какво мисли да прави — да се даде ли гласност на заплахата или той (Малешевски) сам ще се справи с положението? Дава указания за разпределение и изпращане на оръжие във вътрешността.
Никола,
Писмата ти от 12и и 16и того получих снощи, през което време и се върнах от обиколка. Вестта в последното ти писмо, че са заканвали шайките на депутатите да те убиват, най-много обърна вниманието ми. Нима ще се потресат, ще се позамислят или ще се уплашат? Пресен пример ни дава позорното за народа убийство на Алеко. Това е то българско партизанство! А що мислиш ти — ще ли останат с заканванието си или ще докажат, че те са верни синове на демона? Да дадем ли гласност или ти самичък ще съумееш да им отплатиш при всеко едно техно опитвание? Колкото за Шахов [1], мога ти кажа само това, че той ни най-малко не е виноват, защото отдавна [е] попаднал в тъмната мъгла на тукашния патриотизъм, та затуй и такъв необмислен отговор до Падарев, затуй и такива противоречия, като патка, която не вижда къде се лута. Съобщаваш ми, че сте пратили 70 пушка в Рила и 78 в Бураново. Добре си ги разпределил, но само по-скоро побързи да явиш на Христа да не ги праща в Бистрица, а ако се може, да се препратат в Разлога. Ако пък ги е пратил в колибите за Бистрица, нека стоят там, докато не пиша да ги праща по стария канал.
Колкото пушки дохождат отсега нататък, пращай ги чрез Бураново, като в същето време известяваш и Елисеев в Джумая.
159
Колкото чети и да нахлуват, те са [в]се частни и алчни за обогатявание групи, разбира се, подпомагани от всевъзможни тъмни личности. [2] Сведенията на началника за Муструка не знам доколко са верни, нито пък имам възможност да изследвам, защото днес още пак ще замина, но много близко е до истината, тъй като и Муструка много малко се различава от другите. Ако послуша думите ми, то ще бъде едно големо чудо.
Аз зная досега да са ти пратили от София пари, но ако не са пратили, знай, че в скоро време ще получиш. Поздрави Христо и Щерю.
С братски поздрав
Ахил
Кюстендил [3]
1897 г. 18/V
Незабавно прати било през Бураново, било през Бистрица 4 от 13-те мартини с по 100 патрони, като поръчиш на куриерите непременно да ги отнесат в най-скоро време в Джумая. Ако наши патрони нема, вземи в заем от Цветкови, та после ще им ги повърнем. Не забравяй — останалите пък дръж ги, никъде недей ги праща.
Същи
Ориг. у Кр. Хр. - София
1. Коста Шахов — известен в онова време македонствуващ общественик, издател на в. „Глас македонски” (1893—1898), отличаващ се с патриотарско-сензационна насоченост.
2. Вероятно намеква за разбойници и върховистки чети.
3. Както се вижда от редица писма до Никола Зографов в Кюстендил, от 6 май почти до края на август 1897 г. Г.Делчев се намирал главно в саблярските колиби, Кюстендилско, където ръководел създадената от него бомболеярница. В повечето негови писма и записки от този период като място на изпращането е отбелязан Кюстендил; очевидно тези писма или повечето от тях са писани в саблярските колиби, но от конспиративни съображения е посочен Кюстендил.
Курсивните думи в текста са написани с шифър.
160
Писмо. Съобщава, че са изпратени 200 пушки и 1000 патрони. В София всички са заети с тържествата (във връзка с 20-годишнината от боевете на Шипка).
Никола,
Снощи две коли со двесте пушки и хилядо патрони потеглиха за Дупница. Гледайте по един най-тих начин да ги стоварите; подир неколко дни и аз пристигам. [1]
Писмото ти получих. Когато дода там, ще свършим всичко, ще можем да дадем исканата помощ, но условията да бъдат износни.
Прочети внимателно горното и веднага разпореди се — всичко е платено.
Тук работите са не от препоръка — всичките са заняти с тържествата, [2] които много скъпо костуват за Македония.
С братски
поздрав
Г. Делчев
18 19/VI[?] 97 София
ЦПА, ф. 232, а. е. 19, л. 6
2. Вероятно става дума за подготовката на тържествата по случай 20-годишнината от боевете на Шипка.
Телеграма
София, 15. XI [1897 г.]
Никола Малешевски
Чаках те. По-скоро ела.
Гоце
161
Телеграма
Кюстендил, 24. XI. 1897.
Никола Малешевски
Грозно предателство в Кочанската каза. [1] Жестоки преследвания по вси страни. Съобщи вътре. Заминавам за София.
Ахил
ЦПА, ф. 238, а. е. 12, л.
1. Жестоките преследвания и масовите арести от страна на турските власти в с. Виница, в Кочанска околия и извън нея, известни под името Винишка афера.
Писмо. Да прибере, ако може, всичкото оръжие, донесено от бежанците, и да го скрие. Тайно да се подготви чета, която той (Г. Делчев) ще поведе вътре.
Никола,
Писмото ти от Бураново получих денес сутринта, след което подканих п. Гйоргиев (Беровски) [1] да иде при окръжн[ия] управител, но за жалост оттам се получи отговор, какъвто може да се очаква от устата на властите. Това е било разпореждание негово, и то в смисъл такъва, че всичките пушки, носени от бежанците, [2] да се прибират в кметството на това село, където самите селени го остават, та после при нужда можело пак от него да се изиска (бий си главата от камъка). Ако можеш, прибери всичкото оръжие, донесено от бежанците, скрий го, без да го; знае некой; това ти е сигурността, тогава не ще имаме нужда да се разправим с разни началници и управители.
Преследванията от Кочанско минали веч в Кратовско (тая вечер я посрещам с горната новина). Както изглежда, турското
162
правителство непреривно ще върви от кааза на кааза, ами нека си стегнем опинците, опни струните на нашите другари, нека се готват и очакват от ден на ден да ги извикам под знамето не веч за свобода, а за отмъщение! . . . Поизбирайте и некои други момчета, но без да се досетат, па гледайте гласност да не дадите на тази ми мисъл, защото дали ще се реализира, непознато (причини има много). Само гответе се и приготовлявайте по един най-прикрит начин. [3] Сърдечния ми поздрав на всички другари и бежанци.
С братска целувка
Ахил
Кюстендил
18/12 97 г.
П. П. Ако в касата на комитета за събирание помощи нема достатъчно пари, подкани комитета, нека се отправи за некаква помощ от тукашния, който в настоящем разполага.
Ако Таневата кама е изпратена от Джумая, препрати я тук.
Същи
Ориг. у Кр. Хр. — София
1. Димитър п. Георгиев — околийски началник в Кюстендил.
2. Избягалите във връзка с Винишката афера, които, спасявайки се от турските преследвания, преминали границата и пристигнали в България.
3. Г. Делчев възнамерявал да организира голяма чета и с нея да навлезе в Кочанско, за да противодействува на турските преследвания и отмъсти за големите жертви. Той не осъществил това свое намерение.
Подчертаванията в текста са на Г. Делчев.
Писмо. Възмущава се от действията на българското правителство, подпомогнало турската власт при преследванията във връзка с Винишката афера. Засега не може да се предприеме нищо.
Колйо,
От Никола съм получил две писма, но нито на едно не съм отговорил.
Причината е, че немало защо да ви пиша, па и така се стекли обстоятелствата, щото не мога ни минута да бъда спо-
163
коен. Не стигаше оня гром от Виничката афера, за да разклати делото, ами и тукашното (българското демек) правителство се е завзело да освободи турската власт от преследвания, като се нагърбва само да уничтожи туй, което не се уничтожава. Преследванията над нас са в най-силен разгар, ще видим ще ли се увенчае с успех. Горко ним! [1] Засега нищо нема ви съобща освен туй, че не можем предприемем нищо. Нека приятелите там оживат. Казваше ми, че комисията там е била задлъжнела. Подкани ги писмено да се отнесат до тукашната и да искат помощта им.
Здравейте всинца.
Гйорге
Делчев
Кюстендил
1898 4/III
1. Във връзка с Винишката афера по искане на турското правителство българските власти започнали преследвания срещу хората на ТМОРО в граничните с Турция райони.
Шифровано писмо. Иска да изпрати чета в Македония. Ще може ли Стоица да я преведе до Панчарево? Ако не е склонен, тогава да потърси друг човек.
Седемнадесети юлий [1]
Никола,
Намеравам да прата една чета вътре во Македония, но ето че нема ме човек, който да я преведе през граница, поне до Малешевско. След дълго мисление спрех се на Стоица [2]. Ти веднага намери го и го запитай дали се решава да преведе четата било чрез Бураново или Църварица [3] до Панчарево [4], а оттам ще ги препоръча на друго лице. Отговора му веднага писмено ми съобщи чрез кафене „Братя Миладинови”.
164
Ако той не е наклонен, опитай се да намериш друг некой. Имаше негови другари от неговото село. Не желаят ли те да заминат или други некои и даже да ги придружават во всички походи?
С поздрав Ахил
ЦПА, ф. 232, а. е. 19а, л. 12
1. Годината не е означена, но като се съди по съдържанието, шифъра, хартията и мастилото, следва да се приеме, че писмото е от 1898 г.
2. Стоица Чорбаджийски — от Панчарево, Малешевско, куриер на ТМОРО.
3. През с. Църварица, Кюстендилско, минавал каналът към Малешевско, Щипско и по-нататък.
Писмо. Съобщава, че за Аника няма още отговор, но съветва тя да замине за Солун с Пере Тошев. Кръжоците да не се поощряват, а да се насочат момчетата към други въпроси — да обмислят например как да на бавят революционна литература. Иска да устрои в училище брат си Мицо.
Никола,
Току-що получих твоето писмо, дойде ми и едно от Солун, откъдето с нетърпение чаках.
За Аника [1] отговор още немало, защото комисията и досега не е пристъпила да разглежда прошенията, па и кой знае кога ще почне; особено сега, като си е дал директора оставката си. Важното е това, че братята от Солун, като съобщават горното, канат не веднага да я изпратим, та техна грижа било. Аслъ и аз така мислех, та виж съвпадение между мен и тех. Не остава друго, ами за един-два дни да са приготви, извади и пашапорт, нека ви каже сбогом, пък да си върви. Не зная дали не би се скъпил, че те подканям да я пратим с Перето Тошев, който след три-четири дни ще си замине и който ще чака отговор от вас. Мен ако слушиш, най-добре ще направиш, ако извадиш веднага пашапорта й и дойдите тук, па да я пратим с Перето. Много малка е разликата в пътните разноски, надали надминават 10 лева, ако отиде през Джумаята. Бързи, без колебание върши всичко, ще те чакам с Аника.
За кружоците ще ти кажа по-скоро да се уничтожат, отколко[то] да се закрепат. Чисто детинство. Що можем очаква
165
от деца, когато нищо не намираме в възрастната и зрела интелигенция! От срещата ми с некои момчета от трите кружока много се разочаровах. Пълна неразбранщина, па и не малко глупости, вследствие на които един ден, не е чудно, делото съвсем ще се компрометира. По моему най-добре нека се оставят те сами, освен ако искат съвети да им се дават, но не и да им се мешим. Сега щели да имат конгрес (!), в който канат и от нас един да вземе участие. Не само никой не ще доде от нас, но и ти недей взима участие; ако можеш отстрана само да им внушиш да се не занимават с други въпроси, а само да обмислят как по-лесно и по-бърже [да] набават големо число екземпляри разни революционни книги и брошури. А това те много лесно могат да направат, като изберат неколко лица и ги упълномощат да пишат в всички градове на ученици от всеко училище, и то пак познати тем. [2]
А пък железарите, ако могат да помогнат с изработванието на неколко ками или пък да определят некого, като го снабдат с материали да изработи камите.
За друго ще ти пиша после или пък ако додеш с Аника, ще си говорим устно. Сега има един доста важен за мен въпрос, а то е: как и къде да установя брат ми? Не от скоро се занимавам, но ела [?], че още не е разрешен. Той (брат ми) през 96/97 година свърши IVи клас с повторителен изпит по физика в Солунската гимназия. Бидейки с лошо поведение, не са го приели през изтекшата година, вследствие на което и целата година е безделничал и приключения търсил. Като такъв баща ми почти го изгонил от дома и ето ти го един ден преди три и повече месеци изтърси се в Кюстендил, а оттам — тук. Намислих да го прата в Одринската гимназия, като го остава да живее в пансиона с плата, която да е по силите на баща ми, който, макар и да бе го изгонил, но все пак се надевах да го поддържи. В последното не се излъгах, обаче от Одрин получи отказ: не го приимат поради лошото му поведение. Тук да го оставам не смея, защото разноските са големи. [3]
Ориг. у Кр. Хр. — София
1. Аника или Ана — дъщеря на Никола Малешевски, която трябвало да замине за Солун като ученичка в девическата гимназия. Действително от 1899 г. тя учила в Солун, където завършила гимназия. В 1903 г. била учителка в Кукуш. Тук ушила знамето за въстанието и сама го занесла в четата на Кръстьо Асенов. В четата се състояла венчавката на Асенов и Малешевска, което послужило като външен повод за убийството на Кръстьо Асенов.
В действителност той бил убит от корумпирани елементи в четата.
2. В редица средни училища в България (София, Кюстендил, Самоков и др.) били създадени кръжоци, в които участниците се запознавали с освобо-
166
дителната борба в Македония и Одринско. От тези кръжоци излезли редица революционни дейци. В кръжоците в Дупница, за които става дума в писмото на Г. Делчев, участвували предимно юноши, почти деца, на което се дължи и отрицателното отношение на Делчев към тях.
3. Липсва краят на писмото. От въпросите, които се засягат в него, следва да се приеме, че то е писано в София през лятото на 1898 г.
Писмо. Изпраща един вързоп за Горна Джумая. По някого да му изпрати „произведението” на Киршвенк. За Аника няма още нищо. В добавката към писмото пише, че получил камата и меджидията — последната била добре изработена. Киршвенк да направи опит от сместа.
Никола,
Отворената карта получих още завчера и нема що да кажа за Мицо, освен да му пожелая добър успех и благополучно прекарвание на годината.
Труд и постоянство, това е силата, с помощта на която човек става най-велик при всеко начинание. Ще се възползува ли Мицо от тая мощна сила? Нека неговото бъдеще покаже.
Ведно с настоящето пращам и един вързоп за Перник [1], както и тук приключеното да изпратиш веднага. Изпрати ми по некого произведението на Киршвенка [2], па и не забравяй да му пишиш повече внимание да обръща на работата си и по-големо старание. Отсега нататък да изучиш новата азбука и с нея да кореспондираш и тук, и с перничани. Байо ти Велчо беше арестуван за не знам каква работа, а днес го освободиха, по когото и пращам писмото и вързопа.
Нищо повече не мога ти пиша; ако имаш да пишиш ти, вземи перото и пиши.
За Аника немаме още нищо, наверно тези дни ще получим писмо. Поздрав и на Мицо, на когото още един път и всеко-гаш ще му желая успех.
С поздрав
Ахил
София
98 18/1Х
Р. Р. Псевдонима на Гйоргиев [3] в Перник вместо Викенти ще бъде Хераклит.
167
Тъкмо бех приготвил писмото за Вълчо, ето ти и известие от другарите, че са го арестували наново. Търсили му гаранция осемстотин лева. Очаквах да го освободат, обаче и досега не е освободен. Затова и настоящето късно го пращам. Донесоха ми и камата, и меджидията. Последната добре изработена, но да видим от сместа как ще излезе. Резултата от калай именно [?] излезе такъв; пиши му (Киршвенику) да направи опит от сместа. Против Вълчо има много оплаквания. Приписват му дела, от които се отвращавам. Ще ги провера. Со Личо говорих, ще видим където требва. [4]
За Аника нема още нищо, пък и никакво писмо не е постъпило досега от Солун. От Мицо приех писмо. Много ме радва. Нека ми пиши по-често. Ще му пиша тия дни.
Засега му изпращам алгебра, химия и ботаника. Може да намерим и старобългарски (Милетич) и геометрия, но подир неколко дни. За физика да видим. С Личо ще му провода и книгите ми за прочит.
С поздрав
Същи
23/IX 98
2. Арменец, майстор, който по поръчение на Г. Делчев правел опити да произвежда фалшиви турски монети (меджидии). По този начин Делчев искал да се сдобие с парични средства за посрещане разходите на ТМОРО.
3. Вероятно Стоян Георгиев, деец на ТМОРО.
4. Целият абзац е шифрован със знаци от три различни шифъра; написан е — заедно със следващите редове с открит шрифт — като продължение на горното писмо върху същия лист хартия.
Шифровано писмо. Кощанов пристига, за да бъде препратен в Горна Джумая. Резултатът от опита с някои метали бил сполучлив. Сарафов да бъде изолиран, докато не се проучат обвиненията срещу него.
София 98 г. 17И о/врий
Никола,
Настоящето пиша само да те уведома, [1] че байо ти Кощанов [2] току-що го изпратих за към вас, и то оттам да замине за Джумаята. Начинът на преминаванието му не определям, а
168
оставам на ваше усмотрение дали со пашапорта или контрабанда през Рила — вие оттам по-скоро ще се съобразите. Важното е той колкото е възможно по-скоро да мине. Тук приключеното изпращам за джумайци, което веднага препрати.
Постоянно ми пишиш за пружина. Не че съм забравил, ами не изпращам, защото не мога да вземам от Тюфекчиите. Гаруфалов постоянно се обещава, но ето че не донася — или забравя, или не му се случва да намери човека, от когото иска да вземе. Довечер да видим дали ще я биджирдиса.
Киршвинк от два дена е тук. Дошел да се жалва пред комисията за облекчение военната тегоба. Според него резултата от некои метали бил сполучлив. А какъв ще бъде от тия, со които мислим да работим, не знам.
Сарафов засега го изолирам от техния кръжок, докато не изучим всичките обвинения, хвърлени по негов адрес. Следи го и съветвай го да не дрънка по вси страни.
С поздрав
Гоце
Кажи на Кощанов, че по-добре ще направи, ако остане во Джумайско, понеже нема документи.
ЦПА, ф. 232, а. е. 19а, л. 1
1. Оттук до края (с изключение на „С поздрав Гоце”) е писано с шифър.
2. Димитър Кощанов от Горна Джумая бил подгонен в България за анархистична дейност и по свое желание заминал да работи в редовете на ТМОРО. Скоро обаче той започнал да действува на своя глава и създал доста грижи на Г. Делчев.
Писмо. Препоръчва учителка за вакантно място в Горна Джумая.
Никола,
Твоите писма и отворената карта от Мицо получих. Ще пиша в Кюстендил да пратат дрехите на Мицо. Отдавна се кана да пиша и нему, но ето че никогаж не съм останал по-свободен и настоящето пиша набързо, затуй нема да се впускам в подробности, а ще пристъпа прямо към целта.
169
Доколкото зная, а ти требва по-добре [да] знаеш, че до преди неколко дни в Джумаята имаше вакантно место за учителка, дали е заето, не зная, затова и с тук приключеното препоръчвам им една учителка; а ти веднага да можеш по некой пътник да го пратиш, като в същето време поръчиш устно по приносителя да отговорат немедлено пак до теб. Ако ли пък знаеш местото да е заето, отговори ми бърже, писмото пък до Джумая скъсай го.
С поздрав
Гоце
София
21 окт. 1898
Шифровано писмо. [1] Да замине за Бураново и даде 4 мартини с патрони на Чучков и други дейци, които заминават за вътрешността.
Никола,
Во вторник заранта непременно да идеш во Бураново. Там ще доде Чучков, Станков и Стоян Гиоргиев со още шест души другари, за да заминат вът . . . ги чакаш т . . . [А]ко тоя ден не додат, непременно во среда ще бъдат там. Ако искат четири мартини со патрони, дай им и чакай ги да заминат, но непременно да идеш. Ако немате патрони, вземи во заем от некого. За пари потърпи още малко. Непременно замини.
Со поздрав Ахил
. . . 1898 г. [1]
1 Част от оригинала е откъсната, затова текстът на места (означени с многоточие) не може да се прочете. От датата е останала само годината 1898.
170
Шифровано писмо. [1] Да даде оръжие и патрони на Лесо Ризин и Георги Стоилов, които заминават за Малешевията. Очаква от тях да съберат по възможност верни сведения1 за арестуваните в пехчевския затвор, за Чучков и пр.
Никола,
Приносящите настоящето Лесо Ризин и Гйорге Стоилов изявиха желание да заминат за в Малешевията. Тези дни сметах да дода во Дупница или писмено да те подкана да избереше три-четирма, за да ги изпратех вътре за сведения. Разгеле. Лесо познавам, добро момче [е] и брат му Тасе, за когото съм ви говорил. Другите не ги познавам, но щом Лесо ги е избрал, нека върват, като и ти им дадиш наставления да съберат по възможности верни сведения: колко души арестувани има во пехчевския затвор, кои са, има ли наши работници, има ли кажени некои пушки, кои учители са арестувани, кои учители са дошли от Кочанско во Малеш, за Чучков къде е, къде е затворен Ташко Мицов. Има ли много аскер. Мисли ли се учителите и другите затворници да ги откарат во Скоп[и]е и тем подобни сведения.
Дай им на четирмата (Тасе и Лесо Ризин, Гйорге Стоилов и Тасе Гйоргиев) по една мартина и по петдесет патрони. Ако нема за всички патрони, купи, всеки да има по петдесет патрона, като ги задължиш пак да върнат всичко.
Со поздрав
Ахил
1. Писмото е без дата, но като се вземат под внимание особеностите на хартията, шифърът и третираните въпроси, следва да се приеме, че е писано през есента на 1898 г.
171
Писмо. Да се приемат приносящите (момчета от четата) и да се настанят някъде. Новата азбука за Перник (Горна Джумая) още не е получена.
Сливово [1], осми декември
Никола,
Окажете прием на приносящите настоящето (Андон и Симеон) момчета от четата. Ако се може, гледай да ги настаниш некъде. Поздрави Никола Петров [2] и кажи му, че той е уволнен, та нема нужда да се крие. Новата азбука за Перник не можем да я пратим, понеже не сме я получили. Сега чак олелията минала в Малашевията. Ако има новодошли, съобщи ми числото и некои новини, ако знаеш.
Поздрави всички приятели.
С братски поздрав Ахил
ЦПА, ф. 232, а. е. 17, л. 10 (препис)
2. Вероятно Никола Петров Русински.
Шифровано писмо. Изпраща книги за Мицо. Георги Иванов е пристигнал в Дупница; да се пази от него и ако може, да уреди неговото ликвидиране. Кощанов да напусне Джумая.
12/ХII 98 г.
Никола,
Преди неколко дни изпратих една връзка с книги за четение, не знам дали досега не си ги получил. Тези книги са за Мицо, вземени от другара му Влахов. Кажи на Мицо да ги пази и да чете внимателно; па нека не заостава и уроците си.
Пишат ми от Кюстендил, че Гйорги Иванов от Виница е дошел во Дупница, но никак ми не съобщават дали са те предупредили, че тоя господин е станал главен шпион во Ви-
172
ничко и Кочанско. Предпазвайте се от него, при все и да слушате изтърканите му оправдания, да гледате крокодилските му сълзи на неговите клепачи. Вместо той да купи от вас, гледи ти да купиш нещо. Узнай, ако можеш, дали ще доде насам. Ако можеш, устрой неговото затривание, без ни най-малко да те гризи съвестта.
Пиши [?] Кощанову да се махне от Джумаята, че гяволите ще го вземат. Градоначалството е узнало къде се намира и че е бил тук. И мене извикаха да ме изследват по техната работа. Кой знае дали не ще ме турат во тая техна мрежа. [1]
Поздрав на всички
София Гоце
Писмата адресирай до хотел „Бетемберг”. От Солун нема нищо за Аника.
Същи
1. Този и предходният абзац са писани с шифър.
Писмо. Всички писма са получени. Да пише на Дико, че не може да му се помогне с пари, защото няма. Той (Гоце) и Чемчето заминават за Кюстендил. Мицо да пише писмо на домашните.
Никола,
Всичките ти писма досега получих. Не можах веднага да отговора нито теб, нито на Дико, нито пък на Хераклит, защото бех обладан от мързела, а най-главно — от душевно и мозъчно разстройство. Снощи доде Муструка, с когото на всичко отгоре ударих му едно хубаво пиение. Каза ми, че си бил болен, и то от две трески. Едната, както виждаш, всинца ни нападнала, но как тъй да се поддадеш на телесната? Защо бе, брате, не се предпазваш малко от малко барем? Зная, не ще обърниш внимание на думите ми, но пак си позволявам да ти кажа да взимаш церове, та да я отърсиш.
173
За Перник сега нема да пиша, но с намерение съм да пиша, когато от малко-малко бъда разположен, донегде баре[м] да мога си сбирам мислите, та всичко да излея за всичко от тех събирано.
Пиши на Дико, че не мога да му помогна, като в същето време му предадеш и съвета ми, че едничкото спасение е да направи насилствена постъпка над взаимодавеца на баща му. Разбира се, по-напред да го помоли и го увери, че когато и да е, ще му се издължи, и ако продължава да изпълни чорбаджийския си план, тогава да му посочи камата и да го остави, па ако не се смекчи, след изпълнението да върши каквото ще.
Догаждам се, че въпроса е да му помогна с пари, и то с 20 наполеона, защото некой чорбаджия искал да продаде къщата на баща му. Ако да не знаеше нашето тук положение, не бих му се сърдил, но на какво да отдам това негово искание! Чудно, гаче ли не знаят, че извор от злато пак не би посрещнал нуждите. Нейсе. Иска ти шрифта, за да кореспондира. Пиши му, че току-така не може му се даде шрифт, но нека почака, аз ще ти прата един друг за него шрифт. Пиши му и да си събира акъла, за да го не домъкнат тук като некой обезумел паток, та покрай него и ния да си имаме главоболие.
За търговията още нищо не може Гйоре ти каже, защото компанията още се колебала и мислила да предаде предприятието на друга компания. Гйоре утре заминава за къде Русчук. Аз и Чемчето ще идим в Кюстендил. Само Божик ще прекараме там, и то повече за да се сберем всичките, отколкото празник да празнуваме.
Ако Мицо е там, кажи му нека пише на домашните едно писмо, за да им честити и от моя страна празниците. Ако иска, нека доде и той в Кюстендил, но много по-добре ще направи, ако това време прекара в четение.
Гледи по-скоро да оздравееш и щом се усетиш здрав, пиши ми, за да зная и аз. Ако оздравееш скоро, пиши ми в Кюстендил, където сметам да бъда само трите дни от празниците.
Поздрави приятелите.
С братски
поздрав Гоце
София
20 д/врий 98год.
Много здраве от Чемчето и Бозука.
Същи
174
Писмо № 115 [[ По-голям
образ ]]
175
Писмо № 115 [[ По-голям
образ ]]
176
Писмо № 115 [[ По-голям
образ ]]
177
Писмо № 115 [[ По-голям
образ ]]
178
Писмо № 115 [[ По-голям
образ ]]
179
Писмо № 115 [[ По-голям
образ ]]
180
Писмо № 115 [[ По-голям
образ ]]
181
Писмо № 115 [[ По-голям
образ ]]
182
Писмо. Във връзка с възникналите разногласия и разцепления сред дейците в София изтъква някои слабости на българина, създали се в резултат на живота под турско иго.
София 5/1 99 г.
Колйо,
Всичките ти писма, досега изпратени от теб и чрез теб, съм получил. Отцепленията и разцепленията никак да не не плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани. Наш, разбира се, дълг е да не се поддаваме на тая болест, но можем ли същето да направим и с другите лица? Пък имаме заето и нещо от гърцките болести, а именно — колко[то] глави, толкоз капитани. Пустата му слава! . . . Всеки иска да блесне, па не знае фалшът и на тоя блесък. Вай на тез, над страданията на които всички тез комедии, дет се разиграват.
Колкото за пролет, почти нищо нема определено, което е много печално, но вервам и това ще се изясни.
Чакам нари да купим кримкови патрони, та не ще има нужда да се прави сменка с манлихерови.
Кардашите от Перник искат револвер, но пари не се сещат да пратат, като че ли ния ги имаме веч в кърпа вързани. Колкото за мартинка, за която получих 2 лири турски, искам от теб съвет: оттук да им взема или оттам ти ще им вземеш? Ако имате тамо некоя наша, добре ще направиш да им я проводиш.
Кажи на брата ми да пише писмо дома.
С поздрав
Гоце
Р. Р. Тук приключените са за Перник, от които едното е за Дико, от когото вчера се получи една телеграма от Рила. Узнай дали не е там, че още тамо да се предаде предназначеното за него. На перничани им пиша, че мартината ще я получат, а револвера — когато пратат пари.
Същи
183
Писмо № 116 [[ По-голям
образ ]]
184
Писмо № 116 [[ По-голям
образ ]]
185
Писмо № 116 [[ По-голям
образ ]]
186
Писмо. Да гледа да настани при себе си Мицо, който в противен случай ще изгуби годината. Не разполага с пари, за да го издържа.
София 12/1 99 г.
Никола,
Писмото чрез Илиев получих. Не можах и не ще мога надълго да ти пиша, защото пръстите ми са болни благодарение на една моя лудост. Тук приключеното предай го на Мицо и гледи да го настаниш пак при тебе, защото иначе рискува да изгуби всичко. Пари немам, нито пък ще имам да го издържа[м].
Всичко това става от неговата буйност, но още детинска. Вервам и той сам да се разкайва, тъй като не ще може тебе да намери никъде.
С целувка
Гоце
Ориг. у Кр. Хр. — София
Писмо. Тия дни ще бъдат пратени 30 000—40 000 патрони. Да приготви място, гдето да ги стоварят.
Никола,
Писмото ти и онова от Мицо получих. Пак не ще мога да ти пиша, но ишаллах [1] — подир един или два дена ще ти изпрата по-дълго.
Нема нищо сериозно на ръката ми. Мина като на псе, що казват къде нас. Засега ще ти кажа, че тези дни намеравам да взема около 30—40 000 патрони, та скоро ще почнем пренасанието им; само приготви место, където да ги стоварват.
187
На Мицо пиша пак да се върне у тебе, защото иначе, както и по-напред писах, рискува да изгуби годината. Гйоре не се е върнал.
С поздрав
Гоце
София
16/I 99 г.
Писмо. [1] Непредвидени неприятности са го задържали. Изпраща два вързопа.
София 20/1 99 г.
Никола,
Може би тази нощ да си ме чакал, но какво да права бе, братко, когато всичко върви против. Разни работи, непредвидени неприятности ме задържаха и кой знае кога ще мога да се освобода донекъде барем, за да мина към вашите страни. Разправи са ти с тези господиновци тъй, както знаеш. Поздрави всички приятели и Мицо. Изпращам и два вързопа.
С поздрав
Гоце
1. Писано на пощенска картичка,
адресирана до
Господин
Никола Малешевски
В г. Дубнипа
188
Писмо. Взел патрони и търси превозвачи за препращането им. Горноджумайци да определят през кой пункт ще се пренасят — Бураново или Рила. Не знае какво отношение ще има новото правителство към тях.
Никола,
Писмата, изпратени преди неколко дена, както и онова, в което бе приключено изпратеното от Перник солунско писмо, съм получил навреме. Искаш да ти пиша дълги писма, но не знаеш, че аз вече съм човек пропал, изгубил съм търпението да седя дълго време на едно место, а камо ли да седя на масата и да пиша. И сега с настоящето да не чакаш нещо повече от две-три думи, с които искам да ти съобща, че патрони съм вече взел и търса кираджии да ги препращам.
А ти гледи да наредаш една къща, в която да се стоварват и от която лесно да се товарят за към границата. Намери и некой колар, който да ги пренася до Бураново или Рила — ще зависи от перничани, те ще се произнесат откъде има повече изгоди на прекарванието. На първа ръка и по възможност по-скоро отговори ми дали си намерил къща и по какъв начин да ти известя, когато изпрата патрони, за да излезнеш да ги посрещнеш. По всека вероятност ще ги прата с некоя гальота.
Гйоре се завърна преди два-три дена. Прати парите за револвера, колкото са ти оставили (2 напол.), с които ще взема револвер, но с 50 патрони — доста са. Новата азбука ще ти я проводим. И занапред с нея да кореспондираш както с нас, тъй и с Перник. Мартината ще я изпратим, когато замина за Кюстендил. Що стана с Мицо?
Новото правителство [1] не знаем какво поведение ще държи спрямо нас; но да ти кажа ли — все е правителство; затуй много по-добре ще бъде, ако ние никак не си покажем краката. Крайно съжалявам, че не можах да дода на Христовата сватба. Вервам да си му честитил и от мое име. Много ти здраве от комуната. С братски поздрав
Гоце
София, 29/I
99 г.
Ориг. у Кр. Хр. — София
1. Правителството на национал-либералите (1899—1900).
189
Писмо. [1] Съобщава за намерението си да им дойде на гости. Праща кола. Интересува се за архивата.
7. II [2]
Никола,
И денес ще ти пиша, кажи си го, почти нищо с настояще[то], освен туй, че ще те известа за приготовлението ми да ви дода поне след 7—8 дена на госте, а сега готвя утре или другий ден да ти пратя една кола, за което ще бъдеш известен своевременно, и то телеграфически, съгласно писмото ти. Чудно ми е как тъй си обърнал внимание на думите на Кърбларов (!). Ами дали не требваше да изпратиш вещите, изпратени от Серес през Джумая? Архивата ли е?? Отговори ми. Поздрави и Стефанов, и Кочо, и Кръсто. Мицо върна ли се?
С поздрав
Гоце
1. Написано на пощенска карта,
адресирана до
Господин
Никола Малешевски
Дупница
2. От печатите на станциите се установява годината 1899.
Писмо. [1] Всичко изпратено досега е получил. Мицо да посещава редовно училището.
Никола,
Всичко досега пратено от теб [в]се съм получил. Колата стигна чак вчера с наранен кон. Наполеона, изпратен по колара, е за Стоица; затова ако не си му го предал, побързи да направиш това. Казаха ми, че на едно место имало кондури, та ако
190
ги взема — вечер ще ти ги пратя. Кажи на Мицо да отива редовно на училище и нека знай, че всеки слух за неговата нередовност силно ме наранява. Поздрави всички — Кочо, Кръсто, Стефанов, Христо и пр.
С поздрав
Гоце
София, 99 г. 25/II
1. Писано на пощенска картичка,
адресирана до
Господин Н. Малешевски
в г. Дубница
Писмо. [1] Христо да пише писмо на баща си. Да говори на Христо да чете повече, също и Мицо да му въздействува.
Никола,
Поздрави Христоте и го подкани да пише едно писмо за баща си с съдържание нему известно. Препрати го ти до мене. Говори и го подканяй по-често да се залавя за четение — нека не губи времето си напразно. Кажи и на Мицо да може да въздействува на Христо в тая смисъл, т. е. по възможности повече да чете, а това може да стане само ако и самия Мицо чете повече.
Поздрави всички домашни и войводите. Желая весело празнувание.
Твой Гоце
София, 99 г. 17/IV
Ориг. у Кр. Хр. — София
1. Писано на пощенска картичка, адресирана до Господин Никола Малешевски в г. Дубница
191
Писмо. Прави критични бележки във връзка с отношението на Малешевски спрямо някои дейци на организацията и изказва своето недоволство от държането на Крилчо и Дончо.
Никола,
Писмото ти получих. Не много добре си постъпил с Ташов[и]. Знай, че те с тебе хвърчат, а ти да се отнасяш с тех така господарски!...
Пунтето ми говори за заминаванието на Крилчо и Дончо в смисъл такъва, гаче те са го накарали само да ми съобщи. Поврага им! Туй, което съм го говорил, и нему го повторих. Кажи им ти само следното, като че ли не знаеш за що се отнася, а само предаваш думите ми: кажи им, че с тех поне аз след техното заминавание не мога да им бъда приятел, защото приятелите по идея требва да се слушат и един за друг да умират, а как мога да намера особено последното, когато по-слушността нема я ни на йота!
Приносяший настоящето е фотографиста, за когото ти говорих — струва ми се тебе е познат. Имай пълно доверие в него. Ако имаш да правиш некакви поръчки за в Перник, можеш преспокойно да ги предадиш нему. Погрижи се и револвера му да го препратиш чрез канала.
С него ведно пътува и главния учител в Мехомия [1]. Вижте с него да уредите канала за през Рилския манастир.
Не ми пишиш нищо за Мицо и за Христо. Четат ли те или така прекарват времето? Гледи да въздействуваш над тех, щото по възможност повече да четат. Честито ти делегатство. [2] Ще имаш и доста устати оратори.
Много здраве на домашните, като включавам Христо и Мицо. Поздрави Кочо, Кръсто, Иван, Дончо и Крилчо.
С поздрав Гоце
София, 99 г. 22/IV
От Христо писмото получих.
Същ
[С друг почерк]
Рухчук Борис Сарафов
2. Малешевски бил избран делегат за конгреса на ВМК в София.
192
Писмо № 124 [[ По-голям
образ ]]
193
Писмо № 124 [[ По-голям
образ ]]
194
Записка.
Никола,
Дай на Раздолов една кама, ако имаш. Много здраве на тебе, добър път на Раздолов, добър кът [?] мене.
Гйорги
София
8/V 99 г.
ЦПА, ф. 238, а. е. 12, л. 4
Телеграма
София, 16. V. 1899
Никола Малешевски
Гоце
ЦПА, ф. 232, а. е. 17, л. 13 (препис)
Писмо. Телеграмата създала неразбория. Малешевски и други дейци да тръгнат за София.
Никола,
Една голема неразбория създаде телеграмата. Ти криво си я разбрал, аз неясно ти телеграфирам. Не беше думата да додат тук двамата направо, а след като отидат по обиколка, да
195
се завърнат в София, никак не в друг некой град. Но нейсе [1] — малко е зарарът [2].
Сега ето какво пък за останалите двама: когато ти телеграфирам прати ми вещите, заедно с Кочо Иван и ти потеглете за тук, но да гледате в тъмно да стигните, като нагласите така: двамата (Кочо и Иван) да слезат в Горна баня и оттам пеш да потеглят право у моята къща, а пък ти ще додиш в София да ме известиш.
Поздрави приятелите. Тук приключвам писмо едно от Иван Манолев [3] за мене. Предай го на Мицо да го прочете и да види дереджето на брат ми и домашните изобщо. Кажи му, че грижата за домашните ще я оставам на него. Пожелавам благополучно издържание на изпита.
С поздрав
Твой
Гоце
София, 99 18/V
3. Иван Манолев — от Кавадарци, участник в четата на Г. Делчев при обиколките из Македония.
Писмо. Необходимо е да се проучат пътищата и местностите в района на Витоша, на самоковската и рилската граница във връзка с подготвяно „предприятие”. Да се привлече за водач Стоилко Просека, който познавал тия места.
Никола, Кочо,
След като ве поздравлявам и ве подканя[м] да имате кураж, бърза[м] да ви изява и ве натоваря на следното: Известно ви е, че Кръсто и Стоица са веч тук и че веднага пристъпиха на работа — тръгнаха да изучават пътя. В един [ден?] само можеха да схванат обстоятелствата, които твърде много утрудняват изпълнението на нашата задача; а тези обстоятелства са, че като не знаят пътеки разни и самата планина, неволно изпадат между овчари и други горски хора, а от това заклю-
196
Писмо № 128 [[ По-голям
образ ]]
197
Писмо № 128 [[ По-голям
образ ]]
198
Писмо № 128 [[ По-голям
образ ]]
199
Писмо № 128 [[ По-голям
образ ]]
200
Писмо № 128 [[ По-голям
образ ]]
201
Писмо № 128 [[ По-голям
образ ]]
202
Писмо № 128 [[ По-голям
образ ]]
203
чават, че с една техна обиколка не ще може да се изучи спасителния път. Така бидейки и имайки пред вид, че предприятието [1] не требва да се изостави, понеже е едничкото по рода си, което може да задоволи свещеното за нас македонско дело — това обширно море на най-големи нужди; знае[й]ки, че само една сполука на това предприятие ще даде най-блескавите резултати, ще създаде славната и многоочакваната от нас и народа минута, ний тук — аз, Кръсто, Чучков и Стоица — след дълго обмислювание намерихме за добре да се търси човек, който добре да познава Витоша и през нея пътя за самоковската или рилската граница. Тук такъв познавач нема и ако има некой шоп, не можем да верваме на шопската му кратуна.
Най-подходяще лице за тая задача според Кръсто и Стоица бил Стоилко Просека, който, аз не знам, те уверяват, че е бил доста добре запознат с тези места, а следователно надеват се и с блесък да изпълни мисията на пътеводител. Вие много добре познавате тая личност, а като зная, че и вия като мен се силно напрягате за изпълнението на това толкова крупно предприятие, вервам, щом получите настоящето, веднага да го извика[те] при вас. Подканете го най-напред да бъде откровен и да ви каже дали познава Витоша, дали знае пътеки през гората, по които може да слезне на самоковската или рилската граница. След като отговори одобрително, сондирайте го дали не би взел участие в нашия поход, като му представите, че похода ще се прави от цела чета, която ще направи обир в София, или пък, ако имате пълно доверие, можете му разправи целата афера. Надевам се, ако го намерите годен, ще употребите всичките средства да го склоните да ни услужи поне за до Самоковско, докъдето не знаят Кочо и Кръсто местата. Ако пък иска и той да ни бъде всегдашен другар, нищо не ще имаме против. Ако склони, обърнете вниманието му и на това, че нему ще предстои да избира и пътя, и места за денувание, та нека се съобрази и с обстоятелството, че горите са пълни с хора, които пасат стадата си. Затова веднага е нужно да потегли от Дубница за София, но да мине през това место и през тези пътеки, през които ще мине целата чета. По такъв начин ще може да си определи и места за денувание, ще види къде какво има и ще избере най-безопасния път. Ще се сполучи [ли] в намиранието на вещ в местата човек? Тук е главната и първата стъпка на сполуката.
Ако Стоилко потегли, кажи му да ме търси в „Батемберг”, хотела, а ти ми телеграфирай така: „Исканите книги ти пратих
204
по пътници”; ако пък не склони, телеграфирай ми: „Не можах да намера исканите книги.” Кураж и силна вера в себе си — това [е] силата, която дава всичките сполуки. Бързайте!... Ако за хората времето е злато, за нас е безценно.
Никола, тебе пращам засега 100 лева, част от които прати на Христо Лазаров за разноски по Христоте, на когото да му се поръчат и кондури, и още разноските, направени досега за момичето.
Засега момичето нека седи, та ще видим да му се намери место тук или другаде. Прати, ако имате, една мартина за Перник.
Целувам ве
Гоце
София
99 г. 19/V
1. В това и в следващите три писма Г. Делчев споменава неколкократно за „предприятие”, „афера”. Възнамерявало се експроприирането на голяма сума пари (от банка или пощенска каса) за нуждите на ТМОРО. Въпреки големите приготовления „предприятието” не се осъществило.
Писмо. Ако Просека се съгласи да вземе участие като водач, Кочо и Сие да дойдат в София. Да вземе мерки и да скрие всички книжа и вещи, защото след аферата и него ще арестуват.
Никола,
Писмата и телеграмата получих. Да видим с тез синковци как ще я беджирдисаме. Такива са нашите герои, но нема как, когато не мога намеря други, които би ми услужили. Когато извикам, ако Просяка ми отговори в положителна смисъл, Кочо и Сie да додат тук, добре ще бъде да обмислиш въпроса, дали не ще бъде опасно и ти ако додиш с тех. А отсега още требва да вземеш мерки да скрииш всички книжа и вещи, защото никак не се съмнявам, че веднага след аферата и тебе ще пипнат.
205
Требва досега да си известен за тукашното произшествие. Нищо работа. Утре ще гледа[м] да ти изпрата револвер. Поздрав[и] Кочо, Кръсто, Иван и приятел[ите].
С поздрав
Гоце
София
31/V 99 г.
П. П. Последната грозна и покъртителна вест според един прилепчанец е, [че] Чемчето и Ордан Гавазов [1] се самоубили след едно съпротивление на прилепската полиция. Горко нам, че още сме живи да посрещаме ударите.
ЦПА, ф. 232, а. е. 19, Л. 1!
1. Христо Чемков и Йордан Гавазов — активни работници на ТМОРО в Прилеп, самоубили се при сражение с турската полиция.
Писмо. Изпраща един револвер с 50 патрона. Да разучи разположението на войската по граничната линия.
Никола,
Днес чрез Иванчо Неврокопски ти пратих един револвер с 50 патрони, повече немах. От Наум ще си търсиш пари за 75 патрона. В случай [че] ти телеграфирам за Кочо и Сie в смисъл: „Прати ми вещите”, кажи на Кочо да не дохажда у моята квартира, защото оттам се дигнах, но да отиде право в Ковачеви. Същото да направат и Кръсто с брата си. По възможност да се промъкнат в София по-скритно.
Изучи, ако можеш добре, как е разположена новата войска по граничната линия.
Не вервайте на вестникарските аларми. [1]
С поздрав
Гоце
София, 99 г.
1/VI
Ориг. у Кр. Хр. — София
1. Софийските вестници писали в сензационна форма по внушение на върховистки среди около Б. Сарафов за предстоящо въстание в Македония.
206
Писмо. Да замине за Самоков, да разучи разположението на самоковските гранични войски и да дойде в София, за да предаде събраните сведения. Да укрие всичко, което може да го компрометира. Също и Мицо.
Никола,
Утре Стоилко ще потегли за Дубница, за да вземе един кон с себе си и да поведе Кръсто и брат му, които да могат скритом да се промъкнат в Софийско, и то право на първата станция в време на предприятието. Кочо стигна тук и се разбрахме, та да видим как ще я биджирдисаме. Кажи на Кръсто и на другия да се не изпущат никому нещо да кажат — нито на приятели, нито на домашните, защото едно изпускание, даже и в слаба форма, може да ни причини голема пакост. Те ще вземат и опинците на Кочо.
А ти още другия ден замини за Самоков, преседи в неделята там и гледи да изучиш по възможност по-добре разположението на самоковската погранична войска. Узнай, ако можеш, дали не се движи некоя контрашайка по горите или част от войската, или най-подир дали пазат нощно време некъде, през които места предполагат да минават чети. Като изучиш всичко това, гледай в понеделник по-ранко да стигниш тук, в София, за да можеш ни предади събраните сведения. Имай пред вид и това, че надали ще избегнеш затвора след нашето предприятие, та требва да прибереш и укрииш всичко, което се намира в теб. Обискът ще бъде много строг и у домът ти, та гледи абсолютно нищо да не остане в теб, нито даже едно листенце от некое писмо. Кажи и на Мицо, ако държи нещо в себе си, да [го] уничтожи. Да не мислиш да се пречистваш, когато се върниш оттук. Още утре вечер направи това. В понеделник гледи да се завърниш.
С поздрав
Гоце
София
3/VI 99 г.
Предай и тук приключений лист на Мицо.
Същи
207
Писмо. Колата с оръжието ще потегли утре; да се вземат мерки да не попадне в ръцете на полицията. Заминава за Дупница, също Гоне, Мерджанов, Манджуков и Соколов. Да се внимава да не станат неразбории.
Никола,
Утре подир обед ще потегли колата, а в събота надвечер може би ще стигне в Дубница; затова вия пък требва да вземете всичките [мерки], за да не попадне в ръцете на полицията или войската. Нека излезе некой от вас да я посрещне на пътя.
Утре заран и Мерджанов с Манджуков и Соколов [1] тоже ще потеглят през Радомир, та не е чудно надвечер да стигнат в града ви под формата на туристи. Гоне може би ще го прата в неделя, а аз още в събота ще замина в Самоков, където ще престоя един ден и в понеделник ето ме в Дубница.
Вземете мерки да изучите пътя, за да не се сбием още в Българско, та да направим некое нестанало досега чудо. Когато стигне колата, разпределете вещите така, че всекоя пушка с принадлежностите си да има и своя стопанин, та да можем избегни неразбориите, които в подобни моменти често се явяват.
Моята пушка носи нумерът 4089.
Нека Мицо не чака писмо, а лично ще се срещнем.
С поздрав
на всички Гоце
София, 99 г.
10/VI
1. С. Мерджанов, П. Манджуков и П. Соколов принадлежали към т. нар. „гемиджии” — група млади анархисти, които подготвяли атентати против султана, банки и др.; Мерджанов и Соколов загинали — единият обесен в Одрин, а другият в сражение с турски аскер в Одринско. Към тази група се числели и младите терористи Й. п. Йорданов (Орцето), Кирков, Мечев, Прангов и др., които извършили атентати в Солун (в „Банк Отоман”, газопровода, парахода „Гвадалквивир” и др.) през април 1903 г. и геройски загинали. Останалите живи атентатори П. Шатев, М. Бошнаков, Г. Богданов и М. Арсов били осъдени на смърт, а след това смъртното наказание било заменено с доживотен затвор (заточение).
208
Шифровано писмо. Дава указания във връзка с изпращането на четник за Демирхисарско. Праща книги, които да бъдат разпределени за Мелнишко и Петричко.
9/II 900 г.
Писано во Висока
Никола,
Защо мълчиш ти барем? Остави, не гледи мен. Аз станах ужасен тъпак, не мога ни два реда да пиша. Бех по разходка, както знаеш, и ето десет почти дена се изминаха, откак съм се завърнал. Нищо не върша, а само на съклета се поддавам. Скоро сметам да си замина.
Научавам се, че нашите юнаци са направили един обир и са изпаднали во капана. Защо не ме осветляваш по таз афера? [1]
Реших се да изпрата Коцев во вътрешността, за да се сдружи со четата, действующа под войводството на Илия Кърчовалията во Демирхисарско. Разпореди се да мине границата, като подканиш Елисеева да му окаже съдействието си, за да го препрати во Кърчево или Крушево (Демирхисарска кааза). Ако имате, снабдете го со един револвер и една кама, па когато купим оттук, ще ви се повърнат.
Освен това пращам и книги за вътрешността. Прати и тех со Коцева за Джумаята, като подканиш Елисеева да ги разпрати по Мелничко и Петричко.
Поздрави приятели.
Со целувка Гоце
ЦПА, ф. 232, а. е. 19а, л. 13—14
1. Вероятно става дума за опита на Яне Сандански и другарите му да отвлекат Сюлейман бей от Горна Джумая.
209
Писмо. Недоволен е от думите на Давидов, че дейците от ВМОК трябвало да работят отделно. Уверен е обаче, че ще понесе и този удар.
Никола,
Писмото ти получих. Нека да кажа за Коцев: Добър път. [1] Крайно съжалявам за случката со юнаците. Види се, те са били истински деца. Но пък и оттук не мога с нещо да ти се похваля. Днес, след като получих твоето писмо, удостоих се с един неочакван удар. Бай ти Давидов [2] след дълги говорения благоволи да ми каже по повод на един разговор, че требвало да работим отделно, защото ний сме били хората, на които делото е служило! [3]
Неочаквано, при всичко и да забелезвах такъво стремление. Знаеш ти как гледах на разпрата между тех и Гйорчета и какво говорех на последния. Прав ли или крив, не знам, обаче факта е доста грозен. Тежко на роба и нищо повече. Едно само зная, че и тук не требва да се отчая. От памтивека ударите съществуват и не са достигнали дотам, щото да бъда морално смазан. Ще понеса и това и ще вървя с по-голема сила в вътрешността.
Гйорче ми каза да ти съобща, че никакви малешевци не са дошли в Ломски хан. Когато замина, намеравам да ти дода на госте.
С целувка
Гоце
София, 1900
17и ф/рий
[На 2 стр. вляво]
Поздрави Христо и Чапрашъка.
ПЯ. ГД, стр. 103-105 (с фотокопие)
1. Следващите две изречения са шифровани.
2. Тома Давидов — от Ловеч, бивш офицер от българската армия, виден върховистки деец, участник в Мелнишката акция на ВМК. През пролетта на 1903 г. той заминал с чета на ТМОРО за Западна Македония, където загинал в сражение с турците.
210
Шифровано писмо. Праща Диме Мечев, който трябвало да вземе участие в отвличането на Гешевото момче. Да обмислят как по-лесно да стане залавянето.
Писано от Ахила за Никола Малешевски. Висока.
Приносящи настоящето е теб лично познат, именуем се Диме Мечев. Той ще вземе участие по залаванието на Гешевото момче [1] и ще продължава докрай. Затова не е зле, вместо да седи, да се съедини со Стоица и да тръгнат, та да заобиколат пътя, по който се предполага да върват.
Извикай Стоилко, Васил, Стоица и приносящи и след едно обмислювание кой път е най-сигурен, да потеглат по него, за да го разгледат. Запитай ги дали не е по-добре да се залови къде Драгалевски манастир, където много лесно може да се изкара. Пред моите очи тоз пункт е най-сигурен за залавание. Едно само, че ще има по-дълъг път. Говори во тая смисъл, че да се гледа лесното залавание.
Поздрав на всички, со целувка
Ахил
София
1900 г. 12/VII
Дай на Стоица пари за път, ако му требва[т].
ЦПА, ф. 232, а. е. 19а, л. 15
1. В стремежа си да се наберат средства, нужни за покупката на оръжие, Г. Делчев искал да отвлече и сина на Ив. Ев. Гешев, като се надявал да получи за освобождаването му голям откуп. Отвличането не станало.
Телеграма
София
Дадена на раздавача на 19. IX. 1900 г. 7 ч.
Д[у]б[ница]
Гоце
ЦПА, ф. 238, а. е. 12, л. 5 (препис от оригинала, заверен от Окръжния народен музей — Благоевград)
211
Шифровано писмо. Съобщава за обиколката и дейността си из районите по десния бряг на Струма. Дава указания по създаването на канал и препращането на оръжие.
Писано во Владимирово, деветстотната годин[а], осми, последни месец.
Никола,
От неколко дни насам се намирам из тукашния район. Много работи са станали тук во скоро време. Едни от тех полезни за делото, а други доста пагубни, но що да му правиш, когато се искало това от съдбата, която направлява движението на народите. Голема е загубата со убийството на владимиреца Мите, но още по-голема е со разтурванието на канала. Хората, които добре познават тоя канал, доста са се обезнадеждили след тая случка да може да функционира тоз канал, както е бил досега нареден.
Приносящия настоящето Лесо от Будинарци е задължен да разпита разловчани дали се надеват да бъде възможен за работение тоя канал, та ако не се надеват на сигурност, ще требва да задължиш Ангел заедно со Тоше от Или[е]во да го уредат наново, така щото опасното место да се избиколва. Според Васе ето какво изменение требвало да стане: вместо да бъдело пренасанието от Въчковци право към Разловца, да било се изменило направлението към Тръстия, където Тоше познавал хората. Там да се хванат една-две къщи за станции и неколко души за пренасанието им до тех, та оттам до Разловца самите разловчани да ги пренасят. Вижте уредете час по-скоро и прекарвайте материал особено сега, през рамазана, да могат поне сто товара да се изнесат дотук. Нека да се не губи времето — то е толко[ва] скъпо, че со нищо се не купува.
Пиши на другарите во София да гледат тая зима и пролетта да може се прекарат през Малешевията около пет хиляди пушки со патроните му барабар, па тогава да можем да се надеваме на донеке е задоволителна сила, иначе нема да не бъде ни за счупен пищов. Оръжие, оръжие и пак оръжие, тук е силата и колкото по-скоро го имаме, толко[ва] по-сигурни ще бъдем.
Освен това во скоро време погрижете [се] да доставите около тридесет-четиредесет мартини или бердани, които да ги разпределим по селата из тукашния район. Да бъдат на разположе-
212
нието на така наречените войници [1], които са готови во всеко рисковано предприя[тие] да взимат участие. Пратете даже още сега, ако можете, около два сандъка мартинови и два сандъка берданови патрони.
Дай на Лесо, ако имате, една манлихерова. Бех писал през Джумаята за Марина. Удава ми се случай да пиша направо теб. Да кажиш на Марин да се стегни, нарами пушката и патроните, па со Лесо и Пе[х]левана да доде тук. А заедно со тех хубаво е веднага да повикате и Диме Мечето да доди, като му се телеграфира, че ще замине со Диме моя тук другар там, за където те са говорили. Ама да се не бавят. Съобщи на Марко [2] да извести скопяни, че Диме со четичка ще го прата во Скопско.
Марин и Диме Мечето, ако иска[т], по-скоро нека додат. Купи неколко чифта щавени н. . . [3]
ЦПА, ф. 232, а. е. 19а, л. 16—17
1. Вероятно става дума за членове на селската милиция — втората бойна сила след постоянните чети на ТМОРО.
2. Псевдоним на Гьорче Петров.
3. Нечетливо. Вероятно става дума за цървули от щавена кожа.
Шифровано писмо. Приносителят емигрира от Кукушко. Ще си търси работа в България. Васил Пехливана е пратен в струмишката чета. Кърпичката „във възел” да се предаде лично на Гьорче Петров.
Писано во Струмичко, деветстотин и първата годин[а], шестнадесети първи
Никола,
Приносящи настоящето е от Кукушко, емигрира под натиск на властта. Невъзможен е тук и е бил добър работник. А сега минава [в] България, тамо да си живее. Нека си търси работа частна.
Пе[х]левана Васил го командировах во струмичката чета, нека домашните му го не чакат за дълго време. Подпомагай им парично. Когато пишиш писмо, съобщи и за тех дали са добри и здрави.
213
По същия човек изпращам и една кърпичка во възел. Тъй както си е, изпрати го на Гйорче, и то на неговите ръце да се даде.
Какво направи за урежданието на тръстийския канал?
Со братски поздрав Ахил
ЦПА, ф. 232. а. е. 19а, л. 19
Шифровано писмо. [1] Приносителите ще заминат с Ефрем за вътрешността. Да вземе 6 манлихери и да дойде в Кюстендил.
Никола,
Приносящите настоящето двама пращам ги во Дубница, които, когато Ефрем [2] доде там, ведно со него ще заминат за вътре. Тези двама ще останат при Яне [3], а пък ти прибери ми дрехите, дуламата [4] и поясът, а също и чепкенът [5]. Вземи и шест манлихерови и во среда вечер непременно да додиш во Кюстендил. Аз мислех да дода там, обаче и така времето замина, та за да не губа дни, ти ще се измъчиш да додеш до там. Но непременно со пушки и со другите вещи.
Виж узнай дали во Чапрашъков не е моя револвер. Приключвам ти и писмото от вътре (Банско), во което се разправя за посребряванието на парите.
Твой брат Ахил
ЦПА, ф. 232, а. е. 19а, л. 18
1. Писмото е без дата, но от шифъра и съдържанието може да се заключи, че е писано към началото на 1901 г., след завръщането на Г. Делчев от Македония.
5. Мъжка къса горна дреха без ръкави (тур.).
214
Шифровано писмо. Известява за провал във Ветрен. Нужни са пари. Да се обърне към комитета в Горна Джумая да пратят пари.
901 4/III
Писано во Висока, горната дата
Брате Никола,
Получих писмото ти, когато Яне беше потеглил за Дубница. Печална е случката во Ветрен, [1] но още по-печалното е, че занапред вноската ще бъде почти невъзможна. Мина, отлете благоприятното за прекарвание на оръжие време. И ако се опитваме да внасяме, всекога требва да очакваме подобни залавания, а по-често даже придружени и со човешки жертви. Препоръчи строго внимание на вътрешните.
Требва да знаеш, че аз и Гйорче не отиваме во комитета [2]. Не стъпваме там, където безсъвестността е достигнала дотам, че со демонска усмивка да ти се радват на жестоките удари, [3] нанесени от турската власт на организацията, вследствие на което им се удало възможност да завземат положението (?!). Поставям въпросителна, защото е още въпрос. Но сега нам требват пари, за да можем извърши най-важни работи, особено там, където е най-много разстроено. Откъде да ги вземем, [х]ич не знам. Ще се обърнем към Джумаята, за където и приключвам тук едно писмо. А докато изпратат оттам, веднага щом получиш настоящето, изпрати кисията, която ти оставих со неколко наполеона вътре. Гледи час по-скоро да ги изпратиш, че времето е най-скъпо, особено за работата, която сметаме да вършим. А не бави и писмото за Джумаята, ако можеш още същия ден или същата вечер да го пратиш и носителя никак да го не държи во себе си.
Макар и да ти не изяснявам во що се състои работата, но вервам да схващаш ценността на времето и да се разпоредиш, щото и парите да ги изпратиш най-бърже, и писмото да го препратиш по възможност по-скоро. Со братска целувка тебе и Янето.
Ахил
Прочети и приключените писма. Ако не си пратил лирата на Стоицовия брат, недей я праща. Ще видиш от писмата защо. Прати во Панчарево три револвера, ако можеш, и то такива,
215
каквито ти казвах; само требва добре да ги изпиташ. Прати и опинците во Лешко, четири чифта. Недей забравай да пратиш и оставеното писмо от лешковския учител за сестра му.
ЦПА, ф. 232, а. е. 19а, л. 20—21
1. Г. Делчев в случая говори за разкриването на канала на ТМОРО, който минавал през с. Ветрен, Кюстендилско, на българска територия, и през с. Ветрен, едноименното село край границата, на турска територия.
3. Вероятно става дума за арестуването на членове на централния комитет в Солун и за последвалите във връзка с това масови арести в редица райони на Македония и Одринско. Върховистките ръководители около Б. Сарафов се опитали да използуват това тежко положение, за да вземат под свое ръководство ТМОРО.
Писмо. Да изпрати 5—6 манлихерови карабини и един сандък патрони.
Школа,
Както виждаш, „приятелите” благоволили да отпуснат две манлихерови карабини, а ако можеш, ти прибави още 5—6 с патроните му барабар.
Изпрати и един сандък манлихерови патрони още тая вечер. Ела ти, ако искаш, ти ги донеси. Тез приятели, види се, искат да правят общите пушки частна собственост. Внимавай да ги не изтеглят поне до конгреса. Хубаво е да додещ още до вечер тук. Поздрав теб, Яне и др[угите] приятели.
До утре заран ела непременно.
Гоце
ЦПА, ф. 232, а. е. 19, л. 15
216
Писмо. [1] Да даде на Васил Попов три манлихери ; другите да предаде на Стефанов.
Никола,
Приносящия настоящето Васил Попов дохожда при теб да му предадиш три къси манлихери, а не пет, както що ти писах в по-първото си писмо. Наистина 5 са отпуснати от комитета, но двете ти ще ги задържаш в теб. А побързи да ги предадиш другите на Стефанов. Не ще съмнение, ще превземеш и онез, за които съм броил пари: 10 дълги и 5 къси за в Банско.
Веднага ги предай исканите за Василя.
С целувка
Гоце
София
19 21/VI 01
ЦПА, ф. 232, а. е. 19. л. 12—13
1. Писано върху първата страница на двоен лист за писма, сгънат на две. На четвъртата страница Г. Делчев е написал адреса: Н. Малешевски Дубница
Писмо. Приложеното към писмото веднага да се препрати в Борово (Банско), като се вземат мерки то да не попадне в ръцете на някоя върховистка чета.
Колйо,
Тук приключеното веднага препрати в Борово [1], откъдето според както ми писват, щел да пристигне куриер. Вервам сега да е там. Дай му наставления да не изпадне в ръцете на некои генералски шайки [2], че и самото писмо е с шифровка, позната на правителството. Аз не знам защо досега не са изменили шифъра; а също не знам защо и ти досега не си потърсил
217
шифър. Нагласи работата идущата неделя да можем изпрати вещи за Христо-Кръстовите момчета. [3] Що правиш там?
София С братски поздрав
19 3/V 02 Гоце
ЦПА, ф. 232, а. е. 19, л. 2
3. Очевидно става дума за четата на Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов.
Писмо. Дават се указания във връзка с някои организационни въпроси.
София, 19 2/VI 02
Никола,
Всичките писма получих. Ще отговоря на всички тез дни и ще изпратя всичко, що желаят оттам.
Колко недобре си постъпил, като си изпратил изгубените тук. Знам, че си прав в подозрителността спрямо всекиго, но вместо те да додат тук, добре беше писмено да се разберехме. Аз ги пак назад повръщам, за да ги препратиш, където те ти кажат устно. [1] Аз вервам, че ще ги стигнат на това место. Христо искаше да се срещните, за да поговорите по урежданието канал за поща. Ако доде некой от къде Калояна [2], задръж го, за да му предадем вещите да ги пренесе.
С братски поздрав
Ахил
Ориг. у Кр. Хр. — София
1. Тук Г. Делчев е поставил звездичка. Следващата фраза е написана вляво отстрани на полето на писмото.
2. Псевдоним на Димитър (Мингьо) Тодев, ръководител на ТМОРО в Разложко.
218
Телеграма
София, 20. VIII. 1902
Никола Малешевски
Делчев
ЦПА, ф. 232, а. е. 17, л. 14 (препис)
Писмо. Ако пристигнат бежанци в града, да им помага. Да узнае положението на Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов в Лешко.
Никола,
Писмата по Стоил и Борис получих. По-често пращай сведения, само гледи да бъдат верни и непреувеличени.
Ако стигнат бежанци в града ви, гледи да им се улекчи положението, при все и тези хора тъй леко да измениха на вътр[ешната] организ[ация]. Не са те виновати, като знаем, че върховистите не правеха избор в средствата си, за да ги увлечат. [1] Постарай се да узнаеш положението на Христо и Кръсто в Лешко. [2]
От Солун съобщават, че Янков [3] е бил вече на път за България. Недей разгласява това. Мингйо замина за Манастира. Требва да се е срещнал с теб.
Поздрави всички.
Твой Гоце
София
19 3/Х 02
ЦПА, ф. 232, а. е. 19, л. 14
1. Става дума за селяните, принудени да напуснат своите родни места след разгромяването от турците на т. нар. Горноджумайско въстание (сеп-
219
тември 1902 г.), предизвикано от нахлулите от България чети начело с ген. Ив. Цончев.
2. Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов.
3. Подполк. Анастас Янков — виден деец на ВМОК в София — начело на върховистка чета заминал за Югозападна Македония. След отпора на органите на ТМОРО той бил принуден да се завърне в България.
Писмо. Притурките на вестниците в София се пълнят със сензационни новини за въстание. Защо не праща редовно сведения. Да се вземат мерки 250-те пушки, скрити край с. Белица, да не попаднат в ръцете на турците.
Брат Колйо,
Тук е ковалнята на новините, но те служат само да се гадилкат патриотическите чувства на българските и македонски патриоти. Притурките [1] една по друга хвърчат из улиците и кафенетата с съдържание едно от друго по-силни и често пъти си казвам: ах, да би било истина! ! ! И ти мълчиш. Там си по-близо до театъра и ти можеш ми дава верни сведения за всичко, което там става. Ще кажеш може би, [че] немаш възможност да пращаш редовен куриер. Знам туй, но аз не търся невъзможното, а искам да ми даваш сведения, събирани от проходящите. Знай, че проходящите, докато са около вас, по-верни сведения дават, нежели тук, където влизат в една крайно заразителна атмосфера.
Нашите хора са минали в Малеш. Васил Попов се върна. Останалите са били живи и здрави.
Слуши: днес доде един беличанин от селото си и казва, че около техното село се явила една върховистка четица от 8—10 души, между които имало и двама беличани, които са били преносвачи на наши пушки. Те са излъгали своите съселяни, като са казали, че са проводени от Луката [2] с заръчка да пречистат внесените 250 пушки, намирающи се около селото, и подир некой ден щела да доде голема чета, за да раздаде това оръжие на селените и след туй да повдигне буната и там. Не ще направиш зле да съобщиш веднага това на Мингйо, за да се разпореди да вземат мерки за вдиганието на тез пушки, защото ако това, което мислят върховистите, не стане, то друго ще излезе, а именно, като се въртат около пушките
220
и ги надуши аскерът, вместо комити пушки ще намери. Нека вземат мерки да избегнат и едното, и другото. Освен в Джумайско и Петричко другаде нема движение.
Поздрави Хаджията и всички други.
Твой
Гоце
София
19 11/Х 02
Ориг. у Кр. Хр. — София
1. Г. Делчев има пред вид съобщенията и коментарите в софийските вестници по повод на Горноджумайското въстание.
2. Лука п. Теофилов — активен деец на ТМОРО.
Шифрована записка [1]
Перник. Да се прочете на повечето управителни тела во района ви.
Подканете и Измирлията [?] на същето.
ЦПА, ф. 238, а. е. 61, л, 18
1. Писана върху син пощенски плик, много оръфан сега. Няма дата.
Писмо. Приносящите писмото ще носят патроните. Засега праща 6 сандъка.
Никола,
Приносящите настоящето са хората, които ще носят патроните. Понеже са двама, счетох за излишно да ти телеграфирам. Засега изпращам 6 сандъка, подир пак 6 и т. н. Ще пренасят по очередно в Кюстендил и Дупница, така щото ще знайш, че
221
когато се завърне колата от Дупница, ще я изпрата в Кюстендил.
Тези сандъци ти можеш сега да ги не изпратиш, а когато доде колата втори път, препрати ги чак в Рила, та да не даваме кирия. С Мито и Андон можеш изпрати за тук всичко, каквото има. Гледи да им намериш и некаква кирия, ако. . . [1]
Ориг. у Кр. Хр. — София