Мъртвият Гоце
 

На 20 април Гоце разказваше на другарите си по-раншни свои сънища, които съвпадаха с избиването на близки нему хора, и думаше:

– С нашия живот, какъвто е, станах вече и фаталист. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето. Щипската чета е разбита в Карбинци. Милан, брат ми, е в тази чета и сигурно е убит.

Гоце не беше сънувал смъртта на втория свой по-малък брат: Милан падна много по-късно, летос, в Неманци, Кукушко.

Гоце забравяше своите неотдавнашни предчувствия. Сънят пророчествуваше неговия гроб.

Почти едновременно с Гоце биват убити още шестима, в това число и Гущанов. Останалите живи влазят в една плевня, отдето след цял ден сражение се измъкват незабелязано между пламъците на Баница, цяла изгорена.

– Петнадесет часа – спомня си г. Хаджидимов – турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата...

Защото осиротяваше цял народ.

Двете собственоръчни Гоцеви писма, които следват в снимъци, са адресувани до г. Никола Малешевски в гр. Дупница. Едното писмо свидетелствува всичката неоснователност на мнението, което съществува в странство, че уж българските власти били вземали никакви мерки против четите, които се организират на българска земя и минуват в Турско. Второто писмо, както поменахме и в книгата си, хвърля светлина върху някогашните отношения между г. Сарафовия комитет и революционната организация. За избягване на какви да е недоразумения ний ще прибавим, че през 902 година г. г. Сарафов, Давидов и Ковачев, бивши председател, подпредседател и секретар на върховния комитет, усвоиха възгледите на вътрешните дейци и се туриха на разположение на революционната организация. Не счетохме за нужно да зачеркнем шифрованите редове, които се срещат в писмата, защото шифърът, с който са написани, отдавна вече не е в употребление; освен това в казаните редове не се крие и някоя особна тайна.
 
[Previous]
[Back to Index]