РЕЧНИК НА ЧУЖДИ И ПО-СТАРИ ДУМИ
АГА — низша степен на турската военна или административна йерархия, както и изобщо — първенец; съставка на някои служебни титли и длъжности.
АЛТМИШЛЕК — сребърна монета, равна на 60 пари.
АРАБА — кола.
АРАБАДЖИЯ (мн. ч. арабаджилер) — колар.
АРШИН — мярка за дължина, равна на 68 см; 75,8 см.
АСПРА (акче) — основна сребърна монета в Османската империя, която през XIX в. имала 0,15 г сребърно съдържание,
АЯН, АЯНИН — влиятелни първенци, които посредничели между властта и населението. От XVIII в. нататък доживотна или временна почетна длъжност на лица, натоварени да следят провеждането на държавните мероприятия в провинциите и да уведомяват централното управление за отношението на населението към тези мероприятия.
АШАР, АШУР — десятък от поземления добив, събиран като феодално задължение от раята.
БАРУТХАНЕ, БАРУТАНЕ — държавна фабрика за производство на барут, топове и пр.
БЕДЧИФТЕ — вид плавателен съд в Черно море.
БЕЙ, БЕГ — турска титла, давана на лица с различни длъжности: висши граждански и военни служители, племенни вождове и влашките и молдавските князе.
БЕЙЛЪК — владение на бей; у А. Буе в смисъл на зиамет.
БЮЛЮКБАШИЯ, БОЛУБАШИ, БОЛУКБАШИЯ — началник на войсково поделение (20—30 войници) от платените конни отряди на султанската гвардия; командир на еничерски отряд.
БУЮРУЛТИЯ, БУЮРЗИ, БУЮРЗИЯ — бейлербейска (валийска) заповед.
ВАЛИДЕ СУЛТАН — титла, давана на майката на царуващия султан.
ВАЛИЯ — управител на вилает, най-голямата административна единица в Турция от XVI в. нататък.
ВЕЗИР — титла на вилаетски управител или на други висши чиновници в Османската империя.
ВЕЛИК ВЕЗИР — пръв министър, председател на държавния съвет (дивана).
ВОЙВОДА — управител на везирски или султански хасове с особени правомощия.
ГАВАЗИН, вж. кавас
ДЕМИ-ЙЕРМИЛИК, вж. ирмилик.
ДЕРВЕНТДЖИИ — категория зависимо население, натоварено да охраняват проходи и опасни пътища. В замяна на службата си било освободено от извънредни данъци и плащало намалена феодална рента.
ДИВАН — 1. висш държавен съвет (дивани хумаюн) или съвет при про-
521
винциалните управители; 2. приемна в дома на големци и първенци из провинциите.
ДРАМ — стара мярка за тежест = 3.2 г.
ДУКАТ — венецианска златна монета.
ЕЯЛЕТ (ЕАЛЕШ) — най-голямата административна единица в Османската империя през 14—18 в.
ЗИАМЕТ — служебно феодално владение с годишен доход до 99 999 акчета.
ЙЕРМИБЕШЛИК — златна монета в Турция от 25 парични единици.
ИМАМ — мюсюлмански свещенослужител, глава на мюсюлманската община.
ИМАРЕТ — странноприемница с обществена кухня, където раздавали храна на бедните и пътниците.
ИРМИЛИК (АЛТЪН), (иирмилук, йермелик, ярмелик) — златна монета, сечена при султан Махмуд II на 26-тата година от управлението му (1833). Имало и половин ирмилик (у А. Буе деми-йермилик = 20 гроша).
КАВАС — въоръжено лице от свитата на везирите и провинциални висши чиновници, пазачи на чуждите дипломатически представителства в Турция, стражари.
КАДИЯ — орган на съдебноадминистративната власт в казите — административни единици, по-малки от санджии.
КАЙМАКАМ — заместник, временно изпълняващ длъжността на някое служебно лице. След военноадминистративните реформи при султаните Махмуд II и Абдул Меджид каймаками в армията — подполковниците, а в администрацията — наместници на валията в определен санджак.
КАСАБА — малък град.
КВИНТАЛ (КИНТАЛ) —мярка за тежест = 100 кг.
КЕСЕ, КЕСИЯ — единица за броене на пари, равностойна на 500 гроша.
КЕХАЯ (КЕТХУДА) — доверено лице, отговорно лице на някоя служба или влиятелни сановници; началник, главатар; началник на овчарите.
КИРАДЖИЯ — който прекарва, пренася неща (стоки) на коне или на коли; живеещ под наем (кирия).
КОНАК — седалище на върховния представител на турската власт в намелените места; сграда, в която се спират пътниците да пренощуват; принудително настаняване на турски властници в жилищата на раята.
ЛЕВГА — стара мярка за дължина, километрична левга = 4 км; морската левга = окл. 5556 км; пощенската — 3 898 км; земната и обикновената = 4 445 км.
ЛИВРА — стара монета с варираща стойност, заменена по-късно с франка.
ЛИНИЯ — стара френска мярка за дължина = 1/12 от пуса или 2,25 мм.
МЕНЗИЛ — попътна пощенска станция, където пътуващите подменяли конете си и отпочивали. За издръжката им се събирал данък (мензилска помощ) от околната рая, която била натоварена да се грижи за мензилските коне и да ги доставя, когато липсват.
МЕНЗИЛДЖИЯ, МИЗИЛДЖИЯ — чиновник, отговарящ за мензилите.
МЕСДЧИД (МЕСДЖИД) — мюсюлмански параклис, малка култова сграда без постоянен свещенослужител (имам), където не се четяла петъчна молитва.
МИЛЯ — пътна мярка за дължина, различна в различните държави; морската миля се дели на 10 кабелтова или 120 възела; у римляните = 1000 стъпки (крачки).
МЮЕЗИН (МЮЗЕИН, МУЗЕИН) — духовно лице, което призовава мюсюлманите за молитва от минарето на джамията.
МЪСЪР, МИСИР — египетска монета.
МЮСЕЛИМ, МУСЕЛИМ, МЮТЕСЕЛИМ — наместник на валия, висш про-
522
винциален чиновник, който е натоварен да управлява средището на административна единица, когато управителят пренесе седалището си другаде.
НАХИЯ, НАИЯ — административна единица, по-малка от каза.
ОКА — мярка за тежест, равна на около 1260 г.
ОНС — стара мярка за тежест = 30,594 г.
ПАНДУРИ — местна стража, наети и изплащани от градското управление. ПАРА — сребърна турска монета.
ПАША — титла, давана на висши военни и административни чинове.
ПАШАЛЪК — административна единица.
ПЕЗЕТА — испанска монета.
ПИАСТЪР, ПИАСТРА — турска монета = един грош; дребна египетска монета.
ПИНТ — стара френска мярка за течности = 0,93 л.
ПУЛ (МАНГЪР) — дребна монета, равна на 1/2 акче.
ПУС — стара френска мярка за дължина = 27,07 мм.
РУП, РУПЧЕ — четвъртинка от гроша.
РУБ, РУБИЕ — златна монета в Османската империя.
САНДЖАК — административна единица, по-малка от вилает.
САНТИМ — стотна част от франка, стотинка.
САРАФ — банкер, лихвар.
СЕКЕН, СЕКВЕН — златна монета с различни стойности, употребявана някога в италианските държави и в Ориента.
СОЛД, СОЛДО — италианска медна монета — 820 от лира.
СПАХИЯ: 1. дребен феодал, задължен да служи във феодалното опълчение и да екипира на свои средства определен брой въоръжени конници. 2. боец от султанската конница на заплата.
СУ — дреба френска монета от 5 сантима = Ум от франка.
ТАТАРИН — куриер, придружвач на пътешественици и посланици; народностно име.
ТЕКЕ — дервишка обител с гробница на някой изтъкнат мюсюлманин.
ТЕСКЕРЕ — удостоверение, документ. «
ТИМАР — служебно ленно владение с годишен доход до 19 999 акчета, давано срещу военни и други задължения към централната власт.
ТОA3 — стара френска мярка за дължина = 1,949 м.
ТУГ — конска опашка, отличителни знаци за ранга на висшите чинове във феодалното опълчение.
УЛЕМИ — учени, познаващи религиознодогматичните и правните въпроси на исляма. От техните среди се набирали служителите в съдебноадминистративните учреждения.
ФЛОРИН, ФЛОРИНА — флорентинска златна монета от XIII в., разпространена по-късно в много европейски страни; сребърният флорин бил в обръщение в Англия до втората пол. на XIX в.
ЧИФЛИК — големи лични стокови феодални стопанства.
ЮРУКБЕГ, ЮРУШКИ БЕИ, началник на юруците — полуномадско население, служещо във военнопомощните корпуси.