Френски пътеписи за Балканите, XIX в.

Съст. и ред. Бистра Цветкова

 

20. Д-Р АМИ БУЕ. Сборник с маршрути от Европейска Турция /1836, 1837, 1838/

(Dr Ami Boue, Recuel ditineraires dans la Turquie d’Europe)

 

АЛБАНИЯ

 

18. МАРШРУТ ОТ СКЮТАРИ, ИЛИ СКУТАРИ, ДО ЯНИНА И АРТА

 

Като дава сведения за Тирана и населението на града, авторът бележи:

 

Тирана (алб. Туране; гр. Турана; тур. Тиран), град с 2000 къщи, според г. дьо Хан [370] е обитаван от население гегско и мюсюлманско в по-голямата си част. Били му посочели само 6 католически и 100 гръцки семейства, предимно влашко-цинцарски. Градът, разположен на 474 фута над морското равнище, рано или късно ще стане важен център поради хубавото си местоположение, поради своето плодородие, своите маслинови дървета и поради това, че е кръстовище за пътници и за стоки. Малкият паша, или аянинът, на Тирана управлява едно население от 31 000 души, между които д-р Мюлер изчислява 11 600 християни, главно католици и геги. Тук има малко българи или гръцки сърби, а също така и цинцари покрай морския бряг. . . (14).

 

След бележките за Елбасан авторът се спира на някои забележителности в неговата околност:

 

Между забележителностите в неговата околност следва да се отбележи гръцкият манастир „Св. Иван” (алб. Йон Владимир), който се намира на 1 час път на северозапад от Елбасан; разположен е в долната част на низината на Кутча, която граничи с тази на Шкумб. Основаването на манастира е станало към 1000-та година и се дължи на Иван, син на Неман и внук на българския цар Симон [371], който е имал резиденция в Охрида. Останките на първия са запазени в манастира (вж. труда на Хан, с. 83). Тук също така идват поклонници от всички страни. Това е единствената останка от старото българско царство, запазена в Средна Албания, и е бил посетен през последните години от един руски филолог [372] . . . (21).

 

Във връзка с населението на пашалъка на Берат се отбелязва:

 

Населението в по-голямата си част е албанско и тоско с доста голямо число цинцари и няколко гърци, особено в Берат, в градчетата и в големите села. Също така има в някои места и българи. . . Берат е на пресечката на двата главни пътя: единият от Скутари за Янина и другият от Македония за Авлона. . . (30).

 

По-нататък авторът отбелязва, че има сходство между те-

 

410

 

 

рена на Епир, Западна България и Горна Мизия (36). А във връзка с населението на Епир пише:

 

Никой още не е установил численото съотношение между мохамеданите и християните в Епир, което изглежда много трудно, тъй като има голям брой псевдомохамедани. [373]. Значителното число на християните тук се увеличава от цинцарите около Пинд и от гърците, но от славяните, живеещи в Турция, тук има сравнително по-малко и това са главно българи и сърби (с. 48).

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]


 

370. Касае се за труда на Johann Georg von Hahn. Albanesische Studien. Jena, 1854, 807 p.

 

371. Буе греши: Иван Владимир, княз на Черногорските области Зета, Дукля и Требине, бил зет на Самуил (бълг. цар от 997 до 1014 г.); бил женен за дъщеря му Косара и станал негов васал след завземането през 998 г. на княжеството му. Явно е, че и тук „гръцки манастир” означава източно православен, което важи и за по-нататъшни упоменавания.

 

372. Вер. руският славист Виктор Иванович Григорович (1815—1876), пътешествувал из балканските земи през 1844—1847 г. и издал „Очерк путешествия по Европейской Турции. Казан, 1848”. Направил много ценни езикови проучвания, открил стари ръкописи и други писмени паметници.

 

373. Касае се вер. за помохамеданчено местно население.