Френски пътеписи за Балканите, XIX в.

Съст. и ред. Бистра Цветкова

 

20. Д-Р АМИ БУЕ. Сборник с маршрути от Европейска Турция /1836, 1837, 1838/

(Dr Ami Boue, Recuel ditineraires dans la Turquie d’Europe)

 

ЦЕНТРАЛНА ТУРЦИЯ, МАКЕДОНИЯ И ГОРНА АЛБАНИЯ

 

15. МАРШРУТ ОТ МОНАСТИР ДО САЛОНИК ПРЕЗ ФЛОРИНА, КАСТОРИЯ, КАЙЛАРИ И ВОДЕНА

 

Вървяхме по продължение на подножието на планините, които се простират от Монастир до Флорина през местност, цялата обработена с царевица, жито и лозя. Макар и да не се минава през села, то те се виждат отдалеч предимно на изток и се забелязва, че жителите направляват грижливо и най-малките поточета от планините в нивите си, които напояват методично бразда по бразда. Тези особени грижи са необходими поради малкото дъждове през трите или четирите летни месеца, когато изпаренията, привлечени от високите планини, изобщо не образуват ва-

 

382

 

 

лежи, които могат да достигнат до равнините. Българите обаче правят грешка, като развалят пътищата, които използуват като канали за довеждане на водата.

 

На 3/4 от Битоля се вижда вдясно на 1/4 час в малка долина селото Букова, а 1/2 час по-нататък — трите села Слокутиани [306], Бистрица и Кравари край потока Бистрица. На 1/4 час от тези селища вдясно остава Олевене, след 1/2 час оттам се минава между Барешан вдясно и Ябани [307] вляво. Четвърт час по-далеч вдясно се оставя Кан [308], а вляво селото Породин, чийто хан е край пътя. Четвърт час отсам тази странноприемница Велушина е вдясно, а Лаец [309] — вляво. На 1/2 час от това място източно е Градешница, а 1/4 час по-нататък се стига Драгош в една долина, над която се възвисяват на изток стръмните склонове на снежния връх Оприна. В една друга долина на 1/4 час оттам е разположено Ленац в подножието на Чечево, друг заснежен връх, следващ след върха Оприна. Като се върви още 1/4 час на 1/2 миля вляво, се вижда Клещина-Долна и вдясно Битуш край един ручей. Клещина-Горна [310] е вдясно край големия ручей Извор (извор) на 1/4 час от пътя. Остават още 1 1/2 часа до Флорина, която е на 5 1/2 часа от Монастир.

 

Флорина, или Филурина, на 1526 фута височина, е разположена, както Монастир, в долина и край поток, изтичащ в долината на Черна. Това е голямо градче, извънредно дълго и тясно, понеже е притиснато между планината и един хълм, покрит с гробници. Има една улица с дюкяни и населението ще да превишава няколко хиляди души. Г. Пуквил ги изчислява на 700 семейства. Голяма част от тях са българи християни и мюсюлмани.

 

След това селище излязохме от равнината на Черна, която се простира още малко на югозапад и се напоява от много притоци на тази река, между другите и от Малска-Риека, Прут (Бруто от картите), Кушера и др. Пресякохме малък хълм и на 1/2 час от Флорина стигнахме обработената долина на Малска Риека, в която се влива ручеят Котори на 20 минути от това градче. Край този ручей в една котловина са разположени двете махали Котори Долна и Котори Горна, докато в долината на Малска-Риека на 1 час от Флорина се стига при сливането на двата ручея селото Мала, или Махала (Махала на картите). Това наименование е извлечено може би от албанската дума „мал”, планина, защото оттам остава само четвърт час, за да се стигне пеш до планината Флорина, или Неречка [311].

 

Изкачихме тази планина по предпланина, насочена от запад към изток, чието било води към прохода на Неречка и чиито потоци от двата склона образуват главните части на изворите на Малска-Риека (поскоро планинска река, отколкото малка река). Изкачвахме се през малки гори и пасища в продължение на 2 1/2 часа. Тези виещи се пътеки са проходими само за конници, и ако някой иска да пътува с кола от Монастир до

 

383

 

 

Кастория, трябва да мине през Охри. На две трети от височината бяхме спрени от двама или трима турски стражари, поставени на пост в една колиба сред морава, която се възвисяваше над пътя, и не можеше да се избегне минаването край нея. Накараха един турчин, който случайно беше на пътя, да прочете нашия ферман и малък бакшиш ги задоволи. Ако нашият татарин беше проговорил, това нямаше да стане.

 

Пред прохода, който се намираше на 4922 фута абсолютна височина, имаше букова гора, през която се пътуваше приятни на сянка. На север и юг два хребета превишаваха височината на прохода с 500 до 600 стъпки. От тази висока точка се нас лаждавахме на много широк поглед към планините. . . . Сли зането от този проход е много кратко и стръмно. За повече от половин час се спуснахме по извиващи се пътеки през гора до малка долина и поток, течащ от североизток към югозапад, който ни отведе в Бабшиол (Папсо от картите) на половин час от там. Този хан, отделен от селото със същото име, е покрит с каменни плочи и разположен на твърде стръмен склон, на 1/2 час от дъното на долината, чийто поток е един от горните извори на Девол.

 

Оттам се върви по лявата страна на този поток край ниски върхове, които се издигат по-високо само към връх Витци [312] (?) северозападно от Кастория. Обрасли са с малки дъбови гори и на север и северозапад се навлиза в много гористи долини, които също спадат към горния, много планински басейн на Девол. Другите му граници са североизточните хребети на по-високата част на долината Индже-Карасу, веригата Соугора и гребенът, ограничаващ към североизток басейна на Монастир. Там са скрити няколко български села. Продължихме да слизаме към югозапад, като съзирахме повече или по-малко водоема на Кастория. Накрая през един нисък и недълбоко изрязан проход навлязохме в голямата обезлесена и скалиста долина на Влака-Риека, минаваща от североизток към югозапад, а по-долу — малко по-южно. Водите ѝ се вливат в езерото Кастория през тясна клисура зад Влако, или Леко (Лонга и Ланка на картите).

 

Край споменатия нисък проход забелязахме много села в долината на Влака-Риека [313], особено в краката ни село Вижене [314] (Визани от картите). Пресякохме косо тясна долина и минахме през брод почти пресъхналия поток. След това се изкачихме на отсрещния бряг понеже реката с обградена с пропасти. На около половин час от Вижене старият път, изграден сред скали, позволява да се видят големите черни срутени купчини, които образуват северната страна на клисурата. След четвърт час се слиза отново към потока и се навлиза в басейна на Кастория през село Влако. Спускането възлиза на повече от 3000 фута, тъй като нивото на езерото е на около 1900 фута абсолютна височина.

 

384

 

 

Видът на хубавите ниви, села и града на брега на езерото изненадва още повече, тъй като се идва от дива страна. Пътят, който вече става проходим за коли, обикаля езерото и след 1 1/2 часа достига Кастория, на 7 1/2 часа от Флорина. Северно от Неречка-Планина няма дръвчета, a Colutes arborescens [315], Celtis siliquastrum [316], Acanthus spinosissimus [317] украсяват двете страни на пътя и показват, че си навлязъл в южна зона на Турция и в в Гърция. При наближаването на града останки от тесни каменни блокчета, понякога едно върху друго или обрасли с треви и тръни, показваха също, че си върху древна гръцка земя, ако и оголените планини вече да го бяха доказали достатъчно. На 1/4 левга от Влако вляво остава село Тиволища [318]. По-нататък има няколко отделни чифлика и край брега на езерото липсва само малко повече оживление, за да изглежда очарователно. На 1/4 левга пред Кастория хоризонталната обиколка на езерото прекъсва и пътят е трябвало да се прокара в подножието на високи скали, които навлизат в езерото. Пътува се по много стар път, край който има тръстики.

 

Провлакът на полуострова Кастория е застроен с нещо като предградие, в което има малък площад пред града и две улици — едната — за Влако, а другата за Дупиа [319]. Последната Служи същевременно отчасти и за базар. Още при влизането в Кастория — Кастрон на албанците, Кестърдже на турците, се виждат останки от древния Целетрум. Състоят се от една стена от дялан камък с порта, голяма квадратна кула край нея и останки от друга кула от северната страна. Изглежда, като че ли някога е имало три кули — по една от двете страни на провлака и една в средата. До портата се възлиза през малка настлана площадка. Отсам тази крепостна стена, която пресича провлака [*], се излиза точно срещу конака на бея на този град. Конакът има три входа, всеки украсен с две колони, и е на два етажа. Пред сградата няма никакъв двор и само улицата я отделя от голямата римска кула. Срещу конака се намира малко кафене с лозница, където беят не счита за унизително да си попочива или дори да приема посещения.

 

След като веднъж се мине крепостта, върви се по северния бряг на езерото и се влиза в града. Тъй като полуостровът Костел се състои само от дълъг скалист хребет, който завършва с по-широк и по-висок заоблен варовичен хълм, жилищата са разположени предимно между езерото и планината от двете страни на гребена, върху който е бил разположен старият гръцки град, докато сега там се виждат само няколко разпръснати къщи и черквата. Северният квартал се състои само от една настлана улица с малки тротоари. От нея тръгват малки улички, които се изкачват по склона на хребета. Както във всички тур-

 

 

*. Според тези подробности не е ясно как г. Пуквил е определил само 8 тоаза за теснината на полуострова. (Вж. неговия пътепис, т. 3, с. 7.)

 

385

 

 

ски градове, не липсват руини и развалини, но не може да се каже, че градът е мръсен. Всички къщи са на един или два етажа и са изградени от камък. Извехтелият им вид свидетелствува, че градът не се е радвал на охолство. Във вътрешността на някои къщи приемните им са обзаведени с целия ориенталски разкош. Навсякъде се забелязват обширни преддверия или чардаци — любимото място на местните жители в Турция.

 

Жителите на Кастория на брой 6000 до 8000 души са повечето гърци, но има също власи-цинцари, турци, евреи, албанци и българи. Този град и околностите му са управлявани от Хаим бей, който е техен наследствен владетел и е син на Мехмед бей, един от най-богатите и най-мощните феодали на бившия двор на Али паша. Портата е свела наследствената власт на това семейство до това малко феодално владение. Вместо стотиците пажове, целите покрити със злато, които баща му е притежавал, Хаим бей има само няколко, чиито дрехи, обшити със злато, действително биха били достойни за свитата на голям владетел. Той изглежда човек над обикновената класа на мюсюлманските чиновници. Негови лекари са докторите Карабин — баща и син, които са учили във Виена, а синът е бил също в Сърбия в двора на княз Милош.

 

Климатът на Кастория е здрав, с изключение на много горещите лета, когато водата на езерото край града и главно около северния му бряг се покрива със зеленикава пяна, ако в продължение на няколко дни е нямало силен вятър. Ползуват обикновено водата от езерото, въпреки че биха могли да доведат до Кастория изворна вода от планината, западно от града. Преди да използуват водата от езерото, я оставят да се утаи и охлади в глинени делви. Тогава е хладна, но винаги блудкава. Най-голямото неудобство е, че каналите се изливат в езерото, така че вместо да се черпи вода от брега, трябва да се отива по-навътре.

 

Езерото, почти кръгло, е дълго 2 1/2 левги и широко две. Тъй като в него постоянно влизат наноси, то не изглежда дълбоко освен в средата и край скалите около края на полуострова, който навлиза от запад към средата на езерото и върху който е разположена Кастория. Според г. Пуквил дълбочината му е седем разтега, но ние предполагаме, че най-големите му дълбочини са по-значителни. Местните лодкари ни казаха, че е 50 фута, но никой не можа да ни потвърди, че тези данни почиват върху действителни измервания. Водата навсякъде е бистра и изобщо не е торфена. Ако това езеро не беше обградено от скали, вятърът щеше да го раздвижва повече и да допринася чрез движението за поддържане хладината на водата му. Има много риба, но казват, че през горещините рибата причинява разстройства, а и блатистият ѝ вкус е неприятен особено поради малко подходящия начин, по който я подправят. Би трябвало да държат тези риби известно време в изворна вода.

 

386

 

 

Големият заоблен скалист хълм в края на полуострова представлява натрупване от безплодни варовични скали, които се издигат на около сто стъпки над най-високата част на Кастория. Там се забелязват останки от малък параклис, откъдето се разкрива широк поглед на запад и юг. Целият Грамусти, или Грамос, както и Олимп се очертават на хоризонта. Върховете с малки снежни преспи дори през лятото. . .

 

Кратеровидният басейн на Кастория с 1900 фута височина би представлявал приятна гледка, ако горите не бяха изчезнали от планините. На околните върхове също не би липсвало изящество — големите заоблени гранитни хълмове на североизток контрастират добре със заострения варовичен връх на Витци (?), с височина около 3000 фута, северозападно от Кастрим, но поради човешкото нехайство всички планински склонове са оголени. Северните склонове са тук-таме разкъсани и покрити със сипеи, а западните — скалисти и оголени. При южния отвор на басейна между Дупиа и Гребена (Крепени) [320] преобладават отчасти блатисти поляни, обградени с хълмове, високи 60 до 80 фута, без да се виждат високи планини на хоризонта. Единствено околността на езерото е зелена на широчина 1/4 до 1/2 левга, с изключение на югозападния край, където стръмните брегове дават възможност само за отглеждане на лозя под скалите. Обработената площ на голямата долина Парцелиста източно от езерото е твърде отдалечена, за да допринесе нещо за гледката, разкриваща се от хълма на Кастория.

 

За да отидем от Кастория до Кайлари, разстояние, изминавано за 5 1/2 часа, направихме обиколка с цел да посетим малкия манастир „Божия майка” (на славянски Богородица, а на гръцки Агиа Мария, или Аргири, Сребърна светица). Манастирът е разположен източно от езерото Кастория в горната част на долината на Парцелиста. Искахме да преплуваме езерото с лодка, но излезе вятър, който направи този проект неприложим поради лошите плавателни съдове. Трябваше отново да обиколим езерото до Влако и оттам през големия чифлик Лондроп [321] (Кландоропина на картите) да навлезем в долината на Парцелиста, насочена от изток-североизток към запад-югозапад. При влизането в него е селото Воденица (с доста води). На брега на езерото на 1/2 левга вдясно е селото Лепшита [322] (Лисица на картите). На 3/4 час по-нататък вдясно в планинското подножие са Горница [323] (Горници от картите) и Команич [324] (Команицово от картите). На 1/4 час оттам е Дербент [325] или Дермен вдясно и на 1/4 час по-нататък вляво е Бомболи. [326] Долината, извива между две села по на север и на 3/4 час оттам се преминава нагоре по нея от колибата Олшата за 40 минути и се достига манастира, който се намира най-малко на 4 ч. път от Кастория. [327] Той е едновременно и убежище за възрастни и отвърнати от света хора, които могат да пребивават там временно и с жените си.

 

От манастира ние отново се спуснахме по долината и вмес-

 

387

 

 

то да поемем при колибата Олшата пътя за Кастория, навлязохме по пътя на юг, който ни отведе напряко през долината към запад-югозапад. Вляво остава колибата Загорич или Загорица. Там свихме на изток и югозапад, за да се изкачим по една долинка също така обработена, и от един чифлик нататък изкачвахме цял час по криволичещи пътища една безлесна планина. Половин час след това вляво остава Бобуш (Бобиста от картите). Там ни срещнаха цинцари-просяци и ни посочила една древна колония от власи-дасарети. Прелезът е тесен и пак безлесен. Достига 3309 фута абсолютна височина, или е с 1566 фута над басейна на Кастория.

 

На кратко разстояние (5 м) на югоизток от отвесния прелез е голямата паланка Влахо-Клисура (влашки проход) с население от 2—2500 жители. Вероятно е на мястото на древна римска станция, защото затваря пътя с местоположението ѝ на височината е толкова необикновено, че едвам може да се повярва, че власите са могли да го изберат. Всички улици на тази паланка са стръмни и постлани и напомнят улиците на някои места в Оверн. И там къщите са каменни и под града се виждат следи от древна тясна настилка, изглежда остатъци от криволичещ път, водещ към град, който вероятно е бил укрепен в миналото и лесно защитим преди изнамирането на оръдия.

 

Днес се слиза от този град в продължение на 3/4 час по криволичещи и дълбоко изкопани пътища в кална, сивкава и напълно оголена почва. Малък поток, сух през лятото, се спуска от планината, чийто хребет се издига съвсем малко над прохода и се снижава около долината на Бистрица, която води от Клисура в Кайлари.

 

Долината се стеснява на два пъти и пътят минава ту от едната, ту от другата страна на потока. Минава се близо край село Мокрина (Мокрени на картите). На 1 1/2 левги пред Кайлари пътят става подходящ за коли, влиза се в долината на Конуие [329] и се забелязва Дзебре [330] на един час разстояние вдясно. По-късно се пресича хълм от пясък и чакъл, висок около 150 стъпки. От него се слиза веднага в Конуие и в голямата равнина, сред която е разположен Кайлари. Околностите му са покрити с изсъхнали пасища през лятото, през които зимно време или при дъжд протичат ручеи. Кайлари (тур. Саригоел) се намира на 1567 фута височина и е съставен от две големи села — едното българско, а другото турско, с една джамия и конак за аянина. Улиците са много широки, ненастлани, къщите — на голямо разстояние една от друга, само с приземен етаж, са разположени сред заградени дворове. Има малко дървета и през лятото земята е покрита с прах, така че при голяма горещина и малко вятър човек не знае къде да се скрие от слънцето и от праха.

 

Равнината на Кайлари се простира на 3 левги широчина от юг на север и на l/а до 2 левги дължина от югозапад към се

 

388

 

 

вероизток. От югоизточната ѝ част се издига доста висока гориста верига, на един от чиито върхове г. Викенел дава името Плач [331]. От северозападната ѝ страна има само оголени варовични планини с еднообразни заоблени върхове, издигащи се на около 2376 фута. Проходът, който води през Кирли-Дербенд и Баня [332] за Флорина, е висок всичко 2076 фута и се врязва дълбоко между тези планини от вторичен варовик и шистовите планини северно от Клисура по такъв начин, че гледани отвисоко, басейните на Монастир и на Кайлари, единият на 1574, а другият на 1576 фута, тези две котловини са отделени само с една ниска преграда, проходима през нестръмни склонове. Според Пуквил [*] се минава през Албан-Къой [333] и Чердгилер [334] и след повече от 2 часа (?) от Кайлари се навлиза в планинските проломи Богази. Този преход според него възлизал само на 2 1/2 часа и отсам се намирала Баня, българско село със 120 семейства. Оттам до Флорина остават още 6 часа. . .

 

Коларският път от Вабро [335] до Водена завива на юг и югоизток и в продължение на една левга минава през долина, обрасла с разкошна растителност поради напояването ѝ от един поток, разделен на няколко ръкава. В този поток има огромно количество раци. При гледката на великолепните смокинови дървета може да се разбере описанието на някои гръцки автори. Изгледът на планините Караджова [336] на север и северозапад е също много красив, а на юг се намира Кара-Даг [337], предпланина на Турла [338]. При влизане във Водена, около един ръкав на реката, дванадесетииа огромни и стари платани образуват място за отдих и разходка. При нашето преминаване бяха започнали да секат едно от най-красивите дървета, което беше истинско светотатство. Ако тези дървета можеха да говорят, колко неща биха могли да ни разкажат за най-стари времена. Голям брой турски войници преграждаха входа на града и вероятно затова им беше нужно платановото дърво.

 

Водена (воднист), наричан също Моглена [339], от мъгла, е много стар град със 7000 до 8000 жители, по-голямата част българи, гърци или цинцари. Той е седалище на гръцки митрополит и древните царе на Македония са били погребани там. [340] Не можахме да разберем дали още се намират следи от гробниците им. Този град, сега напълно открит, вероятно е бил укрепен и трудно превзимаем, понеже е природно защитен попе от юг и от запад.

 

На 3 часа от Острово и на 14 часа от Салоник Водена е разположен на 681 фута височина в края на травертиново плато, което се издига като отвесна стена на 80 фута над долината, южно от него. Потокът, разделен на много ръкави с бистра вода [341], пресича града и под него образува четири големи и три по-малки водопада. Първите от тях са 70 до 80 фута високи.

 

 

*. Вж. неговия пътепис, т. 3, с. 185.

 

389

 

 

Няма нищо по-красиво от това да наблюдаваш отдолу тези разлети нашироко водни струи да падат от отвесните скали в една огромна овощна градина, където наред с плодоносни калинки и прекрасни смокинови дървета растат круши, бадеми, орехи и други плодни дървета. Рисунката, която г. Кузинери [*] [342] е грани рал в своя интересен труд за околностите на Салоник, дава са мо твърде слаба представа за богатството на тази картина, която някой ден вероятно ще се изобразява наред с каскадите на Гризебах и водопада на Рейн. Митрополитът на Водена има в градината си една беседка, разположена в края на пропастта по такъв начин, че може да се виждат водопадите, и същевременно да се наслаждаваш на гледката на този земен рай. Тази местност е като парник, напълно защитен от север, отсам който се простират равнината на Бистрица, Олимп и заливът на Салоник. Тази гледка привлича много пътници и митрополитът се оплакваше, че постоянно е притесняван за квартири от турците, минаващи през тези места.

 

Винаги свежите лозя под Водена се достигат по един стар път, изкопан в травертина и описващ два завоя...

 

След като изминахме две левги в равнината, нашият татарин избърза, за да отиде да пие вода от един кладенец под прекрасен платан. За черпак служеше една кожена торба с много дупки. Едва погълна тази азотиста вода, и започна силно да повръща.

 

Недалеч оттам минахме през брод Бистрица, в която се влива реката от Водена. Тя тече бавно сред черна почва. Тюрк Кьой остава на десния бряг, а Кулуде [343] — на отсрещния. На 3/4 час оттам е Дорт-Ярмут (четири ябълки), а 1 3/4 час по-далеч Баладже, или Йени-Къой (ново село). Оставаше ни само една левга до Яница, на турски Йенидже, или Йенидже-Вардар — малък град с няколко джамии, разположен на една височина вляво от пътя и заобиколен със зеленчукови градини и ниви. Там имаше чума и пазачи не пускаха да се влиза. Постът беше установен на 1/2 час от града в един чифлик и жителите на Йенидже-Вардар, пристигнали след затварянето на града, стануваха тъжно край него от три месеца. Между поста и града вятърът, духащ от изток, носеше мъртвешка миризма, която ние отдавна усещахме във всички градове, където свирепствуваше чумата при нашето преминаване. Изглежда, че се дължи на твърде плитките гробове, въпреки че я усетихме и в центъра на град Джумая, много далеч от гробищата.

 

Всички тези местности са голи, както и равнината, и единствените дървета, които са запазени, се виждат отдалече и служат като временен подслон срещу слънцето. На 1 час от Йенидже бяхме в южното подножие на възвишения със слаби пак лони и под селото Алах-Килисия, без да забележим Алатчаулак

 

 

*. Вж. неговото Voyage en Macédoine, 1831.

 

390

 

 

и Йеникьой, между които г. Киперт прокарва пътя. Алах-Килисия (слав. Палатица) е мястото на Пела, седалище на цар Филип Македонски. Разбира се, че обградено със стени и кули, това селище би могло да представлява добре укрепен град за тогавашните гърци. Но при вида на голата местност и съседните блата човек трудно може да си представи съображенията, поради които са изградили кралска резиденция по тези места и далеч от морето. Вероятно гори и много по-големи блата са покривали тогава равнината на езерото Йенидже и планините са били обрасли с гори. Пела е имала за защитни ровове, така да се каже, Вардар и езерото йенидже. Сега част от равнината и подножието на височините са покрити с насаждения от памук и тютюн, а останалото са пусти или блатисти площи. Под Пела има още останки от малък храм, сега използуван като резервоар за една чешма с прекрасна вода, до която се издигат 6—7 платана, служещи често за стан на пътниците.

 

От това място до уединения хан на Сарилеа [344] („сарили”, жълтеникаво), селото вляво, остава още повече от половин левга път, минаващ през леко вълнообразен терен. Странноприемницата не можа да ни предложи за преспиваме нищо по-добро от житните снопове, натрупани в един обширен двор, от който имахме грижата да изпъдим първо гъските и кучетата. Един тезгях с издаден напред покрив, една стая-кухня и оборът съставляваха цялата тази българска странноприемница.

 

От Пела докъм Вардар няколко големи могили северно от пътя са единствените обекти, които биха могли да занимават пътника в една толкова равна страна, ако пред него не се виждаше бялата крепост на Салоник. Тя е прилепена към планините на Халкидика и се издига над града, който е разположен амфитеатрално между нея и морето. Друго нещо, което също те кара да забравяш еднообразието на страната, през която вървиш, е Олимп. Гледан направо от тези низини, той изглежда като квадратна маса, удължена от изток на запад, много стръмна и със снежни преспи дори през лятото по нарязания си връх. Северните му предпланини почти напълно изчезват и Олимп, висок най-малко 6000 фута, има вид на сива стена над морската площ и терциерните хълмове.

 

От хана до Салоник има 4 левги, а до Вардар 1 1/2 до 1 3/4 левги, където има много дълъг дървен мост, в чиито краища се намират големи покрити пристройки отстрани с дървени решетки, а по средата — кладенец. Тъй като поправяха моста, беседката беше пълна с пътници, които чакаха да ги пуснат да минат. Сред тях имаше две туркини, дошли с кола с четири колела и прозорци със стъкла, която напомняше на кафез за птички. Под огромните си фереджета не носеха почти нищо освен една риза, защото, докато изобщо не показваха лицата си, твърдо малко се грижеха да скриват голите си крака, като прекрачваха пейките в беседката.

 

391

 

 

От този мост пътя върви по песъчлив терен и по ивица преди заливана от морето, покрита с тамариски, Salicornes [345] и Atriplex [346]. След 2 1/4 левги се минава Текели [347] и 2 часа по нататък се стига Салоник. Четвърт час преди града пътят ста ва много широк и в средата му има настлани ивици. Градини и чифлици се редуват край пътя, като за огради им служат на саждения от големи тръстики. Овощни дървета и лози заемат по-голямата част от тези обработени места.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]


 

306. Изоп. от Злокукяни, Битолско.

 

307. Изоп. от Жабяни, Битолско.

 

308. Изоп. от Канино, Битолско.

 

309. Изоп. от Лажец, Битолско.

 

310. Горна и Долна — извор на Долно и Горно Клещино, дн. Ано и Като Клине, села в Леринско, Южна Македония, Гърция.

 

311. Изоп. от Нерезка пл., сега Вернон.

 

312. Изоп. от Вич. пл.

 

313. Или Леко. Смесват се две села — Влака и Лагино, Леринско, дн. Триандафиля, Флорински окр., Югозап. Македония, Гърция.

 

439

 

 

314. Изоп. от Вишени, преим. Висиня, с. в Пополе, Костурско, Югозап. Македония, Гърция.

 

315. Храст от сем. бобови, на бълг. „плюскач”.

 

316. Непознато название, вер. cercis siliquastrum — див рожков, среща се в Шуменско, Преславско, Варненско, Поморие, Айтос, Старозагорско и по пловдивските тепета.

 

317. У нас този вид не се среща, тук е пос. погрешно. Познат е a. balcaricus, бълг. „страшник” — тук-там в Сев. и Югозап. България. Рядко в Бургаско и Ст.-загорско се среща втори вид — a. hirsutus, който, е с бодливи листа. Най-вер. тук се касае до a. balcanicus.

 

318. Изоп. от Тиолица (Тиолишча), с. в Пополе, Костурско.

 

319. Изоп. от с. Дупяк, преим. Диспилион, с. в Несрам, Костурско.

 

320. Изоп. от с. Кърпени (Кръмпени), с. в Несрам, Костурско.

 

321. Изоп. от с. Кондорово, или Кондороби, с. в Пополе, Костурско.

 

322. Изоп. от Личища, преим. Поликариос, с. в Пополе, Костурско.

 

323. Изоп. от Горенци, преим. Корисос, с. в Пополе, Костурско.

 

324. Изоп. от Куманичево, преим. Литя, с. в Пополе, Костурско.

 

325. Влахо Клисура, или Клисура, Костурско.

 

326. Изоп. от с. Бъмбоки, преим. на Макрохори, с. в Пополе, Костурско.

 

327. Св. Врача (Анагири) при с. Бобища.

 

328. Пренася се върху албанците името на илир. племе дасарети, по което са наречени и езерата Охридско, Преспанско, Малик и др.

 

329. Изоп. от Конуй, преим. на Елос, с. в Кайларско (Птолемаис), Югозап. Македония, Гърция.

 

330. Изоп. от с. Дебрец, преим. на Анарахи, Кайларско.

 

331. Снежник, преим. на Аскион пл.

 

332. В същност с. Баница, преим. на Веви, с. в Леринско, Югозап. Македония, Гърция.

 

333. Изоп. от Налбанткьой (Биралци), преим. на Пердика, с. в Кайларско.

 

334. Изоп. от Чалджилари (Чалджиево), преим. Филотас, Кайларско.

 

335. Изоп. от Върбени (Екшису), преим. на Итя, с. в Кайларско.

 

336. Планинска област на Мъгленско, Югозап. Македония. Под планини Караджови трябва да се разбират пл. Нидже (Кожух, преим. на Ворас Орос), Буле и Мориовска пл.

 

337. Дн. Мавровунион, Гърция.

 

338. Дурла, с. Турла пл. и Докса пл. (Негушко) образуват дн. пл. Вермион.

 

339. Моглена не е Воден, а средновековният бълг. град Мъглен по р. Мъгленица, чиято долина носи същото име.

 

340. Тези гробници бяха открити от англ. праисторик Н. Хямдън при с. Вергина на р. Бистрица и разкопани от гръцки археолози.

 

341. Р. Вода, Воденка, Колудей, преим. Водас.

 

342. Еспри-Мари Кузинери, френски дипломат и пътешественик. За него вж. Френски пътеписи за Балканите, XV—XVIII в. Съст. и ред. Б. Цветкова, С., 1975, с. 358—394.

 

343. Изоп. от Колудей, с. във Воденско (Едеско), Югозап. Македония, Гърция.

 

344. Изоп. от Сараково, преим. Валтохори, Солунско.

 

345. Вер. раст. Salicornla, вид от рода S. Europaea, който се среща по влажните солени почви по крайбрежието в Никополско. Книжовното име е „стъкленка”.

 

346. Лобода.

 

347. От Текелиево, преим. Синдос, Солунско, Гърция.