20. Д-Р АМИ БУЕ. Сборник с маршрути от Европейска Турция /1836, 1837, 1838/
(Dr Ami Boue, Recuel d’itineraires dans la Turquie d’Europe)
ТРАКИЯ
11. РОДОПИТЕ ИЛИ ДЕСПОТО-ДАГ И ТЕХНИТЕ ПЪТИЩА
Понеже съм минал само по един от пътищата през Родопите, не бих могъл надълго да говоря без новото и значително пътешествие на г. Викенел и резюмето му на картата на Турция от г. Киперт. За нещастие приятелят ми ще може да обнародва наблюденията си едвам след една-две години. От една страна, бях събрал от г. Фрер и от други пътешественици някои сведения за главните пътища в Родопите. Но можах да ги схвана само посредством картата на г. Викенел. [*] Ето защо смятам, че ще достави удоволствие на читателя, като за пръв път дам в няколко думи точна представа за структурата на тази значителна верига.
Родопите, които се издигат между равнините на Андринопод, долината на Марица и голямата бразда север—юг, заета от Стримон, е планинска верига, съставена от много поредици възвишения, които са разположени успоредно едно до друго в посока запад-северозапад към изток-югоизток. Могат да се изброят поне осем големи тънки, между тях винаги има надлъжни долини, по-големи или по-малки, а навсякъде перпендикулярните гънки са с разнообразни размери. Най-голямата долина от първия тип е заета от Арда и многобройните ѝ притоци. Тя придава на източната част на Родопите вид на голям залив, окръжен от планински възвишения и стъмни брегове, докато за-
*. В 1837 г. бях възпрепятствуван да посетя долината на Арда, защото пощата, а даже и кираджиите не отиват в тази посока, и аз бях задължел да се освободя от част от конете си. Те не можеха вече да вървят. Един ханджня от Константинопол и един от слугите ми ги бяха оставили да отслабнат и бяха прибрали парите, а аз нямах кредитно писмо за Андринопол.
324
падната част на Родопите се характеризира предимно с броя и значението на големите си напречни гънки. Четирите главни са познати под имената на долините на Стримон (бълг. Струма, тур. Карасу), Места, или Кара-Су, при Разлог и Неврекоп, на Доспада-Дере и на Кричима-Дере. Главното ѝ направление е от север към юг, докато долните части на Стримон и Карасу са гънките от северозапад към югоизток подобно на тези в Горна Мизия. Не приличат ли в умален вид на Централните немски Алпи, чиято разклонена източна част сякаш отговаря на същия дял в Родопите, докато централните вериги на Тирол и на Залцбург съвпадат с остатъка от Родопите и продължението му в Македония? От двете страни на голямата вдлъбнатина на Арда Родопите се разпадат на четири главни вериги, а именно: на север на преден план е Рило-Даг, Демир-Капу-Тепеси (възвишението на Желязната врата) при изворите на Марица и планините на север от изворите на Чепина, на Белова, приток на последната, и на Карли-Дере. Тази стръмна верига на север завършва твърде внезапно най-вече на северозапад и на запад с високия Рило-Даг — над 7000 фута височина.
Отвъд надлъжните долини на Рилска река, на Ямбеска, Йукурт (Йокуру на р. Викенел), на горната част на Чепина и на Карли-Дере се издига втората поредица планини, състояща се от Джумаа нататък по долината на Стримон до Чирмен на Марица от следните планини: Джумаабалкан, Ариваница на юг от Ямбеска, Карлук-Даг в началото на Карли-Дере, планините на Станимак на юг от Филипополи, тези в горната част на долината на Узунджа и най-сетне Куркьой-Калеси на запад от Чирмен.
Ако тази поредица планини варира отначало във височината между 6—7000 фута и слиза на изток до 3000, а дори поне до 2000, третата линия гънки се издига, общо взето, по-високо и обхваща йелтепе, част от Доспадаяйласи, Персенк на юг от Филипополи, Кушанлар на юг от Папазли, планините на север от Перперекдере и най-сетне Яйладжик на запад от Андрнно-пол. Тази линия височини е сравнително по-слабо определена от предишната посредством надлъжни долини, отколкото са двете преди споменати [линии]. Перперек-Дере, изглежда, е най-значителната от тях. По на юг следват пак наредени от запад към изток като войници големите върхове на Перин-Даг, южната част на Доспада-Яйласи, както и Ешек-Кулаги и Кажалуджа-Тепеси.
При изворите на Арда е, така да се каже, центърът на тези огромни гънки на Родопите. Те имат вид на доста висока и изгърбена тераса, от която се спускат като от малък Сен Готар във всички посоки води, а именно: на север-североизток — Станимака, на север-северозапад изворите на Кричима-Дере, на изток Чатак-Дере и Арда, на юг един приток на Карасу и на запад тече Доспада-Дере. Като извишение на тази издутина
325
се издигат на север Кажалуджа-Тепеси, на запад Ешек-Кулаги и на юг Джура. Три или четири вериги на Родопите на юг от този планински възел и от долината на Арда се състоят в първия им ред от Арнаутбалкан между Стримон и Неврекоп и са отделени от Перин-Даг чрез две надлъжни долини, после чрез Джура, Ала-Даг и Коджа-Яйла (1000 м), и трите на юг от Арда. На втора линия се намира Ала-Бурун на север от Мелник, Али-Ботуш на североизток от Сингел и край Страгач, после планините на юг от Сьогютлю-Су (слав. Снутла според г. Викенел), приток на Арда, и в източния край на веригата, на юг от надлъжната долина на Шейтан-Дереси — Мукате-Яйла. На юг от тази верига са надлъжните бразди на Сингел, вдлъбнатината на Лиса и горните извори на реките Гьокче-Бунар, Куру-Чай и други планински реки. След това идва третият хребет, образуван от Сингел-Даг [194], Сминица, Боздаг на север-северозапад от Драма, Чал-Тепе на север-северозапад от Карасу-Йенидже, Караоглан на юг от Буришане, Карлук на север от Кумулджина и Ярдимли-Тепе на север от Марония. От четвъртата верига остава само Чаирли-Балкан, Меникион, няколко височини на север от Кавала иБерекетли и на север от Марония и Макри. Най-сетне Тасос, Пирнари и Бечик-Даг в Македония биха могли да се разглеждат като остатък от деветата верига в еднаква посока с Родопите.
В очакване г. Викенел да ни уточни относителната височина на тези вериги, ние можем да вървим напред съобразно с нашите сведения. Онова, което можахме да видим там, е че централните вериги, заснежени през лятото, ще да надминават по-скоро 7000 фута, а не са по-ниски. Ако се съди по завоите на пътищата, изглежда положително, че най-високите била на Родопите са в Доспадаяйласи и в това, което нарекох Малкия Сен Готар на тази верига, както и в Перин-Даг. От тези вериги нагоре по Арда височината им намалява било към юг, било главно към изток. Не мисля, че е много далеч от истината да посоча като граница 1500 фута, дори 1800—2000 фута за височината на тези крайни части в северния дял, защото без това не бих могъл да ги виждам отдалеч. Що се отнася до южните вериги, източните им краища на север-северозапад от Феред ми се видяха по-издигнати, както твърди г. Викенел, защото той дава 1000—1100 м, на Коджа-Яйла. Родопите свършват срещу голямата вдлъбнатина на ниската терциерна област на Марица, почти както веригите на Босна към терциерните хълмове на юг от Сава. Разликата във височината е твърде откроена и характерът на издатината или на извисения полуостров е подчертано откроен в тези планини. На Егейско море тяхната височина изглежда варира поне между 2—3000 фута, ако ми е позволено да взема като сравнителен мащаб тази на Меникион и планините около празнината на Ангиста.
След това общо описание на Родопите преминавам към
326
главните пътища, по които г. Викенел, г. Фрер и други пътешественици са пресичали тази верига, като оставям на нашия спътник удоволствието да подрежда тези пътища според новите имена на селата и да ни даде пълната им физическа география. Не бива да се забравя, че в тези възвишения на Родопите не липсват никъде планински прелези, както в някои пунктове в нашите Алпи, защото няма такива остри върхове като доло-митните пикове или иглите на Савоя и няма също така и ледници. Затова конникът и най-вече пешеходецът ще намери навсякъде, поне през лятото, не толкова мъчителни преходи от една долина към друга и ще бъде спрян само неколкократно от много разтапящи се снегове. Най-високите проходи, казват, са тези на югозапад от Татар-Базарджик и този на юг от Баня. Снеговете ги правят непроходими през зимата. Първият път през Родопите на изток от Стримон е този от Баня за Разлог, [*] Неврекоп, Мелник, Серес или Драма. Входът в теснината зад Баня е тесен и съвсем залесен. Там на Марица се намира селото Мишала и по-нагоре в планината е село Радоил. След това се преминава през най-северната верига на Родопите на височина, която ме увериха, че не е по-малко от 4500 фута и се слиза в долината на Йокуруд, насочена от север-северозапад към юг-югоизток. Оттам се минава в [долината] на Белица, течаща от северозапад-югоизток. Разлог, градец с 1500—1800 души, както казват, е разположен между тази река и друга, идеща от югозапад. Две-три села са в тези околности. Остатъкът от пътя е чак до Неврекоп, на брега на Места, или Карасу. Минава се от Банишко, прекосява се Добронища при Кър-Дербенд, приток, насочен от запад към изток и идещ откъм Йел-Тепе. Именно между този пункт и Баница се намира големият Къз-Дербенд, или проходът на девойката. Г. Фрер ми го описа като един разкошен тесен пролом със стръмнини от кристалинни скали. Пътят, прокаран много отдавна като корниш, трябваше отчасти да се изкачи на височината, тъй че планинската река остава на много стотици фута под нас. Върви се покрай споменатата река в продължение на шест часа. Там се забелязват развалините на укрепление, което, изглежда, е свързано с легендата, че една девойка е господствувала някога над тези места и се е хвърлила от скала. Г. Киперт сочи там хана Густан и едно колибарско селище (?) Зирополие. Неврекоп, окръжен, както казват, от няколко дребни стени, е в малка равнина или разширението на долината на Карасу, където последната получава една планинска река, идеща от югозапад. Населението му не достига повече от 2500 души. Околностите му са с лозя и медът от планините му е прочут.
За да се стигне оттам до Мелник, се преминава отново планината между върховете Алабурун на северозапад и Страгач и Али-Ботуш на югоизток. Слиза се през реката Бистрица в
*. Тази дума „раз” дали не произлиза от албанското „разе” — плочка?
327
Мелник, откъдето може да се върви през долината на Струмица и да се отиде в Истиб или до Вардара, или пък да се стигне Серес през долината на Стримон и Демир-Хисар, или през долината на Сингел и планината Чаирли-Балкан. Ако се отива в Драма, трябва да се прехвърли при Либеова североизточния край на Страгач и да се премине при Билитинца, разположена в празнина, свързана с тази на Лиса. В нея са част от изворите на водите му (на Страгач — бел. пр.). После се прехвърля една височина и се излиза при Църнова [195] в тази голяма долина или хуния, окръжена отчасти от варовикови планини, които са позволили подземното протичане на споменатите води. Между Лиса и празнината на Ангиста се издига на юг възвишението, което свързва Сминица с Боздаг. При слизането в равнината на Драма се вижда на пет часа на изток-североизток от Драма как Мутница излиза от скалите и открива обема на водите си, които извират само от Катавотрон в басейна на Лиса.
От Татар-Базарджик има два пътя, за да се премине през Родопите: този през Пестера (на 2 левги от Татар-Базарджик), Карли-Дере и Доспада-Яйляси при Неврекоп и Мелник и този през долината на Чепина при Разлог и в долината на Стримон. Първият е по-див и върви по Карли-Дере чак до изворите му в източното подножие на Карлук, където прекосява южния край на тази планина и прониква в долината на Доспада-Дере, най-големия приток на Карасу, или Места. Мястото, където те се сливат, е при Борова. В тази дълга самотна долина е Доспада-Хан, почти единственото обитаемо място между Батак и Неврекоп. Оттам се изкачва на Доспада-Яйласи и се слиза при Неврекоп по западния бряг на Карасу. Не може също да се слезе от Доспада-Хан в едноименната долина и да се стигне след Борова празнината на Лиса през Църнова по пътя, който е минал г. Викенел. Тези пътища ми бяха специално представени в подробности от г. Фрер. Той ми каза, че всички тези извисени планини на Доспада-Яйласи са много обрасли с букове и даже с елхи и листопадни борики и че пътят описва многобройни завои, за да избегне малките върхове или извишенията. Най-дивите изгледи са изобщо такива с планински купища или върхове и долини с огромни гори. Оголването личи само в планините над Егейско море и в източния край на Родопите. От Филипополи има най-вече три пътя, които пресичат Деспото-Даг: единият се насочва на юг към Егейско море при Карасу-Йенидже или при Драма и Серес, като служи едновременно за връзка с най-горните части на долината на Узунджа и Арда. Вторият води до Неврекоп и Мелник или до Драма през Лиса и третият към Разлог и към долината на Стримон.
Първият навлиза в Родопите през голямата долина на Ста-нимак, където е манастирят Вачкова, малко под излаза на един приток на Станимак, идещ от югозапад, докато тази река тече почти югоизточно и извира на юг от Персенк-Даг и почти
328
в подножието на Каялуджа-Тепеси. Върви се по източния ѝ бряг чак оттатък планината Персенк-Даг, после през един планински преход, прокаран между билото на Каялуджа-Тепеси на запад и това на Кушанлар на изток се стига Пашмакли на Чатак-Дере, горен приток на Арда, който извира на северозапад в Каялуджа-Тепеси. В този пункт пътят се разклонява. Единият слиза на изток по дългата долина на Арда към Андринопол, където картата на г. Киперт вече ни съобщава част от многобройните села, които е открил г. Викенел. Друг път отива на юг през Арда и тръгва при Паласа [196] покрай един от притоците ѝ, като оставя доста далеко на изток Ала-Даг. После достига в долината Сьогютлю-Су (слав. Снутла), голям приток на Арда, течащ отначало от запад към изток, а после от югозапад към североизток. Най-сетне оттам се преминава само един прелез, за да се стигне до реката, спускаща се в Скиедже (Ксанти) и в Карасу-Йенидже.
Ако искаш да стигнеш Драма, трябва да се добереш от Пашмакли до колибарското село Арда при изворите на едноименната река, на източната страна на Джура, откъдето почти от север към юг се спуска планинска река, извираща също от южното подножие на Джура и сливаща се при Бук с Карасу. Между този пункт и Драма се преминава посредством прелеза Равка-Богаз една широка планина на югоизток от Боздаг и се слиза стръмно към Драма.
Вторият път отива право от Филипополи към Батак през Йени-Кьой, откъдето последователно се преминават полегато долините на Дейрмен-Дере на Перущица и на Кричма-Дереси. В последната долина се минава при колибарското село Михал-кова, откъдето се заобикаля на северозапад, за да се стигне долината на Батак и пътя от Татар-Базарджик за Неврекоп. Този град е разположен на 1/4 левга о Карасу, доста далеч or югоизточните подножия на Перин-Даг.
Третият път преминава през Айранли долината на Карли-Дере, откъдето по избор може да се отиде към Неврекоп през Пестера (бълг. Престово), село с дървени къщи, построени по влашки, или през голямата долина на Кричма-Дереси и Батак, откъдето се стига Доспада-Хан през Карлук-Даг и се навлиза в пътя, водещ от Разлог към юг, който вече очертах. Г. Фрер смяташе девет часа от Пестера до Доспада-Хан. Кричма-Дере протича от югоизток към северозапад и има три начални извора: два между планината Ешек-Кулаги на югозапад и Каялуджа-Тепеси на североизток. Тяхното сливане е при Довлен. Третият извор тече по на север между Каялуджа-Тепеси и Персенк, получава на югозапад от това колибарско селище малък приток, течащ от северозапад-югоизток между Карлук към югозапад и друга планина на североизток. Г. Фрер ми бе говорил за част от тези пътища, но много по-неопределено, отколкото за тези от Татар-Базарджик.
329
Най-сетне може също от долината на Карли-Дере да се стигне тази на Чепино и оттам Разлог, откъдето се върви на северозапад край Белица, може да се стигне до Стримон през долината на Рило или пък дори да се достигне от Разлог през планинската му река до възвишението на север от Йелтепе и да се слезе в Крешна, както ми казаха на това последно място.
Най-сетне, според картата на г. Киперт, г. Викенел е направил един преход на източните Родопи от Симитчин, или Семитче, или от долината на Узунджа до Комулджина. Това му е позволило да опознае множество планински реки, най-вече притоците на Арда. Той е преминал през долините на Семитче, насочена от югозапад към североизток през ниските планини при Киреслу в дългата долина на Узунджа, или Углу-Чай (реката на сина). Тази река тече от запад към изток, после от югозапад на североизток. Оттам той стигнал през един водораздел до Перперекдере и Сулименлердере, две планински реки, които протичат от запад към изток, свързват се и се изливат тогава от северозапад към югоизток в Арда между Ада и Макамут. Перперекдере извира от Кушанлар-Даг. Името на прекосената планина не е дадено, но е обяснено, че на продължението си запад—изток тя свършва на известно разстояние от паланката Чирмен с Курткьой-Калиси. От Сулименлер-Дере се отива през височините над една планинска река, приток на Арда, и до Кърджали на Арда. В този пункт се слива с нея Сьогютлю-Су, която тече от Мащанли на югозапад-североизток. Върви се покрай него дотам и се минава през областта Султан-Йери, за да се изкачат планините, като върховете на Токачик-Даг остават на изток. Слиза се към изток от Карлук-Даг покрай планинска река в Комулджина.
От последния градец може също да се стигне и Андринопол през югоизточния край на Родопите. Този доста кратък път минава през областта на Каза или на Комулджина и поема при Бергама покрай планинската река, която се свързва с реката на Комулджина над това място. Оттам се прекосява Ярдимли-Дере, течащо главно от север към юг, и на височината се върви по източния му бряг чак докъм изворите му в Коджа-Яйла. Един планински прелез се намира между тази планина и Токачик-Даг, където на северозапад са изворите на Бергас-Дере (Бургас на г. Викенел). До тях се стига към Чалабу и оттам се отива към Аврем, планинска река, течаща от юг към север, която се влива в Бергас-Дере при Кошикавак. Най-сетне се върви покрай последната река по западния ѝ бряг до Ада в долината на Арда. Пътят продължава покрай тази голяма река.
Населението на Родопите е извънредно разпръснато и пъстро: ако на север то се състои от българи, на юг изглежда главно гръцко, докато в средата има, както казват, стари мюсюлмански колонисти. Има само малки села и 6—7 градчета. В те-
330
зи планини открай време са се прикривали разбойници и недоволници. Военната окупация на Родопите и на Балкана би изолирала Тракия от останалата част на Турция.