16. С. СЕИЖЕ /1829/
(C. Sayger)
Глава пета
ФИКЕЛИ. ВАКОФ [32]. КАВАКЛЕ [33]. БЮЮК МАНАСТИР. АБКУНАР. ЯМБОЛИ. СЕЛИМНО. НАСЕЛЕНИЕ. БЪЛГАРСКИ ИЗСЕЛНИЦИ. ТЪРГОВИЯ, ЗАНАЯТИ. ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ. — ДРАГОДАН. КАСАПЛЕ. АЛАДАКЪОЙ. ЦИГАНИ. КАРНАБАД. — МИНЕРАЛНИ ВОДИ. РУМИЛИКЬОИ. БУРГАС. ЧУМАТА.
Напуснахме Андринопол доста късно сутринта на 5 ноември в студено и дъждовно време. След като вървяхме няколко часа покрай Тунджа, навлязохме в местност, прорязана от хълмове и слабо обработена. Изпреварихме множество лазаретни и обозни коли, които заедно с артилерията бяха направили много труден пътя. Често бяха необходими усилията на нашите казаци, за да подтикнем да вървят напред колите ни, затъващи ежеминутно в калта. Пристигнахме привечер във Фикели [31], разрушено турско селце, окупирано от бригада разузнавачи, където ген. Тиман бе така добър да сподели с мен една бедна колиба, скъпоценен заслон от проливния дъжд.
На другия ден в сухо, но студено време продължихме пътя си с този великолепен и достоен човек, който впоследствие преждевременната смърт отне от приятелите му. На излизане от Фикели надясно съзряхме развалини от стар замък, разположен на
177
един хълм при устието на една теснина, която, изглежда, е отбранявал в древността. Областта, зле обработена и пресечена от гористи хълмове, имаше див и живописен изглед. Пътят бе ужасен и след тричасов ход трябваше да изоставим обозите си, които изтощените коне нямаха вече сили да измъкнат от една пукнатина, където ги изоставихме, потънали в кал. Пристигнахме към 3 часа във Вакоф, голямо българско село, където полк. Сержбутовски, комендант на артилерийска бригада, ни прие най-дружелюбно. Даде ни великолепна вечеря и искаше да ни даде бодри коне, за да докарат багажа ни. Вакоф, на разстояние 25 версти от Фикели, е с благоприятно разположение в малка котловина, прорязана от бърза река и оградена от високи хълмове, прошарени от скали, но обилно засадени с лозя, които-дават червено доброкачествено вино. Огньовете на войсковите части, които бяха лагерували по околните височини, придаваха вечер най-живописен изглед. Пренощувахме в това село.
Пътният ми лист сочеше Фундукли [34] като място за отдих през следващия ден. Но поради това, че твърдяха какво пътят, задръстен от артилерия и обози, е ужасен, че започна недостиг на фураж, аз приех настоятелното предложение от ген. Тиман да го последвам в с. Кавакле на 15 версти вляво, където той трябваше да презимува с бригадата си. Тези петнадесет версти бяха за нас три часа път под плющящ дъжд през област с дива красота, прорязана от залесени хълмове, скали и планински реки. Съжалявах, че не можах да скицирам местността на един гръцки манастир, разположен на склона на една планина до великолепен водопад и ограден с гори със съвсем живописно местоположение.
Старейшините на селото, уведомени за пристигането на генерала, дойдоха да го посрещнат и ни заведоха в доста голямо жилище, което бяха приготвили за него. Там намерихме хубав огън, от който се нуждаехме, за да си изсушим дрехите. Едвам се бяхме настанили, когато представиха на генерала пратеничество от петима стареи, жители на гръцкото село на 10 версти разстояние, дошли да го умоляват да ги закрили срещу опустошенията на разпуснатата турска армия, която грабела безмилостно областта с ужасна жестокост, като бе изтръгнала от семействата им множество девойки и младежи. Генералът трябваше да откаже със съжаление молбата им да дойдат поне за фураж в околностите, понеже селото им бе извън зоната, която руската армия следваше да окупира според военните споразумения. Прекарахме деня в Кавакле, бе 3° студ и първият сняг покриваше земята. Селяните твърдяха, че русите бяха докарали зимата, тъй като много рядко в тази област можеше да се види сняг преди средата на декември и дори тогава той се задържаше обикновено няколко дни.
На 9 ноември се разделихме с нашия достоен хазяин ген. Тиман, за да отидем в Бююк Манастир, гръцко [35] село, отдалечено
178
само на 15 версти, където пристигнахме едвам вечерта по ужасен път, който трябваше да извървим почти изцяло пеша, понеже конете напредваха само с най-голямо затруднение през блатлив, неравен, замръзнал и хлъзгав терен. Преминаването през двете рекички, чийто лед трябваше да счупим, бе много трудно и ни задържа 3 часа време. Настаниха ни в жилището на селския свещеник. Колибата имаше само две стаички, толкова ниски, че едвам можех да стоя прав. Но бяха чисти. Подът от набита пръст бе покрит с изплетени от тръстика рогозки, с хубав огън, който блестеше в огнището и осветяваше стаята. Никога няма да забравя искреното и сърдечно гостоприемство, с което ни прие това бедно семейство, което се състоеше от четирима души: свещеникът, жена му, син и снаха. Чертите на снахата, кърмеща край огъня детето си, представляваха красив идеал за мадона, достойна за четката на Гуидо [36]. След скромна вечеря, която бабата (стопанката на дома) ни приготви с провизиите, донесени от нас, към които тя добави мляко, чудесна баница и пресни яйца, ние си легнахме с крака към огъня върху абени застилки и прекарахме спокойна нощ. Тези бедни хора отказаха всякакво заплащане за затруднението, което им бяхме причинили, и приеха само пари за фуража, който моите придружители бяха взели, и няколко ливри хубав димотишки тютюн, които, изглежда, им доставиха голямо удоволствие.
Напускайки Бююк Манастир рано сутринта при 7° студ, навлязохме в гола необработена равнина, където не срещнахме живо същество освен огромен лешояд, кацнал върху скелета на един бивол. След десет версти ход бурен ураган, съпроводен от силен вятър, смитащ снега, ни застави да търсим подслон в Акбунар, опустошено от турците българско село, в което бяха останали само няколко изтощени от треска българи, завърнали се едвам предната вечер от Балкана, където бяха потърсили убежище. При все че бедното село не можеше да ни предложи никакви припаси и че бе невъзможно да доставим храна за конете си, силата на урагана ни застави да пренощуваме в един окаян хангар около огъня, поддържан с останките от изгорелите колиби. Напуснахме това тъжно селище на другия ден в зори и пристигнахме след двадесет версти ход през слабо обработена равнина в Ямболи, където реших да остана два дни, за да поле-куваме мнозина от нашите казаци, болни от треска, и да подковем конете си, които падаха всеки миг. Времето се поправи, небето се изясни, но студът нарасна до 10° — много рядко нещо в тези области, който най-старите жители не помнеха да са видели.
В Ямболи намерихме г. княз Горчаков, началник на дивизия и бивш губернатор на Мингрелия. Той ни обсипа с добрини и ни настани в очарователна, много чиста турска къщица, изоставена от стопаните си. Ямболи е разделен на две части от Тунджа, която се минава по дървен мост в доста лошо състояние. Тази река, древната Тонзус, която извира от Балкана, се
179
спуска от височините над Калофер, прекосява Ямболи и се влива при Андринопол в Марица. Множеството ръкави на Тунджа, преди да се слеят ведно, създават пролетно време при нарастване на водите от снега известни затруднения за преминаване, които изчезват през лятото. Тази река с не бързо течение е плавателна само за малки плоски кораби поради плиткото ѝ дъно. Онази част от града, която е разположена по левия бряг на Тунджа, се намира на неголяма височина; тя е населена главно с турци: Коргун [37], който в същност е само предградие, е населен с българи и с евреи. Населението бе изчислено на около 10 000 души, половината от които са мюсюлмани. Ямболи има 11 джамии, 2 синагоги, една доста добре снабдена чаршия и множество чешми и кладенци. Околностите, където се добива малко и долнокачествено вино, са богати на земеделски продукти и най-вече на ориз. Там се отглежда огромно количество добитък, който се продава в Константинопол. Градът произвежда много обработени кожи, обикновено килими и много пастърма (осолено изсушено месо). Лойта, както и вълната, са също значителни артикули за износ. Изобщо този градец благодарение занаятчийството на българите изглежда с нарастващо благосъстояние. Евреите ми продадоха множество доста редки гръцки медали и малко мускали с великолепна розова есенция, по-доброкачествена от тази, която купих в Андринопол, където гърците продават малко неподправени неща.
Напуснахме във влажно утро Ямболи на 13 ноември, за да отидем в Селимно, отдалечен на около 20 версти. Студът бе намалял и скоро слънцето стопи малкото сняг в равнините, покрити със стада овце. Вървяхме цял час по едно турско шосе, което прекосява блатлива местност. Повечето от тези пътища са непроходими, покрити с големи неравни и зле поддържани камъни. Краката на конете затъват всеки миг в дупки, като излагат конника си на непосредствената опасност да си счупи врата. Колкото е възможно, за предпочитане е да се върви по пътеките покрай тези отвратителни пътища. Областта между Ямболи и Селимно е с много височини и хълмове. Обработена е иай-вече непосредствено край града по начин, превъзхождащ онова, което бяхме видели дотогава.
Селимно, който руските карти назовават Сливно, има живописно местоположение в подножието на самия Балкан, който образува там амфитеатър, завършващ под остър ъгъл. Позицията му, много силна, е окръжена с ущелия, достъпни само от юг, където турските окопи обаче създават само слаба преграда за силата на руските войски. Европейски инженери леко биха я превърнали в ужасно укрепление. Градът е просечен във всички посоки от рекички, спускащи се от планините, които му придават съвсем специален характер и движат множество мелници и ма-нифактури. Той е с население от 20 000 души, от които половината мюсюлмани. Остатъкът се състои главно от българи, от
180
малко гърци и арменци. Селимно е известен със значителния си панаир, който става там ежегодно и привлича множество търговци от южните провинции на Русия, от Унгария и дори от Анадол. Градът и околностите създават всички условия за богато и разнообразно занаятчийство. Той е най-вече забележителен с превъзходството на оръжейното производство. Турското правителство извлича оттам ежегодно до 12 000 оръдия, пушки, муниции, като плаща само по 20 пиастри парчето. Купих на твърде умерени цени здрави и отлично изработени пушки.
В Селимно главно си поразен от деятелността на българите и от тяхната дарба за технически дейности. При все че са по-слаби от турците в оръжиепроизводството, те далеч ги превъзхождат във всички други клонове на разнообразно занаятчийство. Колкото повече се изучава тази нация, толкова човек е склонен да я предпочете пред румилийските гърци, техните едноверци. При все че и те споделят с тях тъжната участ на всички християни под турско владичество, изглежда, че българите понасят игото с повече достойнство и показват даже и под робство независимост, която, изглежда, допринася да намалее бремето. Освен това между гърци и българи има рязко прокарана линия, която ги отделя много определено. При все че гръцката кръв е по-хубава и лицето им по-благородно, българинът е по-едър, по-издръжлив на умора и има в чертите си прямота, независимост и чистота, които липсват у гърците. Рядко тези две националности се свързват с бракове. При все че са по-сближени в градовете, на село те живеят в отделни села. Изобщо гъркът разбира повече от търговия и корабоплаване; българинът е по-вещ в земеделието изобщо и специално в лозарството. Българските села имат по-цветущ изглед от гръцките, посажденията са по-богати и по-разнообразни. Добитъкът е по-многоброен и по-гледан, жилищата има са по-добре поддържани и по-чисти. Дори носията им, най-вече женската, е по-изящна и по-богата. Българинът пази още много от древния войнствен дух на славянските си прадеди. Понася нетърпеливо мюсюлманското иго и страхливото недоверие на турците рядко му позволява да употреби оръжие, за да прогони в планините дивите зверове и кръвожадните животни. Без съмнение мюсюлманското иго, каквото и да се казва, изглежда като желязно бреме върху това християнско население. Тъкмо в Селимно и околностите му срещнахме първите кервани от български изселници, които се бяха възползували от чл. XIII на последния мирен договор, за да търсят нова родина в руските провинции отвъд Дунава и главно в Бесарабия. Броят им се увеличи впоследствие необикновено много и би бил още много по-значителен, ако ги бяха насърчили с някои парични помощи, за да отговорят на нуждите на тези семейства по време на пътуването. Тези помощи не ще да са били значителни. Българинът товари имуществото си на една кола, впрегната в два бивола, които през пролетта и през голяма част от
181
есента намират трева по пътя; въздържаността на тази нация е причина те да се задоволяват с малко за прехраната си. Иначе признавам, че земеделецът в Румелия има изобщо известно благосъстояние, каквото често пъти не се среща в много от европейските цивилизовани страни. Но това благосъстояние, плод на упорит труд над плодородна земя, при хубав климат, е твърде несигурно и зависи много от съзнателната прищевка на местните господари, прищевка, срещу която несъвършените закони не предлагат никакъв заслон. Привидната бедност въпреки множеството неудобства, която тя създава, е най-често единственото лекарство срещу истинската нищета. Само в Бургас и Месемврия повече от 600 семейства бяха наели на свои разноски кораби, за да ги прекарат в Крим и в Одеса. Такова население не напуска домовете си, където има заможно съществувание, без да има твърде основателни мотиви.
Връщам се пак към Селимно. Чаршията в този град, която има 500 дюкяна, е много добре снабдена с произведения от Европа и Азия, както и с предмети, произведени в самия град. Между тях забелязах значително количество обикновени сукна, множество килими от великолепно качество с богата и разнообразна разцветка, обработени кожи, конски покривала, цял куп артикули от желязо и стомана, розово масло. Търговията с памук, който докарват от Анадол, е значителна.
За Австрия се изнася много вълна, лой и сурови кожи. Околностите произвеждат много вино с отлично качество, но зимите са много студени за черничевата култура. Има плодове и зеленчуци в изобилие. Изобщо в Селимно се забелязва дейно и цветущо занаятчийство, толкова рядко в други градове на Румелия. Жителите на Селимно получават от Русия част от желязото, което употребяват в работилниците си и останалото — от мините в Самоков, в Горна Македония, които не бива да се бъркат със самоковите в Самоково, между Тирнова и Иниада [38], които е описал г. Енехолм. [*] Напразно търсих да си доставя някои данни за минералните богатства, които, изглежда, ще да се намират в Балкана, чието образуване е почти непознато от гледище на науката за земята. Един интелигентен грък, който бе живял дългр в града Казан на пътя между Селимно и Шумла, ми показа няколко къса от вкаменяла сол, донесени от скитащите из планините цигани; той ме увери, че често бил виждал при българските пастири мостри от златарски метал; сигурно е, че цялата тази планинска верига е богата на желязо. Изглежда обаче, че турците не бяха направили никакво усилие досега, за да се възползуват от минералите, които без съмнение крият в изобилие хребетите на тези планини. А християните, номадстуващи обитатели на тези планини, които случайно можеха да узнаят за тези съкровища, се пазеха много да ги изкажат на безмилостните си
*. Notices sur les villes situées au-delà des Balkans, p. 104.
182
господари. Грабливостта на тези господари не би им позволила сигурно да използуват предимствата от това и може би би им докарала допълнителни тежести и потисничество. Основателно е прочее да се предполага, че минералните богатства на Балкана съвсем не ще бъдат експлоатирани, докато тези провинции са под мюсюлманско господство.
Селимно, който съществува едвам от един век насам, няма нито една забележителна постройка, освен гръцката черквица [*] в Енджикьой [39], която минава за най-старата черквица в тия краища. В нея според преданието са изпълнявали обредите си павликяните, българско католишко население. Открих един гръцки надпис върху голям мраморен блок, вбит в стената на тази черква, видимо много изменен и изтрит от времето, за да се разчете. Селимно има две други новопостроени гръцки черкви, един арменски параклис, множество малки джамии, които не заслужават никакво внимание.
На 14 ноември към 4 ч. сутринта бях внезапно събуден от необикновен шум и тракане на прозорците. Вратата на стаята ми се отвори със сила, гредите на пода и тавана се размърдаха. .Изправен в походното легло почувствувах люлеене на цялата къща, разклатена от земетресение. Докато слизах бързо в двора, усетих друг доста слаб трус, намерих станали всички наши хора, които бързаха да изкарат конете от конюшните, чийто покрив се събаряше. Ужасът на българките, виковете на децата, ругатните на казаците и виенето на кучетата ни представляваха сцена на крайно объркване. Един трети по-силен трус, придружен с глух шум, подобен на много далечен гръмотевичен трясък, бе веднага последван от четвърти, крайно слаб. За щастие нямаше нещастен случай и на сутринта научих, че целите щети се свеждаха до няколко пукнатини в джамията на Ахмед и срутването на стара необитаема турска къщица.
Тава явление не е рядко в тези краища; в 1818 г. едно земетресение бе унищожило голяма част от град Пловдив и бе предизвикало смъртта или бе осакатило много от жителите му. Страбон ни съобщава в VII книга, че градът Бизоне [40], който се е намирал на брега между Калатис и съвременната Мангалия и Месемврия, е бил в голямата си част погълнат от земетресението. Трусовете, на които бяхме свидетели и чиято трайност не бе повече от 8—9 м., станаха през тиха нощ. След четиридневен студ от 24 часа бе настъпило размразяване. Термометърът показваше 4°. Движението бе с посока от юг към север. Това земетресение бе почувствувано в България [41], Молдавия, Влахия и в множество провинции в Южна Русия. [**]
*. Вж. фиг. 44 в Албума.
**. Срв. в приложение № 2 списък на градовете, в които е било началото и продължителността на земетресението от 14/XI така, както е било обнародвано в Journal politique et littéraire de Saint-Pétersbourg.
183
На другия ден използувах хубавата утрин, за да накарам да се нарисува града Селимно [*] и околностите му. Изгледът бе взет от хълма, където се намираше г. маршал граф Дибич-Забалкански по време на битката на 31 юли, която командуваше лично. Един офицер от ген. щаб, който бе присъствувал на това, посочи на рисунката, която е извънредно точна, разположението на войските. Докато г. Дезарно се занимаваше с тази рисунка, аз посетих в чаршията дюкяните на арменските сарафи, богати с римски медали от Източната Римска империя, които българските селяни и пастири намират често в изобилие покрай остатъците от римския път, минаващ в древността покрай Балкана. Намерих там и няколко красиви македонски и тракийски медала. Подбрах чудесни и редки източни и турски оръжия в арсенала на Селимно, където бяха поставили оръжията на пленниците, събрани по време на битката на 31 юли и тези на обезо-ръжените жители от града.
След като прекарахме една седмица в Селимно, продължихме пътя си към Бургас, обсипани с внимание и любезности от г. ген. Монтрезор, губернатор на града, комуто съм безкрайно задължен. Спряхме се вечерта на първия ден в Драгодан (16 версти), бедно гръцко село, където чумата се беше току-що появила от преди няколко дни. Пътят върви часове наред покрай Балкана, чиито недостъпни била, покрити със сняг, откриват най-внушителен изглед откъм тази страна. Пътят прекосява добре обработена почва чак дори до подножието на тези планини.
Изглежда, че древните са имали само много погрешни представи за Хемус. Всички автори, които говорят за него, му придават височина. [**] В ново време пътните бележки на пътешествениците много преувеличават трудностите на прехода през тези планини, които изчезнаха пред храбростта и порива на руския войник.
На другия ден продължихме пътя си при плющящ дъжд и през ужасни пътища до Касапле [42] (19 версти), турско село, което ни бе посочено като спирка. Намерихме селото изгоряло до основи. Останали бяха да стърчат само някои остатъци от огнищата, зад които бе приклекнала една стара циганка, възпряна очевидно да рови из развалините от лошото време и от нашето пристигане. Тази старица ни предложи да ни заведе до българското село Аласдакьой [43], разположено вляво в планините на около 4 версти разстояние. Тя ни увери, че ще намерим там подслон и фураж. След едночасов много мъчителен ход пристигнахме вечерта в това село, което представяше ужасна пустош. Опляч-косано и опустошено от турците, в него имаше само малко жители, лишени от всичко, и на всичкото нещастие между тях се
*. Вж. фиг. 8 от Албума.
**. Вж. Страбон, Помпониус Мела и Плиний.
184
беше появила чума. Щом влязох в една изоставена колиба, но с доста хубава външност, първото, което видях, бе един размекнат труп, проснат на земята. Отдръпнах се с ужас и исках да продължа пътя, но на това попречи изтощението на конете и падащата нощ. Намерихме обаче накрая една бедна колиба, която ни предложи подслон, но чиято вътрешност, както н обитателите ѝ, изтощени от треска, изглеждаха в такава нищета и мръсотия, че ми бе невъзможно да намеря покой. Предпочетох прочее да се присъединя към ескорта ни, разположен около би-вашки огън. Намерих нашата циганска водачка сред казаците, на които тя бе намерила начин да достави нещо за храна. Тази стара вещица, клекнала до огъня, чиято червена светлина хвърляше неясна светлина върху повехналите ѝ и жълтеникави черти, представляваше картина, достойна за чудните цветове на Уолтър Скот. Покрита с нещо като чалма, тя носеше мъжки обувки, вързани с дебела кръстосана сиджимка; шалварите ѝ в синьо прикриваха горе-долу крехките ѝ крака. Върху жилетка с неопределен цвят тя бе наметнала вместо палто стар конски чул — червен и продупчен, като допълняше така тази най-странна и най-отвратителна натруфеност. Това противно лице обаче не изглеждаше съвсем лишено от женска суета. И въпреки че видимо никаква вода освен небесният дъжд не бе изчиствала от дълго време кирливия слой по костеливите ѝ пръсти, тя носеше два големи сребърни пръстена, а дългият ѝ сбръчкан врат бе украсен с два реда черни мъниста, размесени с турски парички. Срещат се множество цигани, не само скитащи из планините, но дори уседнали в градовете на Румелия. При все че не се бяха отказали от странните идолопоклонски церемонии, свойствени на народността им, те външно следваха предписанията на мюсюлманството. Затова те са не само търпени, но дори покровителствували от турците в споровете си с християните. При все това ми се видя, че тази раса води мизерно съществувание, което се дължи очевидно на отвращението им от труда и на скитническия им нрав. В градовете те упражняват някои занаяти и търгуват по малко на дребно.
Пристигнахме на другия ден рано в Карнабад (16 версти). През нощта температурата внезапно се промени. Сутринта дебел пласт сняг покриваше земята и термометърът показваше 4° студ. Излизайки от планинските клисури, срещнахме Мехмед Рустан паша, началник ген. щаб на великия везир, идещ от Шумла, за да подготви квартири за господаря си и за един армейски корпус, който трябваше да иде в Андринопол, за да поддържа реда. Въпреки султанския ферман, изпратен до Алиш, андрино-полския паша, за успокояване на духовете царуваше още голям кипеж в този град, който при това бе считан за средище на недоволниците.
Мехмед Рустан паша бе придружен от многобройна и бляскава свита и дълъг керван катъри, носещи багажите и следвани
185
от колона пет дълги и тежки коли, които превозваха харема му. Те бяха херметически затворени и покрити с дебело восъчно платно. Напразно недискретното любопитство би пожелало да проникне в загадките на тези подвижни гробници, за да открие святкащите очи на някоя черкезка красавица. Десетина черни цербери със свиреп поглед окръжаваха и пазеха сладостите за господаря си.
Карнабад, малък град с население от 6—7000 души, половината от които са мюсюлмани, няма ни една сграда, достойна за отбелязване. Повечето от жителите се занимават със ското-въдство, което им дава много пастърма за износ и представлява главното им богатство поради кожите, лойта и селскостопанските продукти. Околностите доставят малко вино от долно качество. Единствената значителна стока, която се произвежда в града, е обработената кожа.
Ние възнамерявахме да отидем от Карнабад в Айтос. Чумата обаче току-що се бе проявила там толкова силно, че бяха принудени да изтеглят гарнизона и да окръжат града с кордон от войска със забрана никой да не влиза и излиза оттам. Бяхме прочее принудени да оставим този град на няколко версти отляво, но можахме да посетим изворите с топла минерална вода, които се намират в околностите. [44] Както изглежда, до тези води според Херодот Дарий бе издигнал два стълба в памет на похода си. Няма вече следи от тях, ако не се считат за обозначение на тези места безформените каменни купища. Отнесох няколко шишета от тази вода, за да ги предам в Бургас за химически анализ. Нашият водач ми каза, че изворът е престанал да тече на 14 ноември по време на земетресението и че водите се появили едвам на другия ден привечер. Заслужава да се видят баните със сярна вода, които султан Селим II бе наредил да се построят при селото Лиджехор [45]. Пътищата, покрити със сняг и лед, бяха много лоши. Нещастните ни изтощени коне се движеха едвам с много трудност и падаха всяка минута. След дълъг и мъчителен преход от 28 версти спряхме в селото Румеликьой, където господа генералите Сухелен и Камутов благоволиха да ни предложат да споделим с тях за една нощ бедната колиба, в която живееха. Прекарахме великолепна вечер с тези изискани офицери, чиято многостранна образованост и рядка любезност ми оставиха скъп спомен. В селото се бяха проявили някои симптоми на чумата. Необходими бяха цялата бдителност и крайни грижи на висшестоящите, за да предпазят войската от зараза, която въпреки това бе вече отнесла няколко жертви.
Пристигнахме на 23. XI в Бургас, след като бяхме прегледани, дезинфекцирани и прочистени на карантината, установена по бреговете на залива на известно разстояние от града. След нашето заминаване за Селимно бяхме навлезли в един район на страната, където чумата силно вилнееше, и признавам, че първите дни не можех да преодолея едно безпокойство и ужас;
186
но, нещо необяснимо, човек свиква лесно да живее сред опасността, която не прави вече почти никакво впечатление, и скоро споделя апатията и безразличието на турците спрямо този бич. Впрочем изглежда, че е необходимо да има човек специално предразположение, за да бъде засегнат от болестта, освен ако не се допре до някой чумав или до дрехи и предмети, които са били в пряк допир с него. Освен това болестта не винаги е смъртоносна, много хора се спасяват и дори не веднаж. Един жан-дармерийски офицер от моя ескорт бе оживял от нея и нашият гръцки преводач, който носеше следите от това по тялото си, се бе разболявал дори три пъти. През време на пребиваването ми в Андринопол един татарски куриер бе дошъл някъде от Азия, ако се не лъжа, от Икониум, където чумата извършваше ужасни опустошения. Тези куриери имаха обичай, когато минаваха през заразените селища, да носят над дрехата си голямо катраносано наметало. Пристигайки у дома си, този татарин закачвад наметалото си на клоните на някое дърво в градината си, понеже росата и въздухът бяха считани за главно средство за дезинфекция. Случайно дъщерята на куриера, 10-годишно дете, докоснало наметалото, заразило се и умряло за два дни, докато бащата не се бе разболял. Турците проявяват най-голямо безразличие и не вземат никакви административно-полицейски мерки, за да преодолеят или намалят заразата. Те се подчиняваха трудно на разпорежданията на нашите власти и твърдяха, че е далеч по-добре да се предоставят на милосърдието и разиоредбите на провидението, които направляват еднакво съдбата на хората и от което не е възможно да се изплъзнеш.
Глава шеста
БУРГАС. АНХИОЛ [46]. СТАРИНИ, НАСЕЛЕНИЕ. ТЪРГОВИЯ. БОЛНИЦИ. МЕЗЕМБРИЯ [47]. СТАРИНИ. РАЗВАЛИНИ. ЧЕРКВИ. НАСЕЛЕНИЕ. ГЪРЦИТЕ В РУМЕЛИЯ. ЗАВРЪЩАНЕ В БУРГАС. ЧУМАТА. СИЗЕБОЛИ. ЗАМИНАВАНЕ В ОДЕСА.
Понеже маршалът бе установил главната си квартира в Бургас, градът бе толкова препълнен, че би било невъзможно да квартируваме там, ако фелдйегерът, който ни придружаваше по време на пътуването ни и когото бях принуден да оставя болен в Андринопол, не може да последва генералния щаб в Бургас, където бе намерил начин да ни подготви малка турска къща. Този славен човек си бе доставил стъкла чрез един търговски кораб, с които бе направил прозорците. Тъй че килимите и силният огън в огнището правеха доста поносима суровостта на сезона в Турция, където има малко средства, за да се предпази човек от влагата и студа, защото къщите там сякаш са построени само за хубавия сезон. Дотогава понасях без големи неудоб-
187
ства климата на Румелия и умората, неделима от пътуването ни. Но след една силна простуда усетих признаци на треска, от която още дълго щях да страдам.
Починахме си в Бургас до 3. XII, където получих заповед да посетя Анкиол и Мезембрия. Разстоянието от Бургас до Анкиол е само 15 версти или около 3 часа път. Недалеч от Бургас преминахме през провлак, който отделяше залива от езерото Атанас. Това езеро бе покрито с лебеди, гъски и безбройно множество диви патици с великолепен вкус. Кожите на лебедите доставят на българите артикул за значителна търговия. Остатъкът от пътя преминава през необработени степи покрай брега. По-навътре в района процъфтява лозарството.
Наближавайки Анкиол, разположен на един полуостров, до който се достига през тесен провлак, дълъг около 3 версти, този град се разкрива с много предимства. За жалост вътрешността му никак не отговаря на тези красиви външни прелести. Преминали през всички спънки на карантината, се представихме пред ген. Рот, който не само благоволи да разпореди веднага да ми се доставят възможности за завършване на изследванията ми в Анкиол и Мезембрия, но ни отрупа и с добрините си през време на нашето пребиваване в тези градове.
Анкиол, древният Анкиал, който принадлежеше на аполонците, съхранява няколко слаби останки от древния си блясък. В двора на митрополията намерих красив саркофаг от бял мрамор [*], в самия град два капитела на изящно изработени мраморни колони и множество гръцки надписи, издълбани в стените на черквите или къщите. Изглежда, че местоположението на древногръцката колония трябва да се търси на няколко версти разстояние от съвременния град, на малко плато, сега покрито с лозя, където се различават остатъци от стени, почти сринати на земята. Жалко е, че сезонът и други обстоятелства не ми позволиха да направя проучвания в този район, където земеделците, копаейки земята, намират още често медали от Анхиало и Аполония. Те ми продадоха много такива, както и гравирани, много красиво изработени камъни, които също бяха намерили на това място.
Градът Анкиол има сега 5—6000 жители, повечето гърци и българи. Броят на турците, които имат там само една малка джамия, е незначителен. Никакъв строеж освен дома на пашата, където живее ген. Рот, не заслужава да се спомене. Анкиол е седалище на гръцки митрополит. Там има 6 християнски черкви, почти всички освен митрополията съвсем разрушаващи се. Там се виждат също и остатъци от множество други черкви. Жителите се бяха възползували от пребиваването на руската армия, за да поправят стените и покривите на няколко черкви, за да предпазят светилищата от суровата зима. Те не биха дръзнали
*. Вж. фиг. 41 от Албума.
188
да сторят това под турско управление, което дава разрешение само срещу парични жертви, надвишаващи възможностите им, жертви, които не биха посмели да направят, дори и да имаха власт за това, от страх да не увеличат още смазващото ги бреме. Заливът на Анкиол няма заслон; дори само много малко кораби могат да приближат до брега. Все пак градът търгува дейно по море с Константинопол и Анадол, където откарва долнокачествена сол, изваждана в голямо количество от солените блата, намиращи се в околностите. Те са собственост на султана, който ги задължава да я оползотворяват за негова сметка. Градът няма манифактура, което заслужава да се спомене. Базарът е много зле снабдяван със стоки. Повечето от жителите са земеделци или риболовци. Последните минават за великолепни моряци. Главните износни артикули са доброкачествено бяло вино, прилично много на виното от Грав, и рибодобивът. При все че християнското население изглеждаше заможно, повечето гръцки и български семейства се готвеха да се изселят в Русия веднага щом пролетта направеше по-безопасно корабоплаването. Тези нещастници се освобождаваха от къщите си и собствеността си на ниска цена. Мерките, взети в Анкиол срещу чумата, ми се видяха превъзходни. Освен болницата, непосредствено предназначена за чумавите, по заповед на ген. Рот бяха създали предпазна болница, където поставяха всяко заподозряно лице. При посещението на тези заведения бях поразен от крайната чистота, която господствуваше там, както и от просветената човечност, която съчетаваше суровостта на санитарните предпазни мерки с грижите за намиращите се в него нещастници. Болницата на предвидливостта вдъхваше такова доверие на християнското население, че мнозина гърци и българи, щом почувствуваха подозрителни симптоми, се представяха доброволно с искане да ги приемат — нечувано явление в тази страна. Изобщо човек можеше само да се възхищава от деятелността и усърдието на всички, които бяха от санитарната администрация. Всички участници в нея от най-висшестоящите до последните хирурзи показаха в най-трудни обстоятелства преданост над всяка възхвала. Но за нещастие мнозина от тях станаха жертви на човечността си. Отечеството дължи дълбока признателност на преданите лекари, чрез които му бяха опазени много храбреци.
След като прекарахме шест дни в Анкиол, отидохме в Ме-зембрия, отдалечена оттам на 15 версти и на 3 часа път. Страбон ни съобщава, че Мезембрия, е колония на мегарците и преди е била наречена Менембри [*], от Менас (името на основателя
*. Стефан Византийски, според Николай Дамаски, казва, че градът се е наричал Мелсембрис на някой си Мелзус и че впоследствие са го нарекли Месамбрия, за да смекчат произношението му. [49]
189
ѝ), и брия, което на тракийски означава град. Древната колония се простираше очевидно отвъд носа, на който се намираше съвременният град; до него се достига по тясна ивица земя, дълга 1/2 верста. Когато водите спаднат, на южния бряг се откриват значителни развалини от древни стени, откъдето рибарите извличат множество медали и някои гравирани камъни. Месемврия дори в сегашния си вид съхранява някои останки от древния блясък. Там намерих множество мраморни барелефи [*] с чист рисунък и грижлива изработка и много гръцки надписи, за които ученият академик г. Греф направи доклад пред императорската академия на науките в Санкт Петерсбург под заглавие „Inscripticnes graecae inter tropaea belli turcici nuper reportatae restituuntur”.
Под Византийската империя изглежда, че Мезембрия ще да е била значителен град. От тази епоха още стоят огромни останки от древни укрепления от дялан камък, устояли под въздействието на вековете, и целият град е осеян с развалините на многобройните си черкви. Между тях развалините на старата катедрала [**] са най-внушителни. Там се вижда доста добре запазеният гроб на принцесата Марта Кантакузин [***], дъщеря на императора Йоан Андроник Палеолог Младши, която се е оженила в 1335 г. в Андринопол за княз Асаниус Михаил [50], син на българския цар Иван Александър. След смъртта на съпруга си тази принцеса се оттеглила в манастира при Мезембрия, където се замонашила под името Матилда и умряла в 1390 г. Тя е била погребана в Старата катедрала, където гробът ѝ се намира вляво при влизането в развалините. Надгробният мрамор е бил изваден от гроба от сегашния архиепископ от страх турците да не го вземат за строежи.
Мезембрия би могла да стане лесно със съдействието на европейски инженери укрепен пункт с голямо значение. Изкуството би добавило само малко към трудностите, които естеството на местността противопоставя на нападателя. Въпреки всички предимства в местоположението си Мезембрия обаче оказа слаба съпротива на руската сила. След множество кървави битки, станали в околностите ѝ след преминаването на Балкана, градът се предаде на ген. Рот. Гарнизонът от 2000 души под заповедите на Осман паша, изплашен от експлозията на един барутен склад, се предаде като военнопленници. Там бяха намерени 15 едрокалибрени оръдия, десет знамена и значително количество барут и военни муниции.
Мезембрийският залив, който се разстила до нос Емине, предлага удобен заслон за мореплавателите; но само кораби с малка вместимост могат да стигнат в пристанището на града,
*. Вж. фиг. 35 от Албума.
**. Вж. фиг. 21 от Албума.
***. Вж. фиг. 28 от Албума.
190
разположено на провлака. Мезембрийските рибари са източник на великолепни моряци, много ценени в турската флота.
Мезембрия е населена главно с гърци, на брой около 4000, и от малко българи. Турското население не надвишава 800 души. Множество гръцки семейства бяха склонни да търсят убежище в Русия. В града няма и следа от манифактурно производство. Чаршията му е извънредно бедна. Жителите се предават на земеделие, на лозарство, риболов и търговия. Околностите, богати на дървен материал, доставят материал за строеж на малки кораби, които докарват в Константинопол добива от риболов и дърва за горене. Видяхме дори в един док на известно разстояние от града двумачтов военен кораб, който турското правителство бе наредило да се построи.
Намерихме в лицето на гръцкия архиепископ, пребиваващ, в Месемврия, един изискан прелат, притежаващ различни познания, доста редки при духовенството от тези области. Оцелял по чудо при кланетата в Хиос, този вдъхващ уважение старец бе намерил убежище в Румелия, откъдето се надяваше не след много да успее да се измъкне, за да завърши живота си в свободна Гърция. Като отправи горещи пожелания за по-добро бъдеще, той признаваше открито съвременното принизяване на гърците в Румелия, „които според думите му са такива, каквито трябваше по необходимост да ги направят толкова векове в невежество, варварство и гнет”.
Наистина, възпламенен от възвишените възпоменания за древна Гърция и за хубавия характер на героите ѝ, наблюдателят може да изпита само мъчителна милост и дори презрение, при все че несправедливо, към наследниците, лишени ог такава слава и такова величие. Древни господари на Тракия, на тази земя им остава само наглото иго на варварския гнет и несигурният живот, откупен с цената на робското принижение. Гърците в Румелия са запазили от първичния си нрав само порочни черти, които ги отличават от варварските народи; всичко велико, красиво, гениално е изчезнало с много малко изключения. Подобно на паметниците им действието на времето е оставило само обезобразени останки. Но дори от тези останки, които ни учудват още, може да се разгърне по-добро бъдеще за тази нещастна нация под едно справедливо и покровителствено управление.
Върнахме се на 22 декември в Бургас, където се заехме да направим приготовления, за да минем Балкана и да посетим страната отвъд тези планини. Времето пак бе много променливо; след ужасни урагани идваше студ, сняг, дъжд и най-после няколко пролетни дни. В разстояние на осем дни термометърът често се променяше от 8° топлина до 6° студ. Бургас беше през този период доста печален престой. При все че имаше още припаси в значително изобилие, често липсваха прясна вода и дърва; и по време на бурите, които предизвикваха прилив на
191
залива и езерата, казаците срещаха големи затруднения да ни намерят тези два съществени артикула. Като връх на злото чумата бързо напредваше въпреки най-дейната бдителност на властите, чиито грижи и преданост бяха извън всяка похвала. Сам г. маршалът, чието опазване бе толкова ценно за армията му, в желанието си да осигури заповедите му да се изпълняват със строгост и човечност посети многократно болницата на чумавите и донесе там утеха и смелост. При това изглежда, че болестта е загубила много от силата си и голям брой болни бяха спасени.
Понеже здравето ми значително се подобри и нашите приготовления за преминаване през Балкана бяха свършени, щяхме да потеглим, когато получих заповед незабавно да се върна в С. Петерсбург. Решено бе впрочем да пропътуваме на борда на много малък неаполитански кораб, който на път от Константинопол за Одеса бе спрял в Бургас, за да прибере част от товара си от вино и плодове. Качихме се на 8 януари отрупани с добрини и изява на внимание от страна на маршала и потеглихме на другия ден, за да хвърлим котва в Сизеболи край кораба „Меркурий”, завинаги прочут в аналите на руската флота с прославената битка през миналия 15 май. [*] Противни ветрове ни задържаха в пристанището на Сизополис до 28 януари.
Сизополис или Сизеболи [51], както го наричат турците, древната Аполония, е разположен на скалиста височина, която, образуваща полуостров, се свързва със сушата само чрез тесен провлак. Страбон казва, че тази древна колония на милетчани-те е построена в голямата си част на малък остров, където се е намирал храм, посветен на Аполон. [**] Този остров, според както изглежда, трябва да е най-големият от трите острова на Св. Иван, разположен в морето срещу Сизеболи, където още се намират развалините на древна черква, построена според гръцките традиции върху основите и с материалите на езически храм. Понеже този остров бе служил като място за престой и погребване на чумавите от сухопътната и морската армия, които се бяха оказали многобройни в Сизеболи в началото на похода, не можах да получа разрешение да правя разкопки там. Не без трудности ми разрешиха да стигна дотам, за да нарисувам тези развалини. [***] Жителите ми продадоха сребърни медали от Аполония, които се намират още в изобилие на този ос-
*. Този кораб с 18 оръдия под заповед на храбрия капитан Козарски, сражавайки се пред погледа на цялата османска флота цели три часа срещу два големи военни кораба, командувани лично от капудан пашата, не само че успя да се оттегли и да достигне до руската флота, но и застави неприятеля, толкова превъзхождащ по сила, да се оттегли доста увреден.
**. От този храм Марк Лукул бе изтеглил колосалната статуя на Аполон, която поставил на Капитола. Тази статуя е била творба на Каламис, прочут ваятел, за който често се говори у Павзаний и Плиний. Цицерон и Квинтилиан говорят също за него.
***. Вж. фиг. 37 от Албума.
192
тров, като се разрови земята, както и в някои развалини от древните стени, разположени на малко разстояние от Сизеболи към нос Баглар Буруну. Дори в едно лозе бяха открили малка статуя на Амур, твърде добре съхранена. Разстоянието от 1500 стадия или 50 левги, което Страбон измерва от Аполония до Симплегадите, отговаря тойно на разстоянието, което съвременните карти дават от Сизеболи до входа на канала при Константинопол.
Сизеболи е днес само една бедна малка паланка с около 3000 жители гърци и малко българи, които се занимават с прибрежна търговия и земеделие. Лозята дават само долнокачествено вино. Там се виждат шест малки разнебитени параклиса и развалините на доста разрушени черкви. Няма древни укрепления освен няколко остатъка от тухлени стени. Мястото няма чешми, а множество кладенци, чиято вода е твърде добра. Сизеболи [*] е значителен само от стратегическо гледище. Владеенето му осигурява владеенето на Бургаския залив и предлага място за удобно натоварване. Великолепното му пристанище, което може да побере огромна флота, предлага сигурен заслон срещу ветровете. Най-големите кораби могат да се доближат на оръдеен изстрел от брега и са защитени от крайбрежните батареи. Въпреки всички тези предимства Сизеболи се предаде след слаба отбрана в началото на войната на руската флота под командата на адмирал Кумани. Турците разбраха значението на тази позиция едвам след като я загубиха. Напразно Хюсеин паша, командуващ турските войски в Румелия, направи отчаян опит да възвърне Сизеболи. Една яростна атака пропадна срещу руската храброст. Ген. Вахтен надви и се противопостави на неприятеля със значителна загуба. Този боен подвиг реши мирното владеене на Сизеболи през остатъка от военния поход. Безпомощността на турската флота не посмя да оспори този значителен пункт. Морските сили на Османската порта следваха непрекъснатия упадък на тази сила. В битката при Чешме [52] звездата на Екатерина Велика направи да избледнее полумесецът. Напразно геният и куражът на Хюсеин паша се опитваха да прикачат победа на знамето си. Победите на принц Насау утвърдиха превъзходството на Русия. От това време турската флота изпадна в състояние на дълбоко разпадане, от което всички просветени усилия на злощастния Селим [53] и на сегашния султан [54] не можаха да я изтръгнат. Въстанието в Гърция [55] я лиши от най-добрите ѝ моряци, чиято ловкост и опитност контрастираха толкова силно невежеството на турските началници. Въпреки слабостта на морските им сили дръзката смелост на гърците често причиняваше най-чувствителни загуби на турската флота, на която битката при Наварин [56] нанесе последния удар.
*. Вж. фиг. 37 от Албума.
193
Морските сили на султана се състоят понастоящем от 7 големи военни кораба с по 74—80 оръдия; от Махмуд — със 120 оръдия още на док, от 10 фрегати с по 36—60 оръдия; от 13 бързоходни кораба (корвет) с по 18—30 оръдия; от няколко двумачтови кораба и два парахода. Всичко 34 кораба, някои от които толкова стари, че не можеха повече да издържат на море. И ако флотският материал претърпя големи подобрения чрез усилията на Махмуд, липсата на подготовка на началниците и недостатъчната опитност на турските моряци правят за дълго време още тази флота не толкова страшна за християнските сили.
Противните ветрове и студът ни задържаха 20 дни в залива на Сизеболи и едвам на 29 януари можахме да потеглим за Одеса (48—130).
В глави VII—VIIL авторът описва обратния си път през Севастопол за С. Петерсбург.
Накрая прилага в превод текста на Одринския мирен договор от 1829 г. и сепаративния договор за Влахия и Молдавия (153—173). В приложение е дадено и едно описание на гробница, открита на 6 версти от Керч (175—181). [57]
Увод и превод: Б. Цветкова
Коментар: Б. Цветкова и П. Коледаров