Френски пътеписи за Балканите, XIX в.

Съст. и ред. Бистра Цветкова

 

16. С. СЕИЖЕ /1829/

(C. Sayger)

 

[SAYGER, C. Relation dun voyage en Roumélie. Paris, 1834. 184 p.]

 

1. ( С.-Петербург  —  Витебск  —  Тулчин  —  Одеса  —  Кюстенджа  —  Бургас )

 

2. Бургас. Преминаване на ниския Балкан. Андринопол. Мирът. Казармите. Чаршията. Джамията на Селим II. Джамията на Баязид. Приют за луди. Ханът Рустан Паша. Дервишите Бедеви. Цитаделата. Митрополитът. Гробищата. Старини. Арменци. Оръжиепроизводители. Заминаване за Демотика

 

Биографични данни за автора на този забележителен по проникновението си и богатството на данните си пътепис не се намериха засега. От произведението му личи ясно, че този французин заедно с придружаващия го френски художник Дезарно идва от Санкт Петербург и че се ползува с престиж и уважение сред руските управляващи и интелектуални среди. Затова той е улеснен и подпомаган и от руското командуване да се движи във военната зона при завършека на Руско-турската война — 1828—1829 г. Сам главнокомандуващият маршал Дибич-Забалкански му оказва особено внимание и му осигурява възможности да проникне с цяла нарочно организирана група дълбоко в Източна Тракия.

 

Очевидно е по сведенията на пътеписа, че Сейже пътува с една основна задача — да се осведоми за състоянието на древните и средновековните паметници в източнобългарските области и да събере антични монети и медали. За тази цел придружаващият го художник А. Дезарно заснема скици на най-важните паметници, които издава заедно със Сейже в Албум-приложение към настоящия пътепис. В Одрин Сейже натоварва с подобна задача и офицера Дьо Балу от инженерните войски. Той скицира фасадите и вътрешността на Султанселимовата джамия.

 

Пътеписът най-добре представя качествата и мирогледа на автора си. От него личи, че Сейже е интелигентен и добре осведомен наблюдател, който познава и историята, и културата, и етническия облик на пропътуваните места, както и политическата обстановка. Той се придвижва през райони, където до неотдавна са се развивали ожесточени военни действия между Русия и Турция. Пътува в извънредна и трудна обстановка, когато на всяка стъпка се сблъсква с тежките последствия от току-що стихналия двубой и с отношението на покореното население към тези големи събития. Макар да е в досег с области, населени главно с българи, пътеписецът долавя отзвука на гръцкото въстание, натъква се на редица изяви на национално самосъзнание на подчиненото немюсюлманско население. С непредубеденост и стремеж да обхване всестранно и да осмисли правдиво фактите и събраната информация Сейже рисува османския режим в тази част от балканските зема, както и общото състояние на империята. Авторът на пътеписа е убеден в това, че империята е в положение на пълно разложение, че една по една се изтръгват от деспотичното ѝ господство различни подчинени страни и народи. Гърция е най-пресният пример в това отношение. Сейже многократно изтъква всеобщата изостаналост на Турция и несъобразностите на

 

141

 

 

9. Маршрут на С. Сейже в 1829 г.

9. Маршрут на С. Сейже в 1829 г.

 

142

 

 

управленческата система в нея. Залезът на имперската сила, както справедливо забелязва Сейже, е започнал още от времето на Селим II, т. е. от края на XVI в., и е достигнал до това ниво, което пътеписецът оценява най-отрицателно с песимистични предвиждания за бъдещето. Той не вярва в обновителната сила на реформите, макар да ги счита за необходими в безпросветната обстановка на разпадащия се имперски колос. Въпреки решителните методи на провеждането им Сейже смята, че те по-скоро биха усложнили царуващото безредие, защото липсва подготвена почва за тях. Непреодолимият мюсюлмански фанатизъм, който в миналото е бил тласъчна сила за утвърждаване на османското могъщество, сега е главна пречка за нейното обновление. Като върховен израз на това трагично съчетание на фанатизъм и изостаналост е пред очите на пътешественика зрелището с дервишките обреди в една от одринските джамии. „Не можех да напусна тази странна церемония, пише той, без мъчително чувство, като мислех, че само невежеството и глупавото оскотяване могат да накарат хората да приемат толкова необичайни ритуали. . .” При това Сейже отбелязва, че на тази имперска изостаналост противостои не само европейската цивилизованост и напредък, но и въоръженото превъзходство на европейските неприятели на Турция. Току-що завършилата война и предхождащите я други са доказали тази нарастваща неравномерност в съотношението на силите, която непрестанно понижава самочувствието на османците. Нещо повече — пътеписецът долавя и друга промяна в господарското им светоусещане — те вече не считат трайно владичеството си в Европа. Сейже съвсем ясно схваща, че само разногласията между европейските политически фактори удържат разпадащата се имперска сила.

 

Френският наблюдател представя атмосферата на безконтролен произвол, наложен от турската власт, който създава условия на несигурност и спъва напредъка на по-бързо развиващите се и дейни подчинени народности в европейските провинции. Поради този произвол селските труженици са застрашени от ограбване на плодовете от непосилния им труд. Заможните граждани—немюсюлмани, които създават стопанското оживление на провинциите, са заставени да показват привидна бедност от страх пред безнаказаното грабителство на господарите. Дискриминацията на немюсюлманите е налице в ежедневието, с което се запознава пътеписецът. Нейните уродливи черти придобиват още по-страшен вид в разгара на войната. Озверените от претърпените неуспехи турци се нахвърлят върху беззащитни християнски села, най-вече български, ограбват, отвличат младежи и девойки, всяват ужас сред населението. Страхът от такива изстъпления, както и непоносимата вече тежест на режима причиняват масови изселвания на българи от Черноморието и от вътрешността в Русия.

 

Всяка съпротива срещу насилническата система, всеки опит срещу волята на султанското самодържавие се наказват жестоко. Паметници на безогледната разправа срещу нарушителите на реоюима от различни среди и народности, от обикновения рая до могъщите непокорни паши или до военнопленниците са затворите, един от които Сейже описва с безпощаден реализъм.

 

Вътрешната и военната слабост на Османската империя противостоят рязко на военното превъзходство и цивилизованост на руската армия, обла-

 

143

 

 

гоприятствувана от един важен фактор в тези земи — съчувствието и подкрепата на християнското население. Сейже подчертава многократно храбростта на руските бойци, интелигентността и високата професионална подготовка на руския команден състав начело с Дибич-Забалкански. Това превъзходство над турците личи и в разгара на друга стихия, не по-малко опустошителна от войната — чумната епидемия, покосяваща и войските на двете страни, и местното население. От една страна, е посочено фаталистичното примирение, бездействие и невежество на мюсюлманите, а, от друга, организираните мерки — карантина, болници, военни забрани на русите и спонтанните превантивни мерки на християнското население, най-вече на българите.

 

Пътеписът на Сейже е особено ценен и със сведенията си за различните народности в пропътуваните области. Авторът е сравнително добре осведомен за етническия облик на населените места, някъде дори привежда статистически данни, редки за този период в други източници. Той засвидетелствува присъствието на българско население дълбоко в Източна Тракия. Стреми се да изтъкне най-типичното за всяка от тези народности. Заклеймил тиранията на турския режим, Сейже полага усилия да отличи крепителите му от самата турска народност. „Действията на един брутален деспотизъм и жестокостта на една фанатична и варварска военщина не могат основателно да се смесват с характера на отделните лица.” Обикновеният турчин според свидетелството на пътеписеца има и семейни, и граждански, и човешки добродетели. Религията му създава известни нравствени норми, гостоприемството се съблюдава навсякъде, а скромността в бита е обичайна. В селското стопанство и в градската стопанска дейност турчинът е далеч надминат от подчинените народности. Образоваността е на незавидно ниво. Религиозните училища, които среща пътеписецът, подготвят само служители в духовната и гражданската администрация — т. нар. улема. Невежеството на широките маси определя и безразличното им или варварско отношение към старите паметници. Рядко се срещат образовани турци с почит към книгата. Сейже се натъква на един от тях. Той притежава богата библиотека с източни ръкописи. Наред с подобни частни библиотеки Сейже научава и за големи библиотеки в одрински джамии и медресета. Френският пътешественик не пропуска и някои подробности от бита и нравите на турците, описва погребалните им обреди.

 

Френският наблюдател е доловил не само повърхностно социално-ико-номическото, демографското, политическото и духовното обновление и възход на подчинените от турците народности. Увеличаващи естествения си прираст, те застават на предна линия във всички дейности в целия живот на балканските османски провинции.

 

Подчертано положителни са впечатленията и оценките на Сейже за българите. Нееднократно той изтъква трудолюбието и гостоприемството им. За да подчертае достойнствата им, той ги съпоставя с гърците и намира, че имат повече физически и морални добродетели: вижда у българина повече прямота, независимост и чистота. Счита ги за грижливи и много трудолюбиви селски стопани с добра битова култура. Намира дори предимства в богатството на носиите им, в остатъците от войнствен дух, наследен от славянските им прадеди. Според сведенията на Сейже, лишени от традици-

 

144

 

 

онната за мнозина други западни пътеписци враждебна предубеденост или неосведоменост за българския народ, българите са непокорни и непримирими с чуждото потисничество. Тези впечатления не са безосновни. Българският народ проявява изключителна борческа активност и изявява ясно политическо съзнание в целия ход на руско-туреката война. То намира израз в настойчивите усилия на българите да получат оръжие от руското командуване още от самото начало на войната и особено във въоръжените им действия в помощ на руската армия през пролетта и лятото на 1829 г., както и във въстанието през юли—август на същата година в Югоизточна България и особено в Странджанско. [1] Сейже не съобщава нищо определено за размаха на българското националноосвободително движение. Само някои податки у него бележат следите на това голямо движение, засвидетелствувано в други източници: съобщението за разрушени или опустошени от българи и гърци турски култови сгради и жилища в населени места, епизодите за срещнатите по пътя хиляди изселници българи и гърци. Както е известно, повечето от тези изселници се оттеглят пред заплахата от турско отмъщение заради участието им във въоръженото освободително движение по време на руските операции през 1829 г.

 

В оценката на Сейже българите, макар и скромни в бита си, се радват на благосъстояние, придобито с честен труд. Разбира се, над всичко това, както навсякъде в европейските провинции, тежи произволът на тираничната система. „Но това благосъстояние..., пише Сейже, е твърде несигурно и зависи много от съзнателната прищявка на местните господари, прищявка, срещу която несъвършените закони не предлагат никакъв заслон.”

 

Гостоприемството на българите прави навсякъде отрадно впечатление на чуждия наблюдател. Дружелюбното им отношение към русите увеличава още повече вниманието и безкористната топлота спрямо френския пътешественик, който се движи с руски придружители и с руско съдействие. Бедните селяни, макар разорени от войната, отказват всякакво заплащане за квартируването на пътешественика и с трогателно себеотрицание се стараят да направят най-приятен престоя му.

 

Гърците според Сейже заемат предно място в градския стопански живот. Френският наблюдател ги представя като ловки и дейни търговци и корабоплаватели. Среща ги не само в по-големи градове като Варна и Одрин, но и в някои по-малки селища по Българското Черноморие. Там в средите на гърците има и засегнати от елинизма българи, които чужденците вземат за гърци.

 

Сейже изтъква ръководната роля на гръцкото духовенство за духовното и просветното развитие на християните в балканските земи, интересува се от възраждането на гръцкото учебно дело.

 

Ценни са и сведенията му, свидетелствуващи за съперничеството в градската стопанска дейност между гърци и арменци. В тази дейност личи и ролята на евреите. Не са отминати без внимание и циганите, показани са с полуномадския им начин на живот и физическите им отлики.

 

Пътеписът на Сейже се отличава с много ярки описания на населените места и най-вече на градовете. Пътешественикът наблюдава и предава в най-типичните подробности живописното разнообразие и оживление в градската

 

145

 

 

търговска дейност, разкрива внушителната прелест на някои обществени и култови строежи и едновременно с това — ориенталската нищета и нечистотия.

 

Заслужават доверие и сведенията му за стопанския живот. Многократно той сочи характера и облика на земеделското производство в различни райони, представя важни сведения за занаятите и търговията по градовете и селата, за корабостроителството по крайбрежието.

 

Особенно внимание отделя той, при това с голямо познание на материята, на археологическите паметници и находки, които усърдно търси, описва и регистрира чрез скиците на Дезарно. Проявява интерес към старобългарските и византийските черкви, някои от които са в развалини.

 

Не пропуска да отбележи и стратегическите особености на пропътува-ните области: състояние на пътищата, крепости, предимства на заливи, пристанища и пр.

 

Интересни са и бележките на Сейже върху природния облик на описания от него район. Той често споменава за флората, за почвата, за недостатъчно оползотворените подземни богатства, за особеностите на климата. Той наблюдава необикновени климатични и природни феномени: сняг и студове през септември, урагани и дори земетресение.

 

И най-сетне твърде интересни данни за историята на медицината съдържат описанията му за чумата и борбата с нея, за турските болници и домове за душевно болни.

 

Цялото това многообразие в пътеписа на Сейже представя автора му като особено проникновен наблюдател с широки интереси и забележителна осведоменост и с относително по-голяма непредубеденост при представяне тежката съдба на покорените народи и разложението на Османската феодално-деспотична империя. [2]

 

 

ОПИСАНИЕ НА ЕДНО ПЪТУВАНЕ

 

Глава първа

 

Авторът на пътеписа заминава от С.-Петербург през Витебск, Березина и Тулчин, за да стигне Одеса. Пътуването започва на 12 август 1829 г. В Одеса се е появила чума, пренесена от австрийски кораб от Кюстенджа. В Одеса пътеписецът научава за завладяването на Одрин от русите (3—5).

 

Прехвърлянето на Балкана и бързината на военните действия бе хвърлило турците в такъв ужас и толкова много ги бе обезсърчило, че вторият град на Румелия с многобройно и войнствено население и с гарнизон от 10 000 души бе сложил оръжие, без дори да помисли за съпротива. Резултатите от завземането на Андринопол бяха 20 знамена, 5 конски опашки, 54 артилерийски оръдия, огромни бойни и хранителни припаси. . . (5—6).

 

Пътешественикът представя препоръчителните си писма на граф Воронцов, който урежда пътуването му по Черно море с

 

146

 

 

дубровнишки кораб, пренасящ боеприпаси за Бургас. Докато чака заминаването му, пътешественикът разглежда Одеса, проявявайки подчертан интерес към старини и музеи. Директорът на археологическия музей Дьо Бларемберг му показва множество мраморни отломки, погребални паметници и надписи, събрани неотдавна от Варна благодарение на граф Воронцов (5—7).

 

Бях особено поразен от един откъс от надпис с началото на някаква псефизма, или декрет, за нещастие пресечен, който отдава почести на един гражданин на Епидамн [2a]. Този по-добре съхранен мрамор, сочещ съществуването на древен град на мястото на Варна, би могъл да доведе до разрешаването на проблема за предполагаемата идентичност на древния Odessos със съвременната Варна (8—9).

 

Тръгнал по море на 28 август, пътешественикът съобщава следното:

 

Забелязахме Кюстенджа, древната Фоми, прочута със заточението и смъртта на певеца на любовта [3]; Мангалия, древната Калатис, Балчик, древния Круни, и Варна, някогашния Одесос, който руската армия покори през последния поход, отмъщавайки за поражението на нещастния Владислав [*] и успокоявайки духа на героичния Хуняди.

 

Най-сетне открихме червеникавите била на древния Хемус, който легендата бе обагрила с кръвта на Тифон, наказан от бащата на боговете с мълния заради безбожната си дързост, че пожелал напразно да проникне в жилището на безсмъртните. След като преминахме нос Емине, видяхме вечерта на голямо разстояние града Месемврия. Тогава силен вятър ни застави да се върнем в открито море, за да избегнем корабокрушението по тези опасни брегове. През нощта бурята стана ужасна. Различавахме съвсем до нас един малък търговски кораб, който ни даваше отчаяни сигнали, без да можем да му окажем никаква помощ.

 

При изгрев слънце съгледахме Созополис, древната Аполония. Този град се бе предал в началото на похода на адмирал Кумани [4]. Руската флота имаше внушителен вид в обширния залив на Созополис, който предлагаше сигурно убежище от бурята. Различаваха се батареите и руския стан на една височина над града. Насрещният вятър ни застави да обикаляме до обяд, за да влезем в Бургаския залив. Отминахме най-сетне острова на свещениците; малка скала, където се издига манастирът Св. Анастасий, и хвърлихме вечерната котва пред Бургас след седемдневен преход.

 

 

*. Отнася се до битката при Варна в 1444 г., в която Амурад утвърди превъзходството на османското оръжие и завладяването на Европейска Турция. Владислав, полско-унгарски крал, загина там само на 21-годишна възраст.

 

147

 

 

Глава втора

БУРГАС. ПРЕМИНАВАНЕ НА НИСКИЯ БАЛКАН. АНДРИНОПОЛ. МИРЪТ. КАЗАРМИТЕ. ЧАРШИЯТА. ДЖАМИЯТА НА СЕЛИМ II. ДЖАМИЯТА НА БАЯЗИД. ПРИЮТ ЗА ЛУДИ. ХАНЪТ РУСТАН ПАША. ДЕРВИШИТЕ БЕДЕВИ. ЦИТАДЕЛАТА. МИТРОПОЛИТЪТ. ГРОБИЩАТА. СТАРИНИ. АРМЕНЦИ. ОРЪЖИЕПРОИЗВОДИТЕЛИ. ЗАМИНАВАНЕ ЗА ДЕМОТИКА

 

След като разпореди да проверят книжата ни на карантината, комендантът на Бургас нареди да ни определят военни квартири в една изоставена турска къща. Там бяха останали само стени. Понеже бяха задържали вещите на борда, малко слама, разстлана по пода, ни послужи за легло. Събуден бях призори от влюбеното гугукане на гургулиците, които населяваха овощната градина, окръжаваща къщата. Изгледът, който се откриваше от прозореца ми, бе великолепен. Вляво красивият залив на Бургас, спокоен и прозрачен, бе оживен от множество транспортни кораби, които докарваха боеприпаси и хранителни припаси за армията; вдясно езерото Мунгрие гьол [5] [*] разстилаше бяла водна покривка; в дъното се издигаха гористи височини на планините Кючук (Малки) Балкан.

 

Дадох нареждане да се подготви всичко за заминаването ни и слязох на пристанището, за да ускоря стоварването на екипажа и вещите ни. Бях поразен от жалкия вид на няколко-стотин турски военнопленници, на които бяха възложили да пренасят снаряди от брега до склада за муниции. Повечето от тези клетници бяха деца или най-малко юноши до 16—18 години, изтощени от треска и нищета. Няколкото пари, които ни поискаха без стеснение, предизвикаха от тяхна страна дълги благословии.

 

Бургас, окупиран без съпротива от руската флота на 12 юли след капитулацията на Месемврия, е малка паланка, разположена на морския бряг в дъното на едноименен залив. Това селище е с 350 къщи, от които най-много десетина заслужават такова наименование, тъй като останалите са куп жалки дървени бараки, в които живеят гърци и малко българи. Там се виждат само две много скромни джамии и гръцка [6] черквица в развалини. Понеже тази паланка имаше склад за боеприпаси и хранителни припаси, там бе настанен един батальон войници и множество бойни кораби бяха спрели край брега. Малките кораби се приближават съвсем до брега през лятото. През зимата Бургас не предлага никаква сигурност за кораби, които са принудени да търсят убежище във Форос [7], Чингани [8] или най-вече в Созополис.

 

След като турските жители бяха напуснали паланката,

 

 

*. Срв. фиг. II в албума.

 

148

 

 

бяха останали само гърци и българи, които продаваха из чаршията хранителни продукти, пъпеши, тютюн и лошо местно вино. Научихме в чаршията, че корабът, който видяхме до нас по време на бурята, бе загинал. Приветствуваха ни, че сме избягнали урагана.

 

Укрепленията на Бургас са незначителни. Те се състояха от една батарея, която изглежда, че турците бяха издигнали набързо, снабдена с няколко стари едрокалибрени оръдия, много зле монтирани и почти неизползваеми.

 

Около 11 часа горещината стана нетърпима. Термометърът показваше на сянка 30 градуса по Реомюр. Въздухът прежуряше. Върнахме се в квартирата, за да накараме да ни сготвят вечеря от провизиите ни и да подготвим заминаването ни, определено за 5 ч. вечерта. Понеже бе организирана военна поща чак до главната квартира, получихме необходимия брой коне за три екипажа и тръгнахме.

 

Разстоянието от Бургас до Андринопол се изчислява на 35 версти до Карабунар, 20 до Кладенците, 35 до Къзълсиклеи [9], 25 до Буюк Буялик, 15 до Буюк Дербент, 35 до Андринопол, всичко — 150 версти. Напускайки Бургас, минаваме през тясна ивица суша, отделяща езерото Мунгрис гьол от залива. След едночасово ходене теренът се извисява. Колкото се приближаваме към Малкия Балкан, се срещат множество чешми, изградени поради мюсюлманското благочестие. Те доставят сладка вода на населението в Бургас, което има само блудкава вода. Щом падна нощта, навлязохме при хубава лунна светлина в проломите на Малкия Балкан. Терасите на тези планини са покрити с високи дървета. Забелязах кленове, орехи, липи, кестени и особено няколко гигантски платани. Дъбовете там бяха доста редки и изродени. Пътят от Карабунар до Казълсиклеи става често пъти тежък, но без големи затруднения за придвижването на армията. През хубавия сезон, т. е. от април до октомври, артилерията и обозът преминават с лекота и без много разчиствания през тези планини, които създават само през зимата непреодолими препятствия.

 

През нощта често чувахме недалеч острите пронизващи крясъци на чакалите, привлечени от труповете на волове и коне, които покриваха пътя и които тези хищници предпочитат пред всякаква друга храна. Този край е пълен с чакали. Но крайното им малодушие ги прави не толкова опасни. Съмнително е дали биха се осмелили да нападнат дори едно дете, освен ако не ги подтикне към това изключителен глад. Те издирват стръвно трупове в усамотени гробища и нашият водач ме увери, че ги изравят много умело и ги разкъсват, ако предвидливо не са били покрити с негасена вар.

 

Пристигнахме сутринта в Казълсиклеи, селце, до което бе лагерът на един улански полк. Българските жители обработват успешно лозята по хълмовете, окръжаващи колибарското им

 

149

 

 

село. Качеството на виното, което ни продадоха, ми се стори доста добро; гроздето бе отлично. Пътят от Кизилсиклеи до Буюк Буялик, друго българско село, преминава през местност с живописна прелест, която напомня приветливите долини на Швейцария. Буюк Буялик е доста благоприятно разположено по склона на хълм, засаден с лозя. Бистър поток и множество извори поддържат великолепна прохлада в тази долинка. Жителите поддържат с Одрин значителна търговия с птици и изглежда да разполагат с известно благосъстояние.

 

Напускайки селото, пътят става труден и на половината път от Бююк Дербент доста тежък проход на планината ни задържа много часове. Турските коне, не твърде привикнали към впряг, и водачите, изтощени от треска, увеличаваха трудността му. Пътят бе осеян с трупове на коне, волове и камили, свидетелствуващи за трудностите, които е трябвало да преодолеят артилерията и обозът. Ние пристигнахме чак вечерта в Бююк Дербент, голямо турско село и последната станция пред Андринопол. Пътят, който ни оставаше, бе много хубав. Слиза се в равнината буквално с търкаляне по мрамора, който е покрит само с тънък пласт земя с растителност, натрупана при бавното въздействие на времето. Залязващото слънце позлатяваше надалеч изящните минарета и внушителните кубета на многобройните джамии в Андринопол, чието плодородно землище напоява древният Хебрус. Пристигнахме в полунощ в главната квартира при Ески Сарай.

 

Маршал граф Дибич-Забалкански ме прие с онази искрена доброта, която бе същност на характера му, и ме покани, преди да замина за Димотика, където възнамеряваше да ме изпрати да прекарам няколко дни в Андринопол, за да ми намери Драгоман, водач, коне и всичко необходимо за тази страна, където пътешественикът намира само малко възможности.

 

Мирът бе току-що сключен на 2. IX. Този славен мир обезпечаваше за Русия огромни предимства. Преминаването на Дарданелите и Босфора отсега нататък свободно и открито за търговията на всички народи в света щеше да създаде нова дейност за черноморските и азовските пристанища и оттам — множество възможности за благосъстояние на южните провинции на Русия. Сигурността на границите и главно откъм Азия е обезпечена с това, че турците изоставиха крепостта Анапа [10], Поти, Акалцик, Ацкури Акалкалаки [11]. Получиха се обезщетения за военните разходи и личните загуби, претърпени от руските поданици. Старите привилегии на княжествата Молдава и Влашко бяха потвърдени и благосъстоянието им — утвърдено с нови придобивки, които биха накарали тези страни да вземат участие в придобивките на европейската цивилизация. Правата, дадени на сърбите с Букурещкия договор [12] и потвърдени от Акерманската конвенция [13], щяха отсега нататък точно да се спазват. Политическото съществуване на Гърция бе изрично

 

150

 

 

потвърдено от османската Порта. Това са главните принципи на мира, който приключи така щастливо една кръвопролитна и упорита война. [*]

 

На излизане от при г. маршала срещнах г. ген. Головин, генерал-губернатор на Румелия, който ме покани да се отбия при него. Намерих генерала настанен в хубави казарми, построени по заповед на султана в 1826 г. за създадените от него редовни части. В тези казарми, разположени в равнината, прилежаща до Ески Сарай, има джамия, много хубави мраморни бани, множество черкви и изящни помещения за висшите офицери. Увериха ме, че 12 000 души биха могли спокойно да квартируват там. Тази сграда, гледана от известно разстояние, прави много хубаво впечатление с обширния си обсег, но отблизо е съсипана поради неправилността на строежа си. На няколко версти на север от тези казарми се намира хълмът или курганът на Чидурлак, където личат останки от гроба на един много уважаван от мюсюлманите дервиш. Оттам се наслаждаваш на великолепен изглед към Андринопол и околността.

 

Приех с удоволствие любезното предложение на един дежурен офицер при генерала да ме придружи до чаршията Али паша, наречена така по името на основателя си. Преминахме Тунджа по масивен каменен мост с тежка конструкция от времето на Източната Римска империя. Навлязохме в дълга тясна улица, която прекосява града почти по цялата му дължина. Възхищението, от което е обхванат пътешественикът, съзерцавайки красивия Едирне от хълма Чидурлак, скоро се заличава, като се проникне в самия град. Тесни, мръсни и зле застлани или незастлани улици са застроени от двете страни с къщи, повечето дървени и със слаб строеж; навсякъде развалини, купища мръсотии, глутници отвратителни кучета, тълпа просяци с патерици представляват характерна картина за голям турски град. Приближавайки се към чаршията, движението по улиците ми се видя обикновено и бях приятно изненадан от разнообразието на облекла и пъстротата на това множество, състоящо се от хора от всички националности, всеки облечен според страната си, ранга и положението си и най-често по много живописен начин. Сред турците с тежко държание и с мъжествена красота лесно бе да се различи маслиновият тен на азиатците, красивите правилни черти на гърците, лукавите лица на арменците, откритото изражение на българина, неискрения поглед на евреина, жълтеникавото лице на циганина. При жените можеха да се видят само хубави черни очи, единствената част от лицата им, която е открита; защото булото и крайно плътните дрехи, които ги покриват от главата до петите, скриват от нас техния стан и стойка.

 

 

*. Вж. приложение № 1.

 

151

 

 

Али паша, образуван от една дълга улица, пресечена от множество пасажи, е главната и най-дълга чаршия на Андринопол. Той обхваща огромен брой дюкянчета. В тях има почти всички необходими неща за ежедневието и изглеждат много оживени. Те са далеч под нивото на елегантните заведения в нашите страни. Там забелязах малко произведения на европейската индустрия и дори ценните платове на Азия не изобилствуват там. Изобщо този пазар не отговори на очакванията ми и представата, която си бях създал за богатствата на чаршиите в Изтока. Още повече, че там се срещат и много просяци, слепи и дори прокажени, които дотегливо измолваха благодеянието на минувачите.

 

След като вечерях у г. маршала, използувах остатъка от деня, за да посетя главните джамии на Андринопол. Тази на Селим II, за която леди Монтегю [14] ни е дала толкова изящно описание в писмата си, ми се видя най-красивата. Наистина малко второстепенни градове в Европа могат да се похвалят, че притежават божи храм с толкова внушителна красота. Разположена много благоприятно на една височина почти насред града, тази джамия е най-разкошното му украшение. Усамоте-ността му позволява да се доловят едновременно всичките му прелести, които се дължат на великолепието на ориенталската архитектура, съчетано с правилността на европейската. За да видя се един поглед в целия му обсег Андринопол, се качих на едно от изящните минарета, които украсяват четирите ъгъла на постройката, като се възхищавах на гения на архитекта, който бе съумял да построи така изкусно трите стълбища, водещи до трите етажа или галерии на минарето. Трима души, които се качват заедно и обикалят, не се срещат. Натоварих г. дьо Балу, капитан от инженерните войски, да направи рисунки на фасадите и вътрешността на Селимовата джамия. [*] Този офицер вложи безупречно усърдие и точност.

 

До Селимовата джамия има множество обществени сгради, основани от същия султан: училище, библиотека и болница, която ми се стори добре поддържана. Поне там имаше чистота и храната, предлагана на болните, ми се стори здрава и обилна. За нещастие основното, медицинската помощ, изглежда, почти липсва. На 50 болни или ранени имаше само един лекар, или нещо подобно, чието невежество бе изявено и който ми се стори само един от онези италиански шарлатани, с каквито изобилствува Турция. При все това той се оплакваше много от неспособността на двама турски младежи, които бяха учили медицина в новото училище в Константинопол и които му бяха изпратени неотдавна за помощници.

 

В училището (медресе), основано за 20 студенти, на младежите се преподават източни езици, хуманитарни науки, поезия и законодателство. Мюсюлманите в Андринопол, които ис-

 

 

*. Вж. фиг. 6 и 12 от Албума.

 

152

 

 

кат да влязат в средите на улема, посещават главно това училище; те не могат да станат правници нито да упражняват функции на свещенослужители, без да са учили там. Училището при джамията Селим минава за най-доброто в Андринопол. Две специални училища, предназначени за местни деца, също са към тази джамия. В тях се преподава четене, писане, основи на турския език и религия. Тридесет и двама, от най-бедните измежду тези ученици са на квартира и храна за сметка на джамията. Обучението е безплатно за всички ученици, които ходят в това училище.

 

Една от обществените сгради, която най-много ме порази след Селимовата джамия, е тази на султан Баязид, разположена край брега на Тунджа в махалата (квартала) Йени Смарет [15]. Тази древна и красива джамия [*] е забележителна най-вече с красотата на йонийските си колони от жълтеникав мрамор, които поддържат перистила на вътрешния двор, и с няколкото отлично изработени мозайки, вбити в бялата мраморна настилка на джамията.

 

Гъркът, който служеше за водач, привлече вниманието ми върху торса на една колосална статуя от много красив червеи мрамор. Една народна легенда сред одринските гърци твърди, че това е била статуята на Адриан, забележителна по размерите си и красотата на драперията. [**] Тя е дълга един аршин и пет вершока. Ширината при раменете е един аршин и четири вершока. Тази красива останка от древността се намира в един ъгъл вляво от входа на предния двор, спадащ към Баязидовата джамия. Служи за стъпало на турците, за да яхнат конете си на излизане от джамията след богослужение.

 

Подобно на всички султански джамии Баязидовата е окръжена от множество благотворителни заведения. Показаха ни приюта за луди, където намерих в обширна зала десетина нещастници, наредени около стените и вързани с верига, прикачена към огърлица около вратовете им, която се спуска в краката им, където е запоена за пода. Те едвам можеха да направят няколко крачки. Повечето бяха без дрехи и имаха само рогозки от оризова слама, за да спят на нея, и вълнена завивка, за да се закриват. Понеже лудостта бе считана от турците за небесна милост, лудите са за тях свещени. Дори ми се стори, че пазачите им се отнасяха меко с тях. Стаята бе чиста, пилафът, който им даваха — в изобилие. Но фатализмът на мюсюлманите не позволява лекарското изкуство да се опита да им окаже помощ, която би могла да им възвърне разума.

 

В Андринопол се наброяват около 200 джамии и месчиди, от които 10 султански, т. е. основани от султаните. Последните се отличават както по строеж, така и по предназначението им.

 

 

*. Вж. фиг. 18 и 24 от Албума.

 

**. Вж. фиг. 17 от Албума.

 

153

 

 

Обикновените джамии, основани от везири и паши, са далеч не толкова красиви и месчидите са, така да се каже, само обществени параклиси. Много от тези строежи са в развалини. Между султанските джамии заслужава да се посетят тази на Ташлик, първата, построена от турците в Андринопол, Ески Джами и тази на Илдъръм, построена от Баязид II.

 

Върнахме се късно вечерта в лагера на главната квартира, където палатката ни бе разпъната под вековни платани, срещу кьошка, наречен Бостанджи паша, зает от г. маршала. [*] В заседателната зала на този кьошк именно ставаха конференциите на руските и турските пълномощници, където бе подписан мирът и бяха разменени ратификациите.

 

Привечер прекрасна хладина замени задушната дневна горещина. Нощта бе много студена. Този внезапен преход от горещина към студ причинява трески и дизентерии, от които армията щеше много да страда. Един от спътниците ми заболя от нея през нощта.

 

На другия ден продължих обиколките си из града. Първото ми посещение бе у г. Фулон, руски консул, чиято канцелария бе в Рустан-паша хан [16]. Този хан или кервансарай, най-значителният в Андринопол, е здраво изграден от камък и служи главно за склад на европейските търговци. Състои се от две квадратни постройки, отделени от една улица. Обширните дворове на тези сгради са окръжени с дюкяни, кафенета, стаички, предназначени за квартири на пътниците срещу съвсем малко възнаграждение. Тези стаи при все това нямат никаква мобилировка и пътникът трябва да си носи там всичко необходимо. Не могат да се считат за друго освен за гостоприемно убежище за чужденците, които идват в града, без да имат там ни роднини, ни приятели.

 

Намерих при г. Фулон един грък, който трябваше да ми бъде преводач. Този младеж, роден в Константинопол в почтено семейство, който бе живял много години в Марсилия и говореше еднакво добре турски и френски, ми бе много полезен по време на престоя ми в Румелия.

 

Като прекарах част от деня в това да си набавя коне и абсолютно необходими, неща за всеки пътник в Турция, излязох точно от един кьошк на височината в махалата Стамбул йоли с великолепен изглед към долната част на града и полето, напоявано от Марица и Тунджа, когато новият ми преводач ми предложи да влезем в малка джамия, за да присъствуваме на религиозните церемонии на дервишите бедеви [17]. Той ги назоваваше на руски „виещи” и с удоволствие ми описваше за своеобразието им.

 

На влизане в джамията той ме изкачи на нещо като галерия, която се издигаше от двете страни и където намерихме

 

 

*. Вж. фиг. 4 от Албума.

 

154

 

 

доста много правоверни, следещи внимателно странното зрелище, на което станахме свидетели, без някой да се почувствува засегнат от присъствието на гяури. Службата започна с молитва. Седнали в полукръг около един шейх, петдесетина дервиши, които не бяха облечени особено, пееха полугласно стихове от корана, като се полюшваха отдясно наляво. Те после станаха и отидоха да седнат на един ред на пети, произнасяйки нови молитви, придружени с по-бързо нолюшване. При знака на шейха всички станаха, за да образуват полукръг, като се държаха за ръка и повтаряха думите „Аллах!” и „ху!”. Най-старият дервиш оживява събратята си с движение и с глас, като ги кара да ускорят движенията и виенията „ху!”. Това би могло да се сравни само със засилващото се грухтене на стадо раздразнени свинчета. Скоро трима дервиши с чинели, дайрета и нещо като тимпани застават сред кръга и увеличават чрез нехармоничните звуци на тези инструменти оглушителните викове „Аллах, ху, ху, ху”, които всички дервиши виеха различно, докато най-сетне се чуха само сподавени звуци, излизащи от запъхтяна гръд. Пот тече от челата им. Устните им се покриват с пяна. Вените на вратовете им, издути до крайност, сякаш ще се пръснат. Видях мнозина от тях да падат на земята, като не ли бяха болни от епилепсия, и гледах едно момченце, най-много на 10 г., как го изнесоха почти безчувствено. При знака на шейха цялото сборище застана неподвижно в продължение на няколко секунди, падна много пъти ничком и бавно се оттегли в съседната зала. Не можах да напусна тази странна церемония без мъчително чувство, като мислех, че само невежеството и глупавото оскотяване могат да накарат хората да приемат толкова необичайни ритуали за приятни приношения към божеството-. Според г. ДОсон [18] орденът на дервишите бедеви е бил основан от Абул-Фетах-Ахмед-Бедеви, умрял в Томта в Египет през 675 г. от Егира (1276 г.).

 

Посетихме след това гръцката митрополия в крепостта. Мизерна черква с незабележителна архитектура. Вътрешността ѝ не представлява нищо любопитно освен подземията, където са останките на деспотите. Арменската и католишката черква са с модерен строеж. Последната притежава и няколко добри италиански картини. В крепостта има и някои останки от езически храмове, множество гръцки, почти в развалини, няколко синагоги и три малки джамии, които не заслужават никакво внимание.

 

Крепостта, най-старата част на града, е разположена на едно възвишение, което незабележимо се понижава към Тунджа. Стените са от дялан камък, смесен с много мек градивен камък. Тази стара крепост, ценна с древността си, не би могла да окаже сега и най-малка съпротива. На север от външната стена е вратата, през която в 1363 г. Мурад I е влязъл в града. [19] Турците я наричат Херма капу, врата на нахлуването. Там

 

155

 

 

са окачени череп и кости на един мамут и две огромни гранитни гюллета, с които в миналото са си служили турците в артилерията си. Дълго се опитвах напразно да си набавя превода на надписите над тези гюллета, когато при второто ми пребиваване в Андринопол Халид ефенди, мюсюлмански учен, за когото ще ми се отдаде случай да говоря по-нататък, ме увери, че тези надписи, още доста четливи, сочеха, че гюллетата са били закачени, за да се отбележи мястото, през което непобедимата армия на истинските правоверни влязла в града Едирна. [*]

 

Капитулацията на Андринопол, която гарантираше всички обществени и частни имущества, не позволяваше да се изнасят гюллетата. Понеже Русия бе първата сила, проникнала оттатък Андринопол, откак турците бяха завзели града от християните, нейната храбра войска в същност би имала правото да откара гюллетата като трофеи от престоя си в Андринопол, за да украси с тях арсенала на С.-Петербург.

 

След като пребродих по всички посоки тесните и мрачни улички на крепостта, посетих архиепископа на Андринопол, който живее в красива отвън къща в необикновен контраст с разтуреността на черквата, на която се обляга. Намерих в лицето на този прелат с почтена външност образован човек. Нему дължа множество интересни сведения общо за Румелия и по-специално за Андринопол. Той дълго ми разказваше за грабежите, които е търпял от турците. Опасявах се тези приятелски връзки с русите да не го доведат след оттеглянето им до участта на злощастния му предшественик митрополит Доротей Пролози, когото тълпата в Андринопол удави в Хебрус в началото на гръцкото въстание. Осведомен за моите нумизматични проучвания, този достоен старик ми изпрати на другия ден един грък, който ми достави малко извънредно любопитни медали от Тракия, Македония и Епир.

 

След като посетихме първоначалното гръцко училище, където архиепископът бе въвел Ланкастерския метод, се върнахме в лагера през едно от огромните гробища, които заобикалят Андринопол и сигурно заемат, ако не повече, поне толкова площ, колкото и самият град. Мюсюлманският закон забранява да се премества, когато и да било, прахът на правоверните или да се маха камък, който вече е служил за надгробен паметник. Гробовете са покрити с пръст и са малко издигнати над земята, за да не се допусне да бъдат тъпкани. Тези на богатите или на хора с по-високо положение са в двата си края с два каменни пиедестала, украсени с надписи и понякога с чалма, чиято форма сочи положението на умрелия. Между тези паметници различих много от красив бял мрамор, какъвто използуват в големи количества в Андринопол. Скулптираните в релеф укра-

 

 

*. Фиг. 15 и 16 от Албума представят с голяма точност сегашното състояние на този любопитен исторически паметник.

 

156

 

 

шения представляват арабески, изпълнени с много вкус и с ценна завършеност. Много надписи бяха с позлатени букви върху основа с много ярък цвят, въпреки че паметникът изглеждаше стар. Това изкуство да се боядисват в най-хубави и трайни бои камъни е специфично за турците. Епитафиите обикновено отбелязват името на умрелия, положението му и деня на смъртта му; понякога там се добавят и поетически строфи, изразяващи несгодите на човешкия живот и щастието, на което се наслаждава човек в един по-добър свят.

 

Докато проучвах паметниците, видях да идва процесия. Дървеният ковчег, изцяло покрит със скъпи материи, бе носен от четири окъсани хамали и следван от десетина роднини на починалата, която, както подразбрах, била дъщеря на богат оръжиепроизводител. Докато спускаха ковчега в изкопа, присъствуващите мълвяха полугласно молитви. Като сложиха ковчега на дъното на изкопа, дълбок около десет фута, оставиха доста значително празно пространство, покриха го после с дъски, над които нахвърлиха най-много 2—3 фута пръст. Поставиха откъм главата, към изток, малка мраморна колона, украсена със скулптирани рози, знак, че починалата не е била омъжена.

 

Пристигнахме доста късно в лагера през огромно разбито предградие с риск да бъдем разкъсани от ордите отвратителни кучета, които единствени оживяваха тези самотни улици. Денят бе много горещ, термометърът показваше в 11 ч. сутринта 29°; нощта бе почти студена.

 

На другия ден отидох при един богат арменски търговец, за да разгледам една древна скулптурна отломка, за която той твърдеше, че я намерил в градината си при Марица, като ровел останките от стар строеж. Там видях статуетка на легнал старец, доста красива работа, на която липсваше само едната ръка. [*] Арменецът според обичая поиска за нея извънмерна цена. Накрая ми я даде за 1/10 от първото искане. Като свърши сделката, ме поканиха да вляза в градината, където се възхищавах на красиви черници, от които [хранейки се] копринените буби доставят добив с отлично качество. Седнахме в сянката на красив платан и ми поднесоха лула, кафе и великолепен шербет с розова вода. Арменецът, роден в Ереван, ми разказа за пътешествията си в Русия, където бе посетил Астрахан и панаира в Нижний Новгород. Той ми говори за предимствата на едно справедливо и закрилящо управление и ми призна накрая, че възнамерява да търси в Одеса, където смяташе да се установи, убежище от варварското потисничество на турците спрямо нацията му. Потисничество, чиито жестоки примери по отношение на членове от собственото му семейство, станали негови жертви, ми посочи той.

 

Около 3000 арменци живеят в Андринопол. Те са търговци

 

 

*. Вж. фиг. 5 от Албума.

 

157

 

 

или сарафи и няколко банкери, които се считат притежатели на значително богатство, но което те крият грижливо. Да създаваш впечатление за бедност е единствената закрила, която може да те запази от бруталното хищничество на турските власти. Установилите се в Румелия арменци са запазили в голямата си част религията на прадедите си от Велика Армения, чийто език при все това им е чужд, защото говорят главно турски. Римската пропаганда покръсти много семейства от Андринопол в католичество. От последната революция в Гърция турците предпочитат арменците пред гърците в търговските си операции. Тези пък (гърците, бел. пр.) се оплакват остро от преследванията срещу тях, предизвикани от клеветите на арменците. Изглежда, че тези последните доста често са предизвиквали строгостта на турските власти срещу гърците поради завист и изявена омраза. Заставени да живеят под робство, те доста често са подменяли първичните си добродетели с пороците на господарите си. Обвиняват ги може би съвсем несправедливо, че са последователно низко сервилни или нагли до безсрамие. Ако развият характер, той винаги ще надминава гърците със същите недостойни черти, от които те сами са страдали. Изобщо може да се забележи, че различните християнски секти, установени в Турция, са по-настървени една срещу друга и по-усърдни да се преследват взаимно, отколкото самите турци въпреки фанатизма им. Гърците и арменците се оплакват от суровостта и мизерията на положението си. Но те имат черкви, позволяват им свободно упражняване на култа. Свещениците им редовно отслужват, без да са оскърбявани или обнждани. Търпимост, която мюсюлманите проявяват към всички християнски секти, установени сред тях, и която сами те не биха намерили в много страни на цивилизована Европа (19—38).

 

Арменският търговец завежда пътешественика при познати сарафи, които той натоварил да търсят антични медали. Посещават главните турски оръжиепроизводители, където намират стари източни оръжия (38).

 

Оръжиепроизводителите в Андринопол се ползуват с репутация, която ми се видя оправдана поради красотата на изработката на много от избраните оръжия, чиито цени ми изглеждат доста умерени. Това е един от занаятите, в който занаятчиите все още блестят, защото главният лукс на турчина е в оръжията му.

 

Моят арменец стигна дотам в любезността си, че ми показа главните манифактури в Андринопол, където трудно бих имал достъп без него. При все че моят гръцки преводач видя в тази предвидливост само пресметливост и искаше с националната си омраза да ме предварди от арменското коварство, аз срещах често този търговец при пребиваването си в Андринопол. На любезността му дължа сведенията за търговията, манифактурите и индустрията в този град, които, чуждите консули ме уве-

 

158

 

 

риха, са много точни и част от които бях в състояние да проверя.

 

През деня горещината бе все така убийствена, а нощта крайно студена. Обилна роса проникваше през завивката в походното ми легло. След като всичко бе подготвено за заминаването ми, на 11 септември се представих на маршала, за да се сбогувам. Негово превъзходителство ме задържа за вечеря, затова тръгнах едвам вечерта. Керванът се състоеше от г. Дезарно, художник, от преводача, водача и полицейски офицер, който командуваше казашкия ескорт, от слугите, всички на коне, от един гвардейски подофицер, който бях довел от С.-Петербург и който се грижеше за палатката и багажа ми, натоварени на руска талига. Бях принуден да оставя в лагера г. дьо Бларемберг, син на археолога от Одеса. Той и фелдйегерът, който ме бе придружил дотук, бяха така изтощени от треска, че не можеха да се държат на коня.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]


 

1. В. Д. Конобеев, Българското националноосвободително движение. С., 1972, с. 189 и сл.

 

2. Авторът на този пътепис, считан за анонимен, е Сейже, чието име стои върху албума със скици и рисунки, събрани от това пътуване. Вж. № 274 в библиографията.

 

2a. Античното име на Драч, дн. Дуръс, HP Албания.

 

3. Т. е. Овидий.

 

4. Подробно у В. Д. Конобеев, пос. съч., с. 235 и сл.

 

5. Изопачено от Мугрис, дн. Горно Езерово; отнася се до дн. Бургаско езеро, което се намира отдясно на Атанасовското, като се обърнем с лице към морето.

 

6. Т. е. православна.

 

7. Залив и нос при дн. с. Крайморие в Бургаския залив.

P. Koledarov, West Black sea coast ports in the late Middle Ages (14th — 16th centuries), listed on natical charts. — Etudes Historiques, V, 1970, 253.

 

8. Изопачено от Ченгене скеле — залив между носовете Форос и Чукала в Бургаския залив.

 

9. Кладенците, вер. Герге Бунар, с. Росеново, Бургаски окр. Казълсклеи — изопачено от Къзъликлисе, Желязково, Бургаски окръг.

 

10. Изопачено от Анакапа, пристанищен град в Абхаска ССР.

 

11. Изопачено от гр. Ахалцихе, Грузинска ССР.

 

12. С този договор (1812) завършва руско-турската война 1806—1812 г. Според него наред с териториалните и политическите придобивки за Русия се утвърждава автономията на борещите се за свобода сърби (Внешняя политика России XIX — начала XX веков, серия первая. 1801—1815, VI-январъ 1811-декабрь 1812), М., 1962, с. 412—417.

 

13. Тази конвенция, подписана на 7. X. 1826 г. между Русия и Турция, е резултат от поставения ултиматум на Османската империя от страна на

 

194

 

 

Русия за прилагане на неизпълнените клаузи на Букурещкия договор за обезпечаване автономия на сърбите (А. Д. Новичев. История Турции. II. Новое время, часть первая (1792—1839), с. 154).

 

14. Пътеописателка, посетила балканските земи с едно посланичество през 1717 г. (срв. J. M. Berton, Les Turcs dans la balance politique au dix neu vième siècle ou Conciderations s ur lusurpation dune nouvelle traduction des lettres de Lady Montague sur la Turquie, Paris, 1822).

 

15. Вероятно Йени Имарет.

 

16. Построен по заповед на великия везир Рустем паша. За него споменават и по-ранни пътеписи. Вж. Френски пътеписи, I. С., 1975, с. 155.

 

17. Мюсюлмански религиозен орден, основан в същност от Сеод Ахмед юл-Бедеви.

 

[[Коментар 18. липсва. ]]

 

19. В същност Одрин е завладян около 1369 г. от войски на тюркски бейове и Мурад I е влязъл в него едва през 1376—1377 г. (Срв. Ir. Steinherr-N. Beldiceanu. La concuête dAndrinople par les Turcs, la pénétration turquie eu Thrace et la vlalur des chroniques ottomanes. Travaux et Mé moires. I. Paris. 1965, p. 430—461)