15. ЖАК-ЖАН-МАРИ ФРАНСОА БУДЕН, ГРАФ ДЬО ТРОМЛЕН /1828/
(Jacques-Jean-Marie-François Boudin, Comte de Trommelin)
[TROMMELIN, de. Observations sur les routes qui conduisent du Danube à Constantinople à travers le Balkan ou Mont Hœmus, suivies de quelques réflexion” sur la nécessité de l’intervention des puissances du midi de l’Europe dans les affaires de la Grèce; par le lieutenant-général comte de T***. Paris, Pélicier et Chatet, 1828. 36 p.]
Роден е през 1771 г. в Плонжо (деп. Финистер). От 1807 г. служи във френската окупационна армия в Далмация. Оттам е изпратен със задача в Турция. През 1810—1812 г. е в армията на провинция Илирия. Достига до чин дивизионен генерал. [1]
Поместените тук „Бележки” за пътищата в Източна България са подготвени въз основа на лични наблюдения с оглед на военни действия. Отбелязани са стратегическите предимства и недостатъци на различните райони. Те съдържат наред с топографските сведения и данни за броя на населението и за народностната му принадлежност. Разбира се, тези данни, както всички статистически сведения за периода, изхождащи при това от неофициални източници, трябва да се използуват критично и предпазливо.
БЕЛЕЖКИ ЗА ПЪТИЩАТА ОТ ДУНАВ ДО КОНСТАНТИНОПОЛ ПРЕЗ БАЛКАНА, ИЛИ ПЛАНИНАТА ХЕМУС
Ако Дунавската линия се вземе за основа на военни операции, много изходни пътища прекосяват планината Хемус, позната при турците под името Балкан, от които три са проходими за коли:
1. Като се поеме от десния край на действуващата армия, първият преминава през околностите на Систова и Русчук и през Търнова, Каброва [2], Кезанлик, Ески Загра, Джезаир Мустафа [3] — до Марица и Андринопол. Той е дълъг 59 часа и половина. [*]
2. Вторият от Русчук или от Силистра преминава през Разград, Ески Джума или по-напряко през Шумла, Карнобат, Папазли и Андринопол. Той е 59 часа и половина.
3. Третият от Хаджи Оглу Базарджик, където се събират всички пътища по долното течение на Дунав, между Силистри
*. Часът или обичайната левга в Турция, наречена агач, е от 22 градуса или 2,590 тоаза; керванският час е от 19.3°, 2,970 тоаза.
131
и Черно море, преминава към Кузлидже [4], Правади, Айдос, Омур Факих, Кърк Килисия. Той е 54 часа.
От Кърк Килисия (или Четиридесетте църкви) до Андринопол се смятат 10 часа път през долината на Салсдере [5] и 10 часа до Чатал Бургас [6] по пътя, който води право от Андринопол до Константинопол.
Така че три армии могат да се придвижват паралелно от Дунав към равнините на Тракия, като прекосят Балкана, за да се съединят в околностите на Андринопол, с 12 прехода и три престоя, всичко за 15 дни.
Дясното крило през Тернова за Андринопол — за 59 часа и половина; центърът през Шумла и Ески Джума за 59 часа и половина; лявото крило през Правади, Кърк Килисия за 44 часа. Достигнала до това място, тази последна колона, изравнена с другите, може да се свърже с тях посредством долината на Салсдере за 10 часа; всичко до Андринопол за 54 часа.
Позицията на Шумла, застрашена така отдясно и отляво, докато централната колона я атакува фронтално, не ще удържи повече и трябва да бъде най-бързо евакуирана по прекия път за Карнабат, за да не бъде отрязана от складовете си, разположени от Константинопол до Андринопол. . . (1—3).
От Андринопол и Кърк Килисия, където трябва да се съсредоточи действуващата армия, тя ще има да преодолява малко трудности в похода си към столицата; областта е открита, но вълнообразна, така че навсякъде предлага позиции, изгодни за маневрираща армия, докато мюсюлманската армия не ще може вече да се възползува от трудностите на терена, каквито предлагат теснините и проломите на Старопланинската верига. Тракия се състои от поредица открити плата с урви по тях, където артилерията може да се движи по всички посоки, а редовната пехота да разгърне редиците си и кавалерията — да маневрира с предимство.
От Андринопол атакуващата армия трябва да се опре вдясно на Марица (древния Хебър), а с левия си фланг — на Черно море. Марица е плавателна от Андринопол до устието ѝ при Енос по течение от 24 левги. Долината ѝ е добре обработена и богата на жито, ориз и вино; планините, които я ограждат вдясно, изобилствуват подобно на Балкана с всякакъв вид добитък и с фураж. Тази труднопроходима и дива планинска верига, която отделя Тракия от Македония, има само два изходни пункта към запад, проходими за коли. Единият на север е при изворите на Марица между Татар Базарджик и Самаков. Това е голямата връзка с Босна и Албания през Горна Македония. Другият се намира на юг край морския бряг на противоположния край на тази верига, като тръгва от бреговете на Марица срещу Фереджик или Ипсала, върви покрай брега на морето на Кавала. Важен и леснозащитим пункт. Древните, които го считали от тази страна като ключ към Македо-
132
ния, го бяха грижливо укрепили. От развалините на крепостните му стени турците направиха военен пост, дълго време поверен на Мехмед Али, египетски паша, който бе тогава само бюлюкбашия. Древният римски път [7], който иде от Рим за Константинопол през Дирахиум и Тесалоника, минава оттам; още се забелязват следи от него. [7] Целият този район е богат и добре обработен. Планините, които го ограждат от север (древните Родопи), са населени с турски колонисти — юруци [*], докато крайбрежието и равнината са обработвани от християни.
Съществуват няколко пътища, които, поемайки от равнините на Филипи и Серес, прекосяват тези планини между двете големи комуникационни линии, за да стигнат до Тракия. Те преминават през необработени и труднодостъпни места, покрити с гори и богати с железни мини. Турското население, което живее в тези теснини, е войнствено и ще бъде контролирано от резервите, настанени в Андринопол, които ще трябва да изпращат части към Филипополис и Татар Базарджик. [**] Изходният пункт към юг трябва също да бъде контролиран от корпус, настанен в Екзамилия [8] и в Дарданелите, който ще изпрати силен авангард към Марица срещу Фереджик и Ипсала.
Лявата колона на Правади до Кърк Килисия се отдалечава малко от Черно море. Съществува дори един път, но непроходим за коли, който върви покрай брега... От Айдос, разположен в южното подножие на Балкана, лявата колона ще се свърже с Месембрия под нос Емине. Трае 6 до 8 часа. От Умур Факих със залива на Бургас има 6 до 8 часа. От Кърк Килисия до Ай Нада и Мидия има 10 до 18 часа по хълмист, но проходим за коли път. . . (4—7).
[[ Дясна колона
Пътят от Систова до Андринопол
Систова, Никюп, Търнова, Каброва, Кезанлик, Ески Загра, Чали Кени [9], Кара Пунар, Арабаджи Кьой, Джезаир Мустафа, Андринопол ]]
*. Юруците произлизат от тюркменски групи, които са били прехвърлени през 16 в. от Азия в Македония, за да обуздават покорените народи, които не понасяли робството, и за да заместят загиналото във войната население.
**. Филипополис и Татар Базарджик са двата значителни града, разположени в началото на Маричината долина. Те доминират над изходните места към София и към Северна Македония. Филипополис е с 10000 къщи, половината турски и половината християнски, Базарджик — 2000 къщи.
***. За прехода на войските винаги трябва да добавим 1/5 от разстоянието, изчислено в кервански часове от 19 1/5 градуса.
133
[[ Централна колона
Първият път от Русчук за Андринопол
Русчук, Разград, Ески Джума, Чатак, Казан, Дели кьой или Мораш Богази [10], Карнабат, Папазли, Ак Пунар ]]
[[Вторият път от Русчук за Андринопол
Русчук, Турлак, Караджос, Разград, Драгой Кьой, Чали Кавак, Добрал, Докуз Юклер, Саранлик, Папазли, Буюк Дербенд, Андринопол ]]
134
Тези два пътя са проходими с известни поправки. Вместо да се мине през Ески Джума, ако се атакува фронтално Шумла, ще се отиде от Разград към Шумла за 10 часа.
[[Лява колона
Правади, Кюпрю Кьой, Надир Дербенд, Правади, Айтос, Бенли [11], Туз Касри [12], Омур Факих, Канара, Ереклер, Кърк Килисия, Андринопол ]]
От Кърк Килисия са 10 часа до Чатал Бургас, където намираме правия път от Андринопол за Константинопол (16—18).
От Дунав до Андринопол са 59 часа и половина, които може лесно да се извървят с 12 прехода и 3 престоя ... 15 дни.
До Андринопол... 5 престоя
Андринопол — Константинопол
43 часа, 8 прехода, 2 престоя ... 10 дни
30
*. От Хаджи Оглу Базарджик до Правади са около 10—12 часа.
135
8. Маршрут на Жак-Жан-Мари-Франсоа Буден, граф дьо Тромлен в 1828 г.
137
Има един път от Варна за Константинопол, който върви покрай морето, но не е проходим за коли, от Варна до мястото, отстоящо на 15—18 часа от Константинопол. От Варна до столицата са 60 часа.
[[ Населението на главните населени места по пътя Силистри—Андринопол
61 града, села и колиби
По пътя . . . . . . 31, т.е. 6268 домакинства
Силистри, Хаджиоглу Базарджик, Кузлидже, Правади, Кадъкьой, Карнабияти, Кюпрюкьой, Джихан [13], Айдос, Карнабат, Кузла [14], Еренли [15], Бюик Дервенд ]]
[[ Русчук—Андринопол
64 часа ход, 65 града, села и колиби.
По пътя 8681 домакинства, 35 села или градове
Русчук, Басарабас [16], Бусарод [17], Бела, Тернова, Дренава, Дербент, Каброва, Кезанлък, Ески Загра, Карафорио [18], Кара—Пунар, Джезаир-Мастафа-Паша ]]
138
[[ Андринопол—Константинопол
44 часа ход, 32 града или села
По пътя. . . 18 града или села
Андринопол, Кафса, Ески Баба, Чатал Бургас, Каристан, Чорлу, Силиври, Пивато [19], Понте Гранде, Константинопол
В цяла Тракия има само 70—80 000 арменци. ]]
[[ Силистра—Константинопол през Варна
Този път върви но Черноморското крайбрежие и е 100 часа. По него има 5888 къщи на пътя
Шумла, Правади, Варна
От този град до Константинопол пътят е много лош, стига дотам покрай брега на Черно море. ]]
139
[[ Населението на Европейска Турция
Влашко и Молдава . . . 1 400 000
Сърбия . . . 950 000
Босна и Хърватско . . . 700 000
България . . . 1 200 000
Албания . . . 800 000
Епир . . . 370 000
Македония . . . 500 000
Румелия и Тракия . . . 2 300 000
Тесалия . . . 370 000
Същинска Гърция, море и островите . . . 1 300 000
_________
9 890 000 ]]
Като се разпределят по народности тези народи, ще се получат: 3 000 000 гърци, 92 1/2 милиона славяни, 2 милиона турци, почти милион албанци и 150 хиляди власи и молдавци.
Гърците и турците са пръснати из цялата империя. Албанците и власите са установени в провинициите, откъдето произхождат и имената им.
Разпределено по религии, населението е три милиона мюсюлмани, включително славяни и албанци, които изповядват исляма — 3 000 000, шест милиона християни, гърци и арменци 6 000 000. Около 500 хиляди католици.
Останалото е от еврейска религия (18—23). [20]
Увод и превод: Б. Цветкова
Коментар: П. Коледаров